Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОМАН БЯЛ (INULA HELENIUM) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- ПЕЛИН БЯЛ (АRТЕМISIА АВSINTHIUМ) Произход и разпространение
- Използваема част
- Лечебно приложение.
- ПЕРУНИКА БЯЛА (IRIS FLORENTINAА) ПЕРУНИКА СИНЯ (IRIS GERMANIСА) Произход и разпространение.
Козметично приложение. Благодарение на богатото си съдържание от биологичноактивни вещества невенът е много често използвано растение в народната фитокозметика. Фрикции със смес от спиртна настойка от невснова дрога и рициново масло в съотношентие 10:1 части (при суха кожа на главата съотношението е 2:1 части) се препоръчват при мазна кожа на главата, начална форма на косопад и пърхут. За същата цел може да се използва и запарка от невен. И с двете козметични средства първо косата се измива добре, след което течността се втрива в корените на космите и се оставя да действа 10-15 минути. След това се изплаква обилно с хладка вода. Процедурата се прилага 2 пъти седмично в продължение на 1-2 месеца. Българското предприятие Арома произвежда подобен балсам за коса невен (съдържащ екстракт от невен и белтъчен хидролизат), който се прилага по същия начин. Балсамът подобрява и поддържа блясъка и еластичността на косъма. Намазване за продължително време по няколко пъти дневно с тампон, напоен с пресен сок от цялото растение, се препоръчва за премахване на лунички и пигментни петна по лицето. Още по-добър ефект се получава, ако към него се прибави лимонов сок (по равни части). Намазване на лицето с тампон, напоен със запарка от невенови цветове, се използва при застаряваща, набръчкана и загрубяла кожа в продължение на 4-5 дни поред. Невенов лосион за премахване на младежки пъпки. Предварително лицето се обтрива със спирт или се измива със сапун (при мазна кожа), след което се намазва с лосиона, който се приготвя по следния начин: 3 свежи цвята или 1 супена лъжица изсушени цветове се киснат в 100 мл салицилов или камфоров спирт за 1 денонощие, след което течността се прецежда. От получената настойка 1 супена лъжица се налива в чаша гореща вода - това е лосионът, с който младежките пъпки се мажат сутрин и вечер. За същата цел с много добър ефект тибетска народна рецепта препоръчва комбинация от 2 супени лъжици невенови цветове, които се заливат с 50 мл чист спирт, 50 мл преварена вода и 3 мл фин одеколон. Билката престоява 2 денонощия в затворена тъмно оцветена бутилка и топло помещение, след което се прецежда и се добавят 5 мл борна киселина и 3 мл глицерин. С тампон, напоен с тази емулсия, лицето се маже 2 пъти дневно в продължение на З седмици. Компреси, напоени с изстинала и прецедена запарка или отвара от дрогата, се използват при възпалена кожа (от слънчево изгаряне или друга причина). За същата цел се намазва възпалената кожа със следния маслен извлек: 20 г невенов цвят се поставя в 100 мл зехтин (или олио), като престоява 1 месец, след което се прецежда и използва. Този извлек се прилага за омекотяване на мазоли на краката, както и за намазване на загрубяла и със склонност към образуване на бръчки кожа на лицето (при начални бръчки -през ден, а при вече набръчкана и застаряваща кожа - всекидневно). Маска на лицето при загрубяла, застаряваща и мазна кожа, с разширени пори и склонност към образуване на бръчки. За целта 5 чаени лъжички отвара от цветове и цели стръкове невен или свеж сок от тях се смесват със същото количество зехтин или олио и се добавя овесено брашно до получаване на кашица. Маската престоява 15 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Прави се всекидневно до получаване на желания ефект. Маска за често възпаляваща се коса и разширени пори. Една супена лъжица изсушена и стрита на прах невенова дрога се смесва със същото количество ленено семе и 100 мл вода. Сместа ври 10-15 минути до получаване на рядка каша. След охлаждането до поносимост на кожата сгъстената отвара се нанася върху лицето, като се оставят свободни отворите на носа и очите. Маската престоява 15-20 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Руската народна фитокозметика препоръчва подобна маска при използване на запарка от невенова дрога (1 чаена лъжичка и 1/2 чаена чаша вода), с която се напоява памучен тампон. Той е поставя на кожата на лицето и престоява 15-20 минути. Ако не възникне раздразване на кожата, маската не се измива, а се изтрива с памучен тампон, след което лицето се напудря. Лапи, приготвени от счукани семена от невен, народната фитокозметика препоръчва за премахване на брадавици и мазоли. Жабурене с отвара или запарка от дрогата се прилага по няколко пъти дневно при лош дъх от устата. Други приложения. Стръковете и цветовете от невен имат изразен инсектициден ефект. Поставени в гардероба, те са ефикасни срещу молци, а напръскването с приготвена отвара от тях се използва срещу листни въшки по овощните дървета. Невенът е добро медоносно растение. ОМАН БЯЛ (INULA HELENIUM) Произход и разпространение. Растението е било известно още на древните гърци и римляни, които са го използвали като храна и лечебно средство. Достоверни сведения за билката се откриват в стари тревници. Тибетската народна медицина е използвала корените на омана още от древността. През 1794 г. подполковникът от Херсонския гренадирски полк и член на три научни дружества в Русия Андрей Майер подробно описва в произведението си "Очаковските земи" преминаването на п-ов Крим към Русия, като отбелязва, че местните жители "сушат и кадят с корените на белия оман домовете си, които според тях пречиствали въздуха и предпазвали от всякакви болести". През средните векове растението вече било разпространено в много европейски и азиатски страни и дори било култивирано. Днес белият оман е разпространен в диво състояние из цяла Европа (най-много в Скандинавските и Балканските страни, Германия, Русия), където запасите му са значителни, както и в Азия (най-много Иран, Монголия, Тибет и др.). Расте по мочурливи пусти места, край реки, езера и блата.
Ботаническо описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение (фиг. 79) от сем. Сложноцветни (Соmpositae, Asteraсеае). Коренището е дебело, месесто, многоглаво и късо, от долната част на което водят началото си няколко дебели бледокафяви корена, а от горната - няколко стъбла, високи до 1,80 м, разклонени към върха. Листата са жълто-зелени и гладки, с елипсовидна форма и заострен край, последователно следващи едно след друго, като долната им повърхност е мъхеста. Приосновните листа са много едри, докато в горната част на стъблото листата са по-дребни. Цветовете представляват едри кошнички (6-8 см в диаметър), със златистожълт цвят, разположени на върха на стъблото и на разклоненията му (имитация на малки слънчогледи). Цъфтежът е от юни до септември. Плодовете са с призматична форма, с дълга хвърчилка. Всички части на растението (особено корените) излъчват силна специфична миризма. Използваема част. Корените заедно с коренището (Radix et rhizoma Inulae helenii). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1-3%), полизахаридът инулин (30-44%), псевдоинулин, инуленин, фитостероли, сапонини, хелиантенин, синантрин, смолисти, пектинови, горчиви и слузни вещества, танини (до 7%), органични киселини (мравчена, бензоена), фруктоза, минерални соли, витамини, ензима инулиназа, алкалоиди (следи), дихидроалантолактон, фриделин, фитомелан, дамарадиенилацетат, дамарадиенол, стигмастерол, стигмастерин и др. Дрогата излъчва много силен своеобразен приятен мирис и ароматичен вкус. Омановото етерично масло съдържа бицикличните сесквитерпенови лактони алантолактон, дихидроалантолактон, изоалантолактон (преди наричан под общото наименование хеленин), алан-това киселина, алантол и проазулен. Омановото масло при обикновена температура има восъкоподобна консистенция и се втечнява при температура над 30°С. Лечебно приложение. Билката е била известна на древните гръцки и римски лечители. Още "бащата на медицината" Хипократ (460-377 г. пр.н.е.) я е препоръчвал при стомашно-чревни заболявания (гастрит,язва и др.), заболявания на черния дроб и жлъчката и чревни паразити. Днес е известно, че белият оман притежава противомикробно, противовъзпалително, противокашлично, отхрачващо, секретолитично, противохелминтно, противо-гъбично, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Инхалации с отвара от дрогата или с оманово етерично масло се използват при възпаление на горните дихателни пътища -бронхит, бронхиална астма, бронхиектазии, фарингит, ларингит и особено при наличие на гъсти бронхиални секрети, като отхрачващо средство, както и при обикновена и магарешка кашлица. Вани с отвара от дрогата или с етерично масло от бял оман се препоръчват при кожни обриви и сърбежи, краста, трихофития, ревматизъм, ишиас и за стимулиране на обмяната на веществата, краста._Седяи^д вана се използва при хемороиди, бяло течение и болезнена менструация при жените, възпаление на половите органи и др. Компреси и лапи с гъста отвара от дрогата или с мехлем от нея се налагат при кожни изменения (екзема, кожен сърбеж, копривна треска, трихофития, краста, трудно зарастващи рани и разязвявания. Гаргара и жабурене със запарка от дрогата се използват при възпаление на лигавицата на устната кухина и на венците, афти, зъбобол и др. От сесквитерпеновите лактони, получени от корените на белия оман, се произвежда фармацевтичния препарат алантоп, който притежава противовъзпалително, капиляроукрепващо и антисептично действие и ускорява регенерацията на лигавиците на стомаха при язвена болест. Козметично приложение. Етеричното масло от бял оман запарка от корените му се препоръчват за жабурене с цел дезинфекция и укрепване на венците, както и при лош дъх от устата. Други приложения. Белият оман се използва в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране (в кулинарията, консервирането и сладкарството), както и при производството на ликьори (абсент и др.). Отварата от бял оман има инсектицидно действие, поради което намира приложение при прогонването на хапещи насекоми. ПЕЛИН БЯЛ (АRТЕМISIА АВSINTHIUМ) Произход и разпространение. Предполага се, че пелинът произлиза от Азия (Монголия и Сибир). Родовото му име - Артемизия, му е дадено в чест на древногръцката богиня на плодородието и лова Артемида. На гръцки "артемия" означава здрав, свеж. Растението се споменава още в трудовете на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н. е.). Гръцкият ботаник и лекар Диоскорид (I в.) също го описва наред с други факти. Древните римляни смятали, че "пелинът предпазва пътника от умора, а горчивият му вкус се дължал на това, е растението е въплътило в себе си цялата горчивина на човешките страдания и разочарования и затова билката изцелява болните и им дава душевно утешение," Древните келти, маври и германи смятали пелина за "майка на всички билки" и смятали, че накичването на главата с венчета от него подобрява настроението и предпазва от магии и демони. Някога са вярвали, че пелинът е горчив, защото всмуквал всичката горчилка на хорските страдания и поради това лекувал болните и давал увереност на пътниците. Според древноруско поверие стръкче пелин, носено по време на пътуване, предпазва от умората и чувството за безизходност, което обзема хората при прекосяването на безкрайните руски степи. Неповторимият аромат на горчивия пелин е възпят в легенди, стихове и романи. Уханието на родната земя за много народи е било неразривно свързано с пелиновата миризма. Днес пелинът е култивиран из целия свят - в редица стра ни на Северна Африка, Азия и Европа (особено много в Германия и Великобритания), а също и в Северна и Южна Америка. У нас пелинът също е култивиран, а като диворастящ се среща из цялата страна докъм 1500 м надм. вис. по храсталаци, тревисти и каменливи места, покрай пътища и изоставени градини. Ботаническо описание. Белият пелин е многогодишно тревисто растение (фиг. 80), достигащо на височина 1-1,5 м от сем. Сложноцветни (Соmpositae, Asteraсеае). Коренището му е късо и преминава в силно разклонен корен. Стъблото е вдървесинено в основата си, силно разклонено. Долните листа са 2 до 3 пъти пересто разсечени, с дълги дръжки. По-горните листа са с къси дръжки, а най-горните - приседнали, пересто разсечени до цели. Всички листа са покрити с белезникав мъх. Цветните кошнички са дребни, увиснали, златистожълти на цвят, събрани в метлици по върховете на разклоненията и в пазвите на горните стъблени листа. Плодовете са продълговато овални, кафяви на цвят. Цялото растение е покрито със сребристо-сиви трихоми. Има приятна характерна миризма и силно горчив вкус. 
Фиг. 80. Пелин. Използваема част. Цъфтящите облистени стръкове (Неrba et folia Artemisia absinthii). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5-2,0%), дъбилни вещества (1,6-4,5%), смоли , белтъчини, скорбяла, витамини (С, В6, К, каротин и др.), минерални соли, сесквитерпе-новите лактони абсинтин и анабсинтин, артапсин, арсумин, флавоноидът артеметин, слизести вещества, органични киселини и др. Дрогата притежава характерна приятна миризма и силно горчив вкус (дължащ се на абсинтина и анабсинтина). Пелиновото етерично масло съдържа терпеновия алкохол туйол (25-55%) и кетонът туйон (10-35%), изотуйлацетат (ок. 38%), пинен (до б%), нерол (до 4%), феландрен, мнрцен, хамазулен, цимол, кариофилен, селинен, цинеол, кадинен, бизаболен, азулен, тауремизин, кетопеленолид, оцетна, ябълчна, янтарна, изовалерианова киселина и др. Пелиновото етерично масло е лесно подвижна течност с жълто-кафяв или тъмнозелен цвят, специфичен мирис и горчив вкус. Лечебно приложение. Целебното действие на пелина е било известно от древността. Още "бащата на медицината" Хипократ (460-370 г. пр.н.е.) е лекувал с пелин жълтеница и маточни заболявания. Древноримският лекар Клавдий Гален (ок. 130-200 г.) препоръчвал билката за подобряване на апетита и храносмилането. А древногръцкият лекар и ботаник Диоскорид (втора половина на I в.) предписвал пелин като жлъчегонно и газогонно средство. От неговото произведение "За лечебната материя" става известно, че пелинът се е използвал от старите българи по същия начин и при същите заболявания, при които се е използвал още при траките. Древният таджикски лекар Авицена (980-1037 г.)-в книгата си "Канон на лечебната наука" препоръчва пелин при водянка и жълтеница, при нарушения в менструалния цикъл, за подобряваме дейността на стомашно-чревния тракт, при очни болести и като глистогонно средство. Той смятал, че растението предпазва мореплавателите от морска болест. В днешно време е доказано, че пелинът и пелиновото етерично масло притежават апетитовъзбуждащо и подобряващо храносмилането действие, дължащо се на горчивите гликозиди абсинтин и анабсинтин, които възбуждат нервните окончания и лигавицата ш стомаха, а това усилва секрецията на стомашния сок. Горчивият пелин ускорява отделянето на жлъчка от черния дроб. Инхалации с пелиново етерично масло или запарка от дрогата се прилага за повишаване апетита и подобряване на храносмилателните процеси. Съдържащите се в етеричното пелиново масло туйон и туйол първоначално възбуждат нервната система, а по-късно я потискат. За намаляване на нервното напрежение спомага и съдържащата се в маслото изовалерианова киселина. Затова се използва и като успокояващо средство при неврози и срещу безсъние. Добър ефект инхалациите имат и при катар на горните дихателни пътища и бронхиална астма, благодарение на противовъзпалителното действие на съдържащите се хамазулен и азулен, които имат способността да премахват спазмите на гладката мускулатура (напр. на бронхите). На веществото таурелизин се дължи камфороподобният сърдечностимулиращ ефект при остър сърдечен пристъп. Вани с пелиново етерично масло или запарка от дрогата се прилагат при мускулен и ставен ревматизъм, екземи, фурункулоза, краста, червен вятър, при облъчване с рентгенови лъчи, както и за тонизиране и общо укрепване на организма, нередовна и болезнена менструация, бяло течение, безсъние, за укрепване на маточната мускулатура, ужилвания от насекоми. Компреси и лапи със запарка от дрогата се прилагат при разтегнати сухожилия, натъртвания, изкълчвания, ревматизъм, червен вятър, екземи, кожни възпаления, фурункули, кожни срупеи и др. Клизми със запарка от семена на пелина (в съчетание с чеснов сок) се използуват успешно срещу глисти, което се дължи на сантонина, съдържащ се в семената. Гаргара с отвара от дрогата се прилага при зъбобол и възпаление на венците. Намазване с отвара от дрогата на откритите части на тялото е старо народно средство за прогонване и защита срещу кръвосмучещи насекоми (комари, бълхи, дървеници и др.). Намазването с отвара от пелинова дрога се прилага и при краста, причинена от крастни кърлежчета. Натриването на слепоочията и челото с тампон, напоен с отвара, помага при безсъние. От пелина фармацевтичната промишленост извлича лекарството сантонин, което дълго време се е прилагало срещу глисти. Днес сантонинът се използва като противоглистно средство само във ветеринарната медицина, тъй като при хората дава редица отрицателни прояви. Козметично приложение. Още от стари времена пелинът е използван за козметични цели. Древните римляни привързвали китка пелин към краката си, за да ги освежат и предпазят от умора. А вечно пътуващите поклонници на свети места - пилигрини, обикаляли някога пеша из Европа, използвали пелина, за да налагат с него изранените си и подути от ходене крака. И днес народната фитокозметика препоръчва натопяване на уморени и отекли крака в леген с хладка вода, размесена с отвара от пелинови стръкове (З супени лъжици дрога на 1 литър вода). Натриване с памучен тампон, напоен с отвара от дрогата, се прилага при обриви по лицето или други части на тялото, както и при младежки пъпки. Намазване на кожата с пелинов мехлем е много старо народно средство за успокояване и смекчаване. Мехлемът се приготвя, като се нарязват на ситно пелинови стръкове и листа от бъз и жиловляк (по равни части), които се варят в свинска несолена мас на слаб огън 15-20 минути. След това се прецеждат и изливат в бурканче. Жабурене с отвара от пелинови стръкове е отлично средство срещу обложен език и лош дъх в устата (въпреки че е горчива, тя е ароматна и придава свеж дъх на устата). Измиване на косата с отвара от дрогата е старо народно средство срещу пърхут. Пелиновото етеричното масло се използва при производството на одеколони, есенции и тоалетни сапуни. Други приложения. Поставянето на пелинови стръкове между дрехите в гардероба е ефективно средство срещу молци. Отвара от дрогата се използва срещу бълхи и дървеници, за прогонване на хлебарки, както и за унищожаване на гъсеници и плодови червеи по овощните дървета. Като ароматно и витаминно растение пелинът се използва при консервирането на плодове и зеленчуци а също и като подправка за ароматизиране на ястия в европейска та кухня. Голямо приложение пелинът намира при производството на специализирани вина и ликьори (вермут, шартрьоз, абсент). ПЕРУНИКА БЯЛА (IRIS FLORENTINAА) ПЕРУНИКА СИНЯ (IRIS GERMANIСА) Произход и разпространение. Перуниката е била известна н; древните народи, в чиито легенди тя е растение от Луната Родовото название ирис в превод от старогръцки означава "небесна дъга". Древните гърци са смятали, че тези цветове са възникнали от късчета небесна дъга, паднали на земята и обявили перуниката за богиня на небесната дъга, наречена Ирида, което предопределило по-късно латинското име на рода - Iris. Нейна родина са крайбрежните планински области на Срсдиземноморието, откъдето се е разпространила из цяла Европа, Арабския полуостров, Средна Азия, Северна Африка, Канарските острови и др. Култивирана е през Средновековието като декоративно красиво цъфтящо растение на много места по света. Отглежда се и като етеричномаслена култура за получаване на перуниково етерично масло. На територията на нашата страна перуниката е била отглеждана и почитана още от древните славяни, които нарекли това красиво цвете на своя бог Перун. Особено много е била отглеждана във Франция, където дълго време е била национална емблема. В Англия и Япония също е била на голяма почит. 
Ботаническо описание-.Бялата и синята перуника са многогодишни тревисти растения (фиг. 81) от сем. Перуникови (Iridасеае). Коренището е дебело, месесто, със сиво-кафяв цвят, разположено хоризонтално, разклонено, с множество корени от долната му страна. Стъблото обикновено е едногодишно, сравнително тънко, слабо разклонено, достигащо 60-80 см височина. Листата са твърди, дълги, с мечовидна форма. Цветовете напомнят по своето устройство на разкошните тропически орхидеи. Те са едри, бели при бялата перуника и синьо-виолетови при синята, разположени на върха на стъблото. Цъфтежът е през май-юни. Плодовете са триделна, многосеменна, разпуклива кутийка. Освен чрез семена, перуниките се размножават и вегетативно - чрез коренища. Използваема част. Коренищата на 2-3-годишни перуники (Rhizoma Iridis florentinae et Iridis Germaniсае). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,2-0,4%), ирон (с аромат на теменуга), гликозидът иридин, иригенин, дъбилни и слузни вещества, органични киселини, алдехиди, гликозиди, смоли, мазнини, захари, скорбяла, миристинова киселина, минерални соли, витамин С (60 мг%). Перуниковото етерично масло (наричано ирисово) съдържа миристинова киселина (80-90%), ирони (8-12%), на които се дължи ароматът, ирен, камфен, тетрадекан, мирцен, терпинен, хумулен, фурфурол, еугинол, кадален, кумол, бутилбензол, бензалдехид, нерол, гераниол, линалоол, индол, пиридин и др. Ирисовото (перуниковото) етерично масло представлява светла до тъмножълта восъкоподобна маса (т. нар. конкрет). Тази консистенция се дължи на миристиновата киселина. Има силен мирис на теменуга, след чието отделяне остава елеоптенът на маслото (т. нар. абсолю), който е подвижна течност със светло до тъмножълт цвят и силен аромат на теменуга. Лечебно приложение. Древните лечители са познавали целебните свойства на перуниката. Още римският учен Плиний Стари (23-79 г.) с писал в трудовете си за лечебните й свойства. Народната медицина е препоръчвала дъвчене на коренища (след добро измиване, обелване и изсушаване), натъркване на венците при бебетата за по-бързо израстване па зъбите им и премахване на болките при растежа им. Днес е извесшо, че дрогата притежава изразено болкоуспокояващо, противовъзпалително, отхрачващо и тонизиращо действие. Експериментално е установено, че водно-спиртният екстракт от дрогата подтиска развитието на туберкулозните микобактерии. Вани с отвара от коренища или с ирисово етерично масло се препоръчват като общоукрепващо средство след прекарани тежки заболявания, при кожни възпаления, фурункулоза, жлъчни и чернодробни заболявания, а също при стомашно-чревни болки. Те стимулират възстановяването на възпалените лигавици на дихателните органи. Отварата се приготвя, като в З литра вода се поставя 1/2 кг коренища и след кипване и прецеждане се излива във ваната за къпане. Гаргара с отвара от дрогата се прави при възпалителни процеси в устната кухина, зъбобол, катар на горните дихателни пътища, а също като отхрачващо средство при простудни заболявания и кашлица. Козметично приложение. Древните гърци, известни с почитта си към красотата използвали перуниката за разкрасяване. Употребявали я чрез компреси и лапи за премахване на лунички по кожата, омекотяване на загрубяла кожа, младежки пъпки и придаване блясък на косата. За целта се прави студен извлек (1 чаена лъжичка ситно нарязани коренища се заливат с 1 чаена чаша хладка вода за 7-8 часа, след което се прецежда). В Япония от изсушената перуникова дрога се приготвя ароматна пудра за лице, както и прахове и пасти за зъби. В Италия и други страни от ирисовото (перуниковото) етерично масло приготвят парфюми и други козметични средства. И днес ирисовото етерично масло (а също и абсолюто) са ценни суровини за парфюмерийната и сапунената промишленост. Ирисовото етерично масло влиза в състава на някои пасти за зъби и козметични пудри. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
