Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част.
- ХРЯН ( AROMORACIA RUSTICANA, A. LAPATHIFOLIA) Произход и разпространение.
- ЦЕЛИНА, КЕРВИЗ (АРIUМ GRAVEOLENS) Произход и разпространение
- ЧУБРИЦА ГРАДИНСКА (SATUREJA HORTENSIS) Произход и разпространение.
- Ботаническо описание .
- Трябва да се знае, че не се препоръчва приемане през устата на чубриково етерично масло и че е противопоказно всякакво ароматолечение при бременни!
Ботаническо описание. Хмелът е многогодишно тревисто увивно растение (фиг. 98), което като диворастящо достига височина 
3-9 м, а култивирано- до 12 м. Принадлежи към сем. Конопови (Саnnabaсеае). Има силно месесто коренище, което разраства на широчина и дълбочина и за времето на неговия живот (около 20 г.), заема площ с диаметър 10 м. Стъблото е увивно, шестръбесто, кухо, с къси кукички за прихващане към околните предмети. Листата са дълги до 15 см, длановидно разделени на З до 5 дяла, по периферията назъбени, с дълга дръжка. Долните листа са срещуположни, а горните - последователни. Цветовете са малки двудомни. Мъжките са събрани в метличести съцветия, а женските - в гъсти увиснали шишарковидни съцветия. Плодовете (шишарките) се състоят от множество люспи, в чиято вътрешност се намират етеричномаслени жлези. Използваема част. Зрели шишарки (съплодия) (Strolili Humuli lupuli), в които има етеричномаслени жлези (лупулинум). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1-3%), смолисти вещества (хумулон, лупулон), лупанонфенолов естер, мирценол, линалоол (9%), гераниол (1-2%), лупаренол, лупарол, флавоноиди (кемпферол и кверцетин), ксантохумол, тритерпени, антоциани, тлъсто масло, жълто багрилно вещество, валерианова и изовалерианова киселина, дъбилни и горчиви вещества, витамини (С, В1, В2, каротин и др.), витаминоподобни вещества (холин, и ппЛ. минеални соли, естрогенодействащи вещества и др.50%) и сесквитерпените хумулин (18-24%), фарнезин и кариофилен (7-12%0, още над 100 съединения. Хмеловото етерично масло има характерен масленоалдехиден мирис и лютив вкус. Лечебно приложение. Първите сведения за лечебно действие на хмела датират от VIII в. и принадлежат на арабските лечители. Средновековните билкови книги отреждали хмела като болкоус-покояващо, пикочогонно, кръвопречистващо, противохелминтно средство, което се потвърждава от съвременната наука. Освен това е установено още противовъзпалително, апетитовъзбуждащо, сънотворно и тонизиращо действие. Инхалации с хмелово етерично масло или топла запарка (1 супена лъжица дрога ситно нарязани хмелови шишарки се заливат с 1 чаена чаша вряла вода) се препоръчват като апетитовъзбуждащо и противоспазматично средство, за подобряване на храносмилането, а също при болки в пикочния мехур и при стомашни болки, за подтискане на нервна и гюлова възбуда, успокояващо нервната и сърдечно-съдовата система, при високо кръвно налягане (лупулинът има успокояващо и хипотензивно действие), както и при климактерични оплаквания и безсъние. За освежаване на въздуха през зимата се препоръчва поставянето на торбички, напълнени с хмелови шишарки, върху радиаторите или в близост до печки. Старо средство на народната медицина е при безсъние да се ляга върху напълнена възглавница с хмелови шишарки, както и комбинация с листа от здравец. Лапи от отвара (гъста каша) на дрогата се препоръчват при отоци. Намазване с хмелово етерично масло или мехлем, получен о отвара от хмелови шишарки със свинска мас, се препоръчва за успокояване на подагрени и ревматични болки и болезнени рани циреи. Козметично приложение. Старо народно средство за укрепва не на косъма при слаба и рядка коса и при ранен косопад е миене на косата със запарка или отвара от хмелови шишарки. Прилага се през вечер в продължение на 20 дни. Други приложения. Хмелът се използва масово из целия свят в пивоварната промишленост при производството на бира, придавайки и чудесен аромат и вкус, а същевременно и дълготрайност. Хмелът намира приложение в хлебната промишленост за приготвяне на течни дрожди. Стъблата на хмеловата култура (по-младите издънки) се използват за фураж на селскостопанските животни, а от по-старите стъбла се изготвят груби тъкани и въжета. ХРЯН ( AROMORACIA RUSTICANA, A. LAPATHIFOLIA) Произход и разпространение. Родината на хряна е Югоизточна Европа. Смята се, че наименованието му произлиза от древнофригийската дума крен, означаваща миризма, мирис. Предполага се, че растението е било познато и на древните египтяни, гърци и римляни. Достоверни сведения за използването на хряна от германците като подправка и лечебно средство са открити в писанията на немската натуралистка Хилдегард, датиращи от XI в. Придворният лекар на княжеския двор в Хайделберг през XVI в. го е препоръчвал за възбуждане на апетита. През същия период французите от провинцията Бретан също започнали да го отглеждат като културно растение. В началото използваните корени на хряна са били сравнително тънки, бели и дървенисти, като чрез селекция в продължение на много векове те са ставали все по-дебели и месес-ти, но силно лютивият им вкус е останал непроменен. Днес хрянът се среща из цяла Европа като градинско култивирано растение, но рядко и подивяло около населените места. У нас хрянът е разпространен повсеместно по градините из цялата страна. Ботаническо описание. Хрянът е многогодишно тревисто растение (фиг. 99) от сем. Кръстоцветни (Вrassiсасеае, Сruciferае). Коренът е дебел, дъ лъг и месест, с бял цвят. Стъблото е гладко, изправено, разклонено към върха и достига 50-120 см височина. Листата в основата са с къси дръжки, с елипсовидно удължена форма и ситно назъбена периферия, дълги 30-40 см, а по стъблото са по-дребнй, с едро напилена до пересто нарязана периферия. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на горните стъблени листа. Плодовете са цилиндрични шушулчици с капачета и 2 реда дребни семена. Корените се вадят през септември-октомври и се съхраняват заровени в пясък в зимници. Използваема част. Корените (Radix Armoraciae rusticanае). 
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,16-1,10%), гликозида синигрин, който при настьргване на въздуха, под действието на съдържащия се ензим мирозиназа, се разпада на глюкоза, сернокисела сол и алилово етерично масло (алилизотиоцианат), което е силно лютиво и остромиришещо и предизвиква сълзене. Хрянът съдържа още захари - 7-9% (глюкоза-до 3,5%, захароза-до 3%), целулоза (до 3,5%), скорбяла, белтъчини (до 2,5%), смоли, азотни вещества (до 3%), 1,6% минерални вещества- макроелементи (калий-130-554 мг%, калций-60-105 мг%, фосфор-26-65 мг%, магнезий-5-33 мг%, натрий-8-20 мг%, желязо- 1,0-1,4 мг%, сяра -0,5-8,0 мг%) и микроелементи (силиций- 300-500-микрограма % и др.), ензимите лизоцим и мирозиназа, тлъсто масло (0,25%), витамини (С- 65-160 мг%, В1 - 0,06-014 мг%, В2 - 0,08-0,11 мг%, каротин - 0,02 мг%, РР и др.). Лечебно приложение. За лечебните свойства на хряна се споменава още през XI в. в трудовете на германската натуралистка Хилдегард. Днес е известно, че корените му притежават апетитовъзбуждащо, стимулиращо секрецията на храносмилателните жлези, пикочогонно, жлъчегонно, противомикробно, противоскорбутно, болкоуспокояващо, противоанемично и тонизиращо действие. Освен това корените на хряна съдействат за разграждането на мазнините и за намаляване нивото на кръвната захар при захарен диабет. Лапи и компреси с кашичка (настърган корен, смесен с пшеничено брашно и малко затоплена вода), която се настила на марля и се поставя на болното място (предварително намазано с вазелин или мазен крем), се използват при ревматични болки, отоци, абсцеси, гнойни рани, подагра. Лапата се държи с ръка, като се проверява да не причини изгаряне на кожата, и при силно зачервяване се отстранява незабавно. Държи се най-много 10-12 минути. Каша от стрит хрянов корен, смесена с ябълков оцет, е старо народно средство за налагане на компрес при радикулити и подагра. Друга народна рецепта при ишиас, лумбаго, плеврит и синузит е налагането на компрес, приготвен по следния начин: стрит корен от хрян се смесва с хлебно тесто (по равни части) и тази каша се поставя на марля, която се налага върху предварително намазани с мазнина болезнени места. Компресът престоява не повече от 10-12 минути, тъй като има опасност от изгаряне на кожата. За същите заболявания се препоръчват и компреси със стрити хрянови листа, смесени с терпентиново масло също за 10-12 минути. След всяка процедура третираното място се измива добре и се намазва с подходящ крем или масло. Народната медицина на някои страни препоръчва при простудни заболявания поставяне на горещи лапи на стъпалата и пищялите на краката. Разтриване с кашичка от хрян се препоръчва при простудни заболявания, артрит, мускулни болки, ревматизъм, лумбаго, ишиас, радикулит, подагра, плеврит, синузит, главоболие. За същата цел народната медицина препоръчва следната рецепта: 250 г нарязан на ситно корен се поставя в еднолитрова бутилка и се долива със силна ракия или водка. След 10 дни течността се прецежда и болезнените места се разтриват вечер по 2-3 пъти до поливане в кожата. Процедурата продължава 10-15 дни до изчезване на болките. Накапване в ушите на разреден с вода сок от хрянов корен или разредена спиртна настойка от корените се препоръчва от руската народна медицина при гноен отит (възпаление на ушите). Гаргара и жабуренв с разреден с вода хрянов сок (или настърган хрян, накиснат в слаба ракия) се използва при възпаление на устната лигавица, афти, катари на горните дихателни пътища, възпаление на гърлото, ангина, парадонтоза, зъбобол и др. В тези случаи се използват противомикробните свойства на съдържащия Козметично приложение. Извлек от дрогата се използва за избелване на кожата, премахване на пигментни петна и лунички по кожата на лицето. Извлекът се приготвя, като 50 г настърган корен се залива с 250 мл винен оцет и се оставя в тъмна херметично запушена бутилка в хладно помещение за 2 седмици, след което се прецежда и се добавя 1,5 литра студена вода. С напоен памук с тази течност се натриват 2 пъти дневно (сутрин и вечер) пигментните петна на лицето. За същата цел германската народна фитокозметика предлага следната хрянова маска: ситно настърган корен от хрян се смесва и разбърква добре с 5-6 капки зехтин. Преди да се наложи маската, лицето се намазва с ланолинов крем (за предотвратяване на възпаление). Маската престоява 10-15 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Натриване на кожата в основата на космите до нейното зачервяване с гореописания извлек от хряновия корен се препоръчва от народната медицина при опадване на косата в отделни участъци. Намазване на кожата със ситно настърган хрянов корен, смесен с прясно мляко (по равни части), се използва за освежаване и оме-котяване на загрубяла кожа. Жабурене с разтвор от ситно настърган хрян в слаба ракия се практикува за укрепване на венците. Други приложения. Корените на хряна от древни времена се използват като подправка в кулинарията, както и при консервиране на зеленчуци. Намират приложение и при съхраняване на плодове и зеленчуци (много добре се запазват грозде, касис, ябълки, картофи и др.). В случая летливите вещества (етеричното масло) действат спрямо твърде широк спектър от микроорганизми и препятстват гнилостните процеси на хранителните продукти. По същия начин настърган корен от хрян запазва за продължителен период месни и млечни хранителни продукти (месо, колбаси, сирене, кашкавал и др.), без да се изменят техните органолептични качества. Експериментално е установено, че екстракт от хряна действа убийствено на ларвите на комарите, на някои видове кърлежи, както и на гъсениците от ябълковия плодов червей. ЦЕЛИНА, КЕРВИЗ (АРIUМ GRAVEOLENS) Произход и разпространение. Целината е била известна на древните народи още 2-3 хил. г. пр. н.е. Доказателство за това са откритите в гробниците на египетските фараони листа от нея в обвивките на мумии. В съчиненията на древногръцкия поет Омир (IX в. пр. н. е.) също се споменава за диворастяща целина. А в трудовете на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н. е.), от който са запазени два трактата по ботаника, вече се говори за диворастяща и култивирана целина. За това, че е била високо ценена от старите гърци, говори и фактът, че върху капителите на колоните в древния град Коринт са били изобразени листа от целина, а победителите в спортните състезания били украсявани с венец от целинови листа. Древните гърци смятали, че това растение събужда нови жизнени сили и затова я използвали при изтощение, а също преди тържества хранели конете си с листа от целина, за да добият бързина и издържливост. Те украсявали при тържествени случаи домовете си и главите си с гирлянди от зелените части на целината. Древните римляни също я ценели много, става известно от трудовете на римския учен Плиний Стари (23-79 г.). Целината била използвана от римляните и като афродизиак - смятали, че тя възбужда половото влечение, което спомогнало много повече за голямата й популярност в целия свят, отколкото като подправка. Използвали я и като лечебно средство. Има данни, че като подправка целината е била много ценена от древните араби, траките, а по-късно и от славяните. Смята се, че родината на целината е Средиземноморието, но дивият предшественик, от който чрез селекция е била получена културната форма и съвременните разнообразни сортове, е разпространен много по-широко. Неговият ареал заема цяла Европа, Северна и Южна Африка, а в Азия обхваща територии от предна Азия до Индия. Днес култивираната целина е разпространена в Северна и Южна Америка, Австралия, а също и в Нова Зеландия и в много други части на света. У нас в диво състояние се среща по влажни и мочурливи места с песъчливи почви по Черноморието и поречието на Дунав, Марица и Струма, а като културен вид - по дворове и градини из цялата страна. Ботаническо описание. Целината е двугодишно растение (фиг. 100), което достига височина 1,5 м. Принадлежи към сем. Сенникоцветни (Арiасеа, Umbelliferае). Има дебел вретеновиден жълтобял или кафеникав кореноплод, с пореста месеста 
част. От долната му част излизат многобройни влакнести корени. По горната му част (челото) са разположени листата и пъпките. Дръжките на прикореновите листа са петделни, дълги до 40 см, надлъжно набраздени, пересто нарязани и месести, а стъблените листа са триделни, приседнали. Листната петура е лъскава и тъмнозелено оцветена. През втората година от пъпките по челото на кореноплода израства стъбло, което е кухо, право, разклонено и високо до 1 м. Цветовете са дребни, с 5 бели венечни листа, събрани в едри съцветия. Плодчетата са двусеменни с яйцевидна форма, сиво-кафяво обагрени. При културната форма съществуват 3 разновидности в зависимост от предназначението им: главеста (със силно развит задебелен кореноплод), листна (със слабо развит кореноплод и много големи ароматни листа) и дръжкова (със слабо развит кореноплод и надебелени листни дръжки). Цялото растение излъчва специфичен приятен аромат и вкус, което се дължи на съдържащото се етерично масло в него. Използваема част. Коренът, листата, листните дръжки и плодът (Radix, folia et fruktus Apii graveolentis). Химичен състав. В цялото растение (в отделните части в различно съотношение) се съдържа етерично масло (в плода 2,5-3,0%, в листата - 0,1-0,2%, в корена - 0,3-0,4%). Растението съдържа още аспарагин, манит, слузни вещества, фурокумарини, тирозин, глутамин, гликозида апиин, горчивото вещество инозит, оксалова киселина, белтъчини (1,4-7,5%), азотни вещества (в корена 1,3-2,5%), в листата 2,0-2,8%), скорбяла (до 1,5%), пентози, тлъсто масло (в корена и листата 0,2-0,4%, в плодовете до 12%), въглехидрати (в корена 1,4-4,5%,в листата 0,6-1,4%), витамини (С - в листата 18-80 мг%, в корена - 6-20 мг%), Е - 2,4- 2,8 мг%, Р - 125-135 мг%, каротин 0,1-6,0 мг%, К - 0,1 мг%, В1 - 0,03-0,05 мг%, В2 - 0,06-0,08 мг%, РР - 0,3-0,9 мг%, В6 - 0,2 мг%, холин - 15-17-микрограм % и др.), минерални вещества (в листата 2,4-3,6 мг%, в корена 0,8-1,2 мг%), а от тях макроелементите: калий - 314-350 мг%, фосфор -37-78 мг%, натрий - 77-86 мг%, калций' - 60-80 мг%, магнезий - 9,3-16,0 мг%, желязо - 0,5-0,8 мг%, сяра -22 мг%, хлор -156 мг%, а от микроелементите най-вече йод - 2,63-микрограм % и др. Листата и дръжките съдържат средно 1,5 пъти повече минерални соли, отколкото корена - калият например в листата е 11 пъти повече. Целиновото етерично масло съдържа лимонен (60-70%о), лакто-на седанолид (2,5%), анхидрид на седаноловата киселина (0,5%), селинен, метилхавикол, сексвитерпени, флавоновите гликозиди апиин и апигенин, полифеноли и др. Лечебно приложение. За разлика от днес в древността целината се използвала много повече като лечебно средство, отколкото като подправка. Римският учен Плиний Стари (23-79 г.) я препоръчвал при хлъчпн и бъбречни заболявания, измръзвания и като половостимулиращо средство. Древните лечители използвали корените и плодовете като пикочогонно и апетитовъзбуждащо средство, но било установено, че при изсушаване част от диуретичната активност намалява, затова препоръчвали свежо растение. Днес е установено, че апетитовъзбуждащото действие на целината и подобряването на храносмилането се дължи на голямото количество етерично масло. Пикочогонното действие се обяснява с високото съдържание на калий. Както е известно, свързаното с това въвеждане на пикочна киселина е обусловено с благоприятното съотношение на минералните соли, което прави целината ефективно средство срещу подагра и ревматизъм, а също при склонност към образуване на пясък и камъни в бъбреците. Известно е и благоприятното въздействие на целината върху ендокринната и нервната система, а също и върху целия процес на обмяна на веществата. Притежава още потогонно, противовъзпалително, болкоуспокояващо, леко разхлабващо, стимулиращо дейността на бъбреците действие. Вани с отвара от листа с дръжки или с кореноплод се препоръчват от народната медицина при нервни и алергични заболявания (коприв-на треска и невродермит), хемороиди, а също при бъбречни и чернодробни заболявания, шипове на гръбначния стълб, подагра, артрит, ставен ревматизъм, лошо храносмилане, стомашни болки с газове и уригвания, полова слабост, затлъстяване, при тежка физическа и умствена умора, за тонизиране на организма и за здрав и спокоен сън. Намазване с мехлем от целина се препоръчва при кожни обриви, невродермит, алергична копривна треска, хемороиди и др. За целта ситно нарязани свежи листа се варят до кипване заедно с неосолена свинска мас (или краве масло) в съотношение 1:10, след което сместа се прецежда и разлива в пластмасови или стъклени кутийки. Лапи със ситно надробени свежи листа се налагат при труднозарастващи гнойни рани, отоци и кожни възпаления, невродермит, алергична копривна треска и др. Компреси (студени) се правят със запарка от кореноплода при труднозарастващи гнойни рани и язви, отоци, кожни възпалителни процеси и др. Козметично приложение. Народната фитокозметика предлага ви таминозна маска за лицето от целина. За целта добре измит коре ноплод се настъргва на ситно ренде, размесва се добре с няколю капки зехтин до получаване на кашица, която се нанася върху пре,д варително измито и подсушено лице. Маската престоява 20 минути след което се отстранява с топла вода. След това върху лицето с поставя за 5-10 минути напоен със студена вода пешкир. Тази маска подхранващо и освежаващо върху кожата на лицето. За обезмазняване, почистване и дезинфекция при младежки пъпки се препоръчва мазането на лицето с напоено памучно тампонче с лосион, приготвен по следния начин: отвара от целинови плодчета се прецежда и смесва с лавандулов спирт в равни количества. Други приложения. Целината (корени, листа и листни дръжки) се използва като подправка в готварството, консервната и хранително-вкусовата промишленост за придаване на приятен аромат, като до известна степен витаминизира хранителните продукти. ЧУБРИЦА ГРАДИНСКА (SATUREJA HORTENSIS) Произход и разпространение. Още в древността чубрицата е била високо ценена като подправка и целебна билка. Родовото название на растението не е подбрано случайно - сатурея произлиза от сатири - древни езически божества, прочути със своя весел нрав и чревоугодничество. За родина на растението се смята Средиземноморието и Източна Азия, където все още се среща диворастящо. Оттам е пренесено почти в цяла Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка,
където се отглежда като декоративно и етеричномаслено растение. У нас расте из цялата страна по дворовете и се смята за традиционна българска подправка. Ботаническо описание. Чубрицата едногодишно полухрастче (фиг.101), което достига на височина -50 см. Спада към сем. Устноцветни Lаmiасеае, Labiatае). Коренът е тънък, цилиндричен, добре развит, разклонен. Стъблото е вдървеняло в долната си част, силно разклонено и тириръбесто, покрито е с дребни власинки. Има срещуположни дребни листа с ланцетна или линейно ланцетна форма, заострени на върха и покрити с жлези и власинки. Цветовете са лилаворозови до бели, събрани на групи в пазвите на листата. Плодът се разпуква на 4 дребни орехчета, кафяво оцветени. Използваема част. Стръкове по време на цъфтеж (Неrbа Saturejae hortensis). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1 -0,5% свежа и до 2% изсушена), дъбилни вещества, флавоноиди, захари, мазнини, терпени, витамини (С - 45-50 мг%, каротин - до 9 мг%, Р и др.), минерални соли и др. Растението има силна приятна миризма и парливо-тръпчив вкус. Чубриковото етерично масло съдържа карвакрол (до 47%), линалоол (до 54%), цимол (до 47%), гераниол (до 28%), тимол (до 27%), карен (до 16%), терпинен (до 14%), терпинеол, терпиненол, борнеол,пинен, цинеол, кариофилен и др. Чубриковото масло представлява жълто-червеникава течност със специфичен мирис и остър слабопарлив вкус. Лечебно приложение. Още от древни времена са ценели лечебните свойства на ароматната чубрица и затова античните лекари са я препоръчвали на пациентите си при колики. В стара билкарска книга от 1732 г. за нея пише: "когато се мирише, чубрицата ободрява сънливите и подобрява цвета на лицето, а къпането с отвара от нея помага при екзема, сърбеж и жълтеница. И където я разхвърлите, оттам ще бягат всички вредни гадини..." Днес е установено, че дрогата притежава противомикробно, спазмолитично, потогонно, апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането, свиващо, пикочогонно и понижаващо артериалното налягане действие. Трябва да се знае, че не се препоръчва приемане през устата на чубриково етерично масло и че е противопоказно всякакво ароматолечение при бременни! Вани с отвара от дрогата се препоръчват за тонизиране, при ревматизъм, чернодробни, жлъчни и бъбречни заболявания, подагра, екзема, кожен сърбеж, световъртеж, ускорена сърдечна дейност, главоболие, високо артериално налягане, стомашно-чревни катари, фригидност, импотентност и др. Седящи вани хемороиди, мускулни и ставни болки в краката. Жабурене с отвара от стръкове чубрица се прилага при хрема, кашлица и възпаление на устната лигавица, при повръщане, зъбобол и др. Разтриване при ревматични и ставни болки се прилага със смес от следната стара народна рецепта: 50 г стръкове и корени от градинска чубрица и 30 г корени от брей се накисват в бутилка с 300 мл силна ракия. Запушва се добре и се оставя да престои при стайна температура в продължение на 1 месец. С тази смес се разтриват болезнените стави всяка вечер, след което те се увиват с вълнен шал. Компреси с отвара от дрогата се поставят върху челото и тила при главоболие и висока температура. Намазване на гърлото отвън със смес от 1 чаена лъжичка счукани на дребно изсушени стръкове от чубрица и 250 г пчелен мед се препоръчва от народната медицина при грипозни състояния. Гърлото се увива с памучна кърпа и преседява няколко часа. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|