Определение № 1718 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов

Определение № 1718 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов

Като се занима с въпроса за процесуалната допустимост на касационната жалба, Съдът намира, че е сезиран с жалба, която недопустима поради просрочието й.

По силата на чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено, който срок е преклузивен. Видно от приложената по делото разписка към обявление по адм. дело № 4975/2011 г. на АССГ (л. 138), обявлението е връчено на касатора на 10.02.2012 г. Касационната жалба е постъпила в АССГ на 30.03.2012 г., което е видно от положения входящ номер 7859.

При това положение касационната жалба би се явила подадена в рамките на предвидения в АПК процесуален срок, ако това бе сторено до 24.02.2012 г. включително, като денят е работен. След като жалбата е подадена на 30.03.2012 г., се констатира закъснение при подаване на жалбата с повече от един месец. Независимо че с жалбата се иска прогласяване нищожност на съдебното решение, доколкото според чл. 209, т. 1 АПК нищожността е касационно основание, то и срокът, в който може да се подаде касационна жалба на това основание е, този по чл. 211, ал. 1 от кодекс. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Определение № 8945 от 6.07.2009 г. по адм. д. № 4255/2009 г., 5-членен състав, и Определение № 11997 от 15.10.2009 г. по адм. д. № 12013/2009 г., 5-членен състав.

След като е изчерпана възможността за инстанционен контрол върху съдебно решение, при съмнение относно неговата валидност, за засегнатите лица остава възможността да предявят нищожността му по исков ред (чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК) или чрез възражение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.01.2013 г., с което е даден ход за разглеждане на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ТД на НАП-София, подадена чрез пълномощника юк. Алексова-Николова, срещу Решение № 553 от 07.02.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 4975/2011 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6163/2012 по описа на Върховния административен съд.

Определението може да бъде обжалвано в 7 дневен срок от съобщението му на страните с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Ххх
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, образувано по частна жалба на Свилен Стойков от гр. Две могили, обл. Русе, подадена от пълномощника Ангел Иванов срещу определение № 37 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 445/2013 г. на Административен съд - Русе, с което е прекратено производството по делото и жалбата е оставена без разглеждане. С доводи за незаконосъобразност на определението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 във връзка с чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата /искова молба/ на настоящия частен жалбоподател с искане за прогласяване нищожност на жалба с вх. № 9400/164/16.02.2006 г. до РДНСК - Русе, подадена чрез ДУТ при Община Русе и е прекратил производството по делото. Определението е мотивирано с липса на годен за съдебно обжалване административен акт, тъй като процесната жалба е частен документ. Изложени са мотиви и за липсата на законово задължение за сезирания орган /началника на РДНСК/ за произнасяне по искането за спиране на строежа, с оглед правомощията по чл. 224 ЗУТ. Тъй като е подадена и искова молба с петитум прогласяване нищожност на жалба с вх. № 9400/164/16.02.2006 г., административният съд е обосновал недопустимостта и с липса на изискванията по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК.

Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Предмет на оспорване по подадената жалба и искова молба с искане за прогласяване нищожност на жалба с вх. № 9400/164/16.02.2006 г., не е административен акт, и то от категорията на визираните в чл. 21 АПК, а документ с частен характер. Предвид това изводът за недопустимост на образуваното производство пред Административен съд - Русе е правилен. Не са налице и предпоставките по чл. 128, ал. 1 от АПК, тъй като искането не е за установяване неистинност на административен акт. Следователно, разгледано и на двете основания, искането по подадените "жалба" и "искова молба" е недопустимо, което обуславя недопустимост и на съдебното производство и води до прекратяването му по чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 128 АПК.

Неоснователно е възражението за недаване указания от съда с оглед служебното начало, тъй като с Разпореждане от 28.11.2013 г., производството е оставено без движение с изрични указания в три точки, между които по т. 2 са дадени указания за уточняване предмета на оспорване.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 37 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 445/2013 г. на Административен съд - Русе.

Определението е окончателно.