Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк


Определение № 2691 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 662/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова



страница13/24
Дата02.06.2018
Размер1.67 Mb.
#71497
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24

Определение № 2691 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 662/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова



чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК
Производството е по Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на инж. Красимир Василев Вълчев от гр. София против определение № 667/07.04.11 г. по адм. д. № 518/11 г. по описа на Административен съд Бургас.

Възражение по частната жалба не е постъпило.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК в преклузивния срок по чл. 230 АПК, частната жалба основателна.

Частният жалбоподател Вълчев е сезирал Административен съд Бургас с искане за прогласяване нищожност на решение № 1225/02.12.09 г. по адм. д. № 123/09 г. на същия съд и на Заповед № РД-08-711/14.11.08 г. на кмета на община Айтос, предмет на оспорването по това дело.



Искането за обявяване нищожност на посоченото решение намира правно основание в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, съгласно която на административните съдилища са подведомствени дела по искания за обявяване нищожност на решения по административни дела. Компетентен да разгледа искането е Административен съд Бургас на основание чл. 132, ал. 1 АПК. Искането за обявяване нищожност на решението е допустимо, дори това решение да е влязло в сила.

Тъй като евентуалното положително произнасяне по искането за нищожност на съдебния акт, би обусловило допустимостта на претенцията за обявяване нищожност на предметната на този съдебен акт кметска заповед, двете искания следва да бъдат разгледани в отделни съдебноадминистративни производства, като второто искане се разгледа след влизане в сила на решението по искането за обявяване нищожността на решение № 1225/02.12.09. по адм. д. № 123/09 г. на Административен съд Бургас.

С оглед изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд в същия състав за разделяне на производствата по двете искания по молбата с вх. № 18095/29.11.10 г. /л. 17/, продължаване на съдопроизводството по искането за обявяване нищожността на съдебното решение и образуване на отделно производство по искането за обявяване нищожността на Заповед № РД-08-711/14.11.08 г. на кмета на община Айтос.

Решението по адм.д № 518/2011г. на Административен съд - Бургас

административно дело № 518 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 128, ал.1, т.7 от АПК.

Образувано е по молба на К.В.В. ***, с искане за прогласяване нищожност на решение № 1225/02.12.2009 г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009 г. на Административен съд-гр.Бургас.

Възраженията в молбата са за несъответствие между правните изводи на съдия-докладчика и събраните по делото доказателства, несъвместимост на съдебното решение с основите на правопорядъка и добрите нрави. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на оспорения пред Административен съд-гр.Бургас административен акт и неверни изводи в мотивите на съдебното решение. Искането от съда е да постанови решение, с което да прогласи нищожността на решение № 1225/02.12.2009 г. по адм. дело № 123/2009 г. на Административен съд-гр.Бургас.

Ответниците – кмет на община Айтос, П.В.В., В.Я.С., "Феникс гарант" ЕООД, "Билдинг Зах" ЕООД и "СМК Айтос" ООД, редовно уведомени, не се явяват и представляват в съдебно заседание по разглеждане на делото. Не представят становища по подадената молба.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно задължителното за настоящия съд определение № 2691/23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 662/2012 г. от ВАС на РБ, с което Върховният административен съд на Република България – Второ отделение, отмени определение № 667/07.04.2011 г., постановено по адм. дело № 518/2011 г. по описа на Административен съд – гр.Бургас, и върна делото на същия състав на този съд за продължаване на съдопроизводството, като очерта предметът на съдебното оспорване, искът с правно основание чл. 128, ал.1, т.7 от АПК за обявяване нищожност на съдебното решение е процесуално допустим.

Разгледан по същество, е неоснователен.

С решение № 1225/02.12.2009 г., постановено по адм. дело № 123/2009 г. в производство по реда на чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-гр.Бургас, първи състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата от К.В.В. против заповед № РД-08-711/14.11.2008 г., издадена от кмета на община Айтос, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V в кв.254 по плана на гр.Айтос, състоящо се в разделянето му на три нови УПИ: УПИ V-3242, 4503, УПИ VІ-4505, 4504, 3220 и УПИ VІІ-3221, 3222, всички с отреждане за производствени и складови дейности, с предвидено в тях застрояване според изискването за чисто производствени територии с нормативна плътност на застрояване 80%, Кинт 2 и К озел. 20%, съгласно нанесените с червени, зелени и сини линии и червени, зелени и сини надписи на приложения към заповедта проект. Съгласно действащата към момента на постановяване на съдебното решение редакция на чл. 132, ал.1, т.3 от ЗУТ и Тълкувателно решение № 1/14.01.2008 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 19/2007 г., решението на Административен съд-гр.Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.



Решение № 1225/02.12.2009 г. по адм. дело № 123/2009 г. на Административен съд-гр.Бургас е съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по главния материалноправен въпрос и искането е да бъде обявено за нищожно по реда на чл. 128, ал.1, т.7 АПК. Доколкото в кодекса не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на съдебно решение, съдебната практика и теория са възприели критерия, че е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението.

В случая, основателността на жалбата на К.В. против заповед № РД-08-711/14.11.2008 г. на кмета на община Айтос е преценена от съдебната инстанция, компетентна да се произнесе по нея – чл. 215, ал.1 от ЗУТ. Решението по жалбата е постановено в едноличен състав, съгласно чл. 164 от АПК, от административен съдия при Административен съд-гр.Бургас, който отговаря на установените изисквания за заеманата длъжност по ЗСВ от датата на първото по делото съдебно заседание до датата на постановяване на съдебния акт. Не е спорен фактът, че съдия-докладчикът е определен съобразно чл. 157, ал.1 и ал.2 от АПК. Спазен е принципът за неизменност на съдебния състав, регламентиран в чл. 235, ал.1 от ГПК, установената в чл. 235, ал.4 от ГПК писмена форма за изготвяне на решението и мотивите към него, и редовното обявяване. Съдебното решение отговаря на изискванията за съдържание, съгласно чл. 236 от ГПК, и е подписано. Следователно, не са налице пороци, водещи до нищожност на решението.

Наведените с молбата възражения и доводи не представляват такива.

Твърденията за допуснати в хода на административното и съдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, поради неспазване на процесуалния ред за издаване на административния акт и неправилно конституиране на страните в процеса, както и нарушения на материалния закон, са ирелевантни. Противоречието с процесуалноправни и материалноправни разпоредби, ако такова е налице, е основание за незаконосъобразност на административния акт и не рефлектира върху неговата действителност, нито върху валидността на съдебното решение, поради което не подлежат на обсъждане и преценка в настоящото производство. Наред с това, конституирането на страните в процеса от съда е въпрос по допустимостта на съдебното решение, а не нищожност на същото. Несъгласието на жалбоподателя с начина на възприемане на фактите и обстоятелствата по делото и обоснованите в мотивите на решението изводи не обуславя незаконност, некомпетентност или предубеденост на съда.

По изложените съображения съдът намира искът за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.В.В. ***, с искане за прогласяване нищожност на решение № 1225/02.12.2009 г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по административно дело № 123 по описа за 2009 г. на Административен съд-гр.Бургас.



Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:





Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница