Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Поради това че Исус е жив, ние знаем, че сме примирени, знаем, че Той ще ни пази. Той се грижи за всяко нещо, което идва в живота ни. Той е разрешил проблема ни с греха. Сега Той ще се погрижи за останалото. Бидейки примирени, ще бъдем спасени, чрез Неговият живот. Той е жив!

По време на комунистическият режим в СССР, оратор държал лекция в продължение на два часа. Когато свършил, нямало много ентусиазъм в залата.

Зле облечен селянин се изправил и обръщайки се към събраните казал две думи. Той не държал пламенна реч в продължение на два или три часа. Единственото нещо, което казал, били думите: "Христос възкръсна!" Тълпата отговорила: "Христос  възкръсна! Христос възкръсна!"

Понеже е жив, Той няма да ни изпусне толкова лесно.

Ние мразим да губим нещата, които притежаваме. Ние съчувстваме на тези, които пострадаха в пожара в Лагуна Бийч и на други места. Те гледаха, как техните принадлежности изгоряха. Всички фамилни ценности, всички снимки, всички моменти, всичките им инструменти – те видяха всичко това да изгаря. Колко трудно е да изгубиш нещо, което цениш, особено някого, когото обичаш!

Ние сме направени по образа на Бог. Ако съжаляваме за тези, които обичаме, когато те починат, то Бог съжалява повече от нас. Ние сме Негова собственост. Той няма да ни изостави лесно. Той няма да изгуби притежанието си лесно. Ние ще бъдем спасени чрез Неговия живот.

Посвети дните си на Него днес, утре и следващия ден. Не се опитвайте да изживеете целия си живот днес. В живота ни има облаци, но Бог ще бъде там и Той е по–голям, по–добър и по-велик от облаците.

Ние ще бъдем спасени чрез Неговият живот.

Сега нека погледнем стих 12:

Въпреки че книгата Римляни бе написана на Гръцки, международният език за онова време, авторът Павел е евреин. Идиомите и идеите в неговия Гръцки са Еврейски.

Думата "много" на еврейски означава "многото". Тя означава всички. Тя означава всеки един. Така че, има благодат, която преизобилства за всички.

Павел сумира тази идея в стихове 18 и 19:

Това, което Библията казва тук, е: "В нашият представител Адам ние бяхме унищожени без да сме допринесли с нищо за това. В Христос ние сме спасени, без да имаме дял в това."

Ние бяхме унищожени в нашият представител Адам. Когато Бог създаде света, Той трябваше да реши дали да работи с всеки човек поотделно или чрез представител. Бог избра принципа на представител, защото в този свят винаги сме свързани с други хора.

Някои теолози и философи отричат принципа да страдаш за някого, но всяко семейство знае какво означава да страдаш за някого. Когато един член от семейството е засегнат, цялото семейство страда.

Така, че Бог избра принципа на представител и ние бяхме унищожени в нашият представител, Адам. Всички бяхме в Адам и Ева, когато те съгрешиха. Ние бяхме там  в зародиш.  Така че, чрез греха на един, проклятието дойде върху всеки един от нас. Ние бяхме родени мъртви.
Всички подаръци идват от Голгота

Единствената причина, поради която ни се разрешава да живеем е, че Сина на Бог каза: "Аз ще отида при тях и ще взема тяхното място, и ще понеса тяхното наказание." Затова, всеки подарък който идва при нас в този живот е подпечатан с Христовия кръст.

Христовият кръст е отразен във всеки воден извор. Той е отпечатан на всеки хляб. Всяка глътка въздух е подарък от Голгота. Всичко това е поради факта, че Христос реши да вземе нашето място преди създаването на нашия свят.

В едемската градина, Бог произнесе наказание до дървото за познаване на доброто и злото. " Защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:17). Поради това че Христос предложи себе си, това наказание бе отменено. То се отнася до този свят, до физическата смърт. Нашият живот бе запазен, понеже Спасителят каза: "Аз ще заложа себе си за тях."

Моля ви да разберете важната идея на тези стихове. Чрез представителя (Адам) ние бяхме изгубени. Ние нямаме нищо общо с това. Но, чрез друг Представител, ние сме спасени и отново нямаме нищо общо с това. Голгота възстанови това, което бе разрушено след падането в грях в Едем.
Безплатно, безплатно

Забележете, че думата "подарък" се намира на няколко места в този пасаж.

Петнадесети стих използва фразата "безплатен подарък." Шестнадесети стих, също споменава "безплатен подарък."  Погледнете в стих седемнадесети: "Изобилието на благодатта и на безплатния подарък."

Аз обичам да подчертавам тази фраза, "безплатен подарък" като необикновена. Колко са подаръците, които не са безплатни? Защо Бог използва това определение? Защото ние сме много маловерни и за това Бог трябва да каже: "Безплатно е, безплатно е!

Бог трябва непрекъснато да повтаря, защото сме глухи.

Ние не мислим, че нещо толкова важно като спасението ни, може да бъде толкова добра сделка. Бог казва: "Всяко нещо, от което се нуждаете е безплатно, защото е закупено от мен. Всяко нещо, от което се нуждаете е безплатно.

Нека спрем и да обобщим пета глава.

Павел казва, че чрез вяра ние сме оправдани, сегашно продължително време. Това сегашно продължително време означава, че всеки момент ние сме оправдани само чрез вяра. Само благодат. Ние съществуваме поради подаръка на Бог, чрез милостта на Бог. Ние не стоим в себе си, ние стоим в Христос.

Христос умря за нечестивите. Христос оправдава нечестивите. Когато бяхме грешници? Да! Ние бяхме примирени преди 2 000 години, на Голгота. Единствената бариера между нас и Бог е нашето неверие. Това е единствената бариера.

Пет пъти Римляни 5 казва: "Погледнете, спасението е безплатен подарък. Безплатен подарък! Разбрахте ли? Безплатен подарък. Един безплатен подарък. То е безплатен подарък!"

Тъй като бяхме унищожени, без да сме допринесли с нещо за това, толкова трудно ли е да разберем, че сме изкупени, без да сме допринесли с нещо за това?

Ние бяхме родени лоши. Когато бяхме родени повторно, в резултат на нашата вяра в благовестието, ние бяхме родени добри. Ние все още се борим с  нашето старо естество, но Святият Дух живее в нас.

Ние получихме ново сърце, нов живот. "За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново" (2 Коринтяни 5:17). Направено е за вас.

Приемете Божия безплатен подарък – спасението. "Приемете го" – ни подканва Бог. Вижте двадесети стих. Той е обобщение на пета глава. "А където се умножи грехът, благодатта се преумножи." (Римляни 5:20)

Благодатта преобладава – това е нашият Бог.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

 

Всички  страдаме от грехове на слабост.

Римляни 6 ни разкрива тайната за преодоляване на  греха.

Някои хора казват, че благовестието ни казва,

че сме свободни от закона и следователно свободни от грях.

 Благовестието казва, че ние сме свободни от закона,

Това е част от писмо, което получих преди няколко дни от една жена, .

Преди около дванадесет години, когато за пръв път бях далеч от дома си, започнах да виждам доказателства за грешни желания, които не можех да контролирам и изглеждаше, че те ме контролират, а не аз тях.

Това ме довежда до въпроса ми, как да превъзмогна моето интелектуално разбиране, че Исус умря за грешниците в света и че чрез вяра, това може да бъде мое. Как да напредна  в моето интелектуално разбиране към една реална спасителна вяра, която ме кара да предам моите права и себе си, кара ме да се покая, да обърна гръб на греха, да обичам Бог, повече от себе си и да избирам неща, които са прави?

Бог не може да избере, вместо мен. Аз трябва да избера за себе си и да изоставя всичко, заради Него. Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно?

Как да достигна до тази спасителна вяра? Къде са силата и волята, които ще принесат в жертва плътта на грешника? Христос умря за грешните, но аз предполагам, че това не е за тези, които ще си отидат и няма да грешат повече, нито ще се покаят. Аз съм в робство на моята греховна плът, в същото време, Бог не може да направи избора за мен. Аз се чувствам проклета в сивата ничия страна.
Писмо и статия

Забележете изразителното изречение: "Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно? "

Това писмо ми напомня за подобни писма, които получих, с въпроси относно грехове на слабост. Първо трябва да разберем, че не съществува човек без грехове на слабост.

С това не казвам, че трябва да сме в плен на какъвто и да е грях.  Грях на слабост е слабост във вашия темперамент и вие чувствате изкушението много по–силно в тази област, отколкото другаде. 

Всеки един от нас има такива слабости. Много хора нямат слабост към алкохол. Например аз никога не съм пил чай или кафе, да не говорим за алкохол. Но това не означава, че аз нямам слабости в други области.

Всеки от нас е силен в дадена област, но слаб в други области.

Това е начина, по който всички сме неуравновесени. Никой от нас не е ясно определен герой или героиня. Щеше да е добре, ако бяхме, но дори и най–добрите герои имат крака от глина. Истината е, че сме примесени с глина навсякъде.

Ние не сме силни. Библията казва: "Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх" (Псалм 39:5).

Разглеждайки Римляни шеста глава аз вярвам, че ние ще открием отговора на въпроса относно греховете на слабост. Ние ще намерим отговора на въпроса от писмото на тази жена.

На тези, които проповядват и преподават искам да кажа, че ако никога не сте били обвинени в две неща, бъдете абсолютно сигурни, че вие не проповядвате или не преподавате благовестието. Тези две неща са: "Вие анулирате закона." и "Вие казвате, че можем да грешим и да се разминем с наказанието." Ако никога не сте били обвинен в тези две неща, вие не проповядвате благовестието.

Павел, най–великият учител на благовестието, след Исус, бе обвинен, че казваше: "Със закона е свършено" и "Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Разбира се, Павел не проповядваше нито едно от тях. Той не казваше нищо такова.

Факт е, че истината  и измамата са много близки. Истина е, че ние не сме под закона, като метод за спасение, но ние сме под закон, като стандарт за живот.

Нищо не може да промени факта, че лъжа, кражба, нечистота, прелюбодейство и идолопоклонство са грешни. Кръста не промени това. Тези неща са завинаги грешни.

Християните са свободни от закона като метод за спасение, защото ние всички сме го нарушили. Твърде късно е да използваме закона, като метод за спасение. Вие не можете да положите вашето упование върху нещо, което сте   счупили на парченца. Той е разрушена къща. Не може да ви помогне занапред.

Колкото до "да грешим и да се разминем с наказанието", в известен смисъл, ние правим това непрекъснато. Но разликата е в това: Ние мразим греха, тъй като знаем, ако може така да се изразим,  че той отново разпъва Божият Син и го поставя на показ. Ние никога не биваме обвинени за грехове, които мразим и с които се борим. Това е съвсем различно отношение отколкото: "Хей, Бог обича да прощава грехове. Аз обичам да греша. Ние сме добра комбинация." Това е твърде различно.

Павел бе обвинен, че казва: "Ние анулираме закона и вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Той не учеше тези неща, но благовестието е толкова добро, че звучи по този начин. Това е така, защото вие не сте под закон, като път за спасение, и има прощение, за вашите грехове.

Приятели, това е истината. Няма извинение за грях, но има прощение. Трудно е да се каже, но е Библейско. Няма извинение за грях, но има прощение.

А тайната за победа над греховете на слабост ни предстои да открием.

РИМЛЯНИ 6:2-11

 

Римляни 6 ни открива тайната за победа над греховете на слабост.

Павел казва ясно, че благовестието е единствения източник

за чист християнски живот. Когато Христос умря на Голгота,

ние умряхме с Него. Когато сме изкушавани,

ние трябва да считаме себе си за мъртви.

Как може ние, които сме мъртви, да отговорим на изкушението?

И по–специално след като сме възкресени за нов живот с Исус,

чрез Неговото възкресение?                            
 

Нека да продължим с шеста глава.

"Как може ние, които умряхме към греха да живеем в грях?" (Римляни 6:2 РСВ)

Искам да ви предупредя срещу това, което Authorized King James Version казва. Моля не ме разбирайте погрешно, аз харесвам този превод на Библията. Аз знам повече стихове наизуст от този превод, отколкото от всеки друг. Но този превод не всякога е верен.

Authorized King James Version казва: "мъртви към греха." На няколко места в главата ние срещаме фразата: "Ние, които сме мъртви към греха." Наистина бих искал това да е истина, че ние сме мъртви към греха.

Много далеко съм от това, да съм мъртъв към греха. Аз съм жив, вибриращ и чувствителен към изкушенията, както всеки останал. Аз не съм мъртъв към греха. Това, което гръцкия текст наистина казва е: "Вие умряхте към греха."

Думата Logizomai е използвана на 11 места в Римляни четвърта глава. На всяко едно от тези 11 места тя означава единичен случай, "да оправдая" или "да произнеса". По същият начин, когато Павел говори за нашата смърт, той говори за единствения случай, когато Христос умря за нас. Ние умряхме тогава. Виждате ли сега: "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (2 Коринтяни 5:14)!

Това, което Павел ни казва тук е тайната за победа над грехове на слабост и отговор на писмото от предишната глава.  Единствено Святият Дух може да ни помогне да я видим.

Павел може да сложи храната на трапезата, но той не може да ни накара да се храним от нея. Само Святият Дух, може да направи това. Бил съм на събрания на палатки и понякога жена ще дойде при мен и ще каже: "Др. Форд, моля те ела и обърни моят съпруг. Той е невярващ."

На това аз обикновено отговарям: "Госпожо, аз не мога да възкреся мъртвите." Някои от нещата, които ще споделя с вас сега, аз споделих в отговора си до жената, чието писмо споменахме в предишната глава, но само Святият Дух, може да й помогне да ги направи.

Нека погледнем тези стихове от близко, за да открием тайната.

Четвърти стих казва: "За това, чрез кръщение ние се погребахме с Него да участваме в Неговата смърт."

Ние забелязахме, че втори стих казва: "Ние, които умряхме към греха." Това означава, че ние не можем да живеем в него. Последната част на четвърти стих казва: "Така и ние да ходим в нов живот."

Шести стих казва: "Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха."

Единадесети стих казва: "Така и вие считайте себе си мъртви към греха."

Сега! Това е много важно. По–важно е да разберете това отколкото да бъдете мулти милиардери. Това, което Павел казва е: "Бог приема, че твоето старо естество умря с Исус Христос на Голгота. Трябва да броите, както Бог брои. Трябва да изчислявате, както Бог изчислява. Трябва да придавате, както Бог придава.
Не можете да ритате умряло куче

Не забравяйте, че това, което грабва вашето внимание, то ви завладява.

Ако това, че вие сте умрели с Исус Христос, грабне вашето внимание, когато дявола дойде и каже, "направи това," вие ще отговорите: "Съжалявам но не мога. Аз съм мъртъв."

Ти не риташ умряло куче. Дори и дявола ще си отиде след известно време.

Когато изкушението дойде, вие трябва да направите това, което Бог прави. Бог ви смята за мъртви, така също вие трябва да смятате себе си за мъртви.

Кажете: "Да, имаше време, когато аз обичах да правя това. Но аз умрях с Исус. Когато бях кръстен, аз подчертах моето обединение с Него на кръста. (Римляни 6:4–5) Ръцете, които правеха тези неща, са разпънати. Краката, които ходеха в тези места са приковани за кръста. Главата, която мислеше тези мисли, получи трънен венец. Аз считам себе си мъртъв за тези неща.

Ще бъде така, ако го повярвате.
Приятел с лош темперамент

Имам много добър приятел, чийто баща беше атеист. Бащата избухваше в гняв непрекъснато. Когато по–късно, моят приятел бе поставен на отговорна позиция, той избухваше в гняв също, но не всеки ден. Друг от моите приятели ще каже за него: "Този, когото той обича е благословен, но този, когото мрази е наистина проклет." Това е така, защото когато този мъж е ядосан, всеки около него чувства изгарящата сила на гнева му.

Но аз знам, че моя приятел е истински християнин. Атмосферата в дома, където той израсна като дете, затрудни влизането му в живота на възрастните.

Той избухва лесно, но наистина е добър мъж.

Съмнявам се, че той все още има този проблем, въпреки че това може би е все още силно изкушение за него.

Представите си, че вие имате избухлив характер. Някак си ние трябва да свикнем да казваме: "Да, моята плът ще бъде щастлива да избухне в гняв, но тя е разпъната с Христос, тя е в новия гроб на Йосиф. Има голям камък на входа на гроба. Три дни са изминали между стария живот и този. Моята мъртва плът е изгнила. Тя смърди. Няма я."

Плътта на Христос не изгни за три дни, нашата плът не е била в гроба само три дни, но 2000 години!

Когато дявола дойде, за да ви изкушава, кажете: "Аз не трябва да правя това повече. Моята природа умря към това. Аз не трябва да го правя. Аз съм свободен."

В Римляни 8 глава Новият завет казва: "Понеже копнежа на плътта е смърт, а копнежа на духа живот и мир" (Римляни 8:6 виж също стих 13). Вие правите това, за което мислите непрекъснато. Когато мъжете се занимават с порнографски списания те поканват неприятностите. Това, за което мислиш, е това, което правиш. Когато децата гледат програми с насилие по телевизията, не бъдете изненадани, ако те започнат да пресъздават някои от фантазиите.

Умът е мястото, където борбата се води. Новия завет казва: "Запленете всяка мисъл, за да я направите послушна на Христос" (2 Коринтяни 10:5 NIV). Борбата е тежка. Борбата е трудна. "Считайте себе си мъртви към греха, но живи към Бог в Исус Христос."  (Римляни 6:11) Това е критичната точка за победа над греховете на слабост.
Вие умряхте

Това помага, и това е единственото нещо, което може да помогне. Когато видим истината, относно това, което стана на Голгота – ние ще разберем този стих. "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (2 Коринтяни 5:14), ще признаем, че е истина. Няма да отричаме, че това, което се казва тук, е истина: "Вие умряхте."

Аз откривам, че плътта ми отговаря на много изкушения. Аз казвам: "Господи, духа ми казва не, но плътта ми казва да." Никога не се съмнявайте в това. Нашата плът е съвършено добре и жива. За това Библията казва: "считайте или смятайте себе си за мъртви." Вие не трябва да смятате себе си и своята плът за мъртви, ако наистина не е така. Стихът щеше да казва "признайте себе си за мъртви", не "смятайте себе си за мъртви."

Нашата борба с греха означава да концентрираме ума си върху това велико единство, което имаме с нашият Господ в Неговата изкупителна смърт. Вие разбирате, че ние също умряхме на Голгота.

Когато погледнем за пръв път към кръста ние виждаме че: "Той умря за мен." Когато погледнем втори път, виждаме, че" "Ние умряхме с Него."

Той умря за мен, това е оправдание. Аз умрях с него е, което започва освещението.

Ние всички имаме купища от грехове на слабост. Ако мислите, че нямате, попитайте партньора си! Вашият партньор ще ви каже всичко за тях.

Ние всички имаме грехове на слабост. Първата стъпка е да признаем това. Римляни 6:11 ни помага да признаем реалността. "Смятайте себе си умрели към греха." Този стих ни казва, че ние сме живи към греха, ние имаме много грехове на слабост. В Христос, ние трябва да считаме себе си, като че ли ние ги нямаме.

Ние не можем да направим нищо относно нашия враг, докато не разберем кой е той. Пого казва: "Ние срещнахме врага и това сме ние!" Грешниците са своя собствен враг. Трудно е да го признаем, но трябва да го признаем. Библията казва: "Само "смятай" себе си мъртъв към греха. В себе си аз не съм мъртъв. Аз съм грешник." След това трябва да приложим това правило: "смятайте себе си мъртви към греха."

Препоръчвам ви да прочетете превъзходният параграф в Тhe Living Bible.
"Така не гледайте на старото си естество като мъртво и не реагиращо към греха а вместо това, бъдете живи към Бог, внимателни към Него в Исус Христос, Нашият Господ." (Римляни 6:11 LB)
Дяволът е унищожен

Приключвайки искам да коментирам върху стих шести: "Ние знаем, че нашето старо естество бе разпнато с Него, така, че грешното тяло да бъде разрушено."  (Римляни 6:6  RSV)

Тук ние срещаме същата гръцка дума katargeo, която също се среща и в Евреи 2:14. Там се казва за Христос, че: "След като децата имат плът и кръв, Той също сподели тяхното естество, така, че чрез смъртта си, да унищожи този, който държи силата на смъртта, тоест дявола"  (NIV). Katargeo означава да направи неефективен или безсилен, да преустанови, да съкрати или унищожи."

Ние знаем, че дяволът не е наистина унищожен. Може би вече сме го срещали няколко пъти днес. Но дявола е неефективен пред очите на вярата и ума на вярата. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие.

Това е много важен принцип, скъпи приятели. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие. Когато Христос притежава вашият ум и сърце, когато повярвате това, което кръста направи за вас, дявола е победен враг. Вие смятате вашето старо естество за умряло, вие виждате себе си възкръснали с Христос.

Ние не трябва да приемаме Неговата смърт, без да приемаме Неговото възкресение. Те вървят заедно. Сега вие трябва да имате нов живот, нова посока. Вие се препъвате, но вървите в правилната посока, в правия път. Това е сърцето на проблема.

РИМЛЯНИ 6:12 – 7:4

 

Трите илюстрации в Римляни 6:12 – 7:4  откриват

С тези илюстрации, Павел показва това, което е казал до сега в шеста глава.

Първо, той използва примера с връзката между цар и неговите подчинени в Римляни 6:12–14. Второ, той използва примера относно господар и слуги в стихове 15–23. Трето, той използва илюстрацията относно връзката между съпруг и съпруга в Римляни 7. 

Цар грях не царува

Обърнете внимание на Римляни 6:12 "Не позволявайте на греха да царува във вашите смъртни тела, и да се покорявате на неговите страсти"  (RSV).

Харесва ми начина, по който Павел използва думата "царува." Цар може да царува, върху подчинените си, но греха не царува повече в нашите смъртни тела.

Ако ви заведа до реката Свети Лоренс в началото на пролетта, гледайки голямата река аз ще кажа, . "Царството на леда е пречупено."

"Аха Дез", ще кажете вие, "Трябват ти очила. Виж, има лед тук и там и там.

Тогава аз ще кажа, "Да но топенето е започнало.  С леда е свършено. Въпреки че има малко тук и там и там."

Така е също с остатъчният грях във вашият и моя живот, скъпи приятели. Остатъчният грях няма повече ефект върху вас по същият начин, по който дявола няма сила над вас. Грехът не може да доминира повече.  Не може да господства. Не може да бъде господстващото нещо в живота ви. Не, с него е свършено.
Грехът остава

Грехът остава в нас. Това е остатък. Това е грях, който остава в нашия живот.

Ще ви притеснява. Ще ви изкушава. Там е. Но не царува.

Така че, запазете тази мисъл в умовете си. Тя е истина и ще ви помогне. Греха остава, но не царува.

Хората, които нямат страст, няма какво да ги движи и никога не могат да постигнат нищо добро.

Тайната е, че страстите могат да се контролират.
Предай се на Бог

Слабостта в Новия завет не е слабост. Тя е контролирана сила. Запомнете това, контролирана сила.

Ние сме свободни и в същото време слуги.

Вие имате истинска свобода, когато искате да правите това, което трябва да правите. Когато намерим това, поради цената, която е платена за нас, ние принадлежим на Друг, на Христос и имаме великата привилегия да кажем: "Господи, какво искаш от мен да направя?" Ние трябва да казваме това на Господа, относно всяка област в живота ни, независимо дали това са пари, храна, дрехи, жилище, почивка, аз или приятели. "Господи, какво искаш да направя?" "Предайте своите части", отговаря Бог, "предайте ги."
Закон и благовестие

Ето един много добър стих. Римляни 6:14 казва: "Защото грехът няма да ви владее, защото не сте под закон, но под благодат."

Аз не съм под закон. Сега, аз съм под благодат. Грехът е детрониран и Христос взема неговото място.

Какво ни казва този стих? Обърнете внимание на това, как стиха започва: "Греха няма да ви владее, защото не сте под закон." Християнина не е под закона на завета. Ние принадлежим към завета на благодатта. Завета на "вярвай и живей."

Много важно е да видим, че има разлика, но не и разделяне между закон и благовестие.

Ето я разликата. Законът казва: "Прави това и ще живееш." Благовестието казва: "Живей и ще правиш това."

Законът казва: "Направи си ново сърце." Благовестието казва: "Ще ти дам ново сърце."

Законът казва: "Плати ми това, което ми дължиш. Благовестието казва: "Наистина ти прощавам всичко."

Законът казва: "Обичай Господа, твоя Бог с цялото си сърце и съседа си както себе си." Благовестието казва: "Това е любов не че ние обичаме Бог, но че Той ни възлюби."

Законът изисква, изисква, изисква. Благовестието е подарък, подарък, подарък. Вие не сте под изискването на закона. Вие сте контролирани до такава степен от Божията благодат, че сте над него.

Законът е безсилен да се противопостави на желанията. Причината, поради която повечето от хората са нещастни, не е от неща, които са извън тях, но поради неща, които са вътре в тях. Голямо откритие е да научим това. Причината, че повечето хора в нашият свят са нещастни – това не винаги е вярно в страни от Третия свят - е поради неща вътре в нас, не извън нас.

Закона не може да контролира незадоволени желания. "Дай ми това, дай ми онова. Искам я, тя ме задоволява добре. Искам го, аз искам да го получа. Искам тази работа, искам тази позиция. Искам друга кола, нова къща." Разочаровани желания.

Закона не може да контролира желанията. Опитът да ги контролираме е равен на опит да затворим устата на вълка с ръце. Единственият мотив, който контролира желанията е убеждението, че Бог е мой и аз Негов.

Това означава да си под благодат. Тогава греха не може да господства над нас. Грехът няма да господства над нас, защото не сме под закон, но под благодат.
Изгонващата сила на благодатта

Това не значи, че вие сте свободни да прелюбодействате, да крадете и да лъжете. Не, не. Това означава, че вие сте погълнати от нова връзка. Изгонващата сила на нова  обич  е изместила всичките ви стари навици.

Най–добрият начин, да премахнете тъмнината от стаята е да запалите лампата, а не да се опитвате да я изметете с метлата.

Най–добрият начин, да извадите въздуха от бутилката е да я напълните с вода,   не да се опитвате да изсмучете въздуха. Бог ни изпълва със Святия Дух и старите неща са отнесени на далеко. Сега ние сме претрупани с нещо по–голямо и по–добро.

Хората, които четат или хората, които имат хоби, имат голямо предимство в борбата срещу греха. Това е така, защото всеки един, който се радва на очарователен стремеж има голямо предимство. Много зависи от това, дали ще бъдем погълнати от добри неща или ще бъдем на разположение, отворени за изкушенията.

Когато съветвах младежи в колеж, аз се опитвах да им кажа: "Естествено е да имате изкушенията, които имате. Най–доброто лекарство не е да коленичите и да се молите Бог да отнеме сексуалните ви желания. Не правете това. Заемете се с нещо, което има непосредствена важност. Заемете се с нещо, което има по–дълготрайна, по–продуктивна добрина в себе си. Не се занимавайте толкова много със себе си. Заемете се с нещо по–голямо от вас." 

Това е истинския отговор и това е, което този текст ни казва. "Греха няма да има сила над вас. Вие не сте под закон, но под благодат."

След това Павел развива идеята използвайки взаимоотношенията между слуга и господар. Акцента на нашия християнски живот е послушание от любов, тъй като ние сме посветили себе си на нашият нов Господар.
Гледайки към Исус

Сега нека отидем набързо в глава седма.

Забележете в последния стих на шеста глава: "Заплатата на греха е смърт, но безплатния подарък на Бог е вечен живот в Христос Исус, нашият Господ."

Спомняте ли си какво казахме по–рано? Първите пет глави от Римляни са: "Свободни от гняв." Глава шеста е: "Свободни от грях." Той съществува, но не може да господства, защото аз умрях към греха, когато умрях с Христос. Греха не е повече моя господар, когато видя себе си на кръста.

Сега глава седма ще каже: "Свободен от закона." След това в глава осма: "Свободен от смърт."

Но всяко едно от тях, както в последния стих на петата глава е: "Чрез Исус Христос, нашия Господ.  Дяволът ще се старае всячески да отдели вниманието ни към всеки или всичко, освен Исус.

Исус трябва да погълне вниманието ни. "Гледайте към Исус" (Евреи 12:2). "Размишлявайте за Него" (Евреи 12:3). "Всички ние, с открити лица отразяваме Божията слава, биваме преобразени в Неговия образ с вечно увеличаваща се слава" (2 Коринтяни 3:18 NIV).

Това е пътят, по който трябва да вървим.  Мислещи за Исус, и очаровани от Него.

Много трудно е да приложим в живота всеки детайл от тази притча. Основното нещо, което Павел се опитва да ни каже е, че смъртта довежда до промяна в нашето отношение към закона. Всички теолози са съгласни, че това е основната точка в този текст.

Някои теолози казват, че вие сте в брачни отношения със закона и когато станете християни, закона умира. Мъж, когото аз уважавам дълбоко Ф. Ф. Брус, от университета в Манчестър, прие позицията, че съпругът е закона. Но той допълни: "Забележете, текста не казва, че закона умира."
Различна връзка със закона

Не мисля, че нашето старо естество някога е било в брачни отношения със закона. Аз наистина мисля, че това, което тази илюстрация казва е, че нашето его, нашата индивидуалност бе в брачни отношения със стария начин на живот, но когато дойдохме при Исус този начин на живот умря. Това е темата на предишната глава, така че ние очакваме да намерим продължението тук.

Той умря, означава вие умряхте. Считай себе си мъртъв. Твоето старо аз е мъртво. Така че, съпругът е старият начин на живот, не законът. Никъде Библията не казва, че закона е умрял. Никога. Много добри мъже – и Ф. Ф. Брус беше един от най–добрите, са съгласни с това. 

Това, което тази илюстрация казва е: "Смъртта прави промяна в  нашата връзка със закона." И ако както предишната глава каза: "Вие умряхте с Христос“ сега вие имате различна връзка със закона. Вие не сте в брачни отношения със стария начин на правене на различни неща. Сега сте в брачни отношения с Христос и принасяте плод за Бог. Това е прекрасна мисъл.

По–надолу в тази глава се казва че: "Закона е свят,... и праведен и добър." (Римляни 7:12) Не смятате ли, че това е много странно описание за тленни останки? Законът е свят, праведен и добър.

Не казва: "законът беше." Закона никога не умира. Той изгубва претенциите си върху нас, защото ние не сме под закон, като метод за спасение. Но закона никога не престава да бъде стандарт за живот.
В брачни отношения с Христос

"Вие умряхте към закона чрез тялото на Христос, "(това означава Христовото тяло на кръста)," за да принадлежите на друг, на този, който бе възкресен от мъртвите, за да може да принасяте плод за Бог."

Тази прекрасна картина е относно брак, който донася плод – деца. Павел казва: "Когато бяхте в плътта, вие бяхте в брачни отношения със старият начин на живот и децата, които бяха родени от този брак бяха лоши. Всичките деца от тази стара връзка бяха лоши. 

Но сега, Христовата смърт промени всичко това. След като старото ви естество умря с Христос на кръста, вие сте в брачни отношения с Него. В цялата Библия, брачните отношения са използвани като символ на нашата връзка с Исус. 

От времето, когато на шестият ден, това, което бе извадено от тялото на първият Адам и създаде неговата невеста, брачните отношения са символ на нашата връзка с Бог.

Може би вие сте в брачни отношения с Друг и принасяте плод, който е свят. Моля забележете: Ние не можем да правим нищо добро, докато не сме в брачни отношения с Христос. Не съществува такова нещо, като добър живот, докато не сме се предали на Христос.

Животът започва със смърт – смъртта на вашия предишен живот. Животът започва с възкресение – възкресение за нов живот. Тогава и само тогава идва истинският плод.

Това е реда, това е начина. Бог няма да приеме друг.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КЛЮЧОВИЯ СТИХ В РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

 

Този стих, е обобщение на аргумента в предишните стихове

Римляни 6:14 е от много важно значение за разбирането на тази глава. Ние четем: "Защото греха няма да бъде вашият господар, защото вие не сте под закон, но под благодат".(NIV) Павел познаваше добре обещанията в Еремия 31:33 и Езекиил 36:26, където Бог обещава, че ще постави закона си в сърцата на вярващите и те ще бъдат накарани, чрез Неговото благородно влияние да ходят в светлината на вечните закони, и да пазят свещените заповеди.

В центъра на Павловите разсъждения в книгата на Римляните е залегнала тезата, че закона изисква съвършено послушание, но не дава силата, която е необходима за изпълнението на това изискване. Ф. Ф. Брус изразява добре това, което Павел казва:

Преди векове Августин каза:

Важно е да забележим, че Павел не използва думата "закон" в смисъл на старозаветните времена, иначе ще може да кажем, че всички, които живееха в старозаветните времена са били под доминиращата сила на греха. Вместо това, трябва да разбираме, че моралният закон на Декалога, не е основата на Божието милостиво отношение към нас. Ние не сме под закон, като завет, но под благодат.

Халдан казва:
"Вярващите не са под закон, като завет, защото те понесоха проклятието му и изпълниха предписанията му в лицето на техният велик Водач, чрез Когото правдата на закона е била изпълнена в тях" (Римляни, стр.257).
Халдан продължава:
"Те са в състояние на примирение с Бог. Те познават Бог. Според съдържанието на този благороден завет, Неговият закон е написан в сърцата им и Неговият страх е положен в тях. Той е обещал, да не се отдалечава от тях и че те няма да се отдалечат от Него, Еремия 32:40; Той няма да си спомня повече за техните грехове и престъпления, които преди това ги отделяха от Него. След като са направени съучастници в благодатта на Бог, чрез Исус Христос, чрез когото благодатта им бе дадена преди началото на този свят, 2 Тимотей 1:9, те притежават всеки духовен източник, чрез Него, който е пълен с благодат. Неговата благодат им е достатъчна 2 Коринтяни 12:9. Благодатта на Бог, която осигурява спасението, се явява на всички, учейки ги да се отрекат от безбожността и светската съблазън и да живеят трезвено, праведно и набожно, Тит 2:11. Тази благодат не само е открита на тях, но също така действа в тях. Бог изгражда във волята им това, което е добро в Неговите очи и също така ги подбужда да правят неща, които са според волята Му. Тези, които са под закон, нямат нищо друго, освен собствената си сила, за да бъдат послушни и в такъв случай, грехът има сила над тях. Но тези, които са под благодат, са снабдени богато от Бог, за всяко добро дело, следователно, греха няма да има сила над тях" (стр. 257–258).
Лойд–Джонс казва:
"С други думи, тук виждаме крайното отхвърляне на чудовищното обвинение срещу учението на апостола споменато в стих 1. "Трябва ли да продължим да грешим, за да се увеличи благодатта?" Тук е крайният отговор на този въпрос, сумиращ детайлите, които той излага в предишните стихове" (Римляни, стр.179).
Насърчение, не увещание

Същият писател ни напомня, че стих 14 не е заповед или увещание, но насърчение. Павел ни казва относно вината за греха, че вече я няма и ние сме мъртви към закона на греха.

Други автори посочват, че седма глава и първите четири стиха на осма, хвърлят светлина върху височините и дълбочините на Римляни 6:14. Стих 8 на седма глава посочва, че закона често предизвиква грях и стих 11 казва същото (вижте също стихове 13–14). По този начин, е декларирана ужасната сила, която греха има върху естественото сърце. Въведителният стих на осмата глава предлага духовната противоположност, мотивиращата сила, която Святия Дух донася, когато благовестието е прието.

Още веднъж цитираме Лойд–Джонс:

Непреклонният и свят Джон Калвин, въпреки че бе един от тези, които са ненадминато стриктни, написа в своя коментар върху Римляните следващото евангелско тълкуване на Римляни 6:14:

Противно на практиката ни в тази книга, ние предлагаме мнението на известни тълкуватели върху тези стихове, които са много важни за нашето разбиране на благовестието. Ето още един последен цитат:

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА

 

Глави шеста и седма от Римляни са скоби относно освещението.

Те са думи казани встрани от главната дискусия

относно оправданието. Павел включва три секции на освещение.

1) Принципът на освещението

2)  Практиката на освещението

3) Профилактиката на освещението

Понякога, когато получите писмо, нещата, които са написани в скоби, или встрани са най–интересните.

Важно е да разберем, че в книгата, която изследваме, Павловото послание към Римляните, има два пасажа, които са поставени в скоби.
Първите скоби

Първите скоби са, след като Павел насочва вниманието ни към славата и чудото на благовестието в Римляни 1:16–17.

Така че, текста от 1:18–3:20 е в скоби. В този интервал Павел обяснява, как нерелигиозните са изгубени, а също така и религиозните, които не познават благовестието също са изгубени. Там срещаме 14 изказвания, които казват, че целия свят е изгубен.

Глави шеста и седма в Римляни са в скоби. Темата на Римляни след пета глава, продължава директно в осма, а глави пета и шеста са поставени в скоби.

Павел казва:
“Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. Радостно се хвалим и с изпитанията си, защото знаем, че изпитанията раждат търпение, а търпението – твърдост, която ражда надежда. Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден” (Римляни 5:1–5). 
След това, неговата мисъл продължава:
“Така сега няма осъждане за онези, които са в Христос Исус, (които ходят, не по плът, но по Дух)... И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат” (Римляни 8:1, 28).
Сега виждате как мисълта му прескача глави шеста и седма. Те са относно освещението и са в скоби.
Целият свят оправдан

Римляни 5 продължава темата на оправданието. “Когато бяхме безпомощни, в точното време Христос умря за нечестивите.” (Римляни 5:6) Павел обяснява, че чрез греха на един човек (Адам) всички хора бяха унищожени ( стихове 12, 15, 17–19). Сега, чрез правдата на един (Христос) всички хора бяха оправдани (стихове 15, 17–19).

Никога не забравяйте: целият свят бе оправдан на Голгота. Само че не всеки знае това.

Вашата вест, за вашият невярващ съсед не трябва да бъде: “Ако ти се поправиш, може би Бог ще се почувства малко по–благоразположен към теб.” Вашата вест, към вашият съсед трябва да бъде: “Поради това, което Бог е направил чрез Христос, бариерите между Бог и теб са премахнати.

Единствената бариера, която съществува е човешкото неверие.  Бариерата не е от страната на Бог. Дори не е в човешките грехове. Тя е човешкото неверие, защото ти трябва да дойдеш при Него, такъв, какъвто си.

Ако се опитате да се поправите, преди да дойдете при Бог, вие никога няма да имате мир. Не бива да мислите за това, какво Бог мисли за вас.  Трябва да  мислите за това, какво Бог мисли за Исус, вашият Заместник.

Ние не сме призвани да сключим мир с Бог. Никога не сме били призвани за това. Ние не можем да направим това.  Ние сме призвани да приемем Христос, който е нашият мир. Ние сме спасени чрез обективно благовестие, нещо, което стана извън нас, ние само се захващаме за него.
Оправдание – растеж в любов

Казвайки всичко това в пета глава, той иска да ни каже: “Чуйте! Това е, което ще се случи като резултат в живота ви.  Тези са промените, които ще настъпят. “ Това е, което ние наричаме освещение.

Ние не сме спасени чрез освещение, но никой не е спасен без него, защото Бог винаги дава своите подаръци с две ръце. Той не оправдава никого, когото не може да освети.

Какво е освещение? Правенето на велики дела ли е? Не. Освещението е растеж във вяра, надежда, любов, молитвен живот и хвала. Освещението е разцъфтяването и израстването на плода на Духа.

Освещението е растеж в любов. Не забравяйте, че любовта не е чувство. Любовта, за която Библията говори не е емоция. Изразява се в емоция, но не е емоция.

Тя не е емоционална височина – Холивудска версия. Тя е принцип на не егоистичен живот, поради което ние искаме най–доброто за всички мъже и жени. Това е истинска любов.
Принципа на освещението

В тази част на глави шеста и седма, има три части на освещение.

Първата част е относно принципа на освещението. Ние забелязахме че в първите десетина стихове на шеста глава Павел казва: (перифразирам) “Когато видите, че сте умрели на Голгота, греха изгубва силата си.”

Принципа на освещението е идентифициране с Христос в Неговата смърт. Ти трябва да смяташ, че си мъртъв. Независимо дали е гордост, нечистота, егоизъм, алкохол, цигари или подлост ти трябва да смяташ, че ти се идентифицираш с Христос в Неговата смърт и че със стария начин на живот е свършено! Ще бъде така, ако вярвате.  Това е ключовият фактор.

Старото ви естество бе унищожено, чрез заповедта на Бог, когато Той ви видя във вашият Представител Христос. Когато разберете това, греха няма да има повече претенции над вас. Ще се опита, но вие можете да кажете: “Ти нямаш повече право над мен. Аз съм мъртъв.”

Млада жена била поканена да отиде на въпросително парти. Тя отказала, казвайки: “Тази институция има ново правителство”. Това е вярно за всички християни. Ние сме управлявани от ново правителство.

Сега разбирате важността на Римляни 8:5. “Тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа.” Това, върху което концентрирате ума си в края на краищата ви контролира. Това е принципа на освещението.

Практиката на освещението

След това Павел говори за практиката на освещението.

Той свързва практиката на освещението с поданик служещ на цар, слуга, работещ за господаря си и съпруга, грижеща се за съпруга си.

Павел извисява практиката на святост в освещението като казва: (перифразирам) “Когато сте обединени с Христос в неговата смърт, когато сте едно с Него във вашият живот, тогава плода на светостта се появява спонтанно. Не може да бъде иначе.

Вие сте запознати с вицовете за човешката любов. Мъжът ухажващ любимата си казва: “Ще се изкача на най–високите планини. Ще преплувам най–широките океани.” След това, обикновено имаме няколко отговора от другата страна относно него, който е твърде мързелив да отиде до нейният дом, за да я вземе от там. Тези истории показват, че човечеството не е толкова добро, колкото звучи.

Но принципа е правилен. Любовта те кара да бъдеш щедър към този, когото обичаш.  Невъзможно е да бъдете запленен от любовта на Христос и да не отговорите на тази любов. Когато сме в брачни отношения с Христос, ние принасяме плода на святост.

Третата част за освещението, е относно профилактиката на освещението. Тук  пристигаме до препятствие, до бариера. Винаги си спомням за великия мъж, Джордж Ромейнес. Той казва: “Благословен да бъде Бог за седмата глава в Римляни.” Аз повтарях това блаженство много пъти и вие ще се присъедините също, когато започнем следващата глава.

РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ