Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РИГАН ОБИКНОВЕН (ОRIGANUM VULGARЕ) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- Лечебно приложение.
- Не се препоръчва приемане през устата на риганово етерично масло и е противопоказно всякакво ароматолечение с него при бременни!
- Противопоказни са вани с риган при бременни, тъй като предизвикват приток на кръв в тазовата област, което може да доведе до аборт!
- РОЗА МАСЛОДАЙНА, ТРЕНДАФИЛ (ROSA DAMASCENA) Произход и разпространение.
Лечебно приложение. Резенето е било използвано като целебно средство още от древността. Според древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.) резенето помагало за усилване на зрението, а знаменитият римски лекар Клавдий Гален (130-200 г.) го препоръчвал при колики. Днес е известно, че дрогата и резеновото етерично масло притежават апетитовъзбуждащо, слабително, пикочогонно, газогонно, отхрачващо, подобряващо храносмилането и общоусилващо действие. Вани с отвара от резене или резеново етерично масло се препоръчват при безапетитие, смущения в храносмилането, стомашно-чревни газове и колики, запек, както и като общоукрепващо и стимулиращо работоспособността средство. Гаргара с отвара или запарка от дрогата се прилага при възпаление на горните дихателни пътища и на устната лигавица, кашлица, като отхрачващо и слузоотделящо средство, при простудни заболявания, безапетитие и др. Накапване на очите се правят с отвара от дрогата при конюнктивит и други очни възпаления. Анетолът от резеновото етерично масло се използва във фармацевтичната промишленост за приготвяне на лекарства с отхрачващо действие при бронхит, кашлица и други заболявания на горните дихателни пътища. Козметично приложение. Народната фитокозметика използва отвара или запарка от плодове (преди пълното им узряване) или от стръкове (по време на цъфтеж) за промиване на очите при зачервяване и прашинки, а също за жабурене при лош дъх в устата. Етеричното масло от резене намира приложение в парфюмерийната промишленост за различни парфюмни композиции, както и за ароматизиране на зъбни пасти, лосиони и тоалетни сапуни. Други приложения. Етеричното масло от резене, разтворено в съотношение 1:10 действа инсектицидно - унищожава дрешките въшки и други външни паразити. Резеновото етерично масло се използва в кулинарията като ценен ароматизатор за салати, печива и др., а също за ароматизиране на бонбони и ликьори. РИГАН ОБИКНОВЕН (ОRIGANUM VULGARЕ) Произход и разпространение. Риганът е познат още от древни времена. Древните римляни прогонвали с него злите духове от домовете си, а старите гърци го почитали наред с пчелата като символ на трудолюбие и красота. Не случайно родовото название на растението Оriganum произлиза от лат. думи оros- планина и ganos- ослепителна красота. През Средновековието риганът бил символ на възмъжалост и самостоятелност и затова младежите, отделяйки се от бащината си фамилия, втъквали стръкче от риган в ботушите си. За родина на ригана се смята Европа и Предна Азия, откъдето растението е пренесено в Африка и Северна Америка. У нас риганът е разпространен като диворастящо растение из цялата страна по храсталаци, каменливи затревени места и по горски поляни докъм 2000 м надм. вис., но се среща и култивиран по дворове и градини в някои региони на страната.
Ботаническо описание. Риганът е многогодишно тревисто растение (фиг. 86), достигащо 30-70 см височина. Принадлежи към сем. Устноцветни (Lamiaсеае, Labiatае). Има късо пълзящо коренище, от което изникват нови издънки. Стъблата са четириръбести, разклонени в горната си част, червеникави и слабо окосмени. Листата са срещуположни, леко мъхести, снабдени с дръжки, продълговато яйцевидни, с многобройни светли точици по листната петура, които са дребни етеричномаслени жлезички. Цветовете са дребни, бяло до розововиолетово обагрени, събрани на върха на разклоненията в щитовидни съцветия. Плодът е съставен от 4 лъскави кафяви овални орехчета. Цялото растение излъчва специфичен приятен аромат (особено при стриване на листата и цветовете) и има горчиво-стипчив вкус. Използваема част. Връхните цъфтящи стръкове (до 20 см) в началото на цъфтежа (Неrba Origani vulgaris). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5-1,5%), феноли, горчиви вещества, танини (до 8%), флавоноидни глико-зиди (лутеолин, диосметин, апигенин), ситостерин, свободни алкохоли, пигменти, пектин, витамини (С -до 500 мг %, каротин и др.), минерални соли, тлъсто масло (до 28%). Риганът има силен приятен аромат, горчив и стипчив вкус. Ригановото етерично масло съдържа тимол (17-30%) и карвакрол (до 25%), цимол, мицен, камфен, туйен, оцимен, пинен, феландрен, терпинен, кариофилен, гсранилацетат, бициклични сексвитерпени (до 12,5%) и др. Ригановото етерично масло има силна, тежка и не много приятна миризма. Лечебно приложение. Билката е известна от далечното минало с широкия си спектър на действие. Древните гръцки и римски лечители предписвали риган при ухапвания от отровни насекоми (оси, бръмбари, скорпиони и др.), като били убедени, че той има противоотровно действие. А средновековните лечители са смятали, че опушването с риган прогонва злите духове и всякакви болести. Днес се знае, че дрогата има болкоуспокояващо, отхрачващо, спазмолитично, потогонно, антибактериално, съдоразширяващо, жлъчегонно, стимулиращо секрецията на храносмилателните и бронхиалните жлези, нервоуспокояващо действие. Не се препоръчва приемане през устата на риганово етерично масло и е противопоказно всякакво ароматолечение с него при бременни! Инхалации с отвара от дрогата или с риганово етерично масло се препоръчват при мигрена, главоболие, респираторни заболявания - бронхит, фарингит, кашлица, ларингит, трахеит, бронхиална астма (особено добре действа при еластичен бронхит), тъй като инхалацията оказва успокоителен ефект чрез разширяване на бронхите. Същевременно тя има потискащ ефект върху сърдечносъдовата система, като намалява пулсовата честота и понижава артериалното налягане. Народната медицина препоръчва парите от врящата отвара от дрогата да се отвеждат чрез фуния в ушите при намален слух (всекидневно в продължение на една седмица). В много страни се продават ароматни възглавници, напълнени с изсушената риганова билка, чийто аромат има нервноуспокоителен и сънотворен ефект. Същите могат да се изработят и собственоръчно. Впрочем, вдишването на дима от риган е стар народен метод, използван още от древните траки, които хвърляли вечер в огнището стръкове от билката, за да може чрез вдишването на дима да се предизвика сънно състояние. Днес за тази цел в някои страни продават малки билкови възглавнички, (напълнени с изсушени риганови стръкове), които се поставят върху радиаторите за ароматизиране на въздуха в помещението. Вани с отвара от дрогата се препоръчват при нервни смущения, неврастения, трудно уриниране, кожни обриви, скрофули, екземи, гнойни рани, дерматит, ексудативно-катарална диатеза, стомашно-чревни колики, чернодробни и жлъчни заболявания, болезнена менструация, атония (леност) на червата, гастрит, колит, ревматични заболявания, мускулна треска, възпаление па половите органи и др. Противопоказни са вани с риган при бременни, тъй като предизвикват приток на кръв в тазовата област, което може да доведе до аборт! Промивки на влагалището или тампони, напоени с отвара от риган, дъбови кори, живовляк и ружа по равни части се правят при бяло течение у жените. Гаргара с риганова отвара се използва при простудни заболявания , еластичен бронхит, фарингит, кашлица, дезинфекция на устната кухина и носоглътката, възпалени венци, зъбобол, като в тези случаи се използват изразените противомикробни свойства на ригановото етерично масло (по-точно на тимола). Народната медицина препоръчва при зъбобол поставянето на памуче в дупката на зъба, напоено с риганово етерично масло или със спиртна настойка от риганови стръкове. Обтриване с отвара от дрогата се препоръчва при ревматични болки и при целулит. Компреси и лапи с отвара от риганови стръкове се прилагат при фурункули, отоци, инфектирани гнойни труднозарастващи.рани, лишеи, екземи, възпалени лимфни възли. Козметично приложение. Риганът е бил използван като козметично средство още през Средновековието. Ясновидките приготвяли с него специална пудра за разкрасяване, която предлагали на младите момичета, за да станат привлекателни и желани. Народната фитокозметика предлага за тонизиране и почистване на кожата от отделяните продукти от обменните процеси, за отстраняване на неприятна миризма и придаване на приятен аромат комбинирана билкова рецепта за вана: риган - 5 части, коприва - 4 части, лайка - 3 части, жълт кантарион - 2 части и мащерка - 1 част. Билките се нарязват на ситно и се поставят в тензухена торбичка, която се потопява във ваната с температура на водата 36 - 38°С. Продължителността на ваната е 15-20 минути и се препоръчва да се прави 2-3 пъти седмично. Руската народна фитокозметика препоръчва ригана в комбинация с дроги от бреза, хмел, лайка, блатен аир и коприва по равни части за приготвяне на отвара, с която се втриват корените на косата. По този начин се подхранва и укрепва косъмът и му се придава естествен цвят и блясък. А за мазна коса се прилага комбинация от дрогите на ригана, салвията и дъбови кори (по равни части). Ригановото етерично масло намира приложение в парфюмерийната и козметичната промишленост за композиции с ориенталски нюанси, както и за ароматизиране на тоалетни сапуни. Други приложения. Риганът притежава инсектицидни свойства - още древните римляни са го използвали за прогонване на досадните мравки от домовете си. У нас стар народен обичай е със стрити на прах цветове да се наръсват постели, места, обитавани от бълхи, дървеници, молци, мравки и други насекоми, които не понасят ригановата миризма. В някои страни риганът се използва при производството на бира и вина. Намира приложение и като ароматна прибавка към тютюна при производството на цигари. Риганът се използва в кулинарията като ароматна подправка (особено в неаполитанските пици, сосове и др.). Тлъстото масло, получено от ригановите семена, намира приложение при производството на лакове и бои. Риганът е добро медоносно растение. РОЗА МАСЛОДАЙНА, ТРЕНДАФИЛ (ROSA DAMASCENA) Произход и разпространение. Розата е едно от най-старите декоративни растения, познати на човека още от дълбока древност. Вкаменелости от листа, венчелистчета и бодливи леторасли, датиращи отпреди 25 млн. години, потвърждават, че още тогава е имало около 100 различни вида рози. Смята се, че растението произхожда от Средна Азия. В "страната на розите" - Гюлистан (древна Персия - днешен Иран), розата наричали гюл (цвете) и била на особена почит. Персийските поети я възпявали в стиховете си, тя била отглеждана и в столицата на древна Асирия - Вавилон, в прочутите висящи градини на Семирамида. От Мала Азия и Персия розите били пренесени в древна Гърция, Египет и Рим. Още древногръцкият епически поет Омир (IX в. пр. н. е.) споменава за розата, а според друг гръцки поет, Анакреон (ок, 570-478 г. пр. н. е.) от белоснежната морска пяна, от която се родила богинята на любовта Афродита, възникнали и първите рози с бял цвят. Червените рози пък се появили на местата, където капели капки кръв от изранените нозе на богинята, докато тя тичала към бога Адонис. Древногръцки легенди разказват, че самата Афродита ходела с венец от рози на челото си, ето защо древните елини отглеждали розата в прекрасни градини около храмовете на красивата богиня. За тях розата била символ на любовта, красотата, а също и на храброст. Гирлянди от рози украсявали колесниците на победителите, връщащи се от война. Булката в сватбения си ден носела венец от рози, а брачното ложе било покривано с нежни розови цветчета. Древногръцката поетеса Сафо (VI в. пр. н. е.) първа нарекла розата "царица на цветята", което прозвище се е запазило и до днес. Древноиндийски легенди разказват, че богинята на красотата Лакшми се появила обкичена в розов цвят, който имал 108 големи и 1008 малки розови цветни листенца. Някога в Индия съществувал обичай, според който от царя можело да се измоли всичко, стига просителят да му поднесе роза при посещението си. В древен Китай на розата били посвещавани стотици книги. Получаването на розово масло там започва около VI-V в. пр. н. е. От него се ползвали само висшите класи, а простолюдието имало право да носи изсушени розови венчелистчета като муски против зли духове. Древните египтяни също познавали и отглеждали розата няколко века пр. н. е. По времето на царица Клеопатра (69-30 г. пр. н. е.) всяка година уреждали "розови пиршества", които буквално били заливани от уханните венчелистчета на розата. Дори от фонтаните бликала розова вода. Самата Клеопатра, за да съблазни римския пълководец Марк Антоний, го поканила в стая, покрита с пласт от розови цветни листчета с дебелина 1 аршин. В древен Рим розите имали баснословни цени. Римският император Клавдий Нерон (37-68 г.) например, за един кораб рози, докарани от Египет, заплатил цяла бъчва златни монети. По това време с венчелистчетата на розите били обсипвани масите и залите за пиршества. За да имат цветове през цялата година, в Рим отглеждали розите в парници. Според стара римска легенда розата дължи появата си на богинята на лова Диана, която била влюбена в Амур, но той харесвал нимфата Розалия. Диана подмамила красивата нимфа в един храсталак, където тя намерила смъртта си сред бодлите му. Когато Амур я намерил, се облял в горчиви сълзи, които падали върху бодливия храст и в миг от него израснали чудно красивите цветове на розата. В Западна Европа розата си пробила път едва към V-VI в., като в началото тя била отхвърлена от християните, които я смятали за символ на поробеност. Но красивото и уханно цвете постепенно успяло да спечели сърцата на европейците. Розата, първоначално посветена на Афродита, неусетно започнала да се посвещава на Дева Мария. Постепенно червената роза станала символ на Христовата кръв, покапала върху един трънлив храст при разпъването на Исус Христос. Смятало се, че розата е "небесен посланик" и "божие дете на земята". Днес розата е всепризнат символ на чистота, любов и красота.
В България розата е била внесена през XIV в. от Дамаск (Сирия)., по грсме на нашествието на турците. А според стара легенда българският строител Добромир, който бил на работа в далечна Персия, при завръщането си в България донесъл първата роза. При раздялата неговата изгора Лейла му поднесла за сбогом преди тръгване една роза, като му казала, че ако любовта му е толкова голяма, колкото нейната, красивото цвете никога няма да увехне. Добромир посадил розата на брега на Тунджа и на следващата пролет чудното растение разцъфнало в омайни румени цветове, нежни като лицето на любимата му. След време тези места се превърнали в прочутата Розова долина. Смята се, че масовото отглеждане на маслодайна роза (наречена у нас казанлъшка роза) и добиването на розово етерично масло и розова вода започва в края на XVII в. и началото на XVIII в. Дори през периода 1905-1916 г. България е била водещата държава с 89% от всички розови площи в световен мащаб, като сме добивали около 5 400 кг от безценното розово етерично масло. Разбира се, че понастоящем позициите далеч не отговарят на тези данни от близкото минало. Днес в света съществуват над 20 000 сорта градински рози, създадени чрез упорита селекция. Във Франция се отглежда маслодайната столистна роза (Rosa centifolia, от която се добива розово етерично масло. Отглежданата у нас, известна из целия свят, червена казанлъшка роза е резултат на отбор, осъществяван в продължение на около 300 години от българските цветари. Има известни предположения, че червената казанлъшка роза е получена от кръстосване на галската роза (Rosa gallicа) и шипката (Rosa caninа). Днес маслодайната роза се отглежда най-много в регионите с умерен климат - България, Франция, Турция, Мароко, Индия, Китай, САЩ и др. Ботаническо описание. Розата е многогодишен храст (фиг. 87), достигащ на височина 1,5-2 м. Принадлежи към сем. Розоцветни (Rosaсеае). Кореновата система е добре развита. Стъблата са изправени, покрити с бодли. Клонките излизат от старите разклонения и биват вегетативни и цветоносни. Листата са тройни, текоперести, с 5 - 7 елипсовидни листчета, назъбени по края, имат прилистници и са разположени последователно. Цветовете са събрани в розови метличести съцветия. Всеки цвят се състои от около 30 венчелистчета. Плодът е лъжлив, червен на цвят, състои се от множество орехчета, обхванати от месестото деловидно разраснало цветно легло. Използваема част. Свежи венчелистчета от цветовете на растението (Flores Rosae damascenae). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,04-0,06%), глюкозиди, горчиви и смолисти вещества, каротиноида рубиксантин, катехинови танини (до 20%), антоцианиди, антоци-ановото вещество цианин, флавоновите глюкозиди кверцетин и кверцитрин, захари, восъци, тлъсти масла, галова киселина, минерални соли, витамини (С, В1, В2, каротин и др.). Маслодайната роза има изключително приятен аромат. Розовото етерично масло съдържа над 250 компонента и се състои от 30% стеароптен (твърда форма) и елеоптен (течна форма). Стеароптенът е без мирис, но добре фиксира аромата на розата и й придава трайност. Етеричното масло на розата съдържа гераниол (до 40%), цитронелол (до 50%), нерол (до 10%), фенилетилов алкохол (до 50%о), метилевгенол (до 2,4%), евгенол (до 1,5%), фарнезол (до 1,3%), линалоол (до 1,4%), карвон (0,41%), розофуран (0,16%), дамаскон (0,14%о), йонон (0,03%), цитрал, канелен алдехид, бензалдехид, мравчена, оцетна и изовалерианова киселини, парафин и др. Стеароптенът (твърдата част) се състои от въглеводорода ейкозан и др. Розовото етерично масло има силен, фин и дълготраен аромат и остър балсамичен вкус. Лечебно приложение. Розата е била известна още в древността като лечебно и афродизиачно средство. Още древните египтяни, гърци и римляни използвали розовото масло и розовата вода за лекуване на главоболие, мигрена, очни заболявания, туберкулоза, труднозарастващи рани. В древен Египет розовото масло влизало в балсамиращите съставки на мумиите. Древноримският учен Плиний Стари (23-79 г.) в труда си "Естествена история" (своеобразна енциклопедия за природата в 37 тома) е изброил 32 вида лекарства, които може да се приготвят от рози. Знаменитият лекар-таджик Авицена (980-1037 г.) също използвал извлек от венчелистчетата на розата като лекарствено средство при много заболявания (кашлица, кръвохрачене, туберкулоза и др.). В Западна Европа розовото етерично масло започнало масово да се използва за лечебни цели едва в края на XVI в. Доказателство за това е, че се споменава за него във фармакопеята на гр. Вормс (издадена през 1582 г.) и на гр. Франкфурт на Майн (през 1587 г.). Днес науката недвусмислено е доказала, че розовото етерично масло притежава висока биологична активност - то оказва противовъзпалително, противомикробно, спазмолитично, афродизиачно, слабително, жлъчегонно и жлъчкотворно действие. Инхалации с розово масло или розова вода, както и със запарка от дрогата, повишават тонуса на организма, възстановяват силите при преумора и нервно напрежение, премахват главоболие, успокояват нервната система, а същевременно стимулират сексуалната и нервнопсихичната дейност, като активират ретикуларната формация на главния мозък. Освен това инхалациите оказват противовъзпалително, противомикробно и противоалергично действие при възпаления и заболявания на горните дихателни пътища (бронхити, бронхиектазии, бронхиална астма и др.). Препоръчват се и при ринофарингит, ангина, настинка, хрема, грип и др. Поставяне в носа вечер преди лягане на малко памучно тампонче, напоено с розово етерично масло, е старо народно сънотворно средство. С розово масло се намазва челото или се поставят свежи розови цветове върху него или върху главата при главоболие, мигрена и безсъние. Вани с розово етерично масло или с отвара от дрогата за 15-20 минути се препоръчват като тонизиращо средство за възстановяване при физическа и умствена преумора, нервно напрежение, главоболие, мигрена, алергични състояния, възпаления на горните дихателни пътища, както и за стимулиране на сексуалната дейност. Компреси и лапи от розова вода или розово етерично масло е също старо народно лечебно средство при възпаление на очите, при кожни обриви и при труднозарастващи рани, а налагането на свежи цветни листенца върху протрита кожа и дълбока рана спомага за бързото образуване на нова тъкан; добър ефект има и при възпалителни отоци, които се разнасят по-бързо. Накапване на розово етерично масло в ушите облекчава болките при възпаляването им. Гаргара с розово етерично масло, розова вода или запарка от дрогата се препоръчват от народната медицина при зъбобол (премахва болката), а също при афти и възпаление на устната кухина, гърлото и венците (по 5-6 пъти дневно). Дъвчене на пресни цветни листчета от роза е старо народно средство при афти на устната лигавица. Розовото етерично масло и особено неговата съставка евгенол намират ценно приложение в зъболекарската практика при лечението на парадонтоза, амфодонтоза, кариес и др. На базата на розовото етерично масло у нас се произвеждат няколко ефективни лекарствени средства: розамин-унгвент (за лечение на варикозни и декубитусни язви, алергични обриви, изгаряния, гнойни рани, панарициум и др.), розафтол-унгвент (за локално лечение на рани и др.), розанол-капсули (при жлъчни колики, бронхиална астма и др.). Козметично приложение. Още в края на XVI в. в Англия са приготвяли балсам за загрубяла кожа на ръцете, който включвал смес от розова вода, свинска мас и стрит ябълков плод. По времето на френския крал Луи XIV (1638-1715 г.) се използвало розово масло, размесено с пчелен мед, като основа за приготвяне на най-добрите козметични кремове. Според стара френска поговорка "Розовата вода дава живот на кожата". Днес действително е доказано, че тя действа благотворно на кожата със своите омекотяващи, тонизиращи и дезинфекционни свойства. И до днес народната фитокоз-метика широко използва розата в разнообразни козметични рецепти. Маска за всякакъв вид кожа. В бурканче от детски храни се слагат цветните листенца от 5 рози и се заливат с минерална или пре-варена вода. След 3 дни водата се отцежда и към нея се прибавя малко оризово брашно или счукани овесени ядки до получаване на кашнца, която се нанася на лицето и шията. След 30 минути маската се сваля, като се измива с хладка вода и кожата се намазва с подходящ крем. Подобна рецепта за всякакъв тип кожа е и отварата от 1 чаена лъжичка цветове от роза, към която след прецеждане се прибавя 1/2 чаена лъжичка пчелен мед и 1/2 лъжичка овесено брашно. Сместа се бърка до получаване на кашица, която се нанася върху кожата на лицето и шията. Маската се оставя да действа 30 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Кожата става гладка, сочна и нежна. Маска за отпусната, застаряваща кожа. Смесват се и се разбъркват добре 10 капки розово етерично масло, 5 капки зехтин (или олио), 1 чаена лъжичка вазелин, 1 ампула от 2 мл витамин С, 1 ампула от 5 мл витамин А. Получената смес след добро размесване се нанася върху кожата на лицето и шията и маската се оставя да действа 30 минути. Сваля се, като се измива се с хладка вода. Намазване с крем, приготвен от розови цветни листа, се препоръчва при суха кожа. За целта се вземат около 15-20 листчета от цвят на маслодайна роза и се заливат с 1/4 литър кипяща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се прецеждат и се смесват със сметана. Разбърква се, докато се получи равномерна хомогенна смес. Ако липсва сметана, може да се приготви домашна, която се получава, като в широк съд се оставя на студено да престои 1 нощ несварено прясно мляко. На сутринта образувалият се каймак се обира от повърхността. Вместо сметана може да се използва и свинска мас. С получения крем се мажат напукани или сухи устни или ръце. Розовата вода (закупена от аптеката или приготвена чрез кипване на 50 г розови цветни листчета в 250 мл вода) е прекрасно козметично средство. Тя действа антисептично и укрепващо. Тонизира и освежава кожата на лицето, подобрява кръвообращението и поддържа водния баланс в обмяната на веществата на кожата. За целта лицето и шията се намазват с напоен памучен тампон с розова вода. Тя е подходяща и за почистване на всякакъв тип кожа (особено на възпалена), тъй като потиска развитието на болестотворните микроорганизми. С успех се прилага за премахване на младежки пъпки. В този случай се препоръчва третиране на кожата на лицето 4-5 пъти дневно с памучен тампон, напоен с розова вода. Тя е подходяща и за почистване на лицето, което се извършва по същия начин сутрин и вечер. За почистване на кожата на лицето може да се приготви тоалетно мляко (10 г обелени бадемови ядки се счукват добре и към тях се прибавя на малки порции 100 мл топла розова вода). Сместа се бърка постоянно, докато не добие консистенция на мляко. Накрая се прецежда през марля. Розовата вода е много подходяща и за, дезинфекция на лицето след бръснене, при което кожата се успокоява и тонизира. Същият ефект се получава и след леко слънчево изгаряне чрез намазване на цялото тяло. Фрикциите с розова вода на суха и чуплива коса също дават добри резултати. Крем за овлажняване па суха кожа и за почистване от грим. Затоплят се на водна баня 85 г пчелен восък, прибавят се 1 чаша бадемово масло или зехтин, 2 чаши розова вода и 1/2 чаша сушени или пресни листчета от розов цвят. Сместа се разбърква добре с миксер и се охлажда, докато се превърне в крем, с който се намазва кожата на лицето. Лосион за груба, изсушена кожа при слънчево изгаряне. Смесват се равни части розова вода, сок от краставица и глицерин. Прилага се неограничено при необходимост чрез намазване на кожата с тампон, напоен с получения лосион. Лосион за груба кожа на ръцете. Смесват се 90 мл розова вода и по 30 мл лимонов сок и глицерин до получаване на хомогенна смес. С този лосион се напоява памучен тампон, с който се намазва кожата на ръцете. Лосион за свиване на разширени пори. Смесват се 150 мл розова вода, 100 мл чист спирт и 1 г лимонена киселина. След добро раз-бъркване с получения лосион се напоява памучен тампон, с който се намазва кожата. Лосион за мазна коса и за почистване на лицето. Към 200 мл розова вода се прибавя 1 супена лъжица силна ракия (или водка) и се добавят няколко капки лавандулово или розмариново етерично масло. С напоен памучен тампон кожата на лицето се почиства всяка сутрин и вечер, като се избягва миенето със сапун. Парна баня за освежаване на повяхнала, обезводнена коса на лицето и шията. За целта в съд с кипяща вода се поставят 3-4 шепи цветни листенца от рози. Лицето се надвесва над излъчваните пари, като главата се покрива с голям пешкир.Маслодайните рози (по-точно розовото етерично масло и розовата вода) намират ценно приложение в парфюмерията, като облагородяващо средство при производството на първокласни парфюми, одеколони, лосиони, телове и дезодоранти. Продуктите от розата (розов, конкрет, розово абсолю и розова вода) намират голямо приложение в козметичния арсенал на специализираното българско парфюмерийно производство (розова вода, фитошампоан Роза, парфюм Роза, биокрем Розалия и др.). Розовото етерично масло се използва като основна съставка на редица световно известни парфюми като Шанел +19, Ив Сен Лоран, Диорел на Кристиан Диор, Джеки и др. Розовото и жасминовото етерично масло са основните компоненти на един от най-новите парфюми от серията Салвадор Дали - Далисим. Приятният аромат и съдържащите се ценни биологично активни вещества в розовото етерично масло го правят незаменимо при производството на вода и пасти за зъби, които заздравяват венците. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
