Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. 1
- СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. І
- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. 1.
- ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. І.
- ИЗВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. І.
б) свидетелят е длъжен да даде показания (санкция – глоба 500лв.), а обвиняемият никога не е длъжен; чл.120 ал.4 отговорност по НПК, затаяване – отговорност по НК – не винаги когато откаже да даде показания, затаява. в) свидетелят е длъжен винаги да каже истината и носи нак.отговорност докато обвиняемият нито е длъжен, още по-малко е длъжен да каже истината и има право да излъже; г) обясненията се получават чрез разпит на обвиняемия, а на свидетелите чрез разпит на свидетел, а между тях има различия; д) обвиняемия никога не се разпитва като свидетел; ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. 1. Писмени док.средства са именно писмени, защото възпроизвеждането на фактите на обективната действителност става чрез писмени знаци. 2. Писмените док.средства не са изброени, а и не могат да се изброят изчерпателно, защото всички документи могат да бъдат писмени док.средства. Извод за това че не са изброени изчерпателно следва и от разпоредбата на чл.127, която завършва с думите „и други документи”. 3. Те са винаги документи и в тази връзка могат да се направят няколко обобщения: а) документите може да са частни, официални, оригинални, преписи, ксерокопия, заверени, незаверени. Важното е да се спазва правилото, че по делата се прилагат оригиналните документи и само ако са унищожени или не могат да се намерят, се прилагат копия от тях. 4. Документите – писмени док.средства интересуват нак.процес само със своето съдържание! (иначе са доказателства). 5. Документите ПДС са винаги удостоверителни, защото само тези видове документи възпроизвеждат факти на обективната действителност. 6. Документите ПДС обикновено се изготвят в хода на нак.процес от компетентни за това органи по ред, предписан в НПК. Това са протоколите от способите за доказване (разпит, оглед и т.н.) (на досъдебната фаза - действия по разследването, на съдебната – съдебно следствени действия). ПДС обаче може да бъде и всеки друг документ, който е изготвен извън процеса и независимо от процеса – разписки, договори, нотариални актове, ведомости, акт за начет, свидетелство за съдимост – степента на нак.отговорност. С тях се доказва не само престъплението и извършителя, а и тези факти, свързани с нак.отговорност. 7. Документите ПДС, ако са на чужд език се придружават с превод на български език или се назначава преводач. 8. Протоколите от способите за доказване са официални документи и се изготвят винаги в хода на процеса. За тези протоколи чл.129 предвижда задължителните им реквизити, а чл.130 легално ги обявява за док.средства. Вярно е, че в хода на процеса се изготвят и други протоколи – протокол за предявяване на разследването, на обвинението, за отказ от защитник и т.н. Тези протоколи също се изготвят в хода на процеса, но те не са ПДС, макар да имат доказателствено значение. Документите ПДС възпроизвеждат факти от самото събитие на престъпното деяние, докато другите документи протоколи не са ПДС, защото, макар да възпроизвеждат един или друг факт това не са факти от събитието на престъплението. Доказателственото им значение е свързано с института на същественото процесуално нарушение, доказателство, че процесуалното действие е извършено (с оглед решаването на въпроса допуснато ли е процесуално нарушение). Тези протоколи възпроизвеждат факта на извършването на процесуалното действие. В хода на нак.процес се изготвят и други документи, които не са протоколи и които документи са диспозитивни по своето естество, а това значи – изготвят се документи юридически актове (постановления за образуване, за привличане, присъди, определения на съда; официални диспозитивни актове = юридически актове). Тези документи в своята уводна част съдържат информация, която също има доказателствено значение (срокът на разследване се доказва с датата отразена в постановлението за образуване; името на съдията – че присъдата е от компетентен орган). (чл.453 по реда на чл.64 – не и при основанията на чл.64) ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. 1. ВДС са именно вещи, защото чрез тях се възпроизвеждат факти на обективната действителност по веществен път, начин. 2. Те са посочени изчерпателно в чл.125. ВДС могат да бъдат и фотоснимки, видео и звукозаписи, записи върху компютри и т.н., направени чрез използване на СРС по правилата на ЗСРС при проследяване, подслушване, белязване на предмети, наблюдаване и т.н. 3. ВДС са по своето естество – вещи, предмети, така както веществените доказателства. Но в тази връзка е важно, че вещите, които са доказателства са в същото време част от събитието на престъплението и затова се явяват елемент от онази обективна действителност, която трябва да бъде доказана (нож). Докато вещите, които са док.средство не са част от събитието на престъплението, тези вещи се изготвят после, за да се възпроизведат фактите на обективната действителност, които се явяват следи, оставени от извършеното деяние (отливка). 4. ВДС обикновено се изготвят след като е образувано делото от компетентен орган по реда на НПК, а за някои ВДС НПК съдържа дълъг и сложен ред за тяхното изготвяне. 5. За изготвянето на ВДС обикновено се изискват специални знания и умения, поради което се привличат специалисти – технически помощници, които обаче работят под непосредственото ръководство на държавните органи. 6. ВДС, изготвени чрез СРС (не само когато е образувано делото), за да бъдат валиден доказателствен материал, трябва да са изготвени само след разрешение на председателя на ОС или упълномощен от него зам.председател. Има СРС и по ЗМВР, но пак се иска разрешение и по НПК се изисква + разрешение на Министъра на ВР за започване на експлоатацията (не е нарушение, ако разрешението на министъра го няма – решение на ВКС), а при отказ от председателя на АС или упълномощен от него заместник. СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. І. Способи за доказване = съдебни следствени действия (в стадия на съдебното следствие в съдебната фаза) = действия по разследването (досъдебната фаза в стадия на разследването); в единия случай законодателят набляга на дейността, а в другия на доказването. 1. Регламентирани са в глава ХІV НПК, като всеки способ е установен в отделен раздел. 2. Способите са изчерпателно посочени в НПК. 3. Не само способите, а и предпоставките, които трябва да са налице, за да се извърши един или друг способ са изчерпателно посочени в НПК. ІІ. Във връзка със способите за доказване са установени две изключителни правила в ТР 2/2002г. ВКС, които са: 1. Когато при извършването на един или друг способ на доказване е допуснато съществено процесуално нарушение, протоколът от извършеното действие се обявява за невалиден и не може да се ползва от съда, а фактите, които са удостоверени с този протокол могат да се доказват чрез други способи за доказване, предвидени в НПК. (дори да е одобрен протокола от съда при неотложни действия – некомпетентен орган-обиск). 2. Когато съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при извършване на един или друг способ за доказване, става ясно, че протокола е невалиден и не може да се използва, но е толкова важно и това, че съдът не може да връща делото за допълнително разследване, за да се поправи допуснатото нарушение, дори когато действието е повторимо. Ако може да се поправи това нарушение, ще се поправи в съдебната фаза. Съществените процесуални нарушения се поправят чрез повтаряне на извършеното действие при спазването на правилата на закона. Има разлика при съществените процесуални нарушения, допуснати при способите на доказване и процесуалните нарушения при извършването на другите процесуални действия. И така при съществените процесуални нарушения, допуснати при способите на доказване, съдът обявява протокола за невалиден, без да връща делото на досъдебната фаза, за повтаряне на извършеното действие, макар то да е повторимо. При допуснато съществено процесуално нарушение, извършено при другите процесуални действия (предявяване, привличане), съдът прекратява съдебното производство и връща делото за повтаряне на извършеното процесуално действие при спазването на правилата на НПК. ІІІ. Правна същност на способите за доказване. 1. Способите за доказване са в крайна сметка процесуални действия – разпит, оглед, експертиза и т.н., но за разлика от всички други процесуални действия те имат унакална непосредствена задача – събиране и проверка на доказателства. 2. Способите не са доказателства, защото не са факти на обективната действителност, а са процесуални дейности. 3. Способите не са док.средства, защото не възпроизвеждат нито доказателства, нито док.средства, а се явяват способи за събиране и проверка на доказателства и док.средства.. 4. По нашето право способите за доказване, чрез които се събират и проверяват доказателства са същите както способите за доказване, чрез които се събират и проверяват док.средства. 5. По българското право способите за събиране на доказателствата са същите, както способите за проверка на доказателства. 6. На досъдебната и на съдебната фаза се използват едни и същи способи за доказване. 7. По българския НПК при извършването на способите за доказване се предвижда да присъстват поемни лица, които се разпитват като свидетели, а органът, който е извършил способа за доказване не може да се разпита като свидетел (различно е, ако органа е бил некомпетентен – митничар-обиск). ІV. Класификация на способите за доказване. 1. Принудителни способи и такива, които не са принудителни. Принудителни са тези способи за доказване, за които в НПК е предвидено, че могат да се извършват въпреки волята на лицето. Изчерпателни са – вземане на образци за сравнително изследване, освидетелстване, изземване, претърсване, обиск. 2. Способи за доказване, които се извършват тайно от лицето и които не са тайни. Тайните способи са изчерпателни – изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция, включително и електронна поща и всички способи за доказване чрез използване на специални разузнавателни средства – СРС. 3.Способи, които се извършват с разрешение, респективно с одобрение на съдия и които се извършват без. Принудителните способи за доказване се извършват с разрешение на съдия, защото по европейските стандарти принуда, свързана с накърняване на основни права и свободи се налага или от съда или с разрешение от съда, защото те накърняват основни права и свободи, обект на защита от КРБ, респективно от ЕКЗПЧ. (Експертиза, оглед, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, разпит – кой орган, с кой акт, права и задължения, а не криминалистичния аспект на тези действия) ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. 1. Първата фаза, която има за непосредствена задача разкриване на обективната истина относно извършеното престъпление и неговия извършител. Досъдебната фаза има подготвителен характер и целта на тази фаза е да се съберат достатъчно доказателства за повдигането и обосноваването на държавното обвинение пред съда. 2. Приложното поле на досъдебното производство е свързано с престъпленията от общ характер. Двете изключения от това правило, при които се предвижда досъдебно производство за престъпления от частен характер са посочени в чл.49-50 НПК. 3. В ДФ се извършват основните процесуално следствени действия, част, от които са неповторими в съдебната фаза на процеса. Такива действия винаги са неотложните следствени действия, както и редица други като разпознаване, изземване и други. В ДФ е изключително широко приложено съдействието на обществеността чл.204-205 - при извършването на редица процесуално следствени действия в ДФ на процеса е предвидено участието на поемни лица. 4. В ДФ на процеса намират проявление редица основни принципи на нак.процес като разкриване на обективната истина, правото на защита, вътрешното убеждение, други принципи са неприложими за ДФ на процеса (състезателността – не може, защото няма страни и ФРР и ФО е концентрирана в едно и също лице –прокурор; вътрешното убеждение не в пълна сила за дознателя и следователя, защото са длъжни да се съобразяват с указанията на прокурора). 5. Компетентни органи в ДФ на процеса. а) прокурор – има положение на господар на процеса (dominus litis). Осъществява ФРР по всяко време на производството в тази фаза – той осъществява ръководство и надзор, при които може да дава указания по разследването, да участва при извършването на определени действия, да извършва само определени действия или да проведе цялостно разследване, да отстрани РО, да изземва делото от един РО и да го възлага на друг и т.н. б) РО – общо понятие, което включва следователя и дознателя. Следователите съгласно КРБ са органи на съдебната система, а дознателите органи на изпълнителната власт. Новия ЗМВР изрично регламентира вземането на решения по вътрешно убеждение за дознателите. НПК разпределя делата между следователи и дознатели, като посочва изрично и изчерпателно в кои случаи компетентни са следователите – това са делата за престъпления против републиката, против държавната тайна и класифицираната информация и против мира и човечеството, с оглед обекта на престъпление; а с оглед субекта на престъпление това са престъпленията извършени от лица с имунитет, членове на МС и държавни служители от МВР и за престъпления извършени в чужбина с оглед на териториалния обхват. С аргумент от противното останалите дела са под компетентността на дознателите. в) съд – в определени случаи изрично посочени в НПК в ДФ на процеса се предвижда участието на съдия: - при вземането на мярка за неотклонение - при извършването на действия по разследването, свързани с процесуална принуда се предвижда предварително разрешение или последващо одобрение от съдия - в случаите на разрешение от съдия за прилагането на СРС - съдебен контрол върху постановлението за прекратяване или спиране, когато делото е приключило с такива Чл.195 определя кой е компетентния орган за разследване на престъпленията, като принципът е, че компетентен орган е този, който съответства на съда, компетентен да разгледа делото, посочени са изключения при усложнените форми на престъпна дейност. 6. Стадиите на ДФ са: - предварително разследване - действия на прокурора след приключване на предварителното разследване чл.192 а) предварителното разследване се осъществява от РО под ръководството и надзора на прокурора. Този стадий включва извършването на редица процесуални действия и действия по разследването насочени към разкриването на обективната истина; б) през втория стадий единственият компетентен орган е прокурорът. Недопустимо е участието на съда, тук прокурорът сам извършва своите действия и правни оценки. 7. Актовете, с които се произнасят органите на ДФ са постановления. Всяко постановление трябва да съдържа уводна част, в която се посочват данните за времето и мястото на издаване на акта и органа, който го издава; мотиви; диспозитивна част. Актовете задължително следва да бъдат подписани. Постановленията на следователя и дознателя се обжалват пред прокурора, а тези на прокурора пред прокурор от по-горестояща прокуратура. Чл.234 ал.7 – не се касае за процесуални действия, ако в последствие направят искане, срокът трябва да бъде възобновен, както при продължаване. ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. І. За да се стигне до образуване на досъдебно производство, трябва да са налице някои предпоставки чл.207 ал.1, като следва да бъдат налице кумулативно две изисквания - законен повод и достатъчно данни. Чл.207 разглежда и случаите, когато трябва да се подаде тъжба до прокурора – дела от частно-публичен характер, делата, при които разследване може да има само тогава, когато е постъпило искане от страна на пострадалия. 1. Законен повод – четири по чл.208 НПК. Това е информационния носител на данните, че е извършено престъпление, това е начинът, по който държавния орган узнава, че е извършено престъпление. При законните поводи в едни случаи става дума за сезиране на държавните органи, а в други случаи за самосезиране т.4. а) най-разпространен е съобщението до органите на досъдебното производство за извършване на престъпление. Това съобщение може да е както писмено, така и устно. За него не се изисква определена форма. Когато е писмено трябва да е ясно кой е неговия автор, да е подписано. Когато е устно се съставя съответен протокол. Сами по себе си анонимните съобщения не могат и не са законен повод. Анонимните съобщения не са без значение за нак.процес. б) втория законен повод е информация за извършване на престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; в) третия повод е лично явяване на дееца с признание за извършено престъпление – тук пак трябва да се състави протокол. Особеното е, че трябва да бъде фиксирано, че става въпрос за лично явяване на дееца и неговото признание. Значение – в едни случаи личното явяване на дееца ще изключи въобще нак.производство (лъжесвидетелстване, подкуп). Във всички останали случаи личното явяване се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство, т.е. такова, което ще се вземе предвид при определяне на наказанието именно затова има значение оформянето на личното явяване специално като законен повод, за да може да ползва привилегиите. г) четвъртият законен повод е непосредственото разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление (не е задължително да са очевидци; данни за признак, защото признака винаги е елемент от фактическия състав на престъплението). Това са случаите на самосезиране на тези органи, без значение от къде са получили тези данни за признаци. Може когато се разглежда едно, да се установят признаци за друго и т.н., или с една проверка, или с оперативни технически способи. 2. Второ нормативно изискване на закона е да са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер; две изисквания: а) достатъчно – качествен критерий, такова качество на данните, които да водят до извода, основателно предположение, че е извършено престъпление от ОХ; б) данни – да са налице – факти; разлика с доказателствата – данни, събрани по установения в НПК ред; т.е. различават се по начина на събирането им – данните се събират чрез всички способи с изключение на тези по НПК; може чрез определени издирвателни способи. Т.е. всеки способ стига той да не е забранен от закона може да доведе до събирането на данни. В този момент няма как да има доказателства, за да ги има трябва да е започнал процеса, една от предпоставките за започването му е да има данни. Не е необходимо да има данни, от които да се направи извод относно лицата извършили престъплението или относно правната квалификация на деянието. Това на практика означава, че е необходимо да има достатъчно данни за обективната страна на престъплението, не се изискват такива за субективната. Що се касае за правната квалификация, достатъчно е да има данни, че е извършено престъпление, а точно какво, ще бъде неговата правна квалификация, това е въпрос на по-нататъшното разследване. ІІ. Самото образуване като действие може да стане по два начина 1. Чрез съставяне на постановление за образуване на предварително производство. Постановлението има съответно съдържание – законен повод, достатъчно данни, орган. Бланки (трябва да е без „срещу”, защото НПК иска само повод и достатъчно данни; както и без „по член”, защото НПК не иска правна квалификация, правната квалификация има значение за предявяване на обвинението и за обвинителния акт). Реш. 1013/1310/1993г. КС (нак.преследване – образуване на нак.производство-имунитет). 2. Чрез извършване на първото процесуално действие чл.212 ал.2 – на базата на акта за първото процесуално действие. Първо действие по разследването, трябва да бъде неотложно следствено действие (оглед и свързаните с нето претърсване и изземване, а не и само те). Ал.3 разпорежда уведомителен режим. (а когато има оглед, но няма данни за престъпление по закон вече е образувано – трябва да има по-голяма гъвкавост). Образуването на досъдебното производство от прокурора с постановление, то може да бъде атакувано пред по-горен прокурор, т.е. от по-горестояща прокуратура. Според проф.Павлов образуването е стадий в досъдебната фаза, сега не се смята така, а е само дейност по образуването, но тя стои извън процеса.
Възможно е разпитът да се проведе пред съдия, а това става по преценка на органа по ръководство и решаване. Особеното тук е, че делото не се представя на съдията. 3. След разпита РО продължава да извършва другите процесуално следствени действия, които намери за добре – разпит на свидетели, експертизи и т.н. Тогава, когато се установи основание за прилагане на закона за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се измени фактическата обстановка или следва да се включат нови лица в обвинението, се пристъпва към повдигането на ново обвинение като тук отново се спазва тази поредност: повдигане-предявяване-разпит. В самото разследване могат да участват и други лица освен предвидените в следственото действие, чл.224 допуска присъствието на обвиняемия, неговия защитник и на пострадалия при извършването на действия, при които те не присъстват; това се разрешава от РО (разлика между присъствие и участие, последното предполага активност). ІІ. Разследването се прави докато РО не прецени, че са събрани всички необходими доказателства по делото, че са извършени всички необходими следствени действия. В този случай РО следва да пристъпи към подготвяне на предявяването на разследването. Тази подготовка се състои в доклада му пред прокурора по извършеното по делото. 1. И тук прокурорът има няколко възможности: а) да разреши да се пристъпи към предявяване на разследването б) да върне делото на РО – това трябва да стане в срока по разследването в) да извърши сам следствените действия, като предпоставка за това е допускането на съществени процесуални нарушения или тогава, когато не са събрани необходимите доказателства, което означава, че не са извършени и необходимите действия, или не е извършено ново привличане като обвиняем, което е следвало да бъде извършено. 2. Ако прокурорът разреши да се пристъпи към предявяване на разследването, то РО следва да го извърши – тогава вече се представят всички доказателствени материали. За предявяването на разследването се призовава обвиняемия и неговия защитник, също така и пострадалия, ако е поискал това. При предявяването на разследването се дава възможност на тези лица да се запознаят с всички материали по делото, като съответно за това се определя и някакъв разумен срок, за който трябва да се запознаят. За това действие се съставя протокол – протокол за предявяване на разследването – в който се отразява становището на явилите се и съответно направените искания, бележки и възражения. Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|