Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част.
- Използването на карамфилово етерично масло е противопоказно при бременни, а също и при контакт с кожата (масаж, компреси и вани)!
- Други приложения.
- КАРДАМОН, КАРДАМОМ (ЕLETTARIA CARDAMOMUМ) Произход и разпространение.
- Козметично приложение
- КИМ ОБИКНОВЕН (САRUМ САRVI) Произход и разпространение. К
- Използваема част
- Козметично приложение.
- КИМИОН ИТАЛИАНСКИ (CUMINUM CYMINUM) Произход и разпространение.
- Лечебно приложение.
- КИПАРИС (СUPRESSUS SEMPERVIRENS) Произход и разпространение.
- (А N ЕТ HU М GRAVEOLENS ) Произход н разпространение.
Ботаническо описание. Карамфиловото дърво е вечно зелено растение (фиг. 56) от сем. Миртови (Муrtaсеае), което достига на височина 20-25 м (най-често 8-12 м). Има много добре развита коренова система. Кората на дървото е сива и гладка, а короната - пирамидална. Листата са срещуположни, ланцетни, заострени и кожести, снабдени с къси червени дръжки. Те имат множество вместилища на етерично масло. Цветовете имат бяло венче и червена чашка и са събрани в сенниковидни съцвстия. В основата на цветното легло са разположени многобройни вместилища за етерично масло. Плодът е малка сочна ягода. Използваема част. Цветните пъпки, събрани преди почервеня-ването им, а също листата и плодовете на дървото (Flores, folia et fructus Eugeniae caryophylli) Химичен състав. Дрогата съдържа 2% дъбилни вещества, 10% галотанини, 2% олеанолова киселина, мазнини, смоли, восъци, полифсноли, фитостероли и етерично масло (в цветните чашки - 15-20%; в дръжките - 5-6%; в листата - 1,5-3%). Главна съставна част на карамфиловото етерично масло е евгенол (70-90%), а още евгенилацетат (10-12%), кариофилен (5-10%), метилбензоат, етилбензоат, пинен, карвон, муролен, канелен алдехид, хавикол, аморфен, хептанон, кариофиленспоксид, алифатнпте кетони ме-тилалилкетон и метилхептилкстон и др. Карамфиловото етерично масло е гъста прозрачна тъмножълта течност. Маслото и дрогата имат силен приятен аромат и остър парлив вкус. Лечебно приложение. Средновековните лекари в Европа, ползващи трудовете на Гален (ок. 130-200 г.), Авицена (980-1037 г.) и Алберт Велики (1193-1280 г.), препоръчвали карамфила срещу причинителите на чумните епидемии и освен това го предписвали при главоболие и за усилване на паметта. Старо изпитано народно средство е при зъбни болки, причинени от кари-ес, да се слага в кухината на зъба памуче, напоено с карамфилово масло. Днес е установено, че карамфиловото масло (респ.евгенолът) притежават изразено болкоуспокояващо, противомикробно, противовъзпалително и дезинфекционно действие, поради което намират важно приложение особено в зъболекарската практика. Те влизат в състава на редица зъбни пасти. Използват се също за ароматизиране на неприятно миришещи фармацевтични препарати. Инхалации с карамфилово етерично масло се правят при бронхит, кашлица, бронхиална астма. Използва се и срещу гадене и повръщане, има и газогонно действие. Оказва успокояващо действие при различни депресивни и страхови състояния, действува освежаващо и подобрява настроението. Жабурене. Поради изразеното противовъзпалително и болкоуспокояващо действие карамфиловото етерично масло се прилага при възпалителни процеси в устната кухина, както и за укрепване на венците. Използването на карамфилово етерично масло е противопоказно при бременни, а също и при контакт с кожата (масаж, компреси и вани)! Етеричното масло, добивано от карамфиловите цветни пъпки, намира приложение при производството на стоматологични препарати с болкоуспокояващо, противомикробно и противовъзпалително действие. На базата на карамфиловото етерично масло е разработен известният български препарат мараславин, ефикасен при парадонтоза и пиорея. Изразеното лечебно действие на ка рамфиловото етерично масло намира приложение н при получаване на препарати, в областта на очните заболявания и хирургията. Козметично приложение. В древен Китай карамфиловото растение е било важен атрибут в дворцовия етикет - придворните били длъжни при доближаване до императора да дъвчат карамфилови плодчета. за да ухаят приятно и да не "развалят" въздуха на господаря си. И днес карамфиловото етерично масло се използва за премахване на лошия дъх от устата (2-3 капки на 1/2 чаша вода) чрез жабурене - няколко пъти дневно. Тази процедура е много полезна и за укрепване на венците, както и за дезинфекциране на устната кухина и зъбите. Същият ефект може да се постигне и с отвара от карамфилови плодчета. Карамфиловото етерично масло влиза в състава на някои стари народни рецепти за пасти за зъби: карамфилово и ментово масло, кармин, амоняк, медицински сапун, калциев и магнезиев карбонат, глицерин и захарен сироп. В съвременното производство на някои марки пасти за зъби карамфиловото масло също се използва като съставка. Карамфиловото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост като суровина за производството на ванилин и др. Други приложения. Карамфилът се използва и като подправка в хранително-вкусовата промишленост, като придава екзотичен мирис на сладкиши, компоти и сладка. Влиза като съставка на популярната подправка къри. Намира приложение и за пропъждане на комари, които не понасят карамфиловата миризма. За целта се препоръчва намазване на откритите части на тялото със смес от 1 г карамфилово етерично масло, 2 г тимол и 100 мл чист спирт. КАРДАМОН, КАРДАМОМ (ЕLETTARIA CARDAMOMUМ) Произход и разпространение. За родина на кардамона се смятат Кардамоновите планини в южната част на п-ов Индостан (Шития), откъдето е получил наименованието си. Оттам е бил пренесен в древна Гърция и Рим, където е бил желана подправка и лечебно средство. Древногръцкият учен Хипократ (460-377 г. пр. н. е.) е препоръчвал кардамона като апетитовъзбуждащо средство. А древните араби подправяли с него прочутото си черно арабско кафе. По време на кръстоносните походи рицарите пренесли това растение в различни страни. Днес то е култивирано в много европейски, средноамерикански и азиатски страни, както и в други части на света. За най-реномирани се смятат малабарският, цейлонският, явайският, бомбайският и алепският кардамон. 
Ботаническо описание. Кардамонът е многогодишно тревисто вечнозелено тропическо растение (фиг. 57) от сем. Зингиберови (Zingiberaceae). Има добре развито коренище и стъбло, достигащо 2-3 м височина. Листата му са елипсовидно удължени, а цветовете - големи. Плодът е овална триделна кутийка с кожеста обвивка с жълтеникаво-бял цвят. Във всеки един от дяловете се намират по два реда червеникави дребни семенца (6-8 бр.), които излъчват силен благоуханен аромат и имат особено приятен вкус. Използваема част. Недозрелите плодове (Fructus Elettariae cardamomi). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (3,5-8,4%), флавоноиди, смоли, мазнини, захари, скорбяла, азотни и безазотни вещества, витамини, минерални соли и др. Всички части на растението излъчват благоуханен аромат (напомнящ камфоров мирис), а плодовете имат стипчив вкус. Кардамоновото етерично масло съдържа цинеол (21-41%), терпинилацетат (30-35%), линалилацетат (1,6-7,7%), линалол (0,4-3,7%), лимонен (1,7-2,4%), борнеол (0,8-1,2%), терпинеол (0,8-1,0%.), сабинен (0,8-1,2%), пинен (0,7-1,1%), нерол (0,6-1,6%), гераниол и др. Кардамоновото етерично масло е лесноподвижна бледожълта до жълто-зеленикава течност със силен приятен балсамичен аромат (с камфоров оттенък) и слабо стипчив вкус. Лечебно приложение. Древните гръцки и римски лекари са познавали добре лечебните свойства на кардамона. Така още "бащата на медицината" Хипократ (460-377 г. пр. н. е.) го е препоръчвал за изцеление на много болести. Използували са го като газогонно средство, както и за стимулиране отделянето на стомашни секрети. Днес е известно, че дрогата има тонизиращо, апетитовъзбуждащо, дезинфекционно, газогонно, противоконвулсивно и противоферментационно действие. Вани с отвара от кардамонови плодове се препоръчва от народната медицина на някои страни за подобряване на храносмилането, при газове в червата, при главоболие, бъбречни колики, както и за възбуждане на апетита и тонизиране на организма след физически натоварвания. Гаргара от дрогата се използва при простудни заболявания, придружени от кашлица. Козметично приложение. Кардамоновото етерично масло се използва в парфюмерийната промишленост за различни парфюмни композиции. Други приложения. Кардамоновото етерично масло се използва широко в хранително-вкусовата и консервната промишленост за ароматизиране на месни, млечни, хлебни и сладкарски изделия. Кардамонът е една от съставките на популярната подправка къри. КИМ ОБИКНОВЕН (САRUМ САRVI) Произход и разпространение. Кимът е бил познат на древните народи. Останки от кимови семена са открити в гробниците на египетските фараони, а също край огнищата на обитателите на наколни жилища в Германия, датиращи от 3000 г. пр. н. е. Смята се, че кимът за първи път е култивиран през VIII в. пр. н. е. в Мала Азия, откъдето се разпространил в цяла Европа. През Средновековието кимът е бил използван в много европейски страни като подправка и лечебно средство, за което свидетелстват много стари билкарски книги. В една такава книга се казва: "Кимът е много известно и използвано целебно семе за бедни и богати, което помага повече от арабските и индийските билки".В днешно време като промишлена култура кимът 
е разпространен главно в Холандия, Дания, Норвегия, Унгария, Русия, България, Полша, САЩ и др. Като диворастящо растение е разпространен почти из цяла Европа, Азия и Северна Африка. У нас се среща в диво състояние из планинските ливади на Централна и Западна Стара планина, Родопите и Рила. Ботаническо описание. Кимът е двугодишно (рядко едно- или многогодишно) тревисто растение (фиг. 58) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbellifeгае). Коренът е вретеновиден, слабо разклонен, достигащ до 40 см дълбочина. Стъблото е право, ръбесто, разклонено от основата, високо до 80-90 см, със светло- до тъмнозелена окраска. Листата са с дръжки, последователни, сложно перести, линейно нарязани. Съцветието е сложен сенник с 8-14 цветоносни лъча с различна дължина. Цветовете са малки, петлистни, с бял или червеникав цвят. Цъфти от май до юли. Плодовете са продълговато-яйцевидни, с жълто-кафяво обагряне. Семената са 3-5 мм дълги и 1-1,5 мм широки. Кимът се бърка, поради сходство в имената, с кимиона, но те се различават по големина, миризма и най-вече по химичния си състав. Използваема част. Плодовете на растението, известни още като кимово семе (Fructus Cari carvi). Химичен състав. Плодовете на растението съдържат етерично масло (3-7%), тлъсто глицеридно масло (12-20%), белтъчини (10-18%), смолисти и дъбилни вещества, флавоноиди (кверцетин и кемпферол), кумарини (умбелиферон и др.), оцетна киселина и др. Кимът има силен и приятен специфичен мирис и слабогорчив вкус. Кимово етерично масло съдържа карвон (60 – 70 %), лимонен (30-40%). на които се дължи силният аромат. В състава му влизат още карвакрол (до 10%), карвсол. гераниол, дихидрокарвеол, ди-хидрокарвон и др. Кимоното етерично масло е бистра, безцветна до кехлибареножълта течност с характерния за растението мирис и слабо парлив вкус. Лечебно приложение. Древните египтяни са познавали добре целебните свойства на кима. Днес е известно, че дрогата има газогонно, протилозъзпалително, противомикробно, болкоуспокояващо, нервоуспокояващо, спазмолитично, жлъчегонно, слабително, апетитовъзбуждащо, отхрачващо, както и стимулиращо млекоотделянето при кърмачки действие. Освен това растението стимулира моторната и секреторната функция на храносмилателната система. Вани с отвара от дрогата или с кимово етерично масло се препоръчват при нервни смущения (като нервноуспокоително), за възбуждане на апетита, при атония на храносмилателния канал, обща преумора, главоболие, стомашно-чревни колики и др. Гаргара с кимово етерично масло или отвара от плодчета се прави при възпаление на гърлото и кашлица. Тази процедура улеснява изхвърлянето на бронхиални секрети при заболявания на горните дихателни пътшна. Използва се и за лечение на бронхиална астма. Дъвченето на 5-6 плодчета от ким се препоръчва от народната медицина при стомашни болки и лошо храносмилане. Разтривки с кимово етерично масло, разтворено в зехтин или олио (в съотношение 1:50), се използват при простудни заболявания, мускулни болки, кожни паразити (крастни кърлежчста, бълхи, въшки и др. Компреси (топли) с мехлем от кимона отвара (или с кимово етерично масло), разтворена в зехтин или олио (2-10%) се налагат върху коремната област при образуване на газове в червата (особено при деца). Процедурата се препоръчва след основното ядене за 12 часа или за през цялата нощ. Кимовото етерично масло се използва за подобряване вкуса на редица лекарствени средства. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва жабурене с отвара от кимово семе (няколко пъти дневно) за премахване лошия дъх от устата. За същата цел се използват и кимови плодчета за дъвчене. Кимовото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост за придаване аромат на тоалетни сапуни, дезодоранти и лосиони. Други приложения. Кимовите плодчета (изсушени) са ценна подправка в готварството (при трудно смилаеми и мазни ястия, сосове, зеле, супи и др.). Използват се и за ароматизиране на хлебни изделия, извара, сирена и ликьори, както и при консервиране на зеленчуци и месо. КИМИОН ИТАЛИАНСКИ (CUMINUM CYMINUM) Произход и разпространение. Смята се, че родината на кимиона е Средна Азия, където е бил познат още от древността. Семена от кимион са открити в гробници на египетски фараони. За тях се споменава и в Библията. По-късно растението е пренесено в древния Рим, където го използвали като подправка и лечебно средслю. Древноримският учен Плиний Стари (23-79 г.) е описал един случай, при който император Перон бил измамен от богат патриций. Пиейки известно време воден
извлек от кимионовите плодчета, вследствие на което лицето му избледняло като на мъртвец, той успял да заблуди императора, че е пред умиране и извлякъл желаното си искане от него. Днес в диво състояние кимионът се среща по ливади, около посеви и слогове в Мала Азия. Тюркмения, Египет, Испания и Южна Италия. Като културно растение се отглежда по Средиземноморието и Близкия Изток, Турция. Мароко, Северна и Южна Америка (САЩ, Чили и др.). У нас като растителна култура започва да се култивира през 1909 г. в Южна България, където и досега се отглежда (най-вече в Асеновградско и Първомайско). Ботаническо описание. Кимионът с едногодишно тревисто растение (фнг. 59) от ссм. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferае). Коренът с вретсновиден с къси разклонения. Стъблото е високо 30-50 см (има две разновидности - високостъблен и нискостъблен кимион), като се разклонява още от основата си. Листата са разположени спираловидно, двойно- или тройноперести, линейно нарязани. Цветовете са дребни, събрани в сложен сенник, със светловиолетова окраска. Цъфтежът е през май-юни, а плододава през юли-август. Плодовете са продълговати, сплеснати, отстрани и заострени на върха, със сиво-зелен цвят, съставен от по 2 семена, сраснали помежду си, със силен аромат. Кимионът често се бърка с кима поради сходство в имената, но те се различават по големината, миризмата и най-вече по химичния си състав. Използваема част. Плодовете на растението (Fructus Cumini cymini). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (2,5-6,4%), тлъсто (глицеридно) масло (12-22%), смолисти, полифенолни и дъбилни вещества, кумарини, белтъчини, оцетна киселина, витамини, минерални соли и др. Има специфичен мирис (на съдържащия се кумшюл и куминов алдехид) и тръпчив вкус. Кимионовото етерично масло съдържа алдехида куминол (50-60%), цпмол (13-15%), пинен (8-12%,), тсрпинен (5-7%), цинеол (4-6%), фсландрен, лимонен, терпинеол, кариофилен, дипентен, сабинен-хидрат и др. Кимионовото етерично масло е лссноподвижна бледо- до тъмножълта течност с характерния за растението мирис. Лечебно приложение. Древните римски лечители са познавали целебните свойства на кимиона. Плиний Стари (23-79 г.) го е предписвал при стомашно-чревни колики, за очистване от глисти, при намалено отделяне на сперма при мъжа и за увеличаване на кърмата у кърмачки. Днес е известно, че дрогата притежава газогонно, спазмолитично, противомикробно, апетитовъзбуждащо, повишаващо секреторната функция на храносмилателните жлези, отхрачващо, болкоуспокояващо, стимулиращо млекоотделянето действие и др. В последно време израелски учени са установили, че кимионът притежава антиканцерогенни свойства. Той имал способността да увеличава значително нивото на някои дезпнтоксиращи ензими и по този начин да се противопоставя на раковите заболявания. Вани с отвара от дрогата или с кимионово етерично масло се препоръчват при нервни състояния, при образуване на газове и колики в червата, запек, като възбуждащо средство при атония на червата и др. Разтривки с кимионово етерично масло, разтворено в зехтин или олио (в съотношение 1:50), се правят при мускулни и ставни болки, простудни заболявания и при кожни изменения в следствие външни паразити (кърлежчета, въшки, бълхи и др.). Компреси (топли) с масло, получено от кимионова отвара (или с кимионово етерично масло), разтворени в зехтин или олио (2-10%), се поставят върху коремната област при образуване на газове в червата, а също върху млечните жлези при кърмачки (за увеличаване на млекоотделянето). Козметично приложение. За разлика от кима (който се използва и самостоятелно), кимионът, поради наличието на куминов алдехид (придаващ.не съвсем приятен мирис), се използва само в комбинация (по равни части) с други силно ароматни растения (гагодчета анасон, листа от мента и др.) за премахване на лош дъх от устата. За целта се прави отвара, с която се жабури няколко пъти дневно. Други приложения. Кимионовите плодчета се използват в ку-линарията като подправка (влиза в състава на къри), а също в консервното производство. Кимионово етерично масло се използва за ароматизиране при производство на ликьори. КИПАРИС (СUPRESSUS SEMPERVIRENS) Произход и разпространение. За родина на кипариса се смята Предна Азия и Източното Средиземноморие. Бил е известен на древните китайци и перси, които го почитали като свещено дърво. От древно време кипарисовото етерично масло, получавано от млади филизи, е било използвано от египтяните като една от съставките при балсамирането на фараоните и техните семейства. Днес кипарисът е разпространен в умерения пояс на Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. У нас се отглежда като култивирано декоративно дърво по Черноморското
крайбрежие, Карловско, Старозагорско, Петричко и др., без да образува просторни насаждения. Ботаническо описание. Кипарисът е едногодишно студоустойчиво, вечнозелено дърво (фиг. 60) от сем. Кипарисови (Сpressaсеае). Кореновата система прониква дълбоко в почвата. Стъблото е право с диаметър до 60 см, като достига височина 20-30 м. Короната е тяснопирамидална до цилиндрична или разперена. Дървесината е жълтеникаво-розова, устойчива срещу насекомни ларви. Младите клонки са почти кръгли и изправени нагоре. Листата са дребни, люсповидни, разположени срещуположно и гъсто, със светлозелено оцветяване. Тръбната им страна е изпъкнала и съдържа една жлеза. Мъжките реси са на върха на клонките, а женските шишарки най-често са единични. Зрелите шишарки са почти сферични, 2-3 см в диаметър, вдървенели, с щитовидни люспи (8-14 бр.). Шишарките се развиват върху къси клонки. Всяка шишаркова люспа покрива до 20 семена. Семената узряват през втората година. Използваема част. Клонки от дървото (Неrbа Сupressi sempervirendis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,2-0,8%), което е локализирано в смолисти каналчета, находящи се във всички органи на растението. Съдържа още сесквитерпеновия лактон сантонин, който е с доказано лечебно действие при сърдечно-съдови заболявания, хипертония, стенокардия, атеросклероза. Кипарисовото етерично масло съдържа пинен (70-80%), камфен, тершшеол, лимонен, силвестрен, сабинол, фенхен, цимол, феландрен, кадинен, купресен, борнеол, цедрол, фурфурол, естери на оцетната, капроновата, пропионовата, лауриновата киселина и др. Представлява бледожълто до жълто-зелена течност с дървеснохвойнов мирис с терпентинов нюанс. Лечебно приложение. За целебните свойства на кипариса се споменава в древните китайски и персийски лечебни книги, според които въздухът под него лекувал бронхит и бронхиална астма. Таджикският лекар Авицена (980-1037 г.) го е препоръчвал за лечение на труднозарастващи рани, а също при бъбречни камъни. Днес е известно, че кипарисовата дрога има антиревматично и стимулиращо зарастването на рани действие. Инхалации с кипарисово етерично масло или отвара от клонки се правят при възпаление на горните дихателни пътища, бронхиална астма, еластична кашлица н др. Вани с кипарисово етерично масло или есенция, както и с отвара от клонки, се препоръчват при безсъние, неврози, ревматични заболявания, ишиас, лумбаго, подагра, артрит, леки изгаряния, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, стенокардия, атеросклероза и др. Гаргара с отвара от дрогата или воден разтвор на кипарисово етерично масло се използва при простудни заболявания, кашлица, възпаления на горните дихателни пътища и устната кухина. Разтриване с кипарисово етерично масло се прилага при нев-ралгични ревматични болки, ишиас, лумбаго, артрит, изгаряния идр. Компреси и лапи с отвара от клонки се препоръчват от народната медицина при ухапвания от неотровни влечуги, ревматични отоци и болки, артрит, изгаряния и др. Козметично приложение. Кипарисовото етерично масло се използва в парфюмерийната промишленост за ароматизиране на препарати за баня, дезодоранти за освежаване и ароматизиране на въздуха и други козметични продукти. Народната фитокозметика препоръчва кипарисово етерично масло (няколко капки в чаша вода) или отвара от изсушени кипарисови клонки за жабурене при лош дъх от устата (всекидневно по 2-3 пъти). Също с отвара се прилага измиване на мазни коси, а в комбинация с кипарисова отвара от клонки с рициново масло (по равни части) се предлага за стимулиране растежа на косата. При потящи се крака се препоръчват всекидневно бани на краката с хладка вода, в която се накапват 4-5 капки кипарисово етерично масло и по 2 капки етерични масла от лавандула и градински чай. Подобен ефект може да се получи и с отвара от дрогите на тези растения. Известната австрийска народна лечителка Мария Требен препоръчва рецепта за всекидневно намазване на пигментни петна, белези, старчески петна, а също малки брадавици до пълното им премахване. За целта измити и нарязани на дребно кипарисови клонки се натъпкват в бутилка (до горе), която се напълва с житна водка (38-40 ), така че да покрие растителните части. Оставя се за 10 дни на слънце или в близост до парно отопление или печка. Получената настойка, според австрийската народна лечителка, е много ефективна при посочените състояния.
Днес копърът се отглежда из цяла Европа, Азия и Северна Америка. У нас се среща като диворастящ по южното ни Черноморие и по поречието на р. Дунав. Отглежда се като културно растение из цялата страна по дворове и градини. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
