Наказателнопроцесуални правоотношени

Със съставянето на постановлението и изпращането му на прокурора завършва и досъдебното разследване.

РО е длъжен да пристъпи към извършване на процесуално следствени действия. Ако при образуването целта на събирането на информацията е да се установят тези обстоятелства, които имат значение за обективната страна на престъплението, то при разследването центъра се пренася към установяване на извършителя и това е така до момента, в който в рамките на разследването се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на определено престъпление от ОХ и не са налице някои от основанията за прекратяване на нак.производство. РО е длъжен да докладва делото на прокурора, след което да повдигне обвинение.

Обвинението се повдига само на базата на доказателства, те трябва да бъдат събрани по реда, предвиден в НПК. Това изисква, означава три неща:

- тези факти следва да бъдат установени по несъмнен начин

- те трябва да са събрани чрез процесуално следствени действия, които предвижда НПК

- да са закрепени чрез доказателствените средства, които НПК предвижда

2. Юридически чл.219 във връзка с чл.24 с обратен знак.

а) материални:

- деянието да съставлява престъпление от ОХ (да покрива признаците на съответния състав, да е извършено виновно, от наказателно отговорно лице)

- да не са налице основанията за амнистия, за давност, т.4

- да не е в трайно разстройство на съзнанието

- да не се освобождава с прилагане на възпитателни мерки, да не е т.11

-б) процесуални:

- т.6 – не два пъти за едно

- т.7 – за дела от ЧПХ – подадена тъжба от пострадалия до прокурора

- т.9 – дела от ПЧХ – не са направили искане; т.10

- чл.219 – необходимо е делото да е докладвано на прокурора + санкция на прокурора; чл.219 : чл.246; по чл.219 може, защото се взема мярка, т.е: повдигане, вземане на мярка, спиране (например лицето е болно, а като оздравее ..., затова трябва да е взета мярка), а по чл.246 не може повдигане на обвинение пред съда, когато има предпоставки за спиране.

- особени процесуални предпоставки – наличие на имунитет – трябва да е снет, делото се спира до снемането на имунитета;

в) компетентен орган да повдигне обвинението е РО, актът, с който става повдигането е:

- постановление за повдигане на обвинение (пред съда единствено прокурорът с ОА)

- съставянето на акта за първото действие за разследване срещу лицето чл.219 ал.2


ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО, ОБВИНИТЕЛЕН АКТ.
І. Действия на прокурора след приключване на предварителното разследване.

1. Това е един контролен стадий в рамките, на който прокурорът извършва проверка относно качеството на повеждане на предварителното разследване. В този стадий прокурорът непосредствено решава всички въпроси, свързани с делото.

2. Прокурорът не утвърждава актовете на РО, а постановява свои актове. Заключението на следователя и дознателя, с които приключва предварителното разследване има само характер на мнение, адресирано до прокурора как да бъдат решени въпросите по делото. Прокурорът може да не се съгласи с изводите на РО и да постанови различен акт.

3. При извършването на проверката в този стадий прокурорът проверява налице ли е деяние, престъпно ли е то, правилна ли е правната квалификация, има ли основание за спиране и прекратяване на производството, има ли основание за освобождаване на дееца от нак.отговорност с налагане на административно наказание, налице ли са условията за решаване на делото със споразумение, събрани ли са достатъчно доказателства необходими са разкриване на обективната истина, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила и отстраними ли са те, подкрепя ли се обвинението от събраните доказателства.

4. При констатиране на допуснати нарушения прокурорът може да ги отстрани сам или да възложи на съответния орган тяхното отстраняване ТР 2/2002 ВКС – в него се посочва кои нарушения на процесуалните правила следва да бъдат възприети като съществени и при констатирането, на които делото следва да бъде върнато.

5. Прокурорът може да се произнесе с няколко акта:

- постановление за прекратяване / спиране на производството

- предложение за освобождаване от нак.отговорност с налагане на адм.наказание, предпоставки в чл.78а

- предложение за решаване на делото със споразумение

- обвинителен акт

Всички те се постановяват, когато са налице съответни предпоставки.

- увод

- заключение – точна правна квалификация

- т.1 - деянието не съставлява престъпление. В българското право се приема, че производството следва да бъде прекратено след преценка не само на признаците от състава на престъплението в особената част на НК,

- т.2 - но и в резултат на преценка, свързана с приложението на основанията за изключване на нак.отговорност, както и с преценката за наличието на нак.отговорен субект. Въпреки че това основание е посочено в общата част на НПК, прегледа относно правомощията на съда в съдебната фаза на процеса сочи, че в нея то е неприложимо; амнистия;

- т.3 – изтекъл давностен срок – точно прилагане на нормите на НК, свързани с редуциране на наказанието при престъпления извършени от непълнолетни;

- т.4 – смърт на дееца; при безвестно отсъствие-смъртен акт-жив-възобновяване;

- т.5 – към кой момент

- т.6 – non bis in iden – фактическите обстоятелства се имат предвид, а не правната квалификация; четири хипотези на приложимост на този принцип:

а) наличие на висящо производство по същите факти

б) влязло в сила решение на съда

в) влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото

г) постановление на прокурора за прекратяване на делото (отделна хипотеза, защото няма сила на присъдено нещо, винаги може да бъде отменено)

- т.7 – липса на тъжба, когато такава е предвидена в НК (престъпления от частен характер, производството се инициира от частно лице – пострадал, но продължава по общия ред и не може да бъде прекратено по искане на пострадалия)

- т.8 – прилагане на възпитателни мерки, чл.61 НК предвижда възможност за прилагането им спрямо непълнолетни извършители на престъпление (чл.161 ал.2, чл.174, чл.343 ал.2 НК)

- т.9 – публично-частен характер – производството се инициира по общ ред, но се прекратява по искане на частното лице-пострадал или ощетено ЮЛ

- т.10 – процедура, уредена подробно в НПК – ратифициране на Европейската конвенция за трансфер на нак.производства

- т.11 – това основание е приложимо само относно формалното участие на лицето в организираната престъпна група, не и относно извършването на престъпление – функционален имунитет за участието в престъпна група и не е приложимо за всички негови действия, свързани с други дела;

- да потвърди постановлението

- да измени постановлението относно основанието за прекратяване

- да отмени постановлението и да върне делото със задължителни указания по приложението на закона и никога не могат да бъдат по същество, защото ще се наруши принципа за вътрешно убеждение.

Съотношение между чл.243 ал.1 т.2 : чл.244 ал.2 във връзка с ал.1 т.2

Общи – чл.25:

- т.1 – изпадане на дееца в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или друго заболяване, което затруднява производството

- т.3 – наличие на имунитет на дееца – момент по чл.25/чл.220

- т.2 – задочно производство

- чл.26 – усложнена престъпна дейност

Специфични чл.244:

- неразкрит

- доказан е факта на престъплението, но няма доказателства относно неговия извършител

4. След спирането делото се изпраща на съответния РО с оглед продължаване на събирането на данни за извършителя на престъплението (данни, защото доказателства се събират в рамките на нак.производство. Не могат да бъдат извършени валидни действия, освен като са неотложни и то се възобновява с факта на извършването им, след това делото се изпраща на прокурора и се възобновява, ако не, се чака давността.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО.
І. Първоинстанционното производство се определя като централен стадий в нак.процес по няколко съображения:

1. Това е стадият, при който е налице разгръщане на всички основни начала в нак.процес и то в тяхната пълнота, т.е. тук няма принцип, който да не се прилага и няма принцип, който не се прилага пълно.

2. Това е стадия в нак.процес, в който се гарантират всички права на участниците в нак.процес.

3. В този стадий се допускат максимален брой участници в нак.процес.

4. С оглед структурирането изобщо на нак.процес, той така е направен, че или подготвя съдебното производство на първа инстанция или проверява какво е извършено в него.

Именно тези му характеристики определят и акта, с който ще завърши това производство – присъда. Влязлата в сила присъда има задължителност по отношение на всички. Тя подлежи на изпълнение и тя е пречка да има ново нак.производство. Досъдебното производство има подготвителен характер и това е изразено и като принцип на нак.процес чл.7.

Вътрешната структура на нак.процес представлява редуване на първия етап с втория и с третия. Разследването е първия тип, действията на прокурора втория, а действията на съда е третия тип етап. В този етап се проверява извършеното от досъдебното производство и съответно се взема решение за понататъшния ход на делото.

След внасянето на ОА в съда делото отива при председателя на съда (респективно на нак.колегия), който от своя страна определя съдия-докладчик. Запознава се с материалите по делото, отговаря си на въпросите по чл.248 и взема решение на базата на отговорите, които той е дал.

Най-важното действие чл.252 – действие по предаване на съда – с разпореждане съдът насрочва делото в съдебно заседание, обвиняемият става подсъдим, от този момент говорим за страни в нак.производство, от този момент и ма разграничаване на основните функции, това е моментът, от който възниква състезателността на процеса.

Други правомощия, които има съдия-докладчика:

- когато делото не е подсъдно на съда; две възможност: ако делото е подсъдно на еднакъв по ранг съд, изпраща се на съответния съд; когато делото е подсъдно на по-горен или по-нисък по ранг съд, то се изпраща на съответната прокуратура, за да има компетентност на прокурора, който внася ОА;

- когато връща на прокурора за отстраняване на отстраними процесуални нарушения със съответните указания;

б) да прекрати нак.производство – две хипотези по чл.250:

- при общите основания за прекратяване на нак.производство без т.1 (съдия-докладчика не може да се произнесе по съществени по делото, проверката е формална, липсва непосредственост, устност, публичност), т.5 (специални знания – експертиза, на този етап не може да се извършват следствени действия) и т.11 (материалноправно основание);

- т.2 – самостоятелно основание аз прекратяване, когато деянието не съставлява престъпление – от формалния прочит става ясно, не е въпрос на доказване;

в) да спре нак.производство – на общите основания;

Предаването на съд става за дела от ОХ, при частните няма какво да се проверява.

Срок по чл.254 ал.3 – това е срок, в който не може да се разглежда делото.

- няма прокурор

- няма подсъдим, ако неговото присъствие е задължително и ако не се гледа при условията на задочно производство;

- няма защитник; когато обаче има повече от един и единия се яви – не е пречка;

Когато частния тъжител не се яви без уважителна причина, делото няма да бъде отложено, а прекратено.

Когато пострадалия не се яви без уважителна причина, няма да се отложи.

След което се проверяват свидетелите, ВЛ и в зависимост от конкретната констатация страните правят своите искания по даване ход на делото и съдът е този, който преценява. Ако прецени, че не са налице предпоставките за даване ход на делото, ще го отложи; ако са налице основанията – дава ход на делото с определение.

3. Преди да даде ход може да има нови искания за конституиране на страни. Отказът подлежи на обжалване за ЧО, за ГИ – не подлежи, защото се приема, че в случая не се преклудира възможността на ГИ за обезщетение на вредите, тъй като той има тази възможност по общия исков ред по реда на ГПК, т.е. тук не става въпрос за отказ от правосъдие, което според КРБ е недопустимо, а само че не може да се използва този процесуален ред за обезщетение на претърпените вреди.

4. След като се даде ход на делото, се снема самоличността на явилите се лица. След това се предупреждават свидетелите за наказателната отговорност по чл.290 НК за лъжесвидетелстване, след което се отстраняват от залата.

5. След това се правят разяснения за правата за отвод и ако няма се правят нови искания. След което се чете определение за започване на съдебното следствие.