Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МАЙОРАНА, РИГАН МАЙОРАНОВ , (MAJORANA HORTENSIS, ORIGANUM MAJORANA) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- МАНДАРИНА (СITRUS DELICIOSA, C. RETICULATA) Произход и разпросгранение.
- Мандариновото етерично масло е противопоказно за намазване на кожата преди слънчеви бани и облъчвания с кварцова и солуксова лампа! Други приложения.
- МАТОЧИНА (МЕLISSA OFFICINALIS) Произход и разпространение
- МАЩЕРКА ГРАДИНСКА (ТНYMUS VULGARIS) МАЩЕРКА ДИВА (Т. SERPYLLUМ) Произход и разпространение
- Трябва да се знае, че мащерковото етерично масло не се препоръчва за вътрешно приемане и е противопоказно въобще за ароматотерапия при бременни!
Други приложения. Магданозът се препоръчва от народната медицина като противопаразитно средство срещу въшки, кърлежи и др. За целта се приготвя мехлем (от 1 част магданозен сок или гъста отвара от плодчета с 2 части вазелин). Мравките също не понасят миризмата на магданоз. Магданозът е най-популярната и най-използваната ароматна и витаминозна подправка с многостранно приложение в кулинарията и консервирането (туршии, маринати и др.). МАЙОРАНА, РИГАН МАЙОРАНОВ , (MAJORANA HORTENSIS, ORIGANUM MAJORANA) Произход и разпространение. В древността майораната е била почитана като свещено растение от древните гърци, които я поставяли в жертвените блюда, принасяни в чест на богинята на любовта Афродита. Те смятали, че растението увеличава сексуалната мощ и го прибавяли към виното. Древните египтяни също познавали и ценели майораната като подправка и целебно средство. За родина на майораната се смята Северна и Средна Африка и Югоизточна Азия (Индия). В Европа растението било пренесено от арабите, за които майораната била "несравнима" (така се нарича на арабски). Днес растението е култивирано в някои северноафрикански страни и почти всички европейски страни. У нас се среща по дворове и градини предимно в южните райони на страната.
Ботаническо описание. В своята родина майораната е многогодишно, а у нас вирее като едногодишно тревисто растение (фиг. 71) с височина 30-50 см. Принадлежи към сем. Устноцветни (Lamiaсеае, Labiatae). Стъблото е разклонено, изправено, четириръбесто. Листата са дребни, срещуположни, продълговато овални и целокрайни, окосмени и от двете страни. Цветовете са бели до розово-виолетови, образуват топчести метлицовидни съцветия, които излъчват приятен аромат. Плодът е сух и се разпада на 4 дребни орехчета. Използваема част. Стръкове по време на цъфтеж (Неrba Majorani hortensis). Химичен състав. Майораната съдържа етерично масло (свежа - 0,2-0,8% и изсушена - 1,0-3,5%), дъбилни вещества (0,9%), феноли, флавоноидни гликозиди, витамини (С- до 44 мг%, Р- до 127 мг%, каротин- до 5,5 мг% и др.), минерални вещества и др. Дрогата има приятен аромат и парлив вкус. Майорановото етерично масло съдържа терпиненол (около 45%), феноли (около 30%), карвакрол, терпинеол, терпинен, камфора, сабинен, мирцен, копаен, фарнезен, хумулен, борнеол, линалоол, геранилацетат, сабиненхидрат и др. Майорановото етерично масло е безцветна до жълто-зеленикава лесноподвижна течност, със специфичен мирис (с камфорова и дървесна нотка), наподобяващ аромата на индийското орехче и на кардамона. Лечебно приложение. Билката като лечебно средство е била позната още на древните египтяни и араби. В стара арабска билкарска книга е написано, че "изсушена, стрита на прах и поставена в ноздрите, майораната предизвиква кихане, отстранява хремата и пречиства главата". Древните лечители използвали билката за лекуване на епилепсия и за някои "женски болести". Днес е установено, че дрогата притежава тонизиращо, нервоуспокоително, противовъзпалително, спазмолнтично, сънотворно, апетитовъзбуждащо и повишаващо храносмилането действие. Вани с отвара от майорана се препоръчват при безсъние, мигрена, нервна възбуда, обриви по кожата, ревматизъм, стомашно-чревни смущения, както и за стимулиране и общо тонизиране на организма. Гаргара с майоранова отвара се прави при възпаление на устната лигавица, носоглътката и венците, простудни заболявания и др. Обтриване с отвара от дрогата или с майораново етерично масло се извършва при ревматични болки и кожни обриви. Компреси и лапи с майоранова отвара се препоръчват при гнойници, инфектирани рани, ожулвания и др. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва запарка от стръкове майорана за промивки на очите при зачервяване вследствие алергичност към полена или конюнктивит, предизвикан от прашинки. Запарката се темпе-рира до 36 С и се накапва с пипета или с напоено памучно тампонче. Руската народна фитокозметика предлага комбинация с дроги от майорана, бреза, коприва, лайка, блатен аир (по равни части) за приготвяне на отвара за втриване в корените на косата, което укрепва и подхранва космите и им придава блясък и естествен цвят. Жабурене със запарка от стръкове майорана се прилага за премахване на лош дъх от устата. Майораната се използва в парфюмерийната промишленост в композиции с ориенталски нюанс, а също за ароматизиране на тоалетни сапуни и шампоани. Други приложения. Майораната се използва в хранителната и консервната промишленост (особено в колбасарското производство) като ароматична подправка. Прилага се и за ароматизиране при производството на ликьори, ракии и безалкохолни напитки. МАНДАРИНА (СITRUS DELICIOSA, C. RETICULATA) Произход и разпросгранение. Родина на мандарината според едни изследователи е о-в Мавриций, който на езика на местните жители се нарича Мандара (от него е взаимствано името), а според други - Япония (където е наречена на японските висши сановници - мандарини). От исторически документи е известно, че в Китай този растителен вид се е появил най-рано от всички цитрусови плодове. Дребноплодни мандарини са били култивирани там още преди около 4000 години, докато ед-роплодните сортове се появили значително по-късно - около III - IV в. В Индия мандариновото дърво се отглеждало отпреди няколко хилядолетия. В Европа е било пренесено най-напред в Средиземноморието през XVIII в. от Югоизточна Азия. Днес тази ценна цитрусова култура се отглежда най-много в Япония, Китай, Индия, Северна и Южна Америка, а също в Европа (в средиземноморските страни, както и между Черноморското и Каспийското крайбрежие). Ботаническо описание. Мандарината е неголямо многогодишно тропично и субтропично вечнозелено дърво или храст (фиг. 72) от сем. Седефчеви (Rutaceae), високо 2,5 - 4 м. Има добре развита коренова система. Стъблото е право с много разклонения. Листата са елипсовидни и блестящи. Има нежни и ухаещи цветове. Плодовете са по-дребни от лимоновите - със закръглена форма, с оранжево-жълт цвят, малко сплеснати в двата полюса (при основата и върха). Имат тънка кора, отделяща се лесно от плодовото месо. На вкус са сладко-кисели, със специфичен приятен аромат.
Използваема част. Корите на плода (Реricarpium Citri deliciosае). Химичен състав. Плодовата мандаринова кора съдържа етерично масло (около 5%), горчиви вещества, оранжеви и жълти багрилни вещества, захари, органични киселини (лимонена и др.), минерални соли (калий, калций, магнезий и др.), витамини (каротин - до 12 мг%, С, Р и др.), восъци, смоли, алкохоли и др. Дрогата има приятен характерен аромат и възгорчив вкус. Мандариновото етерично масло съдържа лимонен (65-85%), терпинен (12-20%), пинен (1-2%), мирцен, цимол, линалоол, терпинеол, гераниол, цитрал, цитронелал, каприлов алдехид, гликозида хесперидин, алкохоли, а също и метилов етер на антраниловата киселина, който придава на мандариновото етерично масло своеобразен вкус и мирис. Мандариновото етерично масло е лесно-подвижна жълто-зеленикава до оранжева течност с леко синкава флуоресценция и приятен мандаринов аромат и остър вкус. Лечебно приложение. Мандариновият плод е ценен диетичен витаминозен продукт, който повишава апетита и подобрява обменните процеси в организма. От корите му се приготвя отвара, която се използва при простуда, кашлица и повръщане. От тях се правят и сиропи с общо тонизиращо действие, а също и спиртна настойка, която повишава апетита, подобрява храносмилането и улеснява отделянето на храчките. Според източната народна медицина отвара от кората на плода повишава апетита, подобрява храносмилането, премахва възпалителните процеси на горните дихателни пътища, поради което се използва при бронхит и кашлица, както и при повдигане и липса на апетит. Мандариновите кори притежават специфично фунгицидно (противогъбично) действие. При многократно втриване на плодови кори в кожни участъци, поразени от причинителите на гъбичките заболявания микроспория и трихофития (при хора и домашни животни), се постига добър лечебен ефект. Установено е, че плодовите кори унищожават причинителя на дезинтерията и задържат развитието на златистия стафилокок.. Козметично приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, витамини, минерални соли и други биологичноак-гивни вещества мандариновите кори се използват за получаването на лосиони и маски за различен тип кожа. Те оказват освежава-до и стимулиращо действие, затягат порите на кожата, възвръщайки блясъка и нежността й. Маска за загрубяла коса. Към 2 супени лъжици отвара от плодови кори се прибавя 1 белтък, разбит на сняг и се размиват добре.Тази смес се нанася върху лицето. Маската престоява 20 минути, след което се измива обилно с хладка вода. Кожата става нежна. Маска за суха кожа. Към 2 супени лъжици отвара от плодови кори се добавя 1 разбит суров жълтък и смесват добре. Сместа се нанася върху лицето. Престоява около 20 минути и се измива обилно с хладка вода. Кожата става свежа и кадифено мека. От кората на плода чрез пресоване без загряване във фармацевтичната промишленост се извлича мандариново етерично масло, което се използва за приготвяне на есенции, парфюми, одеколони и други козметични продукти. Мандариновото етерично масло е противопоказно за намазване на кожата преди слънчеви бани и облъчвания с кварцова и солуксова лампа! Други приложения. Нарязани парченца плодови кори се използват в сладкарското производство, като подправка към печени тестени изделия. МАТОЧИНА (МЕLISSA OFFICINALIS) Произход и разпространение. Родина на маточината е Средиземноморието. Растението е било познато още на древните гърци и римляни като билка с приятен освежаващ аромат. В трудовете на древния лекар - таджик Авицена (ок. 980-1037 г.) растението се споменава като повишаващо жизнеността и прогонващо меланхолията. Днес е разпространено особено много в Европа и Средна Азия. У нас се среща из цялата страна в горите и храсталаците, както и в дворовете. Предпочита слънчеви каменливи места локъм 1000 м надм. вие.
Ботаническо описание. Маточината е многогодишно тревисто растение (фиг. 73) от сем. Устноцветни (Lamiaсеае, Labiatae), достигащо на височина 1-1,5 м. Коренището е силно разклонено, плитко разположено в почвата. Има четириръбесто правостоящо стъбло, разклонено в горната част, покрито с жлезисти власинки. Листата са срещуположни, широко яйцевидни и едро назъбени, отгоре тъмнозелени и голи, а отдолу по-светли и мъхнати. При разтриване между пръстите излъчват приятен лимонен аромат. Цветовете са бели до бледожълти, групирани по 3-5 в пазвите на листата по връхните части на стъблата. Плодът се състои от 4 сухи орехчета. Използваема част. Листата преди цъфтеж, тъй като по време на цъфтеж те губят характерния си аромат и лечебните си свойства (Folia Melissae officinalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,5%), танини (4-5%), горчиви и слизести вещества, тритерпени, урзолова (0,50%), олеанолова (0,17%) и ка-феена киселини , алдехиди, фенолни киселини, захари, фловонови гликозиди, смоли, ензими, тлъсто масло (до 20% в семената), витамини (С-до 150 мг%, каротин - до 1,0 мг%, В1, В2 и др.), минерални соли и др. Етеричното масло от маточина съдържа цитронелал (40%), цитрал (30%), цитронелол, линалоол, вераниол, гераниол, мирцен, сесквитерпена кари-офилен и др. Дрогата и етеричното масло, получено от нея, имат приятен лимонен аромат и вкус. Лечебно приложение. Маточината има нервноуспокоително, болкоуспокояващо, спазмолитично и газогонно, укрепващо сърдечната мускулатура и стимулиращо централната нервна система, антиаритмично, хипотензивно, апетитовъзбуждащо действие. Инхалации със запарка от дрогата (3 супени лъжици от нея се заливат с 500 мл кипяща вода, кисне 20 минути и се прецежда) или с етерично масло от маточина се прилагат при задух, бронхит, световъртеж, главоболие, нервни депресии, меланхолия, мигрена, безсъние и др. Вани с етерично масло от маточина (5%-во) -1-2 супени лъжици за пълна топла вана, се препоръчва при смущения на вегетативната нервна система, мигрена, главоболие, безсъние, спазми, сърдечна невроза, неврастения, нередовна менструация, гастрокардиален синдром на Рьохмед, кожни обриви, ревматични отоци, полова свръхвъзбуда, физическа преумора и изтощение, световъртеж, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, за регулиране на кръвното налягане, стимулиране обмяната на веществата и др. Частични вани се препоръчват при подути крака, ревматични отоци и др. При липса на етерично масло от маточина може да се използват запарка или екстракт от дрогата. Компреси и лапи от запарка или отвара от маточина се препоръчват при ревматични отоци, фурункули (циреи), кожни обриви, контузии, леки изгаряния и рани. Разтривки и масажи се практикуват със спиртна настойка от дрогата (в съотношение 1:5) при ревматични болки, лумбаго, ишиас, нервни разстройства, мигрена, контузии, преумора (мускулна треска), колики и задържане на газове в червата и др. Разтривките при болки в коремната област и образуване на газове се извършват спираловидно с леки движения без натиск по посока на часовниковата стрелка с етерично масло от маточина (5-10%). Гаргара със запарка (2 супени лъжици дрога с 2 чаени чаши вряла вода) се препоръчват при зъбобол, възпаление на устната лигавица, венците, сливиците и гърлото. Козметично приложение. Българската народна фитокозметика препоръчва свежи и смлени на ситно листа от маточина (преди цъфтеж) за приготвяне на маска, което поддържа кожата свежа и еластична. Листата имат приятен, напомнящ лимон аромат и съдържат танини и смоли, които са биологичноактивни вещества. За освежаване, ободряване и излъчване на приятен аромат германската фитокозметика използва следната рецепта за вана: отвара от листа от маточина (преди цъфтеж), коренища и цветове от арника и стръкове мента (по равни части). Ваната продължава 15-20 минути и се прилага 3-4 пъти седмично. Гаргара със запарка от дрогата се препоръчва да се прави всяка сутрин и вечер за заздравяване на венците и при лош дъх от устата. Етеричното масло от маточина намира приложение в парфюмерийната и сапунената промишленост. Други приложения. Етеричното масло от маточина се използва в консервната промишленост, както и в сладкарското и ликьоре-ното производство. Маточината е отлично медоносно растение. МАЩЕРКА ГРАДИНСКА (ТНYMUS VULGARIS) МАЩЕРКА ДИВА (Т. SERPYLLUМ) Произход и разпространение. Мащерката е добре известно растение още в античността. Със стръкове от нея окичвали победителите в спортни състезания в древния Рим, а в древния Египет мащерката била отглеждана като културно растение. Консервиращите й свойства били използвани при балсамирането на мумиите. Според древна гръцка легенда мащерката израсла на мястото, където Афродита се окъпала след общуването си с Хефест. Древногръцкият учен Теофраст (372-287 г. пр. н. е.), от който са запазени 2 трактата по ботаника, определя мащерката като растение, посветено на музите, и поради това от нея правели венци за музикантите и актьорите. Същият учен споменава, че в Тракия има цели планини, пълни с това растение. Родовото название на растението - Тhymus, в превод от гръцки означава смелост, сила, мисъл. Родина на градинската мащерка е Средиземноморската област, където се среща като диворастяща и до днес. Растението е култивирано в страните от Южна Европа (Испания, Франция, Италия), както и във Великобритания, Унгария, Австрия и Русия, а също и в САЩ. Дивата мащерка е разпространена из цяла Европа, Северна Африка, Северна Америка и Западна Азия. У нас расте по сухи припечени и скалисти места от 1000 до 2500 м надм. вис. Ботаническо описание. Мащерката е многогодишно тревисто растение (фиг. 74) с пълзящи и прави стъбла, образуващо туфи, с височина 5-20 см, от сем. Устноцветни (Lamiaсеае, Labiatae). Кореновата система е много добре развита. Стъблото е четириръбесто, вдървесинено, разклонено, полегнало, с приповдигащи се цветоносни клонки. Листата са дребни, срещуположни, целокрайни, с точковидни жлези и жлезисти трихоми
голи или с власинки. Цветовете са лилави, розови, по-рядко бели, събрани в главести или прекъснати класовидно прешленести съцветпя. Плодът се разпада на 4 топчести орехчета. Цялото растение излъчва силна приятна миризма. Използваема част. Цъфтящи стръкове на растението (Неrbа Тhymi vulgaris). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5-1,5%), дъбилни вещества (5-8%), смоли (до 5%), флавоноиди, горчиви ве-щеа за (серпплин и др.), пигменти, минерални соли (до 9%), урзо-лова и олеанолова киселина, витамин С (до 55 mg%) и др. В състава на мащерковото етерично масло влизат тимол (20-40%), карвакрол (15-30%), цимол, цинеол, камфен, лимонен, линалоол, линалилиацетат, терпинен, терпиненол, терпинеол, бориеол, кариофилен, естери и др. Дрогата и мащерковото етерично масло притежават приятен характерен мирис и остър парлив вкус.
Днес е известно, че мащерката притежава противовъзпалителпо, антисептично, противогъбично, спазмолитично, отхрачващо, газогонно и болкоуспокояващо действие. Трябва да се знае, че мащерковото етерично масло не се препоръчва за вътрешно приемане и е противопоказно въобще за ароматотерапия при бременни! Инхалации с мащерково етерично масло или неговото съдържимо тимол (в доза 100 мл от 0,05-0,10% етеричен р-р на тимол, имащ изразени антисептични свойства), както и със запарка от дрогата се прилагат при простудни заболявания, ангина, суха и еластична кашлица, коклюш, фарингит, ларингит, бронхит, бронхопневмония, белодробни възпаления и абсцеси, бронхиектазии, бронхиална астма, гъсти бронхиални секреции, сенна хрема, заразни болести (грип и др.), както и неврози, неврастения, мигрена, главоболие, обща слабост и отпадналост, безсъние и др. Инхалирането стимулира мозъчната дейност и тонизира организма, а според френския лекар д-р Амброаз Пере - "пробужда жизнени енергии". Вани с мащерково етерично масло или със запарка от дрогата за (10—20 минути) се препоръчват за общо укрепване и тонизиране на организма, нарушена обмяна на веществата, при заболявания на периферните нервни стволове и на мускулите, при ставен ревматизъм, артрит, уртикария, кожни сърбежи, леки изгаряния (особено с киселина), гнойни рани, гъбични кожни заболявания (особено между пръстите на краката) и др. Ваните действуват благоприятно и успокояващо на нервната система и се препоръчват при неврозни състояния, еластичен бронхит, главоболие и разстройство на съня, както и при радикулит и невралгии. Гаргара със запарка или отвара от мащерка се препоръчва при възпаление на венците и в устната кухина - ангина, афти по устната лигавица, зъбни инфекции и зъбобол. Компреси и лапи със запарка или отвара от дрогата се прилагат при гнойни рани, циреи, екземи, гъбични заболявания, възпаление на клепачите и конюнктивите, ужилвания от пчели и оси, както и при ухапване от скорпион (в комбинация с оцет и пчелен мед). Разтриване с мехлем (приготвен от сгъстена отвара от мащерка в комбинация с олио в съотношение 1:3) се практикува като болкоуспокояващо средство при радикулит, миозит и артрит, както и при ревматични болки. Дрогата и мащерковото етерично масло намират приложение като суровина за фармацевтичната промишленост за приготвяне на ефективни препарати за възпаления на дихателните пътища (еластичен бронхит, кашлица и др.) - тусирол, пертусол, пертусин, пулмонал и др. Козметично приложение. Мащерката е старо народно фитокозметично средство при суха коса и кожа, оредяване на косата и пърхут. За целта се приготвя лосион по следния начин: 50 г нарязани на ситно сухи стръкове мащерка се накисват в 1/2 литър червено вино за 30 дни. след което настойката се прецежда и налива в добре затворена бутилка, съхраняваща се в хладилник. Полученият лосион се втрива чрез напоен памучен тампон в космените корени на косата без последващо измиване. Тази процедура се извършва 10 вечери поред, като може да се удължи още 10 дни при напреднали процеси на окапване на косата и пърхут. В резултат на тези процедури се овлажнява окосмената кожа. намалява се сърбежът и лющенето й, както и пърхутът. и се стимулира растежът на космите. Същият лосион може да се използва и за овлажняване, освежаване и ароматизиране на суха кожа на лицето. За целта през ден се намазва 1 път дневно с памучен тампон, напоен с лосиона, при предварително добро измиване на лицето. При друга народна рецепта лосион за коса се приготвя от запарка от дрогата (с дъждовна или минерална вода). В продължение на 2 седмици корените на космите се втриват с напоен памучен тампон всяка вечер. За предотвратяване омазнения на кожата на лицето се препоръчва да се натрива при нужда с памучен тампон, напоен със запарка от мащерка, приготвена от 2 супени лъжици дрога, накисната за 1 час в 200 мл вряла вода. Намазване с памучен тампон, напоен с лосион, приготвен от отвара от дрогата (или кожата се покрива с напоена марля), се препоръчва при леко слънчево изгаряне на кожата на лицето. Вани с мащерково етерично масло или със запарка от дрогата се прилагат при обилно потене за отстраняване на лошата миризма на пот от тялото. Инхалации. За премахване на начална форма на поява на бръчки по лицето народната фитокозметика препоръчва инхалиране с билкова комбинация от отвара от мащерка и лайка (по 15 г от всяка) в съд с 2 чаши вода. Когато отварата започва да ври, лицето и шията се поставят над съда, а главата се покрива с голям пешкир, така, че отделящата се пара да попадне върху тях. Процедурата дължава 10 минути, при което етеричните масла на двете билки попадат директно върху бръчките. След това лицетосе измива със студена вода, подсушава се и се намазва с пресен жълтък и след 20 минути покой в легнало положение лицето отново се измива, подсушава и намазва с подхранващ крем. Тази процедура се прави през ден в продължение на 2 седмици. Мащерковото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост в композициите на парфюми, одеколони и дезодоранти, както и за ароматизиране и антисептично действие и тоалетни води и сапуни. Други приложения. Мащерковото етерично масло се използва в кулинарията като подправка и за консервиране на хранителни продукти. Цялото растение, заедно с корените, се използва за дъбене на кожи в кожарската промишленост. Мащерката е отлично медоносно растение. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
