Раздяла с родители и други лица, проявяващи грижа

4.2 Раздяла с родители и други лица, проявяващи грижа

• 
  Раздялата или загубата на родители или други близки хора, може да окаже краткосрочно или дългосрочно влияние върху деца на всяка възраст.
  
• 
  Влиянието, което оказва раздялата може да бъде различно, в зависимост от възрастта на детето, интелектуалното му равнище, зрелостта, пола и вида и продължителността на раздялата.
  
• 
  Могат да се наблюдават значителни културни различия.
  
• 
  Неточното преценяване на времето от детето, може да ограничи представата му за продължителността на раздялата.
  
• 
  Раздялата се свързва и с други заплахи за развитието на детето, включително загуба на дом и позната заобикаляща среда, както и страшни или свързани с насилие преживявания.
  

Изживяванията, свързани с раздяла и загуба биха имали различно влияние в зависимост от възрастта, нивото на интелектуално развитие, емоционалната зрялост, пола на детето и вида и продължителността на раздялата. Проявяват се различия и в зависимост от културата. Като цяло, невръстните деца реагират на раздялата с явно безпокойство. За бебетата на възраст около 4-6 месеца, раздялата не се свързва със стрес стига да са задоволени нуждите им от топлина, храна, удобство и насърчаване. Причината за това се корени във възрастта им. Бебето все още не индивидуализира лицето, което се грижи за него и привързаността все още не се е формирала. Западните проучванията сочат, че периода от раждането, до навършване на 2-3 годишна възраст е изключително важен за установяване на връзката и развиване на поведение на привързаност. Раздялата през този период предизвиква изключителен стрес, особено между шестия и осмия месец. Ако раздялата продължи, в повечето случаи децата изостават (т.е. връщат се към поведение, типично за по-малки деца): например детето става по капризно и иска да бъде хранено, отказва храна, страхува се от тъмнината, не говори ясно, връща се към “бебешки говор”, страхува се от непознати, престава да контролира отделителната си система.

Привързването не е характерно само за ранното детство. Децата, в училищна възраст също реагират на загуба и раздяла, посредством поведенчески промени: отказ, депресия, повишена агресия, неспокоен сън и физиологични симптоми като главоболие, стомашни болки и недостиг на въздух.

Макар юношите, които усвояват начини за преодоляване на скръбта и имат когнитивни възможности да разбират случващото се, те продължават да ползват структурата на семейния живот. Възможността на юношите да получават подкрепа и насоки от възрастни, които им служат за модели, им носи значителни ползи, тъй като отношението, вярванията и ценностите, които те споделят през време на юношеството им остават за цял живот. Някои факти сочат, че раздялата по време на юношеството оказва по-дълбоко и продължително влияние върху детето от раздялата преживяна в по-ранна възраст. Една от причините за това може да бъде обстоятелството, че раздялата може да наруши зараждащото се усещане за идентичност у младия човек.

Проучванията в западните общества сочат, че раздялата може да окаже дълготрайно влияние върху децата. По-вероятно е множеството от продължително действащите ефекти да не е в резултат на раздялата, а на липсата на адекватна заместваща грижа, която следва раздялата. Ясно е, че разделените деца се справят най-добре, когато биват отглеждани от грижовни възрастни (или понякога по-големи братя и сестри) които им предоставят необходимата привързаност, грижа и насърчаване. В институционална среда рядко съществува добро качество на полаганата грижа. Когато е възможно, децата (особено тези, в предучилищна възраст) трябва да получават грижа в рамките на семейството. В случаите, в които за децата са полагани грижи от различни хора (например, когато грижата за детето е била разпределена между майката, по-големите братя и сестри, баби и дядовци и др.), стресът ще бъде намален ако децата продължат контакта с поне един от тях. По тази причина е от изключително значение братята и сестрите да се запазят заедно когато това е възможно. В култури, в които по-големите братя и сестри имат важна роля, грижата, полагана в едно подкрепяно семейство, начело с дете ще бъде за предпочитане пред раздялата от по-големите братя и сестри, която води до полагане на грижи от непознати хора.

В контекста на раздялата и заместващата грижа, друга важна характеристика в хода на развитието на детето касае усещането на детето за време. Малките деца все още са неспособни да преценяват времето като часове и месеци. Бебето не търси предмет, който е изчезнал от погледа му: него просто го няма! Бебето не може да възпроизвежда в съзнанието си образа на починал родител, докато дете на възраст 4-6 години може да улавя времето, свързвайки го с определени събития, като “време за обяд”, “време за сън” и др. По сходен начин, за деца под и около 5 годишна възраст е неразбираемо понятието смърт и те не могат да осъзнаят, че починалият родител няма да се върне.

Уверенията,че разделеното дете ще се върне при родителите си след няколко дни/седмици/месеци не носят успокоение. Когато практикуващите или изработващи политиката лица, използват термини като “временна грижа” или “временно настаняване” това има малко значение за самите деца. Тук отново трябва да се отбележат различията, обусловени от съответната култура.

Трябва да се има предвид, че раздялата не е изолирана от останалите събития. Дете, което е разделено по време на война или бягство трябва да се справи не само с раздялата (която може да е трайна), но и с обстановката на насилие, в която се е осъществила раздялата. Да се справи не само със загубата на лицата, към които е усещало привързаност, но и на семейния дом и познатата среда. На следващо място, изоставеното дете трябва да се справи не само с раздялата, но и с мисълта за това, че е нежелано или отхвърлено, както и с това че е било пренебрегнато или малтретирано през месеците довели накрая до неговото изоставяне. Малките деца могат да изтъкват своята незначителност, като обяснение на обстоятелствата, свързани с тяхното изоставяне. Раздялата често се свързва и с други видове загуба: на родния дом, други познати хора, вещи и познати обстоятелства. Разделените деца се придържат към миналото доколкото им е възможно: остават заедно с по-големи братя и сестри, запазват някои вещи, които могат да са от изключително значение за тях.

Повече информация и материали за обучение по въпросите на раздялата могат да се открият в материалите относно Разделени деца.