Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Ако искаме да разберем кръста, ние трябва да разберем, че той не служи само за нашето опрощение, но и за светостта на Бог. Да, той е прекрасно откритие на Божията любов. Всичките ни грехове са като  зърно пясък пред планината на Божието опрощаване. Всичките ни грехове са като капка от роса в океана на Божията милост. Но, приятели мои, кръстът ни открива първо светостта на Бог.

Бог не можеше да прости греха, преди наказанието за него да бъде наложено. Кръстът бе необходим, за да може Бог да бъде праведен и да оправдае всеки, който вярва. Кръстът бе необходим, за да може Бог да бъде прав и праведен, Този, Който прави праведен – всеки един от нас, който вярва. Чрез Голгота, моралния закон (който отразява характера на Бог) е задоволен и установен.

Бог е както светлина така и любов. Това обяснява някои от трудните места в Новия завет. В Новия завет може да прочетеш неща относно Бог, които ще направят егоиста и неблагодарния, благодарни.

Бог казва:

Как може Бог да избълва горещо и студено? Как може да е толкова нежен и приятен?

Той ни поканва да вярваме. “Който пожелае, нека дойде”  (Марк 8:34).
“Духът и невестата казват: «Ела!» И нека всеки, който чуе, каже: «Ела!» И жадният нека дойде и който иска, нека вземе даром от животворната вода” (Откровение 22:17).
“Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя” (Йоан 6:37).
“Така че, казвам ви: на хората може да им се прости всеки грях, който извършват, и всяко богохулство, което изричат. Но ако някой говори срещу Духа, няма да му се прости” (Матей 12:31).
Но, ако откажем да повярваме наши ще са червея (Марк 9:44, 46, 48); мъчение (Матей 8:29); скръб (Римляни 2:9); плач и скърцане със зъби (Матей 13:42; Лука 13:28).

Причината за нежността и жестокостта е грехът, който е много греховен. Грехът е отвратителен. Грехът е унищожителен.

Бог мрази греха. Бог няма да толерира грях. Кръстът на Христос свидетелства за това, “греха винаги донася смърт.” Нашият грях доведе до смъртта на Христос.

Не трябва никога да забравяме, че Библията говори за светостта на Бог, както и за любовта Му. Кръстът също прави това.

Позволете ми да илюстрирам това. В САЩ деноминация, която има два университета. В единия университет те преподават протестантското разбиране относно кръста. Те казват, че кръстът, беше умилостивение. Христос, беше нашия Заместник и нашия Представител.

Същата деноминация има друг университет, на другия край на страната. Там също има много прекрасни християни, но те преподават различна теория. Те преподават това, което е познато като Теория на моралното влияние. В тази теория се казва, че Христовия кръст не беше необходим. Той беше жест от страна на Бог, за да покаже, че ни обича. Но Бог можеше да прости греха без кръста. Мотивът стоящ зад тази теория е: “Ние не искаме касапска религия. Не говорете толкова много относно кръвта.”

Това е Теорията на моралното влияние. Тя е преподавана от мъже и жени, които аз уважавам и които обичам. Но това учение никога не е било прието нито от католически, нито от протестантски теолози, тъй като не е Библейско.

Теорията на моралното влияние разделя Триединството. Тя създава сламен човек, за да може да го повали. ”Бог няма да вземе невинен човек и да го натовари с вина” – казва теорията. Скъпи приятели, това е просто невежество относно учението на Новият завет.

На кръста, този срещу Когото е сгрешено заплати цената. Не може да разделим Триединството и да кажем, че Бащата направи това на Сина. “Бог, беше в Христос, примирявайки света  със себе си” (2 Коринтяни 5:19). Не разделяйте Триединството.

Теорията също казва, че “Бог не е подчинен на закон извън себе си. Бог не трябваше да плаща наказанието на този закон.” Наистина, Бог не е подчинен на закон извън себе си. Но Бог е подчинен на това, което Той е. Божият закон е външната изява на това, кой всъщност е Бог.

Понеже Бог е чистота, има закон относно чистотата (Изход 20:14). Понеже Бог е истинен, има закон за истинност (Изход 20:16). Понеже Бог е щедър и може да разчитаме на Него, има предупреждение срещу кражбата (Изход 20:15). Законът е външната изява на това кой всъщност е Бог. Той е отражение на Божият характер.

Следователно, Бог не може да ликвидира закона си. Спомнете си какво казва посланието до Римляните за Божия закон.

“Означава ли това, че чрез вяра унищожаваме закона? Не, в никакъв случай! Ние се съгласяваме с него” (Римляни 3:31). “Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра” (Римляни 7:12).
Важността на кръста

Тези, които подържат Теорията на моралното влияние в тази и други държави казват: “Някак си ние искаме да избегнем традиционното разбиране за кръста. Ние искаме да го изоставим.” С Христовия кръст оставен зад вратата, това е марша, с който те маршируват.

Те пренебрегват ясния стих в Библията, който казва: “Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв” (Евреи 9:22).

Например, Теорията за моралното влияние казва, че за патриарсите кръста не е бил необходим. Ако единствената стойност на Христовия кръст, беше да демонстрира любовта на Бог, това означава, че много хора са живели без тази демонстрация. Ние знаем, че Авраам ще бъде спасен; Мелхиседек ще бъде спасен; Йов ще бъде спасен. Те всички живяха преди кръста.

Вижте, Библията учи, че Христовият кръст извърши умилостивение за миналото, а също така и за бъдещето. Той покрива всички времена.

Кръстът е микрокосмос на всемира, който изявява сърцето на Бог. Бог е противник на греха, но Бог обича грешниците.

Кръстът разтваря сърцата на хората. Човекът е толкова грешен, че ще унищожи своя Бог.

Кръстът открива реалността относно небето и земята, относно миналото, настоящето и бъдещето. Да разберем тайната на кръста означава да познаваме всички съществуващи тайни.

Помислете за тайната на болката.

Има моменти, когато всяка душа се чувства изоставена. Има болни хора, на които лекарите не могат да помогнат.

На кръста Исус Извика: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”  (Матей 27:46; Марк 15:34). Христовият кръст казва: “Фактът, че се чувстваш изоставен не означава, че си изоставен.”

Радвам се за свидетелството на кръста, че може да се чувстваме изоставени, когато всъщност не сме.

Христос се почувства изоставен на Голгота. Три дни по–късно, Той стоеше извън гроба! Радостен съм, че болката няма последната дума, че страданието не е омега.

“Има още” – казва Христовия кръст. “Живота не е само болка и смърт. Има възкресение и слава!”

Това също е част от значението на кръста.

ГОЛГОТСКИЯТ ДЕН НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО
Ние сме спасени по благодат.
За да илюстрира това, Павел
използва три метафори.
Една от съдебната зала, една от пазара за роби и една от храма.
Исус е нашият истински Първосвещеник
и Той направи завършено умилостивение на Голгота.

Първата глава казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Всички те са изгубени. Погледнете техния живот и ще разберете защо Бог ги предаде. Те са пълни с омраза, нечистота и лъжа.”

Втората глава е фокусирана върху религиозните,  които не познават благовестието. Те ходят на църква, пеят химни, дават десятък. Те са много религиозни външно, но не познават благовестието. Павел им казва: “Вие също сте изгубени, защото в сърцата си вие все още обичате греха. Вие сте религиозни, но тъй като не изпитвате радостта от познаване на благовестието, вие сте изгубени.”

Бог гледа на сърцето. Бог иска послушание, което не е само външно. Той иска послушание, което е вътрешно. Бог изисква послушание, което е доброволно, пълно и съвършено, ревностно и без недостатък.

Ако вашата религия казва: “Ако не правя това и това ще отида в небето,“ вашата религия е отвратителна. Това е робска религия, религия на задължения вместо на привилегия, на тежест, вместо на крила. Това не е религията на Новия завет. Религията на Новият завет е такава, че те запленява с любовта на Бог и радостта те изпълва със задоволство. Това е религията на Новия завет.

Трета глава изброява 14 изявления от Старият завет, които казват: “Няма кой да прави добро, няма ни един.”

След това Павел казва: “Ето ви всички. Чрез моралния си закон, Бог е заключил всички осъдени в затвор."

Всички сме на едно място. Няма разлика между нас, защото всички съгрешихме.

Като че ли сме по времето на Френската революция, когато аристократите бяха смесени с уличниците и дуковете с чистачите. Бог е заключил всички и е хвърлил ключа.


Появява се един адвокат

Изведнъж се появява един адвокат – велик адвокат! Но за наше учудване, той пада и умира. Точно когато трябва да се намеси, той умира.

Ние чакаме и чакаме. Ден след ден, ние чакаме и тогава на третия ден нашият Адвокат възкръсва. Той казва: “Татко, аз претендирам за тях. Те са мои. Аз ги изкупих. Те са мои.”

Това са първите три глави, които ни водят до Акропола на Новия завет. Този Акропол на спасението е много важен! Това е славния храм на Новия завет.

Ето го:
“А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени дотогава, докогато Бог дълго–търпеше”(Римляни 3:21-25).
Спасен по благодат

Източникът за оправданието е Божията благодат. Средството за оправданието е кръвта на Христос. Инструментът за притежаване на оправданието е вяра. Плодът на оправданието е добри дела.

Вие сте спасени само чрез вяра. Вярата, която спасява никога не е сама. Вие не сте спасени чрез вяра плюс добри дела, но чрез вяра, която върши добри дела. Но основата е благодатта, изявена чрез кръвта на Христос.

Карл Барт казва: “Религията е благодат, а нравствеността благодарност”. Това е много добро заключение. Религията е благодат. Всяко от писмата на Павел започва и завършва с благодат. Последната дума на Новия завет е благодат. “Благодатта на Господа Исус Христос да бъде с всички вас.” (Откровение 22:20)

Благодат е името за преливащата Божия любов към тези, които е трудно да бъдат обичани. “Ние сме спасени чрез Божията благодат” – казва този пасаж, “чрез пролятата кръв на Христос, която може да бъде приета само чрез вяра.”
Три метафори

В този известен пасаж, Павел използва три метафори. Той използва метафора от залата на съда (Римляни 3:24). Това е мястото, откъдето взимаме съдебния термин, “оправдание.” Когато човек, обвинен в престъпление е оправдан (признат за невинен), този човек е обявен за невинен и пуснат на свобода. Това е първата метафора.

След това Павел използва метафора от пазара за роби – изкупление (Римляни 3:24).  Мъж или жена, които бяха роби, можеха да бъдат изкупени чрез плащането на известна сума. Ние бяхме изкупени от робство, за което бе заплатено с пролятата кръв на нашия Господ.

След това Павел използва трета метафора, метафора от храма в Ерусалим – изкупителна жертва (Римляни 3:25).

В храма бяха принасяни всекидневни  жертви. Веднъж годишно  бе принасяна специална жертва, кръвта на която се занасяше в Пресветото място. Това се случваше само веднъж годишно и сочеше към Голгота.

Веднъж годишно първосвещеникът преминаваше през завесата, която разделяше Святото от Пресвето място. Той носеше със себе си топлата кръв на жертвата и с нея попръскваше умилостивилището върху закона. (Умилостивилището е златния капак на ковчега, който съдържа десетте заповеди). Този закон е престъпен и нарушен от всеки един от нас.

Бог гледа на нарушения закон под умилостивилището. Бог гледа на него през кръвта на жертвата попръскана върху умилостивилището.

Умилостивилището е символ на Христос и неговата изкупителна жертва. Бог гледа закона, който ние нарушихме, но Той го вижда през пролятата кръв на Христос.
Страстната седмица

Когато Новия завет, цялата история на Христовите страдания бе написан, последната седмица от живота Му на тази земя бе включена също, защото е много важна.

Ако Новият завет съдържаше целия живот на Исус, на същата скала, както страстната седмица, той щеше да бъде 1 000 пъти по–голям, отколкото е сега.

От една трета до половината от Матей, Марк и Йоан са относно последната седмица от живота на нашия Господ. Това е така, защото тази седмица е много важна. Както казахме преди, Исус не каза: “Не забравяйте моите прекрасни думи.” Той не каза: “Не забравяйте моите удивителни чудеса.” Исус не каза: “Не забравяйте моя забележителен живот.” Той каза: “Не забравяйте моята смърт.”

Това е така, защото не сме спасени чрез Христовите чудеса. (Много хора вършат чудеса.) Аз не съм спасен от Исус, като добър учител. (Има много добри учители.)  Аз съм спасен чрез смъртта на Божия Син, който ме обичаше и даде Себе Си за мен. (Има само една смърт на умилостивение.)

Когато Новият завет представя тази смърт, той използва древния ритуал в Деня на умилостивението.

За всеки Ден на умилостивението, жертвата бе избрана няколко дни преди това. След това, първосвещеникът, който щеше да принесе жертвата, бе държан буден през цялата нощ преди деня, в който жертвата трябваше да бъде принесена. Той бе разпитван непрекъснато от Синедриона. Неговите дрехи бяха сменяни няколко пъти, тъй като членовете на Синедриона искаха да са сигурни, че той не е опетнен.

Когато петелът пропя и те принесоха първата от жертвите за деня, тогава  доведоха жертвата за умилостивението. Първосвещеникът лично извърши работата в Деня на умилостивението. Само той. Той нямаше помощници в този ден.

Този човек – който бе буден цяла нощ, който беше разпитван от ръководителите на страната, този, чиито дрехи бяха сменяни непрекъснато – само той е този, който принася жертвата. Когато петелът пропя и огньовете бяха запалени, той взима жертвата и я принася. След това той взима топлата кръв в златен съд и я занася през завесата в пресветото място. Никой не беше влизал там, през цялата година. Той взима топлата кръв и попръсква с нея умилостивилището, където е Божията слава – Божието присъствие.

Новият завет бе написан, за да покаже, че Исус е нашия първосвещеник. Докладът за страстната седмица открива Христос като първосвещеник, извършващ умилостивение за човешката раса. Той бе държан буден през цялата нощ. Първо Той е в Гетсимания, след това е доведен пред Анна, след това пред Анна и Каяфа, след това пред Синедриона.

Всяка година, през стотиците години, първосвещеникът бе държан буден през нощта преди Деня на умилостивението. Той бе разпитван през нощта от ръководителите на Израел. Също така, през нощта, преди Деня на умилостивението, Исус бе държан буден през цялата нощ, както първосвещеника. Исус бе разпитван непрекъснато през времето на седем процеса от религиозните и държавни водачи на Израел. (Всички тези “процеси” бяха нелегални, защото беше нелегално да има процес през нощта.)

Дрехите на Исус, както на първосвещеника, всяка година през изминалите стотици години, бяха непрекъснато сменяни. Те са свалени от Него, за да бъде бит. Те са свалени от Него, за да  бъде прикован гол на кръста. Непрекъснато дрехите му бяха сменяни точно както на първосвещеника.

След това Исус принася жертвата. И когато неговата плът е разкъсана, завесата е раздрана (Евреи 10:20).
Разкъсването на завесата

Исус влезе през завесата, Той влезе в присъствието на Бог, чрез Своята собствена жертва. На Голгота един от войниците прободе ребрата на Исус. Когато Исус умря: “В този момент завесата на храма се раздра от горе до долу." (Матей 27:51) Това ни казва, че пътя до сърцето на Бог, сега е отворен. Няма бариери между нас и Бог в Христос. Всеки може да дойде до Бог в Христос.

Спомняте си, че еврейската религия бе религия на ограничения. На езичниците, които искаха да служат на Бог, им бе позволено да правят това само в един от дворовете на храма. Това бяха мъжете езичници. За жените езичници имаше отделен двор. Еврейките бяха ограничени до отделен двор, а мъжете евреи до друг.

Обикновените свещеници можеха да служат само в първата част на светилището. Само на първосвещеника бе разрешено да влиза в Пресветото място, където Божията слава сияеше. Беше му позволено да влиза там веднъж годишно и то само, ако имаше кръвта на жертвата и само за късо време.

Когато нашият Господ умря на кръста, завесата в храма бе разкъсана. Завесата между нас и Бог бе разкъсана, а също така бариерите между хората, расизъм и класово разделяне бяха също разкъсани.
Христовото умилостивение завършено

Затова ние четем, че на третия ден след разпятието Петър и Йоан тичаха към гроба на Исус. “След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място”(Йоан 20:6–7).

В Левит 16 четем: “Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е възлязъл в светилището, и да ги остави там” (Левит 16:23). След това, първосвещеникът облече своите церемониални дрехи, за да покаже, че умилостивението бе завършено.

Нашият Господ Исус остави свещеническите ленени дрехи в гроба. Когато Петър и Йоан погледнаха и видяха дрехите му лежащи там, те видяха символа, че Христовото умилостивение е завършено.

Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото дрехите на Христос са там. Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото той е място на ангели (Йоан 20:12). Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото сладката миризма на Христовите аромати е там (Йоан 19:40–41). Ти не трябва да се страхуваш от смъртта повече. Поради Христос тя сега е ароматична. Тя не е повече безжалостен противник. Христос победи смъртта.

Може би ние всички ще заспим в Христос, но ние никога няма да умрем. “Този, който вярва в Сина има вечен живот” (Йоан 3:36).

Никога не забравяйте, старозаветният Ден на умилостивението сочеше към Голготския кръст. Неправилно е да се отдаваме на календарни пресмятания, опитвайки се да доведем изпълнението на Деня на умилостивението в деветнадесети век.

Древният Ден на умилостивението не сочи към деветнадесети век. Той сочи към кръста на Христос. Там е, където цялостното, завършено умилостивения, бе извършено. Голгота е единственото място на съвършено умилостивение. Ние гледаме само към Голгота, не към случай или дата измислена от човек.

Това е важен и основен пункт.

РИМЛЯНИ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

 Четвъртата глава в Римляни ни показва,

Елате с мен в четвърта глава на Римляни. Темата, как сме възстановени в Бог продължава в тази глава. Христос направи това, което бе необходимо, но ние трябва да вярваме.

В момента, в който повярвате, Светия Духът идва във вас. Той идва, защото вие сте обявени за достатъчно праведни в Христос, за да го получите. (Няма друг начин по който грешника да бъде достатъчно свят). Сега Бог е с нас, не срещу нас. Сега може да кажете: "Аз не съм сам. Аз не трябва да се чувствам недостатъчен.

Исус каза: "Аз ще дойда при вас" (Йоан 14:18). Идването на Святия Дух е идването на Христос. Всяка религия, която издига Духа над Христос, не е християнска. Тя включва християни, но не е християнска. Това е така, защото Духът не говори от само себе си (Йоан 16:13). Погрешно е да имаме религия, която говори непрекъснато за Духа, която го издига по–високо от Сина.

Духът е много важен, но Исус каза: "Той няма да говори от само себе си. Той ще свидетелства за мене. Аз ви го изпращам." Идването на Духа, в нашия живот е идването на Христос и това е началото на освещението.

Глава четвърта ни казва как освещението започва да работи. То започва, когато ние получим Святия Дух. Но ние не можем да получим Святия Дух, докато не сме святи. Единственият начин, да бъдем признати за достатъчно святи, за да получим Святия Дух, е чрез Христовата съвършена правда, която ни е придадена.

Ние можем да кажем, че освещението започва с оправданието. То не може да започне, преди да сме оправдани.

Моля ви да не обърквате това, което казвам с идеята, че оправданието е само началото на християнския живот, или че ние не се нуждаем от оправдание, след като бъдем осветени достатъчно.

Това разбиране казва, че ние грешниците, можем да станем толкова изкусни в свят живот, че Бог ще ни приеме заради светостта, която сме достигнали – не заради това какви сме в Христос! Ние се нуждаем от оправдание непрекъснато, на всяка стъпка по нашият път. Оправданието е като дъга простираща се над нас, през цялото време на живота ни.

Оправданието е началото на освещението. Няма друг начин да получим Святия Дух, Агента на нашето освещение, освен да бъдем обявени за толкова святи, колкото е Исус, чрез вяра в Него.

Четвърта глава разширява фразата от трета глава: "За която свидетелстват закона и пророците" (стих 21).

Много често хората смятат, че думата "закон" е същото нещо, както десетте заповеди. Това е неправилно. "Закон" е термин с няколко значения.

• 
  Едно от значенията е целия Стар завет.
  
• 
  Друго значение, е Петокнижието. (Петокнижието са първите пет книги от Стария завет. Тези пет книги, съдържат основата на юдаизма и се приема, че са написани от Мойсей.) Това е значението на думата "закон" когато е използвана в Римляни.        
  
• 
  Също така думата "закон" е използвана като указание относно моралните елементи в Петокнижието, които са включени в Декалога. Така че терминът "закон" има различни значения. .        
  
• 
  В Галатяни Павел се концентрира върху церемониалните елементи от икономиката на Израел, използвайки термина "закон".
  
• 
  В Римляни се концентрира върху  моралните елементи на закона.