Не бива да се успокояваме предварително, но и бързото темпо не е позволено!

Помните ли примера с курсиста ми от Набережни челни? Намерете златната среда!

Вторият опит се изпълнява поредно с всяко око, като за всяко око се избира нужният му рабо­тен ред, както беше описано по-горе.

После задължително правим отпускащи упраж­нения и едва тогава последния трети път работим с двете очи.

И пак даваме почивка на очите.

Отваряме ги леко и бавно, за да не изплиска-ме спокойствието. Взимаме таблицата и...

Изненадан ли сте? Отличник!!!

Без да губим нагласата, пристъпваме към тре­ти опит от 3 пъти по 30 секунди.

Сега се обърнете така, че светлината да пада върху таблицата под друг ъгъл. Хайде отново!

Изпъчване! Усмивка! Изпълняваме третия етап от 3 пъти по 30 секунди. Отбележете за себе си до­пълнителното подобрение. Всеки път правете мал­ка стъпка напред.

(Пуснете записаното броене.) Продължаваме.

Слагаме настрана таблицата и правим отпус­кащи упражнения. Създайте в душата си благодар­ност към себе си, задето сте направили още една крачка към здравето и съвършенството.

1. Бавно и спокойно отворете очи. Премигайте леко, без напрежение, все едно пеперуда припърхва с крилца.

2. А сега да пристъпим към упражнението с на­учно наименование „Ни ми пука, ни ми дреме".

Първо си пуснете приятна разпускаща музика.

Изпълнете с енергия дланите си. За целта ги свалете до нивото на диафрагмата - така енергията протича по-добре. Продължавате да ги разтривате и да ги вдигате до очите.

Свийте шепи. Сложете ги една върху друга, пръстите плътно долепени, кръстосани на чело­то. Кутретата, съединени в една точка, да са точ­но на хрущяла на носа, където обикновено се сла­гат очилата.

Направете така, че през пръстите ви да не вли­за светлина и същевременно да не докосвате миг­лите си. Едва тогава затворете очи.

Енергията от центъра на дланите ви отива пра­во в очните ябълки. За да протича безпрепятствено, главата трябва да е в една плоскост с гръбнака.

„Отпуснете" назад очните ябълки, отпуснете ли­цето, клепачите. Челюстта е отпусната, езикът е сво­боден, раменете са отпуснати, без напрежение в ръ­цете. Лактите са изнесени леко встрани. Всички мус­кули на тялото са отпуснати.

Създайте у себе си състояние на безгрижие, спокойствие, нехайство, празномислие. Ни ви пука, ни ви дреме.

Разглеждаме тъмнината или каквато и да било картинка, която изниква в съзнанието ни.

Можем мислено да разглеждаме движещи се обекти, и то на разстояние, на което иначе слабо виждате, а на въображаемо ниво - много добре, макар и на такова разстояние. Или си представя­ме някакъв предмет ту на близко, ту на далечно разстояние.

Много е полезно при отпускането мислено да се взирате в работния си ред в таблицата за корек­ция на зрението и да си представяте, че го виждате ясно и точно!

Преместете вниманието си върху пъпа. Създай­те в себе си усещане за пълен покой и отпуснатост. Мислете за обич към себе си, към очите си, към са­мия живот.

После преместете вниманието към черния дроб (дясно подребрие) и насочете натам цялата нежност, на която сте способен. Почувствайте физически „от­клик" в тялото, както в „Образа на петте пръста".

После аналогично насочете вниманието си към областта на бъбреците (малко над кръста отзад) и по същия начин мислено им пратете любов, нежност и от все сърце им пожелайте здраве. Уловете „отгово­ра" в тялото си и създайте благодарност към себе си.

Отпуснете ръце, но не отваряйте очи. Настрой­те се за пълна почивка. Представете си, че ви до­косва полъх на вятър, вие леко-леко се поклащате и се отпускате.

Отпуснете мускулите на прасците, бедрата, се­далищните, поясните, вратните, лицевите. Всички ос­вен мускулния орган, наречен пикочен мехур!

Представете си утро! Слънцето се издига над хоризонта. Вие сте на хълма, долу тече река. През нощта е ръмял топъл летен дъждец, листата на дър­ветата блестят. Ветрецът откъм реката ги гали, а слън­чевата светлина така ги пронизва, сякаш самите листенца излъчват светлината. Безметежност в душата и в тялото.

А сега спокойно отворете очи. Между другото никога не отваряйте рязко очи! Нито примижавай-те, нито се пулете. Всичко това създава напреже­ние, което е недопустимо!

Ако в състояние на този вътрешен покой взе­мете таблицата, ви очаква сюрприз.

Забелязвате ново скокообразно подобрение, нали? Честито! Гордея се с вас!

Значи всичко сте направили правилно. По вре­ме на отпускането и почивката зрението ви продъл­жава да се подобрява!

Как е настроението? Запазвате усмивката си, нали?

Да вдигнем емоциите с още една степен, леко ни е на душата, усещате топлина в очите.

Запазете това чувство през целия ден. Ако из­веднъж го загубите, спешно направете още веднъж упражнението.

3. Насочваме енергия към очите.

Тялото е изправено, главата-на една линия с гръбнака. Очите -затворени. Показалецът и средни­ят пръст на двете ръце са насочени перпендикулярно към очите.

Разстоянието от крайчеца на пръстите до очите е буквално 1-2 милиметра, но без да докосваме клепачите. Чувстваме как енергия­та струи в очите ни и ги изпълва от­вътре.

Сега аналогично вдигаме средните фаланги на палците (то­ест пръстите са прегънати) до зат­ворените си очи и по същия начин пълним с енергия очите. Лактите са вдигнати и леко разперени. Главата не се навежда.

„умната" Ви глава, която Ви държи

Ако при тренировките у вас възникват съмнения и мисли от рода на „Ще помогне - няма да помогне?! Ще помогне - няма да помогне?!" -край! Обречени сте да паднете в ледената вода и да цамбуркате в нея - навремето шест години цамбурках и не можех да се измъкна!

И така, каквито и упражнения да изпълнявате, те са целофан, станиол, същността не е в тях.

Представете си: влизате в магазин и вместо шоколади взимате само станиоли. Има ли полза от тях? Шоколадите си остават в магазина, а вие сте си взели станиола и сте си тръгнали. Но пък краси­во блести!

Упражнението е само форма, празна опаковка.

Вие търсите упражнения, начини, методи, сред­ства, тоест формата, обвивката, опаковката, а заб­равяте да се погрижите за най-важното - за съдър­жанието, за вътрешното състояние.

Ами ако съдържанието е сярна киселина? Про­меня ли се същността й според съда, в който я нали­вате - в кристална чаша или в консервна кутия?

Променя ли се? Не.

А тялото също е съд. Кажете, ако обичате, чрез какво се коригира тялото? Чрез физически­те упражнения.

Вие правите упражнения, тоест грижите се за съда, а вътрешното съдържание, въпросната кисе­лина, остава вътре и продължава да го разяжда.

Тоест същината на характера ви не се променя от упражнения, хапчета, процедури. Веднъж разру­шил здравето ви, той пак ще направи същото. Това е!

Така че, ако смятате да имате здраво тяло, трябва да промените към по-добро характера си, да го направите съзидателен.

Незаинтересованото отношение към здравето си оправдавате, разбира се, с това, че сте зает пок­рай семейството, науката, работата и пр. Дълъг спи­сък, нали?

Но я опитайте да пробутате тези оправдания на майката природа! На нея й е все едно защо и как сте зает!

Законите са единни и задължителни. Не ги ли спазваш - боледувай и се самоунищожавай, осво­бождавай място за здравите!

Зрението ви рязко ще дръпне напред от мо­мента, когато започнете да се отнасяте към себе си като Човек с главна буква, като силна Личност. Ре­зултатът ще ви се лепне като вярно куче.

Всяко „тц-тц-тц" по свой адрес, всяка форма на самобичуване и съмнение в собствените сили се възприема като оскърбление на Личността.

Вие гледате таблицата потребителски, все ед­но сте на гише! Преди да протегнете ръка, трябва да се потрудите.

Тогава хайде пак. Когато гледате таблицата, преди всичко слагате „мускулния корсет", горд, ли­куващ вид на повелител, на повелителка. Лицето да се разплуе в усмивка. Устата да се ухили и зад уши­те, но максимум на един метър разстояние.

Лицето изразява изкуствено създадена радост. Сложили сте този ненормален за състоянието ви „мускулен корсет", вътрешно формирате, изсмуква­те си от пръста приповдигнато настроение. На как­во се хилите? На това, че сега ще започнете да виж­дате мъничко по-добре. Съзнателно създайте очак­ването на положителен резултат, и толкова!

За ваше сведение досега не съм виждал човек, чието зрение да не се е задействало по тази формула.

Навремето бях треньор по бойни изкуства. Ед­но момче тренираше много настървено. Аз го пъдя от залата, то не си отива.

Прекрасно беше овладяло техниката и в тре­нировъчен бой не пропускаше нито един удар. Но имаше един проблем - неувереност в себе си. Няма човек, който да не се страхува. Това е вид самоза­щита. А при него този самосъхранителен страх се беше превърнал в неувереност в собствените сили. В контактните битки винаги губеше.

Аз му казвах: не техниката побеждава, а ду­хът! Но нищо не помагаше.

Веднъж ми гостува шампионът по карате на Ка­захстан по линия на Министерството на вътрешните работи.

Аз го помолих да покаже на моите юнаци ня­кои техники и между другото подхвърлих, че един от тях технически много добре е подготвен.

Така посях у него семето на несигурността. А когато дойдоха момчетата, им казах:

- Утре ще ни посети един фанфарен, голям фукльо. Хвали се, че бил най-добрият. Трябва да му дадем урок. Знам, че всеки от вас ще го размаже -и посочих един новопостъпил, който още не умее­ше дори да вдига крак: - И ти можеш да му разка­таеш фамилията. - А после се обърнах към моя страхливец и му казах: - Ти си техничен, я вземи да го постреснеш.

На другия ден моят юнак направи шампиона на мат и маскара! А като му казах името на победе­ния от него, направо щеше да припадне!

През 1994 г. в Хирошима се проведе Олимпиа­да по източни бойни изкуства. Тримата медалисти бяха от Ташкент. Моят ученик беше най-добър. Той победи всички - и китайци, и тайванци, - защото вед­нъж му бе преподаден урок: преди да започнеш бит­ката, трябва да победиш самия себе си!

Ясно ли ви е?

Слагаме короната! И се захващаме със собст­вени усилия да се преборим за оздравяването си! Дори да сте се родили с очила, не ме интересува. Вие ще възстановите зрението си!

1. Още от първите дни на упражненията не пра­вете негативни изводи за самите себе си.

2. Работете върху зрението си без очила, дори да сте със затворени очи!

3. Още днес сложете по-слаби очила от тези, които носите. С подобряването на зрението и те ще ви станат „големи".

Сменяйте ги, докато изобщо не отпадне пот­ребността от тях.

Ако останете със старите очила, не си мечтайте за успех!

В първите дни работата с таблицата ще пот­ръгне едва забележимо, трудновато. И всичко пос­тигнато отначало ще изглежда доста несигурно.

Ако сложите старите очила поне за пет мину­ти, дългогодишният навик да носите „цайси" веднага ще се върне. После ще ви е много по-трудно да въз­становите постигнатия вече резултат.

Да се гради, е по-трудно, отколкото да се ру­ши! Трудът, с който постигате целта, много лесно мо­же да бъде опропастен. Трябва завинаги да си зат­ворите пътя назад. Само тогава ще дръпнете нап­ред.

4. Ако се справяте и без очила, това се отнася за хора с 1,5-2 диоптъра, още днес ги зарежете. Повече никога не ги слагайте. Очилата са патерици за очите!

5. При коригиране на зрението не бива да примижавате и да се пулите. Работете без пренапрягане.

6. Не бързайте! Един ред от таблицата за два-три дни тренировки - 0,25 диоптъра дневно.

7. Не спирайте на постигнатия резултат, а про­дължавайте! Успокоите ли се, ще спрете и ще се от­пуснете, така зрението ви ще престане да се подоб­рява. Нали помните? Маховик - инерция - спиране.

Да се върне пак болестта след оздравяването, се случва най-вече между втория и третия етап. Па­циентът е оздравял, но болестта се е съхранила в паметта му.

Например сутринта по навик си търси очилата и внезапно се сеща: „Виждам си и без очила!" Но усеща някакъв дискомфорт. Навикът си казва теж­ката дума.

Този период трябва да се преодолее. Хронич­ното завръщане към болестта е старата програма, която още работи в мозъка ни. Плюс това...

За да ви предпазя от грешки, ще ви разкажа случай от практиката си.

В нашата група имаше едно момче с обширно помътняване на роговицата. Момчето полагаше уси­лия и от петното му остана едва забележима нишка.

Малкият отиде на изследвания. И думите на оч­ния лекар го направиха слепец. Вместо само да го прегледа, той казал: „Детето не вижда, прегледах го миналия път, няма начин."

Лекарят, който казва на пациент, че е неизле­чим, е престъпник, въобразил си, че е Господ Бог.

Веднъж при мен беше на стаж колега от Репуб­ликанския център по микрохирургия на окото. До­бър лекар. Винаги носеше със себе си една дебела книга. Като я погледнах, установих, че това е спра­вочник по очни болести, издаден през 1928 година.

Попитах го:

- Защо ти е тази стара тухла?

А той ми каза:

- Няма по-добра от нея. Което ще рече, че всички научни постижения оттогава насам не го интересуват, той не ги знае. Пазете се! Във всяка професия има случайни хора, няма стадо без мърша. Една болна овца цяло стадо затрива.

Какво да се прави, лошотията ходи по хората. Една лоша дума зачерква десет добри думи и начи­нания от раз и всичките ви съзидателни усилия и стремежи се връщат на нулата!

Още Исус Христос е казал, че човеците са обик­нали повече мрака. Пациентът попива негативната информация като гъба.

Например лекарят е прекрасен специалист, компетентен и внимателен, лекува тежко болен. Пред­писал му е лечение, контролира хода му, постоянно окуражава пациента. Естествено резултатът ще е ви­дим. Но изведнъж някоя санитарка подметне:

- От сто години съм в тази болница, никога не съм виждала някой да се е излекувал от така­ва болест.

Тези думи ще отровят душата на пациента и съмнението ще заличи всички усилия на лекаря.

Пазете се от умници, дето имат мнение по въпроса...

НЕ ОБЩУВАЙТЕ С ДРУГИ ОЧИЛАТИ и най-вече преди окончателното завършване на курса (вж. третия етап - адаптацията).

Хората не понасят други да не са като тях. Пом­ните ли за тълпата и личността? А думите на другите ^Са с много голямо влияние. Бъдете си сам господар.

Представете си, че сте решили да си възста­новите зрението. Покрай вас още двама-трима очи­лати също искат да виждат добре, но щом разберат, че ще се тренира всеки ден по 15-20 минути, изпа­дат в ужас. И веднага започват атаките: „Не може да бъде, това са глупости, не ми се вярва, какво ли не пишат разни шарлатани..."

Защо? Защото с подобно отрицание защита­ват собствената си въпиюща необразована леност. Така че се пазете, читателю, съхранете екологична­та чистота на съзнанието си. Внимание! Тук се крие опасност!

Ако си спомняте, в процеса на работа след пе­риода на подобрение идва период на спад, и пак та­ка - вълнообразно. А тъй като човек е предразполо­жен към по-мрачните неща, обикновено влошаване­то предизвиква по-силна емоционална реакция, от­колкото подобряването. Но ако помните това и под­хождате осъзнато, можете да избегнете капана, пос­тавен от собствения ви характер.

Ще изработим нов навик.

Е-е-е? Съмнява ви, че зрението ви ще започне да се подобрява? Чуйте какво ви подсказва вътреш­ният глас. Ако отговорът е положителен, ще трябва да докажете, че очите ви са квадратни!
Научни изследвания

за добиване научна степен

доктор на не знам си какви науки,

но в областта на

механизъм за ПОМАНЕ НА ДЪХ

по време на бягство от преследващ отряд сексуално-маниакални мишки

Теория.

Научна обосновка на използването

на механизма за лечение на задръстени

с писоари, тоест на очилати.

Етапи на приспособяване на организма към новите условия

В организма ни има участъци, които изпълня­ват ролята на акумулатор за събиране и задържане на енергетичния импулс. Нещо като стегната пружи­на или опъната прашка - леко изшумоляване, стряс­каме, ръката трепва и камъкът полита. Тялото заема необходимата поза, променя се „мускулният корсет".

Първата адаптация става чрез мълниеносен нервен импулс. Той е като взрив. Взривният импулс действа кратко време. Издръжливостта на организ­ма в този случай е незначителна. Пример за това са спринтьорите, които влагат цялата си енергия в къ­сите дистанции.

В този момент хормоналната система хвърля в организма неприкосновените си резерви. Организ­мът вторично се приспособява към околната среда. Това може да се сравни с бегачите на средни раз­стояния. Те отначало бягат по-бавно от спринтьорите и изразходват силите си постепенно. Дейността им не е толкова интензивна, но е по-продължителна.

Когато хормоните вече са въздействали, в ор­ганизма се получава „всеобща мобилизация", наро­дът се надига „като един" - и това става по кръвен път. Тогава си поемате, както се казва, наново дъх. Организмът вече е готов за по-продължителни по­вишени натоварвания. Можем да го сравним със спортното ходене.

Оказва се, че важна роля в адаптирането на организма към новите условия имат кръвните еритроцити.

Не знаехте ли? Пипнах ви!

Вече говорихме за това, когато ставаше дума за закономерностите на каталитичната активност на мембраносвързаната ацетилхолинестераза на ерит-роцитите и хлоропластите в биологическите систе­ми при адаптирането им към външна и към вътреш­на среда. Добре! Тогава същото на домашен език!

Еритроцитите осъществяват газообмена -то­ва го знаят и учениците. Но те са и пощальони, куриери, разнасят дългосрочни заповеди за про­мени на всички нива, предписани от централната нервна система.

Повишената емоционална нагласа, предизви­кана с усилие на волята, влияе върху междинния мо­зък (хипоталамус, таламус), който е свързан с емо­ционалния център. Той отговаря за най-простите фун­кции на организма от типа „топло ми е, студено ми е, тъжно ми е, весело ми е, плюска ми се"... Тези елементарни заповеди се предават в целия органи­зъм чрез кръвта - от мозъка към периферията. Така че, страда или се радва човек, това веднага се нау­чава от всяка клетка в организма. И така, мисълта влияе върху емоционалния център и адаптирането на всички вътрешни процеси става чрез кръвта. Значи и емоциите се предават по кръвен път.

А сега въпрос с повишена трудност.

Когато нещо ви боли, как постъпвате?

Запомнете отговора си, моля ви.

Моят Наставник казваше: „Трябва да се отна­сяш към болния орган като към новородено."

Аз пък бях ерген! Гледах умно и нещо опитвах. Чак след години и с натрупан опит изпитах цялата сила на чувството, което тогава се е изисквало за бъбреците ми.

Детето е в състояние самостоятелно да ди­ша, да суче, да гълта, да поддържа телесна темпе­ратура, да храносмила майчиното мляко, да пишка, да ака. Всичко останало зависи от вас. Всяко недоволство, оплакване или молба може да изра­зи само с плач.

Нездравият орган е същото безпомощно дете, което изцяло зависи от вас. Ако нещо не е наред, той изразява състоянието си чрез дискомфорт, не­разположение, болка. Бебето заплаква- какво пред­приемате? Сега повторете онзи отговор, който за­помнихте преди малко. Значи детето плаче и вие...

Да анализираме отговора ви и да сравним от­ношението ви към нездравия орган с отношението към малкото дете. Ако нещо ви е заболяло, отивате в аптеката за болкоуспокояващо.

„Детето" хленчи, появява се болка, това ни дразни. Взимаме аналгин и го даваме на „детето". Болката утихва, „бебето" не плаче, мир и спокойст­вие настъпват у дома.

Вие знаете, че това не е добре, но продължа­вате да го правите. Така е по-лесно и по-бързо. А „детето" изцяло зависи от вас. То и без това досега е търпяло и когато силите му са се изчерпали, е за­почнало „да плаче", просто е било принудено да по­търси помощ. Вие му казвате: „Млъкни", а то про­дължава да плаче.

Чувствате ли колко е абсурден подходът ви към себе си?

Аз например, ако плаче детето, първо, прове­рявам дали не се е подмокрило. Или е легнало неу­добно, или пелената го стяга. Може би е гладно, мо­же би го боли коремчето или... или... или...

Тоест, първо, намирам причината за дискомфорта, после я премахвам и детето се успокоява.

Значи каквото и да правите, както и да работи­те с болния орган, подходът винаги е същият- като с малко дете. Защото той е част от вас, вашето бъде­ще, той зависи от вас.

Ако искате да си излекувате очите или друг болен орган, трябва да действате според природ­ните закони, а не против тях: да намерите и пре­махнете причината за „плача", да дадете онова, което му липсва.

Далечен роднина, който живееше до нас, дъл­го време нямаше деца. На четирийсет години му се роди син. Жена му и тъща му така се грижеха за него, че дори лятно време го навличаха с топли дрешки.

Накрая детето се разболя и умря. Роди им се второ дете, но и то умря. Стигнаха почти до развод. Жената обвинява мъжа, мъжът обвинява жената.

Майка ми каза:

- Отгледала съм седем деца и трийсет и пет внуци. Ще се погрижа за следващото им дете.

Роди им се трето дете. Майка ми го отгледа. Голо го оставяше на слънчице, на ветрец. Те протес­тираха и я питаха:

- Какво правите? Детето ще настине!

Майка ми опази това дете от сляпата, глупа­ва и както сочеше опитът, гибелна любов на се­мейството.

Сега момчето е на 15 години. До петгодишна възраст и зиме, и лете ходеше гол, защото не търпе­ше никакви дрехи - веднага ги сваляше.

В нашата къща децата до петгодишна възраст не се обличат. А сме планинци. Организмът ни свик­ва с всичко.

Та значи какво трябва да се даде на такова „дете"?

Трябва да се каляват организмът и нездравият орган. Да не се увива непрекъснато, защото „много баби - хилаво дете". Грижите трябва да са разумни.

При изпълнение на упражнението, когато ус­покоявате „детето", пристъпете с ласка, с любов, с нежност - иначе казано, с чувство.

Моят Наставник ми казваше: „Създай бащина любов!"

Сега разбирам: за някои неща е бил в грешка. Твърде дълго бе живял и бе забравил какво чувства младото момче.

Разбирах го, предизвиквах у себе си някакви чувства, усещания, нещата напредваха, но много бав­но. После, когато за първи път усетих бащиното чув­ство, това беше нещо неописуемо!

Разбира се, бях се подготвил, че скоро ще ста­на баща, но събитието въпреки всичко ме свари не­подготвен. Веднъж се върнах от поредната коман­дировка и чувам: „Честит син!"

Вслушвам се в сърцето си - нищо. Помислих си: „Странно, какво ли е това бащино чувство."

Дадоха ми някакъв вързоп. Когато в колата от­гърнах малкото дантелено крайче, отначало дори се уплаших. Гледам: някакво мъничко червено сбръч­кано старче!

Първото ми чувство беше: „Нима всички деца се раждат такива?"

Прибрахме се. Вслушвам се в себе си: ни по­мен от чувство, само забелязах, че никой не ми обръща внимание. Всички: и младата майка, и роди­телското тяло - наобиколили ревльото.

„Е - казах си, - бащините чувства ще се появят на другия ден." Но не, появиха се само нови мириз­ми. След две седмици ми се наложи да замина в ко­мандировка.

Върнах се след три месеца. Плачът се беше превърнал в рев. Миризмата от памперсите се бе­ше превърнала във воня. Нощем не можеше да се спи. Общо взето, освен ядове - нищо друго!

И ето веднъж се прибирам вкъщи, отивам да видя сина си и установявам, че е изчезнал от кошарката, където го оставяха.

Оказа се, че вече е започнал самостоятел­но да се движи - къде с пълзене, къде кой знае как! Претърсих цялата къща - няма го. Надник­нах в килера. Там бяха подредени незатворени буркани със сладко. В този ден жените вкъщи тък­мо правеха сладко.

Погледнах и разбрах: синът ни е бил тук. Два трилитрови буркана се валяха на пода в голяма лок­ва сладко, перушина, събрана за юргани, хвърчеше навсякъде, пресни следи водеха към леглото, а из­под него с лукав блясък ме гледаха две очички въг­ленчета. Всичко останало бе в сладко, в пух и перу­шина, прахоляк и боклуци, все едно бяха събрани от килерите на целия квартал. Вдигнах го на ръце и го понесох да го изкъпя.

И точно когато започнах да го мия, ме обзе едно ново, необяснимо, но много приятно чувст­во. Едновременно и трепетна нежност, и ликува­ща гордост.

Надали някой може да опише с думи родител­ското чувство. И когато го прегърнах, усетих на гър­дите си коленцата му, а до лицето си - нежния му изворен дъх. Така хубаво ми стана на душата, леко и спокойно, та изведнъж ми се стори, че летя.

Усетих как ми никнат криле: „Това е моят син!"

Сигурно поне веднъж в живота си сте го изпит­вали, скъпи читателю.

И когато гледате как расте детето ви, си пред­ставяте какъв човек ще стане. Тревожите се за бъ­дещето му и едновременно с това сте горд.

Значи още веднъж!

С очите или с всеки друг болен орган трябва да работите със същата нежност и обич, както се грижите за болно дете. И когато насочвате вътреш­ния си поглед към него, трябва с гордост да си пред­ставяте бъдещето му точно както бъдещето на дете­то си: че утре очите ви ще виждат малко по-добре, отколкото днес. И така всеки ден.

Днес им давате своеобразен аванс, а утре неп­ременно ще получите такава „благодарност", за как­вато не бихте посмели и да мечтаете. Това е същ­ността: първо чувството, после резултатът. С всеки ден все по-добър и по-добър, и по-добър.

На Изток има древен начин за диагностика на заболяванията по движението на очите - не по ириса, а именно по движението на очните ябълки.

Например специалистът ви кара да „нарисува­те" с очи окръжност и ви наблюдава как го правите.

В зависимост от заболяването очите по разли­чен начин „взимат завоите", линията е накъсана. То­ва пак потвърждава, че в организма ни всичко е вза­имосвързано и взаимозависимо.

Но самият човек не може да проследи дали правилно си движи очите. Затова помолете някой близък да ви помогне.

Ако правилно изпълняваме това упражнение, не само тренираме мускулите, но работим индирек­тно за болните органи.

И така, при изпълнение на упражнението тряб­ва да се следи очите да „рисуват" точно посочените линии.

Начало!

Изпънете раменете. Сложете „мускулния кор­сет". Какво е необходимо? Точно така! Изправете гърба и се усмихнете до уши. После изкуствено си създайте положителни емоции. Как? Знаете вече! Направихте ли го?

А сега да пристъпим към изпълнение на упраж­нението. Не забравяйте да мигате!

/. „Поглед нагоре-надолу"

Дръжте главата изправена, не я отмятайте на­зад. Погледът е насочен нагоре (към тавана), а мис­лено продължаваме движението на очите под чере­па към темето, сякаш поглеждате натам.

Сега очите надолу, вниманието се насочва към щитовидната жлеза, все едно поглеждате навътре в гърлото си.

Изпълнява се 8-10 пъти във всяка посока. Защо е необходимо при изпълнението на тези уж отдавна известни упражнения да удължаваме движението на очите мислено?

Още в древ­ността се е знаело, че в областта на те­мето има огромен сноп енергетични ка­нали, а при външния край на очите - цен­трове, свързани с жлъчните канали.

Така че с мисленото удължаване на посоката задушите например повлияваме жлъчните канали и черния дроб. Не го споменавам случайно.

Зад външната елементарност на упражне­нията за възстановяване на зрението се крие дълбок смисъл, чиито корени са дълбоко в древността.

Но както и във всичко друго, да не забравяме и тук техниката за безопасност. Не прекалявайте. Пренапрягането на очите води до противоположен резултат.

Затова нека пак ви обърна внимание на горе­описаните упражнения за отпускане на очите, кои­то имат благотворно влияние и върху организма ка­то цяло. Но първо да поработим.

2. „Махало"

Погледнете вляво: очите виждат стената, а вни­манието се насочва зад лявото ухо.

Погледнете надясно: очите виждат другата сте­на, а вниманието отива зад дясното ухо.

Изпълняваме упражнението по 8-10 пъти във всяка посока.

Поглеждате наляво и после направо, след то­ва поглеждате надясно и после направо.

Изпълняваме 8-10 пъти във всяка посока.

4. „Циферблат"

Изпълняваме кръгови движения с очните ябъл­ки. Главата остава неподвижна. Представете си голям златист циферблат пред вас. Този цвят помага за възстановяване на зрението.

Бавно местете поглед, отбележете цифрите 12 горе и 6 долу на въображаемия циферблат. Първо в едната посока, после в другата.

Внимание! Задължително отбелязвайте за се­бе си 12 и 6, за да осигурите равномерна линия и плавно движение.

Изпълняваме 8-10 пъти по часовниковата стрелка, и обратно.

Спокойно мигайте, не си преуморявайте очите.

А сега същото упражнение, но с лице към не­бето. Очите са отворени.

Изпълняваме 8-10 пъти по часовниковата стрелка, и обратно.

Сега изправяме шия, затваряме очи. Изпълня­ваме същото упражнение със затворени очи.

Изпитваме радост в душата си, че щом отво­рим очи, ще виждаме добре. Създайте си такова тре­петно очакване на резултата и същевременно със­тояние на снизходително спокойствие - естествено, че ще бъде точно както сте пожелали.

Очите са отворени. Задължително условие за изпълнение на упражнението: главата е неподвиж­на, работим само с очи. „Рисунката" трябва да е мак­симално голяма в рамките на лицето, но не пренапрягайте мускулите на очите, следете състоянието си!

Погледът се движи в следната последовател­ност: в горния ляв ъгъл, в долния ляв ъгъл, в горния десен ъгъл, в долния десен ъгъл.

Сега обратно, сменяме посоката: в долния ляв ъгъл, в горния ляв ъгъл, в долния десен ъгъл, в гор­ния десен ъгъл.

Изпълняваме упражнението по 8-10 пъти във всяка посока.

Сега отпуснете очи, мигайте често и леко - как­то пеперудата пърха с крилца.