Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

За да разберем това по-ясно, ние трябва да погледнем към началото на Римляни. (Все още не сме свършили с Римляни 9)

Това ни напомня за това, което прочетохме преди:

Ние четем в Ефесяни:

По-нататък в Римляни 11:2, Павел потвърждава, че Бог "предузна" цялата Израилева нация, не само тези, които ще бъдат спасени.

Скъпи приятели, когато Бог каже, че Той призовава, избира и предопределя истината е: От вечността, Бог планира (това е, което предопределение означава) спасение чрез Христос. Който дойде при Христос, ще бъде спасен за винаги. Това е Библейско предопределение.

Този, който дойде при Христос, е спасен чрез Христос за винаги. Това, и само това  е, което означават множеството текстове в Новия завет, не само 3 или 4 стиха, които Калвинистите използват.

1. "Бог толкоз възлюби света" така, че "който пожелае, може да дойде."

2. "Който е жаден нека дойде."

3. "Този, който дойде аз няма да го изпъдя."

4. "Този мъж приема грешници."

5. "Бог не желае никой да загине."

6. "Той даде живота си откуп за всички."

7. "Той вкуси смърт за всеки, така че, правдата на Христос да дойде над всички."

(Виж Йоан 3:16; Откровение 21:6; 22:17; Йоан 6:37; Лука 15:2; 2 Коринтяни 5:14-15; 2 Петрово 3:9; Матей 20:28; 1 Тимотей 2:6; Евреи 2:9; Римляни 3:22; 5:18.) 

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ШЕСТА

 

Илюстрацията с грънчаря в Римляни 9 (взета от Еремия 18) ни помага

да разберем, че избора, за който Павел пише е относно специална работа за Бог.

Павел не пише относно лично спасение. Съвременните Калвинисти в повечето

случай са мълчаливи относно доктрината за предопределението. Това е

така, защото идеята, че Бог избира кой да бъде спасен или изгубен

без това да има връзка с човешкият избор е ужасна присъда.

Това учение не е Библейско, както и доктрината за

вечно мъчение.

Така че, разглеждайки Римляни 9 и срещайки загадъчни пасажи, като тези, които прочетохме, ние трябва да запомним, че това, което Павел казва е: "Вие Юдеи се оплаквате и то е само заради това, че Бог дава шанс на езичниците."

Помислете относно Павловата илюстрация с грънчаря:

Павловата илюстрация е взета от Еремия 18:

Пасажа, който Павел цитира от Еремия е относно грънчар работещ със съд. Ако чрез непослушание, съда е повреден, грънчаря не го изхвърля. Грънчаря казва: "Моля покай се. Искам да те спася. Върни се от злото и аз ще те спася."

Това е, което Павел казва на Юдеите християни в Рим. Той ги умолява да не се сърдят за това, че Израилевата нация не е приела Христос. "Не се сърдете поради това, че повечето от членовете на църквата в Рим са езичници. Бог има правото да избере когото поиска за да Му служи и да разпространи благовестието." Тези пасажи са относно служба не лично спасение и вечен живот.
Бог призовава за служба

Често, Бог призовава хора за специална служба. На пример, когато четете историята на изхода, Бог призова Фараона да освободи Евреите. Истина е, че се казва, че Бог закорави сърцето на Фараона (виж Изход 7:13; 9:12). Също така се казва много пъти, че Фараона закорави сърцето си (виж Изход 8:15; 9:34).

Може да кажем, че Бог, чрез довеждайки Фараона до място, където той трябваше да направи избор, закорави сърцето му.  Грешката беше всецяло на Фараона. Бог не го накара да закорави сърцето си. Бог доведе Фараона до място, където той трябваше да направи избор. Ако Фараона не желаеше да продължи с Бог, означаваше, че ситуацията, до която Бог доведе Фараона караше Фараона да закорави сърцето си.

Грънчарят никога не прави съд, за да го счупи.

Това, което Писанията казват е, че Бог има правото да избере този, когото пожелае за разпространението на благовестието. Той може да избере Юдеин или езичник, Исав или Яков, Бог е този, който прави избора. Библията не казва, че тези, които не са призвани за почтена служба ще бъдат изгубени за винаги.

Исав се придобри с брат си. Когато Писанията казват: "А Исав намразих", това е цитат относно наследниците на Исав, които се опълчиха срещу Израилтяните и Бог трябваше да ги накаже.

Има много Калвинисти в САЩ и въпреки това много рядко ги чувате да говорят относно доктрината за предопределението.

Например, всички ние познаваме Р. К. Спрол. Спрол е много добър човек, много интелигентен християнин и винаги си заслужава да го слушаме, когато говори, а също и да четем книгите му. Също така той е много посветен Калвинист. Той вярва,  че повечето от хората, които са родени на този свят, са родени за ада. Също така има много други, като Спрол.

Въпреки това много рядко можете да чуете тези хора да говорят относно предопределението. Защо? Защото е твърде депресиращо. Много обезкуражително е, ако аз не мога да ви кажа: "Исус умря за теб."

Калвинист не може да го каже, защото той не знае. Може би понякога Калвинистите мислят относно смисъла от проповядване. Въпреки всичко, независимо от това дали се проповядва или не, спасените ще бъдат спасени и изгубените изгубени според присъдата.

Може би Калвинист би имал съмнение, когато казва: "Бог е любов." След всичко, ако Бог е любов, как може да произнесе тази ужасна присъда и извърши това грешно нещо?

И как смее Калвинист да говори относно награди и наказание? Ако има само две възможности според присъдата не може да има нищо такова като награди и наказание.

Ако доктрините за неотразима благодат и безусловен избор са верни то Бог не може да каже на никого: "Вие сте виновни." Те трябва да са. Бог не може да каже на никого: "Вие сте праведни." Те трябва да са.

Причината, че не чуваме твърде много за тази доктрина е, че тя не е радостна вест за разпространение.
Сравнение с вечното мъчение

Доктрината за предопределението е и в почти същата позиция, както доктрината за непрекъснато горящият ад. Вие не чувате особено много относно ада днес, дори и по телевизията. Защо?

Защото не е много приятно. Мисълта за Бог на любов, който може да вземе създадени от него хора, които не са искали да бъдат родени и да ги измъчва за винаги и за винаги в горящите пламъци на ада не е много приятна. Наказван вечно за малки грехове.

Представете си: Едно подхлъзване и отивате в огъня. Не е за учудване, че не чувате много относно това жестоко и нечестно учение. Много хора твърдят, че вярват в доктрината за вечното мъчение, но вие не чувате много за нея, защото е неприятна.

Дори не е и Библейска. Библията казва:
 "А нечестивите ще загинат, и враговете Господни ще бъдат като отборните агнета. Ще чезнат, като дим ще изчезнат."(Псалм 37:20)
"А нечестивите ще загинат." Думата "загинат" не означава, ще живеят за винаги.
Дим и огън в ада

Текста говори относно дим. "Като дим ще изчезнат." Дима изгаря ли нещо? Каква е важността на дима? Той означава, че огънят си е свършил работата.

Библията говори относно вечен огън (Матей 18:25; 25:41) В Библията думата "вечен" не всякога определя дълъг период. Йона казва, че той е бил в дълбоките води, в корема на голямата риба, в дълбочините, "завинаги". (Йон 2:6). Представям си защо се е чувствал така.

Слуга в Стария завет, който искаше да продължи да служи на господаря си, му промушваха ухото с шило. Това беше знак, че той ще служи на господаря си "завинаги" (Изход 21:6; Второзаконие 15:17) Много често термина "завинаги" има твърде ограничено значение.

Библията говори относно "вечно наказание" (Матей 25:46), тъй като наказанието, с което Бог ще накаже нечестивите, ще бъде вечно като ефект. Няма друг начин. След като Бог накаже нечестивите, с тях ще бъде свършено. С нечестивите ще бъде свършено, няма да ги има повече. Не няма да могат да се върнат. Това е краят.

Но, "вечно наказание" не е "непрекъснато наказание!" Библията говори относно "вечна присъда" . Това не означава, че на Бог ще Му отнеме за винаги да съди нечестивите. Това означава просто, че резултата от Божията присъда ще бъде вечен.

Библията учи "вечно наказание", защото резултатите са крайни, завършени и вечни. Ако нечестивите загинат, те ще загинат. Това е.

Библията използва гръцката дума "Геена." Геена беше името на мястото, където боклука на Ерусалим се изхвърляше. Това беше мястото, където боклука непрекъснато биваше изгарян. До като имаше боклук, огънят продължаваше да гори.

В края на този свят ще има моментна Геена, точно преди новото небе и новата земя да се появят:
"Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда." (2 Петрово 3:9-13)
Ад в Библията

Тези, които нямат небето в себе си (защото са отхвърлили благовестието), ще бъдат унищожени от изгарящият боклука огън. Тези, които ще превърнат небето в ад, ще бъдат хвърлени в тази моментна Геена. От този очистващ огън, небето и земята ще бъдат новородени.

Това е Ада в Библията. Той е моментен, не завинаги, (в общия смисъл, в който ние разбираме някои термини).

Не е за учудване, че днес не чуваме особено много, относно доктрината за вечния огън. Тя не е привлекателна и не е Библейска. Това също е вярно относно Калвинисткото предопределение.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ СЕДМА
"Предопределен" в Римляни е музиката на радостта. Въпреки, че всички неща

се променят всичко работи за доброто на тези, които обичат Бог.

Болката ни предпазва от по-нататъшни наранявания. В Божият

план за нашият живот, всичката болка в живота е за наше

добро. Това е така, тъй като знаем, че Бог е призовал

 всеки един от нас в Христос.

Сега относно критичната точка.

Джон Стот казва, че не може да мислиш за такова нещо, като вечен ад за повече от четвърт час, без да достигнеш границата на лудостта. Той е прав. За това повечето хора отказват да мислят за това. По-добре е да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем.

Но ако вероученията и Библията учат предопределение, тогава ние трябва да викаме относно това.  Но Калвинистите не го правят. Защо? Защото е много потискащо.
Предопределен в Римляни

Позволете ми да кажа отново, думата "предопределение" не се намира в Библията. Но глагола "предопределен" се намира. Първо в Римляни 8 и след това в Ефесяни.

Нека погледнем в Римляни 8:
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:28-30 NIV)
Предопределението е пълно с радост

Сега, това е критичната точка: Когато Павел използва думата предопределение тя е песен на радост. Тя е пълна с радостна музика.

В контраст, когато Калвинисткото предопределение представя доктринно изложение относно предопределението, това е най-тъжната от всички картини. (Това е така, тъй  като идеята, че повечето хора, ще страдат във вечни мъки не поради техни грешки е жестока, потискаща и садистична).

Позволете ми да повторя: Когато тези, които вярват в тази доктрина представят техните вярвания относно нея в тях има мрачност и смърт. "Повечето хора са родени, за да горят в ада завинаги" - казват те. Не поради нещо лошо във вас, но защото Бог се прозя и каза: "Добре, ще затворя очите си и ще избера следващото име."

Простете ми, но аз отново изпаднах в не евангелски дух.  Но изложена грубо, доктрината относно предопределението се сумира в карикатурата, която представих. Бог, без каквато и да е причина или действие от страна на човека каза: "Аз ще спася този човек. Но, този там, аз ще осъдя."

Моят коментар е: "Всичките доктринални твърдения на тази доктрина са ужасни, тъжни, нараняват сърцето и ви докарва до лудост ако вярвате това. Но когато Павел използва думата, тя е пълна с музика. Което показва, че той няма предвид това, което доктрината за предопределението казва.

Виждате ли това? Когато Павел използва думата, тя е пълна с музика, не садизъм.

Моля ви прочетете Римляни 8:28 отново, който стих е въведение към неговото изложение относно предопределението:

Ние знаем, че всичко работи. Да, това е законът на промяната. Но, знаейки само това е много депресиращо. Аз ще остарея. Ще загубя тези, които обичам, те ще ме загубят също. Нещата, които притежавам ще избледнеят и аз ще изчезна преди тях. Всички неща работят. Толкова много, е депресиращо.

Но стиха казва, че всички неща работят заедно.
Нашата любов към Бог е отражение

Тази дума променя всичко. Всички неща работят заедно. 

Има план за всичко, има причина, има Божествен план. Ние не сме потопени в хаоса на шанса. Нещата работят заедно и те работят за доброто на тези, които обичат Бог.

Много рядко е, когато Библията говори относно нашата любов към Бог. Писанията говорят за Божията любов към нас. Радвам се, че е така. След всичко, нашата любов е слабо ехо, на Божията любов към нас. Нашата любов е бледо отражение на Неговата.

Вие не можете да обичате Бог, преди да сте сигурни в Неговата любов за вас. Това е една от причините, поради които тази доктрина е толкова ужасна. Много прекрасни светии, са подържали тази доктрина, но те бяха светии независимо от това, не поради това. Римляни 8:28 ни показва Бог, който е много по-различен от този на Калвинистите.
Да не бъдем загубени никога

Съществува една прекалено сладка хапка в доктрината, която разглеждаме, хапка, която е много, много вкусна. Това е  завладяващата мисъл, че понеже, Бог ви е избрал, вие не можете да бъдете изгубени. Но как мога да съм сигурен, че вие сте избрани?

Хората вярващи в тази доктрина, не могат да бъдат сигурни, че те са избраните. Това намалява привлекателността малко. Но след като преминеш през тази трудност веднъж и кажеш: "Аз съм между избраните" - вие сте постигнали целта.

Истината е, че вярващият, всеки вярващ е постигнал целта. Това е поради факта, че когато гледаме към Исус ние никога не можем да бъдем изгубени.

Ние говорим относно факта, че когато Библията използва думата "предопределен" то тя е пълна с музика на радост. Не е мрак и смърт, кисело и горчиво забиващо се в сърцето ви, причинявайки депресия. Тя е пълна с музика. "Предопределен" ни казва: "Чуйте, всичките неща, лошите неща в живота ви и тези, които ви заобикалят, те всички ще работят за добро."

На нас не ни се иска да повярваме. Но, позволете ми да ви представя една илюстрация. Повечето болка е предпазваща. Аз харесвам Джордж Шихан, философа на тичащите. Той казва: "Ако сте тичач, вие преминавате през всякакъв вид проблеми. Ако има нещо, което ви дразни вие може да продължите да тичате. Но никога не бива да тичате когато изпитвате болка, защото болката е предупреждение." Това е ехо на всички учени и лекари, когато те твърдят, че предназначението на болката е да предпази.

Казах ви преди за нашата котка Луси, която скочи върху горещата печка и си изгори лапичките. Луси никога повече не скочи върху печката. Болката е предпазваща.

Ако никога не чувстваме болка, ние ще загубим пръстите си и може би живота си. Болката е предпазваща. Така че, сега ние приемаме принципа физически. Скъпи приятели, разберете това:  Нашите други болки са предпазващи също. Тези неща, които донасят главоболие и сърдечна болка, са предпазващи също. Те са част от Божия предопределен план да ни преобрази.

Ако ние нямахме никакви проблеми или никакви трудности, ние нямаше да имаме нужда от Бог. Болката е предпазваща, той като тя разбива илюзията, че всичко е наред. Животът може да ни съблазни и да каже: "Джон Доу, всичко е наред. Джейн Доу всичко е розово. Ударете го на живот."

Но болката е по-реалистична. Болката казва: "Този живот е опасен, Джон и Джейн, ние се нуждаем от помощ." Това е вестта на болката. Точно както физическата болка е предпазваща, така и другите ни болки са предпазващи.

Нашите емоционални, психически, духовни  и социални болки ни държат близко до Бог. Не трябва да ни се напомня да се помолим, когато сме в трудности. Не е трудно да сме смирени, когато имаме трудности.
Всички сме призовани

Павловият коментар, че: " всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога" - е първата част от неговата песен. След това той продължава с музиката:

Един ден ние ще бъдем като Исус.

Тези, които Бог предопредели, Той също призова. Не забравяйте, че книгата до Римляните започва с това, че всеки един от църквата в Рим е призован. Така че, да си "призован" или "избран", не е предопределение в смисъл на Калвинисткото разбиране.

Най-ясният текст в Писанията относно Божия предопределен план за спасение е Йоан 3:16. И той е великолепна музика за тези, които вярват.

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

 Преди Бог да ни промени чрез благовестието, ние трябва да признаем,

Не забравяйте, че не е нашата порочност, за която Библията казва, че е като "омърсена дреха", а нашата правда (Исая 54:6). Има нещо, което трябва да се направи, преди да може да се отдалечим от греховете си и това е, да се покаем от нашата правда, нашата собствена правда.

Ако имате чувствителна съвест, следващите няколко параграфа ще са агонизиращи за вас. Агония е да признаем, че сме паднали, безпомощни, виновни, обвинени, умиращи грешници. (След агонията ще приложим лековитият балсам.)

Ние всички сме били в тъмна стая и сме видели лъч светлина да преминава през малка дупка. Изведнъж ние виждаме нещо, което не сме видели преди.

В лъча светлина ние виждаме хиляди прашинки. Изведнъж ние виждаме, че стаята, която смятахме, че е чиста и хигиенична е пълна с прах. Без значение е колко прилежно сме избърсали праха, праха изпълва въздуха.

Скъпи приятели това е, което се случва в стаята на сърцето, когато светлината на закона я освети.

Ако проповядваш твърде много за закона

Хората, излизат през вратата

Ако проповядваш твърде много вяра

Те правят, каквото им харесва.

В първата и последна глава в Римляни ние четем относно "послушание от вяра" (Римляни 1:5; 16:26)

Не вяра от послушание, защото това, което не произлиза от вяра е грях.