Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РОЗМАРИН (ROZMARINUS OFFICINALIS) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- Вани с розмариново етерично масло не се препоръчват.
- САЛВИЯ, ГРАДИНСКИ ЧАЙ (SALVIA OFFICINALIS) Произход и разпространение.
- Трябвада се знае, че ароматолечение с етерично масло от салвия и продукти от нея са противопоказни при остро възпаление на бъбреците и при бременни!
- Козметично приложение. В
- САНТАЛОВО ДЪРВО (SANTALUM ALBUМ) Произход и разпространение.
Други приложения. Маслодайната роза се използва като суровина в сладкарската промишленост при производството на конфитюри и желета. Отпадъците от дестилацията на розовото етерично масло намират приложение като фураж за изхранване на селскостопанските животни, а също и за органичен тор. РОЗМАРИН (ROZMARINUS OFFICINALIS) Произход и разпространение. Родината на розмарина е Средиземноморието. Растението е било известно още от древността като подправка и лечебно средство. С името му са свързани многобройни легенди и предания. В древна Гърция са го смятали за билка на богинята на любовта Афродита. Младите девойки се кичели с розмаринови венци, тъй като вярвали, че той дарява красота, и изпращали на любимите си стръкове розмарин. Древните римляни също свързвали това уханно растение със своята богиня на любовта Венера, като окичвали статуите й с розмарин. Според древна гръцка легенда планината Ида, недалеч от античната Троя, била обрасла с розмаринови храсти. Нектара, събиран от пчелите от розмариновите цветове и превръщан в мед, можел да вкусва само гръмовержецът Зевс. Изобщо боговете предпочитали розмариновите венци пред златните. Според германско-скан-динавската легенда от XIV в. за спящата красавица, принцесата Брунхилда била омагьосана и обречена на вечен сън, но добрият принц успял да я събуди от стогодишен сън благодарение на силния аромат на розмаринова клонка. През Средновековието за розмарина се пеели много песни. Смятало се, че растението прогонва злите духове и болестите. Влюбените го носели като доказателство за обич, а при несподелени чувства то било символ на тъга. В Белгия вместо приказката за щъркела, който донася децата, е разпространена притчата за розма-риновия храст, върху който родителите намират бебето си. Днес розмаринът е разпространен като култура в цяла Южна Европа (най-много в средиземноморските страни), а е култивиран и в Крим, Южна Азия (Индия, Китай и др.), Северна Африка (Алжир, Тунис, Египет и др.), Северна и Южна Америка и другаде. У нас се среща в диво състояние по черноморското ни крайбрежие, но се отглежда като декоративно и лекарствено растение и в по-топлите части на страната. 
Ботаническо описание. Розмаринът е вечнозелен храст (фиг. 88) с височина 1-2 м. Принадлежи към сем. Устноцветни (Lamiacеае, Labiatae). Стъблото е четириръбесто, вдървесинено, силно разклонено, като клоните са изправени или прьповдигащи се. Листата са линейни, срещуположни, почти приседнали, целокрайни, кожести, с леко подбити краища. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу - покрити със сребристосиви власинки. Цветовете са синьо-виолетови, рядко розови или бели, събрани по върховете на клонките в гроздовидни съцветия. В цветните чашки и по листата са разположени лабиатни жлези и жлезисти трихоми, изпълнени с етерично масло. По тази причина при разтриване между пръстите на листа и цветове на растението приятния му мирис се усилва значително. Плодът се разпада на 4 яйцевидни орехчета. Използваема част. Цъфтящи едногодишни клонки заедно с листата (Неrba et folia Rosmarini officinalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1-2%), дъбилни вещества (8%), витамини, минерални соли, сесквитерпени, алкалоидът розмарицин, тритерпенови киселини (розмаринова, урзолова, олеанолова, полифенолна), флавоните лутеолин, апигенин, диосметин и др., сапонини, никотинамид, ментол, ментон, изоментон, цимол, пулегон и др. Дрогата има много приятен аромат и слабо горчив вкус. Розмариновото етерично масло съдържа цинеол (17-49%), пинен (11-38%) борнеол (10-20%), камфсн (4-5%), лимонен (2-3%), мирцен, кариофилен (3-4%), сабинен, феландрен, куркомен, муролен, камфора и линалоол (10-20%), терпинеол, терпиненол, борнилацетат (2-12%) и др. Розмариновото етерично масло е лесноподвижна, бистра, безцветна до бледожълта течност със специфичен приятен балсамичен мирис. Лечебно приложение. Розмаринът е старо лекарствено средство, използвано още от древните римляни, които смятали, че прогонва всички болести и зли духове. Особено популярни в миналото били розмариновите мехлеми. Френският крал Луи XIV (1638-1715 г.) бил излекуван от ревматизъм чрез ежедневни масажи с розмаринова есенция, комбинирана със зехтин. В стари френски хроники от Средновековието е записано определението на маркиз дьо Севинье: "Розмариновото масло е божествено, то ме омайва всекидневно, то прогонва тъгата". Днес е известно, че розмариновите извлеци и етерично масло притежават общоукрепващо, обезболяващо, нервоуспокояващо, противовъзпалително, спазмолитично, противодиарично, жлъчкогонно, противохерпесно и пикочогонно действие. Инхалации с топла запарка (1 супена лъжица ситно нарязани розмаринови листа и млади стръкове се заливат с 1 чаена чаша вряща вода) или още по-добре с розмариново етерично масло, влияят добре при заболявания на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, бронхиална астма, възпаления в устната кухина, кашлица и световъртеж. Освен това действат успокоително на нервната система и се използват при сърдечна невроза, нервни разстройства през климактеричния период. Инхалирането на парите активира кръвообращението и засилва стомашната и жлъчната секреция. Особено изявено е тонизиращото им действие при отпадналост след прекарано заболяване и физическа умора, както и за подобряване на апетита. Френският лекар Амброаз Пере твърди, че розмариновият аромат засилва паметта и пробужда жизнени енергии. Народната медицина на някои западноевропейски страни препоръчват спане върху напълнена възглавница с розмарипови листа за успокояване на нервите и добър сън. Вани с розмаринов екстракт за вана или чрез поставянето във ваната на марлена торбичка с 50 г раздробена на прах дрога стимулира кръвообращението, ароматизира водата и се препоръчва при ревматични заболявания, навяхвания, контузии, ниско кръвно налягане, менструални смущения, колит, гастрит, неврози, физическо и умствено изтощение, косопад и др. Ваната се прави сутрин в продължение на 5-15 минути при температура на водата 36-37 °С два пъти седмично. Вани с розмариново етерично масло не се препоръчват. Гаргара със запарка от розмаринови стръкове и листа действа дезинфектиращо при възпаление на лигавицата на устната кухина и на венците. Масаж с розмариново етерично масло, разредено с чист спирт (още по-добре с камфоров) в съотношение 1:50, се препоръчва от народната медицина при ревматични и артритни болки, мигрена и др. Масажът на тялото с розмариново етерично масло действа загряващо, освежаващо и тонизиращо на организма. Вместо розмариновото масло може да се използват надробени и счукани свежи стръкове, накис-нати в камфоров спирт в същото съотношение (2%). Намазване с розмариново етерично масло или с мехлем (получен от изсушени листа, стрити на прах и размесени с несолена свинска мас в съотношение 1:10) има добър лечебен ефект при трудно-зарастващи рани, обикновен херпес и фурункули, алергични и кожни обриви, контузии, изкълчвания и др. Мехлем, приготвен от 1 част намачкани свежи листа, смесени с 10 части несолена свинска мас, се втрива в кожата при изкълчвания, натъртвания, парези, циреи, рани и др. Намазването с памуче, напоено с няколко капки розмариново масло на челото и слепоочията, помага при главоболие и мигрена. Компреси и лапи с отвара от дрогата се използват при трудно зарастващи рани, фурункули, натъртвания, изкълчвания, контузии, херпеси, екземи и др. Специално фабрично приготвени пластири с розмариново етерично масло се прилагат при ревматични и артритни болки. Компреси и лапи с розмариново етерично масло не се препоръчват. От розмариново и евкалиптово етерично масло (в съотношение 6:1 части) се приготвя българският препарат розкалипт (капсули), който стимулира отделянето на слюнка, стомашен сок и чревна секреция, повишава апетита, регулира функцията на черния дроб след прекарани чернодробни заболявания и интоксикации, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни и действа профилактично след прекарани заболявания на горните дихателни пътища и на пикочния канал. Козметично приложение. Розмаринът намира широко приложение в народната фитокозметика. Той е известен като чудесно средство за тонизиране и стимулиране корените на косата, както и за предотвратяване на преждевременното й опадване и появата на пърхут. За целта 30 г изсушена дрога се залива с 1/2 литър вода, кипва се и ври 10-15 минути. Оставя се да се охлади, след това се прецежда и се добавят 3 чаени лъжички боракс (закупен от аптека). С получената отвара се втриват космените корени на главата, като предварително косата се измива добре. Оставя се да действа 5-10 минути, след което косата отново се измива и подсушава. При друга народна рецепта за същата цел 1 част дрога се смесва с 10 части винен оцет и се поставя на огън да заври. След изстиването се прецежда и с напоен памук отварата се втрива в космените ко рени на главата при предварително измита коса. Оставя се да действа 5-10 минути, след което се изплаква с топла вода. Съществува и трета народна рецепта със същото предназначение (2-3 капки розмариново етерично масло се накапват и размесват с 1 супена лъжица зехтин или олио и получената смес се втрива в корените на космите. Косата се покрива с кърпа или найлон и така престоява 30 минути, след което главата се измива с мек сапун. Широкото използване на розмарина при косопад е причина за народното наименование на растението у нас - "бабин косъм". Жабурене с отвара от розмаринова билка 2-3 пъти дневно се препоръчва при лош дъх от устата. Настойка за тонизират па кожата, за освежаване, почистване и подобряване на кръвообращението й, успокояване и изглаждане бръчките на лицето и премахване на торбичките под очите. За тази цел народната фитокозметика предлага няколко рецепти с участие на розмариновата билка. Така за суха и нормална кожа 1 супена лъжица дрога се залива с 1 чаша сухо червено вино, а за мазна кожа - с 1 чаша ракия или водка. Всеки ден намиращата се в затворена бутилка настойка се разклаща силно и след 1 месец се прецежда и съхранява на прохладно и тъмно място (най-добре в хладилник). Всекидневно сутрин и вечер с памучен тампон, напоен с розмариновата настойка, се намазва кожата, която постепенно става еластична, а бръчките и торбичките изчезват. Розмаринова запарка от дрогата, която след изстиване и пре-цеждане се използва като лосион за обтриване на лицето, а също и на тялото с напоен памучен тампон; оставя се да изсъхне и след 1 час кожата се измива с хладка вода. Подобен лосион може да се получи и от розмариново етерично масло (1-2 капки на 1 чаша розова вода), с който се постига същият ефект. Процедурата се извършва 1 път седмично. В резултат на тези процедури кожата на лицето става елестична, а бръчките и торбичките изчезват. Маска против бръчки па лицето и шията се прави със смес от следните билки: розмарин, мента, невен, лайка (по 10 г от всяка). Те се киснат за 2 седмици в 1/2 литър бяло вино, след което течността се прецежда и размесва с овесено брашно до получаване на кашииа. С нея се прави 1 път седмично топла маска на личето и шията, с която се лежи в продължение на 10-12 минути. След това лицето и се измиват с хладка вода, като при суха кожа или дълбоки бръчки се намазват допълнително с подходящ крем, в краен случай с краве масло, а при мазна кожа и разширени пори - със салицилов спирт. Тази маска придава жизненост на тъканите, без да ги омазнява. Розмариновото етерично масло намира ценно приложение в парфюмерийната промишленост за ароматизирането на парфюми, одеколони, тоалетни води и сапуни, дезодоранти и други козметични сапуни. Други приложения. Розмаринът се прилага в хранително-вкусовата промишленост (особено в Италия, Испания, Франция) като подправка за месни консерви, колбаси, салца, подправъчни сосове, а също в сладкарството и ликьорното производство. Растението притежава инсектицидни свойства и се използва за унищожаване на молци. Розмаринът е декоративно и добро медоносно растение. САЛВИЯ, ГРАДИНСКИ ЧАЙ (SALVIA OFFICINALIS) 
Произход и разпространение. Салвията била много популярно декоративно и целебно растение още от древността. За римляните тя била свещена, наричали я "божо дръвце" и според тях тя отморявала и подмладявала. В една стара книга от 1150 г. може да се прочете краткото й опре-деление:"Салвията е спасителка и съхранителка на природата". Според стара легенда при бягството на Богородица с Младенеца от Херодес тя призовала полските цветя да й помогнат, като скрият нея и малкия Христос. На молбите на нещастната майка, единствена салвията ги приютила сред гъстите си листа. Преследвачите не ги забелязали и отминали, а Божията майка в знак на благодарност благословила растението да бъде любимо цвете за хората и да ги избавя от беди и болести. Родината на салвията е средиземноморския регион на Южна Европа, където се среща и до днес като Диворастяща. Още римляните са я познавали и култивирали, а в Средна Европа станала много популярна и се разпрост ранила през IX век. У нас растението се среща често в дива форма, но като култивирано расте в много дворове и градини из цялата страна. От род Salviа има и други лековити видове – Salviа sclarea (мускусов конски босилек) и Salviа pratensis (ливаден конски босилек). Ботаническо описание. Градинският чай е многогодишен полухраст (фиг. 89), достигащ 50-90 см височина. Принадлежи към сем.Устноцветни (Lamiacеае, Labiatae). Има добре развит корен. Стъблата са многобройни, разклонени и четириръбести, в основата вдървесинени. Листата са срещуположни, продълговато ланцетни, разположени на дълги дръжки, като от долната страна са мъхести. Цветовете са виолетови, сини или бели, събрани по върховете на стъблата в рехави класовидни съцветия. Плодът се състои от 4 тъмнокафяви орехчета, които при узряване се разпадат. Всички части на растението излъчват приятен специфичен аромат. Използваема част. Листата, за предпочитане по време на цъфтеж (Folia Salviae officinalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5-2,5%), танини (8%), смолисти вещества, тритерпени (урзолова - 2% и олеанолова - 0,3% киселини), флавони, производни на лутеолина и апигенина, алкалоиди, гликозиди, сапонини, уваол, парадифенол, аспарагин, глутамин, витамини (С, В1, РР, каротин и др.), фитостероли (ситостерол и др.), органични киселини (фумарова, никотинова и др.), горчивият лактон пикросалвин (карнозол) и др. Дрогата има силен приятен аромат и горчивостипчив вкус. Салвиевото етерично масло съдържа туйон (40-50%), цинеол (10-15%), камфора (около 5%), борнеол, пинен, мирцен, линалоол, салвен, борнилацетат, тимол, терпинен, терпинолен, феландрен,карвакрол, кариофилен и др. Представлява лесноподвижна, безцветна до светложълта течност със специфичен мирис, наподобяващ аромата на бергамот, лавандула и амбра. Лечебно приложение. Родовото име на растението Salviа произхожда от лат. дума Salvarе, означаваща лечение, което показва, че целебната сила на билката е била известна още на древните учени. Древногръцкият лекар и ботаник Диоскорид (I в.) в труда си "За лечебната материя" я споменава при лечение на много болести, а римският учен Плиний Стари (24-79 г.) я е препоръчвал при простудни заболявания и кашлица. Много старогръцки поети са възпявали нейните целебни качества. Известни са някои стихове, отнасящи се до това универсално за времето си растение: "Болният не може да умре, щом в градината му салвия расте" (1300 г.). Старото българско име "градински чай" също подсказва, че билката се използвала за лечебен чай. Днес медицинската наука е установила, че дрогата притежава противокашлично, проти-вовъзпалително, дезинфекционно (антибактериално), газогонно, нервноуспокоително, кръвоспиращо, стягащо и смекчаващо действие. Установено е, че салвията регулира потната и жлъчната секреция и укрепва нервната система. Трябвада се знае, че ароматолечение с етерично масло от салвия и продукти от нея са противопоказни при остро възпаление на бъбреците и при бременни! Инхалации с отвара от дрогата (5-25 г дрога на 100 мл вода) се препоръчва при остри катари на горните дихателни пътища (фарингит, ларингит, ларинготрахеобронхит), кашлица, ангина, при безапетитие, както и за стимулиране на храносмилането, световъртеж. Има отхрачващо действие при бронхит. Вани с отвара от градински чай действат добре при кожни обриви, ревматични заболявания, ставни болки, треперене на крайниците, гастрит, колит, чернодробни и жлъчни заболявания, за регулиране на потната секреция, екземи, кожни обриви, а също и като нервноуспокоително, намаляващо секрецията на потните жлези, като общоукрепващо и тонизиращо средство, както и за намаляване на горещите вълни и потенето през климактериума. Седяща вана се прилага при болезнена или обилна менструация, бяло течение, екземи, нервна депресия, коремни болки. Частична вана на стъпалата (2-3 пъти седмично по 5-15 минути) се препоръчва при гъбички между пръстите на краката, при възпаления по стъпалата и при прекалено студени стъпала. Гаргара с отвара от градински чай (няколко пъти дневно) се прилага при пресилване, стоматит, възпаление на гърлото и на горните дихателни пътища на устната лигавица и при повишена секреция от носната лигавица, възпаление и кървене на венците, възпаление на сливиците, ангина и др. Компреси и лапи с отвара от дрогата се правят при отоци от различно естество, при възпаление на млечните жлези на кърмачки, при ставен ревматизъм, подагра, гнойни рани, фуринкули и карбункули, при ужилване от насекоми (оси, пчели, стършели; комари и др.). Топли лапи се налагат и при болки в коремната област при малки деца. Отварата, смесена с вино, също се използва като народно средство за компреси срещу гнойни рани, ревматични болки, подагра, контузии, навяхване, отоци и др. Разтриване. С оцетен извлек (2 лъжици листа и цветове се накисват в 300 мл винен оцет) се обтрива изтощеното тяло след прекарано продължително боледуване. От дрогата се приготвя препаратът салвин, който има антимикробно, противовъзпалително действие и се прилага при кашлица, хронични възпаления на лигавицата на устната кухина при парадонтоза, гингивит, възпаление с афти по устната лигавица за отделяне на храчки от дихателните пътища и др. Козметично приложение. В народната фитокозметика салвията има доста разнообразно приложение. Маска за възпалена и отекла кожа на лицето. За целта 2 супени лъжици изсушени листа се запарват и поставят на лицето върху марля на дебел слой. Маската престоява 15 минути, след което лицето се пзьлаква с хладка вода. Процедурите се правят всекидневно до успокояване и нормализиране кожата на лицето. Със запарка или отвара от листата се измива веднъж седмично мазна коса (но само при тъмнокестеняв цвят на косата, тъй като светлата потъмнява). Благодарение наличието на танин салвията обезмазнява космите и предотвратява начални форми на опадването им, както и образуването на пърхут. Жабурене със салвиево етерично масло или с отвара от дрогата заздравява венците и заякчава зъбите, а също премахва лошия дъх в устата. Австрийската фитокозметика предлага използването на салвиен зъбен прах за почистване на зъбите и премахване на лошия дъх в устата по следния начин: една филия черен хляб се припича до черно, стрива се на прах, прибавят се стрити на прах изсушени листа от салвия и се размесват добре, след което се пресява през сито. Зъбите се трият с получения зъбен прах всекидневно. Вани (частични) на краката с отвара от пресни салвиеви стръкове (листа и цветове) с прибавка на кипарисови клонки се прилагат при потене и лоша миризма на краката 3-4 пъти седмично вечер по 5-15 минути при температура на водата 36 Се постепенно увеличаване на температурата до 39° С. Мехлем от свежи стръкове за премахване на мазоли се приготвя, като една част сок се размесва добре със 100 части несолеш свинска мас. С получения мехлем вечер мазолите се намазват и покриват с лейкопласт. Подобно действие има и лосион, пригот вен от 1 част сок от свежи салвиеви стръкове и 9 части ракия. Салвията се използва в парфюмерийната промишленост за включване в различни парфюмни композиции, както и за арома тизиране на тоалетни сапуни. Други приложения. Градинският чай се използва като подпрат ка в кулинарията за ароматизиране на колбаси и сирена, а също във винарското производство. Салвията е добро медоносн растение. САНТАЛОВО ДЪРВО (SANTALUM ALBUМ)
Произход и разпространение. Родината на бялото санталоь дърво е Южна Азия (Индия, Индокитай, Филипини, островите Ява и Цейлон), където и до днес се среща в диво състояние. Наименованието му произлиза от санскритската дума чяндана и араб ката дума шантал. Дървото е било познато още от древни времен В староиндийски книги са открити описания за използването дървесината за ароматно тлеене при будистките религиозни обреди. С нея се кадело при погребения (както с тамян). И до днес в Индия, Китай и Япония санталовата дървесина гори и тлее непрекъснато при погребването на видни личности, като колкото по-високопоставена или богата е особата, толкова по-голямо количество се изгаря. През 1984 г. при погребението на министър-председателката на Индия Индира Ганди, е имало огромна клада от санталово дърво, изпускаща благоухания. Древен обичай е индуските духовници да намазват челата си със санталово масло, като символ на духовност. Дори при индуски сватбени церемонии се палел свещен огън от санталово дърво, чиито дървесни аромати носели щастие на съпружеската двойка. Някога китайските мандарини при посещение на императора, засвидетелствали уважението си към него чрез изгаряне на санталово дърво, при което се изпускали дървесни благоухания. В древността дълги кервани от камили пресичали пустините на Персия и Арабия, пренасяйки товари от санталовото дърво в Египет, Гърция и Рим. Днес санталовото дърво е култивирано в някои области на Индия, въпреки че поради неговият паразитен начин на живот това е много трудно. Главен производител на санталова дървесина и санталово етерично масло е областта Мисоре в Индия. Към рода Santalum спадат 25 дървесни вида, например: Santalum myrti folium, S. rubrum, (Нова Зеландия), S. spicatum (Еucarya spicata) (Австралия) и др. От Индия санталовото дърво било разпространено в някои части на Югоизточна Африка, където африкански майстори и до днес произвеждат от ароматната му дървесина прочутите лицеви маски, статуетки и украшения, излъчващи тънък благоуханен мирис. Ботаническо описание. Санталовото дърво е тропическо, вечно зелено, полупаразитно растение (фиг. 90), достигащо височина 8-10 м. Спада към сем. Санталови (Santalaсеае). Характерна особеност е бавния му растеж, като достига зрелост чак на 60 години. Има голяма коренова система, която атакува корените на околните храсти и дървета (познати са над 100 гостоприемника), черпейки от тях хранителни вещества (при изсичане на дърветата-гостоприемници санталовото дърво загива). Има гъста кълбообразна корона. Листата са прости, заострени, чифтно разположени на клонките, с къса дръжка. Цветовете са малки, зеленикави, разположени в пазвите на листата. Цветът е редуциран в един кръг и има 4 чашелистчета, сраснали в основата и разделени на 4 заострени дяла на върха, както и 4 тичинки. Завръзът е полудолен, с късо стъбълце, едногнезден, с 3-4 семепъпки. Външно дървесината е светла и мека, а вътрешно е много твърда и жълтеникава на цвят, излъчваща характерен приятен аромат. Използваема част. Дървесината на санталовото дърво (Lignum Santali albi). Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
