Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЛИМОН (СITRUS LIMON) Произход и разпространение.
- Използваема част
- ЛИПА ДРЕБНОЛИСТНА (TILIA PAVIFOLIA, Т. СОRDАТА) ЛИПА ЕДРОЛИСТНА (TILIА GRANDIFOLIА, Т. PLATYPHYLLOS) Произход и разпространение.
Козметично приложение. Лайката с една от най-използванит билки от народната фитокозметика поради богатия си и разнорс ден химичен състав от биологичноактивни вещества, които опре делят нейното разностранно козметично действие. За оцветяване на светли и руси коси (при прошарване, посивя ване и побеляване) се препоръчва измиването им с отвара от лайка (200-300 г дрога в 1 литър вода). След прецеждане и леко охлаждане предварително измитата и изсушена коса се облива с от варата и се оставя да изсъхне. Процедурата се прави всекидневие в продължение на 1 седмица, като в резултат на това се придав; естествен цвят, блясък и мекота на косъма. За малко по тъмен нюанс на светла коса се използва по-голямо количество от дрогата, която се вари малко по-дълго време. При "уморени" и зачервени очи вледствие замърсяване илг механично дразнене успешно се използва промиването им с охладена отвара от лайка. При отекли и възпалени клепачи както и при торбички под очите, се прави компрес със същия разтвор при затворени очи за 10-15 минути, след което те се изплакват със студена вода. За премахване на лошия дъх от устата се препоръчва гаргара с хладка отвара от лайка след хранене. При груба напукана кожа, вроговена кожа на лактите и мазоли на краката се препоръчват частични вани в неголям съд с не много топла отвара от лайка (при предварително добро измиване на засегнатите места със сапун). След накисване за 15-20 минути, кожата се изстъргва и протрива с пемза, след което се намазва със зехтин или подходящ крем. Частични вани с отвара от лайка се препоръчват и при изпотявания па краката. При начална форма на поява на бръчки се прилага компрес от следния разтвор: 10 г изсушена лайка и 1 чаена лъжичка салицилов прах се накисват в 1 чаша бяло вино и след 1 седмица разтворът се прецежда. С получения лосион се напоява марля, сгъната в няколко слоя, която се поставя на лицето, като се внимава да не се засегнат очите. Престояват 5 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Процедурата се прави всекидневно в продължение на 10 дни. Ефектът е освежаване и премахване на бръчките и поддържане кожата на лицето мека и свежа. Подобен ефект се получава и при парна баня на лицето (над съд с вряща отвара от лайка и покриване на главата с голяма хавлиена кърпа). При старееща, повяхнала или набръчкана кожа е полезно намазването с мехлем, съставен от равни части лайкова отвара, олио, глицерин, пчелен мед и разбит жълтък, затоплени на тих огън. Този мехлем освежава и подхранва кожата на лицето, като я прави еластична и свежа. При мазна възпалена и зачервена кожа се препоръчва обтриването й с отвара от лайка и грейпфрутови кори. След прецеждане с получения лосион се напоява памучен тампон, с който се обтрива кожата на лицето и след 20 минути то се измива със студена вода. Тази процедура се прави 1-2 пъти седмично и е ефективна и при разширени пори и наличие на бръчки. Ако към тази ртвапа се рибави оризово и ленено брашно(по 1 чаена лъжичка) след разбъркване се получава кашичка, която се нанася още топла върху кожата на лицето, което се покрива с найлон и хавлиена Маската престоява 15-20 минути, след което се сваля първоначално със затоплена и накрая със студена вода. Периодичнотто използване на тази маска възвръща еластичността на кожата, свива разширените й пори и освежава кожата на лицето. При суха и възпалена кожа на лицето и шията, която е чувствителна и лесно раздразнима, се препоръчва маска със следната смес:1 чаена чаша топла запарка или отвара от лайка и лимонови кори се смесват със ситно настърган на домакинско ренде суров картоф и 1 лъжичка зехтин. С тази смес се намзва кожата на лицето и шията. След престой от 15-20 минути маската се сваля, като се измива с хладка вода и подсушава. Тази маска омекотява, подхранва и тонизира кожата. С подобен ефект е и маската, приготвена от лайкова отвара, смесена със сметана. За целта най-напред в марля от 8-10 слоя се изрязват дупки за носа и очите, след което тя се напоява с отвара от лайка (при 36° С). Марлята леко се изстисква и се поставя на лицето. След 20 минути маската се сваля и на лицето се изтрива с тампон, напоен със запарка от лайка. След това се намазва със зехтин или олио. Тази маска е полезна и при застаряваща кожа. За суха и възпалена кожа отварата от лайка се прилага под формата на компреси. Студените компреси оказват на порестата кожа леко почистващо въздействие, а горещите компреси спомагат за подобряване на кръвообращението, засилват потоотделянето и отварят порите на лицето. Полезно е да се правят сот жени, които имат бледа кожа, и особено преди нанасяне на козгметични маски и подхранващи кожата кремове. Лайковите компреси са полезни и при раздразнена и възпалена кожа след бръснене, при отекли крака и при разширени вени. При суха кожа за почистване на комедони се препоръчва парна баня на лицето за 15-20 минути с надвесване на главата над изпаренията на съд с вряща отвара от лайка. След парната баня се попива с мека кърпа и се изплаква с хладка вода. При младежки пъпки добър ефект се получава от нанесена върху кожата на лицето каша от отвара от лайка, размесена с ленено масло. При суха и възпалена кожа на тялото, както и за подрастващи деца, народната фитокозметика препоръчва лайкови вани. За целта във водата на ваната се поставя тензухена торбичка с 30 г лайка (с престой до пълно размекване на цветовете). Ваната е с продължителност 15-20 минути и се прави 1 път седмично. Лайковото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост, при производството на шампоани, дезодоранти и други козметични продукти. Други приложения. Излъчванията на лайковия цвят пропъждат насекоми и други паразити, което е било известно и използвано още от стари времена. Лайковото етерично масло намира приложение и в алкохолното производство (ликьори, бренди и др.). ЛИМОН (СITRUS LIMON) Произход и разпространение. Лимонът произхожда от тропичните и субтропичните райони на Азия (Китай, Индокитай, Индия, Персия), където още в праисторическо време (около 2000 г. пр. н. е.) е съществувал като дива форма. Оттам лимонът с проникнал в Мала Азия, Египет и Средиземноморските острови. Древните гърци са открили плодовете му при походите на Александър Македонски. В Сицилия и Неапол лимоновото дърво е пренесено от арабите. По-късно, по времето на Римската империя, лимонът вече е бил добре познато плодно растение. От трудовете на римския учен Плиний Стари (23г79 г.) се разбира, че първоначално римляните са го засаждали в домашните си градини. През III в. те вече го отглеждали в оранжерии. През XI в. лимонови дървета е имало по Ривиерата. Кръстоносните походи и поклоненията по Светите места допринесли за окончателното му широко разпространение. В началото на XVI в. първите преселници - испанците, пренесли лимона в Централна и Южна Америка. Днес лимоновото дърво е разпространено по цялото земно кълбо, но най-много се отглежда в Калифорния - САЩ (17% от световната продукция), Италия и Испания (по 11%), Мексико (10%), Индия (7, 6%), Аржентина (6,7%), Турция (5%), Бразилия (5%), Египет (2%) и др. Ботаническо описание. Пимонът е многогодишно, вечнозелено тропично и субтропично дъ рво (фиг. 65) от сем. Седефчеви (Rutiсеае). На височина достигиа 3-7 м. В Европа често се отг лежда и при стайни условия ка то храст, достигащ на 
височина 1-2 м. Кореновата система е гъсто обрасла, но не завършва с коренови власинки, чрез к ито обикновено се всмуква водата, а това става с помощта на специфични гъбички, живеещи в симбиоза с лимоновото растение. Листата са елипсовидно продълговати, лъскави и покрити с много жлезички, които съдържат етерични масла, изпускащи специфичния лимонов аромат. Подмяната на листата става постепенно, като всеки лист живее около 2-3 години. По този начин растението е с вечнозелени листа. Цветовете са бели, розови до бледожълтеникави, разпо ложени единично или в гроздовидни съцветия, които също излъчват приятен аромат. Лимонът е самоопрашващо се и кръстосаноопрашващо се растение. Една част от цветовете са плодообразуващи, а друга - мъжки, които не дават завръз. Времето прецъфтяването им до узряването на плодовете е около 5-6 месеца. Плодовете са овални, заострени към върха, но в зависимост от сорта се различават по големина, форма, сочност и аромат. Състоят се от кора (на цвят жълта до зелена), покрита с восъкоподобен слой, и сочно плодово месо (с кисел или кисело-сладък вкус), в което се намират семената (има и безсеменни сортове). Днес създадени над 300 сорта лимони. Използваема част. Корите на плода (Реricarpium Citri limonis). Химичен състав. Плодовата кора съдържа етерично масло (до 6%) флавоноидни гликозиди (хесперидин, рутин и ериоцитрин), т терпенови горчиви вещества, лимонена киселина (6-8%) и още ябълчна, линолова, олеинова, стеаринова и палмитинова кисели на, фитостерол, багрилни вещества, пектин, смоли, восъци и витамини (витамин С, каротин, витамин Р и др.). Плодовата кора излъчва приятна лимонова миризма и е с горчив вкус (дължащ се на хесперидина). Лимоновото етерично масло съдържа терпенови въглеводороди - лимонен (70-90%), камфен, мирцен, пинен, сабинен, карен, фсландрен, бергамотен, кариофилен, кадинен, хумулен, а от терпеновите алдехиди цитрал (3-5%), цитронелал, метилхептенон и др.. алкохоли (гераниол, нерол,цитронерол, терпинеол), линалилацетат и геранилацетат, кумаринови деривати и др. Лимоновото етерично масло представлява бледожълта до жълто-зеленикава течност със свеж лимонен аромат и остър вкус. То е нетрайно - под дейстивето на въздуха и светлината се осмолява и придобива терпснтинова миризма. Лечебно приложение. От древни времена лимонът е бил добре познат като целебно и профилактично средство. В Египет и Индия първоначално го използвали като противоотрова срещу ухапвания от отровни змии. Древните египтяни били убедени, че "той влияе благотворно не само при различни отравяния и вътрешно гниене, но и спрямо тъгата, унинието, мрачното настроение и меланхолията". Препоръчвали го и по време на чумните епидемии като профилактично средство. Източната народна медицина използвала лимона за лекуване на отоци, предизвикани от ужилване от насекоми (пчели, оси и др.). След натриваме с лимонови кори върху ужиленото място сърбежът и отокът постепенно изчезвали. При силно главоболие препоръчвали натриване на слепоочията с парченце лимонова кора, при което болката отшумявала. Днес е известно, че лимоновите кори имат апетитовъзбуждащо, успокоително, противоповръщащо, противовъзпалително и противогъбично действие. Инхапации с пари, отделящи се от пуснати във вряща вода лимонови кори, действат противовъзпалително и болкоуспокояващо и се използват при остри и хронични възпаления на синусите. Гаргара с отвара от лимонови кори се използва при ангина, Пресипнал глас и възпаление на лигавицата на устната кухина. Компреси с отвара от лимонови кори оказват благоприятно въздейсгвие при екземи и гьбични поражения на кожата. Вани с лимоново етерично масло или с отвара от плодовите кори се препоръчват за възбуждане на апетита, избелване, тонизиране, освежаване и болкоуспокояване. Кората на плода се използва за лекуване на стомашно- чревни възпаления и разстройства, тъй като съдържащите се в нея пектин и пектпноподобни вещества имат способността да поглъщат токсините в червата и да нормализират дефекацията. Богатото съдържание в кората на лимоновия плод на вещества с Р- витаминна активност предопределя нейното приложение при болести, съпроводени с кръвоизливи на вътрешните органи, кръвохрачеене, повръщане на кръв. Особено полезен е плодът при хеморагичнна фора на бронхопневмония - консумирането на лимони заедно с кората стабилизира кръвоносните съдове и спира кръвоизлива. Козметично приложение. Лимоните са едни от най-използваните плодове в народната фитокозметика. Външно сокът се прилага при гъбични заболявания и екземи по лицето и окосмената част на главата. Мазна кожа може да се почиства със ситно нас търгана кора от лимон, накисната за 1 седмица в одеколон(1:1). Натъркване на кожата с вътрешната страна на изстискани лимонови кори спомага както за освежаване на изпотеното лице през лятото, така и за разтваряне на черни точки по него, избелване на пигментни петна и премахване на лунички. Налагане на поръсено с пудра-захар резенче изстискана нова кора върху мазол се препоръчва от народната фитокозметикаа за премахването му. Процедурата се повтаря 5-6 пъти за 48 часа. Дъвчене на предварително добре измита с четка кора от лимон се препоръчва при лош дъх в устата, което същевременно почист ва зъбите и укрепва венците. Ако при миене на зъбите лесно за почва кървене на венците, те трябва редовно да се натриват с вът решната страна на лимонова кора. С нея може да се извършва лек масаж на устните, което им придава естествена свежест. Богатото съдържание в лимоновата кора на витамини, минерални соли и други биологичноактивни вещества предопределя нейното често използване при различни типове маски. Маски за суха и нежна кожа. Настъргана кора от 1/2 лимон се разбърква с 1 суров жълтък и се оставя да престои 15 минути в затворен стъклен съд. Прибавя се 1/2 чаена лъжичка зехтин и сместа се разбива, докато се получи емулсия. Нанесената маска се оставя на лицето докато засъхне, след което се снема с вода, съдържаща екстрат от магданоз. Накрая лицето се измива със студена вода. Маска за мазна кожа с едри пори. Върху предварително намазаното с мек крем лице се нареждат лимонови резенчета от изстискани лимонови кори, покриват се с марля и се оставят така не повече от 10 минути, за да не се зачерви кожата. След това лицето се почиства с памучен тампон, напоен с неварено прясно мляко, и се изплаква с хладка вода. Маска за отпусната и повехнала кожа. Към 1 разбит белтък се прибавят 2 чаени лъжички отвара от лимонови кори, малко настъргана лимонова кора и няколко чаени лъжички тоалетни трици до получаването на кашица за мазане. Нанася се върху лицето и престоява 10 минути. Втвърдената маска се раз-мсква с хладки компреси и след това се отделя внимателно от кожата. Накрая лицето се измива с обилна струя студена вода. Тази маска е много подходяща, когато на отпусната кожа трябва да се придаде опънат и младежки вид, но честата й употреба не е за препоръчване. Маска за избелване и почистване. Кората на 1 лимон се настър-гва ситно на домакинско ренде и се оставя да съхне 1-2 дни. След това се прибавят няколко капки зехтин до получаване на каша, която се нанася върху кожата на лицето и престоява 10 минути. След това се измива с топла вода. Маската се прилага на всеки 2 седмици. Кожата на лицето става гладка и еластична, а луничките и пигментациите се избелват. Отвара срещу пърхот. В 1 литър дъждовна или речна вода се варят 15 минути нарязани на дребно кори от 4 лимона. Получената отвара се охлажда, прецежда и с нея се измива косата 1-2 пъти седмично. След 5-6 процедури пърхутът изчезва, а косата става по-лъскава и еластична. Лосион за почистване на лицето. Корите от няколко изцедени лимона се нарязват на ситно, поставят се в бурканче и се заливат със 100 мл преварена вода. След 3 дни екстрактът се прецежда и се добавя 50 мл розова вода и 20 мл глицерин. С тази смес се напоява памучен тампон, с който се натрива кожата на лицето, шията, ръцете и ноктите. Кожата се почиства, петната се избелват, а ноктите укрепват и стават по-здрави. Лимоновото етерично масло се използва за приготвяне на есенции, парфюми, одеколони, кремове, шампоани, сапуни, лоси-намазване на кожата преди слънчеви бани и облъчвания с кварцова и солуксова лампа! Други приложения. Лимоновото етерично масло, получен лимоновите кори, се използва при производството на алкохс и безалкохолни напитки, за ароматизиране на ликьори, лимон както и за коригиране вкуса и мириса на лекарствените сред във фармацевтичната промишленост и др. Настърганата лимонова кора придава чудесен аромат на сладкиши, тестени изде. сосове, плодови супи, както и на плодови и зеленчукови сал Чрез натъркване с вътрешната месеста част на лимоновите к се почистват петна по дрехи и покривки от мастило, химика ръжда, вино, бира, чай (след което те се излагат на слънце и накрая се изплакват с вода). От корите на плода се получава пектин, който има голяма желираща способност. ЛИПА ДРЕБНОЛИСТНА (TILIA PAVIFOLIA, Т. СОRDАТА) ЛИПА ЕДРОЛИСТНА (TILIА GRANDIFOLIА, Т. PLATYPHYLLOS) Произход и разпространение. Липата е била известна и пс лярна още от древността. Доказателство за това е, че се споме ва от много древноримски поети и учени, като Вергилий (70-1 пр. н. е.), Овидий (43 г. пр. н. е.-17 г.), Плиний Стари (23-79 г. В древността липата е символизирала величавата женственост влязла в историята и фолклора на много народи. Древните хора са вярвали, че дървото може да плаче и който отсече липово дърво, непременно ще се изгуби в гората. Липата е била символ дълголетие (живее до 500 г.), което се е свързвало с голямат жизнена сила и способността й да дава обилни филизи Германия от стари времена се смята за дърво на влюбените, Словакия е национално дърво. В стари времена руските народ майстори правели печати от липова дървесина, а от ликото работвали въжета, рогозки, кошници и др. Днес липата е едно най-красивите и високо ценени дървета в умерения пояс. От 45-те рода на сем. Липови, повечето от които са тропически обитатели, единствено дървесните видове от род Тiliа са приспособени за живот в умерените ширини. Дребнолистната липа е ироко разпространена почти из целия свят, а също и у нас. Обикновено тя образува долния планински пояс наред с други дървесни видове. Едролистната липа е малко по-слабо разпространена - не се среща в Северна и Североизточна България и Странджа планина.
Ботаническо описание. Дребнолистната липа е силно разклонено дърво (фиг. 66) от сем. Липови (Тiliасеае), високо до 30 м. Има мощна коренова система. Стъблото е покрито със сиво-кафява, надлъжно напукана кора, а кората на младите клонки е масленозелена или червеникава, гола, покрита с лещанки. Листата са последователни, закръглено сърцевидни, с леко асиметрична основа, неправилно назъбени до напилени, снабдени с дръжки. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу синкаво-зелени с ръждиво-червени власинки в ъглите между главните и страничните жилки и на дължина достигат 10 см. Цветовете са жълтеникави, събрани по 3-16 бр. в увиснали съцветия, които са по-слабо ароматни в сравнение с другите липи. Имат голям ланцетовиден прицветник с бледожълтеникав цвят. Плодът е меко кълбесто орехче. Едролистната липа е от същото семейство. Достига 40 м височина и е силно разклонено дърво. Кората на стъблото е тъмнокафява де черла и по-дълбоко напукана в сравнение с дребнолистната липа. Младите клонки отначало са окосмени, а по-късно остават голи или покрити с разпръснати власинки. Листата са дълги 8-18 см, широко сърцевидни с остър връх, назъбени до напилени, еднакво зелени от двете страни, голи или слабо покрити с власинки между ъглите на главните и страничните жилки. Цветовете са събрани по 3-5 бр. в увиснали съцветия. Прицветният лист е тланцетовиден, покрит с власинки. Плодът е кълбесто твърдо орехче с изпъкнали надлъжни ребра. Използваема част. Съцветията с прицветния лист, събрани по време на цъфтеж (както и свежи пъпки и клонки) – Flores Tiliae parvifoliae et grandifoliae. Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (О,05 - 0,07%) с основна съставка сесквитерпеновия алкохол фарне Липовото етерично масло е с жълтокафяв цвят и приятен специфичен мирис (дължащ се на фарнезола). Растението съдър жа още флавонолови гликозиди, производни на кверцеп (кверцитрин, изокверцитрин, кемпферитрин, рутин, хиперо хесперидин и др.), и производни на кемпферола (тилиро астрагалин и др.), тилиацин, левкоантоцианидини, ами дитиацин, сапонини, захари, танини, слузни вещества (10%), терпеноиди (тараксерол), минерални соли, витамини (С,Е, каротин), органични киселини, ензими и др. Дрогата притежава приятна специфична миризма. Лечебно приложение. Липовият цвят е много древно лечебно средство с противовъзпалително, противомикрбно средство, температуропонижаващо, потогонно, пикочогонно, противопазматично, тонизиращо и дезинфекционно действие. Инхалации със запарка (1 супена лъжица липов цвят се зап с 1 чаена чаша вряла вода). Под влияние на съдържащите се рите летливи вещества дейността на потните жлези се усилва и предизвиква изпотяване (съпътстващо оздравителния процес), а кръ воносните съдове, кръвоснабдяващи потните жлези, се разширяват. Добър лечебен ефект има при простудни заболявания, при възпаление на горните дихателни пътища (ларингит, трахеоброхит), както и при фарингит и бронхиален катар. Има добро отхрачващо и омекчително действие. Използва се за понижаване на висока температура при трескави състояния, има и тонизиращ ефект и засилва защитните сили на организма. Руската народна медицина препоръчва вдишване на липови пари при кашлица и простудни заболявания по следния начин: липови клонки заедно с листата и цветовете се поставят в съд с вода, която се нагрява на силен огън до кипене, а образувалите се водни пари и летливи вещества се вдишват. Компреси и лапи със счукани свежи липови пъпки народната медицина препоръчва при инфектирани рани, разязвания по кожата, мастит и циреи, като болкоуспокояващо, противовъзпалително и смекчаващо средство. Жабуене с топла запарка от липов цвят се прилага при възпаления на устната кухина и гърлото, болезнена кашлица, бронхи--ален катар, зъбобол и др. Вани с отвара от листа и липов цвят (100 г дрога на 2 литра вода за 20 минути) се прилагат при кожни обриви, алергични състояния, ревматични и подагрени болки в ставите, хемороиди, пролетна умора, безсъние, неврози (особено при деца), хистерия, световъртеж, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, стомашно-чревни болки и др. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва запарка от липов цвят под форма на парни бани и компреси на очите при умора и торбички под тях. За целта 1 супена лъжица изсушен липов цвят се залива с чаша кипяща вода, захлупва се и след 20 минути се прецежда. Запарката има освежаващ, противовъзпалителен и подхранващ кожата ефект. Със същата запарка, но с добавка на 1 лъжичка пчелен мед, всяка сутрин и вечер с напоен тампон от тази смес се намазва лицето до попиване, без да се подсушава. Тази процедура поддържа кожата на лицето свежа и нежна. Препоръчва се запарката да се съхранява в хладилник, като се използва до 1-2 дни, след което се приготвя нова запарка. През пролетта, когато е налице пролетна умора, изразяваща се в отпусната кожа на лицето, отекли клепачи, торбички и сенки под очите, зачервени очи и др., се препоръчват компреси на очите с тампони, напоени с изстинала отвара от липов цвят, за 20-30 минути. Тази процедура оказва противовъзпалително, успокоително, подхранващо и тонизиращо действие. При същите признаци на пролетна умора се препоръчва маска на лицето, приготвена по следния начин: вземат се равни части (по 1 лъжичка) изсушени липов цвят, цвят от лайка и черен бъз, които се варят 10 минути в 300 мл вода, след което течността се прецежда. Към още топлата отвара се прибавя 1/2 чаена лъжичка пчелен мед и още овесени ядки до получаване на каша. Маската се нанася поносимо топла и се оставя да действа 20-30 минути, ва и поддържа кожата еластична с нормален тургор. При мазна кожа на лицето се препоръчват топли измивания с тампон, напоен с отвара от липов цвят. Измиване на косата със запарка от липов цвят се практикува при пърхут, като 2 дни преди измиването се прави фрикция на кожата на главата и корените на космите с тампон, напоен с рициново масло и салицилов спирт (по равни части). За заздравяване на косъма и при косопад народната медицина препоръчва липов цвят, сварен в оцет в съотношение 1:10. С отварата косата се измива всекидневно в продължение на 10 - 15 дни. Германската народна фитокозметика препоръчва за успокояване и нормализиране на раздразнена и възпалена от слънцето кожа, при изморени и подути крака, разтриване с масажно масло приготвено от липов цвят. За целта 2 шепи изсушена дрога се пс тавят в съд, заливат се с 1/4 литър зехтин или олио и сместа загрява на водна баня до кипване. След това се оставя да престтои 24 часа, прецежда се и се налива в бутилка, която се съхранява хладилник. Стара японска рецепта препоръчва компрес с отвара от липов цвят за поддържане еластичността на кожата на шията, която най-голямата издайница за възрастта на жената. За целта се нат пява хавлиена кърпа в още топлата отвара от липов цвят, изцежда се и се увива около шията. За да се запази топлината, се завива парче найлон и върху него вълнено шалче. Този компрес действа тонизиращо, общоуспокояващо и поддържа в нормален вид кожния тургор на шията, като освен това е много подходящ за жени, страдащи от мигрена. След тази процедура, продължаваща 15-20 минути, се препоръчва намазването на шията с подходящ под ранващ кожен крем. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
