Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк


Определение № 2095 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова



страница12/24
Дата02.06.2018
Размер1.67 Mb.
#71497
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24

Определение № 2095 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова


 

С определение № 1732 от 5.02.2013 г. по адм. дело № 1165/2013 г. по описа на Административен съд София - град производството по делото, образувано по искова молба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за прогласяване нищожността на решение № 14937/27.11.2012 г. по адм. д. № 1978/2012 г. на Върховния административен съд, е прекратено и исковата молба е изпратена по компетентност на Върховния административен съд.

Върховният административен съд намира, че не е компетентен да се произнесе по искането.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища. Разпоредбата е аналогична на чл. 270, ал. 2 от ГПК и с текста на същата се отграничава подведомствеността на административните съдилища от тази на общите съдилища. В този смисъл е определение № 9/24.02.2009 г. по гр. д. № 368/2008 г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.



Исковото производство за нищожност на решение на административен съд следва да се проведе пред съответния административен съд като първа инстанция по правилата на исковите производства, и пред Върховния административен съд, като втора и последна инстанция по постановеното решение от съответния административен съд. Разпоредбата е относима към искове за нищожност на всички решения, постановени по административни дела, включително и тези, постановени от Върховния административен съд, без да се прави разграничение дали решението, чието прогласяване за нищожно се иска, е постановено от ВАС като първа или като касационна инстанция.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че компетентен да се произнесе по предявеният иск е Административен съд София-град.

Изложеното налага да се повдигне спор за подсъдност между Административен съд София-град и тричленен състав на Върховния административен съд, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между тричленен състав на Върховния административен съд и състав на Административния съд София - град относно разглеждането на искова молба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за прогласяване нищожността на решение № 14937/27.11.2012 г. по адм. д. № 1978/2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение.

ИЗПРАЩА делото на петчленен състав на Върховния административен съд за определяне подсъдността на спора.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.




Определение № 2381 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев



чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК,

чл. 270, ал. 2 ГПК
Производството е образувано по искова молба на Светла Владимирова Луканова от гр. Плевен с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 270, ал. 2 ГПК за обявяване нищожността на протоколно определение от 3.09.2012 г., постановено по адм. дело № 296/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което е отхвърлена молбата й за възстановяване на срока за оспорване на решение № 441/3.07.2012 г. по адм. дело № 296/2012 г. по описа на същия съд.

Върховният административен съд намира, че не е компетентен да се произнесе по искането.



Нормата на чл. 128 от АПК е озаглавена "Подведомственост" и очертава компетентността на административните съдилища, посочва делата /исканията/ които те имат право и са длъжни да решават, чрез отграничаването им от компетентността на общите съдилища и от тази на административните органи. Чрез изричното им предоставяне за разглеждане на административни съдилища, като подведомствени на тях, с разпоредбата на чл. 128 АПК, тези дела се изключват от подведомствеността на общите съдилища. Така делата по исканията за обявяване нищожност на съдебните решения на административните съдилища не намират вече правното си основание в чл. 270, ал. 2 ГПК, а придобиват самостоятелно правно основание в чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК.

По тази причина делата, посочени в нормата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК са обозначени общо и не съдържат конкретизация по правилата на родовата, функционалната и местната подсъдност. Това е направено със следващите разпоредби на АПК. Така например нормата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, която предоставя на административните съдилища правото да разглеждат дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административни съдилища, не предвижда изрично право на иск за нищожност на определения и разпореждания, но и не посочва изрично правото на касационната инстанция да обезсилва или отменя обжалваните определения и разпореждания на административните съдилища. В конкретния случай, определението, обявяването на чиято нищожност се иска, е съдебен акт, имащ окончателен характер, потвърден е от касационна инстанция в производството по чл. 229 и сл. АПК. Макар да не е изрично посочено в нормата на чл. 128 АПК, определението като съдебен акт, също може да бъде засегнато от порок, водещ до неговата нищожност.

Въпреки липсата на изрична регламентация в процесуалния кодекс, съдебната практика приема, че исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожните решения, като такива, засегнати от най-тежкия порок на съдебни актове. В доктрината и съдебната практика на ВАС и ВКС /по приложението на чл. 270, ал. 2 ГПК, респ. чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.) се посочва, че нищожност на съдебното решение е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, за когото е предоставена възможност, да се отстрани освен по пътя на обжалването и по исков ред, безсрочно.

Исковото производство за нищожност на определение на административен съд следва да се проведе пред съответния административен съд като първа инстанция по правилата на исковите производства, и пред Върховния административен съд, като втора и последна инстанция по постановеното определение от съответния административен съд. Разпоредбата е относима към искове за нищожност на всички решения, постановени по административни дела, включително и тези, постановени от Върховния административен съд, без да се прави разграничение дали решението, чието прогласяване за нищожно се иска, е постановено от ВАС като първа или като касационна инстанция. В този смисъл е определение № 9/24.02.2009 г. по гр. д. № 368/2008 г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Плевенският административен съд, поради което делото следва се изпрати на Административен съд - Плевен по компетентност.

Мотивиран така и на основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2257/2013 г. по описа на Върховния административен съд.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд - Плевен по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


  • с: Определение № адм.д.№296/2012 на Адм. съд - Плевен.




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница