Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. 1. Съдебното следствие започва с прочитане на ОА от прокурора, може да не се чете целия, а само диспозитива. При дела от ЧХ се чете частната жалба от частния тъжител. Когато е предявен граждански иск, той се прочита от ГИ. 2. След като се прочете, подсъдимия се пита дали разбира в какво го обвиняват, след което се пристъпва към разпит на подсъдимия – може да бъдат четени дадените пред съдия, може да поиска на по-късен етап да дава. 3. След това се пристъпва към разпит на свидетели, след това на ВЛ. След разпитите се пристъпва към прочитане на протоколите и други документи („съдът прочете писмените документи по делото” – може да се позовава на тях в присъдата). 4. Предявяват се веществените доказателства, може да се извършват други процесуални действия. 5. След което се запитват страните дали делото е изяснено от фактическа страна и дали следва да се приключи съдебното следствие. В зависимост от становището на страните: - делото се отлага - приключва се съдебното следствие
- осъдителна, ако делото е образувано преди изтичане на 6 месечния срок за подаване на тъжбата и има искане от страна на прокурора или частния обвинител; - оправдателна присъда по ОА, ако липсват горните условия; б) когато делото е от ЧХ и в СЗ се окаже, че е от ОХ – прекратяване на делото и се изпраща на прокурор, защото няма компетентност; 3. Отклонения: а) прекратяване на съдебното производство – когато е за подсъдност, го изпраща на съответния прокурор; когато трябва да се отстранят нарушения, го връща; б) прекратяване на нак.производство – при същите основания, които са при предаването на съд; в) спиране; СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ И ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ. 1. След приключване на съдебното следствие се преминава към съдебни прения – речите на страните, пледоарии. 2. Ред за произнасяне – прокурор/ЧТ, ЧО и неговия повереник, ГИ и неговия повереник, ГО и неговия повереник, защитник, обвиняем. 3. Като те могат да се позовават само на доказателства, изяснени в процеса, не могат да се отклоняват от предмета на процеса, имат право на реплика, съответно на дуплика. 4. След това – последна дума на подсъдимия. Това е класически институт, забрана за ограничаването й, лишаването от последна дума е съществено нарушение на процесуалните правила ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА. 1. Съдът се оттегля на съвещание, което е закрито, т.е. участват само членовете на състава на съда. Обсъждат се въпросите по чл.301 и в зависимост от отговорите по тях съда има няколко възможности: а) да признае подсъдимия за виновен – осъдителна присъда б) да признае подсъдимия за невиновен – оправдателна присъда в) освободителна присъда – освобождаване от нак.отговорност, чл.183 ал.3 – признава за виновен, но не се наказва; г) има възможност за произнасяне по гражданския иск ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО. І. В сравнително правен аспект обжалванията биват няколко вида по различни критерии: 1. Според органа. а) отзивно – пред същия орган и той може сам да измени атакувания акт. Такова е обжалването на определения с частна жалба или протест, но не е чисто отзивно, защото, ако не бъде уважено, трябва да препрати на по-горестоящ орган; б) въззивно – пред по-горестоящ орган 2. С оглед правомощията и основанията. Критерии: имаме ли предварително дадени основания и какви правомощия има контролния орган, както и събират ли се или не доказателства. а) въззивно или апелативно производство - при него имаме събиране на нови доказателства, решаване на въпроса по същество, т.е. преразглеждане и установяване на нова фактическа обстановка и няма основания (втора първа инстанция); б) касационно производство - при него няма възможност да се събират нови доказателства, има строго фиксирани основания, които ограничават касационния съд при проверка на атакувания акт, касационната инстанция по принцип не може да променя установената фактическа обстановка, а само да провери правилното приложение на закона (материален или процесуален), изключение при наказанието – може да го измени. 3. В исторически аспект винаги е имало възможност за атакуване на постановените съдебни актове, като законодателят решава как – най-често е чрез подлагане на контрол за законосъобразност. Българската съдебна система е четиризвенна и триинстанционна. ІІ. Кои актове подлежат на въззивно обжалване – законът не ограничава обжалването по въззивен ред по никакъв начин. Всички постановени на първа инстанция актове подлежат на въззивно обжалване. Чл.313 – предмет на въззивно производство е цялата присъда, без значение какво се обжалва, във връзка с чл.314 ал.1. Въззивната инстанция по своята същност е втора първа инстанция и следователно е длъжна да провери присъдата изцяло, т.е. всичко. 1. Има задължителни изисквания към жалбата или протеста, които се подават срещу постановената на първа инстанция присъда чл.320. Във въззивната жалба задължително се посочва какви доказателства следва да бъдат събрани допълнително и какви обстоятелства ще установяват тези доказателства. Събират се само тези доказателства, които се сочат и евентуално такива, които решаващия състав реши, че следва да бъдат събрани повторно. Тук няма ограничение във вида на доказателствата, които могат да бъдат събрани. 2. Единственото разпоредително заседание е това за допускане на доказателства на въззивна инстанция – закрито. Съдът задължително се произнася по въпроса за допускане, както на тези сочени от страните, така и за тези събрани на първа инстанция чл.327 ІІІ. При въззивното производство производството преминава в две части: 1. Пред съда, който е постановил присъдата, която се атакува. Касае се само за технически действия – администриране на жалбата, проверка за платена такса, ако е частна и т.н. Жалбата се подава винаги чрез първоинстанционния съд, той има задължението да изпрати съобщение с препис от жалбата или протеста на другите страни по делото и те съобразно указанията на съда могат да дадат възражения. След това се делото се изпраща във въззивния съд. 2. Произнасяне по доказателствата винаги се извършва от въззивния съд – всички действия свързани с допускането и събирането на доказателства. ІV. Действия на въззивния съд. Когато делото пристигне във въззивния съд, се определя съдия-докладчик по същата схема, който се произнася по насрочването и в закрито заседание целия състав се произнася. След това – открито заседание, което не различава по етапи от първоинстанционното. Въззивното производство за дела от ОХ е задължително. Ако няма нови доказателства, съдебното следствие може да не се проведе, но това не означава, че то се изключва. След като приключи съдебното следствие се преминава към прения на страните и последна дума на подсъдимия. След което съдът се оттегля на съвещание, само в една хипотеза, когато се чете нова присъда. Редът за постановяване на нова присъда е като първоинстанционния.
Нова присъда се постановява тогава, когато следва да се решават въпроси, които по принцип законодателят изисква да бъдат решени с присъда. Чл.336 и в двете хипотези на влошаване на положението на подсъдимия, законодателят изисква такова обвинение да е имало на първа инстанция; ал.2. 4. Следващо правомощие е по чл.334 т.3 – да измени, чл.337 – забрана за влошаване. 5. т.5 – препращаща норма 6. т.6 Чл.339-340 – съдържание, срок. VІ. Обжалване пред въззивната инстанция на определения и разпореждания – когато се произнася съдия-докладчик или председателя на съда. Обжалват се по реда на въззивното производство – специален ред. Законодателят е разделил определенията на три групи с оглед обжалването в чл.341, ал.3 – само с крайния акт се обжалват. Особеност – съдия-докладчикът може сам да отмени или измени акта, който е постановил – отзивно. Ако прецени, че не следва, той е длъжен да препрати частната жалба или протеста . Когато делото пристигне във въззивния съд, частната жалба или протестът се разглеждат обикновено без събиране на доказателства и най-често в закрито заседание. Съществена особеност – въззивният съд се произнася по същество на въпросите, които са в частната жалба или протест. Няма никаква хипотеза на връщане на първа инстанция. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО 1. В сравнително правен аспект възниква като два вида: а) да създава практика, която да се утвърждава за всички останали съдилища – касация в интерес на правото. Идеята е по определени спорни въпроси да се уеднакви практиката, в това се състои тълкувателната дейност на ВКС. Във Франция продължава напред – правомощие да попълва празноти в правото и законодателна инициатива в парламента. б) да проверява правилността на съответните съдебни актове по конкретно дело – касация в интерес на делото. Проверка със значение за самото дело. Никога не решава отменя и връща – чиста касация; в повечето случаи касационната инстанция се произнася по съществото на делото, но без да събира доказателства. Българската касация се заражда след Освобождението и реципирането на Руския угаловен закон, реципиран от Франция. До 1947 действа касационна инстанция като истинска. Със закона за отмяна на закона за апелативния съд и с тази отмяна фактически голяма част от касационните правомощия се смъкват на апелативните съдилища. 1947 НПК – предвижда две инстанции. КРБ 1991г. предвижда контролната инстанция – Касация. ПРЕДМЕТ НА КАСАЦИОННОТО ОБЖАЛВАНЕ. ПРЕДЕЛИ НА КАСАЦИОННАТА ПРОВЕРКА. ПРАВО НА КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ПРОТЕСТ. ПОДАВАНЕ НА КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ПРОТЕСТ. СЪДЪРЖАНИЕ, ОТТЕГЛЯНЕ, РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ. 1. Актовете, подлежащи на касационно обжалване. а) Чл.346 очертавайки предмета на касационното обжалване визира решенията и новите присъди на АС, без значение на наказанието с изключение на тези, с които дееца е освободен от нак.отговорност с налагане на адм.наказание и новите присъди на ОС с изключения на тези, с които дееца е освободен от нак.отговорност с налагане на адм.наказание. б) третата категория – определенията по чл. 306 в) четвърта категория – всички актове, с които се прекратява или спира нак.производство, постановени във въззивното производство, преграждане; Това са актовете, подлежащи на касационно обжалване. 2. Частите на присъдата – мотиви и диспозитив, могат да бъдат обжалвани само заедно, не може да се обжалва само една част. Под обжалвана част се има предвид лицата, защото присъдата винаги се обжалва в цялост (авторство – кумулация – квалифициращи обстоятелства – наказание – разноски). Това са пределите на касационната проверка. Чл.347 ал.2 – само ако има основание в тяхна полза. 3. Третото ограничение на пределите – по отношение на основанията. КС се произнася по всички основания, независимо от посочените. Ревизионното начало означава, че КС или контролния съд проверява присъдата изцяло и в необжалваната част и на непосочените основания и спрямо необжалвалите лица. Проявление във въззивното производство – но там няма основания; при касационната инстанция – само спрямо лицата. 4. Всички страни имат право на касационна жалба. 5. Ред за разглеждане – не се провежда съдебно следствие, т.е. от етапите на стадия СЗ на касационна инстанция липсва, следователно не се събират доказателства и не се установяват нови фактически положения. КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ 1. Касационните основания – предварително определени нарушения, които предполагат неправилна присъда в най-общия смисъл. На касационна инстанция не се проверяват проблемите свързани с установяването на фактическата обстановка, инстанция по фактите е първата и въззивната. Проверка за приложение на закона – по право – въззивна (смесена) и касационна. Касационният съд се произнася винаги само по правото. По отношение на наказанието с оглед на принципа на справедливост в процеса се допуска едно изключение, че може да се определи по друг начин наказанието, защото фактическата обстановка не се изменя, но дали е наложено правилно наказанието, ако при индивидуализацията са спазени всички правила, но дали е справедливо е съвкупна оценка. 2. Затова касационните основания не въвеждат като нарушение непълнотата на доказателствата и необосноваността на съдебния акт, тогава би следвало да се преценява правилно ли са установени и пълно ли са установени, следва да се промени фактическата обстановка по делото. 3. Чл.348 въвежда три касационни основания: а) нарушение на материалния закон – разбира се текста на НК, а когато нормата на НК е бланкетна – наказателния закон, към който препраща. Спор на теоретично ниво – когато е нарушена тълкувателната практика на ВКС, като източник на правото, практиката приема, че следва да се включи като нарушение; б) нарушение на процесуалния закон – НПК възприема като нарушение само същественото процесуално нарушение. Съдебната практика се ориентира към критерия, ако нарушението не беше допуснато, присъдата би била различна. Не всяко нарушение следва да бъде санкционирано. Съществените нарушения се делят на две категории: - абсолютни - относителни Критерият за това деление е преценката на съответния орган за резултатите от нарушението, т.е. до какво е довело съответното нарушение. Т.е. тук би следвало да бъде установено нарушението. При относителните като втори етап следва да се прецени това нарушение до какво е довело, опорочена ли е присъдата или решението или не. При абсолютните тази преценка е направена предварително от законодателя, счита се, че присъдата винаги е опорочена. Т.е. там е достатъчно да се установи наличието на нарушението, а при относителните не само да се установи, а и да се прецени до какво е довело. Съществените процесуални нарушения са установени в чл.348 ал.3-4, като т.2, 3, 4 – абсолютни, при т.1 трябва да преценим конкретното нарушение дали е ограничило процесуалните права на страните или не. С оглед на процесуална икономия в чл.348 ал.3 т.1 и ал.4 – ако не може или ако не е отстранимо, то не е основание за касационно обжалване. Трябва да се прецени дали нарушението може да се отстрани при ново разглеждане и дали в хода на производството не е било отстранено.
- закон за по-тежко наказуемото престъпление – има се предвид текста на НК и то от особената част. За да се определи кое представлява по-леко или по-тежко критерият е наказанието ТР 57/1984г. ОСНК. Чл.37 НК урежда определянето и тежестта на наказанието. Когато е един състав едно наказание (едно и също наказание) критерият е размера на наказанието, този състав, който предвижда по-голямо по размер наказание е по-тежко (максимума, минимума, максимум и минимум). Кумулативни и алтернативни – когато към основното наказание имаме допълнително дадено кумулативно – е по-тежко; когато има кумулативно и алтернативно – кумулативното е по-тежко. При повече квалифициращи обстоятелства, съдът когато индивидуализира наказанието, определя по-тежкото наказание в рамките определени от закона, защото тези обстоятелства говорят за по-висока степен на обществена опасност, следователно по-тежка наказуемост. - закон за по-леко наказуемото – аргумент от обратното - закон за същото или еднакво наказуемо престъпление –– при този закон има промяна в състава, но наказанието е едно и също. При последните два закона не се влошава положението на подсъдимия. Във всички случаи, когато се налага промяна, която не влошава положението на подсъдимия, КС може да го измени.
- стадия
- прилагането на закона, ако не се установяват нови фактически обстоятелства - отстраняване на допуснатите нарушения Не влияят върху вътрешното убеждение на съда.
- осъждане на оправдан - увеличаване на наказанието - прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление - отмяна на приложението на чл.64 ал.1, освобождаване от нак.отговорност на непълнолетни, и чл.66 НК, условно. Тази забрана няма абсолютен характер, т.е. приложима е когато няма протест на прокурора или жалба на ЧТ или ЧО. Текстът на закона поставя едно изискване към жалбата и протеста – „съответен”, означава че се иска точно това – да се утежни положението. При задължително указание, когато се върне делото, ако не е имало протест или жалба на ЧО/ЧТ, да не се влошава положението на подсъдимия чл.355 ал.2-3
- окръжен или военен прокурор - в определени случаи Главния прокурор, т.е. органите в качеството на осъществяване на надзор по законността - осъдените лица в определени хипотези. 4. Срок – кратък 6 месечен срок; ако е противното, значи е без срок; ако самото искане не съдържа искане за влошаване, но трябва и ако самото ново разглеждане няма да доведе до влошаване. 5. Чл.422 – шест основания – за всички тях трябва да има влязъл в сила акт. Законът допуска едно изключение по отношение на неистински доказателства и престъпление на участник в производството (те може да са и чрез разследване; новите също са винаги чрез разследване). 6. ВКС винаги го разглежда в открито заседание по правилата на касационното производство. Правомощия на съда: а) чл.425 отмени и върне за ново разглеждане б) да прекрати или спре в) да оправдае – липса на извършено престъпление г) да измени взетото решение или нова присъда, когато е в полза на подсъдимия Лишава се от възможност за атакуване; предимство само на подсъдимия. По искане на задочно осъдени – няма забрана за влошаване на положението на подсъдимия.
В тези случаи производството започва с първото действие по разследването, най-често това е огледния протокол или разпит на свидетел при т.4 или освидетелстване при следи. Идеята не е да се дефинира кое е първото действие, а да се избегне процедурата по уведомяване на прокурора, по чл.219 ал.2 първото действие означава това действие, в което той участва в хода, на което има данни, че лицето е извършител. Чл.356 ал.4 – ако няма първо действие. 3. Съкратено – ако не спорят по определени обстоятелства или признае фактите от обстоятелствената част на ОА, без да се събират доказателства за тях; чл.372 – ред за извършване. Последиците – по леко наказание, ако няма определен минимум, под който да се слезе, се определя друго по вид наказание (трябва да има ограничение за въззивно обжалване) Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|