Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
МЕНТА ЛЮТИВА, ДЖОДЖЕН (МЕNTHA PIPERITА)
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част.
- МУСКАТОВО ДЪРВО, ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ (МURISTICA, М. ОDORANTISSIMUM) Произход и разпространение.
- МУШКАТО, СЛЕЗЕН (РЕLARGONIUM ZONALE) Произход и разпространение.
- Лечебно приложение.
- Други приложения.
- Произход и разпространение.
МЕНТА ЛЮТИВА, ДЖОДЖЕН (МЕNTHA PIPERITА) Произход и разпространение. Ментата е била позната от древността. Още древногръцкият учен Плиний Стари (23-79 г.) в „Естествена история" (своеобразна 37-томна енциклопедия за природата) пише, че ментовият аромат усилва дейността на мозъка и придава острота и будност на ума. Поради тази причина римските студенти носели венчета от ментови клонки по време на занятие, а при ритуални случаи знатните римляни ароматизирали с ментови лръкове залите за тържества и пирове. Не е известно обаче точно кой представител от род Мента са използвали римляните, тъй като съществуват много видове (само у нас се срещат 7 диворастящи вида). Със сигурност е известно, че родината на култивираната лютива мента е Англия и че тя представлява хибридно растение, получено при кръстосването на водната мента (М. аquaticа) н обикновената мента (М. spicatа) в една частна градина през 1696 г. Поради зисокото си съдържание на етерично масло с приятен и силен аро-лат ментата бързо се разпространила и култивирала в много части за света. Днес лютивата мента е култивирана в цяла Европа, както и в умерения пояс на Азия (Индия, Япония и др.) и Америка (САЩ и Канада), но най-много се отглежда във Великобритания, Франция, Италия, Полша, Русия и др. У нас е пренесена през 1905 г. от Англия и с култивирана на обширни площи в районите на Карловско, Казанлъшко, Пловдивско, Троянско и другаде, а като кулинарна подправка традиционно се отглежда по дворовете из цялата страна.
Фиг.75. Мента. Ботаническо описание. Лютивата мента е многогодишно тревисто растение (фиг. 75), достигащо височина 30-100 см, от сем. Устноцветни (Lamiaсеае, Labiatae). Кореновата система се състои от хоризонтални коренища, от възлите на които се образуват множество тънки коренчета, използващи се за размножаване. Стъблото е четириръбесто и силно разклонено. Листата са яйцевидно ланцетни или ланцетни, на върха заострени, остро напилени, като в основата си са почти целокрайни. Снабдени са с къси дръжки и са разположени срещуположно. Жилките по долната страна са изпъкнали, а по горната - вдлъбнати. Имат нежни власинки и етеричномаслени жлези. Цветовете са дребни, обагрени от розово до виолетово, събрани в рехави класовидни съцветия. Плодът е съставен от 4 орехчета, които се образуват рядко поради хибридния си произход, а и са с много ниска кълняемост. Поради това растението се размножава вегетативно чрез подземните коренища. Цялото растение излъчва много приятна освежаваща миризма. Използваема част. Цялата надземна част (Неrbа, folia et flores Menthae piperritae). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (13%, а в съцветията - до 5%), горчиви вещества, хесперидин, бетаин, витамини (С—60-140 мг%, каротин—3,5-4,0 мг%, РР, Р), минерални соли, флавоноиди, фитостерол, захари, смоли, тани-ни (6-хО%), урзолова, изовалерианова, оцетна, никотинова и олеанолова киселини, тритерпени, полифсноли и др. Ментовото етерично масло съдържа ментол (45-50%), ментон (10-25%), ментилацетат (4-11%), ментофуран (5-10%), цинеол (1-2%), пинен, лимонен, камфен, мирцен, изоментол, пиперитон, одимен, дипентен, цимол, амилацетат, амилформиат, ментофуран, иланген, терпинен, неоментол, кариофилен, елемен, кубебен, малиен, пулегон, феландрен, жасмон, кадинен и др. При ниска температура от мен-товото етерично масло се отделя твърдата част (стеароптен) във вид на твърди кристали, които приличат на лед. Външното сходство с леда се допълва от способността на кристалите да предизвикват усещане на студ в устата. На стеароптена се пада почти половината от обема на ментовото масло. Той е не само най-обемистата, но и най-ценната негова съставна част, тъй като в състава му влиза цикличният алкохол ментол - носител на основния аромат на маслото. Ментовото етерично масло има приятна освежаваща миризма и мек, дълго задържащ се, леко парлив вкус. Лечебно приложение. Ментата е била използвана за лечебно средство още от древността. Още Плиний Стари (23-79 г.) я препоръчвал като лечебно средство при редица заболявания. А древните китайски лечители използвали ментово масло при подагра и невралгия, като натърквали болните части на тялото, което облекчавало болките. В Англия ментата била високо ценена като лекарствено растение и още през 1721 г. била включена в Лондонската фармакопея. В Япония древно лечебно средство против мигрена било ментово етерчно масло. Днес извлеците от мента, ментовото етерично масло и ментолът намират извънредно голямо приложение в медицината, благодарение на изявените си целебни действия: болкоуспокояващо, дезинфекциращо, нервоуспокоително, противовъзпалително, противоспазматично, газогонно, апетитовъзбуждащо и стимулиращо секреторната функция на стомаха и червата, както и на жлъчката. Освен това те стимулират сърдечната дейност и понижават високото артериално налягане и степента на сърдечните съкращения. Инхалации се правят с топла запарка от ментови листа или стръкове, а още по-добре с ментово етерично масло (2-3 капки в 100 мл от разтвора на инхалатора) или най-добре с ментол в доза (0,10 г с прасковено масло 100 г). Тези инхалации има добър ефект при хрема, възпаления на устната кухина (фарингит, ларингит, бронхотрахеит и др.), при главоболие и мигрена, световъртеж, гадене и позиви за повръщане, меланхолия, невралгия. Ментовите пари улесняват храчкоотделянето, премахват спазмите на стомашно-чревния тракт и жлъчните пътища, действат газогонно при метеоризъм, стимулират чернодробната и панкреатичната секреция. Освен това ментолът притежава фармакологичното свойство рефлекторно да разширява кръвоносните съдове на белите дробове, главния мозък и сърцето. Спиртните и маслените разтвори на ментол а се използват с цел да се предизвика свиване на кръвоносните съдове на лигавиците и да се намали подпухналостта и усещането на болки при възпалителните процеси на горните дихателни пътища. В подобни случаи много полезни се оказват и антисептичните свойства на ментола. Доказано е благотворното действие при вдишване на ментолови пари от белодробно болни. Вани. Много целебни, болкоуспокояващи, дезинфекциращи, ободряващи и освежаващи са баните при насищане на ваната с отвара от ментови листа или стръкове (същото съотношение описано по-горе), с ментово масло или ментол. Такива вани се използват при нервна възбуда, кожни сърбежи, копривна треска и др. Те успокояват кожата и нервната система, действат дезинфектиращо, разхлаждат и освежават. Частични вани с отвара от ментови листа се препоръчват от народната медицина при подути крака, ревматични отоци и др. Разтриване с 2%-ов спиртен разтвор на ментово етерично масло облекчава невралгични, мускулни, ставни и ревматични болки, еластична мигрена, възпаление на лимфните възли, кожни сърбежи,' екземи, копривна треска и др. Масажът с ментово етерично масло е отлично средство, предпазващо от сезонни простудни заболявания. Лапи от ментови листа, наложени върху болезнени и твърди отоци, е старо народно средство, както и поставянето на челото на свежи ментови листа при главоболие и мигрена. За същата цел са изготвени специални мептолови моливи (от кристали чист ментол и камфора), с които се натриват слепоочията с много добър лечебен ефект. Намазване с отвара от ментовн стръкове в сок от нар се използва от народната медицина при краста, както и при кожни сърбежи. Гаргара от запарка от ментови листа се използва при възпаление на венците, зъбобол и др. Ментолът влиза в състава на известните сърдечни средства валидол (смес от ментол и ментилизовалериана) и валокардин (смес от ментол и валокардин). Ментолът разширява обхванатите от спазма коронарни съдове на сърцето и възстановява нарушеното хранене на сърдечните мускули. Ментовото етерично масло е съставка част на популярните давилови капки. Козметично приложение. При раздразнена и зачервена от слънчевите лъчи кожа добро успокоително действие оказва вземането на вана с отвара от дрогата или с ментол, който има способността да възбужда избирателно рецепторите (нервните окончания) на кожата и лигавиците, като предизвиква усещане за студ, което се тридружава от всички рефлекси, характерни за въздействието на ниските температури върху кожата, при което периферните съдове се свиват и кожата избледнява, както при продължителното въздействие на истински студ. Намазване на лицето с напоен с отвара от мента тампон зжедневно) с успех се използва при мазна кожа за освежаването и. Обтриване на лицето, шията и тялото със студен воден извлек от ментови листа се препоръчва за освежаване на всякакъв тип ожа. Масажиране кожата с хавлиена ръкавица, напоена с ментолов пирт, след обикновено къпане и подсушаване на тялото дава добър освежителен и тонизиращ ефект. Дъвченето на пресни ментови листа ароматизира, освежава устната кухина и премахва лошия дъх от устата. Същият ефект оказват специално произвежданите и продавани на пазара за тази цел ментови дражета, бонбони и дъвки. Изплакване на устата (след измиване на зъбите) със запарка от ментови листа, примесена с няколко капки лимонов сок или оцет, се препоръчва от народната фитокозметика при лош дъх от устата и за приятно освежаване на устната кухина. Ментовото етерично масло и получаваният от него ментол намират голямо приложение в парфюмерийната промишленост. Те са съставна част на много пасти и прахове за зъби, на които придават приятен, разхлаждащ аромат на мента, като не само изчистват зъбите добре, но и дезинфекцират устната кухина. Други приложения. Ментовото етерично масло се използва за ароматизиране в цигарената (ментови цигари) и алкохолната промишленост (ментовка), както и в сладкарското производство (бонбони, дражета, дъвки и др.). Ментовата миризма, излъчвана от растението, е старо народно средство за пропъждане на насекоми (най-вече мравки и молци), които не я понасят. Ментата е отлично медоносно растение - полученият мед е с много приятен ментов аромат. МУСКАТОВО ДЪРВО, ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ (МURISTICA, М. ОDORANTISSIMUM) Произход и разпространение. Мускатовото дърво е популярно у нас със своите плодове, които се използват като подправка под името индийско орехче. Въпреки това свое наименование, растението не произхожда от Индия, а от островите на Малайския архипелаг, най-вече от Молукските острови. В Европа мускатовото орехче става известно като подправка едва през XI в. благодарение на описанията на натуралистката Хилдегард. Когато през XVI в. португалците завладяват Молукските острови, те веднага монополизират неговия износ за Европа. След около 100 г. господари на островите стават холандците и естествено те слагат ръка на ценната подправка, като въвеждат строг ред за брането й. Незаконното бране дори само на един плод водело до жестоко наказание - отсичане на ръката на провинилия се. И въпреки това французите през 1770 г. успели тайно да изнесат мускатово семе, разсаждайки го на о-в Мавриций, който бил под тяхно владение. Едва през XIX век мускатовото дърво се разпространило на много места по света. Като културно растение днес се отглежда предимно в тропическите зони на двете полукълба - Индонезия, Малайзия, Индия, Бразилия, но най-много на Антилските и Молукските острови. У нас мускатовото дърво не се среща. 
Ботаническо описание. Вечнозелено, силно разклонено дърво (фиг. 76), с височина 10-18 м, отсем. Миристикови (Муristicaсеае). Има едри кожести прости листа. Цветовете са дребни, светложълти, събрани в пазвите на листата в гроздовидни неголеми съцветия. Плодът е яйцевиден, месест, с плътна кожеста обвивка, жълтеникав на цвят, дълъг 5-7 см. При узряването кожицата и месестата част се разцепват и вътре се открива едно едро семе с тъмнокафяв цвят,частично закрито с яркочервен месест присеменник (арилус), който изглежда разклонен в разрез. При изсъхване арилусът придобива оранжево-кафяв цвят. Използваема част. Семената на мускатовото орехче - по-точно семенната обвивка, където се намират етеричномаслени вместилища (т. нар. мацис), както и перисперма на семето (Semen Муristicaе flagrandis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (4-15%), тлъсто масло (около 40%), състоящо се основно от триглицеридова миристинова киселина, амилодекстрин (30%), горчиви вещества, мазнини, смоли, сапонини, мускатова киселина, целулоза, скорбяла (около 20%), тлъсто масло, протеини, липаза, пигменти, пектин, захари, витамини, минерални соли и др. Има специфичен плътен мускатов (балсамичен) аромат и лютив пикантен вкус. Мускатовото (мацисовото) етерично масло съдържа пинен (20-36%), сабинен (15-50%), миристицин (0,5-13,5%), терпинен (1,6-3,8%), лимонен (2,7-4,4%), цинеол (1,5-4,2%), камфен, терпинен, елимицин, терпинолен, терпиненол, ципентен, линалоол, метилевгенол и др. Маслото от мускатово орехче е лесноподвижна, безцветна до бледожълта течност със специфичен подправъчен сладникав мирис и възгорчив вкус. Лечебно приложение. Древната арабска народна медицина с препоръчвала цветовете и обвивките на мускатовото орехче при стомашно-чревни колики и за освежаване на паметта, а индийската - за пленяване сърцето на избраниците. Доказано е, че растението има психотропни и халюциногенни свойства. Освен това индийското орехче повишава апетита, стимулира отделянето на стомашен сок и подобрява храносмилателния процес. Вътрешното приемане на индийското орехче в по-големи дози не е съвсем безвредно, тъй като миристицинът е токсичен и дразни лигавиците на стомашио-чревния тракт, поради което не трябва да се прилага при малки деца и бременни жени. Вани с отвара от дрогата или с мускатово етерично масло се препоръчват при колики, простудни заболявания, главоболие, диспепсии, колики, както и при превъзбуждане на нервната система, за тонизиране на организма и като апетитовъзбуждащо средство при безапетитие. Разтривки с масло (получено от смлени семена от мускатово орехче в зехтин в съотношение 1:20) се използват при измръзвания, простудни заболявания, ревматични болки, ишиас и др. Мускатовото етерично масло намира приложение във фармацевтичната промишленост при производството на препарати срещу възпалителни процеси на отделителната система, както и за ароматизиране на лекарствени препарати. Козметично приложение. Мускатовото орехче се използва в парфюмерийната промишленост при производството на серии мъжки одеколони, парфюми, дезодоранти и тоалетни сапуни. Намира приложение и при приготвяне на средства за жабурене с цел ароматизиране на устната кухина при лош дъх в устата. Други приложения. Мускатовото орехче се използва широко в кулинарията като незаменима подправка за придаване на изискано приятен вкус. Намира приложение и при производство на ликьори. В тютюневата промишленост се използва при производството на цигари. МУШКАТО, СЛЕЗЕН (РЕLARGONIUM ZONALE) Произход и разпространение. Родина на мушкатото е Южна Африка, откъдето е било разпространено по всички континенти, дори в далечна Австралия. Смята се, че родовото име Реlargonium произхожда от латинската дума реlargos, която означава щъркел, заради формата на семето, която има остър израстък и наподобява главата и клюна на щъркел. Същото се отнася и за индришето, с което мушкатото е близък родственик (от един род). От този род са известни още около 400 вида, повечето от които са диворастящи и разпространени в Южна Африка, но има и култивирани декоративни видове. В митологията на някои народи мушкатото символизира стихията на огъня, слънцето и светлината, а при други отъждествява пролетното възкръсване на растителността след продължителната зима, като го свързва с плодовитостта и дълголетието. Според традиционните български народни поверия и предания мушкатовото растение е извор на здраве, дълголетие и щастие. Мушкатото е пренесено в Европа в края на XVII век и оттогава се отглежда като декоративно градинско и стайно сак-сийно растение. В някои средиземноморски и сред но азиатски страни растението се отглежда промишлено с цел добив на етерично масло. От култивираните видове мушкато най-разпространени са английското едроцветно, моловчето и сакъзчето. 
У нас са разпространени 2 вида мушкато, които са едни от най-често срещаните стайни декоративни саксийни цветя из цялата страна. Ботаническо описание. Мушкатото е многогодишно растение (фиг. 77) от сем. Здравецови (Geraniасеае). Има слабо разклонено стъбло, достигащо на височина 80-100 см. Коренът има добре развита централна ос и достига доста голяма дълбочина, когато не е в саксия (до 0,80 м). Стъблото е изправено, разклонено, покрито с власинки. Листата са ветрилообразни, покрити с власинки, с дълги дръжки. Листната петура е разсечена на пересто нарязани дялове с назъбени краища. Цветовете са събрани в съцветие с червено, розово или бяло обагряне. Мушкатото обича светлината - прякото слънчево сгряване, затова обикновено се отглежда като декоративно растение по тераси, балкони, прозорци. През зимата не понася високите температури (най-много до 10-12°С). Може да се размножава чрез стъблени резници по всяко време на годината, а също и чрез семена. Използваема част. Стръкове с листа и съцветия само в свежо състояние (Неrbа,folia et flores pelargonii zonalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,4%), още дъбилни и полифенолни вещества, витамини, минерални соли и др. Етеричното масло от мушкато (наричано още гераниево или пеларгониево масло) е сходно по състав с маслото на инд-ришето - съдържа главно цитринелол (47-55%) и гераниол (37-52%), а още евгенол, линалоол, ментон, изоментон, терпинеол, цитрал, цитронелал, пинен, феландрен, мирцен, елемен, кариофилен, диметилсулфид, фенилетилов алкохол и др. Ароматът на мушкатовото етерично масло е сходен с мириса на маслото от индрише. Представлява бледозеленикава течност. Лечебно приложение. В нашата народна медицина мушкатото е на особена почит. От стари времена се е смятало, че вдиптвянето на аромата му носи здраве, предпазва от болести и затова по традиция растението се отглежда и до днес от голям процент от населението. Днес е установено, че действително излъчваният аромат от етеричното масло на мушкатото действа противовъзпалително и противоалергично, стимулира сърдечно-съдовата система и дихателния апарат и тонизира нервната система. Същевременно унищожава болестотворните микроорганизми в близост до него и поглъща летливите токсични вещества, излъчвани от бои, лакове, органични разтворители и др., като ги разгражда до безвредни продукти. Доказано е, че мушкатото има дезинфекциращо, епителизиращо, гранулиращо, противосърбежно и болкоуспокояващо действие. Лапи и компреси с нарязани на ситно свежи мушкатови листа се препоръчват от народната медицина при трудно зарастващи рани (дори гнойни), както и при кожни изгаряния (слънчеви и термични). Инхалации с отвара от свежи листа или с мушкатово етерично масло помагат при мигрена, нервни депресии, сърдечни смущения, алергични състояния и др. В комбинация с листа от здравец, борови връхчета, стръкове лавандула и мента се пълнят възглавници, които се използват при безсъние. Вани с отвара от свежи листа и с етерично масло от мушкато се препоръчват при високо кръвно налягане (разширяват кръвоносните съдове), мигрена, безсъние, нервни разстройства. Ваните действат ободряващо и тонизиращо върху цялото тяло. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва при младежки пъпки по лицето компреси със запарка от 50 г свежи ситно нарязани листа от мушкато и 50 г листа от смрадлика, които се заливат с 1 литър вряла вода. След изстиване запарката се прецежда и с течността се правят компреси на предварително добре измито лице с хладка вода. След сваляне на компреса младежките пъпки се намазват със зехтин. Процедурата се прави сутрин и вечер до пълно премахване на козметичния дефект. Стара народна рецепта препоръчва напълване на бутилка с широко гърло с нарязани на ситно мушкатови листа, които се заливат със силна ракия (40-50°) и се излагат на действието на слънчевите лъчи за 1-2 седмици. След това разтворът се прецежда, листата се изстискват и се оставя да се утаи. Получената настойка трябва да е бистра и с приятен аромат, дезодориращ и освежаващ въздуха в стаята. Съхранява се на хладно място. Други приложения. Установено е, че комарите и мухите не понасят миризмата на мушкатото (особено по време на цъфтеж), което се използва за прогонването им. НЕВЕН (CALENDULA OFFICINALIS) Произход и разпространение. Родина на невена е Южна Европа (Средиземноморието), където все още се среща и като диворастящ вид. Древните римляни и гърци са познавали добре растението, което е видно от трудовете на древноримските и древногръцките учени. Още от дълбока древност невенът е бил използван за декоративни и естетически нужди, а също и като лечебно средство. Днес като красиво декоративно градинско растение е разпространен особено много из цяла Европа, Западна Азия, Северна Африка и Северна Америка. У нас в диво състояние се среща по Южното Черноморие (около Созопол), а като култивиран декоративен вид се отглежда масово из градините на цялата страна. Родът Саlendulа е представен от 20 растителни вида. Ботаническо описание. Невенът е едногодишно, рядко двугодишно тревисто растение (фиг. 78) с височина на стъблото до 60 см от сем. Сложноцветни (Соmpositae, Asteraсеа). Коренът е врете-новиден и разклонен. Стъблото е изправено, разклонено и грапаво. Листата са последователни, приседнали, лан-цетни или тесноовални, покрити с жлезисти власинки, поради което при пипане лепнат. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблата и имат жълто-оранжев до наситено оранжев цвят. Създадени са множество сортове с различна багра и кичестост на цветовете. Плодът е много характерен - той е едносеменен, неразпукващ се, снабден с бяла хвърчилка и има разнообразна форма (явлението се нарича хетерокарпия или разноплодие и е най-добре изразено при невена, при който може да образуват плодосемки с форма на халка, човешки или животински нокът, наподобяващи рибешки зародиши, както и преходни форми). Използваема част. Цветните кошнички, стръковете и листата на растението, брани по време на цъфтеж (Flores, herba et folia Calendulae officinalis). 
Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло (0,01-0,03 мг%), календулин, сапогенин, горчиви вещества, органични киселини (ябълчна, салицилова, пентадецилова), флаво-ноиди (интриаконтан и др.), ситостерин, ензими, до 4% слузести вещества, смоли, багрила, сапонини, катран, около 3% каротеноиди (3,2 mg% каротин, ликопин, виолаксантин, рубиксантин, цитраксантин, флавоксантин, хризантемаксантин, флавохром, неоликопин и др.); стръковете и листата съдържат дъбилни вещества, тритерпенови сапонини и гликозиди, производни на лупеола (арнидиол, фарадиол, урзадиол, календуладиол, амирин), горчиви вещества (календин и др.), витамини (С, каротин, Р и др.), минерални соли, полиацетилени, ензими и др. Дрогата има приятен специфичен мирис. Невеновото етерично масло не е добре изучено, но е известно, че съдържа много ценни биологичноактивни вещества. Лечебно приложение. От древни времена невенът е известен с многостранните си целебни свойства и използван от народната медицина особено приоритетно. Древноримският лекар Клавдий Гален (ок. 130-200 г.) го е предписвал при редица заболявания и особено често при рани. Днес е установено, че дрогата притежава противо-възпалително, дезинфекционно, противобактериално (особено срещу стафилококи и стрептококи), ускоряващо ранозарастването, нервноуспокоително, противогъбично, потогонно, понижаващо кръвното налягане и ускоряващо сърдечния ритъм действие. Вани със запарка или отвара от стръкове с цветове се препоръчват при нервни смущения (за успокояване на нервната система), за тонизиране на организма, за понижаване на артериалното налягане, за регулиране и стабилизиране ритъма на сърдечната дейност, при разширени вени, кожна туберкулоза, гъбични заболявания, гнойни процеси (фурункули и карбункули), трудно зарастващи рани, ожулвания и порязвания, световъртеж, главоболие, леки изгаряния, възпаления на лимфните възли, стомашно-чревни болки и др. Седящи вани се препоръчват при ерозия на женските полови органи (трихомонаден колпит и др.), менструални смущения (болезнена и нередовна менструация). Особено ефективни са при разширени вени на краката, гъбични заболявания, хемороиди и др. При малки деца вани се предписват при подсичане, ожулване, кожни сърбежи и обриви и др. Частични вани се използват при ожулвания, порязвания, безболезнено отделяне ла залепнала превръзка и др. Гаргара и жабурене с отвара от цветове и стръкове невен се препоръчват при парадонтоза, възпаление на венците и гърлото, на лигавицата на устната кухина, ангина, възпаление на сливиците и др. Гаргарата може да се извършва и със спиртна настойка (20 г дрога се кисне в 100 мл силна ракия или водка за 10 дни; прецежда се и 20 капки от настойката се разжрежда с 100 мл вода, с която се жабури). Промивки на носа при гнойни секрети с есенция от невен (20%) в комбинация с воден разтвор на готварска сол (в съотношение 1:9) дават добри резултати. Народната медицина препоръчва про-мивки на женския полов орган с отвара от невен при бяло течение. Компреси и лапи с отвара от дрогата или с есенция от невен се препоръчват при възпаление на кожата, инфектирани и трудноза-растващи рани, циреи, ожулвания, изгаряне и др. Натрвания на кожни участъци със спиртна настойка от невен се използват при гъбични заболявания, трудно зарастващи рани и др. Намазване с маслен извлек от невенови цветове в зехтин (в съотношение 1:10), както и с мехлем от невенови цветове, се използваа при трудно зарастващи рани и леки изгаряния, а също и при фурункули, карбункули, гнойни рани, разрязвания по кожата, ожулвапия, натъртване, гъбички между пръстите на краката. От цветните кошнички на невена се извлича екстракт, наречен калеффлон, който се прилага като противовъзпалително средство, стимулиращо репаративните процеси при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, както и при обострени хронични гастрити, при възпаления на жлъчката и жлъчните пътища. От същата дрога, в съчетание с железен окис, се получава и препаратът каферид, който стимулира функцията на кръвотворните органи и е ефективен при желязодефицитна анемия. Цветните кошнички на невена са суровина и за получаване на карофиленова маз (от 5% и 10%), която се използва външно като местно противовъзпалително средство, премахващо кожен сърбеж, а също за лечение на дерматити, екземи и трофични язви. Експериментални изследвания, проведени в чужбина и у нас, показват, че невенът притежава известно противотуморно действие при трансплантационни туморни щамове - рак на кожата, на млечната жлеза и на матката.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
