Организиран от асоциация за интеграция на бежанци и мигранти
Основни цели на решенията, вземани в “най-добър интерес на детето”
Изтегляне 1.19 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По какъв начин се вземат решенията в най-добър интерес на детето
- Тема 7
- Участието като концепция за правата на детето
- 4.Участие: културни и свързани с пола въпроси
- 5. Участие: въпроси при неговото осъществяване
- 6. Участие на децата и юношите и мобилизиране на общността
Основни цели на решенията, вземани в “най-добър интерес на детето”Основните цели, свързани с оценката на най-добрите интереси на децата съдържат следното:
В случаите, когато присъстват единия или и двамата родители националното и международното право им признава възможността да решат кое е в най-добър интерес на децата. Въпреки това, принципът за “най-добрия интерес на детето” е определен като база за взимане на решения от съдилищата и от институциите (при осигуряване на закрила за сигурността на детето, неговото благополучие, в случаите на малтретиране), когато става въпрос за закрилата и грижата на деца, лишени от родител/настойник/попечител, когато съществува спор между родителите за родителските права или когато родителските права са били отнети. В много държави националния закон предвижда попечител/настойник, който да отговаря за закрилата на дете, за което не се полагат родителски грижи. Често това е отдел за детски социални грижи. Предвидено е също съдебно производство за определяне на настойник / попечител. Настойника / попечителя е натоварен с отговорността да осигури закрилата и грижата и да взима решения в най-добър интерес на детето. Много често, особено в развиващия се свят, настойничеството/попечителството на разделени деца или сираци се определя от обичайните практики, а не от разпоредбите на националния закон. В случай на разселване, за правителството, персонала на неправителствените организации и на ВКБООН е важно да знаят кое е националното право, касаещо настойничеството/попечителството на разделени деца, както и съответните обичайни практики. Вярно е, че при липса на държавност или при извънредна ситуация е възможно правната и обичайна уредба на настойничеството/попечителството да бъде разрушена и процедурите да бъдат извършени от онези, които встъпват във вземането на решения за осигуряване на незабавна грижа и закрила на разделените деца. Съгласно насоките, дадени в Конвенцията за правата на детето, основната оперативна цел при взимането на такива решения е принципът за “най-добрия интерес на детето”. Тези, които са натоварени със закрилата на децата следва да избягват взимането на решения, които не са в съответствие с дългосрочния интерес на детето. Например, в Насоките на политиката по отношение на децата-бежанци ВКБООН забранява осиновяване в извънредни ситуации, преди да стане възможно издирването на семейството. В случаите, когато няма легитимен държавен орган, отговарящ за грижата и закрилата на разделените деца, ВКБООН е задължен, като част от мандата му за закрила, да гарантира създаването на подходяща система за вземане на решения в най-добър интерес на детето. ВКБООН има задължение да гарантира, че при вземането на решения, които засягат отделно дете или група, е направено въз основа на “най-добрия интерес на детето”. Насоки за това дават следните документи на ВКБООН: “Деца-бежанци: насоки за осигуряване на грижа и закрила” и “Политики, свързани с деца-бежанци”. В случаите, когато се установява процедура за взимане на решения, свързани с отделни деца е важно да участват лица с подходяща квалификация. Квалификацията зависи до голяма степен от естеството на решението, което трябва да се вземе (например медицинска интервенция, евакуация, място за настаняване, закрила срещу мобилизиране). Необходими са експертни качества и познаване на някои елементи:
Изключително важно е органът, вземащ решение, да е в състояние да отграничи интересите на детето/децата, от тези на всички останали, включително родители, други възрастни, социални групи, институциите и държавата, като подчини интересите на останалите страни на благополучието на детето. Взетото решение може да има сериозни последици в дългосрочен план и много често, въпросът за определяне на най-добрия интерес на детето е всъщност въпрос на избор на най-малко увреждащата сред ограничен брой възможности. Органът, вземащ решението трябва да може да открие баланса и да направи информиран и обективен избор. Лицата, вземащи решението трябва много добре да преценят доколко самите деца са въвлечени в процеса на вземане на решение. Този важен въпрос е разгледан по-долу. По какъв начин се вземат решенията в най-добър интерес на детето?Идентифицирането на различните, преплитащи се “интереси” на децата и подрастващите, индивидуални или групови, е трудно и изисква умения. Но това е само част от процеса. Вземането на решение включва разглеждането на всички тези фактори, с оглед преценяване на конкретната им тежест. Този момент е правилно отбелязан в “Непридружени деца: грижа и закрила по време на война, природни бедствия и бежански придвижвания”6: ..не може посредством една обща формула да се определи, кое е наистина най-доброто за детето. Това, което е най-добро за едно дете, не е непременно най-добро за друго. Критерият е кое е най-добро за конкретното дете в конкретната ситуация. Последният анализ при определянето на най-добрия интерес изисква решение, което взема предвид кръг от релевантни и може би противоречиви фактори, съгласно възможностите. Например, сигурността за сметка на запазването на семейната привързаност са под въпрос, когато е предложено евакуиране на децата. В някои случаи, когато издирването на семейството на разделено дете се окаже успешно, остава да се направи трудния избор дали детето да остане в приемното семейство или да бъде върнато на биологичните му родители. В контекста на репатрирането, често се изисква вземането на трудни решения по отношение на това дали дете, което е сирак и чиито родители не могат да бъдат издирени да остане в приемно семейство в страната на убежище, или да бъде върнато в несигурна среда в страната на произход. До колкото е възможно, това решение ще се взима за всеки случай отделно въз основа на принципа за “най-добрия интерес на детето” . Участието на детето е съществена част от процеса: този важен принцип е разгледан подробно в Тема 7. Чл. 12 на Конвенцията за правата на детето изисква страните да гарантират възможността на децата да формират своите представи и да ги изразяват по всички въпроси, които ги засягат, като тези съображения бъдат преценени предвид възрастта и зрелостта на детето. На следващо място, решение, основано на “най-добрия интерес на детето” изисква наличието на информация, която може да бъде получена само от засегнатото дете/деца. В определени ситуации, решения в “най-добрия интерес на детето” трябва да превъзмогнат желанията и мнението на детето. Тези решения трябва да се вземат само след много прецизно обмисляне, като е много важно причините и последствията от решението да бъдат внимателно обяснени на детето. Може да се наложи извършването на ситуационен анализ с цел оценка на вероятното влияние на определени политически решения върху децата – например прекъсването на снабдяването с храна или изследване на влиянието върху образованието при планирано широкомащабно репатриране. Участието на самите млади хора ще бъде важна част от този процес.
ОСНОВНИ МОМЕНТИ
Тема 2 акцентира върху необходимостта от комбиниране на въпросите относно правата на детето и неговото развитие при изготвяне на програмите. Участието на детето често се разглежда като право, но има някои специфични моменти свързани с развитието на детето, които ще бъдат разгледани тук. Участие в буквален смисъл означава включване в нещо, допринасяне към нещо, присъединяване, споделяне, да бъдеш част от нещо и т.н. В контекста на възстановителните и свързани с развитието дейности, участието на детето може да бъде описано като “изслушване на децата, предоставяне на възможност да изрекат своите тревоги, имайки предвид степента на тяхната зрялост и способности, предоставяне на възможност да вземат участие в планирането, провеждането и оценката на дейностите, в или извън семейния кръг, което предполага включването им при взимане на решение” 7.
Роджър Харт 8 описва участието като “основното право на гражданство”, като подчертава изключителното значение на факта, че децата са субекти на права, а не само обекти. Но участието не се случва от само себе си. Възрастните трябва да осигурят улесняваща среда, за да дадат възможност на младите хора да участват в съответствие със своите способности. УЧАСТИЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО Участието е основен момент в развитието на детето и може да бъде разгледано в следните групи: 1. Децата имат активно участие в своето развитие. В тема 2 бе предложен “двупосоченl” подход спрямо развитието на детето, при който то още от най-ранна възраст взима участие при формирането на средата си. Както средата оказва влияние върху развитието на децата, така и те на свой ред върху нея. Например едно здраво и активно бебе ще окаже влияние върху поведението на родителите си, като ги кара да му обръщат повече внимание , отколкото на едно пасивно и раздразнително бебе. В процеса на израстване на децата се наблюдават техните развиващи се възможности за участие, макар и да съществуват индивидуални и културни различия във връзка с конкретната възраст, в която се развиват определени способности. Способностите за участие в социално взаимодействие и в процеса на вземане на решения ще включва следното:
Като цяло, децата на възраст около 5, 6 и 7 години са способни да участват и да взимат решения относно конкретни и познати действия, когато резултатите се проявяват незабавно. На 8-9 годишна възраст способностите на децата за участие бързо се развиват и около 10-12 годишна възраст много от изброените по-горе способности се придобиват в почти зряла форма, макар и да е необходимо определено разясняване с цел пълното разбиране на въпросите. Опитът показва, че като цяло юношите могат да бъдат много активни участници и могат да бъдат включени в програмите на по-дълбоко ниво. Не трябва да се забравя, че съществуват значителни културно обусловени различия по отношение на възрастта на която се придобиват определени способности, както и с оглед индивидуалните особености. Съществуват и важни въпроси относно пола и културната оценка спрямо участието на децата, които ще бъдат разгледани по-долу. 2. Предоставянето на възможност за участие на децата може да подобри тяхното развитие. Участието включва изслушване на децата без покровителствено отношение, сериозно разглеждане на идеите и предложенията им и (когато е възможно) предоставяне на отговорността за вземане на решения. Това може да бъде утвърждаващо за децата, като послужи за увеличаване на самооценката и увереността им, като ги подпомага в придобиването на горепосочените умения. Някои проучвания сочат, че възможността на децата и юношите смислено да участват и да допринесат за средата в която са включени, увеличава тяхната устойчивост. 3.Участието на децата и юношите може да помогне за взимането на по-добри решения. На първо място, планирането на действия, насочени към отделно дете (например планиране предоставянето на временна грижа, издирване на семейството на разделено дете и т.н.) би било много по-ефективно ако на детето се предостави възможност да разкрие информация за себе си и семейството си, дали е запознато за постигнатия напредък в издирване на семейството и дали взима участие в обсъжданията и решенията за неговото бъдеще (разбира , в зависимост от възрастта и възможността за участие). В по-общ вид, планирането и осъществяването на програмите ще бъдат улеснени от участието на детето. Например програмите свързани с репродуктивното и сексуално здраве ще бъдат по-успешни ако младите хора бъдат включени по подходящ начин в идентифицирането на проблемите, с които са се сблъскали, в определяне на фокуса на програмата и начина за нейното провеждане. На следващо място има и по-голям шанс да се възползват от програмата, тъй като имат лично участие в нея. Виж материалите на ARC във връзка със Ситуационния анализ, Тема 8, за идеи във връзка с включването на младите хора в ситуационния анализ и програмното планиране. Материалите относно Сексуалното и репродуктивно здраве (Теми 2 и 3) разглеждат значението на участието при вземане на решения. 4.Участие: културни и свързани с пола въпросиИдеята за участието на детето може да бъде контрирана от общото възприятие относно това, което е се приема за подходящо поведение на децата в много общества и традициите, свързани с отглеждането на децата. Участието на децата може да срещне трудности в светлината на правилото, че “децата могат да бъдат гледани, но не и изслушвани”. На това следва да се противопоставят множеството предимства на участието на децата, като посредством използването на специален подход, основните лица – персонал, родители, самите деца, бъдат убедени в предимствата на участието и спрат да виждат в него заплаха. Участието включва отговорност , като този факт следва да бъде подчертан при търсенето на подход, целящ активно участие. Важно е да се отбележи, че Африканската харта за Правата и благополучието на детето включва раздел “Отговорности на детето” (Чл. 31). Въпрос на съвместна работа е както децата, така и възрастните да се научат да изпълняват отговорностите си. Не би могло да се постигне реално участие, ако персоналът, работещ по програмата, няма готовност да го направи. Едно проучване показва, че персонал, работещ в йерархична и авторитарна организация, която не го насърчава, трудно разбира идеята за участие на децата. Въпросите на пола могат в много случаи да имат голямо значение. Възможно е да има повече възможности за участие за момчетата, отколкото за момичетата, което да отразява едновременно културно обусловеното отношение към пола и обстоятелството, че момичетата биват натоварвани повече с домакинска работа. Не рядко програмите са насочени основно към нуждите на момчетата, особено в бежанските лагери, тъй като те биват възприемани за по-проблемни от момичетата. Специално внимание трябва да се обърне на активното ангажиране на момичетата, като се гарантира, че участието във вземането на решенията няма да се доминира от момчетата. 5. Участие: въпроси при неговото осъществяванеПринципът за участие на детето се популяризира от донори и международни организации, но на практика лицата, които работят на място често намират концепцията трудна за реално изпълнение, особено в култури в които принципът е непознат. Роджър Харт описва участието на детето като стълба, имаща отделни стъпала – дейности, които той описва като “не-участие” (манипулиране, украса) достигайки по-позитивни степени на участие. Едно от ограниченията на модела на Харт е че участието на високите стъпала на стълбата е винаги по-добро от това на по-ниските. Моделът следва да бъде разглеждан като даващ възможност на възрастните да установят условията за участие на децата на стъпалото, подходящо в съответния случай. Второто ограничение е, че на практика участието не може винаги да бъде поставено в рамките на един континиум. Дефиницията на Ван Беерс (виж по-горе) подчертава два отделни аспекта на участието: на базисно ниво може да включва децата, посредством изразяването на техните идеи и тревоги; на по-дълбоко ниво това включва предоставяне на възможност за вземане на решения, извършване на автономни действия, организиране. Програмите могат да се стремят да въвлекат младите хора по първия начин, но не по втория и обратно. Например подходът в неформална образователна програма може да бъде свързан с повишена форма на участие, като децата биват активно включени в усвояването. Но това основно ниво на участие може да се установи само в среда, в която основните цели, програмата и методите на обучение са развити от възрастни, без участието на децата. В този смисъл, децата могат да бъдат активно включени в централни дейности, но не и в планирането, провеждането и оценката на програмата. Разбира се дали моделът е подходящ зависи изцяло от обстоятелствата. Стълбата на Харт е изключително подходяща за изясняване на опасността от токенизъм. Ефективното участие не може да бъде “придадено” към програмата, а трябва да пронизва програмата на основата на внимателно обмисляне и планиране. Често подпомагането на децата в "изразяване на техните виждания" остава теоретично, тъй като предвижда тесни и ограничени пътища за децата и юношите да говорят пред възрастни слушатели. На практика, твърде често дневния ред не изхожда от самите деца и често не е достатъчно ясно, че определени идеи във формален контекст са представителни за по-широк кръг деца. От гледна точка на връзката между развитието и участието, важно място заема обстоятелството, че естеството и формата на участието не се вписват в предварително определени времеви рамки и модели. Участието следва да се провежда съобразно основните принципи на развитие на детето и в конкретния културен, социално-икономически и политически контекст. Подходящото и ефективно участие на децата и юношите изисква внимателно разглеждане на следните въпроси::
6. Участие на децата и юношите и мобилизиране на общносттаАктивизирането на младите хора да вземат колективно участие в рамките на своите общности е подход, който поставя ударението върху участието на младите хора.
1 В повечето случаи терминът “бежанец” в настоящия текст се използва в по-широк смисъл и включва, извън хората, които отговарят на условията за получаване на бежански статут съобразно дефиницията, заложена в Женевската конвенция от 1951 г., и други лица, които се нуждаят от международна закрила и в частност онези, които търсят политическо убежище, както и такива, които получават субсидиарна форма на закрила. 2 ВКБООН: Състояние на бежанците в света, 2000, Оксфорд юнивърсити прес, 2000, с. 280. 3 “Action for the Rights of Children (ARC): Foundations – Working with Children”, UNHCR, UNICEF, Save the Children Alliance, 2001 4 Р.Кац и А.Векслер(1989 г.): “Лечение и трансформация” в Пелтсер, К и Ебигбо(1989): “Клинична психология в Африка, Нигерия, Емугу 5 ВКБООН(1994) “Деца-бежанци: насоки за тяхната грижа и закрила”, Женева, ВКБООН, стр. 172. 6 Реслер, М. Еверет, Буутби, Нейл и Стейнбок, Дж. Даниел (1988): “Непридружените деца: Грижа и закрила по време на война, природни бедствия и придвижвания на бежанци”, Оксфорд и Ню Йорк, OUP, стр. 283. 7 Ван Беерс, Хенк (1995): “Участие на децата при изготвяне на програми”, Стокхолм, Рада Барнен (mimeo), стр. 6. 8 Харт, Роджър (1992): “Участие на децата: От Tokenism до гражданството”, Флоренция, УНИЦЕФ (Innocenti Essay No. 4), стр.5. Каталог: dokumenti dokumenti -> Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани dokumenti -> Какви документи се издават на учениците със соп при завършване на клас, етап и степен dokumenti -> Социална работа с бежанци със специални нужди непридружени малолетни и непълнолетни, бежанци с dokumenti -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз dokumenti -> Птг”д-р н. Василиади”-габрово заповед dokumenti -> Наредба no 14 от 12 декември 2006 г. За придобиване на квалификация по професия "машинен техник" dokumenti -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
| ||||
