Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

В този си вид, доктрината остана за векове. След това се появи Готсшалк, който пречисти учението за предопределението.

Той учеше предопределение на спасените и предопределение на изгубените.

Всъщност, вие не може да имате едното без другото. Ако аз съм медицинската сестра отговорна за две деца и избухне пожар, и аз взема едното от децата с едната си ръка, но не и другото и по този начин спася живота на едното, то аз съм отговорна за смъртта на другото.

Августин наистина учеше доктрината за "ужасната присъда." (За това теолозите казват, че Джон Калвин изложи отново доктрината за предопределението.) Ужасната присъда е, че Бог реши от вечността: "Повечето от душите, които създадох ще бъдат изгубени."

Всъщност е много по-ужасно от това. Пълната реалност на доктрината е:  "За всеки щастлив момент, който имате в този живот, ще има трилиони години в мъка в ада, въпреки че никога не си искал да бъдеш роден!"

Виждате ли колко ужасно е това учение? Отново, аз не казвам нищо лошо, относно хората вярващи в тази доктрина, тъй като в повечето случай те са прекрасни хора. Но, ортодоксалното учение относно предопределението е, че повечето хора, които са родени в този свят, (въпреки че никой от тях не пожела да бъде роден) за всеки момент на радост в техният живот, те ще заплатят с мъчение във вечния и вечно горящ ад.

Тома Аквински

Августин положи началото на доктрината за предопределението и Готсшалк я  подсили. След това се появи Тома Аквински (1224 - 1274), великият католически теолог. Той също учеше предопределение.

Аквински беше гений. Но в краят на живота си той каза най-мъдрото нещо, през живота си: "Гледайки обратно виждам, че цялата ми теология е само слама."
Джон Калвин

Но този, който проповядваше тази доктрина толкова мощно, че тя все още има въздействие върху нас днес, беше реформатора Джон Калвин (1509 - 1564). (Калвин беше адвокат) Той също въздейства на другите реформатори.

Джон Калвин бе много умен. На 25 той написа една от най-известните исторически книги. Ако трябва да изберете 20 книги, които са повлияли най-много на света една от тях ще бъде книгата на Джон Калвин "Принципите на Християнската религия."

Тази книга премина през около 80 преработки, но бе написана, когато Калвин беше 25-годишен. Калвин беше гений, но гениите могат да бъдат опасни. В своите Принципи Калвин постави учението за двойно предопределение (някои, избрани за спасение, а други да бъдат изгубени за винаги) с много голяма яснота.

Почти всички от реформаторите вярваха в предопределението.

Мартин Лутер (1483 - 1546) написа книга, предимно библейска, наречена "Робството на духа." След това Филип Меланхтон (1497 - 1560) който в началото вярваше в доктрината за предопределението каза: "Ние трябва да изследваме тази доктрина от Библията. Ние не можем да я вземем само от Калвин, не можем да я вземем само от Августин.

Меланхтон каза: "Библията не учи "ограничено умилостивение."  Библията казва: "Бог толкоз възлюби света, че всеки който повярва..." (Йоан 3:16) Меланхтон писа срещу доктрината за предопределението и Лутер го подкрепи за това. Така че, Лутераните се отделиха от Калвин.

Англиканската църква също се разграничи от това учение.

По времето на Джон Калвин, Шотландските Протестанти изпращаха техните младежи в Женева, града на Калвин. (Аз бях в църквата, където той е проповядвал. Видях неговата статуя в университета, където той преподаваше.) Англичаните изпращаха техните синове в Женева. Хората от Холандия и Франция, изпращаха младите Протестанти в Женева. Голямо мнозинство от християните в 16 век, вярваха в двойно предопределение.
Арминиус

Доктрината за предопределението беше поставена на изпитание от Яков Арминиус (1560 - 1609) Арминиус беше прекрасен християнин, винаги учтив, винаги любезен. Той води твърде застоял живот. Той учи твърде много и неговото здраве се разпадна, когато трябваше да има още 20 - 30 години живот. Но той извърши огромна работа и неговата основна работа бе да бори срещу доктрината за предопределението.

Арминиус наблегна върху необходимостта от благодат, колкото Аугустин. Арминиус също учеше "цялостна поквара." На кратко, Арминиус каза:

От този момент има две групи в Протестантството, тези, които вярват в предопределението и тези, които приеха учението на Арминиус.

Ще спомена един съвременен мъж, който вие познавате, в сравнение с когото аз съм недостоен. Артур Пинк е Калвинист, Дж. Пакър (е все още жив и преподава в колежа Риджънт. Аз си кореспондирах с него. Той е прекрасен човек.)

Има други, които вие познавате и може би не знаете, че те са нацяло Калвинисти. Защо не знаете? Защото те не говорят относно тяхната доктрина за предопределението. Защо не? Защото е както Калвин каза, ужасно нещо, ужасна присъда.

Ужасно е да вярваме, че повечето от човечеството ще страдат вечно, за техните лични грехове, без да имат избор в това! За щастие Библията съвсем ясно учи противното: "Защото Бог толкоз възлюби света ..... така че всеки, който вярва в Него да не загине но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ТРЕТА

 

Най - големия проблем с Калвинистката доктрина за

Най-голямата слабост, на доктрината за предопределението е, че Библията е много ясна, на много места, когато казва, че Христос умря за всички.

Естествено е да запитате: "Ако Калвин беше толкова умен, защо той не видя това?" Не забравяйте, че Калвин беше умен, но теолологически той беше свързан с Августин, а Августин беше задълбочен изследовател на философията. Лесно е да защитите доктрината философски, но не и Библейски.

Калвин (и Августин) аргументираха трудните стихове. Когато дойдеха до стих, който казваше, че Христос: "даде себе си като откуп за всички." (1 Тим. 2:6), те казаха, че "всички" означава хора от всички класи от всякъде.
Христос, Библейският всички

Йоан изразява Библейската позиция много ясно:

Вярно е, че от време на време,   думата "всички" има ограничено значение.

Например: "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена." (Лука 2:1) Аз съм сигурен, че Аборигените в Австралия не са били обложени с този данък.

Така че, има места в Библията, където думата "всеки" има ограничено значение.

Но е невъзможно, да лимитираме многото стихове, които ясно казват, че Христос умря за всички. Ето няколко примера:
"Но виждаме Исус, който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек." (Евреи 2:9)
"Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели." (2 Коринтяни 5:14)
"И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот." (Римляни 5:18)
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16)
В Йоан 3:16 има два кръга. Голям кръг: "Бог възлюби света." Не можете да имате по-голям кръг от този. Целият свят! И малък кръг: "за да не погине ни един" - от тези в света, които повярват.

Невъзможно е да приравните двата кръга, както Калвин го прави.

Библията също казва: "Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос." (Римляни 14:15) Хора, за които Христос умря, могат да загубят своето спасение.

Библията ни казва че:
"Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел." (2 Петрово 2:1)
Този текст е ясен. Тук са представени грешни хора, които отхвърлят Господа, който ги изкупи. Съвсем ясно е, че всеки един от нас бе изкупен, включително грешните.
Ние всички сме откупени
"Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." (1 Тимотей 2:5-6)
"Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние." (2 Петрово 3:9)
"Понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите." (1 Тимотей 4:10)
Потенциално, Бог спасява всички. Но Той няма да принуди хората да вярват, тъй като Бог е джентълмен.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

 

Тъй като доктрината за предопределението, е толкова важна в

своят обхват и значение, би трябвало да очакваме, че Библията ще

говори за нея на широко. Въпреки това, съществителното "предопределение"

не се намира никъде в Библията. Само глагола "предопредели"

и то само няколко пъти. Основният текст, използван за

подкрепа на доктрината е Римляни 9:11-21

Позволете ми да кажа нещо в скоби преди да продължим:

Това е поради "ужасната присъда."

Много хора са преминали през голяма агония - възможно е дари да се полудее - тревожейки се относно предопределението. "Предопределен ли съм, за да бъда спасен или не?"

Какъв е смисълът от четене на Библията, от молитва, от ходене на църква, от вярно давате на десятък, от мисионерстване, ако аз не знам дали съм спасен? Може би Бог е решил, да не съм между спасените.

Предопределението е ужасно учение, защото говорейки статистически, вероятността е, че вие не сте между избраните. Не, това не е най-лошото. Статистически вероятността е, че не сте избран за спасение. Ако пресичайки пътя, аз знам, че има една от десет вероятности, да бъда блъснат от кола, то аз ще бъда много внимателен. Но ако знам, че има девет от десет вероятности, то аз ще избера друг път. Калвинисткото предопределение подсказва, че вероятността да бъдете избран за спасение е безкрайно малка.

Забележете, че има огромна разлика между изявлението относно предопределението в Калвинистките вероучения с тяхната мрачност и обреченост и пасажа в Библията, който говори за "предопределение." Последните са изпълнени с радост и надежда, напълно противоположни на Калвинистката "ужасна присъда." Този контраст е поразителен и от само себе си опровергава Калвинизма.

Сега, колко стиха има в Библията, които използват думата "предопределение?" Ако потърсите в конкорданса на Стронг, няма да намерите николко!

Очевидно е, че доктрина, която засяга съдбата на всеки, трябва да бъде ясно изложена в Писанията. А също така на повече места. Вярно ли е? Ако една тема е много важна, трябва да има много неща писани за нея в Библията. Въпреки това, вие няма да намерите думата "предопределение" никъде в Библията.

Вие можете да намерите думата "предопредели" в Библията.

Сега ние ще разгледаме всички текстове в Библията, където думата "предопредели" се намира:
"Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:29-30)
Забележете моля, че глагола "предопредели" е използван два пъти, но не и съществителното "предопределение." Вие няма да намерите съществителното никъде в Библията.

Нека погледнем друг текст:

Но, най - важният текст е в Римляни 9. Нека прочетем тези стихове:

Прочитайки само тези стихове изглежда, че те подкрепят доктрината за предопределението.

Какво можем тогава да кажем относно този пасаж?

Бог казва, че той е възлюбил Яков, а е намразил Исав. Не зависи от желанието или стремежа на личността, но само от Божията милост. Ако Бог пожелае да закорави сърцето на Фараона, то Бог може да го закорави. Грънчарят няма ли власт върху глината, за да направи съд за почтена или непочтена служба?

Това е основният пасаж в Писанията подкрепящ идеята за "ужасната присъда", че повечето от нас, са родени изгубени, независимо от това, което правим, ние ще горим завинаги и завинаги и завинаги. Трилиони години в агония, за всяка секунда на съществуване тук, на тази земя.

Всеки ще признае, че това е твърде ужасна присъда, но когато е разгледан по от близко, пасажа ще открие, че Библията не учи нищо такова.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ПЕТА

 

Основният пасаж, използван за подкрепа на доктрината за

Какво е това, което основният пасаж в Римляни 9:11-21, който е използван за подкрепа на доктрината за предопределението, наистина казва?

Колкото повече знаете, за цялата книга до Римляните, толкова по-добре ще можете да разберете този изолиран пасаж.

В последните два века, Библейските изследователи изоставиха Калвинисткото обяснение на този пасаж. Пример за това е новият коментар върху Римляните на Джеймс Данн. Каква е причината за днешното единство срещу Калвинизма?

Защото чрез тази книга, Павел има две основни цели, два големи проблема: 1) Той иска да каже на хората относно благовестието, и 2) Той иска да каже, защо Евреите, Божият избран народ, не Го приеха. Така че в глави 1-8 той обяснява благовестието. В глави 9-11 той говори относно проблема, защо Божият собствен народ, Евреите, не го приеха.

Когато четем глави 9-11 ние не трябва да забравяме, че Павел се занимава с въпроса защо Израел, като нация не прие благовестието.  (И пасажът, който ще изучаваме, Римляни 9:11-21, се намира в тези глави.) Павел, християнин от еврейски произход задава въпроса: "Защо повечето от нашите хора, Божиите избрани хора, не приемат благовестието изпратено от Бог?"

Истината в повечето случай е толкова ясна, че ние си бием главата в стената, питайки: "Защо хората не могат да я видят?" Това е Павловата дилема. "Аз виждам истината за благовестието, защо останалите не могат да я видят?"      
Предопределение не е отговора на Павловия проблем

Павел можеше да разреши въпроса, защо Евреите не приеха Месия казвайки: "Това е отговора, Бог избра, че само един човек тук и един там ще бъдат спасени. Останалите Бог избра да бъдат изгубени."

Но, това ще отговори ли на въпроса, защо повечето от евреите отхвърлиха Месия? Не. Да отговорим, че Бог ще спаси няколко езичници и няколко Евреи не е отговор на въпроса относно нацията на Израел.   
Причината за отхвърлянето на Израел

Забележете, че Павел пише.

Трудностите с начина, по който Римляни 9:11-21 е използван, за да подкрепи доктрината за предопределението е, че това не е в унисон с контекста.

Контекста, ограждащ Римляни 9:11-21 се занимава с въпроса, защо цялата нация се е отдалечила и не желае да приеме Христос. Да отговорим на този въпрос, че Бог е решил да спаси няколко души тук и там, това не е отговор на въпроса за проблема на нацията.
Яков и Исав и Малахия

Проблемите са много по-големи. Погледнете стихове 12 и 13:

Какво казва Малахия в тези стихове? Контекста открива, че фразата, "а Исав намразих" се отнася до наследниците на Исав, Едомците (стих 4).

Когато Павел цитира: "Яков възлюбих, а Исав намразих", от книгата на Малахия, цитата говори относно раси или хора, наследниците на Яков и Исав.

"Яков възлюбих"- се отнася за Израилтяните. "А Исав намразих" - се отнася за Едомците. Малахия 1:4 говори относно Едом (наследниците на Исав). Трети стих говори за: "Неговите планини... неговото наследство" - употребяващ Исав като представител на неговите наследници, Едомците.

Павловото изказване в Римляни 9 няма нищо общо с личности, но раси и хора, Едомците и Израилтяните.

Така че, какво означава "Яков възлюбих, а Исав намразих"?

Позволете ми да повторя: Стиха: "Яков възлюбих, а Исав намразих" е цитат от книгата на Малахия. В Малахия тези имена означават наследниците на Яков и Исав. Понеже Едомците преследваха Израел, Бог каза: "Аз ще запустея земята ви, вие ще страдате и ще бъдете слуги."

Буквално, Исав никога не беше слуга на брат си Яков. Когато в Римляни 9:12 казва, че: "по -големия ще слугува на по-малкия", пророчеството бе изпълнено само в наследниците.
Правото на първородството и спасение

Бог обеща правото на първородството на Яков. Това означава ли, че Исав не може да бъде спасен? Разбира се, не. Никъде в Писанията не се казва, че Исав не може да бъде спасен.

Истина е, че Исав търсеше  първородството си със сълзи и не можа да го вземе обратно, но никъде Библията не казва, че той не може да бъде спасен. Факт е, че Библията казва, че Бог омекчи сърцето му за брат му и той го посрещна с радост в края на живота си. (Битие 33:4)

Няма място в Писанията, което взима този стих от Римляни 9 и го прилага за вечната съдба на личности. Подобно на това  думата "предузна" е използвана в Римляни 11:2 относно цяла нация, не личности.

Ние четем в Библията относно  "избран." Калвинистите казват: "Избран означава, да си избран за вечността, независимо дали искаш или не."

Предполагам, че повечето от нас ще предпочетат това. Но спомняте ли си, че веднъж Исус каза: "Не аз ли избрах вас, дванадесетте? Въпреки това, един от вас е дявола!" (Йоан 6:70) Така че, бидейки избран, не означава непременно вечно спасение. Юда, ще бъде ли спасен?

Исус каза: