Няма прекъсване между 7 и 8 глава

Следва много странно изказване:

Тук Павел не слага перото си на масата, за да каже: "Време е да започвам нова глава." Няма разделяне на глави в това, което Павел пише.

Той продължава директно със: “Затова няма никакво осъждане, за тези, които са в Христос Исус." (Римляни 8:1) Поради благовестието, поради Исус Христос, няма осъждане, ако принадлежиш на Христос.

Дори и в най–лошото ви преживяване, дори и в най–голямото ви падение дори когато сърцето ви е наранено и  съвестта ви измъчва поради някаква грешка, Павел казва: "Въпреки това няма осъждане."

Скъпи приятели, когато гледаме към Исус, това винаги е вярно.

Днес, утре, следващият ден, следващата седмица, следващата година. Ако се доверявате само на Христос, като ваша Правда, като ваш Живот, няма осъждане.

Това е есенцията на добрата вест в книгата към Римляните. Толкова е важна, че  чуваме камбаненият й звън през цялата осма глава.

Забележете, че той казва към края на главата:
"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, който умря, а при това бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бог, и който ходатайства за нас" (Римляни 8:33–34).
Кой може да ни обвини? Забележете, че Павел не казва: "Няма грях, няма несполука, няма болка, няма обвинение, няма проблеми." Той не казва това. Това, което той казва е, няма осъждане.
Важността на чистата съвест

Мартин Лутер казва: "Господи, сега моите грехове са простени, Ти може да направиш каквото поискаш с мен."

Това е прекрасно вътрешно състояние. Ако имате чиста съвест вие можете да издържите на много лоши неща. Но ако вашата съвест е обременена, ако ви осъжда, и най–малкото нещо може да бъде тежко бреме за носене.

"Господи, сега моите грехове са простени, направи, каквото искаш." С други думи, след като небето ми е гарантирано, след като имам любовта на Бог, ако съм в хармония с всемира, какво друго има значение? Нещата които са временни, нещата които са преходни – нямат значение.

 "За това няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус." Римляни 8:1 е друг начин за изразяване, че вярващият е оправдан.

Никога не забравяйте тази ключова дума, "оправдан." Лесно е да я запомним, тъй като оправдан означава, "като че ли никога не съм съгрешавал."

Оправданието не е само прощение. То е прощение, но е повече от това. Оправданието значи  "невинен." Това означава "без вина."  Оправданието отива по–далеч от опрощението. Оправданието е декларация за праведност, декларация от Бог, че ние сме праведни поради Христос, независимо какви сме отвътре.

Аз вярвам, че най–сладкото име за Бог в Библията  е в Римляни. То е: "Бог, който оправдава грешните." (Римляни 4:5).

Това съм аз. Поради естеството си, аз съвсем не съм праведен, но Римляни казва, че Бог оправдава безбожните.

Аз очаквам, че свят и праведен Бог, ще оправдае праведните. Аз очаквам, че такъв Бог ще оправдае съвършените, безгрешните и тези, които никога не допускат грешки.

Но това ще бъде депресиращо за мен, защото аз редовно греша. Аз се нуждая от Бог, като Исус проповядващ в Галилея и приемащ грешници (виж Лука15:2).
Опрощение на грехове

Хората казаха за Исус: "Той гостува на човек, който е грешник." (Лука 19:7)

Аз се нуждая от Бог, който може да каже на мъжа до него, мъжа, който беше убиец и крадец: "Казвам ти истината днес, ти ще бъдеш с мен в Рая." (Лука 23:43 NIV адаптиран)

Аз се нуждая от някой като Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: "Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)  След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: "Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече." (Йоан 8:11)

Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост – опрощението на грехове.
Моят двоен проблем: 1) Вина

След като видим истинското естество на Бог в откровението на милостта Му, това е което разпръсква дъжда на греха или пречупва врата на звяра – ако може така да се изразим.

Вижте аз имам двоен проблем: 1) Вината продиктувана от моето минало и 2) Кой съм аз.

Първо аз имам вина поради грешките, които съм допуснал и които не трябваше да допускам в моето минало, а също така поради нещата, които трябваше да направя и не направих.

Има твърде много уважавани грешници, които изглежда, че не правят нищо лошо, но също така, те не правят и нищо добро. Светът щеше да бъде толкова добър, колкото е, ако те бяха мъртви.

Така че, аз имам натрупана вина поради моето минало и на мен ми трябва някой, който да отнеме тази вина.

Вторият проблем не е какво съм направил или не съм направил, но кой съм аз.

Динамита не избухва всякога, но винаги е експлозивен. Везувий не изригва непрекъснато, но може да изригне всеки момент.

Също така е с нашите сърца. Ние не избухваме винаги. Никой от нас не се радва, когато избухваме. Но ние винаги сме способни да избухнем.

Спомнете си илюстрацията с бутилката пълна с вода и малко кал на дъното. Водата изглежда достатъчно чиста, за да я пием, но само разклатете бутилката и водата повече не изглежда апетитна.

Някои от нас не са разклатени достатъчно, за да видят истината за себе си. Ако бъдем поставени в необходимите условия, всеки един от нас, е способен на всякакъв грях. (Ако се съмнявате в тази шокираща мисъл, не спете една седмица и ще се убедите сами.)

Айсбергът е добра илюстрация за нас. Девет десети от него са под водата, те не се виждат. Когато ви виждам, аз виждам една десета от истината за вас или може би една стотна. Когато ме виждате, вие виждате една стотна от реалността за мен.

Но великата вест е:

Няма осъждане за тези, които са в Христос, защото закона на животворящият Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта. 

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ВТОРА

 

Ако не отидем в небето, Божието сърце ще

чувства загубата най–много от всеки друг.

Въпреки, че предишните глави в Римляни рисуват

тъмната картина на човешката природа, ако

дадем на Бог полагащото му се място, Неговата благодат ще

пребъдва в нас. Наистина; няма осъждане за тези,

които са в Христос Исус.

Какъв е този "закон на животворящия Дух", за когото четем в Римляни 8:2?

Според 2 Коринтяни 3, този век е века на Святият Дух. Святият Дух е даден на всеки вярващ, като знак на вечно спасение и възкресение от мъртвите.

Когато повярвате, незабавно сте запечатани със Святия Дух. Той идва в сърцето ви. Вие не можете да повярвате, че Бог ви обича, ако Святият Дух не е дошъл във вас.

Вие не трябва да говорите непознати езици, за да знаете, че го притежавате.

Съществува Библейска дарба за говорене на езици (виж 1 Коринтяни 12:10) и много от това, което днес се смята за тази дарба е фалшификат. Има Библейска дарба за говорене на езици, но това не е знак, че вие сте в Христос.  Знакът, че сте в Христос е, когато вашето сърце получи убеждението, че Бог ви обича и че Той винаги ще ви обича.
Божията благодат и нашия характер

Ако не отидем в небето, от жителите на целият всемир, Божието сърце ще чувства  най–силно липсата, защото Бог има място в царството си за нас. Спасението, за което Библията говори е от  "нищожното до безкрайното." То е за всеки "който вярва" (Йоан 3:16), не само за тези с добри наследствени качества, със силна воля и щастлив характер.

Има много хора, които притежават добър характер, но не и благодат. Поради културата си, поради семейството в което са израснали съществуват много хора с които е лесно да се общува и това е прекрасно. Но това може би не идва от благодат.

К. С. Луис каза веднъж, че може би има някой раздразнителни стари хора, с които е трудно да се общува, но за които Бог смята, че са повече християни, отколкото някой, който има добро храносмилане. Ние трябва да правим разлика между характер и благодат.

Римляни 8 започва с "няма осъждане" (стих 1) и завършва с "няма раздяла).

Когато се доверяваме на благовестието, когато гледаме към Исус Христос, когато разрешаваме на Святият Дух да извършва работата си в нас – в този момент няма поражение.

За нещастие, това което се случва с всеки от нас е, че гледаме настрани, и забравяме Бог. Ние биваме погълнати от нещо, което е второстепенно или третостепенно или някъде на дъното и Бог бива изместен. Ние третираме Бог, като че ли Той е стърготините на живота, а не Голямото Дърво.

Но ако аз дам на Бог полагащото му се място, Той ми обещава, че няма осъждане и няма поражение. Римляни 8 е прекрасна глава с великолепни новини.

Темите в Римляни 1 – 7 са сумирани в първите три стиха на 8 глава. Няма осъждане, няма гняв. 

Глави 1 – 5 в Римляни казват: "Вие сте свободни от гнева на Бог, ако вярвате в Исус." Глава 8 казва: "Закона на животворящият Дух в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта."

Единственото нещо, което Бог не създаде е греха и единственото нещо, което Бог не може да направи е да съгреши. Но това, което вие и аз знаем по–добре от всичко друго, е да грешим.

В първите пет глави в Римляни се казва, че Бог не е разгневен на вярващите. Глава 6 казва: "Не само, че сте свободни от гнева на Бог, но вие сте свободни от тиранията на греха."

Грехът остава, но не царува и не може да ни унищожи. Дразни ни, притеснява ни, ликува. Грехът е винаги там, но не може да царува и не може да ни разруши. Вие сте свободни от господството на греха.

Ако благодатта само съществуваше, аз щях да съм щастлив, но тя преобладава. Тя преобладава значително. Тя се преумножи. Бог е гениален Бог.

Когато Петър и Йоан излекуваха куцият мъж в името на Исус, мъжът не проходи само.
"Той скочи на краката си и започна да ходи. След това отиде с тях в двора на храма, ходейки и скачайки, и отдавайки слава на Бог" (Деяния 3:8).
Когато бащата на блудния син, нареди да го облекат с мантия, това не беше някаква стара риза, но, "най–добрата мантия". (Лука 15:22)

Когато Христос превърна водата във вино, това не беше само колкото да стигне за сватбената церемония, имаше достатъчно, така че гостите от околните области да вземат със себе си. Христос винаги прави нещата щедро. Бог е Бог на щедростта.

Няма нищо стиснато,  оскъдно или скъперническо при нашият Бог. Той "прави всичко превъзходно изобилно, повече отколкото искаме или мислим. (Ефесяни 3:20) Какъв израз! Прави всичко превъзходно изобилно, повече, отколкото искаме или мислим! Такъв е нашият Бог.

ИСКАРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ТРЕТА

 

Новият завет ни уверява, че вече не сме под закон, но под благодат.

Няма нищо нередно със закона. Проблемът е в нас, ние имаме грешно

естество. Исус дойде в "нашето подобие",

но имаше същото безгрешно естество, както Адам.

Ние трябва да получим Святият Дух чрез новорождението си,

но Христос винаги имаше пълнотата на Духа.
Законът е описателен и предписващ, но няма сила. Законът не може да прости. Откриваме, че четенето на десетте заповеди, като отговор на плътските ни желания, е равносилно на опит да държим с ръце устата на вълка затворена и установяваме, че това не помага.
Границите на закона

Римляни 1-5 ни казва, че сме свободни от гнева на Бог. Римляни 6 ни казва, че сме свободни от господството на греха. Римляни 7 казва, че ние сме свободни от закона като мотивираща  и освещаваща ни сила.

Законът има много ограничени способности. Той е само описателен. Целта на закона е да ни покаже, че ние сме грешници. Законът е детеводител, той ни води при Христос (виж Галатяни 3:24).

Законът е черното куче на овчаря, което довежда овцете при Него. Той е ужасната горещина, която ни кара да се скрием в сянката на великата Канара. Той е рибарската мрежа, която улавя рибата. Той е скалпела на хирурга, който наранява, за да може да излекува.

Но той не е Спасител. Законът не може да прости. Когато християните направят нещо нередно, когато съгрешат, ние не казваме : "О, аз престъпих закона. Ние казваме: "Аз ударих плесник на моят Спасител." Християните не виждат своите грехове, като нарушаване на заповедите от двете каменни плочи, но като отблъскване на Любов. Няма по–голям грях от този да съгрешиш срещу Любовта.
Обобщаващи стихове

Първите четири стиха в Римляни 8 обобщават всичко, което предишните глави казват.

Ние не сме под закон като завет. В Новия завет, законът е написан в сърцата ни и обещанието е: "ще ви направя да ходите в повеленията Ми. Аз ще го направя."

Благодатта преобладава в Новия завет. Законът остава като стандарт. Вие не можете да направите прелюбодейството да изглежда правилно, нито кражбата, нито лъжата. Вие не можете да направите убийството приемливо. Законът остава като стандарт, но е неефективен метод за спасение.

Ние не сме под закон, като движеща  ни сила, мотивиращ ни да преследваме святост или да се присъединим към църква. Ние не сме под закон, но под благодат. Когато сърцето е променено ние вървим по пътеката на Божиите заповеди. "Ако ме обичаш, (ти ще) пазиш Моите заповеди." (Йоан 14:15)

Моля ви забележете, че няма нищо нередно със закона. "Това, което законът не можеше да извърши, поради слабостта на човешката природа, Бог го извърши." (Римляни 8:3 NIV)

По–скоро, причината е в мен.

Меч, поставен в ръката на бебе, не е особено застрашителен. Обедното слънце, не е  от полза за сляп човек. Най–добрият писател в света е безсилен, ако единствената хартия, която има е попивателна и груба.  Скулптор, колкото и добър да е, не би могъл да направи нищо трайно, ако камъка, с който работи е ронлив.

Така че, Бог е много внимателен, когато казва тук: "Законът е слаб поради плътта ни."
Значението на плът

Думата "плът" има цялостно значение.

То започва с това, какво сме в тялото и преминава през най–познатата теологична дефиниция: "Това, което сме по естество, без Духа на Бог." Това означава себелюбиви и покварени. 

Но тя има цялостно значение. Понякога думата "плът" означава, физическото ни естество. Но този пасаж казва: "законът е слаб поради плътта."

За нас е по–лесно да правим лесните неща. Толкова лесно ни е да правим лесните неща. Ние не желаем да се изпотяваме морално. Не ни харесва, когато трябва да положим усилие. Всички тръгваме по лесният път, освен ако не се появи подкуп, който ни придума по друг начин.

Законът е слаб, поради плътта.

Бог изпрати своят Единороден Син в плът, подобна на греховна плът, и за грях, или както Библейската препратка казва: "като жертва за грях". ("За грях" е гръцката стилистична фраза, равностойна на "като жертва за грях.")

Забележете колко внимателна е Библията, когато говори за естеството на Христос. Римляни 8:3 казва: "в подобието на греховна плът." Ако това трябваше да означава, че Исус беше такъв, каквито сме ние, то стиха щеше да казва, че Той дойде "в греховна плът." Но стиха казва, че той дойде в подобие на греховна плът.

Това има ли значение? Да! Защото за съжаление има много хора, които ходят на църква, и те казват, че след като Исус с грешна природа като моята, можа да опази Десетте заповеди съвършено, в такъв случай аз трябва да правя същото – или...

Факт е, че Исус не притежаваше моето греховно естество. Той беше вторият Адам, а греха не беше част от първия Адам. Първият Адам беше изкушаван, но въпреки това той  нямаше склонност към грях. И Исус беше изкушаван, и въпреки това, Той нямаше склонност към грях.

Исус беше изкушаван хиляди пъти повече, отколкото ние сме. Единственото дърво, което чувства цялата сила на бурята е това, което никога не се огъва или счупва. Исус никога не се огъна, той никога не бе пречупен. Нещо повече, Той имаше начин за победа над изкушението, който Той можеше да използва винаги.

Ако ти беше Бог, щеше се справиш бързо с дявола или някой друг, който се опитва да те изкушава, защото си Бог. Христос винаги притежаваше този лесен изход.

Преди Христос да започне своята служба, дяволът го изкушаваше да използва своята божественост. "Превърни тези камъни в хляб. Хайде направи го. Ти можеш да направиш чудо. Направи го. Скочи от крилото на храма. Ти можеш да го направиш. Можеш да скочиш и няма да се нараниш" (виж Матей 4:1–11). Христос беше изкушаван да използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Христос използва своята свръхестествена сила само за другите и никога за себе си. Затова Той не можеше да каже кога ще бъде денят за Второто пришествие. "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец" (Матей 24:36).

Исус не знаеше, че смокиновото дърво нямаше плод. Когато отиде до него Той видя, че нямаше плод, а само листа (Марк 11:13).

В евангелията има записани около 200 въпроса, зададени от Исус. Той ще попита някой: "Как се казваш?" Исус не знаеше. Затова питаше. Той никога не използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Той дойде като "святото онова" (Лука 1:35), защото Исус трябваше да покаже, че хората, такива, както Бог ги създаде можеха да Му се подчиняват съвършено.

Ние сме смазани хора, ние сме сенки.

Ние не сме цели. Затова ни е трудно да се подчиняваме съвършено. Ако се подчинявахме съвършено, в нас нямаше да има и сянка от егоизъм.

Истинската реалност за всеки християнин е, че ние срещаме заплахата от изкушение за егоизъм всеки ден. Няма значение дали си бил християнин 60 години, ти непрекъснато се изправяш срещу заплахата, противопоставяш й се и я отричаш.

Исус нямаше нужда от новорождение. Ние сме родени без Святия Дух.  Адам и Ева, нашите първи родители, в началото имаха Духа. Те отразяваха славата и чак, когато загубиха Духа, разбраха, че са голи, защото славата изчезна.

Славата беше обитаването на Бог в тях. Причината, поради която бяхме създадени, беше да бъдем  храмове, за Бог да обитава в нас, каквито бяха нашите първи родители. Но когато те не се подчиниха, те загубиха Духа.

Малката новозаветна книга на Юда говори за хора, които не притежават Святият Дух.

"Тези са, които ви разделят, които следват естествените си инстинкти, и не притежават Духа" (Юда 1:19 NIV).

Това е всеки един извън Христос, всеки извън Бог. За това трябва да бъдем родени от Духа. "Ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство." (Йоан 3:3) Това се намира в глава 1 000 на Библията.

Причината, поради която ние трябва да получим Духа отново е, защото сме го загубили, още от самото начало. Но Исус притежаваше Духа от самото начало.

Исус имаше пълнотата на Духа от началото, от зачеването.

Духът се изля върху Христос по специален начин, по време на Неговото кръщение (виж Марк 1:10). Исус притежаваше Духа от зачеване, но Духа дойде върху Него, по официален път, и Той отиде напред  прогласяващ:
"Духът на Господа е върху мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Изпрати ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите и да пусна на свобода угнетените. Да проглася благодатната Господня година." (Лука 4:18-19)
Това е  провъзгласяването на юбилейната година. Където присъства Духът на Господа, там има свобода.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Първите три стиха в Римляни 8, обобщават предшестващите я седем глави в книгата. Те сумират първите пет глави и свободата от гняв, шестата глава и свободата от грях и седмата глава, и свободата от мотивиране чрез закона.

Натъжавам се, когато мисля за хора, които мислят, че оправданието е нещо, което се случва само в началото на християнския живот, то е само начало, а след това, всичко останало е само освещение.

Идеята, че Бог извършва велика работа за вас и ви прощава в началото, но след това не трябва да правите повече грешки или с вас ще бъде свършено, не е библейско учение.

Според Римляни 5:1–2 ние стоим в оправданието.

С други думи, оправданието е върху нас през цялото време, докато умрем, или докато Исус дойде.

Нито за момент Бог не ме вижда такъв, какъвто съм. Благодаря на Бог за това! Бог ме вижда само в Христос. Бог ви вижда само в Христос. Оправданието е продължително, непрекъсващо благословение през всичките ви дни, във всичките ви пътища, така, че вашето положение пред небето е винаги 100%, дори и когато вашата съвест ви притеснява.

В 1 Йоан се казва:
 "От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко" (1 Йоан 3:19–20).
Това не е ли прекрасно? Когато нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от тях. 

KJV казва: "ако нашите сърца ни обвиняват." Разбира се, че ни обвиняват. И те правят това много често. Има причина, поради която правят това. Те не го правят толкова често, колкото трябва, защото нашата съвест е притъпена.

Дори нашата притъпена съвест ни ощипва или пробожда от време на време. Библията ни уверява, че ако нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от нашите сърца и Той не ни обвинява.