Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
Козметично приложение. Отвара от стръкове чубрица, откъснати по време на цъфтеж, се използва за жабурене при лош дъх в устата и за укрепване на венците. Френската 1 народна фитокозметика препоръчва следната рецепта за облекчаване и тонизиране на уморени крака: 20 г стръкове чубрица, 20 г листа от градински чай, 20 г стръкове мащерка и 1О г шипков плод се заливат с 1/2 литър ракия или водка. Оставя се да престои 1 седмица, като всекидневно сместа се разклаща. След това сместа се прецежда и с тази настойка се правят фрикции на краката, след предварителното им измиване. Чубрицата се използва и в производството на козметично-дезинфекционни препарати, а чубриковото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Произход и разпространение. Родината на шафрана са Ориентът и Балканският п-ов. Наименованието му произлиза от арабската дума "сафра", означаваща жълт. Смята се за едно от най-древните културни растения, като в диво състояние днес никъде не се среща. В древността шафранът е бил много високо ценен като подправка и целебно средство, което се доказва от описанието и приложението му в открити древни египетски и еврейски папируси. Но още в тези далечни времена близалцата на шафрановия цвят са били много скъпа суровина, тъй като за получаването на 1 кг изсушен продукт са нужни около 100 000-150 000 цветчета. В миналото шафранът е бил една от най-търсените и скъпи подправки, които са се прилагали за оцветяване на мазнини, млечни продукти (сирена и др.), сладкиши и др., които добивали красив жълт цвят и приятен нежен аромат. Днес шафранът е разпространен в много европейски (Испания, Южна Франция), азиатски и африкански страни (Сирия, Азърбайджан, Египет и др.). У нас се отглежда най-много в Розовата долина. Ботаническо описание. Шафранът е красиво многогодишно луковично растение (фиг.102), достигащо на височина 10-30 см. Принадлежи към сем. Перуникови (Iridасеае). Клубенолуковицата е яйцевидна обвита със светлокафява сива кожица, разцепена в горната си част на многобройна влакънца. Стъблото е покрито с люспи. Листата, 6-9 на брой, са дълги, линейни, излизащи на снопчета от върха на клубенолуковицата. Цветовете са с нежен приятен аромат, едри, светловиолетово обагрени, три ярки оранжево-червени близалца. Растението цъфти през септември-октомври. Използваема част. Цветовете (техните близалца) (Flores Croci sativi). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,4-2%), ГЛИКОЗИДИТе кроцин (багрилно вещество) и пикрокроцин , червеното багрило кроцетин, флавоноиди, фосфорна киселина, витамини (С, В1, В2, каротин и др.), минерални соли (калций и др.), восъци, захари и р. Шафранът има нежен, приятен, силен специфичен аромат (дълащ се на етеричното масло, разделящо се при разпадането на пикрокроцин). Шафрановото етерично масло представлява жълта маслоподобна течност, чийто състав е недостатъчно проучен. Известно е обаче, че то съдържа най-много ненаситени и най-малко наситени мастни киселини. Притежава приятния характерен мирис на растението. Лечебно приложение. В древността шафранът е бил високо ценен като успокояващо сърцето целебно средство, както и стимулиращо потентността. Той се споменава в най-древните египетски еврейски папируси като апетитовъзбуждащо средство. В разшифрования от известния египтолог Еберс древен египетски папирус описва лечебното действие на шафрана. Древните римски лекари приготвяли от него целебни мехлеми, а римският император тагабал (204-222 г.) (Марк Аврелий Антониус) заповядвал да ароматизират ваната му с шафранови цветове. Въпреки че шафрановите цветчета били много скъпо лекарство, на тях приписвали тонизиращи и афродизиачни способности - да възбуждат весели чувства и повишена потентност и затова цветчетата на растението били неизменни при пиршествата на велможите. Днес е известно, че дрогата притежава дезинфекционно, тонизиращо, противоконвулсивно, пикочогонно, сърдечностимулиращо, болкоуспокояващо действие. Инхалации с отвара от дрогата се препоръчват от народната дицина в някои страни при възпаление на горните дихателни тища и особено при еластична кашлица при малки деца, при плеврит, при безсъние, главоболие и др. Вани (цялостни) с отвара от шафранови цветове се препоръчват при хипохондрия, хистерия и други нервни и стомашно-чревни смущения, при отоци, безсъние, мигрена, а също и като кочогонно, ускоряващо сърдечната дейност, общотонизиращо ювишаващо потенцията средство и създаващо повишено настроение и радостно чувство. Седящи вани се правят при хемороиди,възпаление на женските полови органи, болезнена менструация, за облекчаване на родилния процес и др. Компреси и лапи с шафранова отвара се използват от народната медицина при мигрена, отоци, рани, възпаление на гръдните зърна при кърмачки и др. Гаргара с отвара от шафранови цветове се препоръчва при зъбобол и възпаление на венците и устната лигавица, спастична кашлица и др. Козметично приложение. В древна Гърция с изсушени шафранови цветчета пълнели възглавници, върху които сядали гостите, като шафрановият аромат се смятал за много моден и израз на добър вкус. От шафрановите близалца получавали и парфюм. И днес шафрановото етерично масло се използва в козметичната промишленост при производството на различни парфюмни композиции. Други приложения. Шафранът се използва като ароматна подправка и оцветител в кулинарията (особено в сладкарството), както и като консервант. КРАТЪК РЕЧНИК НА МЕДИЦИНСКИТЕ ТЕРМИНИ Авитаминоза - заболяване вследствие пълна липса на някои витамини (вж. Хиповитаминоза) Адаптация - приспособяване на организма към неблагоприятни условия Адстрингентно действие - съдосвиващо, заничащо действие Акне - младежки гнойни пъпки по лицето Акомодация - приспособяване, способност на очите да се нагласяват за гледане на близки и далечни обекти Алопеция - косопад, опадване на цялата коса или на определени участъци от нея Анаболно действие - изграждащо действие Ангина - остро възпаление на сливиците Анемия - болестно състояние, при което намалява количеството на кръвта или се променя съставът (намаляват червените кръвни клетки и количеството на хемоглобина); малокръвие Антидот - противоотрова Антипиретик - средство, понижаващо повишената телесна температура при различни заболявания Антисептично действие - противомикробно действие, главно за унищожаване на микроорганизмите по повърхността на кожата и лигавиците Анурия - спиране отделянето на урина Аритмия - неритмична сърдечна дейност Ароматерапия - лечение с природни ароматни вещества Артрит - възпаление на ставите Астения - обща слабост на организма Астма - силен пристъп на задух Асфиксия - задушаване Асцит - натрупване на серозна течност в коремната кухина Атеросклероза (артериосклероза) - болестен процес с тежки изменения в артериалната стена и смущения в обмяната на холестерола Афта - малка язвичка на устната лигавица Ацидоза - киселинно отравяне на организма, образуване на изобилно количество киселинни вещества в кръвта и тъканите Брадикардия - забавена сърдечна дейност Бронхит - възпаление на бронхиалната лигавица Бъбречна недостатъчност - частична или пълна невъзможност за образуване или отделяне на урина Водянка - вж. Асцит Гастрит - възпаление на лигавицата на стомаха Гастроентерит - възпаление на стомашно-чревната лигавица Дегенерация - израждане Декубитусна рана - рана, получена вследствие на залежаване при тежко продължително боледуване Депресия – подтиснато психично състояние Дерматит - възпаление на кожа Дефекация - отделяне на фекалии (изпражнения) Диария - често отделяне на воднисти изпражнения Дисбактериоза - нарушения на микрофлората на храносмилателния тракт поради активиране на условнопатогенните микроби Днспепсия - нарушено храносмилане Диуреза - отделяне на урина Диуретично действие - действие, стимулиращо отделянето на урина; пикочогонно действие Дроги - изсушени растителни части, използвани с лечебна или козметична цел Дървено масло - нискокачествено маслиново масло (зехтин) Едем – оток Екзема - кожен обрив Ензим - фермент (улеснява протичането на химични и биохимични процеси, без да участва непосредствено в реакцията) Ентерит - възпаление на лигавицата на тънките черва Ентероколит - едновременно възпаление на лигавицата на дебелото и тънките черва Епителизиращо действие - действие, улесняващо зарастването на рани (образуването на епител) Еритема - зачервяване на кожата Еритроцити - червени кръвни клетки Заничащо действие - ограничаване или спиране на диария в резултат на отслабване на перисталтиката и секреторната дейност на червата Захарен диабет - захарна болест Импотенция - полово безсилие, отслабване или загуба на половата функция Инсектициди - препарати, унищожаващи насекоми Интоксикация - отравяне на организма с токсични вещества Инфаркт - загиване на участък от тъкан вследствие запушване на кръвоносен съд Инфекциозна болест - заразно заболяване Инфекция - зараза Исхемия - локално малокръвие, недостатъчно кръвоснабдяване на някои органи Канцерогенно действие - туморообразуващо действие Кардиотонично действие - действие, подобряващо и засилващо сърдечната дейност Кариес - разяждане (разрушаване) на зъбите Карминативно действие - действие, стимулиращо отделянето на газове; газогонно действие Катар - повърхностно възпаление на лигавицата на дихателните пътища, носа, стомаха и др., съпроводено с отделяне на секреции Кахексия – измършавяване Климактериум – период на постепенно преустановяване на дейността на половите жлези поради застаряване на женския организъм Коагулация - съсирване (на кръв, белтъчини и др.) Коензим - небелтъчна съставка, подпомагаща някои ензими да проявят действието си Колапс - припадък вследствие остра съдова недостатъчност Колика - болезнен спазъм на стомаха, червата, жлъчните и пикочните пътища и други гладкомускулни органи Констипация- запек Контракция - свиване, стягане (на мускулни влакна или мускули) Коронарни съдове - кръвоносни съдове на сърцето Лаксативно средство - слабително средство Ларингит - възпаление на ларинкса (гръкляна) Левкоцити - бели кръвни клетки Меланхолия - състояние, което се наблюдава при психични, неврологични и други заболявания и се характеризира с емоционална и интелектуална угнетеност, настъпващо без повод мрачно настроение Метаболизъм - обмяна на веществата Метаболит - продукт, получен от обмяната на веществата Миастения - мускулна слабост Миопия - късогледство Невралгия - остри болки, проявяващи се по сетивните нерви (или в инервираните от тях области) без анатомични промени в нерва Неврастения - функционално разстройство на ЦНС поради изтощение, преумора или прекарано тежко заболяване, проявяващо се с повишена възбудимост, разнителност, физическа и психическа умора, безсъние и др. Невроза - функционално заболяване на ЦНС Недостатъчност - неспособност на даден орган да изпълнява напълно своята [КЦИЯ Некроза - загиване на тъкан или орган (или части от тях) Нефрит - възпаление на бъбреците Нефроза - заболяване на бъбреците, при което се наблюдават възпалителни :генеративни процеси в тях Нефролитиаза - бъбречнокаменна болест Обстипация - запек Парализа - загуба на способност за движение (неподвижност) вследствие увреждане на нервите на орган Пареза - частична парализа Пародонтоза - заболяване на венците, водещо до изпадане на зъбите Патологично изменение - болестно изменение Перисталтнка - последователни изтласкващи движения на червата Пиелит - възпаление на бъбречното легенче Пластир (мушама) - гумиран плат за външно приложение, напоен със смес от лечебна субстанция и някаква мазнина Подагра - заболяване на обмяната на веществата с отлагане на пикочна киселина в ставите Полиурия - отделяне на увеличено количество урина Противохелминтно средство - лекарствено средство, унищожаващо вътрешните паразити Рагада - цепване, напукване на кожата, най-често на устните, ануса и млечните зърна Ринит - възпаление на носната лигавица, хрема Себорея - отделяне на мазнини от кожните жлези Седативно действие - успокояващо нервната система действие Сепсис - постъпване в кръвта на микроби от огнище на гнойно възпаление Симптом - признак, болестна проява Скорбут - заболяване вследствие хронична липса на витамин С Слабително действие - предизвикване отделянето на фекални маси при запек Спазмолитично действие - способност за премахване контракциите (спазмите) на гладката мускулатура Спазъм - болезнено съкращаване (свиване) на мускул или мускулна група;гърч, конвулсия Тахикардия - учестена и неритмична сърдечна дейност Токсичност - отровност, отровно действие Тонизиращо действие - действие с общоукрепващ ефект, нормализиращо отслабналите функции на организма Треска - вж. Фебрилно състояние Тромбофлебит - възпаление със запушване вените на краката Тромбоцити - кръвни плочици Фарингит - възпаление на фаринкса (гълтача) Фебрилно състояние - треска; болестно състояние, съпроводено с висока температура Фекалии - изпражнения Фермент - вж. Ензим Фитонциди - биологичноактивни растителни вещества (съдържащи предимно етерични масла), способни да унищожават болестотворни микроорганизми Фунгицидно действие - противогъбично действие Фурункул - цирей Хелминти - вътрешни паразитни червеи (тении, глисти и др.), причинители на хелминтози по животните и човека Хематом - локално натрупване на кръв в тъкан или орган вследствие травма Хематурия - наличност на кръв в урината Хемопоеза - кръвообразуване, кръвотворене Хеморагия - кръвоизлив, кръвотечение Хепатит - възпаление на черния дроб Херпес - вирусна инфекция с характерен обрив Хиперацидитет - повишена киселинност на стомашния сок Хиперемия - локално кръвонапълване Хипертонична болест - заболяване с основен признак повишено кръвно (артериално) налягане Хипертония - повишено артериално налягане Хипертрофия - прекомерно разрастване на тъкан или орган Хиповитаминоза - заболяване поради недостиг на някои витамини (вж. Авитаминоза) Хипокинезия - ограничаване на мускулната дейност Хипоксия - намалено съдържание на кислород в тъканите Хипотензивно действие - действие, понижаващо артериалното налягане Хипотония - понижено артериално налягане Холелитиаза - жлъчнокаменна болест Холецистит - възпаление на жлъчния мехур Цианоза - синкаво-червено оцветяване на лигавиците и кожата (вследствие на недостатъчно насищане на кръвта с кислород) Цистит - възпаление на пикочния мехур ЦНС - централна нервна система Язва - поразена тъкан от повърхността на кожата или лигавицата Язвена болест - заболяване, което се проявява с поява на язва (предимно в стомаха и дванадесетоп ЛИТЕРАТУРА Айзиков, М., А. Курмуков. Фармакология растительных веществ. Ташкент, 1976. Алексиев, А., Св. Антонова. Наръчник по съвременно билколечение и соколечение. В. Андреев, Перник, 1990. Аренски, С. Домашни лечебни средства. Роял-77, Варна, 1993. Асенов, И. и др. Фармакогнозия. Медицина и физк., София, 1989. Атанасова-Спасова, М. Етерични масла. Нар. просвета, София, 1962. Байкушев, С. Сериозно за почти свръхестественото. Хр.Г.Данов, Пловдив, 1989. Барабаш, О. и др. Овощеводу любителю - 770 советов. Довiра, Киiв. 1993. Боева, А.идр. Подправките като храна и лекарство. Медицина и физк., София, 1990. Борисов, М. (отв. ред.). Лекарственне свойства сельскохозяйственних растений. Ураджай, Минск, 1974. Боров, И. и др. Плодовете и зеленчуците - храна и лечебно средство. Медицина и физк., София, 1970. Боров, И., Н. Колев, А. Помаков. Зеленчуците като храна и лечебно средство. Медицина и физк., София, 1963. Бъчваров, С. Чесън. Земиздат, София, 1967. Вендровска, 3.100 минути за красотата (прев. пол.). Медицина и физк., София, 1978. Востоков, В. Тайни тибетской медицини. Паритет, Харьков, 1991. Гаммерман, А.идр. Лекарственные растения (4 изд). Высшая школа, Москва, 1990. Генков, Г. Лук. Земиздат, София, 1963. Георгиев, Е. и др. Справочник на специалиста от ароматичната и козметичната промишленост. Техника, София, 1989. Даскалов. П., А. Белоречки. Плодови и зеленчукови сокове и здраве. Медицина и физк., София, 1983. Девятов, А., А.Макаревич. Календар-справочник садовода, овощевода и пчеловода. Ураджай, Минск, 1988. Делипавлов, Д. и др. Определител на растенията в България. Земиздат, София 1983. Денков, В., Р. Денкова. Плодолечение и плодокозметика, Ведрина. София 1993. Денков, В., Р. Денкова. Плодовете лекуват, ИК Здраве и щастие, София, 1998г. Денков, В., К. Хаджииванова. Енциклопедия на младия природолюбител Ведрина, София, 1992. Димитрова, Л. (отг.ред.) и др. Речник на названията на лечебните растения Медицина и физк., София, 1987. Димков, П. Българска народна медицина - природолечение и природосъобразен живот, том I, II и III, БАН, София, 1991-1993. Добролевска, С. Азбука на красотата. Либра,-София, 1991. Д'Суза, К. Индийски лечебни растения, (прев. от инд.). Медицина и физк., София, 1982. Дудченко, Л., В.Кривенко. Плодовые и ягодные растения - целители. Наукова думка, Киев, 1987. Евстигнеев, Г. и др. Тайни продуктов питания, Пищевая пром. Москва, 1972. Задорожный, А. и др. Справочник по лекарственным растениям. Лесная пром., Москва, 1988. Землинский, С. Лекарственные растения. Моск.общ.изп.природы, Москва, 1951. Ибрагимов, Ф., В. Ибрагимова. Основные лекарственные средства китайской медицины. Медгиз, Москва, 1960. Иваницкий, А. Лекарственные средства из растений. Медгиз, Москва, 1962. Иванов, И. и др. Билките в България и използването им. Земиздат, София, 1971. Иванченко, В, Растения и работоспособность. Знание, Москва, 1984. Исамидин, Ан. Беседи на лечителя-феномен(прев.рус.). Булгарика, София, 1992. Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. Медицина и физк., София, 1976. Калинков, В. Ботаника, Земиздат, София, 1985. Капранов, В., Р. Хашим (съст.). Рецепти и съвети на древни лечители. Гарант 21, София, 1992. Картамьниев, А. И., В. А. Арнольд. Косметический уход за кожей. Гос. мед. изд., Киев, 1961. Кирова, И., В. Денков. Природата - велика лечителка. Медицина и физк., София, 1984. Китанов, Б, Културните растения в България. Наука и изк., София, 1986. Китанов, Б. Разпознаване и събиране на билки. Земиздат, София, 1987. Китанов, Б. Ботанически речник. П.Берон, София, 1994. Ковалева, Н. Лечение растениями. Медицина, Москва, 1971. Козловски, Г. и др. Красива всеки ден. Медицина и физк., София, 1980. Колев, И. Ботаника на тропика и субтропика. Земиздат, София, 1985. Кофийлд, К. Зеленото богатство на планетата (прев.англ.), Земиздат, София, 1989. Махалюк, В. Лекарственные растения в народной медицине. Саратов, 1967. Митрев, А., Св.Попова. Атлас на лечебните растения в България, БАН, София, 1982. Митрев, Н. Здраве без инжекции, Кастилия, Пловдив, 1993. Муравьева, Д, А. Гаммерман. Тропические и субтропические лекарственные растения. Медицина, Москва, 1974. Муравьева, Д. Фармакогнозия. Медицина, Москва, 1978. Непомящая, И.,Л. Бачкова. Универсальны домашний лечебник, Медэкол, Киев, 1993. Никифорович, Г. Почти природные лекарств. Молод. гвард., Москва, 1986. Николаевский, В. идр. Биологическая активность эфирных масел. Медицина, Москва, 1987. Николова, М., П. Манолов. Наръчник по билколечение. Медицина и физк., София, 1990. Овчаров, Р., И. Асенов и др. Фитотерапия и народна медицина. Интерпринт, София, 1992. Памуков, Д. Домашна аптека. Политрейд, София, 1992. Памуков,Д., Х. Ахтарджиев. Природна аптека. Земиздат, София, 1981. Петков, В. (отг. ред.). Съвременна фитотерапия. Медицина и физк., София, 1982. Попов, А. Лекарственные растения в народной медицине. Здоровья, Киев, 1969. Ромашов, Ф., В. Фролов. Жить без лекарств. Сов. Россия, Москва, 1983. Рубцов, В. Г. Зеленая аптека. Лениздат, Ленинград, 1980. Сало, В. Зеленые друзья человека. Наука, Москва, 1975. Скляревский, Л. Я. Целебные свойства пищевых растений. Россельхозиздат, Москва, 1972. Соколов, С., И. Замотаев. Справочник по лекарственным растениям. Медицина, Москва, 1985. Стайков, В., Ст.Илиева. Етеричномаслени и медицински култури. Земиздат, София, 1961. Станева, Д. и др. Билките във всеки дом (2 изд.). Медицина и физк., София, 1986. Стекольников, П. Целебные кладовые природы. Урожай, Минск, 1981. Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения. 1част. Наука и изк., София, 1972. Стоянов,Н. Нашите лекарствени растения. II част. Наука и изк., София, 1973. Тодоров, Д. Биологични фактори в храната на човека. Медицина и физк., София, 1979. Тодоров, Н. и др. Инхалационно лечение. Медицина и физк., София, 1987. Топалов, В. Мента. Хр.Г.Данов, Пловдив, 1960. Топалов, В. и др. Билки и билкосъбиране. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1983. Халматов, Х., И. Харламов. Лечебные свойства пищевых растений. Медицина, Ташкент, 1981. Ханелт, В. Дарове на Земята (прев. нем.). Земиздат, София, 1979. Чиков, П., Ю. Лаптев. Витаминные и лекарственные растения. Колос, Москва, 1976. Чуролинов, П. Фитотерапия в дерматологията и козметиката. Медицина и физк., София, 1976. Юркевим, И., И. Мешенин. Лекарственные растения и их применение. Наука и техн., Минск, 1976. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
