Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Козметично приложение. С
- Други приложения.
- Произход и разпространение.
- Използваема част.
- СИНАП ЧЕРЕН, ХАРДАЛ (SINAPIS NIGRA, BRASSICA NIGRA) Произход и разпространение.
- В чист вид това масло е ОТРОВНО!
- (само по указание на лекар!).
- СМИНДУХ (TRIGONELLA CAERULEA, T. FOENUM GRAECUМ) Произход и разпространение.
- Ботаническо описание.
- СМРАДЛИКА (COTINUS COGGYGRIA, RHUS COTINUS) Произход и разпространение.
Химичен състав. В ендогенни вместилища на дървесината (в паренхимни клетки и в сърцевината) се съдържа 3-6% етерично масло. То е съставено от 38 компонента: санталол, сантален, сантен, сантенон, санталал, санталон, сантенол, куркумен, фармазен, терасанталал, трициклокасанталол, трициклоекасанталова киселина, трезол, евгенол, изоевгенол, алилгваекол, фурфурил, пирол и др. Смята се, че характерният аромат се дължи на фурфурила и пирола. Санталовото етерично масло е прозрачна вискозна течност с безцветен до кехлибареножълт или зеленикав цвят, с тежък сладнист дъх. Лечебно приложение. Санталовото етерично масло още от древността е било използвано от древните лечители за лечение на пикочни инфекции и възпаления на гърлото. Днес е установено, че то притежава силно изразено бактерицидно, а също и нервноус-покоително и антидепресивно действие. Инхалации със санталово етерично масло оказват добър ефект при възпаление на горните дихателни пътища и устната кухина (ларингит, фарингит и др). Вани със санталово масло се препоръчват като профилактично средство за засилване защитните сили на организма срещу инфекциозни заболявания, при безсъние, нервни състояния, както и за стимулиране на имунната система. Добри резултати се получават от санталови вани при цистит и други пикочни и влагалищни инфекции. Смята се, че санталовите вани оказват еротичен (афродизиачен) ефект, поради което се препоръчват за стимулиране на сексуалността. Масаж на шията със санталово етерично масло се практикува с изразен лечебен ефект при ларингит. Компреси със санталово етерично масло (1 капка на 50 мл топла вода) се препоръчват при трудно зарастващи рани, абсцеси и др. Жабурене със санталово масло дава добри резултати при възпаление в устната кухина (ларингит, фарингит, тонзилит, възпаление на венците, гърлото и др.). Козметично приложение. С приятния си аромат и силно изразените си антисептични свойства санталовото етерично масло е идеално средство срещу младежки пъпки. Индийската народна медицина препоръчва намазването им с паста, приготвена от 10 г прах от санталово дърво, 5 г куркума и розова вода. А за премахване на черни точки по лицето индийските народни лечители използват състава на същата паста, но вместо розова вода прибавят краставичен сок. Санталовото етерично масло намира приложение и в комбинация с етерично масло от лайка и розмарин във вид силно ароматизирана тоалетна вода за жени. Самостоятелно санталовото масло се използва за ароматизиране на тоалетна вода за мъже (след бръснене). Установено е, че санталовото етерично масло излъчва пълния си аромат, след като бъде нанесено върху кожата, като възпира процесите на стареенето й. На сухата кожа действа тонизиращо, като се прилага под формата на компреси (1 капка санталово масло на 50 мл топла вода). Върху мазната кожа действието му е адстрингентно (свиващо). Старите народни фитокозметици са правели прах за зъби по следния начин: 2,5 мл санталов екстракт се разтваря в 10 мл спирт и се смесва чрез бъркане с 1 мл ментово масло, добавя се калциев карбонат до получаване на гъста каша, която след втьрдяване се стрива на прах. Санталовото етерично масло намира важно приложение в парфюмерийната промишленост (особено при парфюми и одеколони с ориенталски характер). Не случайно санталовото дърво в Индия се нарича растителен парфюм. Намира приложение и за ароматизиране на сапуни и други козметични продукти. Други приложения. От дървесината на санталовото дърво се изработват скъпоструващи лицеви маски и дребни фигурки, които изпускат приятен дълготраен аромат. СЕЛИМ (SEVISTICUM OFFICINALIS) Произход и разпространение. Селимът произхожда от азиатския континент, откъдето е разпространен в Европа (най-много в Италия). Още древните римляни са го използвали като подправка и лекарство, а през Средновековието в националните кухни на много европейски страни селимът е бил задължителна подправка на почти всички ястия. Днес растението се отглежда на по-големи площи в Италия, Германия, . Чехия, Словакия, САЩ и др. У нас селимът е култивиран като лекарствено растение, а в диво състояние вирее навсякъде, макар и в неголямо количество. Ботаническо описание. Многогодишно тревисто растение (фиг. 91), достигащо на височина до 1,5-2 м. Принадлежи към сем. Сенникоцветни (Арiacea, Umbelliferae). Коренът е вретеновиден, месест, сочен, жълтеникаво-бял. Стъблото е изправено,дебело, кухо, надлъжно набраздено, в горната си част разклонено. Листата са тъмнозелени, лъскави, сложноперести, с остро назъбени краища; долни- те са по-едри, а горните - по-дребни. Цветовете са бледожълти до зеленикаво-жълти, образуващи сложни сенници с 12-20 главни лъча и обвивка от многобройни заострени, обърнати надолу листчета. Плодът е двусеменен, с обратно яйцевидна форма и жълто-кафяв цвят; при узряване се разделя надлъжно на две половинки. 
Използваема част. Свежи корени, плодове и листа (Radix, fructus et foli Levistici officinalis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (в плодовете 2,47% ,в листата 1,27%, в корените 0,52%), дъбилни вещества, пектин, скорбяла, смоли, фуранокумарини, органични киселини (ябълчна, хлорогенова, кафеена), белтъчини (3,9%), захари (3,7%), витамини (С - 66 мг%, каротин - 4 мг%, фолиева киселина и др.), минерални соли (фосфор -1.8 мг%, желязо - 15 мг%, калций - 3,6 мг%, калий -1,3 мг% и др.). Всички части на растението излъчват силен специфичен мирис. Селимовото етерично масло съдържа около 70% фталиди, бутилфталид, лигустилид, бутилиденфтилид, бутилхидрофталид; фуранокумарини (псорален и бергаптен), кумарини(умбелиферон и др.), терпени, сесквитерпени, терпенеол, цинеол, карвакрол, ев-генол и др. Етеричното селимово масло притежава характерния аромат на растението. Лечебно приложение. Селимът е бил известен като лечебно средство още на древните римски лечители, които го използвали при лечение на водянка, подагра и бъбречни заболявания, за лекуване на меланхолията, депресии, страхови състояния, като противоотрова и пр. Древните тибетски лекари пък го предписвали за повишаване на апетита и при стомашно-чревни колики. Днес е известно, че дрогата притежава газогонно, пикочогонно, апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането, отхранващо, противовъзпалително и общоукрепващо действие. Вани със запарка от корени или селимово етерично масло се препоръчват при ревматични заболявания, кожни възпаления, обриви и сърбежи, отоци от бъбречен и сърдечен произход, трудно зарастващи рани, подагра, закъсняваща менструация, за успокояване на колики и др. Седящи вани се правят при възпаление на женските полови органи, както и като облекчаващо средство преди раждане. Компреси и лапи със запарка от дрогата се прилагат при труднозарастващи рани, екземи и отоци. Поставянето на компрес от винена отвара на дрогата върху болезнени стави или отоци по тялото успокояват болките при ишияс, шипове, подагра и др., а поставянето на свежи листа на слепоочията помагат при главоболие. Жабурене със запарка от дрогата се препоръчва при афти в устната лигавица и възпаления на лигавицата в устната кухина и на венците. Екстракт от корените на селим и други растения с етерични масла влизат в състава на препарата фитолизин. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва измиването на косата с отвара от дрогата, което й придава свеж и нежен блясък и премахва пърхута. Отварата се използва и за премахване на пигментни петна и лунички по лицето (2 пъти дневно се натриват в продължение на 2 седмици). При напуквания по устните ъгли се използва запарка от дрогата, с която се жабури няколко дни поред. Селимовото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост. Други приложения. Селимовото етерично масло се използва в хранително-вкусовата промишленост като подправка, а също за ароматизиране в сладкарското и ликьорното производство. СИНАП ЧЕРЕН, ХАРДАЛ (SINAPIS NIGRA, BRASSICA NIGRA) Произход и разпространение. Синапът е бил познат още на древните египтяни, които го използвали като консервант и за подобряване на храносмилането. Древните перси също добре познавали свойствата на синапа. В диво състояние в природата черният синап се среща до към 500 м надм. вие. като плевелно растение край засети площи, из угари, покрай пътища и насипи. Разпространен е из цяла Европа и Средна Азия. У нас в диво състояние се среща из цялата страна. Като културно растение черният синап е култивиран през XVII в., а два века по-късно в Норвегия започва производството на горчица от синап в специално построена фабрика. Днес горчица се получава само от бял синап. Ботаническо описание. Черният синап е едногодишно тревисто растение (фиг. 92) от ссм. Кръстоцветни(Brassicae, Cruciferae). Главният корен е тънък и вретеновиден. Стъблото е изправено, голо или покрито с власинки, достигащо 1-1,4 м височина, с дълги редки разклонения, с виолетово-зелен цвят. Листата са с къси дръжки, към основата образуват розетки, разнообразни по форма - закръглени, удължено яйцевидни, лировидноперести, къдравоперести леко врязани, неравномерно назъбени по периферията. На цвят са тъмнозелени или мръсно виолетовозелени. Цветовете са златистожълти, събрани в гъсти гроздовидни съцветия, разположени по върховете на разклоненията. Цъфтежът е през май-юли. Плодовете са прилегнали към стъблото и представляват двугнездни шушулки, дълги до 3-4 см. Семената са 8-12 на брой, със сферична форма, с кафяв цвят. 
Използваема част. Семената (Semen Sinapis (Brassicae) nigrae). Химичен състав. Семената съдържат гликозида синигрин (1-1,2%), който е двоен етер на алилизотиоцианата с калиев бисулфат и глюкоза. В дрогата се съдържа още ензимът миросулфатаза, който в присъствие на вода (до 50-60° С) започва да хидролизира синигрина и отделя от него калиев бисулфат. След това друг съдържащ се в дрогата ензим тиоглюкозйдаза, разкъсва гликозидната връзка, и се получава глюкоза и алилизотиоцианат - т. нар. алилсинапено (синапено) етерично масло (което е с целебни свойства). В чист вид това масло е ОТРОВНО! То съдържа още кротонилсинапено масло (до 50%), цианалил диметилсулфид и серовъглерод и др. Алилсинапеното етерично масло има жълтеникав цвят и много остър, силно лютив мирис, дразнещ лигавицат на очите, носа и устната кухина, предизвиквайки сълзотечение : възпаление, а нанесено върху кожата, предизвиква образуване н мехури. Двата ензима обаче са неустойчиви - гореща вода с температура над 60° С ги разрушава. Затова, ако синапеното семе с постави в кипяща вода, гликозидът синигрин не се разцепва порг ди разрушаването на ензимите. Семената съдържат още тлъсто мас ло (30-35%), ерукова, олеинова, линолова, линоленова, палме тинова, арахинова, бехенова, миристинова киселини и др., белтъчини (20-25%), слузни вещества (15-20%), сяросъдържащ съединения, ензима мирозиназа, холинов естер, глюконастурцин витамини (С - 56-105 мг%, каротин -1,9- 4,5 мг%, В1- 0,09-0,11 мг°/ В2- 0,10-0,25 мг%, РР и др.), минерални соли (калий- 330-490 мг°/ калций- 20-185 мг%, магнезий- 17-30 мг%, желязо- 0,6-1,9 мг°/ фосфор 55-87 мг%, сяра). Лечебно приложение. Растението е било използвано още с древните египтяни като консервант и за изцеление при простуд; зъбобол, за стимулиране кръвообращението, а по-късно и с арабите, които също са го препоръчвали за разтриване при простудни заболявания, както и като отрова за мишки. Днес е известно, че в смляното семе на черния синап в присъствието на вода настъпват химични процеси (вж. по-горе), в резултат на които се отделя активно действащото лечебно вещество алилсинапено етерирично масло, което има противомикробно, противодиабетично дезинфекционно, жлъчегонно, дразнещо кожата, хиперемичн (приток на кръв), възбуждащо дишането, ускоряващо сърдечната дейност, стимулиращо храносмилането и перисталтиката на червата, тонизиращо организма и др. Вана (цялостна] със синап се прави задължително от подсърде ната област надолу (само по указание на лекар!). За целта за възрастни 2-3 г (за деца 0,5-1,0 г) счукано или смляно синапово семе (брашно се поставя в платнена торбичка, която се завързва и потапя в напълнената темперирана вана (37-38° С). Продължителността на ванатг 5-10 минути. Тази вана възбужда кръвообращението, подобрява дишането, облекчава отхрачването на храчки. Препоръчва се при простудни заболявания, хрема, плеврит, бронхити, бронхопневмони бронхиална астма, подагра, повишено артериално налягане, увреждане на периферните нерви, ставен ревматизъм, лумбаго, ишиаси др. За ваната може да се използва и синапен спирт (2%-ов алкохолен разтвор на синапено етерично масло) в количество 200 мл за възрастни (70 мл за деца) за една вана. Синапените вани са противопоказни при кожни заболявания и при непоносимост към синапения мирис. Препоръчва се преди ваната външните полови органи да се намажат предпазно с тънък слой вазелин. След ваната тялото се облива с топла вода и пациентът отпочива 30-50 минути завит в одеало. Частична вана (ръце, крака) се препоръчва (най-много един път дневно) при начална форма на простудно заболяване, артрит, отоци, ставен ревматизъм, краста и др. За целта 1 лъжица синапено брашно се изсипва и разбърква в 5-литров съд (леген, корито и др.) с темперирана вода (37-38 С). Продължителността на ваната е 5-10 минути в зависимост от чувствителността на кожата. След ваната краката или ръцете се изплакват обилно с хладка вода и след подсушаване при зачервяване, стъпалата или ръцете се намазват с крем и пациентът обува вълнени чорапи и ляга в леглото. Разтриване с 2%-ов спиртен разтвор на синапено етерично масло се използва при ревматизъм, миозит, ишиас, лумбаго, радикулит, плеврит, бронхопневмония, отоци, увеличени лимфни възли, неврит и др. Лапи със семена на черния синап, стрити или счукани на ситно (1 супена лъжица) и смесени с пшеничено брашно (1 супена лъжица) и оцет (1 чаена лъжица) и добавка на малко топла вода (45 С) до получаване на каша, се нанасят върху марля и се поставят върху кожата при настинка, пневмония, бронхит, плеврит, ревматизъм, краста и др. и се държат не повече от 10-15 минути. Компреси на гърдите и гърба се препоръчват при суха и дразнеща кашлица, еластичен бронхит и др. За целта синапено брашно се полага върху тънка кърпа, която се навлажнява със затоплена вода и се налага върху лекуваната площ, а върху нея се поставя вълнена кърпа, която се фиксира стегнато с ръка върху кожата. Продължителността е 2-8 минути, като се следи състоянието на кожата - при зачервяване компресът веднага се сваля и кожата се намазва с кожно масло или крем. При прекалено дълго оставяне на компреса могат да се образуват мехури или да се получат алергични реакции. При полагане на компреси и лапи за деца синапеното брашно се смесва с пшеничено брашно (по равни части) и се прибавя малко хладка вода. Синапени хартии (т. нар. синапизми – сharta sinapisatа) представляват готови книжни правоъгълници с наслояване от едната страна на обезмаслено синапено брашно. Преди употреба се намокрят с топла вода и се налагат по няколко за 5-10 минути откъм наслоената страна върху кожата като лапа при изброените по-горе заболявания. Жабурене с воден разтвор от 1/2 чаена лъжичка счукано сина-пово семе с 50 г пчелен мед и 50 мл хладка вода или с отвара от синапово семе се прилага при кашлица, зъбобол и др. 2-3 пъти дневно по 5-6 минути. Козметично приложение. Народната фитокозметика използва черния синап за премахване на пигментни петна по кожата. За целта се смесват 70 г синапено брашно, 10 г бадемово масло и 10 мл лимонов сок и се разбъркват добре. С тази смес всекидневно се натриват пигментните петна до премахването им. Черният синап намира приложение във фармацевтичната и сапунената промишленост. Други приложения. Черният синап се използва като ароматна апетитна подправка в кулинарията и особено при консервирането. В последно време учените са установили репелентно (привличащо) действие на черния синап към гризачите (плъхове, мишки и др.) и вероятно ще намери място в борбата срещу тях. 
СМИНДУХ (TRIGONELLA CAERULEA, T. FOENUM GRAECUМ) Произход и разпространение. Сминдухът е бил познат още на древните гърци и римляни. Древногръцкият ботаник и лекар Диоскорид (втора половина на I в.) описва растението в съчиненията си "Маteria medicaа" като целебно средство. За сминдуха споменават и римските учени Плиний Стари (23-79 г.), Клавдий Гален (ок. 130-200 г.), които описват растението освен като лечебно средство и като ценна подправка. Днес в див вид сминдухът се е съхранил в планините на Балканския полуостров и Средиземноморието, Иран и Ирак, а култивиран се среща в страните от Южна и Средна Европа, в Индия, Китай, в Етиопия и Южна Африка, както и на Американския континент. Ботаническо описание. Сминдухът е едногодишно тревисто растение (фиг. 93) от сем. Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Стъблото достига 50-80 см височина и е разклонено, с тройни листа, които са яйцевидни, отгоре тъмнозелени, а отдолу - зеленикаво-сиви, с леко назъбена периферия. Цветовете са жълтеникаво-бели, с къси дръжки, разположени по 1-2 в пазвите на листата. Цъфтежът е през лятото. Плодовете са многосеменни бобове, дълги, изправени, цилиндрични, стесняващи се към върха и човковидно завършващи. Във всеки плод се поместват 10-20 семена, които са с четвъртита форма, твърди, сиво-жълто обагрени. Растението излъчва силна, специфична миризма. Използваема част. Семената и в някои случаи стръковете (Semen et Herba Trigonellae caeruleaeе). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,3-0,4%), тлъсто масло (6-10%), в чиито състав влизат лецитин и холестерол, белтъчини (20-ЗО%), слузни вещества (20-27%), алкалоида тригонелин (0,3%о), фитин, дъбилни вещества, стероидни сапонини, от които са изолирани диосгенин, гитогенин, тигогенин, ямогенин и др., гликозиди (диосцин и ямосцин), от фитостерините ситостерин, флавоноиди (витексин и изовитексин), витамини (С, Р, РР, каротин и др.). Семената на сминдуха имат силна специфична миризма, дължаща се на кумарина (съставка на етеричното масло), и горчив вкус. Лечебно приложение. Семената на сминдуха са били използвани още в древността за лечебни цели. Римският учен Плиний Стари (23-79 г.) го е препоръчвал при лекуване на затлъстяване, а гръцкият лекар Диоскорид (втората половина на I в.) - при изгаряния. Древните араби го използвали като афродизиак (полововъзбуждащо средство) в харемите. Днес е известно, че сминдухът има апетитовъзбуждащо, стимулиращо обмяната на веществата, газогонно, тонизиращо, противодиабетично (понижаващо кръвната захар), дезинфекционно, температуропонижаващо, противохелминтно, жлъчегонно и кръвоспиращо действие. Вани (седящи) с отвара от дрогата действат полововъзбуждащо и тонизиращо на организма. Предписват се при хемороиди, маточни кръвоизливи и възпаление на външните полови органи при жените. Компреси и лапи с отвара от очукани семена (под формата на каша) се препоръчват за налагане при фурункули, гнойни рани отоци, артрит, ревматични болки, подагра и кожни заболявания (екзема, краста и др.). Гаргара с отвара от сминдухово семе се използва при ангина фарингит, кашлица, кървене на венците, кръвохрачене. От семената на сминдуха се извлича активна субстанция, вли заща в състава на комплексния препарат фитолизин за лечение на пикочните пътища. А от съдържащия се в дрогата неотровен ал калоид тригонелин (близък по химичен строеж до ареколина) с синтезира веществото неодезоп, средство срещу вътрешни паразити (глисти). Козметично приложение. Народната фитокозметика на няко страни предписва отварата от семе за жабурене с цел заздравявал на венците и заякване на зъбите, както и при лош дъх в устата. Други приложения. Отварата от семена на сминдуха е старо народно средство срещу насекоми (молци, бълхи, въшки, дървеници. Изсушени и стрити на прах семена от сминдух са широко използвана подправка в кулинарията. Те са една от съставките на популярната "шарена сол". Използват се и при консервирането на зеленчуци и месо. СМРАДЛИКА (COTINUS COGGYGRIA, RHUS COTINUS) Произход и разпространение. Смрадликата е била известна на древните ботаници и лечители от европейските държави. За това свидетелстват запазени стари травници, в които растението подробно е описано. Смрадликата обикновено расте из храсталаците в осветени дъбови и борови гори, но и по каменисти и сухи места докъм 1400 м надм.вис. Разпространено е като диворастящо растение в Южна Европа, Украйна, Кавказ и Крим, а също на Балканския полуостров. У нас се среща почти из цялата страна.
Ботаническо описание. Смрадликата е многогодишен храст (фиг. 94), достигащ 2 м височина (понякога е малко дръвче достигащо 4 м). Спада към сем. Смрадликови (Аnacardiaсеае). Стъблото е изправено с клонести разклонения, които са с червеникаво гладка кора и с жълто оцветена дървесина. Листата са големи, голи, без прилистници, закръглени или яйцевидни, последователно разположени, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светли (младите листа отдолу са виолетово-зелени, с червеникаво-виолетови жилки). През есента листата се обагрят в интензивночервен цвят. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, събрани по много в едри разперени метлици, разположени по върховете на младите разклонения. Цъфтежът е през юни-юли. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и съцветията се покриват с дълги розово-виолетови или зеленикави власинки. Плодовете са едносеменни, гладки, голи, с яйцевидна форма и кафявочерен цвят. Използваема част. Едногодишните клонки с листата (Folia Cotini coggygriaeае). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,15-0,25%), танини (16-20%), галова киселина (3-5%), флавоновия гликозид мирицитрин, витамини (С, каротин и др.), минерални соли, багрилното вещество физетин и др. Дрогата има характерен смолист аромат и тръпчив вкус. Смрадликовото етерично масло съдържа лимонен (41 -43%), цинеол (17-20%), пинен (15-20%), цимол (6-8%), камфен, мирцен, линалоол, терпинеол, феландрен и др. Смрадликовото масло е бледо жълта до жълта лесноподвижна течност с приятен смолисто-балсамичен аромат. Лечебно приложение. В далечното минало народната медицина е използвала кората на смрадликата като заместител на хини-новата кора при простудни заболявания. Днес е известно, че дрогата има противовъзпалително, дезинфекционно, кръвоспиращо, смекчаващо и адстрингентно (затягащо) действие. Вани с отвара от дрогата се препоръчват при кожни обриви и пъпки, гъбични увреждания, гнойни рани, циреи, кървящи хемороиди, отоци на ставите, на крайниците, потене на краката и др. Седящи вани при жените се прилагат при бяло течение и сърбеж около половите органи (още по-добре е, ако към отварата се добави и лайка - по равни части). Частични вани на ръцете и краката се използват при често изпотяване, подуване и преумора на краката, както и при гъбички между пръстите. Гаргара с отвара от растението се препоръчва при остри и хронични възпаления на устната лигавица, ларингит, фарингит, зъбобол, афти и особено при гнойно възпаление на венците, кървящи венци и парадонтоза. Накапване в ноздрите на отвара от смрадлика се препоръчва при ринит (хрема). Известният български народен лечител от близкото минало П. Димков препоръчва следната билкова рецепта за по-бързо заздравяване на рани при изгаряния: смрадлика - 2 супени лъжици, жълт кантарион - 2 супени лъжици, лайка - 4 супени лъжици и морска сол - 1 чаена лъжичка, се разбъркват и заливат с 1 чаша вода, като сместа ври на тих огън 10 минути. След като изстине, се прецежда и с напоен с отварата памучен тампон се накапва изгореното място, без да се подсушава. Процедурата се повтаря 8-10 пъти през деня. Промивки на женските полови органи с отвара от растението се използват при бяло течение, а също при хемороиди, подсичане между слабините и др. Компреси с мехлем от смрадлика се използват при леки изгаряния, рани, разрязвания по кожата, ожулвания, отоци и др. Със запарка от дрогата се правят компреси (2-3 пъти дневно) при възпалителни процеси на кожата. Високото съдържание на танин в смрадликата предопределя важното й значение за получаването на суровина от медицински танин, от който се добиват редица препарати със затягащо действие - таналбин, танисмут, таниген танофарм, пирогалол и др. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
