Опитът на един глупак, стигнал до прозрението Мирзакарим Норбеков

Мнозина от нас не познават вътрешните си възможности, но всеки ги притежава, трябва само да умее да ги събуди, да ги накара да ра­ботят за него.

Това, което сте постигнали в живота, е само малка частица от заложения у вас потенциал. Каз­вам ви го като специалист с дългогодишен опит. Пот­върждение са екстремните ситуации.

Ето ви няколко примера.

Как мислите, откъде се е взела сила у седем­десетгодишна жена да измине тринайсет километ­ра снежни преспи с четирийсетгодишен син на гър­ба си и нито веднъж да не го остави на земята? А това е факт!

Когато хората прокарвали път със снегорин до мястото на аварията, за да спасят неколцина, помлени от трактор, видели следи само от един човек.

Как е могла жената от Санкт Петербург да се справи, държейки на височината на седмия етаж двегодишното си дете с една ръка, а с палеца и

със средния пръст на другата - корниза, докато дойде помощ?

И когато я свалили, тя не била в състояние да си отвори пръстите. Няколко часа я успокоявали, до­като пусне ръката на детето си. Каква свръхестест­вена сила!

Но тези сили дремят у нас, защото да си об­служим стомашно-чревния тракт не се иска много ум. Та се оказва, че у нас са задействани само 3-4 процента от мозъка. А човек умее много: да отгатва мисли, да предвижда бъдещето и т.н.

И у вас ги има тези сили, драги читателю. Тряб­ва да намерим достъп до тях. Само с потребителско щение от типа „дай да плюскам!" тази врата няма да се отвори, защото тя води в един вълшебен свят, където ще се изпълнят желанията ви.

Това е светът, в който вие сте повелител. Вра­тите му се отварят с три ключа: сила на волята, ду­ша и разум. Трябва да съединим всичко заедно. Го­тови ли сте? Напред!

Така се нарича специалното упражнение за пробуждане на скритата сила, която дре­ме у всеки и която ще ви води към оздравява­нето. В какво се състои упражнението?

За двайсет години работа много пъти съм обясня­вал „Октавата", но никога не останах доволен от резул­тата. Защо? Защото само безумец ще се хване да обяс­нява какво е щастие, какво е нежност, какво е любов...

Кажете ми, ако обичате, бихте ли могли да представите в думи най-висшите и ярки душевни из­живявания? Опитайте. Затруднявате ли се? Е, и за мен е много трудно.

Но все пак ще опитам, защото не ми остава нищо друго.

Какво е „Октава"?

Това е специално упражнение за тренировка на Духа! Сега ще се опитам да ви обясня какви чув­ства и усещания трябва да се постигнат.

Представете си, че вървите по пътя, а насре­ща ви припка едно двегодишно малко фъстъче. Ей сега ще се хвърли към вас, вие ще го грабнете, то ще ви прегърне, ще се притисне до вас, ще ви целуне с топли, меки, нежни устнички. Ще усетите изворен лъх по лицето си и всичко наоколо ви ще престане да съществува.

В сравнение с фърфалачето ще се почувст­вате силен и мощен покровител, титан, закрилник. Същевременно душата ви ще се изпълни с чисто­та, нежност, блаженство, любов! Ще се изпълни ли, или не? Да!

Или виждате, че по пътя пред вас върви синът ви. Гледате го и сърцето ви се пълни с гордост: „Си­нът ми!"

Именно такива чувства и изживявания са ос­новата, вътрешната опора на най-прекрасните стре­межи, върху които ще се изгради целта ви.

Същевременно „Октава" е движещата сила за осъществяване на целта.

„Октава" е изкуството да управляваме тялото си, да му заповядваме, да го караме, да го принуж­даваме постепенно външно и вътрешно да добива ИМЕННО облика, който желаем.

Това е потвърждението, вътрешното усещане, че ЩЕ СТАНЕ ТОЧНО КАКТО ГО ИСКАТЕ.

„Октава" е съзнателно формиране на душевна увереност, сила, мощ!

В древността се е казвало: „Каквото е горе, това е и долу." Леко ще го променим и ще кажем: „Каквото е отвътре, това е и отвън." Вътрешното съзидание дава ползата!

Уважаеми господин мъж, кажете, мислите ли, че сте мъж, вярвате ли, че сте мъж? Надявате се, че сте мъж или дори се съмнявате дали сте мъж, или знаете, че сте мъж? Кой отговор си избирате?

Аналогичен въпрос за жените: дали бихте се замислили и усъмнили, че сте жена, а не мъж? Не!

Тогава запомнете точно какво изпитвате вът­решно, когато със сигурност знаете, че нещо е така и само така! Все едно сте добър вълшебник, уверен в силата на вълшебството си. Само заповядвате и си отивате. Заповедта ви има такава сила, че всич­ко замислено веднага ще се изпълни!

Същото утвърждение трябва мислено да си съз­дадем и за оздравяването.

„Октава" е съчетание на увереност, реши­телност, сила, мощ, могъщество, твърдост и неж­ност, любов, доброта, трепетност, чувство за по­лет и радост.

Това е снизходително спокойствие и спо­койно уверено знание, че ще е точно както сте го поискали!

Откъде трябва да дойдат тези усещания? От из­живения опит.

Ще ви разкажа една история.

Срещнали се трима стогодишни старци. Сед­нали да пият чай и взели да обсъждат кой музика­лен инструмент е най-добър. Единият казва:

- Нищо не е по-прекрасно от флейтата. Вторият:

- Ти нямаш вкус! От флейтата ме хваща диа­рия... Но цигу-у-улката!

И се обръщат към третия.

- Приятели! Твоята цигулка помага ли ти да из­вършваш мъжки подвизи? А на тебе флейтата пома­га ли ти?

Двамата му се нахвърлили:

- Да не ти хлопа дъската? Говорим за му-зи-ка, а не за минали работи... От двайсет години не съм погледнал жена, тоя - от трийсет! Ами ти?

- Нали ви казвам, всичко ми е наред. Твоята бабичка умря преди шейсет години, а твоята преди петнайсет. Моята още се черви. Вчера й купих нов одеколон.

А те пак:

- Разкажи ни за вашата музика. Ще доведа вну­ка с касетофона да я запише, може и ние малко да прихванем...

- О-о-о, нощем се чува тази музика в нашето село. Отваряш прозореца и слушаш. Но напоследък нещо рядко се чува.

- За каква музика говориш?

- Когато чувам тези божествени звуци... -Хайде стига си ни измъчвал. Каква е тази му­зика?

- Когато нощем реве магарето... Когато пос­ред нощ магарето реве, се чувствам като осемнай­сетгодишен младеж.

Двамата старци разбрали -досега били трима най-стари мъдреци в селото, а вече оставали два­ма, защото третият е полудял.

- Не ме гледайте така. Помните ли как отидох за първи път на среща с моята бабичка?

- Помним, нали те пазехме.

- През нощта прескочих оградата. И както стъп­вах в тъмното, настъпих опашката на тяхното мага­ре... Това добиче като ревна! А помните ли колко серт беше баща й?

- Да-а-а!

- Чукнах на прозореца й, взех я на ръце и я понесох към градината. Ах, каква месечина, какви звезди бяха! Под цъфналата ябълка Бог ме възнаг­ради с меда на устните й. От аромата на косите й разбрах как божествено ухае в рая.

Но от рева на това проклето животно се събу­диха всички магарета в селото и взеха да реват: „Ии-аа, ии-аа, ии-аа!" Идеше ми да ги избия, защото то­гава ми съсипаха срещата.

А сега нощно време отваряме прозорците, сви­ваме ръка до ухото и чакаме. Чуем ли магарешки рев, това е първата ни брачна нощ!

Значи какво е „Октава"?

Всеки има свой образ - свой магарешки рев. Това е жизнеутвърждаващ стремеж към светлина, добрина, любов, към онова, с което асоциирате си­лата, величието, младостта и здравето си.

Всяко действие, което ви води към Съзидание­то, Сътворяването. Когато от все сърце казвате: „Край! Стига съм бил роб на болестта, роб на стра­данието!" - това също е „Октава".

„Октава" може да се открие във всичко: и в радостния детски вик, и в песента, изпята от душа, и в добрата дума, казана с чувство, и в светлите из­живявания, и...

Всеки ще я открие в най-съкровеното си.

По време на упражнението първо предизвик­вате изкуствено гама от чувства, след това постепенно добавяте интензивност, после още и още - та в цялото тяло, и особено в областта на нездравия орган, да прозвучи Химн на съзиданието, да резонира всяка клетчица в организма!

Вътрешният стремеж, утвърждението трябва да е властелин в тялото, за да потисне, за да унищожи, за да стрие на прах всички други мисли и чувства, чужди на съзиданието, чужди на сътворяването!

Вашата „Октава" трябва да направи на пух и прах цялата неувереност, съмнения и страхове. Да ги унищожи ЗАВИНАГИ!

Помъчете се да почувствате своята значимост, сила, мощ, красота, да затвърдявате това в себе си и стъпка по стъпка да се приближавате към целта.

Всеки ден се старайте да попълвате това усе­щане с нови отсенки, нова гама от чувства. С вре­мето тренировките ще ви направят по-спокоен, силен, уверен в себе си човек, закрила, подкре­па и опора за хората край вас. За тях ще сте оа­зис в пустинята, ще им носите светлина, доброта и любов.

Когато започнете да работите за очите си, на­там насочвате усещането, утвърждаването, коман­дата, заповедта, повелята за очите да са такива, как­вито вие искате. Там ще създадете радостта и ще получите ответната реакция.

Може да се получи топлина, леко пулсиране или някаква друга физическа реакция. „Октава" е вътрешно сливане с онзи образ на младостта, който току-що сте създали.

Но както винаги, спазвайте техниката за безо­пасност. Следете сърцето да работи спокойно, умът ви да е ясен, дишането равномерно. Да усещате вът­решно снизходително спокойствие и абсолютна яс­нота, че ще стане точно както го искате.

Трябва да знаете, че спокойно можете да ре­шите всеки свой проблем, че във всяко отношение сте най-най...

Никакво напрежение! С други думи, задачата ви е да държите организма си под спокоен контрол и оздравяването ви ще се осъществи сякаш от само себе си. Това трябва да е спокойствието на повели-теля, спокойствието на създателя, спокойствието на любящия, на любимия, на могъщия човек. Създайте това твърдение!

Раменете изправени, на лицето горда усмив­ка, напред! Мислено се поглеждаме в очите и пре­дизвикваме съответната реакция.

Спомнете си „Образа на лимона" или „Образа на петте пръста". Как реагира организмът ви? Сега очите ви ще изпълнят функцията на пръста. Вътреш­ният стремеж трябва да е много силен. Това е вът­решно твърдение от типа:

Този стремеж трябва да господства и да уни­щожи всяко съмнение, което няма да се махне от само себе си. Не очаквайте, че ще се разкара доб­роволно с думите:

-Добре, довиждане, щом ме пъдиш пък...

Не, то със зъби и нокти ще се вкопчва в съзна­нието ви.

Просто кажете:

- Марш оттук! - и засилете констатацията на младост, здраве и бодрост. О' кей?

Самопринудете се да се почувствате ЛИЧ­НОСТ, ЧОВЕК с главна буква. Създайте си вътреш­ното чувство, че сте най-прекрасният човек на све­та. Слагаме кадифена ръкавица на стоманената ръ­ка и поемаме управлението. Успяхте ли? Браво!

Това упражнение се използва винаги при ко­рекция на зрението или при работа с който и да е друг болен орган, при ставната гимнастика и при уп­ражненията за очите, а също и когато перете, чисти­те вкъщи, пътувате като сардела в градския транс­порт и т.н. А особено след неприятен разговор с ше­фа и при други подобни моменти в живота.

Това упражнение може да се прави и на ули­цата, в навалицата. Хората ще ви „притискат" и без да подозират, ще се опитват да ви превърнат в един от тях, тоест да ви всмучат в еднородната си маса.

Как се чувствате сега при среща с намусе­ни хора? Забелязвате ли, че се отличавате от тях? Нали?

С какво?

Те всички са с еднакво щамповани мутри, зур­ли и сурати. Защо? Защото така е прието. Всички са еднакви!

А вие сте ЛИЧНОСТ.

Много важна забележка! Ако главата ви е пъл­на с други неща, докато изпълнявате упражнение­то, всичките ви усилия ще се превърнат в напразно губивреме!

При механично изпълнение трудът ви отива по дяволите. Упражнението трябва да се изпъл­нява в състояние „Октава"! Само тогава ще пос­тигнете успех!

Да речем, имам проблеми с капачката на ко­ляното. Насочвам натам мислен поглед и си пред­ставям „Образа на здравето" с онази сила, с която летях, „Образа на младостта", когато танцувах, и го пращам в коляното. После съзнателно увеличавам, подсилвам положителните емоции и долавям физи­ческия отклик в засегнатото място.

„Октава" е нещо старо и същевременно ново за вас. Изкуството да творите с усилие на духа, да се пре-въ-плъ-тявате в човека, какъвто искате да бъдете!

Външно това не се проявява никак, само тряб­ва да имате лека усмивка на лицето и да се чувства-

те спокоен. Гърбът изправен. Главата ведра. Диша­нето спокойно. Сърцето тупти равномерно. „Октава" работи вътрешно!

Днес той е известен композитор от Средна Азия. А преди няколко години, когато зрението му беше минус 18 диоптъра, му беше подписана присъ­дата: „Препоръчваме ви да се упражнявате - да се движите със затворени очи вкъщи, да запомняте мяс­тото на всяко нещо. Когато ослепеете, ще ви е по-лесно да се адаптирате към състоянието си." С дру­ги думи, бяха му предложили постепенно да се под­готвя, да свиква с наближаващото ослепяване.

Тогава той искал да се самоубие. Ужасно е за мъж в разцвета на силите си да остане като безпо­мощен храненик вкъщи. Но все пак не намерил си­ли да посегне на живота си.

Всичките му душевни терзания се излели в му­зикална творба - неговия Химн на изцеляването. Той дари тази музика на вас, хората, които не искат да се подчинят и предадат на болестта, които се стре­мят да станат Победители в живота!

Тази музика може да се чуе по време на наши­те упражнения. Наричаме химна като самото упраж­нение - „Октава".

Творбата се състои от две части. Първата е пи­сал няколко месеца по време на болестта и в нея звучи отчаянието.

„А после - каза той - чух по телевизията за вашата система за възстановяване на зрението.

Пристигнах в Москва и се включих в курса. Отчая­нието ми веднага рязко мина в успокоение. После от време на време ме обземаше мощно лавинооб­разно чувство, че ще се изцеря. Направо тръпки ме побиваха!

Скоро забелязах в зрението си проблясъци на подобряване. У мен се зароди надежда - нима ще виждам? И от време на време сякаш ме пронизва­ше отговорът: ЩЕ ВИЖДАМ!"

Във втората част звучи спокойствие, прелива­що в бурна вълна: АЗ СЪМ СИЛА! АЗ СЪМ МОЩ! АЗ СЪМ ЗДРАВЕ! АЗ СЪМ БОДРОСТ! Химнът завършва с повеля, заповед: ДА БЪДЕ ТЪЙ!

Той стана победител!

И вие ще станете!

Миналата година този човек получи награда и званието „Най-добър композитор на годината" в Средна Азия. А навремето във втори курс са го изк­лючили от консерваторията като безперспективен.

Така че няма болен, който да не може да се измъкне от болестта!

Няма човек, който да не може да бъде богат във всяко отношение!

Няма човек, който да не може да се реали­зира!

Няма човек, който да не може да е Победител!

Няма човек, който да не може да е щастлив!

Не сте нито първият, нито последният по този път. Изкуството да творите, да създавате живота си е в ръцете ви. Всяка друга мисъл трябва да изчезне! Ясно ли ви е?

С вървене ще изминеш пътя!

Тоест самоналагаме си образа на ЧОВЕКА ОБЕДИТЕЛ.

И така, тръгваме на битка със слабото зрение, ще отсега трябва да започнете с чувството, че сте Победител! Трябва да го постигнете изкуствено. Трудно ли е? Нищо! Което се тренира, то се развива! Ден след ден ще формираме вярата ви, че сте Победител, че сте силен човек, способен да управ­лява течението на живота.

Всяка сутрин с усилие на волята си самоналагайте да почувствате, че вие сте:

„Октава" е основата, върху която се гради ця­лото ви Съзидание.

И сега, след всички обяснения един въпрос: прилича ли ви „Октава" на хленч от жалък просител: „И-искам да съм здра-а-ав"?

С „Октава" вие заповядвате! Вие се самосъздавате, всичко зависи само от вас! Точно на това обърнете внимание!

Сега с помощта на „Октава" пристъпваме към тренировка на духа! Тоест „Октава" не означава са­мо да заявиш себе си като Човек с главна буква, Създател, Творец.

„Октава" означава да се ПРЕВЪПЛЪТИШ в до­бър, силен, нежен човек - човек, който умее да про­щава, има способността да приема хората с всички­те им качества и недостатъци. Означава вътрешна ЗАПОВЕД за здраве, сила, красота, добрина, свет­лина, любов, щастие...

Опитайте с усилие на волята да създадете у себе си вътрешен порив, вътрешен стремеж за оздравяване и усещане на възторг от работата над себе си, от оздравяването! Разбирате ли?

Всички имаме предостатъчно съмнения и неверие. Къде ще отиде опитът от десетгодишното пре­биваване в болестта? От само себе си никъде няма да отиде. Трябва да се разбие на пух и прах с уваже­ние към себе си, с вяра в силите си!

„Октава" е пълната противоположност на съм­нението, неверието - това е активно съзидаване!

И така, започваме.

С малко хумор. Премахваме от лицето си твър­де у-у-умния вид - признак за старческо оглупява-не. Опитайте да си създадете сигурността, че сте най-най-най-прекрасният човек на света. Предизвикай­те у себе си чувството, че сте сила, че сте доброта, че сте младост, но без да се вдетинявате!

Изпъчете гърди! Изпънете се, изправете гръб. Затиснете с плешки орех и гледайте да не падне. Та­ка ходете винаги.

Проверете мимиката. Усмихвате ли се? Прекрасно!

Вдигаме дясната ръка над главата, сваляме от небето короната на Повелителя, Създателя и си я изхлузваме до ушите, нали?

Сега като вълшебници ще изпълняваме жела­ния - само трябва да наредим и повелим!

Нека нареждането е като бащина молба, която децата с радост ще изпълнят.

Побеляването да е като майчина повеля, из­пълнена с обич и нежност.

Това е заповед на Вълшебника, на Създателя, на Твореца от типа ТЪЙ ДА БЪДЕ!

Вижте в себе си Победителя! Ще можете ли?

Тогава напред.

Пуснете си музика, която ви ентусиазира и про­бужда у вас желание за живот, стремеж за съзида­ние, творчество. Например „Фуга и токата" в ре ми­нор на Бах или нещо друго по свой избор.

Поемете музиката в себе си!

Отначало е по-лесно да се работи със затво­рени очи, за да не се разсейвате.

Затваряме очи.

Насочваме вътрешния си поглед към очите. - Така! Къде ви е осанката?

Изправете раменете! Гръбнакът като струна! По-високо главата. На лицето - мимика на силен, могъщ човек!

Хайде!

С мислен поглед обхождаме цялото тяло: ръ­цете, краката, особено местата, където имаме забо­лели органи.

Непременно обърнете внимание на очите, уши­те, гърлото, носа и трахеята, черния дроб, бъбреци­те. Това е важно за зрението.

Изкуствено си създайте чувство, стремеж, желание, усещане да сте такъв, какъвто искате да бъдете!

А сега си създайте вътрешен образ на онова, към което се стремите! И насочете по цялото си тя­ло желанието, стремежа, повелята си! Повеля за кра­сота, здраве, увереност и нека резонира!

Добавете нова гама от усещания, добавете ут­върждаване, констатация на силата, могъществото, увереността си! Още! Още! Усилване!

Създайте пролет вътре у себе си! Пролет на съзиданието, пролет на творението, пролет на утвър­ждаването, пролет на пробуждането!...

Още! Браво! Още, още, още! Усилваме усеща­нията по възходяща линия с нарастваща мощ!

А сега пуснете през цялото си тяло вълната на заповедта! Повеление, потвърждение, че ЩЕ БЪДЕ ТЪЙ, както го искате! Почувствайте как откликват душата и тялото ви.

Усилваме стремежа към красота, съзидание, творчество, могъщество, усилваме! Още, още, още!

Насочете към всеки нездрав орган своята неж­ност, утрешния си ден, стремежа си, поведението и констатациите си.

С нова сила формираме вътрешен стремеж към идеала, за да го задействаме после с лавината на повелята.

Мислено виждаме оздравяването си, натрап­ваме си го, повеляваме си го... и ЗАПОВЕД!

Нова вълна от стремеж, желание да сте кра­сив, обичан, щастлив - и настояване: ДА БЪДЕ ТЪЙ!

И още - насочваме и разпределяме към всяка клетка, към всяко косъмче, към всяка фибра в душа­та си идеала на Желанието да виждаме, да чувства­ме, да живеем... и ЗАПОВЕД!

Мислено се виждаме в бъдещето, без очила сме, а наоколо всичко е ясно, точно, ярко, както го искате. Виждаме, стремим се и създаваме физичес­ки осезаемо влечение към тази цел.

С всяка власинка попиваме любовта си, попи­ваме утрешния ден, силата на душата си, светлина­та на разума си и мощта на духа си. За да резонира всяка клетка в тялото, да резонират всички струни в душата!

Създайте си стремеж, подобен на пролетен ураган, след който само от докосването ви ще се разпукват пъпките, ще цъфтят първите пролетни цве­тя в цялото ви тяло, във всичко, което докоснете!

Създайте си усещането, че сте над всичко дреб­наво, обикновено, че

вие сте добрината

вие сте любовта

вие сте младостта

вие сте здравето

вие сте разбирането

вие сте прошката

вие сте ВСИЧКО,

което смятате свойствено за ЧОВЕКА!

ТЪЙ ДА БЪДЕ!

Примерна АНАТОМИЯ на очите на питекантропа. Теориевидна практика

Както се знае, очите са орган на храносмилането. Извинете, май сбърках: орган на зрението, с който възприемаме светлинните дразнения. Окото има почти кълбовидна форма при нормални­те хора, каквито сме повечето, а при най-нормални­те е същинско стъклено копче. Като физически уред представлява подобие на фотоапарат - с тъмна ку­тия, в която е душата. В предната й част има отвор (зеницата), който пропуска светлинните лъчи. У гад­ните читатели светлината понякога е насочена об­ратно като лазерен лъч!

Окото е многослоен, много-много многослоен орган. Вижте рисунката.

То се състои от очна ябълка и помощни уст­ройства-клепки, слъзни канали, мускули, които дви­жат очната ябълка, и, разбира се, маркови очила като две тоалетни чинии. Вгледайте се!

Чрез зрителния нерв очната ябълка е съединена с мозъка, но последният орган не е задължителен за всички!

Зад лещата на окото има стъкловидно тяло -прозрачна среда, която пречупва светлината. Вън­шната обвивка - склерата - има защитна и механич­на роля, а също така е мястото, където са прикрепе­ни мускулите на окото. Предната й най-изпъкнала част се нарича роговица.

Защо се нарича роговица?

Защото при някои дами има болестотворната сила да слага рога на мъжа.

Тя е съвсем прозрачна и също пречупва свет­лината. Под склерата има съсъдеста ципа, в която са разположени кръвоносни съдове, които подхран­ват тъканите на очите, включително ретината.

Хубаво би било, ако при очилатите подхранва­ше и мозъка, стига да го имат!

Ретината има много сложен строеж и се със­тои най-вече от нервни клетки. По произход ретина­та е най-напред изнесената част от мозъка. От клет­ките й водят началото си влакната на зрителния нерв.

В ретината е точно тази част от окото, с която виждаме, но понякога не искаме да разбираме как­во именно сме съзрели.

Тя плътно затваря задната част на очната ябъл­ка и функционално е сходна със светлочувствителния елемент във фотоапарата. Когато светлината стигне до ретината, тя предава сигнал в мозъка по зрителния нерв. Мозъкът обработва получената ин­формация и често си казва в недоумение: „Я глей!"

Предната част на ретината образува ириса, ра­дост моя! Той има мускули, които свиват и разширя­ват зеницата. Ирисът играе ролята на бленда, която регулира силата на светлинния поток и контрастността на картината.

Съвкупността от мускули на ириса е акомодационният апарат на окото. Акомодация е способност­та на окото да минава от помътените зъркели на пия­на риба до състояние на опулен влюбен марсианец.

Мускулите на ириса действат рефлекторно не­зависимо от желанието ни. И често точно те, гади-ните, ни издават най-предателски!

Освен това съдържат пигментни клетки, които определят, както казваме, цвета на окото. Зад ири­са има прозрачна леща - пихтиесто тяло.

Лещата е основният участък, в който се пречуп­ват светлинните лъчи. Поради еластичността си тя може да става по-изпъкнала или по-сплесната според то­ва, дали се гледа обект на по-близко или на по-далеч­но разстояние. Тоест окото ту се облещва, ту се свива като бълха - това е така наречената акомодация.

С възрастта способността за акомодация (нагласяване на фокус) намалява - настъпва възрасто­вото далекогледство. Старите хора виждат добре не­ща, които са далече, зад гори и планини, но това, дето им е под носа, за тях е тъмна Индия!

Голяма част от очната ябълка е разположена в спе­циална вдлъбнатина, която се нарича очна кухина, или орбита. Затова се казва: очите му изскочили от орбитите!

Предната повърхност на окото е покрита с прозрачна обвивка, наречена конюнктива. Тя защи­тава очната ябълка от инфекции, случайни замърся­вания, дразнения от чужди тела.

Очите възприемат не само светлината и цве­товете. Те дават представа за формите на предме­тите, за разположението им в пространството. Това е възможно благодарение на очните мускули. За вся­ко око отговарят три двойки мускули.

Едната осигурява движение на очите надясно и наляво, втората - нагоре и надолу, третата дава въз­можност на очите да се въртят около оптичната си ос.

А четвъртата - нашир, надлъж и по диагонал!

Мускулите имат не само двигателни функции. В очното дъно е зрителният нерв и при всяко движе­ние на очните ябълки нервните влакна отвеждат дразненето в мозъка.

И така, като работим с очите, като тренираме мус­кулите, чрез тях повлияваме мозъчната дейност. Зато­ва е толкова важно да тренираме мускулите на очите.

Механизъм за възстановяване на зрението!

Резервни части, Винтчета,

гайки, комплект отвертки

и апарат за клизми

със смазочна течност са приложени

към механизма.

„Уф, какъв досадник е тоя Норбеков!