Определение № 1430 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева
чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК
Производството е по реда на реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба от "Бони Холдинг" АД, гр. София срещу определение от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9300/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е върната предявената от дружеството искова молба за прогласяване на нищожността на Решение № 3244/6.03.2012 г. по адм. дело № 14144/2010 г. по описа на ВАС и производството спрямо него е прекратено.
В частната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради което се моли за неговата отмяна. Излагат се подробни доводи, обосноваващи тезата на жалбоподателя за наличие на правен интерес от предявения иск.
Ответникът - Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с писмено възражение, депозирано в срока по чл. 232 от АПК, оспорва основателността на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата, взе предвид следното:
Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови атакуваното прекратително определение Административен съд - София град е приел, че предявената от "Бони Холдинг" АД искова молба за прогласяване на нищожността на Решение № 3244/6.03.2012 г. по адм. дело № 14144/2010 г. по описа на ВАС е недопустима поради липса на правен интерес. Този извод е обоснован с довода, че ищецът не е страна в производството, по което е постановено визираното съдебно решение, и в качеството си на трето лице е единствено активно процесуално легитимиран да предяви искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, но не и да претендира обявяване на неговата нищожност.
Касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд и намира, че атакуваното прекратително определение е правилно. Абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК е наличието на правен интерес от исканата установителна защита. При претенция за обявяване на нищожност на съдебно решение, правният интерес е пряко обвързан със субективните и обективни предели на силата на присъдено нещо, поради което такъв съществува само за страните по делото. Обратен извод не следва от обстоятелството, че жалбоподателят е доставчик на ревизираното лице, нито от изводите на съда за липса на реални доставки, тъй като те са обективирани в мотивите на съдебния акт, а те не се ползват със сила на присъдено нещо и нямат обвързващо действие спрямо трети лица. Единствено решението /диспозитива/ разпростира своя ефект между страните и преклудира спора досежно законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Със сила на присъдено нещо то установява, че РА е законосъобразен и определените с него данъчни задължения са дължими от ревизираното лице, но не засяга права и законни интереси на трети лица. За тях не съществува правен интерес от обявяването на нищожността на решение, които не ги обвързва и не рефлектира пряко в тяхната правна сфера, поради което те не са активно процесуално легитимирани да предявяват иск с посочения петитум. Като е приел същото, административният съд е постановил правилно определение, което не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 от от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9300/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е върната предявената от "Бони холдинг" АД, гр. София искова молба за прогласяване на нищожността на Решение № 3244/6.03.2012 г. по адм. дело № 14144/2010 г. по описа на ВАС и производството спрямо "Бони холдинг" АД е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Определение № 1550 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков
чл. 229 АПК
Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, по частна жалба на Симеон Стефанов Тодоров от гр. Благоевград срещу определение № 587 от 23.12.2010 г. по адм. д. № 1042/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.
По реда на чл. 232 АПК не са постъпили възражения.
Върховният административен съд, трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима като постъпила в срока по чл. 230 АПК и подадена от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба от частния жалбоподател Тодоров с искане за обявяване нищожността на 1.Отказ № 010-1143-43/27.04.1998 г. на кмета на община Благоевград, 2.Решение № 346/12.11.2001 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по адм. д. № 344/1998 г. по описа на БлОС, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против цитирания горе отказ на кмета и 3. Решение № 6393/01.07.2002 г. по адм. дело № 2690/2002 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 346/12.11.2001 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по адм. д. № 344/1998 г.
Първоинстанционния съд е преценил жалбата като искова молба, давал е указания относно процесуалната легитимация на ответника, в крайна сметка е преценил, че е сезиран по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК с искова претенция за обявяване нищожността само на Решение № 346/12.11.2001 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по адм. д. № 344/1998 г. по описа на БлОС, преценил е че това производство не му е подведомствено и го е прекратил за това и поради неизпълнение на дадени указания по хода на делото.
Така постановеното определение е неправилно тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост поради пороци при извличане на правните последици от установените по делото факти.
По делото е направено искане на обявяване на нищожност на индивидуален административен акт - отказ на кмет, на първоинстанционно и на касационно съдебно решение.
Съдът от една страна неправилно е приел, че е сезиран само с искане за обявяване на нищожност на Решение № 346/12.11.2001 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по адм. д. № 344/1998 г. по описа на БлОС, давал е указания да се уточни ответника и след изпълнение на указанията, че това е кмета на община Благоевград е приел, че това не е надлежния ответник и поради неизпълнение на указанията е прекратил производството.
Съдът неправилно е прекратил производството само на основание чл. 158, ал. 3 АПК, тъй като правните изводи противоречат на фактите по делото, а от друга страна е недопустимо съдът да указва кой е надлежния и кой ненадлежния ответник в съответното исково производство.
От друга страна съдът не е изследвал въпросите и не се е произнесъл за допустимостта на искането за обявяване на нищожност на Отказ № 010-1143-43/27.04.1998 г. на кмета на община Благоевград и Решение № 6393/01.07.2002 г. по адм. дело № 2690/2002 г. на ВАС.
При така допуснатите нарушения определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното Върховният административен съд второ отделение на основание чл. 236 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 587 от 23.12.2010 г. по адм. д. № 1042/2010 г. на Административен съд - Благоевград.
ВРЪЩА делото на Административен съд - Благоевград за ново разглеждане от друг състав.
Определението е окончателно.
Сподели с приятели: |