На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Проблем ли има?

— Проклетият чистач! — отвърна първата. — Виж как я е зарязал! И виж, това пак прави номера.

Тя изчисти екрана, изключи терминала и оправи масичката, след което се върна да нагледа Клиъруотър. Очите на мютката потрепнаха:

— Какво става…?

— Нищо, нищо. Почивай си. Дай да ти оправя възглавниците… Ето така. Добре ли си?

— Да…

— Чудесно. Хайде, заспивай.

***
Карлстром наблюдаваше как Президент-генерала се запътва към високия извит прозорец зад тапицираното си в синя кожа бюро. Един голям орел с разперени криле, издялан от лъскаво палисандрово дърво стоеше достолепно върху висок до кръста постамент пред завесите. Между орела и сините завеси бяха кръстосани два пръта с драпираните знамена на Федерация Амтрак и Олд Глори.

— Сядай, Бен. Забрави за протокола. За този разговор ще искам да крача.

— Бен, ще ти кажа нещо, което сигурно ще те успокои. Сигурно си се чудил защо инвестирахме толкова много време и ресурси в младия Брикман и сестра му — всъщност, тя не му е сестра. При толкова много хора, които умират в името на Федерацията ежедневно, дали ще са с двама повече или по-малко, каква е разликата? Е, те са един вид изключение и смятам, че е време и ти да научиш защо.

— Както ти е известно, ние развъждаме мюти с експериментална цел в Лайф Инститют вече близо сто и петдесет години. Целта ни бе да намерим генетичния код за дълголетието им и радиационния им имунитет с надеждата, че ще успеем да прехвърлим тези качества на нашите хора. Ако успеем да увеличим средната продължителност на живота от 40 на 60 години, това ще ни даде петдесет процентно увеличение на опита и производителността, а това ще ни позволи да изпращаме повече хора на наземни операции. Тъй като ти си част от Семейството и си достатъчно умен, за да оглавяваш АМЕКСИКО, вероятно няма да се изненадаш много, като ти кажа, че през годините сме изпращали голям брой от нашите «селянчета» в отрядите за наземни операции — пионерската дивизия, ЧРАЗ, СИГ-РАЗ и АМЕКСИКО. Не годинари, а с напълно прав скелет, с гладки кости и чиста кожа — като теб и мен. Като казвам голям брой, не се заблуждавай. Процентът на селянчета в тези отряди винаги се е въртял под десетина. А най-добрите винаги изпращахме в Летателната Академия. Останалите отиваха на ешелоните. Затова хора като Брикман се представят толкова добре. Наземният живот им е в кръвта. Справят се отлично с големите открити пространства и не откачат. Но понякога забравят всичко научено и бягат. Стават ренегати. Но това са късметлиите. Обикновените дезертьори накрая винаги падат жертва на радиацията.

— Но не и ние.

— Не. Но ние сме от Семейството, все пак.

Карлстром кимна.

— Ясно. Значи, повърхността още е радиоактивна.

— О, да. Нивото на замърсяване е по-слабо от преди век, но стойностите все още са опасно високи. Дори и да преодолеят страха си от открити пространства, продължителното излагане ще бъде фатално за по-голямата част от сегашното население.

П.‍Г.‍ се засмя.

— Да не мислеше, че това е просто още една лъжа? Като да хвърлим вината върху мютите?

— Не, — отвърна Карлстром — но е полезен механизъм за контрол. Ако атмосферната радиация утре падне до безопасно равнище, аз определено не бих го споделил с другите, а ти?

П.‍Г.‍ отново се усмихна.

— Точно затова аз и ти се разбираме толкова добре, Бен.

Той седна във високия си стол, положи ръце на бюрото и плесна с ръце.

— Това, което имам да ти съобщя, касае ОПЕРАЦИЯ СКУЕЪР-ДАНС. Някои от нашите домашно отгледани супер селянчета се оказаха и «надарени».

— Стив и Роз Брикман…

Джеферсън кимна.

— Те са сред най-забележителните екземпляри досега, но изследователската програма тече няколко десетилетия. В резултат на интензивно изследване на физиологията им чак до молекулярно ниво, открихме определени «белези» в гените им. Все още не знаем как работи мютската магия, но можем да идентифицираме индивидите, които притежават потенциал да станат летописци, повелители и прорицатели.

— Или и трите…

П.‍Г.‍ кимна одобрително.

— Разбра ме отлично, Бен. Вярваме, че вече знаем кои генетични белези би трябвало да притежава Талисмана. Това не означава непременно, че човек с такива белези ще бъде Талисмана, но би носил в себе си потенциала за това.

— Мисля, че разбирам накъде биеш…

— Наистина ли? Ето какво се чудя. Още от самото начало знаехме за генетичните особености на Стив и Роз, а сега знаем и за Клиъруотър. Изпратихме тъканни проби в Лайф Инститют веднага щом медиците я сложиха на операционната маса в Ред Ривър. Кадилак е непознатият елемент. Но все още има шанс да ни падне в ръцете. Нито Стив, нито Роз, нито Клиъруотър притежават и трите белега, но ние пуснахме данните им през КЪЛЪМБЪС и заложихме променливи комбинации за Кадилак. В резултат на това получихме две интересни съвпадения. Стив и Клиъруотър могат да заченат дете с потенциал да стане Талисман, както и Роз и Кадилак. И двете деца биха притежавали трите «дарби».

— А ние вече контролираме едното от тях…

— Точно така.

— И ти смяташ, че Кадилак може да се чифтоса с Роз…

— Не бих казал, че е неизбежно, но трябва да заложим тази възможност. Не знаем цялата история около неоторизираното й прехвърляне на Дамата. Може тя да е организирала всичко. Разумът ми подсказва, че в това няма никакъв смисъл, но не можем да пренебрегнем точността на предсказанието на Талисмана, нито въздействието му, Бен. Изправени сме пред нещо, което… засега ни е напълно непонятно.

— Напълно е възможно Кадилак да се чифтоса с Роз, само за да си върне на Брикман.

— Да, много интересна ситуация.

Джеферсън впи поглед в Карлстром.

— Какво си намислил пък сега?

— Чудех се дали можем да накараме Брикман да разтвори ума си, както направи Роз.

— Имаш предвид да ни даде точки на картата и да ни каже какво мисли и чувства сестра му? — П.‍Г.‍ се замисли за възможностите. — Може би дарбите му нямат ограничения — ако разполагаме с подходящия стимул.

— Мислех, че вече сме му го осигурили.

П.‍Г.‍ му отвърна с дяволита усмивка.

— Фран винаги е имала слабост към млади жребци като Брикман. Но ако той се окаже повече от мимолетно увлечение, винаги можем да я включим в пакета. Както знаеш, Семейството винаги е готово да подкрепи достойните каузи.

— Така си е… — Карлстром започна да гледа по-детайлно на предложението — Ако Брикман успее да осъществи контакт, има шанс да успее да ни посочи приблизителното й местонахождение. Сега, след като елиминирахме племето, те ще са сами. Можем да ги приберем, когато си поискаме. Ако пък не успее, Брикман най-малкото би трябвало да ни каже дали е бременна. Като се има предвид взаимоотношенията им в миналото, реакцията му сигурно ще е много интересна.

— Продължавай…

— Детето на Клиъруотър. Възможно ли е да направим тестовете, които спомена, докато е още в утробата й?

— Трябва да проверя. Но за момента, да кажем, че да.

— Ако тестовете докажат, че детето на Брикман не притежава трите белега, тогава е възможно Роз, ако забременее, да роди Талисмана.

— Възможно е. Мисля, че знам какво ще кажеш, но хайде давай.

— Психосоматично нараняване. Неволната телепатична връзка, която накара Роз да сподели умствената травма и накара тялото й да изстрада раните на Брикман. Истински рани, нищо че феноменът се оказа само временен. Ако искаме да елиминираме Роз и нероденото й дете, просто трябва да убием Брикман. В името на спора, нека приемем, че той падне в една от дълбоките вентилационни шахти и нейното тяло и ум споделят преживяното, няма начин това дете да оцелее, дори и ако по чудо тя оживее. Шокът ще я накара да абортира.

— Прав си. Добре е да го имаме предвид. Обаче май не ти обясних защо ги отглеждахме и възпитавахме и какво се опитвахме да постигнем. Тези селянчета, тези умни мюти… програмата е проектирана да ги обърне с хастара навън, да промени изцяло природата им и да ги превърне в трекери. Да ги притежаваме изцяло, така че дори и да открият по някакъв начин, че са мюти, пак да останат верни на Федерацията и на Семейството.