Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част.
- КОРИАНДЪР, КИШНИШ (СОRIАDRUM SATIVUM)
- Козметично приложение. В
- Други приложения.
- ЛАВАНДУЛА (LAVANDULA OFFICINALIS, L. ANGUSTIFOLIA ) Произход и разпространение.
- Инхалацийте с лавандула не се препоръчват за астматици !
- ЛАЙКА, ЛАЙКУЧКА (МАТRICARIА СНАМОMILLА, СНАМОМILLA RECUTITA) Произход и разпространение.
Ботаническо описание. Копърът е едногодишно тревисто растение (фиг. 61) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferае). което достига 1-1,5 м височина. Коренът е вретеновиден, прониква дълбоко в почвата и с слабо разклонен. Стъблото е цилиндрично, разклонено в горната си част, покрито със слабо синкав налеп. Листата са пересто насечени, с нишковидни дялове и имат големи листни влагалища. Цветовете са дребни, жълти и многобройни, събрани в сложни сенници с 30-50 главни лъча. Всеки цвят образува по две сплескани откъм гърба, а по краищата изпъкнали семена, които са наребрени. Цялото растение, особено семената, излъчват особен силен аромат. Използваема част. Цялата надземна част на растението по време на цъфтеж и зрелите плодове (Herba et fructus Anethi graveolentis). Химичен състав. Плодовете съдържат голямо количество етерично масло (2,8-4,0%), тлъсто глицеридно масло (10-20%), флавоноиди (изорамнетин, кверцитрин, ксмпферол), азотни вещества, кумарини, смоли, восък, фенолкарбонови киселини (ферулова, хло-рогеноваи кафеена), витамини (С, каротин, В1, В.,, Р, РР, Е, фолиева и пантотенова киселина), минерални соли (калий, калций, желязо, фосфор и магнезий) и др. 
Стръковете съдържат етерично масло (0,7-1,6%), флавоноиди (кверцитрин, кемпферол, изорамнетин), фитохормони, кумарини, витамини (С - 98-150 мг%, каротин - 1,0-6,0 мг%, Р - 120 мг%, В1 -0,03-0,06 мг%, В2 - 0,05-0,09 мг%, РР - 0,60 мг%, пантотенова к-на -0,4 мг%, фолиева киселина - 0,2 мг% и др.), пектин и пектиноподобни вещества, минерални соли (калий - 380-400 мг%, калций -28-32 мг.%, желязо - 0,5-0,9 мг%, фосфор - 50-52 мг%, магнезий -41-46 мг%, от микроелементите - цинк, манган и др., белтъчини (2,2-4,2%), мазнини (0,5%), въглехидрати (5,3-7,1%), безазотни екстрактни вещества (7,3%). Етеричното масло от плодовете съдържа карвон (40-65%), лимонен 10-28%). дехидрокарвон (10-18%), терпинен (4-6%), феландрен (3-5%), дилапиол (2-3%), карвеол (3-4%), дихидрокарвеол (3-4%), изоевгенол (1-2%), пинен. деландрен, дипентен и др. Плодовото етерично масло е лесно подвижна тъмножълта до жълто-кафява течност със специфичен карвонов мек вкус в началото, преминаващ по-късно в остър и парлив. Етеричното масло от стръковете съдържа карвон (8-20%), лимонен (20-37%)), феландрен (20-30%), дихидрокармен (4-16%), мирцен, миристицин, деландрен, камфен, терпинолен, дилапиол и др. Етеричното масло от стръкове е лесноподвижна прозрачна жълта течност със специфичен мирис на карвон. Лечебно приложение. Копърът е прилаган с лечебна цел още от древните египтяни, а след тях от евреи, гърци и римляни. Древноримският лекар Диоскорид в труда си "За лечебната материя" го описва като целебно растение. Използван е като отхранващо, апетитовъзбуждащо, пикочогонно, газогонно, успокояващо, съдоразширяващо средство (при главоболие) и за стимулиране на млечната секреция при кърмачки. Днес науката е потвърдила тези действия , като е установила, че дрогата има още секретолитично, антисептично, жлъчогонно и подтискащо централната нервна система действие. Инхалации с копърово етерично масло се препоръчват като успокоително средство при силна кашлица, бронхит, ларингит, бронхиална астма, ангина, при безсъние, а също за стимулиране на храносмилането, при начален стадий на хипертония, мигрена и др.. Вани с отвара от стръкове се препоръчват при нарушен сън, повишена нервна възбуда, за премахване на чревните спазми и болки, при липса на апетит, мигрена, ангина, хронична сърдечносъдова недостатъчност, повишено кръвно налягане. Ваните оказват и антибактериално действие. Противопоказни са вани с копърово етерично масло! Жабурене с отвара от дрогата се използва при възпаление на горните дихателни пътища. Промиване на очите с разредено копърово етерично масло или отвара от стръкове се препоръчва при конюктивит, очен сърбеж. Копърово етерично масло влиза в състава на комплексния препарат солутан, който се произвежда в Чехия и се използва срещу бронхити и бронхиална астма. Козметично приложение. В древността влюбените, когато отивали на среща, добавяли към най-красивите и скъпи букети стр кове от копър, за да ухаят още по-приятно. Народната фитокозметика препоръчва при суха кожа маска на лицето. За целта една супена лъжица нарязан на ситно копър се размесва с една чаена лъжичка зехтин и към сместа се прибавя брашно или нишесте до получаване на кашица, която се нанася на дебел слой върху лицето. Маската престоява 15-20 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Такава маска тонизира сухата кожа, която престава да се лющи и става гладка и свежа. Освен това копърът стимулира подновяването на клетките на кожата. С подобно действие, както и при образуване на торбички под очите, при слънчево изгаряне и сърбежи се прилага и компрес от топла отвара от копър: една супена лъжица нарязан пресен копър се залива с една чаена чаша вряла вода и ври още 5 минути. След прецеждане и леко охлаждане с тази отвара се напоява марля (или памучен тампон), която се поставя на лицето и отгоре се покрива с найлон и топла кърпа с престой 20-30 минути. След сваляне на компреса лицето се оставя да изсъхне и след това се измива с хладка вода. С малко по-слаб ефект е намазването на лицето с напоен с тази отвара памучен тампон. Дъвченето на семена от копър е старо народно средство за премахване лошия дъх от устата. Със същия ефект е и жабуренето с отвара от копър всекидневно сутрин и вечер. За тази цел се произвеждат и таблетки от копърово етерично масло за смучене.
Произход и разпространение. Родината на кориандъра с Средиземноморския регион и Северна Африка (Египет), където растението е било познато още от древността. Доказателство за това е, че семена от него са били намерени в египетските пирамиди. В Индия растението се цени от много векове - сведения за него има още в стари санскритски писма. В древна Гърция и Рим кориандърът е бил използван като подправка. Древноримският учен Плиний Стари (23 - 79 г.) го е препоръчвал като консервиращо и лечебно средство. Дори в Библията се споменава за това растение като култивирано. Разпространено е и в Мала Азия, а като култура се отглежда в някои европейски, азиатски и североамерикански страни. У нас се среща диворастящо като плевел из посевите, а се култивира в южните райони на страната (Първомайско, Хасковско, Ивайловградско, Брезнишко, Асеновградско и Ямболско). Ботаническо описание. Кориандърът е едногодишно тревисто растение (фиг. 62) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае,Umbelliferае), което достига височина 70-100 см. Има вретеновиден корен, снабден с множество разклонения. Стъблото е голо, кухо и наребрено, разклоняващо се в горната си част. Понякога има виолетов оттенък, но обикновено е тъмнозелено. Листата са перести, полиморфни - долните са с дълги дръжки, триделни с едро насечени петури, а средните и горните са приседнали, разсечени на тесни линейни дялове. Цветовете са бели, розови или виолетови, групирани в сложни сенници по върховете на стъблото и разклоненията му. Плодовете са дребни, сиво-зеленикави, сферични, съставени от две семена с по 10 ребра, между които се намират етеричнозползваема част. Зрелите плодове на растението (Fructus Coriandri sativi). Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло (0,9-2,0%), тлъсто глицеридно масло (18-23%), състоящо се от мастните киселини: олеинова к-на - 28,5%, изоолеинова к-на - 52%, линолева к-на - 13,9%, палмитинова к-на - 3,5%, стеаринова к-на -1,5% и меристинова к-на - 0,6%, белтъчини -12-17%, въглехидрати - 5-6%, дъбилни вещества, липиди, флавоноиди, антоциани, кумарини (умбелиферон и скополетин) и незначително количество алкалоиди. В плодовете има голямо разнообразие от витамини (С - 98-122 мг%, каротин - 3,0-4,5 мг%, В1 - 0,3 мг%, В2 - 0,2 мг%>, Е - 0,7 мг%, К - 2,6 мг%, пантотенова к-на - 0,3 мг%). От минералните соли са застъпени калий - 390 мг%, калций - 92 мг%, фосфор - 47 мг%, натрий - 39 мг%, желязо - 2,2 мг%. Дрогата в незряло състояние има неприятен мирис, но добре узрелите плодове имат приятен аромат и сладникав вкус. Това се дължи на излитането на дециловия алдехид, който им придава неприятната миризма. Кориандровото етерично масло съдържа линалоол (60-70%), терпинен (около 10%), пинен (около 7%), камфор (около 5%), гераниол -4%, геранилацетат до 5%, цймол, борнеол (2,5%), нерол, терпинеол, феландрен, нонилов алдехид, децилов алдехид, дециленов алдехид и изодециленов алдехид, терпени и др. Кориандровото етерично масло е лесноподвижна, безцветна до бледожълта течност със специфичен приятен аромат и парлив до горчив вкус. Лечебно приложение. Кориандърът е бил използван като целебно средство още от древни времена. Египетските лекари го използвали при затруднено храносмилане, за лекуване на подагра и срещу глисти. Древногръцкият лекар Диоскорид (I в.) го е предписвал при лекуването на стомашно-чревни болки, циреи и други заболявания. Установено е, че дрогата притежава газогонно, отхрачващо. болкоуспокояващо, противомикробно, секретолитично. спазмолитично, апетитовъзбуждащо, стимулиращо храносмилането действие. Има добър ефект при метеоризъм, запек и лениви черва. Вани с отвара от узрял кориандров плод се препоръчват при стомашно-чревни болки и газове, хемороиди, жлъчни заболявания, фурункулоза, ожулвания и кромид лук на слепоочията, долната част на ушите и ходилата според народната медицина премахва главоболието. Лапи и компреси. Народната медицина препоръчва при ревматични болки, възпалителни процеси, труднозарастващи рани (гнойни), отоци и циреи, приготвяне на мехлем (10 счукани гаюдчета се слагат в 50 г свинска мас и се загрява до кипене, прецежда се и се оставя да изстине), който се налага под формата на лапа на болното място. Изплаквания на устната кухина с отвара от кориандров плод се препоръчват за стимулиране на апетита и като отхрачващо средство, за изхвърляне на бронхиални секрети при заболявания на горните дихателни пътища (бронхит и др.). Кориандърът намира приложение и за коригиране и ароматизиране ни вкусовите и мирисните свойства на много лекарствени препарати. Козметично приложение. В парфюмерийната индустрия кориандровото етерично масло се включва в парфюмни композиции, както и за ароматизиране на тоалетни сапуни и дезодоранти. Народната фитокозметика препоръчва жабурене с отвара от кориандров плод за премахване на лошия дъх от устата. Други приложения. Кориандърът се използва като подправка (влиза в състава на къри) в хлебарското, сладкарското, колбасарското, сиренарското, консервното, ликьорното и пивоварното производство. ЛАВАНДУЛА(LAVANDULA OFFICINALIS, L. ANGUSTIFOLIA ) Произход и разпространение. Родина на лавандулата е Средиземноморският регион. Древните гърци и римляни горели стръкове лавандула за дезинфекциране на къщите си. Не случайно родовото латинско име на растението произхожда от латинската дума лаваре, която означава измивам. През XVII и XVIII век лавандулата била модно увлечение в Западна Европа сред знатните дами, които непрестанно се пръскали с лавандулова есенция, за да се предпазят от неприятни миризми и припадъци. В стара билкарска книга от 1633 г. англичанинът Джон Джералд отбелязва: "Лавандуловият дестилат при помирисване или при намокряне на слепоочията и челото има ободряващ ефект при хора, страдащи от каталепсия, мигрена и припадъци". Днес лавандулата е разпространена най-много в Южна Франция, Испания, Гърция, Алжир, Унгария, Великобритания, Кримския полуостров и др., където расте като диворастящо и като култивирано растение, но се среща и в други европейски страни. У нас е внесена през 1907 г. от Франция и започва да се отглежда като културно растение по песъчливите склонове на Стара планина и Средна гора (Карловско, Казанлъшко и др.) до 1000м.надм. вис. България произвежда около 200 тона лавандулово масло годишно, голяма част от което изнася за чужбина. 
Ботаническо описание. Лавандулата е многогодишен силно разклонен полухраст (фиг. 63) от семейство Устоцветни (Lamiасеае, Labiataе) с височина 30 - 100 см. Кореновата система е развита, вдървенена. Има многобройни приповдигащи се четириръбести разклонени стъбла. Листата са срещуположни, приседнали, продълговато линейни, кожести, с подбит ръб, покрити с власиннки. По-старите са зелени и от долната си повърхност са покрити с жлезисти трихоми. Те не опадват през зимата. Цветовете са събрани по 6-101 като образуват прекъснати класовидни съцветия. Обагрени са от бледорозово до тъмновиолетово. Плодчетата са съставени от 4 тъмнокафяви лъскави орехчета с продговато овална форма. Цялото растение излъчва приятен специфичен аромат. Използваема част. Съцветията, събрани по време на цъфтеж. (Flores Lavandulae officinalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1-3%), от което главната съставка е линалилацетатът (30-55%), който придава характерният приятен аромат, и още линалоол (26-45%), лимонен (5-7%), борнилацетат, кумарин, терпинен, борнеол, гераниол, цинеол (до 10 %), пинен, камфора, нерол, камфен, дикамфен, мирцен, лаванулол,оцимен (2-7%), терпиненол, (6-12%), терпинеол, етиламилкетон идр. Освен етерично масло в дрогата се съдържат танини (до 12%), захари, горчиви вещества, органични киселини (урсолова киселина), минерални соли, витамини, кумарини, антоциани, восъци и др. Лавандуловото етерично масло има силен характерен аромат и слабо горчив вкус. Лечебно приложение. Древните римски и гръцки лечители горели лавандулови стръкове в стая на болен и кадели къщите при епидемии. По време на чумните епидемии в Европа също използвали този метод. А още през 1694 г. английският лекар Джон Печи препоръчвал лаванулово етерично масло срещу главовата въшка. Днес е известно, че лавандулата има нервноуспокояващо, болкоуспокояващо, понижавало кръвното налягане, спазмолитично, дезинфекционно, стимулиращо отделяне на жлъчка, пикочогонно и инсектицидно действие. Инхалации със запарка (3 чаени лъжички очукани на ситно изкушени цветове се заливат с 2 чаени чаши вряща вода или още по-1рбре 2-4 капки лавандулово масло) за 5-10 минути се прилагат при простудни заболявания, възпаления на горните дихателни пътища, нервна преумора, главоболие и мигрена, както и при безсъние. Последни изследвания на японски лекари показват, че ароматът на лавандуловото масло стимулира дейността на мозъка, освежава и засилва умствените процеси и повишава вниманието, поради което се препоръчва особено при дейности, изискващи концентрирано и изострено внимание. Инхалацийте с лавандула не се препоръчват за астматици ! За лекуване разстройства на съня народната медицина препоръчва лягане върху възглавница, напълнена с лавандулов цвят. Вани с отвара от дрогата или с няколко капки лавандулово етерично масло във ваната действат успокоително при нервна възбуда, сърдечна невроза, менструални болки, климактерични оплаквания, главоболие и безсъние, мигрена, световъртеж, както и за тонизиране на организма. Компреси се нанасят на тила и челото при главоболие с памучен напоен с 2-3 капки лавандулово етерично масло, разтворено в ракия или с готов лавандулов спирт. Разтриване с лавандулово етерично масло се препоръчва при подагра, изгаряния, натъртвания и контузии, ревматични и невралгични болки, а също при гнойни рани и гангрени. При главоболие се прилага натриване и масажиране на челото и слепоочията с 1-2 капки лавандулово масло или снапоено с лавандулов спирт памуче. При кашлица се втриват 2-3 капки от маслото в областта на гърлото и гърдите. Особено ефективно е лавандуловото етерично масло при отровни ухапвания и ужилвания от паяци, оси, пчели, на които неутрализра отровата. Лавандуловото етерично масло се използва за унищожаване на срамни въшки (Phtirius pubis) чрез всекидневно намазване, а също и за ликвидиране на дрешната и главовата въшка, както и на бълхи. Козметично приложение. Лавандуловото етерично масло се използва във фитокозметиката и парфюмерийната промишленост, както и в производството на сапуни за ароматизирането им. Много използван е популярният лавандулов спирт, който представлява 1%-ов алкохолен разтвор на лавандулово етерично масло. Той е добро средство срещу косопад и пърхут, а също за обезмазняване на мазна кожа. Народната фитокозметика предлага следната рецепта за успокояване на възпалена и подхранване на суха кожа: шепа лавандулови цветчета се натъпкват в стъклена бутилка, долива се със зехтин (или олио) и престоява 3 денонощия. След това сместа се прецежда и налива в тъмнооцветена бутилка с плътна запушалка. Съхранява се на тъмно и хладно място. С този лавандулов балсам се обтрива кожата на цялото тяло. При бледа, вяла и "уморена" кожа се препоръчва парна баня на лицето със следната билкова комбинация: по равни части (по 1 чаена лъжичка) дрога от лавандула, маточина и камфора се изсипват в широк метален съд с около 5 литра вода и се оставя да заври. Лицето се надвесва над съда, а за да не се разсейват изпарения от врящите билки, главата се покрива с хавлиена кърпа. Продължителността на парната баня е 10-15 минути, след което лицето се измива със студена вода и натрива с билков лосион. За тонизиране и поддържане свеж вид на кожата на лицето се прави компрес по следния начин: стриват се и се размесват по равни части цветове от лавандула, липа и лайка и 2 супени лъжици от сместа се запарва с кипяща вода за 10- 15 минути. Прецежда се и със запарката (още неизстинала) се напоява памучна кърпа, която леко се изстисква и поставя върху лицето, като се покрива с хавлиен пешкир. Компресът престоява 3-4 минути, след което се сваля и на негово място се поставя студен компрес от хладка вода за същото време. След това лицето се измива със студена вода. Процедурата се прави 2 пъти седмично. За измиване, подхранване, освежаване и придаване блясък и аромат на косата се препоръчва следната рецепта: взема се по 30 г цвят от лавандула, коренища от перуника и розови цветни листенца, които се надребняват и натъпкват в 1-литрова стъклена бутилка, която се напълва догоре с плодов оцет (напр. ябълков) и запушва добре. Сместа престоява 3 седмици, след което може да се използва за изплакване на косата. Против начална форма на опадване на косата и пърхут се използва следната билкова комбинация: по 2 г цветове от лавандула, лайка, розмарин и скълцани скилидки чесън се накисват за 2 денонощия в 1 литър ракия (при мазен пърхут се добавя и 2 г магданоз). След прецеждане с получения лосион се напоява памучен тампон и с него се втрива в корените на космите в продължение на 5-10 минути. Прави се 3 пъти седмично. Други приложения. Поставянето в гардероба на лавандулови стръкове (които имат изразен инсектициден ефект) прогонва молците и ароматизира дрехите. Лавандуловото етерично масло намира приложение и в бояджийската и сапунената промишленост за ароматизиране. Лавандулата е добро медоносно растение. ЛАЙКА, ЛАЙКУЧКА (МАТRICARIА СНАМОMILLА, СНАМОМILLA RECUTITA) Произход и разпространение. Лайката е била известна и почитана още от древността. Древните египтяни я смятали за цвете на бога на слънцето Амон Ра, тъй като тя има температуропонижаващо и уталожващо жаждата действие. В "Хербария" на Псевдоапулей (края на III и началото на IV в.) са описани 25 растения с дакийски и тракийски произход, сред които е и лайката. В този своеобразен сборник били вписани много лечебни растения още от времето на бога на здравето и медицината при древните траки и гърци Асклепий. Родовото име на лайката Маtricariа произлиза от латинската дума mater –майка, което се дължи на обстоятелството, че растението е било използвано за лекуване на много женски болести, а видовото й наименование също идва от древните римляни, които са я нарича chamai - нисък, mellon - ябълка), поради приликата между нейния мирис и уханието на прясно откъснатата ябълка. Днес лайката е една от най- популярните билки, използвани както от народната, така и от научната медицина. В диво и култивирано състояние е разпространена във всички континенти, а най-много се отглежда в Европа (Германия, Италия, Русия, Унгария, Чехия и др.), Северна Америка (САЩ и др.). 
У нас диворастящата лайка се среща из цялата страна по припечни места, край пътища и храсталаци, като плевел в нивите докъм 1000-1200 м надм. вис., а култивирана в много градини из страната. Ботаническо описание. Лайката е едногодишно тревисто растение (фиг. 64) от сем. Сложноцветни (Compositае, Asteraceae), достигащо на 60 см. Коренът е тънък, разклонен. Стъблото е голо, разклонено от основата или в горната си част. Листата са последователни, приседнали, двойно до тройно ]пересто изрязани, с почти нишковидни дялове. Сьцветията са кошнички, разположени на дълги дръжки в пазвите на листата. Образувани са от периферни бели, езичести женски и вътрешни жълти, тръбести, двуполови цветове. Характерно за лайката е цветното легло, което е кухо (по това се различава от диворастящи лайки), конусовидно изпъкнало, осеяно с етеричномаслени жлези. Плодът е дребен, продълговат, кафявозелен, наребрен. Използваема част. Цветните кошнички на растението (Flores Matricariае chamomillae). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5 – 1, 5 %) флавоноидни гликозиди, Апиин, апигенин, лутеолин, кверцетин, кверциметрин, патулетин), кумарини (херниарин и умбелиферон), слузни вещества (до 15%). минерални соли (до 12%), инозит, лактона матрицин, танини, фитостероли, витамини (С. каротин, холни и др.), горчиви вещества, салицилова и никотинова киселина, мастни киселини, смоли, парафини и др. Дрогата има приятен мирис, напомнящ донякъде аромата на пряснооткъсната ябълка или на пелин. Има слабо горчив вкус. В състава на лайковото етерично масло влизат бизаболол (до 40%), азулени (хамазулен-до 18% и вербазулен), кадинен, бизаболен, мирцен, фарнезен, капронова. изовалерианова и нони-лова киселини, триаконтан, парафин и др. Лайковото етерично масло представлява вискозна синкава течност със специфичен плътен мирис и горчиво ароматен вкус. Лечебно приложение. Като лекарствено растение лайката била известна още на древните лекари на Гърция и Рим, които много я ценели и използвали за компреси и промивки при циреи, рани, изгаряния и др. С не по-малка известност се ползвала лайката от траките, а по-късно и от средновековните лекари. В стара енциклопедия на растенията отпреди 500 г. е написано, че: "лайката не е отровно растение, тя успокоява, полезна е за стомаха, помага срещу различни възпаления." В действителност лайката има изключително широк спектър на лечебно действие, поради което е използвана с успех от древността до наши дни. Днес е известно, че лайката и лайковото етерично масло притежават противо-възпалително, антисептично, обезболяващо, успокояващо, смекчаващо, сназмолитично, потогонно и газогонно действие. Освен това те засилват регенеративните (ранозарастващите) процеси и отслабват алергичните реакции на организма. Инхалации с лайково етерично масло, както и със студен извлек (5 чаени лъжички лайков цвят се заливат с 1 чаена чаша студена вода; престоява 8 часа), който преди инхалиране се затопля, а също и запарка от дрога се прилага при всякакви простудни заболявания, възпалителни процеси на дихателните пътища (тонзилит, фарингит, ларингит, трахеобронхит, бронхиектазии, бронхиална астма и др.), възпаления в устната кухина (стоматит, гингивит и др.), при зъбобол. На гликозида апиин се дължи способността за разхлабване на гладката мускулатура, вследствие на кооето се премахват спазмите (особено в стомашно-чревния тракт), съчетано с усилване на потоотделянето. Освен това инхалациите помагат при грип, свръхвъзбудимост, неврози, главоболие и мигрени, както и при безсъние. Лайковото етерично масло ускорява сърдечните съкращения и разширява кръвоносните съдове на главния мозък. Вани с няколко капки лайково етерично масло или със запарка от лайков цвят стръкове се препоръчват като успокоително средство при неврози, нервна свръхвъзбуда, при ревматични и невралгични болки, главоболие и мигрена, -изобилно потене, болезнена менструация. Ваните оказват противовъзпалително въздействие при гинекологични заболявания, хемороиди, кожни възпалени обриви, сърбежи, отоци, ожулвания и др. Гаргара със запарка от лайков цвят помага при възпаление кървене на венците, зъбобол, възпаления на лигавицата на устн; та кухина (вкл. и с афти), възпаление на сливиците и др. Промивки със запарка от дрога та се прилагат при конюнктиви фурункулоза, изриви по лицето, хемороиди, гинекологични забс лявания (бяло течение и др.). Компреси и лапи с гъста отвара от лайков цвят се препоръчват з налагане заедно с цвета при трудно зарастващи рани за ускоряваг на епителизацията, мокри екземи, отоци, цирей, подагра и др. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
