Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЕМЕНУГА МИРИЗЛИВА (VIOLA ODORATАТА) Произход и разпространение.
- Други приложения.
- Използваема част.
- Използваема част
- Ваните са противопоказни при нефрит, нефрозонефрит, бременност и др.!
- ХМЕЛ (HUMULUS LUPULUS) Произход и разпространение.
Козметично приложение. Народната фитокозметика използва отвара от смрадлика за жабурене (без да се гълта) при лош дъх от устата (1 супена лъжица ситно нарязана дрога се поставя в 1 чаша кипяща вода, оставя се да ври още 5 минути и след охлаждане се прецежда). Процедурата се прави 1-2 пъти дневно. При младежки пъпки се препоръчват компреси, плакнене или парни бани (2-3 пъти седмично) със запарка от смрадлика, която се използва и при неприятно изпотяване на краката (правят се всеки ден бани на краката по 10 минути). Запарката се прави в съотношение 1:10 (ситно нарязани листа от смрадлика се заливат с вряла вода и съдът се захлупва; след изстиване запарката се прецежда и използва. Запарка със същия състав се препоръчва и за измиване на косата. Съдържащият се танин в смрадликата намалява отделянето на мастен секрет и спира образуването на пърхут. Други приложения. Поради високото си съдържание на танин смрадликата се използва в химичната, кожарската и текстилната промишленост за получаване на бои (от багрилното вещество физетин), за боядисване на тъкани както и за дъбене (щавене) на кожи. Пресните листа притежават инсектициден ефект и се препоръчват да се поставят в гардеробите при дрехите срещу прогонване на молци. ТЕМЕНУГА МИРИЗЛИВА (VIOLA ODORATАТА) Произход и разпространение. За родина на растението се смята Средиземноморието, откъдето е разпространено в по-голямата част на Европа, Мала Азия, Ливан, Ирак, Северна Африка храсталаците в редките гори от предпланинските и долните планински пояси до към 1000 м надм. вие. по .цялата страна. Растението е култивирано и като декоративно в много страни, а също и за получаване на ценното теменугово етерично масло (Франция, Италия, Русия и др.). Ботаническо описание. Миризливата теменуга е многогодишно безстъблено тревисто растение (фиг. 95) от сем. Теменугови (Violacеае). Коренището е силно разклонено, клиновидно, покрити с множество коренови разклонения. Вместо стъбло растението образува дълги тънки пълзящи издънки, достигащи до 15 см. Листата излизат направо от коренището. Те са едри, приосновни, с дълги дръжки, с яйцевидни до широкоовални с тъп връх и сърцевидна основа, с белезникавозелена окраска. Цветовете са едри, петделни, асиметрични, излизащи от коренището, най-често със синьо-виолетово обагряне и приятен аромат. Цъфти през пролетта. Плодовете са власинчести, сферични многосеменни кутийки, покрити с едри шипчета и разпукващи се след узряването им през май-юни. Използваема част. Коренищата, корените, цветовете и листата (Rhizoma, radix, flores et folia Violae odorataе). 
Химичен състав. Коренищата и корените съдържат етерично масло - 0,001-0,04% (с главна съставна част метилов естер на салициловата киселина), сапонини, гликозидите виолутозид, вио-лакверцитрин, виолакверцетин, слузни, горчиви и гумозш вещества, кетони, танини, минерални соли и витамини, алкало ида виолин (следи) и др. Цветовете имат по-малко етерично масло (0,003%), сапонини, смолисти, слузни, гумозни и дъбилш вещества, органични киселини (урсолова, салицилова), йонон,виолин, виоларутин, антоцианови пигменти, производни на цианина, захари, минерални соли (калций, магнезий и др.), витамини (С, Р, каротин и др.)- Листата съдържат етерично масло (до 0,04%), сапонини, танини, горчиви вещества, минерални соли, витамини (С- до 400 мг%, каротин и др.). Лечебно приложение. Миризливата теменуга е много старо лечебно средство. Използвали са я за отводняване на организма като пикочогонно и отхрачващо средство при бронхиални секреции. . Днес са доказани тези нейни качества, като е установено, че дрогата притежава и противовъзпалително, противомикробно, противокашлично, противоревматично, потогонно, дезинфекционно, разхлабващо и нервноуспокоително действие. Вани с отвара от дрогата се използват при трудно зарастващи гнойни рани, фурункули, отоци, алергични кожни обриви, мокри екземи, ставен ревматизъм, ишиас, подагра, неврози и депресии, главоболие, безсъние и др. Седящи вани се прилагат при хемороиди и фисури около ануса, възпаления на пикочно-половите пътища и др. Компреси. С отвара (гъста каша) от дрогата се напоява памучна кърпа и се налага върху кожата при трудно зарастващи рани, фурункули, отоци, кожни възпаления, външни хемороиди и фисури около ануса, екземи, краста и др. Гаргара с отвара от дрогата се използва при възпаление на горните дихателни пътища, кашлица, придружена с гъсти секрети, магарешка кашлица, афти в устната лигавица и др. Козметично приложение. Миризливата теменуга е често използвано козметично средство, тъй като отстранява изобилната мазнина и стяга разширените пори при мазна, груба и пореста кожа на лицето. З'а тази цел се използват:
Тези процедури (обтриване, парна баня и маска) омекотяват и обез-мазняват кожата на лицето, премахват лъскавината й, като я предпазват от набръчкване. Компреси за суха кожа и за намаляване действието на потните жлези предлага германската народна фитокозметика. За целта се смесват 1 чаена лъжичка стрити цветове на миризлива теменуга, 1 чаена лъжичка ситно смляна лайка и една чаена лъжичка полски цветя, залива се с 1 водна чаша (до 250 мл) вряща вода, захлупва се и се запарва 10 минути, след което се прецежда и с тази запарка се напоява памучна или копринена кърпа, която се изстисква и поставя на лицето. Престоява 15 минути, след което се измива с хладка вода. Подобна билкова комбинация за мазна кожа предлага и българската народна фитокозметика: 30 г цветове от миризлива теменуга, 15 г дрога от бял равнец и 15 г липов цвят. Сместа се запарва 10 минути с вряла вода, след което се прецежда и се напоява памучна кърпа (или пешкир), която леко се изстисква и поставя на лицето за 10-15 минути. Този компрес е ефективен и срещу кожни обриви, лишеи и младежки пъпки (акне). За измиване на мазна коса и за премахване на пърхут се използва отвара от цветове и листа на миризлива теменуга . Цветовете и листата на миризливата теменуга намират приложение в парфюмерийната промишленост при производството на конкрети. Други приложения. Миризливата теменуга е популярно декоративно и добро медоносно растение. ТЕМЕНУГА ТРИЦВЕТНА (VIOLA TRICOLOR) П  роизход и разпространение. Смята се, че трицветната теменуга произхожда от Средиземноморието. В диворастящо състояние се среща из сухи, каменисти и тревисти места, като плевелно растение по посеви, из храсталаци предимно с ниска надморска височина и из равнините. Разпространена е като диворастяща форма в умерените райони на се верното полукълбо, предимно в Европа (Русия, Западен Сибир Балканския п-ов). У нас се среща из цялата страна. Култивирана е преди повече от 100 години, като за този период са създадени много красиви ароматни сортове.
Ботаническо описание .Трицветната теменуга е едногодишно или многогодишно тревисто растение (фиг. 96) от сем. Теменугови (Violaceae). Коренът е тънък и силно разклонен. Стъблото е право, голо или с власинки, наребрено, слабо разклонено, почти четириръбесто, достигащо до 40 см височина. Листата са последователни, голи или власинчести, тъпо назъбени по периферията, в основата сърцевидни, а към върха - яйцевидни до ланцетни, с лировидни прилистници. Цветовете са едри, единични, с дълги дръжки, разположени на върха на стъблото, като обагрянето е съчетание от жълто (или бяло), виолетово и синьо. Цъфтежът е през юни-юли. Плодовете са дребни, сферични, многосеменни кутийки, разпукващи се при узряване. Използваема част. Стръковете, събрани по време на цъфтеж (Herba Violae tricoloris). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,003-0,01%), главна съставна част на което е метилов естер на салици-ловата киселина и антоцианови гликозиди. В състава на билката има още сапонини, смоли, полизахариди, танини, кумарини, слузни вещества (9,5%), от флавоноидите виолакверцитрин (0,05-0,13%) и виолакверцетин, от фенолните гликозиди- рутин (0,05%), виолаксантин, зеаксантин, флавокантин и ауроксантин, витамини (С, Р, Е, каротин), гликозида виоларубин (до 2%), антоцианови гликозиди - виоланин, делфинидин, пеонидин, минерални вещества (калциеви и магнезиеви соли), от органичните киселини урсолова (6,2%), салицилова (0,09%), винена и др. Съдържа още в незначителни количества алкалоида виолаеметин, горчиви и багрилни вещества и др. Лечебно приложение. Билката е била използвана още от древните лечители срещу скрофули и кожни изривания. Днес е известно, че дрогата има противокашлечно, отхрачващо, противовъзпа-лително, противоревматично, дезинфекционно, нервноуспокоително, потогонно, пикочогонно и разхлабващо действие. Вани с отвара от дрогата се препоръчват при кожни сърбежи и обриви, мокри екземи, струпеи, скрофулоза, гнойни рани, отоци, главоболие, безсъние, при ставен ревматизъм, подагра, начален стадий на високо кръвно налягане, хистерия, а също като хипосензибилизиращо средство при алергични дерматити и ексудативна диатеза и др. Седящи вани се прилагат при хемороиди и фисури (цепнатини) около ануса, както и при възпаление на пикочо-по-ловите пътища и др. Компреси и лапи с отвара (гъста каша) от дрогата се използват за налагане при скрофулоза, фурункулоза, кожни обриви и струпеи, мокри екземи, краста, фисури около ануса, отоци, трудно зарастващи гнойни рани и др. Гаргара с отвара от билката се препоръчва при респираторни заболявания - бронхит, трахеит, ларингит, фарингит, ангина, бронхиална астма, както и при плеврит и белодробно възпаление. Особено ефикасна е гаргарата при афти в устната лигавица, и най-вече при кашлица с гъсти секрети, като действа омекчаващо, отхрачващо и усилващо секрецията на бронхиалните жлези. Използва се и при коклюш (магарешка кашлица). От дрогата руската фармацевтика приготвя препарата тривиолин, който намира приложение като противокашлечно средство. Козметично приложение. В народната фитокозметика трицветната теменуга се използва под формата на воден извлек или запарка. Особено ефикасно е действието им при младежки пъпки и суха и белеща се кожа, чрез всекидневното намазване на лицето с напоен памучен тампон, при което се увеличава способността на кожата да поглъща захранващи кремове и маски. Ефикасно е налагането на лапи от запарка от дрогата при младежки пъпки. Козметично приложение. В народната фитокозметика трицветната теменуга се използва под формата на воден извлек или запарка. Особено ефикасно е действието им при младежки пъпки и суха и белеща се кожа, чрез всекидневното намазване на лицето с напоен памучен тампон, при което се увеличава способността на кожата да поглъща захранващи кремове и маски. Ефикасно е налагането на лапи от запарка от дрогата при младежки пъпки. Маска за мазна и пореста коса. Вземат се 3 лъжички добре изсушени цветчета от теменуга, които се надробяват на ситно и се вливат с малко кипяща вода. След престой от 10 минути се преццежда , смесва се с 1 супена лъжица нишесте (или брашно), бърка се до получаването на кашица, която се нанася на тънък слой върху лицето. Маската престоява 15-20 минути, след което лицето се измива с хладка вода. Тази маска спомага за обезмазняване, омекотяване на лицето и за обновление на клетките на лицевата кожа. тъщата запарка може да се използва и срещу пърхут за втриване в корените на мазна коса, предварително измита и подсушена. Цветовете и листата на трицветната теменуга се използват в парфюмерията за получаване на конкрети. Други приложения. Трицветната теменуга е популярно декоративно и добро медоносно растение. ХВОЙНА, СМИРКА (JUNIPERUS COMMUNIS) Произход и разпространение. Хвойната е била известна още столетия преди новата ера, доказателство за което е споменаването й в трудовете на древноримските учени Катон Стари (234-149 г. пр. н. е.), Вергилий (70-19 г. пр. н. е.) и др. Разпространена е в умерения и студения пояс на северното полукълбо. Расте по сухи и каменисти планински склонове, по хълмовете и из храсталаците в широколистни и иглолистни гори докъм 1500-1700 м надм. вис. У нас се срещат 6 вида хвойна (сибирска, обикновена, дребна, дървовидна, червена и казашка), растящи поединично или групово по обезлесените склонове на планините или като подлее в иглолистни и дъбови насаждения из всички наши планини, като запасите от хвойна са големи (до 1700 м надм. вис.). Ботаническо описание. Хвойната е двудомно храстовидно, силно разклонено вечнозелено растение (фиг. 97), високо 1-2 м (рядко като дърво, достигащо 6-8 м). Спада към сем. Кипарисови (Сupressасеае). Коренът прониква дълбоко в земята. Стъблото е изправено с множество разклонения и кафяво-сива кора. Короната на хвойната обикновено има пирамидална форма. Листата са къси (1-2 см), игловидни, разперени, гладки, лъскавозелени. Цветовете са разделнополови: мъжките са събрани в реси, а женските - в шишарки, които при узряването се срастват и образуват нещо подобно на плодчета. Както и при другите борови дървета, плодът на хвойната представлява шишарка, но за разлика от боровите и смърчовите шишарки, тя е кълбовидна и месеста и прилича твърде много на обикновен ягодов плод. Хвойновите шишарки са ядливи и приятни на вкус. Тази метаморфоза се дължи на факта, че люспите на шишарките не одървеняват, както при другите борови дървета, а се разрастват, наливат със сок, образувайки плод-ягода. За разлика от класическите шишарки на боровите дървета при хвойната те се наричат шишаркоплоди, а сред народа, макар и неправилно, се наричат просто плодове. Шишаркоплодът на хвойната узрява едва на втората година, ето защо на един и същ храст могат да се видят едновременно едногодишни зелени и напълно узрели шишаркоплоди, черни на цвят с тъмносив оттенък - явление, което се среща рядко в природата. 
Използваема част. Женските шишаркоплоди [Galbuli (Fructus) Juniperi communi]. Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,8-2,5%), флавонови гликозиди, горчивия гликозид юниперин, терпенът юнен, смолисти вещества (8-10%), белтъчини (2,8-6,0%), мазнини (1,3-12,7%), пектин (0,8-2,0%), целулоза (15-18%), захари (18-30%), органични киселини (ябълчна, мравчена и оцетна), танини, багрилни вещества- флуоресцин (0,8-2,4%), восъкоподобни, смолисти и гумозни вещества, минерални соли (1,7-2,7%), от които главно желязо, манган, мед, алуминий и др., а от витамините най-значимо е съдържанието на витамин С (в шишаркоплодите до 125 мг%, а в иглиците до 270 мг%). Дрогата има силна терпентинова миризма и сладникаво-горчив и слабо тръпчив вкус. Хвойновото етерично масло съдържа пинен (40-50%), сабинен (8-10%), борнеол, камфен, туйен, кадинен, кариофилен, елемен, циндрол, кадинол и юненол, юниперкамора и др. Хвойновото масло е безцветна до жълто-зелена течност с характерен балсамичен аромат и горчиво-парлив вкус. Лечебно приложение. Хвойната е била използвана за лечебни цели още през древността. За това свидетелстват писанията на древноримския учен и поет Вергилий (70-19 г. пр.н.е.), според които за предпазване от върлуващите холерни и чумни епидемии по това време всички домове е трябвало да се задимяват с хвойнови клонки, заедно с шишарките. А древните северноамерикански индианци от Димните планини в щата Колорадо лекували болните от туберкулоза, като ги настанявали сред храсталаците от хвойна, където въздухът е наситен с целебните летливи излъчвания на растението. Днес за хвойната се знае, че притежава изразено противомикробно, противовъзпалително, дезинфекциращо пикочните пътища, отхрачващо, болкоуспокоително, тонизиращо, пикочогонно, газогонно, кръвоочистително, противоспазматично, апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането средство. Инхапации с хвойново етерично масло (5-15 капки, накапвани в малък съд с вряща вода или с отвара от зелени хвойнови клонки) се препоръчват при възпаление на горните дихателни пътища, спастична кашлица, бронхит, ларингит, трахеит, бронхиална астма, бропхиектазии, пневмонии, неврози, оригване, алергични състояния и др. Установено е, че летливите етеричномаслени излъчвания на хвойновите насаждения поддържат чистотата на въздуха, унищожавайки различни микроорганизми, низши гъби и едноклетъчни организми, като спират развитието на някои причинители на тежки инфекциозни заболявания, като туберкулоза, дизентерия, королен тиф, холера, чума и др. Вдишването на хвойновите летливи излъчвания възвръща силите и тонизира организма само след 1- часова разходка из хвойновите насаждения. Вани (цялостни) с добавяне във водата на готови форми от хвойнов екстрат във вид на: течност(100мл за 1 вана), прах (50-70 г за 1 вана), таблети (6 бр. за 1 вана), а също от хвойнови пакетчета (по 100 г за 1 вана). В състава на екстрактите влизат хвойново етерично масло, което влияе благоприятно с летливите си излъчвания върху нервната система и горните дихателни пътища, а също и багрилото флуоресцин, придаващ зеленикаво оцветяване на водата, оказва допълнително приятно и успокоително въздействие на нервната система. Хвойнови вани се препоръчват при нервни състояния, при които се постига отличен нервноуспокоителен и болкоуспокояващ ефект. Благотворно въздействие оказват ваните и върху горните дихателни пътища и чрез нервните рецептори на кожата на централната нервна система (затова се използват при неврастения, повишена раздразнителност, лош сън). Ваните премахват умората и повишават общия тонус на организма и стимулират обмяната на веществата. Добри резултати се получават и при безсъние, сърдечна невроза, начална фаза на повишено артериално налягане, тендовагинит, болезнени отоци, подагра, скрофулоза, гастрит, колит, ставен ревматизъм, лумбаго, артрит, миалгия, кожни обриви и сърбежи, дерматити, краста и др. Седящи вани се използват при трудно уриниране, хемороиди, менструални смущения, бъбречни възпаления, както и при трнхомонаден кол-пит и др. При липса на готови хвойнови екстракти и пакетчета във ваната може да се добавя отвара от хвойнови шишаркоплоди (200 г дрога в 1 литър вода) или счукани на прах изсушени хвойнови шишарки, които се поставят и завързват в марлена торбичка и потапят във водата на ваната. Температурата на хвойновите вани трябва да е между 30-35°С, като продължителността да е от 10 до 20 минути, а периодичността през ден или 3-4 пъти седмично с общ лечебен курс по 12-15 процедури по съвет на лекаря, назначаващ лечението. Ваните са противопоказни при нефрит, нефрозонефрит, бременност и др.! В някои страни като разновидност на хвойновите вани се използват хвойнови кални бани с отличен резултат при лечение на остър ставен ревматизъм. Компреси и лапи с отвара от шишаркоплоди се прилагат пр отоци, ишиас, лумбаго, артрит и други. Разтриване с хвойново етерично масло се препоръчва при ст вен ревматизъм, ишиас, лумбаго, подагра, артрит, невралгии и др. Гаргара и жабурене с хвойново масло или с отвара от хвойнови шишаркоплоди се практикува при възпаление на венците и на гърлото, афти, зъбобол и при други възпаления в устната кухина и горните дихателни пътища. Дъвчене на хвойнови шишаркоплоди и игли се препоръчват от народната медицина на някои страни при възпаление на устната лигавица, горните дихателни пътища, както и при инфилтрат на белите дробове, бронхопневмонии и др. Накапване на отвара от дрогата в ушите се използва при болки в тях вследствие възпаление. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва отвара от изсушени хвойнови шишаркоплоди в комбинация с рициново масло по равни части за стимулиране растежа на косата. А само отвара от хвойнови шишаркоплоди се прилага за миене и почистване на мазни коси. За премахване на лош дъх от устата се прилага всекидневно жабурене (по няколко пъти на ден) с няколко капки хвойново масло, накапани в чаша вода, или с прецедена отвара от шишаркоплоди. Хвойновото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост при различни парфюмни композиции и производството на козметични препарати.
Древните японци отглеждали хмела като декоративно растение и украсявали с него архитектурни паметници, сгради и беседки. Той бил отглеждан в прочутите висящи градини на Семирамида - царица на Асирия, които се смятат и до днес за едно от седемте чудеса на света. В Европа хмелът прониква към VIII в., когато Пепен льо Бреф (714-768 г.), основател на Каролингската династия, дарил френското абатство Сен Дени с хмелови култури. Оттогава станало традиция хмел да се засажда около манастири. Като характерен орнамент хмеловите шишарки се срещат във всички старинни църковни дърворезби. Техните изображения символизират величие и красота. В днешно време хмелът се отглежда в умерената зона на северното полукълбо, най-много в САЩ, Англия, Германия, по делтата на Дунав, в Чехия и Словакия. Чехите наричат хмела "зелено злато", понеже са едни от най-големите износители, а чешката пилзенска бира е една от най-добрите в света. В много от страните, отглеждащи хмел, се уреждат специални тържества след събирането на реколтата. В Мюнхен например през този период се провежда биреният фестивал - "Октоберфест". Англичаните пък организират самодейни концерти, шествия и други прояви, които завършват с традиционното надпиване с бира. Днес е доказано, че хмеловите насаждения подобряват декоративния облик на населените места и пречистват замърсения градски въздух. У нас хмелът се среща като диворастящ във влажните го ри и храсталаци, покрай реки и потоци из цялата страна до към 1000 м надм. вис., а като култура се отглежда на много места в страната на специални съоръжения с повишена влажност на въздуха. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|