Човекът, за когото Павел говори в Римляни 7 е тайна за

Човекът, за когото Павел говори в Римляни 7 е тайна за

Сега, ние се доближаваме до центъра на бурята в Римляни седма глава. Теолозите са спорили и са се борили с тези стихове в продължение на стотици години.

Следващата част от стиха е шокираща, защото не казва това, което ние очакваме. “И така аз слугувам на Божият закон.” Това са думите, които очакваме, които бихме искали да прочетем, но не е така.

Позволете ми да ви кажа първо това, което Павел не казва. Той не казва, че краде, лъже, прелюбодейства, служи на други богове – и други неща като тези. Не, тук виждаме мъж, чиито възгледи относно поведение и служба са толкова високи, че дори и най–малката негативна промяна в любов и хвала го изпълват с осъждане. Той е мъж, който е толкова отдаден на волята на Бог, че единична погрешна мисъл го изпълва с отвращение.

Този пасаж говори относно пропастта между идеали и изпълнение. Звездите са полезни, за да ви посочат пътя, но никой не може да докосне звездите. Браунинг казва: “Човек трябва да се протегне по–надалече, отколкото може да хване, или за какво е небето?”
Три идеи на един мъж 

Нека поговорим за този горещо оспорван текст. Можем ли да го приложим към не обърнатия човек или този пасаж се отнася за дълбоко духовният човек, който знае всичко, което може да се знае в този живот относно благовестието? Това са проблемите.

Повечето от последователите на Уесли вярват, че този текст е относно не обърнатия човек. Джон Уесли е един от моите герои, но не и в тълкуването на този текст.

Огромно мнозинство от съвременните евангелски тълкуватели казват: “Пасажа е относно обърнатият човек, който все още не се е научил как да побеждава. Когато този човек стигне в осма глава, той ще бъде наред.” (Това е така, защото осма глава споменава Святият Дух 20 пъти, вместо непрекъснато да говори за “Аз” и “моя”.) Това е всичко, което този човек трябва да направи. Да премине в осма глава.

Третото тълкувание е това, което Джон Калвин проповядваше. Моето предубедено мнение е, че това е най–доброто тълкуване, което все още се преподава.  То казва, че този пасаж е изповед на човек като Павел. Дълго след обръщането си, желаещ да прославя своя Бог, той все още знае и чувства, че непрекъснато пропуска целта.
Три причини

Позволете ми да ви представя три причини за приемането на тази позиция.

Първата причина е, че текста е в частта за освещението, а не е в частта за оправданието. Не е в първите скоби, където Павел говори за не обърнатите. Текстът е  в частта, която следва петте глави, които говорят за свобода от гнева на Бог.

Вие сте оправдани. Вие притежавате решението на съда и сте придобили обществено положение, защото това е оправданието. То е съдебно решение и обществено положение. Вие сте произнесени за праведни поради Христос. Вие сте обявени 100% за праведни, не 99% и това оправдание стои над вас като арка, като дъга, през всичките дни на живота ви. Така че, първо този текст попада в секцията за освещение.

Втората причина е, че когато дойдем в тази важна част, времето се променя от минало в сегашно. Когато четем предишните стихове, стих пети например виждаме, че е в минало време, това са стихове говорещи за Павловия живот преди да стане християнин. Сега започвайки със стих четиринадесети, той преминава в сегашно време: “Аз съм плътски” (ст. 14), “Аз правя” (ст. 20). “Аз намирам” (ст. 21). “Аз виждам” (ст. 23).

Текстът е в сегашно време, а също така в първо лице. Той не казва “Петър” или “Йоан”, но “Аз, Павел.”  Първо лице, сегашно време.

Смешно е да твърдим, че Павел казва: “Окаян аз човек!” (ст.24), говорейки за това, какъв е бил Павел преди 15 години. Ако теорията, че пасажа се отнася до не обърнатия човек е вярна, тогава там е мястото, където тези стихове трябва да са. Те ще сочат 15 години назад в миналото, когато той не беше обърнат, преди опитността му на пътя за Дамаск. Логично, израза може да означава само едно нещо, “Окаян аз човек, който съм днес.”

Павел казва, че закона не може да ни освети повече, отколкото да ни оправдае.

Третата причина е че желанието на човека, който е описан в този пасаж винаги е отправено към доброто. Навсякъде, където той изразява това, което иска, то е винаги добро. Вие не можете да кажете това относно не обърнатия човек.

Когато Павел казва: “Аз се радвам в закона на Бог.” (ст.22) това не пасва с начина на мислене на не обърнатия човек. Не обърнатият не се радва в закона на Бог. По–късно Павел пише:
“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бог, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.” (Римляни 8:7)
Този пасаж трябва да е за обърнатия човек.

Той пише: “То вече не го върша аз”(ст. 20).  “Вече”, е превод на гръцката дума "юкети." Тя означава: “Веднъж това бях аз.”

Така че Павел казва: “Моята воля е предадена на Божията воля. Аз искам да Го задоволя във всичко. Аз обичам закона му и размишлявам върху него непрекъснато. Аз искам да вървя в пътя на заповедите му, но има негативен принцип в живота ми, който преследва стъпките ми и ме дърпа обратно. Аз не мога да хваля Бог и да Му се доверя както трябва."
Уловени в криза

Скъпи приятели, почти всеки от нас, които живеем в западния свят, живее бърз живот. Ние сме пленници на материални и други, подобни проблеми. Симптомите на кризата в модерния живот са незабележими. Тя е показателна. Единствената надежда за всеки един от нас е да разберем, че е много трудно да се доверим на Бог, когато сме в криза. Ние можем да се доверим само тогава, когато всичко е наред, когато времето е добро, сметките са платени и семейните отношения са в изправност.

Не изпитваме трудност да се доверим на Бог в такива моменти. Но тези моменти са изключение, не закон. Животът е време на криза за повечето от нас и ние откриваме много дефекти във вярата си в моменти, когато най–много се нуждаем от нея.
Павловата словесна картина

Вижте картината, която Павел рисува с думи. (Не забравяйте, че това е все още в секцията за освещението.) Тук виждаме човек, който се радва на Божия закон. Волята на този човек е винаги в хармония с волята на Бог. Този човек говори в първо лице, сегашно време. Въпреки че след като е бил християнин за дълго време, той се бори с греховното човешко естество. Това е така, защото греха остава в нас, въпреки че не царува.

Естествено, Павел рисува автопортрет! За това можем да намерим мир само в придадената ни правда на Христос. Като грешни просяци, ние можем да приемем и вземем тази правда само с празни ръце!

Защото правдата на оправданието е 100%, но не вътре в нас. Правдата на освещението е в нас, но не е 100%. В прославянето и само тогава правдата ще бъде 100% вътре в нас.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ОСМА ГЛАВА

 

Новият завет ни казва ясно, че след

 мълчи в такива моменти. Но Той е суверенен и ни обича в

В Римляни 7 глава апостол Павел пише за себе си.

Не че Павел е скандален, публично прочут грешник. През изминалите години, благовестието е изострило чувствителността на съвестта му. Всеки неуспех да обича, както Христос обичаше, да служи, както Христос служеше, да се съпротивява на злото, както Христос се съпротивяваше, наранява неговото сърце. Той знае твърде добре, че греха продължава да съществува в християнина, въпреки че не царува.

Бих искал да посоча, че тук няма нищо, което е в противоречие с това, което е казано относно християнския живот на други места в Новия завет:

Ние не харесваме да упражняваме себе контрол и мечтаем за почивка от него.  Но Павел казва: "Аз упражнявам себе контрол."  Ако атлет, подготвящ се за Олимпийските игри, трябва да го прави, колко повече духовният атлет трябва да упражнява себе си.

Хората правят много странни неща, за да постигнат земните си амбиции. Ако се подготвят за Олимпийски игри те тренират непрекъснато. Ако се опитват да завършат научен експеримент, като този на Едисон с неговите 10 000 експеримента, за да открие жичка за крушката, те ще работят постоянно или ако са решили да спечелят пари, хората ще направят всичко възможно, за да ги спечелят. Ще стават рано и ще си лягат късно. Ще лъжат съседите си. Ще разрушат здравето си. Хората ще направят всичко, за да постигнат земните си амбиции.

Когато се стигне до вечни амбиции, ние чувстваме, че изразходването на много енергия е противно на естеството ни. "Господи, трябва да има друг път, освен този."  Но Павел казва, че ако има себе контрол за хората постигащи земни действителности, колко повече имаме нужда от себе контрол в духовния конфликт, в духовното състезание.

Себе контрол във всичко. Това е неприемливо за нашето естество. Това не ни харесва.
Университетът Тежки удари

Павел ни казва колко е неприятно да се упражнява себе контрол. Той казва: "Аз трябва да удрям себе си непрекъснато." Не мислите ли, че това е интересно изказване? "Аз бия моето тяло." (стих 27 RSV) Друга версия казва: "Аз бия себе си докато почернея и посинея."

Това е добър и интелигентен превод. Харесва ми избора на думи (въпреки, че идеята не ми харесва!). Предполагам че сте чули сте за Университета Тежки удари. Вика на студентите е "Ооохххххх!" и цветовете на униформите им са черно и синьо. Това е университета, който вие посещавате. Да сте християнин, означава, че следвате в университета Тежки удари.

Скъпи приятели, живота не е разходка през пролетен ден в лятна градина. Не, той не е това. Исус каза на Пилат: "Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено от горе" (Йоан 19:11). Няма сила, освен с разрешение от горе, ти нямаше да имаш никаква сила срещу мен.

Трябва  да се научим да казваме това на живота. Ние трябва да се научим да казваме това на живота. Животът няма да ни показва приятелско лице за дълго. Светът на плътта и дявола са нашите врагове. Те не са нашите приятели. Те са нашите врагове. Те няма да ни показват приятелското си лице за дълго. Вие трябва да вярвате, че Бог контролира нещата.
Върховната власт на Бог

В книгата към Римляните се казва за Бог: "Защото всичко е от Него, за Него и чрез Него. Нему да бъде слава до вековете. Амин" (Римляни 11:36).  Трябва да се боря, да се насилвам, да вярвам това и колкото повече го вярвам, толкова по–спокоен ще бъде живота ми. 

"От Него, за Него и чрез Него." Това не означава, че началото на злото води началото си от Бог, но означава, че когато злото се докосне до християнина, то има смисъл, има цел.

Спомнете си, когато Йосиф каза на братята си. "Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, та да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес" (Битие 50:20). Вие го намислихте за зло, но Бог го намисли за добро.

Спомнете си, когато Семей прокле Давид и го замерваше с камъни. Един от Давидовите приятели, Ависей, каза: "Позволи ми да отида и да отсека главата му." Давид отговори: "Ако той кълне, защото Бог му е казал, прокълни Давид, кой може да му държи сметка, защо прави това?" (NIV)

Какъв отговор! "Бог му е казал да ме прокълне." Ние трябва да вярваме във върховната власт на Бог.

Бог не е създателят на злото. Бог не започна злото, но Той "променя злото в полза на доброто." Той е великият Шахматист, който дава пълна свобода на противника си, но накрая извоюва победата. Най-добрият пример за това е Черният петък, когато нашият Спасител бе разпнат.

Може ли да има нещо по-потискащо, по–безнадеждно, отколкото този невинен Мъж, който бе  малтретиран, с когото се отнасяха жестоко, над когото триумфираха и небето не се намеси. Мълчанието на Бог е, което ни смущава.

Бог беше много мълчалив на Голгота. Мъжа на кръста извика: "Боже мой, Боже мой, защо...?" Когато един християнин полага усилия да прави неща, които са прави, два пъти по–тежко му е, след като нещо лошо се случи. "Виж, Господи, аз се опитвам да направя нещо добро, а това е, което получавам в отговор."

Вярно е, че никой не е опитвал, толкова колкото Христос, който победи. Но въпреки това Той бе доведен до онзи черен петък. Беше толкова черен, че не можем да го разберем преди неделя, денят на възкресението. Спомнете си възрастният проповедник който казваше: "Това е петък и неделята идва."

Ние трябва да запомним това. Болката, неприятностите, трагедията и  малтретирането, това е Черният петък. Но неделята идва!

Нека погледнем по–надолу в 8 глава на Римляни.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас? Този, Който не пожали Своя Син, но го предаде за нас всички, няма ли да ни даде всички неща с Него?" (Римляни 8:31– 32 RSV) Големият подарък намеква за по–малки подаръци. 

Всички се нуждаем от повече неща, отколкото косата на  главите ни. Независимо каква е твоята нужда сега, великата увереност е, че щом като Бог ти е дал най–големия подарък, Христос, всичко, което е по–маловажно също е включено! Но то е дадено, според както Бог вижда нуждата, не от каквото ние мислим, че се нуждаем.

Ние не можем да променим ума на Бог, защото Той познава реалността. Ние живеем в свят на илюзии, в нереален свят. Например, всяко нещо, за което се страхуваме в бъдещето е странно изкривено. Нашите страхове ни лъжат.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас?" Ако Бог не пожали своят Син, (това е загатване за Битие 22, където Авраам принесе сина си Исак) няма ли Бог да ни даде също с Него всички неща, всичко, от което се нуждаем във времето му. Бог никога не бърза.

Бог позволи Лазар да умре. Според него беше по–добре Лазар да умре. Възкресение е много по–добро нещо, отколкото излекуване.
Смъртта е само сън 
"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33).
Скъпи приятели, ние имаме чиста страница с Бог! Ние можем да понесем всичко с Неговата благодат. Най–лошото се случва, но ние продължаваме, това е живота.

Смъртта е само сън. Как така? Защото ще има възкресение.

Ако сме получили Божието оправдание, ако сме го получили, всички спънки в живота стават второстепенни. Дяволът не може да отнеме от нас повече от нашите спестени пари, ако очите ни са насочени към Христос.

Забележете кулминационната точка в тази част на Римляни:

Сега скъпи приятели, ние трябва да се научим да цитираме тези стихове на себе си всекидневно. Това, което се случва с всеки от нас без изключение е, че това, което си казваме е много лошо. Това, което си казваме е много лошо.

Ние абсолютизираме. Аз го правя непрекъснато. Съпругата ми Джил, непрекъснато трябва да ме поправя. Аз казвам: "Виж това! Свършено е с играта! Всичко е изгубено!" –  или нещо подобно. Джил обикновено казва: "Не бъди глупав." И тя е права, глупаво е да абсолютизираме. Но ние го правим.

Ние преувеличаваме. Виждаме капка кръв и вече сме убедени, че всичката ни кръв ще изтече.

Ние даваме смислени обяснения. Ние се опитваме да обясним нашите естествени грешки и да ги направим да изглеждат добре. Ние абсолютизираме, ние преувеличаваме и ние осмисляме. Това, което си казваме е много лошо.

Ние трябва да се опитаме да го заменим с това, което Бог казва. Сигурен съм, че нищо не може да ни отдели от любовта на Бог, нито живот или смърт, нито ангели или духове, нито настоящето или бъдещето, нито сили във височините или сили в дълбочините. Нищо в цялото създание, не може да ни отдели от Божията любов за нас в Христос Исус нашият Господ. Това означава да  "мислим за горното." (Колосяни 3:2) Изпълнете ума си с тези неща. Позволете на Бог да говори в ума ви.

Не абсолютизирайте:"Всичко е изгубено!" Не преувеличавайте: "Всичко е свършено!" Не осмисляйте: "Аз не исках да кажа това." Позволете на Бог да говори.

Книгата към Римляните започва със среднощния мрак на човешката поквара. Говори за тези, които злоупотребяват с техните сексуални способности и за тези, които мразят баща си и майка си. Книгата говори относно омраза, борба и спорове относно подражание и идолопоклонство.  Тя започва със среднощната картина на човешката поквара. Тя завършва тази значима част – глави 1 до 8 – с любовта на Бог.

Тя започва, казвайки: "Няма праведен нито един." (3:10), Но тази част завършва с: "Ние сме повече от победители чрез Него, Който ни възлюби." (8:37) Не е ли това великолепен контраст?

Контрастът е толкова голям, че има нужда от истинско усилие, за да го повярваме. Това е така, защото сетивата ни крещят срещу него от време навреме. Знаете, че сетива ни доста често ни лъжат. Тези, които правят рекламите често използват тази ни слабост. Ние трябва да се научим да вървим напред, чрез Божията скъпа Книга, Библията, не чрез нашите сетива.

Когато чрез вяра в Писанията, вие откриете, че Христос е Дървото на живота (и се прилепите към Него) вие сте влезнали в Рая!

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЪРВА

 

"Искрящата точка на диаманта" в Римляни е

осма глава. В Римляни 8 научаваме великата истина за

християнската свобода, независимо от тъмните открития

относно нас в Римляни 7, няма осъждане за тези,

които чрез вяра са в Христос Исус.

Ако Библията беше златен пръстен със скъпоценен камък, тогава искрящата точка, на този камък щеше да бъде Римляни 8 глава (естествено Римляни е камъка).

Една от безизходиците да бъдеш проповедник е, че има твърде много, за което трябва да се говори в предишните глави, така че никога не остава достатъчно време за осма глава.
Римляни 8 е искрящата точка

Осмата глава в Римляни е искрящата точка на   диаманта. Тя е височината на истината относно християнската опитност.

Много важно за нас е да разберем тази глава. Всички реки на истината в Библията се вливат в тази майка на реките. В това изследване ще разгледаме дума по дума, определена част от Римляни 8.

Освен  в последната проповед на Исус, записана в Йоан, (виж глави 13–17) Святият Дух е споменат в Римляни 8 повече от всяко друго място в Библията – 20 пъти.

В странен контраст, в Римляни 7 срещаме лични местоимения като "аз" и "мой", 30 пъти. В Римляни 7 нещата са  мрачни и кисели. Неправилно е да се каже, както някои казват, че: "Това е някой, който все още не станал християнин." Не, за съжаление Римляни 7, е относно Павел и следователно за  всеки вярващ.  Потенциал за грях се таи във всеки вярващ, независимо колко израснал е той.
Потиснатостта в Римляни 7

Когато стигнем до Римляни 8 ние виждаме потиснатостта в Римляни 7.

Павел пише за себе си и всеки християнин:
"Какъв мизерник съм аз! Кой ще ме освободи от това тяло, което е обречено на смърт?" (Римляни 7:24 CAV).
"Аз не разбирам какво правя. Защото това което искам да правя,  не го правя, но това което мразя, точно това правя" (Римляни 7:15 NIV).
Това чувство на безсилие обзема всеки християнин. Но Римляни 8 открива тайната, която ни казва, че това чувство на безсилие не бива да преобладава.
Римляни 8 и свободата на християнина

Има една дума, която синтезира Римляни 8. Ако можете да предадете вестта на главата с една дума, написана с диамант върху стъкло, това ще бъде думата "свобода."

Тази скъпоценна част от Писанията съдържа тайната, посредством която ние можем да бъдем свободни от грях, смърт, невежество, самота, безпътица и от частично или пълно разлагане.

Някои от тези тъмни неща остават, но ако разберете тази глава, те няма да доминират в живота ви.

В този момент има милиони роби в Судан. Някои хора мислят, че робството е част от миналото. Но не е така. В този момент в Судан и в Мавритания – Северна Африка има милиони роби.  

Също така има милиони роби в Северна Америка. Роби на егоизъм, нечистота, омраза и хиляди други проблеми. Римляни 8 притежава отговора.

За да разберете какво има в предвид погледнете последният стих в глава 7.

Гръцката дума преведена като "спаси" или "освободи" съдържа идеята за войник, намесващ се между  войник – негов приятел – и врага.