Павел започва седма глава дискутирайки двойния проблем

Павел започва седма глава дискутирайки двойния проблем

Сега ще изследваме текста след стих четвърти в седмата глава и по–точно от 5–13, където е изложен проблема за греха. Това е така, защото греха продължава да съществува в оправдания човек, въпреки това той не царува.  

Добре е да запомним, че повечето от нашите притеснения водят началото си от себелюбие. Многократно открих, че това е истина. Много смиряващо е да приложим този принцип, когато сме отхвърлени. Вярно е. Нашите притеснения водят началото си от себелюбие.

Бариерата за освещението, както е представена в следващите стихове е: 1) Грях, и 2) Грях, който е проявен в нашето плътско Аз, който остава дори след като Святия Дух ни е дал новото естество.
Реалността на греха

Нека видим какво казва Павел за тези бариери:

Велики писатели през човешката история, са се опитвали да ни кажат същото. Сенека казва: “Няма извършен грях, но всеки човек знае, че може би е съгрешил.” Овид казва: “Ние виждаме и одобряваме по–доброто, но се стремим към най–лошото.” Той също казва: “Нещо само трябва да ни бъде забранено и ние го искаме.”

Когато Уилям Такъри написа новелите си, той доказа, че е майстор на фантастиката, не използвайки  герои. Когато Джордж Елиот написа своите новели, нейните герои винаги имаха смесени мотиви. Важно е за нашата християнска опитност да разберем, че всяка мисъл или наклонност в нашият живот, тук, на тази земя, е опетнен до известна степен от себичност.

Само ако осъзнаем нашата естествена поквареност ние можем да намерим убежище. Това осъзнаване ни довежда до Великата Канара. То ни довежда до добрия Овчар. Ако съм достатъчно глупав да мисля, че съм достатъчно добър, това ще бъде моя край.

Томас Карлайл написа много книги, в които представи вяра в ръководната роля на “героя.” Но той никога не завърши една от тях, без да бъде отвратен от героя си.

Самюел Джонсън казва: “Всеки човек познава част от себе си, за която няма да каже и на най–скъпият си приятел.” Аз мисля, че това е истина и ако вие помислите върху него, ще разберете, че е така. Във всяко сърце има крадец, грубиян и маниак. Ако се съмнявате в последното, живейте без сън една седмица и ще се убедите в него.

Има много тясна преграда между правилни и приемливи отношения в обществото и пристъпването към отвратителна аномалия. Това става, защото всичко е твърде изкривено. Поради греха, целият човешки организъм е объркан. Въображението е покварено, дарбите са извратени. Призива на съблазните отвън довежда до отговор отвътре – дори и след обръщането.

Един от на–известните писатели от Просвещението е Жан Жак Русо. Той написа книга, озаглавена Изповеди и в тази книга Русо изповядва всичките си грехове. Но, той прави това с дух на злорадство и надутост, които са за учудване. Той казва: “Никой не може да дойде пред трона на Бог и да каже, аз съм по–добър от Русо.”

В продължение на двадесет години Русо живя в неморалност. Той пропагандираше самоубийство и разврат и не се ожени за жената, с която живееше. Всяко дете, което беше родено от тази връзка, той даде в сиропиталището. Това е мъжът, който каза: “Никой не може да дойде до трона на Бог и да каже, аз съм по–добър от Русо.”

Наскоро, след като беше смъртно ранен лорд Нелсън, героят от Трафалгар каза: “Толкова съм щастлив, че никога не съм бил голям грешник.” Той живееше в прелюбодейство в същия този момент.

Една 92-годишна жена каза: “Гледайки обратно на живота си, няма нищо, което да бих направила по друг начин.” Това е за учудване!
Бой от Мойсей

Най–известната илюстрация за това, колко близка е покварата до всеки един от нас, е известната история на Джон Банян "Напредъка на поклонника". Позволете ми да перифразирам. Първият Адам казва на Вярващия: “Избери си една от моите три дъщери: Пожеланието на плътта, Пожеланието на очите и Гордостта на живота.”

Вярващият отговаря: “Не, аз съм християнин. Аз съм по пътя си към Святият град.”

Тръгвайки отново по пътя си, той е много горд, за това, че е победил изкушението. Изведнъж някой го настига и започва да го бие. Това е Мойсей.

“Казвах му да престане. Молих за милост,” казва Вярващия. Мойсей отговори: “Аз не знам как да показвам милост.” След това някой дойде и каза на Мойсей да престане. “Аз не знаех, кой е той, докато не видях белезите от пироните на неговите крака и ръце,” казва Вярващия.

По средата на историята, Вярващият казва на Мойсей: “Защо ме биеш? Аз не се подадох на изкушението.” “Да”, каза Мойсей, “но твоята плът трепна.”

Това е смисъла.

Дори когато ти и аз успеем да се противопоставим на изкушението, за нас е естествено да погледнем назад и да кажем: “Иска ми се да мога.” Това показва колко паднали сме, дори и след обръщението, очарованието от греха остава до известно степен.

Затова ние трябва да сме зависими от Христос, във всяка стъпка по пътя на нашето странстване.

ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА