Организиран от асоциация за интеграция на бежанци и мигранти

Риск и устойчивост при децата и семействата

Рискови фактори

• 
  Множество аспекти на разселването на деца и юноши могат да бъдат разгледани като рискови фактори. Много деца могат да имат изживявания, свързани с насилие, загуба или цялостно разпадане на ежедневието, като често такива стресове са съставени от други фактори в контекста на разселването. Сред множеството рискови фактори, изживявани от разселени деца и юноши са:
  
• 
  Предишни травматични изживявания, свързани с насилие, раздяла, страх и др. ;
  
• 
  Загуба на дома, познатата обстановка, приятелите, познатите хора и др.;
  
• 
  Загуба на самоуважение и увереност;
  
• 
  Слаб хранителен статус;
  
• 
  Липса на възможности за получаване на образование;
  
• 
  Липса на възможности за игра и почивка;
  
• 
  Претоварване с домакинска работа срещу заплащане или не;
  
• 
  Несигурност за бъдещето.
  
• 
  В допълнение към това, благополучието на детето е неизменно свързано с това на неговите родители. Това означава, че рисковете на които са изложени родителите (или лицата, които се грижат за детето) ще се отразят и на детето. Тези рискове, като допълнение към горепосоченото, могат да включват:
  
• 
  Влошено здравословно състояние;
  
• 
  Психически проблеми, като например депресия и безпокойство;
  
• 
  Липса на достъп до подкрепа и здравно обслужване;
  
• 
  Раздяла със съпруга;
  
• 
  Проблеми в отношенията и напрежение в брака;
  

• 
  Липса на време, голяма заетост;
  
• 
  Безработица и липса на достъп до икономически възможности;
  
• 
  Недостиг на материални източници;
  
• 
  Притеснения във връзка с другите членове на семейството и по отношение на бъдещето.
  

• 
  И за децата и за родителите, наличието на многобройни рискови фактори, особено в случаите в които произтичат едновременно от минали травматични преживявания и настоящ стрес, могат несъразмерно да увеличат риска.
  
• 
  Струпването на рискови фактори може да окаже неблагоприятно въздействие върху развитието на детето, което на свой ред да доведе до увеличаване на податливостта му на други рискови фактори.
  
  ФАКТОРИ. КОИТО ОСИГУРЯВАТ ЗАКРИЛА
  
• 
  Факторите на закрила служат като щит, както за детето, така и за родителите, като ги предпазват от посочените рискови фактори и по този начин допринасят за устойчивостта на индивидите. Някои от тези фактори на закрила са свързани с характеристиката, оценката и способностите на индивида:
  
• 
  Когнитивните възможности – очакваното ниво на интелигентност, умения при общуването, реалистично планиране и др.;
  
• 
  Позитивна самооценка, увереност и самоконтрол;
  

• 
  Активен, а не пасивен подход при справяне с проблемите – например поглед в бъдещето, а не в миналото;
  
• 
  Усещане за структурираност и значимост на живота, често под влияние на религиозни или политически убеждения, чувство за кохерентност; и др.
  

• 
  Добра и трайна подкрепа и насочване от родители или други лица, обгрижващи детето;
  
• 
  Подкрепа от разширената семейна и приятелска/обществена среда, учители и др.;
  
• 
  Възстановяване на нормалния модел на ежедневния живот;
  
• 
  Емоционално позитивен образователен климат, открит и подкрепящ;
  
• 
  Подходящи поведенчески модели, насърчаващи конструктивното справяне с проблемите.
  
• 
  В ситуации на конфликт и принудителна миграция, много от личните способности на детето могат да бъдат подринати, а много от неговите системи за социално подпомагане - разрушени или прекъснати.
  
• 
  По отношение на родителите или други лица, полагащи грижи за детето, различни личностни характеристики ще ограничат или повишат устойчивостта. В рамките на непосредствената социална среда, факторите на закрила могат да включват:
  
• 
  Подкрепяща духовна връзка между родителите;
  
• 
  Подкрепата на семейната среда;
  
• 
  Структури на общността, оказващи подкрепа – например неформална помощ от общността, съседите, асоциации на жените и др.;
  
• 
  Достъп до подходящи здравни услуги и такива с цел подпомагане;
  
• 
  Възможности за повторно установяване на приемлива икономическа среда за семейството.
  
• 
  Съществуването на фактори на закрила за родителите ще повиши възможността им да предоставят подходяща подкрепа на децата. За съжаление много от тези фактори са негативно повлияни от конфликта и принудителното разселване.
  
  СТРАТЕГИИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА
  
  
  
• 
  От горното става ясно, че устойчивостта на децата е резултат на личните качества, семейната среда, наличието на други форми на социална подкрепа извън семейството, както и на взаимодействието на изброените фактори. Акцентът върху устойчивостта на децата има предимството да насочи вниманието към силните страни на индивида, а не към неговите слабости. Това подчертава необходимостта от идентифициране и укрепване на съществуващите системи за подкрепа в рамките на общността и насочва вниманието към тези деца и семейства, чиито предимства и способности се нуждаят от укрепване, както и към онези, които продължават да бъдат уязвими дори и при наличието на тези способности.
  
• 
  Подходът спрямо устойчивостта може да бъде разгледан в два аспекта: подход концентриран върху риска, при който интервенцията се основава на идентифицирането на реалните или потенциални рискови фактори. Примери за такава стратегия са: превенция срещу злоупотреба или пренебрегване на децата от страна на родителите и общността; кампания за предотвратяване на раздялата в случаи на масови придвижвания на хора; намаляване употребата на алкохол, цигари, наркотици от младежи, посредством социални програми или т.нар. “младеж към младеж”; програми за допълнително хранене в случаи на незадоволително хранително състояние на децата. Тема 4 от настоящите материали разглежда някои критични заплахи пред които е изправено развитието на детето в извънредни ситуации.
  
• 
  Втората стратегия може да бъде дефинирана като подход, съобразен с източника, която цели предотвратяване и редуциране на риска, посредством подобряване на броя и количеството на наличните ресурси за подкрепа на децата и техните семейства. В някои случаи това се състои в укрепване на съществуващите общностни ресурси и утвърждаване на културните норми и практики, които улесняват устойчивостта. В други случаи се изискват нови източници, като клубове за деца и заведения за родители. Тема 5 от настоящия материал предвижда рамката за укрепване развитието на децата и юношите, посредством интервенции, основаващи се на общността.
  
• 
  Подчертаването на двата подхода е в резултат на необходимостта децата и юношите да бъдат активни участници в своето собствено развитие, а не пасивни жертви на неблагополучията. Оценката на детските нужди следва да включва техните познания, способности, силни страни и капацитет, както и техните проблеми и уязвимост. Активното участие на младите хора може да бъде основен компонент в предотвратяването и намаляването на риска и укрепването на устойчивостта.
  

	Тема 4 Някои критични заплахи спрямо развитието на децата в извънредни ситуации