Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Павел казва: "Законът и пророците." Това означава целия Стар завет. "Закон" означава Петокнижието, "пророците" означава останалата част от Стария завет.

Исус ни дава пример за това: "Не мислете,че дойдох да разруша закона и пророците" (Матей 5:17).

Той не казва: "Не мислете, че дойдох да променя десетте заповеди и пророците." Исус казва: "Не мислете, че дойдох да променя писанията на Мойсей и остатъка от Стария завет."

Четвърта глава разширява изказването, че "закона и пророците" от Стария завет, свидетелстват за Христовия начин на спасение.

Ключовата дума в този текст е Гръцката дума logizomai, която понякога е преведена като "считам за", "смятам" или  "приписвам".  Четвърта глава обяснява как сме признати за праведни и това е още един начин, по който logizomai, е преведена, "вмени".
"И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бог и това му се вмени (logizomai) за правда" (Римляни 4:1-3).
Авраам и вярата

Последната фраза: "Авраам повярва в Бог и това му се вмени за правда", е цитат от първата книга на Библията, Битие. Това е интересно, защото Павел цитира този първи път, в който думата "правда" е използвана в Библията.

Същият този стих, който използва думата правда, за пръв път, е също първият стих, който използва думата "повярва".

Битие 15:6 казва: "И Авраам повярва в Господа." Това означава, че Авраам се довери на Бог. Той се държеше за Бог, "и Той му го вмени за правда." Вярата на Авраам, неговото доверие и държене за Бог, му бе придадено, сметнато, счетено, приписано, за правда. Имайте предвид, че това е същия мъж, който се закле пред Египетския Фараон, че неговата жена Сара, е само негова сестра. Това е Авраам, великият мъж на вярата, чиято вяра от време на време се изправяше пред препятствия и се разколебаваше. Виждате ли сега? Бог го смяташе за праведен само на основата на неговата вяра, не на неговото представяне. Затова вярата е тази, която ни свързва с Бог.

Истинската религия не е пеене на химни. Дори не е четенето на Библията или молитви. Тези неща са добри. Те са основна част, от плода на истинската религия. Но истинската религия е връзката на нашето сърце с Божието.

Това е, което вярата прави. Тя се държи за Бог.

Вярата е като празната ръка. Детската ръка, която взима ароматната ябълка, не прави ябълката. Тя не заслужава ябълката. Детската ръка само взима ябълката. Това е вярата. Вярата взима спасението.

Спасението е нещо, което е прието, не нещо, което е заслужено.

Павел казва на Римляните (разширявайки значението на "закона и пророците") че "закона свидетелства за това, как мога  да получа правда. Вижте как това стана в живота на Авраам. "

Цитирайки от Битие, Павел използва тази част от Писанията, Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие – позната като "закона на Мойсей" или Петокнижието. Павел пита: "Как Авраам получи правдата, когато за пръв път думата праведен бе използвана в закона?" Чрез доверие и вяра! Само чрез вяра!
Нееман и дела

Скъпи приятели, нашият проблем е, че ние не желаем да имаме такава правда. Ние предпочитаме да я заслужим, чрез правене на добри дела.

Спомнете си историята с Нееман в 4 Царе. Нееман беше военачалник на Сирийския цар. Но великият Нееман бе прокажен.

Той смири себе си и отиде при пророк Елисей. (Елисей бе пророк в малката и презряна нация на Израел.) Елисей каза на Нееман: "Отиди и се изкъпи седем пъти в реката Йордан." (4 Царе 5:10). Нееман бе възмутен и разярен "Аз мислех, че ти ще направиш нещо значимо и впечатляващо. Какво искаш от мен, благородния Нееман, да се изкъпя в мътната река? Аз съм благородник! Ние, имаме по–добри, реки от тази. Кажи ми да отида и да се изкъпя в тях. Ти искаш да се потопя в тази вода? Еврейска вода? (Виж 4 Царе 5:11–12).

Нееман искаше Елисей да го види като благородник, който случайно бе прокажен. Но Елисей обърна неговата идеята обратно. Той го виждаше като прокажен, който по някаква случайност бе благородник.

Понякога ние идваме при Бог точно както Нееман. Нееман каза: "Аз мислех, че той ще направи нещо велико, като например да издигне ръката си над проказата ми и да каже "абракадабра", аз мислех, че той ще извика огън и пара и дим и аз ще бъда излекуван."

Но Елисей каза на Нееман: "Ако ти бях казал да направиш нещо голямо, щеше ли да го направиш за да се излекуваш? Защо не направиш това малко нещо, което ти казвам? (Виж 4 Царе 5:13)
Най–добрите неща са подаръци

По естество ние  предпочитаме да спечелим нашето спасение. Но как можем да спечелим нещо безкрайно? Как може да заплатим за безкраен, вечен живот с малкия фрагмент на съществуване? Ние не можем да спечелим безкрайното. Нещо, което е безкрайно трябва да бъде подарено на нас, които сме ограничени.

Това не трябва да ни изненадва. След всичко останало най–добрите неща в живота са подаръци. 

Първо, този живот е подарък, който не сме го планирали. Ние не избрахме нашите прародители и родители, а също така, мястото и времето на раждането си, нито избрахме нашият цвят, пол или раса. Ние нямаме нищо общо с тези неща.

Също така, ние сме затрупвани с подаръци непрекъснато. Ние получаваме подаръци непрекъснато.

Аз често казвам на моите деца: "Докато получавате, вие имате задължения, които трябва да извършвате в къщи." Ние всички получаваме през цялото време.

Колко плащате за слънчевата светлина? В Лос Анжелис тя е скъпа. Тук трябва да плащаме за слънцето, чрез ежедневна борба с движението по пътищата и с многото хора. Но, ние не плащаме нищо за слънчевата светлина.

Колко плащате за въздуха? Исках да кажа "чист въздух", но тук ние трябва да се борим с мъглата от пушек. Въздухът е достатъчно чист сутрин след дъжд. Колко плащаме за въздуха, който подържа нашия живот?

Най–добрите неща в живота са безплатни, включително любовта. Родителската любов, синовната любов, съпружеската любов. Всичко е безплатно.

Ако за любовта се заплаща, тогава това не е любов. Това е проституция. За да е истинска, любовта трябва да е безплатна.

На описаната картина виждаме празна ръка получаваща подарък. Дори треперещата ръка може да вземе златната чаша.

Питате: "Какво ще стане, ако моята вяра не е достатъчно силна?" Чуйте ме, никой няма извинение, защото Библията казва: "Всеки който призове Господното име ще бъде спасен" (Деяния 2:21; Римляни 10:13). Ако смятате, че вашата вяра е дефектна, поне можете да призовете. "Всеки, който призове Господното име ще бъде спасен."
Избраният проводник

Вярата е избрания проводник на благовестието, защото вярата не съдържа добродетел. Вярата дава всичката заслуга на Бог. За да влезнеш в християнския живот, ти трябва да минеш през входа на смирението. И още нещо, ти ще бъдеш държан в смирение, по един или друг начин.

Старата шега е: "Преди се молех за смирение. Аз не правя вече това. Не ми се налага да се моля за смирение. Аз съм женен с деца." Живота има много неща, с които ни смирява. След като влезеш чрез скромната вяра в християнския живот, Бог ще те принуди да ходиш смирено, по един или друг начин.

Това е така, защото в момента, в който забравим, че сме бедняци на небесна издръжка, ние сме в опасност. Единственият начин да ходим по високите места, е да ходим смирено. Това е единственият начин.

Бог избра скромната вяра, за да може да ходим в небесните места.
Каналът на благословението

Важно е да разберем,   че не бива да разглеждаме вярата, като причина, поради която сме в добри отношения с Бог, но само като канал, чрез който идват благословенията. В противен случай, ние превръщаме вярата в заслуга, докато тя е само празната ръка, която приема подаръка. Бог може да получи всичката слава за работа, която е извършил за нашето спасение по благодат, ако човешката част е само тази на просяка, приемащ свещения подарък. Вярата е подарък даден на всеки който чува благовестието, освен ако той не се противопостави и отхвърли добрата вест.

Обърнете внимание на описанието, което пети стих предлага за Божията слава.  Той е наречен Този: "който оправдава нечестивия." Какво име! Какво прекрасно окуражаване за всеки грешник! В Старозаветният закон на съдиите бе забранено да оправдават виновния. (Виж Второзаконие 25:1) Но Бог нарушава всички човешки обичаи и традиции чрез своята безкрайна милост и обявява каещият се грешник за праведен, защото той или тя са приели Спасителя и по този начин биват покрити с мантията на Неговата заслуга.
Мъж според сърцето на Бог

След като използва примера на Авраам от тази част на Писанията познати като закона, (петокнижието), сега Павел взима пример от пророците. Това са историческите книги - Исус Навин, Съдии, Рут, 1,2,3 и 4 Царе, 1 и 2 Летописи – познати като "първите пророци." И там е записана прекрасната история за Давид, който е наречен "мъж според Божието сърце."

Наистина един от най–окуражаващите стихове в Библията е 3 Царе 14:8. Тук е записана вестта до отпадналия цар Еровоам, когато той е порицан, че не е  като Давид.  В момента, когато тази вест бе дадена на Еровоам, Давид  бе мъртъв. Бог му казва: "но ти не беше, както слугата Ми Давид, който опази заповедите Ми и Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мен" (3 Царе 14:8).

Страда ли Бог от амнезия? Забравил ли е убийството и прелюбодействието, които Давид извърши? Това е прекрасен пример на оправдание, което обявява грешника не само за опростен, но го третира, като че ли той или тя никога не са грешили. Чудо на чудесата! Радвайте се и пейте! Бог няма да си спомни греховете ви, независимо колко отвратителни са те, ако сте намерили и приели благовестието.

Обърнете внимание, че когато Павел цитира Давидовите думи в стихове 7 и 8, той представя ясно, че благословението на оправданието не е само за миналото, но също така и за настоящето. Ние четем: "Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". (Римляни 4:7–8) Забравете приказката, че ангелите записват прилежно в небесните книги нашите най–малки отклонения, за да ни обвинят в деня на съда. Греховете на вярващия не са записани срещу името му.

Това ще ни окуражи ли да грешим лекомислено? Не, това трябва да промени нашите сърца и да ни освободи от проклятието на непослушанието. Не забравяйте, че силата на греха не може да бъде победена, докато вината за греха не бъде отнета. Само хората, които искат да правят това, което трябва да правят, са наистина свободни. Истинската причина за нещастието не идва отвън, но отвътре.  Незадоволените ни желания са които ни довеждат до отчаяние, а закона не може да премахне тези желания, както някой, който е атакуван от вълк, не може да отблъсне атаката, слагайки намордник на вълка. Само когато нещо безкрайно добро е дошло в нашият обсег, ние сме освободени от преследването на сапунени мехури.
Блажени падащите

До края на главата Павел доразвива темата показвайки, че оправданието е небесен дар за тези, които не са успели:

1. 
   Като нарушават закона за външни религиозни церемонии
   
2. 
   Като не изпълняват моралния закон на декалога произнесен на Синай
   
3. 
   Които не притежават вътрешна сила и изповядват само слабости
   

Истина е, че "без тяло Духа умира, и без Дух тялото е мъртво." Християнската църква не може да се освободи от всичките външни форми, защото не сме неземни духове. Естествено е, че докато сме в тялото ние се нуждаем от външни форми и Бог ги е определил. Но в тях не може да бъде намерена правда.

В шестнадесети стих ни се казва, че обещанието бе дадено на Авраам преди закона да е даден на Синай. Вярно е, че принципите на закона съществуваха от началото и всеки един от тях може да бъде намерен в книгата Битие. Но официалното закона бе даден на планината Синай, векове след като Авраам бе обявен за праведен. За това Павел казва:
"Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни." (Римляни 4:13-16)
Повече от старовременния Израел

Забележете между другото, че Божието обещание е за света не само за Ханаан. Това е начина по който Новият завет трансформира всичките неща, които принадлежаха на Израел в Стария завет. Сега църквата е Израел и обещанията се отнасят до всички вярващи от всички нации и ще бъдат изпълнени в новата земя. Нека да не допускаме грешката да взимаме тези пасажи от Стария завет, които предсказваха възстановяването от Вавилонско робство и да ги прилагаме за възстановяването на днешния Израел. Възможно е да вярваме в Божията намеса в този случай, тъй като Бог е справедлив и евреите имат нужда от собствена държава, без да виждаме в него изпълнение на Старозаветните пророчества.

Повечето от днешните Евреи не вярват дори и в Стария завет, къде ли да са представители на благословен, каещ се остатък, над който почива Божието благоразположение. Всеки евреин е скъпоценен за Бог, както и всеки езичник, и е бил изкупен с кръвта на Христос, но що се отнася до нацията писано е: "Божият гняв дойде върху тях." и "От сега нататък да няма плод от теб до века!" "Не са децата на плътта, които са деца на Бог, но децата от обещанието са наследници." (1 Солунци 2:16; Матей 21:19; Римляни 9:8; виж също Матей 21:43).
Чудното раждане на вярващия

В края на четвърта глава Павел ни завежда обратно при Авраам и ни посочва, че въпреки че тялото му бе почти мъртво, а също така и това на Сара, Бог по чуден начин им даде дете. В 18 стих Павел описва Бог, като такъв: "който дава живот на мъртвите и извиква в съществуване неща, които не съществуват." Това, което той казва е, че тези, които са мъртви в греховете си могат да оживеят чрез Божия милостив подарък, чрез Святия Дух. Ние можем да познаем благословението резултата от оправданието, независимо колко лоши сме били, колко лоши се чувстваме или наистина сме. Подаръкът е за всеки един, който гладува и жадува за него.

Последните думи в главата са "Исус нашият Господ....умря за нашите грехове и бе възкресен за нашето оправдание" (Римляни 4:25). Забележете че Христовата смърт, последва човешките престъпления, подобно Неговото възкресение последва нашето оправдание. С други думи, възкресението на Христос бе святия печат, потвърждаващ, че поради кръста, целия свят е законно оправдан. Павел говори за това също и в следващата глава стихове 18 и 19.

Всички, мъже и жени са законно свободни, законно оправдани, това, което остава за нас е да приемем този подарък.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ПЕТА ГЛАВА

 

Римляни 5:12 ни казва, че непрекъснато се нуждаем

Нека да отворим Библиите си на Римляни 5:

В книгата до Римляните има три "и тъй". Първото е свързано с оправданието: "И тъй ние сме оправдани чрез вяра" (Римляни 5:1). Второто е свързано с освещението: "И тъй няма осъждане за тези, които са в Христос Исус" (Римляни 8:1). Независимо от проблемите, за които предишните стихове говорят, няма осъждане. Независимо че: "това, което искам да правя не го правя, но това, което мразя правя" (Римляни 7:15), "няма осъждане за тези, които са в Христос Исус."

Третото "и тъй", което срещаме в Римляни е "и тъй" на службата: "И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, угодна на Бога, като ваше духовно служене" (Римляни 12:1).

Така че в Римляни срещаме  три "и тъй" – за оправданието,  за освещението и за службата.

"И тъй, след като сме оправдани." Времето в Гръцкия език е сегашно продължително. В трета глава ние прочетохме: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог. (Римляни 3:23). "Всички съгрешиха" – на гръцки това е минало време. "Не заслужават да се прославят от Бог" – това е настояще продължително време.

Много важно е да видим сегашното време. "Ние сме оправдани." Това е така защото на мен непрекъснато нещо не ми достига. Ако аз правя нещо за по–малко отколкото съвършена любов, по–малко отколкото съвършено не себелюбие на мен не ми достига славата на Бог. Себелюбието преследва всяка наша мисъл, дума и дело, докато сме в това тяло. Не съществува склонност на сърцето и плътта, която да не е опетнена от нашия егоизъм, дори и след обръщането. 

И тъй ако е вярно, че всички съгрешиха и ако е вярно, че аз не само съм съгрешавал в миналото, но дори и като вярващ има неща, които не ми достигат (на всеки от нас), тогава на мен ми трябва сегашно продължително оправдание чрез вяра, сега и за винаги.

На всички не ни достига нещо. Кой от нас е толкова щедър, колкото трябва да бъдем с любов, симпатия, финанси, и физическа помощ? Кой от нас е щедър колкото трябва да сме? Кой от нас е доверчив и възхваляващ, колкото трябва да сме? В повечето случаи молитва и хвала, са чужди езици за християнина.

"И тъй след като сме оправдани."

Независимо от това какъв съм, продължава да е вярно, че Бог "оправдава нечестивия" (Римляни 4:5). Аз съм все още нечестив, но оправдан.
Мир с Бог

Римляни 5:1 продължава: "Следователно, след като сме оправдани чрез вяра ние имаме мир с Бог." Мир с Бог не е просто емоция.

Моля да не ме разбирате погрешно. Библията не е против емоциите. Бог сътвори човешките емоции. Те са чудесни. Но както всяко прекрасно нещо, те също могат да бъдат много опасни.

Има неща, които са голямо благословение и в същото време могат да бъдат голямо проклятие. Най–добрите Божии благословения могат да бъдат двуостър меч. Дарът на говора е прекрасен. На колко много хора може да се помогне с любезна дума на разбиране? Но колко много хора могат да бъдат наранени от противното?

С всяко добро нещо може да бъде злоупотребено – както и става. Дори като християни, ние често вземаме подаръците от Бог и злоупотребяваме с тях. Обаче, ние сме оправдани чрез вяра, не чрез чувства. Мира за който Павел говори, е краят на войната между Бог и нас. Той не е емоционално претоварване.

Бог никога не е по–доволен, отколкото когато вярващият, гледайки на всемира, от който изглежда, че всяка следа от Бог е изчезнала и въпреки това решава да му се подчини – независимо от чувствата си. Чувствата скъпи приятели са измамни и не може да се надяваме на тях. Когато Библията говори за мир с Бог, тя не говори относно чувства.

Библията говори за мир, като емоция. "А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви." (Римляни 15:13) На този етап радост и мир са емоции – ние ще се спрем на това по–късно. Забележете, че това е след като имате вяра. Това са радост и мир във вярата.
Мирът на примирието

Мирът, в "и тъй оправдани чрез вяра имаме мир с Бог" е примирие с Бог, не емоция. Войната между нас и Бог е приключена.

Нещо трябва да се случи преди Бог да може да се примири с нас. Не с Божието естество, нито с Неговото сърце, но с начина, по който Бог може да продължи връзката си с нас. Кръстът прави това. Само поради кръста Бог има законното право да прости и приеме грешниците.

Това няма да ни направи невнимателни относно греха. Тази благодат  ще разтопи и промени човешкото сърце.

Ще откриете, че първите пет глави на Римляни говорят за свобода от Божия гняв "чрез нашия Господ, Исус Христос." В шеста глава  на Римляни се говори относно свобода от грях, "чрез нашия Господ, Исус Христос." След това, в седмата глава, се говори за свобода от закона (като метод за спасение), "чрез нашият Господ, Исус Христос." След това, в осмата глава,  се говори за свобода от смърт "чрез нашия Господ, Исус Христос." Всичко е "чрез нашия Господ, Исус Христос."

Не чрез проповедника, не чрез църква или учение, не чрез нещо, което правим. Ние сме близо до Бог, чрез това, което Христос е направил.

Проповедниците от деветнадесети век казваха: Благовестието е извършено, извършено, извършено, не, прави, прави, прави. Извършено! Това е вярно. Благовестието е извършено.

И когато видите, че сте го получили, вие пресъздавате завършената работа, завършено дело. Бог не намира грешка в делата на Исус и когато аз съм скрит в Исус чрез проста вяра, Бог не намира грешка в мен. Аз намирам хиляди грешки в себе си, но Бог не намира никакви. Това е щедрост.
Съкровищницата на благодат

След това Павел казва: "Чрез когото ние придобихме достъп, чрез вяра в тази благодат в която сега стоим." (Римляни 5:2)

"Придобихме достъп". Като че ли сме дошли в огромна съкровищница. "В която сега стоим." Ние не сядате там, ние стоим, защото от сега нататък ще ходим с Бог.

Ходенето е непрекъснато нарушавано падане. Ние живеем чрез вяра. Ние не можем да вдишате само веднъж. Всяко малко момче е щастливо, че няма само един рожден ден. Ние трябва да дишаме непрекъснато. Трябва да се доверяваме непрекъснато. Стъпка след стъпка, всяка стъпка, стъпка на вяра.

Ние ходим, ние стоим, защото вече имаме достъп до Божията благодат в Христос. Ние сме в голяма съкровищница.

Клайв, английски генерал от осемнадесети век бил заведен в съкровищницата на един от Индийските раджи. Раджата казал на Клайв: "Виждаш ли всичките тези диаманти и сапфири? Вземи си!"

Когато се върнал в Англия, той бил извикан пред съда. "Ти открадна част от съкровището на Негово величество крал Джордж ІІІ когато беше в Индия на държавна служба."

Клайв обяснил ситуацията, казвайки им, че бил поканен да вземе каквото пожелае. "Учуден съм от скромността си" – възкликнал той.