Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПИПЕР ЧЕРЕН (РIPER NIGRUМ) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- Козметично приложение.
- ПОРТОКАЛ (СITRUS SINENSIS) Произход и разпространение
- Намазването с портокалово етерично масло преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа е противопоказно!
- РАВНЕЦ БЯЛ (АСHILLEA MILLEFOLIUM) Произход и разпространение.
- РЕЗЕНЕ,МОРАЧ (FОЕNICULUM VULGARЕ) Произход и разпространение.
Други приложения. Ирисовото етерично масло се използва при получаване на есенции за кулинарията, а също като ароматизатор при производството на вина и ликьори. ПИПЕР ЧЕРЕН (РIPER NIGRUМ) Произход и разпространение. Черният пипер е растение, познато и много ценено още в древността. Наричали го царя на подправките. Негова родина са крайбрежните гори на Индия и островите Ява и Цейлон, Индонезия, Малайзия. За първи път черният пипер попаднал в Европа след завоевателните походи в Азия на Александър Македонски (IV в. пр. н. е.) . От съчиненията на древногръцкия учен Теофраст (327-287 г. пр. н. е.) става ясно, че черният пипер е бил доставян с арабски кервани в Гърция, Рим, а също насочван за Египет. Затова той бил изключително скъп един грам черен пипер се равнявал на един грам злато. Римският император Марк Аврелий (121-180 г.) със съжаление казвал: "В моята империя имам всичко освен черен пипер". Дългият път с кервани от камили за доставка на черния пипер и посредничеството на арабите било избегнато със заобикалянето на Южна Африка от португалския мореплавател Васко де Гама. И при двете околосветски пътешествия, които осъществява, той се завръщал с кораби, натоварени с черен пипер. Постепенно плодовете започнали да се използват не само за подправка, но и като лечебно средство. За това свидетелстват писанията на древните учени Теофраст, Диоскорид и Плиний Стари. Днес черният пипер продължава да се отглежда предимно в тропиците. Само Индия например произвежда 50 хил.тона черен пипер годишно. Отглежда се много и в Индонезия, Малайзия, Бразилия и др.
Ботаническо описание. Черният пипер е пълзящо увивно растение (фиг. 82), което достига на височина до 10 м. Принадлежи към сем. Пиперови (Piperасеае). Присажда се към дънера на един вид дърво, около което се увива и прикрепва с помощта на въздушни корени. Стъблото е тънко, лиановидно, с дебелина 2 см. Листата са последователни, яйцевидни, заострени на върха, снабдени с дръжки. Цветовете са белезникави до жълти и образуват рехави ресовидни съцветия. Плодовете са сочни,кълбовидни,в началото зелени до червеникави, а при узряване - жълто-кафяви, но се берат, когато започнат да почерве-няват. Сушат се веднага на слънце и след три дни почерняват. Така се получава познатата подправка черен пипер. Известният бял пипер се получава, като се обелва месестата част на плода, която всъщност придава лютивината на подправката, и се изсушава само сърцевината. Полученият бял пипер е с по-мек и фин вкус. Съществуват още няколко вида пипер - кутебов (дръжков) пипер,аптечен (дълъг) пипер и др., които също се използват като подправка и лечебно средство. Използваема част. Изсушените незрели плодове (Fructus Piperis nigri). Химичен състав. Черният пипер съдържа етерично масло (1-2,6%), на което се дължи миризмата му, още тлъсто масло (6-8%), скорбяла (50%),целулоза, витамини, минерални соли, смола, алкалоидите пиперин (4-8%), пиперетин, хавицин, пиперилин и флавицин. На алкалоидите се дължи лютивият вкус, те са нелетливи и се извличат чрез екстракция. Пиперовото етерично масло съдържа монотерпенови въглеводороди (феландрен, карен, лимонен, пинен, камфен и др.), сесквитерпенови въглеводороди (кариофилен и др.), линалоол, терпиненол, карвон, цинеол, сафрол, метилевгенол, неролидол, пиперидин и др. Пиперовото етерично масло има типичния мирис на пипера с лек терпентинов нюанс и мек парлив вкус. Лечебно приложение. Като лечебно средство черният пипер е бил известен от древността - споменава се в трудовете на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н. е.) и Диоскорид (I в.), а също от древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.). Те са го предписвали при простудни заболявания, трескави състояния, бъбречни и жлъчни оплаквания, ухапвания от скорпиони и змии и пр. А римският учен Клавдий Гален(ок. 130-200 г.) го препоръчвал при възпаление на мозъка, нервни болести и за укрепване на паметта. С черен пипер лекували епилепсията. Растението е споменато и в нашите лекарственици, датиращи от XVII - XIX век, като лекарство при чернодробни и жлъчни заболявания, диария, холера, за подсилване на организма и пр. Днес е известно, че черният пипер има противоревматично, антисептично, противокашлично, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо, тонизиращо, газогонно и пикочогонно действие. Експериментални изследвания в последно време показват, че черният пипер ограничава размножаването на туморните клетки, което може би ще открие нови перспективи в профилактиката на раковите заболявания. Инхалации с разредено пиперово етерично масло или на топла отвара от смлян в момента (за да не излети етеричното масло) черен пипер се препоръчват като апетитовъзбуждащо средство, както и за стимулиране на стомашната секреция и активиране ка храносмилането. Етеричните Пиперови излъчвания имат антисептично действие и се прилагат при простудни заболявания, кашлица, болки в гърба, бронхиална астма, нервно изтощение. Освен това те действат газогонно и пикочогонно. Пластири и лапи се налагат на възпалено и болезнено място по тялото при ревматични болки, ишиас, невралгии, плеврит, пневмонии и др. Пластирът се приготвя, като върху намазано със свинска мас парче хартия се поръсва стрит черен пипер и хартията се поставя на желаното място. Лапата се приготвя, като парче вълнен плат се поръсва с ракия и смлян черен пипер и се налага на болезненото място. Разтриване. Всяка вечер преди лягане се прави със смес, приготвена по следната рецепта: в бутилка с 250 мл винен оцет се изсипват 50 г смлян черен пипер и добре стрити 10 скилидки чеснов лук. Преди използване сместа се разклаща добре. Според народната медицина такива разтривки действат при ставни ревматични болки, ишиас, лумбаго, плеврит, пневмонии, невралгични болки, простудни заболявания и др. При парези народната медицина препоръчва продължително разтриване всяка вечер със следната рецепта: в 1/2 литър зехтин се поставят 8 скилидки стрит чеснов лук, 150 г смлян черен пипер, 200 г камфоров прах, 30 г готварска сол, 30 мл чист спирт (или силна ракия). Сместа се разбърква добре и се оставя да престои едно денонощие. Бутилката със сместа се разклаща добре преди разтривка. Козметично приложение. Не е известно. Други приложения. От пиперовото етерично масло се получава препаратът пиперин, който е ефективно средство за възбуждане на апетита. От древни времена в целия свят черният пипер се използва изключително много в кулинарията като подправка, за ароматизиране на месни и рибни продукти, при консервирането и пр. Влиза като задължителна съставка на популярната подправка къри. ПОРТОКАЛ (СITRUS SINENSIS) Произход и разпространение. Родината на портокаловото дърво е Югоизточна Азия (Китай, Индия). За портокаловия плод се споменава в древни китайски ръкописи, датиращи от 2200 г. пр. н. е. От Китай растението е било пренесено от араби в Сирия и Северна Африка. В Европа портокали за първи път започнали да продават търговци от Генуа, донесени от Индия през XV в. Портокаловото дърво било засадено по Средиземноморието през XVI в., а първите портокалови плантации се появили през 1792 г. в Испания и през 1870 г. в Италия. По Батумското черноморско крайбрежие портокалът е попаднал през XVII в. По-късно, през 1922 г., били създадени обширни плантации в Мароко (Северозападна Африка). Днес тази ценна цитрусова култура се отглежда във всички континенти, като първо място по продукция заемат Северна Америка (южните щати на САЩ), Централна и Южна Америка (Аржентина и др.), следвани от Азия (Китай и др.), Африка (Мароко, Тунис, Алжир и Израел) и Европа (Испания, Италия и Гърция). 
Ботаническо описание. Портокалът е многогодишно тропично и субтропично вечнозелено дърво (фиг. 83), достигащо на височина 6-14 м. Принадлежи към сем. Седефчеви (Rutacеае). Кореновата му система е добре развита. Стъблото е право с много разклонения и завършва с компактна корона. Листата са елипсовидни и лъскави. От нежните му ухаещи цветове се развиват оранжеви на цвят плодове, които се различават по размери, форма, аромат, цвят на плодовото месо и захарно-киселинно съотношение в зависимост от сорта и климатичните условия. Плодовете са с дебела или тънка кора, с оранжево или червеникаво оцветена кора, с оранжев или кървавочервен цвят на плодовото месо, с малко и с много семки и пр. Портокаловите дървета започват да плодоносят на 3-тата година от засаждането, като до 20-тата година добивите са средни, а максимални добиви се получават между 21-и 60-годишна възраст (100-120 кг плод от 1 дърво). Продължителността на живот е 75-100 г., но се срещат и дървета на 150-годишна възраст. Използваема част. Корите на плода (Рericarpium Citri sinensidis). Химичен състав. Плодовата кора съдържа етерично масло (2-6%), пектин (15,9%), захари (31,4%), флавоноидни гликозиди (хесперидин, ериоцитрин, лутеин, цитрин, криптоксантин, рутин и др.), тритерпенови горчиви вещества, лимонена киселина (6-8%) и още линолова, олеинова, стеаринова и палмитинова киселина, фитостерол, багрилни вещества, смоли, восъци и витамини (С, Р, каротин и др.), минерални соли (калий, калций, фосфор) и др. Дрогата излъчва приятна лимонова миризма и е с горчив вкус (дължащ се на хесперидина). Портокаловото етеричното масло съдържа терпенови въглеводороди - лимонен (70-90%), камфен, мирцен, пинен, сабинен, карен, феландрен, бергамотен, кариофилен, кадинен, хумулен, от алдехидите цитрал (2-5%), цитгронелал, метилхептенон и др., алкохоли (гераниол, нерол, цитронерол, терпинеол) и др. Портокаловото етерично масло представлява бледожълта до жълто-зеленикава течност със свеж лимонен аромат и остър вкус. Лечебно приложение. От древни времена китайската и индийската народна медицина са предписвали портокали за лечение на различни болести (ревматизъм, отравяния) и ги препоръчвали като профилактично средство против чума. Още през XV в. било установено, че портокаловият плод (подобно на лимона) действа срещу болестта скорбут (авитамоноза С). Комплексът от витамини, съдържащи се в плода, е особено полезен за подрастващия организъм. Наскоро германски учени от института "Макс Планк" в Мюнхен са установили, че портокаловият аромат действа приспивателно и предизвиква приятни сънища, осеяни предимно с пейзажи. Освен това те установили, че портокаловият мирис променя сърдечния ритъм, дишането и кръвното налягане. Натриване на челото и слепоочията с кората на изстискай портокал (откъм месестата част) се препоръчва от народната медицина при главоболие и умора. Лапи. Китайската народна медицина препоръчва отвара от портокалови кори за външно налагане на лапи при инфектирани рани, а също като кръвоспиращо средство при менструации и други маточни кръвоизливи. Действието на отварата се дължи на високото съдържание на витамин Р и други биологичноактивни вещества в кората. Приготвя се по следния начин: обелени кори от 2 портокала се нарязват на дребни парченца и се заливат с 2 чаени чаши вряла вода в емайлиран съд, който се поставя на водна баня да ври 10 минути от завирането. Получената отвара се прецежда и налива в бутилка със запушалка. Съхранява се в хладилник. Благодарение на високото съдържание на пектинови вещества от портокаловите кори се получава пектин, който стимулира пе-ристалтиката на червата, спомага за освобождаване на организма от вредните вещества и препятства гнилостните процеси. Той е много полезен за възрастни хора, страдащи от хроничен запек. Козметично приложение. Портокаловите кори се използват от народната фитокозметика за натриване напуквания на кожата. Поради богатото му съдържание на витамини и минерални соли и биологичноактивни вещества портокалът е подходяща съставка за изготвянето на различни козметични маски. Маска за мазна козса и разширени пори. Смесват се 2 супени лъжици отвара от портокалови кори с 1 суров жълтък. Лицето се намазва с тази смес и маската се оставя да действа около 30 минути. Сваля се с хладка вода. Има освежаващ и подхранващ ефект, като порите се свиват. Плажно масло. Отвара, получена от портокалови кори, се изсипва в шише и към него се добавят 10 капки йодова тинктура и 250 мл олио или зехтин. Шишето се запушва добре и се съхранява в хладилник. Полученото масло се използва против слънчево изгаряне на тялото, като преди намазване се разклаща силно. Намазването с портокалово етерично масло преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа е противопоказно! Лосион за свиване па разширени пори на лицето се получава чрез смесване на отвара от портокалови кори и розова вода (по равни части). С памучен тампон, напоен с тази смес, се намазва кожата на лицето и се оставя да действа 10-15 минути. След това се измива с хладка вода. От корите на зрели сладки плодове чрез пресоване без загряване във фармацевтичната промишленост се извлича сладко портокалово етерично масло, което се използва за приготвяне на есенции, парфюми, одеколони, кремове и други козметични препарати. Други приложения. Портокаловото етерично масло се използва като ароматизатор при производството на захарни изделия, ликьори и безалкохолни напитки. За домакински нужди плодовите кори (добре измити с мека четка преди разрязване на портокала) се обелват внимателно и с помощта на остър нож се отделя кората от кожицата, която често е неприятно горчива. След това корите се нарязват на ситно, примесват се с много захар и се натъпкват плътно в буркани с винтово затваряне, като най-отгоре се покриват с пласт захар. По този начин всяко домакинство може да има винаги под ръка портокалови подправки, които, приготвени по този начин, се задържат с месеци. Тази ароматична подправка се използва при приготвяне на компоти, за гарниране на торти, кремове, мелби, желета, сладкиши, пуншови питиета, чай, сурови салати, а в някои страни и при месни ястия и сосове за заливане на печено месо. 
РАВНЕЦ БЯЛ (АСHILLEA MILLEFOLIUM) Произход и разпространение. Белият равнец е бил познат и ценен още от древни времена. Древногръцка легенда разказва за митичния герой Ахил, който използвал растението за лекуване на рани и излекувал с нея раненият мизийски цар Телеф. В чест на Ахил родовото име на билката била наречена Асhilleа. А видовото название на растението произлизало от това, че листата са многократно насечени, сякаш са хиляди (от лат. думи millе - хиляда и folium - листа). Древноримският лекар и ботаник Диоскорид в труда си "За лечебната материя" още през I в. описва растението и неговите целебни свойства. По-късни гръцки и римски автори от ІІ - ІV в. също описват белия равнец в своите трудове. Растението е разпространено в Северна Азия и Северна Америка, а в Европа - най-много в Италия, Германия, Украйна и на Балканския полуостров. У нас се среща из цялата страна докъм 1500 м надм. вис. по сухи тревисти маста, из храсталаци и край пътища и като плевел в посевите. Ботаническо описание. Белият равнец е многогодишно тревисто растение (фиг. 84) с височина 20-60 см. Принадлежи към сем. Сложноцветни (Соmpositае, Аsterасеае). Образува пълзящи подземни издънки от месестото си коренище. Стъблото е право, разклонено само в горната част. Листата са последователни, с дълбоко насечени петури, образуващи многобройни линейни листчета, мъхнати от долната страна. Цветовете са събрани в гъсти щитовидни съцветия по върховете на стъблата, бели, понякога жълтеникави до розови на цвят. Плодът е белезникав и сплескан. Използваема част. Свежите или изсушени цъфтящи стръкове (Неrba et flores Achilleae millefolii) Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,8%), пиролидиновите алкалоиди ахилеин (изолиран още през 1845 г.) и стахидрин, сесквитерпеновия лактон ахилин, флавоновите гликозиди лутеолин (цинарозид) и апигенин, амините холин, бетаин и метахидрин, горчиви и дъбилни вещества, фитостерола стигмастерол, смоли, вабурнитол, инулин, аспарагин, органични киселини, естери на мравчената и изовалериановата киселина, витамини (С, К, каротин и др.), минерални соли (манган и др.). При разкъсване растението излъчва характерен тръпчив и неприятен мирис. Равнецовото етерично масло съдържа терпена хамазулен (до 50%), на който се дължи противовъзпалителния ефект и синьо-зе-ления му цвят. В състава на маслото влизат още прохамазулен (0,1-0,2%), пинен, камфен, лимонен, терпинеол, сесквитерпенът кариофилен, терпените цинеол, туйон, борнеол, камфора и др. Равнецовото етерично масло е синьозелена или жълтокафява лес-ноподвижна течност със специфичен подправъчно тревист мирис с лек оттенък на камфора. Лечебно приложение. Белият равнец е бил известен още от древните лечители. В стари билкарски книги е бил наричан "избавител от всички беди". Древноруска легенда разказва, че княз Дмитрий Юревич бил успешно излекуван от кръвотечение от носа чрез методите на руската народна медицина - поставяне в носните отвори на тампони, напоени със сок от бял равнец. Нашата народна медицина запазва традициите в използването на тази билка, водещи своето начало още от древността. Използували го като лечебно средство за зарастване на рани, предписвали го при кръвоизливи от носа, кръвохрачене, кървави диарии, дизентерия, хемороидни кръвотечения и др. По-късно било установено, че спирането на кръвоизливите се дължи на бързото съсирване на кръвта благодарение на наличността в него на витамин К. Днес е установено, че равнецът освен изразено кръвоспиращо действие притежава и съсирващо кръвта свойство, а също и дезинфекционно, противоревматично, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо, противохелминтно, пикочогонно, спазмолитично, болкоуспокояващо, температуропонижаващо и тонизиращо действие. Инхалации с воден извлек на дрогата или с равнецово етерично масло се препоръчват при възпаления на дихателните пътища и устната кухина, стомашни болки, световъртеж, мигрена, безапе-гитие, повишена киселинност на стомашния сок, главоболие и др. Поставяне на памучен тампон, напоен с отвара от дрогата, се препоръчва при кръвотечение от носа. Вани (цялостни) с равнецово етерично масло или отвара от Дрогата се прилагат като противовъзпалително и тонизиращо средство при обща слабост, нервни и ревматични заболявания, хеморея. за стимулиране обмяната на веществата, подобряване на кожното кръвоснабдяване, скрофулоза, стимулиране зарастването на майки рани, леки изгаряния и кожни обриви, гастрити, колити, мете-оризъм и чернодробни заболявания. Седящи вани се препоръчват при хемороидни и маточни кръвотечения, нередовна и болезнена менструация, травми в областта на таза, възпаление на бъбреците, пикочния мехур и на яйчниците, при бяло течение, гинекологични заболявания при жената (възпаление на влагалището), старческо и детско напикаване и др. Частични вани на краката и ръцете се правят при невралгии. Гаргара с отвара от стръкове равнец или равнецово етерично масло се прилага при възпаление и кървене на венците, стоматит и афти в устната кухина, както и при катар на горните дихателни пътища. Компреси на корема с отвара от дрогата (за 20-30 минути) се използват при болки в коремната област, за стимулиране на чернодробните функции и обмяната на веществата. Компреси се правят и с алкохолна настойка от свеж бял равнец (1 част билка се залива с 10 части ракия, запушва се и престоява 20 дни). Лапи с накисната дрога за 1 месец в зехтин в съотношение 1:10 се използват от народната медицина при трудно зарастващи рани, отоци, леки термични и слънчеви изгаряния и болки в ушите. Обтриване на тялото с равнецова отвара се препоръчва за подобряване на кожното кръвоснабдяване, при кожни обриви и ревматизъм, стимулиране обмяната на веществата и като раноза-растващо средство. От дрогата се приготвя мехлем (със свинска мас), който има добър ефект при хемороиди и за бързо зарастване на ожулвания и рани. Козметично приложение. Вани с етерично масло от бял равнец или с отвара от дрогата се препоръчват от народната фитокозметика за омекотяване на суха, напукана и лющеща се кожа 1-2 пъти седмично с престой от 15-20 минути. Отварата се приготвя, като в З литра вода киснат за 10 минути 1 кг стръкове, след което врат още 10 минути и стоят още 10 минути, накрая отварата се прецежда и излива в напълнената с топла вода вана. Парна баня се използва за овлажняване и отпускане порите на лицето и почистване от комедони (черни точки). За целта лицето се надвесва за 10 минути над вряща отвара от стръкове бял равнец. За усилване ефекта на парната баня към отварата може да се добавят лайка и коприва, които действат и успокоително. Лосион, приготвен от накиснати за 1 месец стръкове бял равнец в зехтин в съотношение 1:10,се използва и за подобряване на кожното кръвообращение на лицето, за очистване и затягане на порите, предотвратяване на бръчки. Втривания в корените на космите на косата се правят 2-3 пъти седмично с отвара от дрогата при косопад и оредяла коса за поддържане на космите здрави, меки и еластични. Преди използване на отварата косата се подготвя по следния начин: при сухи косми - корените им се намазват със зехтин за 30 минути, след което косата се изплаква с вода и се втрива отварата; при мазни косми -косата се намазва с разбит жълтък до засъхване, след което се изплаква с вода и намазва с отварата. За премахване на пърхут към отварата се прибавя 40 мл оцет. Равнецовото етерично масло намира приложение в козметичната промишленост като съставка при приготвянето на козметични препарати, шампоани, мъжки одеколони и др. Други приложения. Отвара от бял равнец се използва като инсектицидно средство в овощарството за унищожаване на листни и щитоносни въшки и други паразити (бълхи, акари и др.), а също срещу молци. На някои места в нашата страна белият равнец се използва за прибавка към тютюна, вероятно заради бактерицидното му действие. Етеричното масло от бял равнец намира приложение и в производството на ликьори като ароматизиращо средство. РЕЗЕНЕ,МОРАЧ (FОЕNICULUM VULGARЕ) Произход и разпространение. Резенето е отглеждано още в древността като културно растение. В Китай, Индия и Египет са го ценели като подправка и целебно средство. Родината на резенето е Средиземноморската област. През Средновековието растението става популярно и се култивира в почти всички страни на Западна Европа, а също в Индия, САЩ и някои южноаме рикански страни. У нас резенето е разпро-
странено като култивирано в южните райони на страната, но се среща и в диво състояние из влажните тревисти и каменисти места в Родопите и Тракийската равнина. Ботаническо описание. Резенето е многогодишно или двугодишно тревисто растение (фиг. 85), достигащо на височина 1,5-2,5 м. Принадлежи към сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferае). Коренът е дълъг, слабо разклонен, вретеновиден. Стъблото е изправено, голо, шуплесто отвътре, а отвън сивкаво, силно разклонено. Листата са последователни, 3-4 пъти пересто насечени, с нишковидни дялове. Имат ципести листни влагалища. Цветовете са жълти, образуващи сложен сенник. Плодът е яйцевидно цилиндричен, зеленикаво-кафяв, покрит със силно изпъкнали надлъжни ребра. Използваема част. Плодовете преди пълното им узряване и цялата надземна част по време на цъфтеж (Fructus et herba Foeniculi vulgaris). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (в плодовете- 2,5-5,0%, в листата- 0,2-0,4%, в стъблата- около 0,1%), кумарини, тлъсти масла (глицеридно масло -10-18% и др.), захари (5%), белтъчини (20%), витамини (С -50-95 мг%, каротин- 4,7-10,0 мг%, К -3,2 мг%, Е - 0,6 мг%, В1- 0,23 мг%, В2- 0,11 мг%), минерални соли (калий - 494 мг%, калций- 109 мг%, натрий- 86 мг%, фосфор- 51 мг%, магнезий- 49 мг%, желязо- 2,7 мг% и др.). Резенето има анасонова миризма и сладникав слабо парлив вкус на копър. Резеновото етерично масло съдържа анетол (45-65%), фенхон (7-20%), метилхавикол (3-10%), лимонен, феландрен, пинен, камфен, анизалдехид. анизкетон, анасонов алдехид, анасонова киселина и др. Представлява безцветна до бледожълтеникава течност с анасонов аромат и вкус на камфора. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
