На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
| Прайм-Кът изреди опустошителен списък с въпроси, на които Мистър Сноу нямаше отговор. Не беше ли дошъл от небесата земния червей? Не го ли бе приютило племето му и не бяха ли се отнасяли с него като с един от тях, че дори му дали и компания за в леглото? Не го ли бяха освободили? Не се ли бе върнал той на следващата година с нова мисия от господарите си? Не го ли бе довел Мистър Сноу в търговския пост, където чужденецът бе откраднал кораб с колела, за да намери съучастниците си в Ни-Исан? А при престоя си там, не бяха ли причинили кървави опустошения на мястото, наречено Херън Пул, умъртвявайки истинските приятели на Плейнфолк — Майсторите на желязото, които им даваха оръжия и неща от първа необходимост? Но дори и това не бе всичко! Тези неблагодарници бяха убили Лорд Яма-Шита, Капитан на всички кораби с колела и господар на Великата река! Един горд мечтател, който през годините се бе старал да заздрави връзките и приятелството между мюти и Майстори на желязото.
Много отдавна Мистър Сноу не бе чувал толкова подлизурски простотии, но беше ясно, че привържениците на Прайм-Кът в публиката поглъщаха жадно всяка дума и го насъскваха за още! Лъжливите обвинения достигнаха връхната си точка. Племето М'Кол било предало братята си, но какво друго можело да се очаква от тях. Такива предателства били в кръвта на Ши-Карго. Тъй като вече не можели да поддържат превъзходството си чрез въоръжени сили, сега търсели да закрепят позициите си чрез тайни сделки с земните червеи! Отново избухнаха викове, като всяка от страните се опитваше да надвика другата. Това бе сериозно обвинение и потвърждаваше тълкуването на Мистър Сноу за настъпилата ситуация. Информацията му какво всъщност се бе случило в Ни-Исан се ограничаваше до онова, което Кадилак бе споделил с Карнеги-Хол. Но по молба на Мистър Сноу, когато Карнеги-Хол се обръщаше към летописците в кръга, не спомена битката в Херън Пул и смъртта на Лорд Яма-Шита. Прайм-Кът можеше да е получил сведения за това само от Майсторите на желязото. Д'Тройт и съюзниците им С'Нати все едно бяха говорители на Яма-Шита, но доколко ли всъщност бяха замесени и колко дълго са се подготвяли за това? Достатъчно дълго, за да набедят Ши-Карго. Увеличеният размер на делегациите им бяха доказателство за това. Майсторите на желязото планираха да получат отмъщение тук, в търговския пост. И то утре. Щяха да използват Прайм-Кът да подготви почвата с обвиненията си. Настъпи време да отвърне на удара. Трябваше да защити себе си, племето си и доброто име на Ши-Карго. При това трябваше да го стори публично и по такъв начин, че да избегне евентуалното последвало насилие. Битката, ако щеше да има такава, трябваше да се състои на избран от него терен. Пращайки го в пристанището и опитът да превърнат М'Кол в изкупителна жертва, бе планът на Прайм-Кът да изолира племето му от останалите Плейнфолк. След като постигне това, нямаше да е трудно, като се има предвид мащаба на престъпленията им, да убеди старейшините да умилостивят Майсторите на желязото, като им предадат делегацията на М'Кол под формата на ритуално жертвоприношение. Но планът не беше сработил. Гласовитата подкрепа, която Мистър Сноу бе получил от останалите летописци на Ши-Карго доказваше, че М'Кол не са изоставени на съдбата си. Мистър Сноу осъзна, че Прайм-Кът е целял точно това. Когато нанесат удара, той щеше да е насочен към цялата група на Ши-Карго. Ръката на Д'Тройт щеше да е върху ножа, но щяха да действат от името на мъртвешките лица. Чрез този безпрецедентен предателски акт те се надяваха да сбъднат отдавна лелеяната си амбиция да се превърнат в най-важния кръвен род. Каква ирония! Д'Тройт бяха копоите на Майсторите на желязото, а М'Кол бяха обвинени в предателство срещу Плейнфолк. Но не всичко бе загубено… Вниманието на Мистър Сноу се насочи към ставащото около него, докато глъчката утихваше. Прайм-Кът стоеше пред него и трепереше от усилието да покаже колко точно е възмутен. — Какъв е твоят отговор? Мистър Сноу се подсмихна, сетне повиши глас, за да го чуят всички летописци: — Какъв е моят отговор? — Той се завъртя в пълен кръг, разперил ръце. — Мои братя под слънцето, чухте какво минава за истина в устата на Д'Тройт. Видяхте как говорителят им кръжи около мен като освирепял чакал около грохнал бик. Защо? Ето това е въпросът, който трябва да си зададете и на който ще се опитам да отговоря! Защо той избра точно този момент да ме обвини в предателство? Защо накърнява честта на Ши-Карго във време, когато Плейнфолк се радват на мир и другарство? Дали думите му са чисти и ясни като планински ручей или крият някаква тъмна и все още неразкрита амбиция на Д'Тройт? — Хеййй-яяяяя…. — Летописците и поддръжниците на Ши-Карго и М'Уоки извисиха своя вик на одобрение. — Трябва и да се запитате откъде той знае тези неща. Кой друг е наясно със събитията, които той описа?
— Помислете върху думите му. Той говори за мюти и не-мюти, за тайни пътешествия през облаците и моретата към Източните земи! За битки между мюти и Майстори на желязото, в които са загинали стотици благородни лордове на Ни-Исан! За кораби с колела, потопени от червенооки нощни птици! Дали това не са халюцинации на трескав ум? Сънища, вдъхновени от завистта към по-добрите от него? Ако не са, тогава откъде знае в такива подробности какво се е случило далече, далече, отвъд Великата река, отвъд хълмовете на препускащите червени бизони? Той не говори като мен и вас, които допреди малко слушахме разказа на нашия брат Карнеги, а като човек, който е бил информиран предварително за тези събития! Той никога не е срещал Избранниците и все пак разказва за великата битка при Херън Пул и смъртта на Лорд Яма-Шита, като че ли е присъствал лично! Откъде може да знае тези неща? Има само един начин! Думите, с които иска да омърси мен и Ши-Карго са поставени в устата му от мъртвешките лица — чуждоземната раса, която иска да пороби всички ни! — ХЕЕЕЕЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! — Този път одобрителният вик прогърмя до небесата. Идваше от всички точки на кръга. Мистър Сноу отново повиши глас: — Е, те няма да превърнат Ши-Карго в роби! Оръжията, които ни доставят, не са ни дадени даром. Те са разменяни за стоки, които сме събрали с кървава пот на чело, както и за най-ценното ни притежание — нашите племенни братя и сестри! Помислете как започна всичко. Нима забравихте как те убиха онези, които отказаха да им дадат жертвоприношение? А този човек е застанал пред нас и твърди, че сме длъжни да им покажем признателност? Че за какво? Ние не търгуваме с мъртвешките лица по желание, а поради необходимост! Но с едно нещо никога няма да търгуваме — нашата свобода! Това изявление бе посрещнато с оглушителни овации. Мистър Сноу посочи към Прайм-Кът: — Той ме обвинява в предателство! Опитва се да ви внуши, че Избранниците са агенти на Федерацията, защото са родени в кръвния род на Ши-Карго! Тази негова омраза и завист какво ли още ще го подтикне да направи? Да се отрече от силата на Талисмана? Избранниците не принадлежат на племето М'Кол или на Ши-Карго, или на Д'Тройт! Те са на Плейнфолк! Първите от Изгубените, които се завръщат от Източните земи, както бе предсказано — да предизвестят появата на Тройнонадарения! Под неговото ръководство ние ще се превърнем във велика нация! Ще смажем тъмните градове и ще прогоним мъртвешките лица обратно в морето. Сега е редно да ликуваме, не да се гневим! Не сме ли всички братя под слънцето? Земята се разтресе, когато десет хиляди гласа извикаха своя отговор. — ХЕЕЕЕЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! ХЕЕЕЕЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! ХЕЕЕЕЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! Мистър Сноу отново посочи към Прайм-Кът: — Тогава пазете се от онези, които се опитват да ни разединят, защото те са истинският ни враг! Летописците скочиха на крака, за да не бъдат премазани от екзалтираната тълпа извън кръга, която все повече ги притискаше. Хората от лагера на Д'Тройт изглеждаха потиснати и разочаровани, но всички останали, включително и много от групата на С'Нати, ръкопляскаха и размахваха юмруци в знак на солидарност. Прайм-Кът реши да се пробва за последен път: — Карате ни да повярваме в Избранниците, но те не са тук! Боят се да ни се покажат, в случай че така наречените им смели подвизи в името на Плейнфолк се покажат в истинската им светлина — криминални деяния, наказуеми от земните червеи, които целят да разрушат приятелството ни с онези, които ни помагат и подкрепят! Гласът му проряза околния шум и всички изведнъж се смълчаха. Мистър Сноу затвори очи, повдигна за миг лице към небето, после каза първото нещо, което му хрумна: — Избранниците не се страхуват от истината! Те не са тук, защото са изправени срещу враг, с който воините на Д'Тройт тепърва ще воюват! В този момент, докато говорим, те се бият срещу железните змии на Федерацията!
— Скапан мръсен лъжец! — Лесно ти е да го кажеш, — изхили се мистър Сноу — но можеш ли да го докажеш?
***
Следобед, с помощта на М'Уоки, които им осигуриха подходяща дегизировка, една група, която твърдеше, че представлява важна част от търговската делегация на С'Нати поиска среща с Мистър Сноу. Ето какво всъщност имаха да кажат те: дълбоко се опасявали, че действията на определени членове от Ши-Карго можело да застрашат съществуващите търговски отношения (като се постараха Мистър Сноу да разбере за точно кого става въпрос), но — при това голямо «но» — не били в състояние да подкрепят «онези елементи, които сериозно замисляли съвместни действия с Майсторите на желязото срещу Плейнфолк». След като изразиха становището си, дегизираните представители започнаха да задават въпроси. Имат ли Ши-Карго планове да се противопоставят на изненадваща атака от враждуваща фракция? Ако имали, те щели да помогнат с каквото могат. Отново не споменаха имена, но нямаше никакво съмнение за кого говорят хората на С'Нати. Завоалираните им думи на солидарност може и да бяха искрени, но Мистър Сноу нямаше как да знае това. Може пък да бяха изпратени от Д'Тройт с надеждата да открият какви са скритите козове на Ши-Карго. Внимателно формулирайки отговора си, за да не отблъсне евентуалното искрено предложение, Мистър Сноу каза: — Няма план. Вярваме на Талисмана. Нека онези, които също вярват в него, застанат на наша страна. Ши-Карго никога няма да бъдат първите, които ще извадят нож срещу събратята си. Последното нещо, което искаме, е да настроим Плейнфолк едни срещу други, особено сега, когато Избранниците са сред нас. Трябва да прочистим сърцата и умовете си, да забравим дребнавите дрязги и да се обединим под яркото знаме на Талисмана. Ако вярвате, че той е нашият Спасител, повалете онези, които обиждат Името Му, като помогнете на враговете ни. — Да, но кога и къде очаквате всичко това да се случи? — запита един от летописците на С'Нати.
— Кой може да отгатне какво се случа в предателските сърца? Ако предателите разкриваха картите си, измамата нямаше да процъфтява така добре, както сега! Убийците избират мястото и часа, не жертвите! Огледайте се наоколо! Опасността дебне навсякъде около нас! Вървете и се пригответе! Бъдете нащрек! Малоумници… Мистър Сноу прекара останалите дневни часове в съвещания с предводителите на приятелски настроените делегации, събирайки клетви за вярност и твърди обещания да посетят среднощният военен съвет дълбоко в гората, която сега бе обградена от часовои на Ши-Карго. Всичко това целеше да постави делегацията на М'Кол в оптимистично настроение, но по-раншното приповдигнато настроение бе помрачено от безпрецедентния брой сблъсъци между младежите с гореща кръв от враждуващите кръвни родове. Използването на оръжия в тези сблъсъци, което по традиция бе строго забранено, бе знак, че нестабилното временно примирие е в опасност. Въпреки усилията на омиротворителите и шерифите, грозните разпри продължиха през целия ден и причиниха смърт и множество ранени и от двете страни. Заради все по-влошаваща се ситуация, срещата на високо ниво, предложена от М'Уоки и С'Нати, събра представители на Д'Тройт и Ши-Карго, изправени лице в лице в ритуалния кръг. Но тя също не успя да уталожи напрежението. Според предварително споразумение, нито Мистър Сноу, нито Прайм-Кът присъстваха, но беше ясно, че Д'Тройт все още са бясни, че говорителят им бе унижен до такава степен и въпреки взаимните уверения в уважение и желанието да стопят различията си чрез разумен приятелски дебат, срещата се разтури сред злобни взаимни обвинения. Д'Тройт, и в по-малка степен С'Нати, очевидно се надъхваха за бой. Бяха довели и най-яките си войни, за да сигурни, че ще спечелят. Последният мащабен конфликт в историята на Плейнфолк беше битката при Блек Хилз* _{s}(*Черните хълмове — англ бел.пр.)_,{/s} където две цели племена — М'Кол и Б'Нардинос от рода Д'Тройт се биха до последна капка кръв от изгрев до залез. Тъндърбърд, бащата на Клиъруотър, бе повален в тази битка, от която М'Кол излязоха окъпани в кръв, но с високо вдигната глава — тази победа затвърди позициите им на най-могъщо племе сред Ши-Карго. Но това беше преди петнайсет години. Нито преди, нито след това бе имало такъв военен сблъсък и което бе по-важно, никога не бе имало случай, където племена от същия или съпернически род да са забравили за враждата помежду си и да са застанали рамо до рамо срещу общ враг. Досега. При положение, че разполагаха с по-малко от 48 часа да изградят временен съюз и да съгласуват план за действие, Ши-Карго не бяха убедени колко дълго ще изтраят заедно. Мютската военна етика наподобяваше в много отношения самурайската — военната каста, която управляваше Ни-Исан, но имаше и една съществена разлика. Мютите бяха нещо като улични бойци, не полеви войници. Уменията им, и предпочитаното им оръжие — ножът, идваха от предците им от преди Холокоста — хора от гетото, които по чудо оцеляха, па макар и покрити с белези, от ядрените взривове, които изпепелиха и сравниха големите градове на Америка със земята. Отчаяни и разорени хора, чийто цял живот бе непрекъсната битка за оцеляване в градската джунгла. Хора от най-низшата прослойка, чиито представи за добро и зло бяха замъглени от мизерията и несправедливостта. Моралните им нервни окончания бяха притъпени от безчувствената експлоатация и пълното безразличие — все типични белези на ерата от преди Холокоста. Тогава бяха оцелели заради бързината на умовете, краката и юмруците си, комбинацията от животински истинкти и яростна агресия, и породената от пълно отчаяние готовност просто да вземат онова, които искат: — все качества, необходими за оцеляване след глобална ядрена война. Абстрактната философия, изкуството на дебата, интелектуалната високопарност на висшите класи, привилегиите на супер-богатите, осигурени от акри и акри първокласна земя и швейцарски банкови сметки, доброжелателните благотворителни акции и човеколюбието бяха погребани под димящите въглени. Грамотността изчезна, заащото необразованите оцелели изгориха всички книги, за да се стоплят. Не смирените наследиха земята, а травматизираните останки от крайно бедното съсловие — обирджиите, нахалитетите, отрепките и хулиганите, както и разни Рамбо-изроди, подивели от миризмата на пушечно месо ненормалници, които се бяха подготвили за Армагедон в затънтените гори на Америка. Безпомощни сред жалките останки на 20 век, като скитници, захвърлени на непознат бряг, тази утайка на човечеството се раздели в групи според етническата си принадлежност, досущ като различни видове охлюви в тенджера. Във време, когато всеки е потенциален хищник, човек единствено можеше да получи усещане за сигурност, ако е в група с общ език, обичаи и расова принадлежност. През следващите девет века и безброй поколения, те събираха сили и се множаха. Събираха се около безбройни лагерни огньове и пресъздаваха миналото, смесвайки факти и измислици, също както джаз музикантите създават вариации върху добре познати мелодии. Мъглявите спомени за отдавнашни събития родиха нова митология и нова идентичност, мутиралите гени създадоха нова, изродена, но неочаквано надарена порода човеци. А когато сивата облачна завеса, довела Великата Ледена Тъмнина, се разсея и разкри слънцето и звездите в цялото им великолепие, се появи първата раса на племена от воини — южните мюти и северните им събратя, които впоследствие станаха известни като Плейнфолк. ***
По-късно, когато участниците в среднощния военен съвет постигнаха съгласие по съвместния план за действие и се завърнаха в лагерите си, Мистър Сноу обиколи лагера на М'Кол и дари племето с надежда и кураж, както Шекспировият Хенри V в навечерието на битката при Агинкорт. Накрая посети Блу-Тъндър, Ролинг-Стоун и Бостън-Бруин, които седяха около един от многото лагерни огньове заедно с останалите светила от търговската делегация на М'Кол. Докато Мистър Сноу клечеше и си топлеше ръцете, Ролинг-Стоун хвърли още дърва в искрящата жарава и се загледа замислено в лумналите пламъци: — Значи, утре е големият ден… — Да, когато пристигнат корабите с колела. — Гласът на Мистър Сноу беше дрезгав и изтощен от безбройните часове на спорове и убеждения. Блу-Тъндър пробва ръба на острието, което точеше: — Не го разбирам аз това. Д'Тройт трябва да са наясно, че сме ги надушили. Защо изчакват? Защо не ни нападнат днес? — Въпрос на психология. Блу-Тъндър се намръщи на непознатата дума. — Опитват се да ни разстроят, като оставят напрежението да нараства. Държат ни в очакване. Като имат предвид колко хора са, те знаят, че няма да ги атакуваме. На теория могат да ни ударят когато и където си поискат. Но ще го сторят утре на брега при изгрев слънце. Точно на това разчитам и аз. — Но откъде си толкова сигурен? — настоя Блу-Тъндър. — Защото мъртвешките лица от Яма-Шита искат да си върнат тъпкано. Ще използват Д'Тройт, а може и С'Нати, за да започнат нападението, но именно те ще нанесат съкрушителния удар. Виждал си ги в действие. Разпарчатосването на хора е любимото занимание на Майсторите на желязото. Няма да пропътуват цялото това разстояние, само за да гледат отдалеч. Доктор-Хук, воин от М'Кол, който често играеше ролята на телохранител на Мистър Сноу, се доближи до огъня. — Време е да тръгваме, Старий. — Добре — Мистър Сноу се изправи. Другите го последваха. След като се здрависа за сбогуване със всички, той каза: — Ако някой от вас има въпроси относно кой какво трябва да прави след изгрев, сега е момента да пита. Може да не се видим отново. — Погледът му пробяга по кръга от огрени от огъня лица. Никой не проговори. — Чудесно, — каза той и се обърна да тръгва. — Едно нещо само, — каза Блу-Тъндър — онези работи в ритуалния кръг. Истина ли е? Наистина ли Кадилак, Клиъруотър и Облачния воин са убили десетки мъртвешки лица, както каза Прайм-Кът? — Може и да са. Според Карнеги-хол, Кадилак казал, че са участвали в голяма битка, където измрели доста хора. Ако е истина, значи можем да се гордеем с тях. — Така е. Но дали земните червеи са им помогнали да победят? Мистър Сноу сви рамене: — Кой може да каже? Неведоми са пътищата на Талисмана. Той развя за ефект тъмното си наметало като обигран циркаджия и продължи: — И сега! Предлагам тези от вас, които ще участват в плажното парти, да поспят малко. Когато се събудите, ще откриете, че времето работи за нас. Възползвайте се максимално, защото няма да успея да го удържа задълго. — Той се отдръпна и вдигна ръце за последно сбогом. — И за бога, усмихнете се малко, де! Ще победим! Старейшините на М'Кол и останалите членове на военния съвет на Ши-Карго, обзети от общи тревоги в отминаващите нощни часове, сигурно щяха да намерят някаква утеха, ако знаеха, че водачите на Д'Тройт също бяха разяждани от съмнения и терзания. Всяко племе на Д'Тройт, според дълбоко тачената традиция на рода, представляваше злобна група копелдаци. Това означаваше, че по правило се държаха надменно и подозрително към всеки опит да се тушира поведението им. Ръководеше ги едно-единствено нещо — насилието. Те бяха разрушители, не съзидатели. Предпочитаха да плячкосват, вместо да свиват гнездо. Преследването и ловът на жив добитък бе приемливо запълване на свободното време, но защо да отглеждат зърнени култури и зеленчуци, когато зимнината на по-слабите кланове можеше да бъде опустошена на Събора? В един свят на насилие, където се очакваше от всеки мъж и жена в боеспособна възраст да носи оръжие, племето Д'Тройт бяха върховните предатели — мразени и презирани от всички. В краткия период, когато се предполагаше, че в Ду-Арута ще царува мир, те бяха основните източници на неприятности. Много от белите ставаха, когато ги заловяха да увеличават запаса си от стоки за търговия чрез кражби в багажните отделения на другите племена. Пристигаха в търговския пост като грабители, а през останалата част от годината кръстосваха океана от червена трева като подивели акули-убийци. Като се има предвид репутацията им, човек с основание би се зачудил защо именно те не са върховния кръвен род. Вероятно само Талисманът знаеше отговора. Заради някаква прищявка на съдбата, племената на рода Д'Тройт не бяха толкова плодовити, колкото онези на Ши-Карго. Общо взето, оставаха си малцинство по брой. Съотношението им на надарени мюти спрямо останалото население също бе по-ниско. Имаха няколко добри летописци, но малцината повелители, с които разполагаха, бяха надарени само с първите два Кръга на Властта. Осъзнаването на факта, че съперниците им са облагодетелствани в това отношение, бе постоянен източник на завист и омраза. Очевидната несправедливост на Талисмана накара Д'Тройт да презират Спасителя все повече и повече. Плейнфолк чакаха вече деветстотин години — колко още трябваше да чакат? Д'Тройт смятаха, че безкрайното очакване е напразно и достойно за презрение. Идваше време всеки да си помогне сам. Това тлеещо недоволство, вродената им склонност към насилие и типичното им неподчинение, заради което мнозина се отрекоха от вярата си в Талисмана, бяха разстроили и бъдещите планове на водачите им. След като инструктираха воините си за нападението над Ши-Карго, вождовете и старейшините едва-що не се избиха помежду си, докато се обвиняваха взаимно, че не са държали младежите-лудетини под контрол. Защо, питаха те, в името на великата Небесна майка, младоците не проумяват, че ще нападаме Ши-Карго, чак когато пристигнат Майсторите на желязото?! Тъй като всички задаваха един и същ въпрос, без да осъзнават, че и собствената им делегация е еднакво виновна за ставащото, ситуацията скоро се нажежи. Военният съвет на Д'Тройт, който включваше представители на С'Нати и Сан'Луис, разчиташе да поеме инициативата в свои ръце от самото начало, но убедителната защита на мистър Сноу в ритуалния кръг бе разклатила позициите им. Призивът на Мистър Сноу за обединение на Плейнфолк и призоваването на Талисмана накара много от делегациите на С'Нати да се огънат. Въпреки случаите на масово отстъпничество, те нямаше да сменят лагера. Нямаха нужния кураж за това, но можеше да се въздържат, когато настъпеше часът на битката. Нека! Когато Д'Тройт триумфално се увенчаят с титлата на върховен кръвен род и се сдобият с еднолично право да търгуват с Майсторите на желязото, С'Нати ще допълзят като пребити кучета и ще лижат подметките им. И ще бъдат смазани, като всички останали… ШЕСТА ГЛАВА Предсказанието на Мистър Сноу за времето се оказа смразяващо точно. Веднага след като си тръгна, времето стана студено и влажно. Започна да се образува мъгла. Отначало стигаше само до глезените, но в рамките на два часа се извиси дотолкова, че закри нощното небе. Шейсет минути по-късно, когато Д'Тройт, С'Нати и Сан'Луис станаха, за да довършат тайните си приготовления, огромният лагер, търговският пост и петте мили прилежаща брегова линия бяха обгърнати в бледо сиво одеало. Всяка година племенните делегации заставаха на брега в предутринния здрач, за да посрещнат корабите с колела на хоризонта, чиито силуети се открояваха на фона на пламтящия диск на изгряващото слънце. За впечатлителния и не особено научен ум на средния мют, корабите с колела сякаш идваха от дълбините на самото слънце. Майсторите на желязото правеха всичко възможно да подсилят тази илюзия. Тази година обикновено добре-организираното придвижване от лагерите до сърцевината на търговския пост бе съпроводено с необичаен хаос. Мъглата бе толкова гъста, че Д'Тройт и съюзниците им трябваше да наредят редица воини на една ръка разстояние един от друг, за да намерят пътя към търговския пост и плажа под него. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|