Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Сега вече идва ново стъпало, стъпалото на синтеза, което изисква съчетаването на чисто художествените задачи с творческата мисъл и прекрасната форма. Нашата естетическа наслада трябва също да се разшири, за да вмести изкуството в цялата му пълнота. Всички Музи трябва да бъдат призвани да участват в създаването на едно произведение на изкуството. Всеки творец трябва да попие основите на всички изкуства, за да създава въз основа на тях своето произведение.

Изкуството трябва да служи за извисяване на човешкото съзнание. Но невъзможно е да му се поставят каквито и да било ограничения в начина на изразяване. Понятието изкуство само по себе си вече отхвърля всичко грозно, затова красотата остава негово единствено мерило.

Сега за многоликото представяне на Божеството от страна на поета. Поетът, обръщайки се към Висшето Същество, се издига духом към висшия образ на проявената красота. И къде да се търси тази красота, ако не във висшия за нас символ, в съвършения облик на венеца на Творението.

Висшето Същество в източното съзнание безкрайно се различава от Висшето Същество в представите на Запада. Неговото Висше същество е неотделимо от своето Творение.

Неговото Творение е именно Самият Той. Източното съзнание, за разлика от западното, е синтетично в основата си и е свикнало да обединява и вместява всичко. Затова то почита Великото Начало във всичките Му Аспекти, защото всички Аспекти и всички Пътища Му принадлежат.

В Упанишадите е казано: “Всичко е проникнато от Висшето Същество, излиза, че то е вродено достояние на всеки.” И всеки индус е закърмен с това понятие. Източното съзнание, свикнало да разглежда себе си като частица от единния безпределен живот, проявяващ се в безкрайната фантасмагория на сменящи се светове и твари, лесно вместява всички форми на тези проявления. Той знае, че е само отражение на Висшето Същество, което се намира в постоянен процес на разкриване на своята безпределна същност.

Ришите в Индия с дълбоката си мъдрост са знаели за еволюцията или разкриването на единния безпределен живот и са разбирали, че човешкото съзнание може да се изкачва към Истината само чрез познати за него символи. Затова наред с висшата представа за Неизразимата Тайна на Битието, те са му дали величествена галерия от най-прекрасни Образи, за да предизвикат и възпитат у него цялата гама от най-тънки нюанси на чувства, представи и мисли. Затова представите за Висшето Същество винаги напълно съответстват на онова стъпало на развитие, на което се намира човекът.

Велика красота се крие в осъзнаването на безпределния живот, безпределната еволюция, в осъзнаването на единството в многообразието на всичко съществуващо и следователно, на основното равенство на човечеството. Но не по-малко красота има и в представата за безпределната мощ на човешкия ум и неговото мислетворчество. Висшият живот се проявява в неизброимото разнообразие на проявленията на Природата и човекът, нейното създание, на свой ред е призван да твори в достъпни нему образи и представи. Затова поетът, музикантът или художникът, тези изразители на творческата мисъл, трябва да намират в дълбините на своето същество онези символи, които най-близко отговарят на струните на техните сърца.

Велико вместяване ще бъде умението им да отразяват в своето творчество цялата скала от най-тънки чувства, образи и мисли. Затова да не ограничаваме творците, нека изливат своята песен в цялото многообразие на откритите пред тях звуци и видения.

Изтокът казва: “Не се покланят на Бога като на човек два вида хора: човекът звяр, който няма никаква религия, и освободената душа, издигнала се над човешките слабости и преминала отвъд пределите на своята природа. Само тя може да се покланя на Бога, какъвто Той е.”

Висшето Същество в представата на Тагор вместява в себе си всичко най-любимо, всички най-прекрасни Ликове, които живеят в сърцето на поета. Всяко докосване предизвиква огъня на мислетворчеството и всяка струна на сърцето ще зазвучи по своему в отговор на достигнатите дълбини на съзнанието.

Съдейки по приведения цитат от статията “Poet`s Religion” Тагор иска да подчертае безпределността на еволюцията и познанието. Защото в действителност съществува само единната Истина - Истината на безпределността на Битието, а следователно и на Познанието. В проявения свят тази безпределност на Битието се изразява във вечното движение на циклите или в смяната на състоянията. Всяка от тези смени, или както ги наричат понякога, манвантари (манвантара на Вселената, световете и човешкия живот) има за цел да изяви и шлифова нова страна върху Диаманта на безпределното Познание.

Замислете се също колко многообразно е творчеството на Великите Пазители на Знанието. Колко различни аспекти на Истината Им се налага едновременно да насаждат и утвърждават, за да може човечеството да напредва. Твърде силната Светлина ослепява, твърде малката - затъмнява, затова с внимателни докосвания човешкото съзнание се въвежда в отредения му Прекрасен Чертог под Всевместяващия Купол. Но има периоди, когато съзнанието сякаш попада в задънена улица и без специална помощ не може да излезе от нея, тогава идва очистването, изразяващо се в революции, в събаряне на старите догми и ценности. Тежки са тези периоди, но те носят и оздравяване; и по-нататъшното извисяване става възможно. Великите Учители на човечеството са действали като Целители на духа и тялото, но Техните последователи не са разбирали внимателните Им докосвания и вместо лъча на лекаря са забивали гвоздей в ковчега.

Да приемем всички изражения на Истината и да ги оценяваме само по тяхната красота.

Разбира се, всички велики идеи са били явявани на света от забележителни личности. И ако тъмните, прокарвайки ги в живота, са ги изопачавали, то все пак основната истина си е оставала незасегната. Именно тъмните сили по своему помагат за утвърждаването на светлите идеи в света. Тъмните ускоряват всеки процес на разложение и в това е своеобразната полза от тях. Без тяхното участие, при съвременното ниво на човешкото съзнание, при невероятния брой хладки или несъпротивленци, готови на всякакъв компромис, само и само да не се наруши обичайното им всекидневие, утвърждаването на светлите идеи би било много по-трудно. Така страданията на угнетените биха продължили хилядолетия наред, а вакханалията на управляващите класи би ги довела до окончателното им разлагане и израждане в много страни. Именно поради низкото състояние на човечеството като цяло, а също и по причина на неразумното управление, революциите трябва да се разглеждат като въстание на здравите клетки в защита на целия организъм. Спомнете си как много страни приветстваха руската революция. Доколко тези приветствия бяха безкористно искрени, е друг въпрос. Всеки отчиташе временната си изгода. Във всеки случай, достатъчно се писа и се пише и днес за бившия руски деспотизъм, за варварството, страшната нищета и изостаналостта на нашия народ, последното, за съжаление, не е лишено от основание. Ние трябва да ценим извършената промяна в съзнанието на масите, защото с цената на ужасни страдания е изкачено ново стъпало, което ще помогне на цялото човечество.

От приложението, което изпращате, читателят може да си направи извода, че някой е против великите идеи за свобода, равенство и братство; идеи, благодарение на които човечеството е живо! Но ако тези водещи идеи бъдат изоставени уж заради тяхата утопичност, то за човечеството е по-добре да престане да съществува. Ако не носи тези идеи в сърцето си, то ще затъне в нечувани престъпления и разврат и бавно ще се разлага и загива от породените от него бедствия.

Ако тези идеи са утопични, то и всички Учения на Живота също са утопични.

Френските революционери са се борили за свобода и социално равенство, или за утвърждаването на онези принципи или видове свобода, които трябва да бъдат заложени в основата на всяка здрава държава, именно - свобода на съвестта и мисълта, свобода на избора на занятия и равенство на всички граждани или унищожаване на класите (привилегированите касти). Разбира се, само несъвършената част от човечеството разбира свободата като своеволие, а равенството като изравняване на способностите. Но основното социално равенство трябва да бъде осъществено. Всеки гражданин на своята страна е равен пред нейните закони и само неговите способности определят мястото му в социалния труд и строителство.

Съгласна съм с приведените доводи на проф. Франк. Напълно правилно е, че “равенство в абсолютния смисъл е неосъществимо и че йерархичното начало е естествено свойство на обществото.” Йерархията е космически закон, но същото това космическо основание утвърждава равенството на всяка монада до изграждането на нейната индивидуалност. Затова и държавните закони, за да бъдат жизнени, трябва да отразяват космическите закони. Така всеки новороден гражданин на една или друга страна, по правото на своето раждане в нея, се приобщава потенциално към всички права, т. е. както казват в С. Ам. С. Щ. - “всеки гражданин на Америка може да стане неин Президент”. Ето това право трябва да бъде опазено. А именно от такова равенство, както Вие знаете, са били лишени гражданите на много страни. И така, всички са равни по рождение, но не са равни по способности. Такова неравенство е не само целесъобразно, но е и справедливо, защото способностите се извоюват с личен труд и лични усилия в течение на безброй хилядолетия. Такова неравенство вече престава да бъде неравенство и се приближава до водещия закон на йерархията. Мъчителният въпрос за равенството и неравенството на хората ще получи разрешение, ако законът за превъплъщението стане достъпен за масовото човешко съзнание. Един изтъкнат обществен деец, струва ми се, Михаил Робъртс, веднъж казал: “Ако членовете на Кабинета на Министрите бяха убедени, че след смъртта си ще се превъплътят в семейства, живеещи в най-бедния квартал на Лондон, социалните реформи биха били прокарани с поразителна бързина.”

Можем да добавим, че и много други неща биха се променили.

Не мога да се съглася, че “в наше време за свобода може да мечтае само човек, тикнат в затвора”. Наистина затворът лишава човека от свободата на придвижване и действие, но колко други, изкусно прикрити видове робство съществуват все още във всички държавни уредби! Не бива да се мисли, че сега няма узаконено социално робство. Може би днес то е по-силно от всякога. И най-ужасното сред тях е робството на мисълта и робството на жената. Дивашко е да си представи човек, че в нашия век, когато законът за еволюцията е вече приет и от най-изостаналите съзнания, могат да съществуват такива мъртви догми или може да бъде допуснато робското положение на жената, майката на човечеството! Именно това робско положение на жената е най-срамното безумие и е причината за израждането на човечеството. Скоро и тази истина ще стане очевидна. Но сега, уви, дори сред признатите “изтъкнати” умове може да се чуе мнението, че на жените не бива да се предоставя еднакво образование с мъжете, а също, че не може жената да се стреми към постове и професии, заемани от мъжете. Последното обстоятелство, разбира се, е главното. Каква бездна от егоизъм звучи в такова твърдение!

Но ние ще попитаме - а какви постове или професии изключително принадлежат на жените? Няма такива. Нима значението на жената трябва да бъде сведено само до ролята на родилка, кърмачка и забавление на мъжете? Какво ниско мнение има за себе си мъжът, щом трябва да го забавлява същество, лишено от висше умствено развитие. Показателно е, че “мъдреците”, лишаващи жените от висше образование, веднага лицемерно провъзгласяват, че “предназначението на жената е много по-високо”, но какво е това “по-високо”, не обясняват. Може би в това, да създават такива несполучливи образци на чисто мъжкия ум и така да увеличават своето робство и да спомагат за израждането на човечеството? Не бива да се насилва психичната енергия, когато тя търси проявление. Откъде мислите е това страшно разпространение на психичните заболявания днес и все по-увеличаващият се брой слабоумни, особено в Америка. По данни на медицинската статистика, един на всеки двайсет души, в един или друг период на своя живот е кандидат за лудницата. Количеството слабоумни също е потресаващо. Такива данни привежда Ал. Карел в последната си книга “Man the Unknown”. Книгата му е интересна и рисува вярна картина на крушението на нашата материалистична цивилизация. Основавайки се на научни данни, Карел посочва и пътищата за оздравяване на човечеството. Но тъй като всеки мъдрец е и мъничко глупак, то и в този полезен труд могат да се намерят някои странности. Именно Карел изказва в книгата си гореспоменатото мнение за женското образование. Прокарвайки идеята за еволюцията, той в същото време я пресича, като предоставя на жената само ограничено образование и я лишава от място в строителството на живота! Но не може да се върви срещу еволюцията и ние вече знаем колко скъпо струва на човечеството всяка такава съпротива. Примери за това виждаме във всички революции.

В книгите на Учението на Новия Живот е казано: “Във времето, когато Ние настояваме за равноправие и пълноправие, служителите на тъмата ще прогонват жените от много области, именно оттам, където те могат да допринесат най-голяма полза. Тъкмо сега трябва да се мисли за пълноправие, но тъмата залива най-напрегнатите области…”

Защо трябва да се мисли, че приложението на висшите принципи е възможно само в община? Служенето на общото благо може и трябва да се осъществява във всякакви условия. Но, разбира се, при съзнателно сътрудничество такова служене нараства в необозрима прогресия.

Не бива да се плашат читателите с идеята всички да бъдат върнати към първобитната патриархална община. Хората си представят тази първобитна патриархална община толкова различно. Да не забравяме, че Новата Епоха изисква и нови определения. И нищо не е така далеч от съвременното мислене, както патриархалността, при това първобитната!

Учението на Живата Етика, или Новия Живот, никъде не налага условията на тясното общежитие. Дори обратно, предупреждава за вредата от физическата блъсканица. Неуморно се повтаря, че сътрудничеството трябва да се проявява във всекидневието, в условията, в които ни е поставил животът. А физическата блъсканица и всички дреболии в живота създават тежка атмосфера, в която вместо единение се укрепва злостното разединение. Нужно е съзнателно дружествено сътрудничество винаги, навсякъде и във всичко. А всички изкуствени обединения не са водили и няма да доведат до нищо добро. В семейството ние вече имаме пример за общинно живеене. И защо да мислим за някаква първобитна патриархална община, а да не се постараем да изпълним преди всичко отговорностите си в своето семейство? Защо, решавайки въпросите на общинното живеене, да не обърнем внимание преди всичко на домашния бит? Ако хората си даваха сметка за значението на общинното начало, биха проявявали повече здрав разум при сключването на брак. Те биха разбрали каква отговорност поемат за съчетанието на често несъединими елементи.

Възможно е успешното сътрудничество на хора от различни градове и дори страни. Разстоянието с всяко ново научно откритие и изобретение става все по-несъществено. Все по-силно и ярко се утвърждава единственото истинско единение, единението в духа и съзнанието. Братството може да се осъществява само при единение на съзнанията. Над това обединяване на съзнанието на най-близките ученици и работи Учителят, а физическото обединение е без значение. Дори много хармонизираните съзнания, които се намират във физическа близост, трябва понякога да се разделят за обновяване на силите и нови натрупвания. Оттук и наставленията на Владиката Буда към общинниците за необходимостта от пътешествия.

И така, общината следва да се разбира не в тесен, а в най-широк смисъл. Именно като сътрудничество с цялото човечество, с всички светове, с всичко съществуващо. Хората така страдат от недостиг на дружелюбно отношение един към друг, че изолирането им в затворени общини само ще укрепи още повече тяхното отчуждение от световната община, която вместява цялото човечество, всички нива на битието.

Така че, създава се епоха на общо сътрудничество.

Не съм съгласна също и с изтъкването само на положителната роля на манастирите. Фактът, че някои от тях са просъществували няколко века, сам по себе си не доказва нищо. Държавите са преживявали всякакви бури. Сменяли са се управляващите, сменяла се е църковната върхушка и настоятелите на манастирите, а държавите, дворците, както и манастирските стени са продължавали да стоят. Но от историята знаем, че най-почитаните и изтъкнати светци са напускали манастирите и са основавали нови ордени, често на скитащи монаси и монахини. Истинските подвижници, стремящи се към промяна, към еволюция, не са могли да живеят сред мъртвите стени, които често напомняли повече тъмница за духа, отколкото огнище на светлина. С редки изключения още при самото си основаване някои манастири са имали онова благо влияние върху населението, което са били длъжни да оказват. Но още в книгите на Добролюбието, а и много по-рано се срещат описания на ужасните пороци, развиващи се в манастирските общежития. Немалко указания за същото има и в будистката литература. Човешката природа навсякъде е еднаква.

Ще цитирам полезна за момента Беседа: “Вие знаете, че може да има времена, по-лоши от война. Достатъчно знаете, че ние смятаме войната за позор на човечеството. Как тогава да се нарече времето, което е по-лошо от войната? Освен да го наречем гниене на човечеството. Армагедонът не бива да се разбира само като физическа война. Армагедонът е пълен с неизброими опасности. Епидемиите ще бъдат най-малките бедствия. Главното пагубно следствие ще бъде психическото извращение. Хората ще изгубят доверие, ще свикнат да се усъвършенстват във взаимно вредителство, ще се научат да ненавиждат всичко извън стените на тяхното жилище, ще изпаднат в безотговорност и ще затънат в разврат. Към всички безумия ще се присъедини още едно, най-срамното, отново ще се възроди борбата между мъжкото и женското начала.

В същото време, когато ние говорим за равноправие и пълноправие, служителите на тъмата ще прогонват жените от много области, именно оттам, където те могат да допринесат най-голяма полза. Ние говорихме за новите пукнатини в света, но новата борба между началата ще бъде най-пагубната. Невъзможно е да си представи човек до каква разруха може да доведе такава борба! Защото тя ще бъде съпротивление срещу еволюцията! А вие знаете колко скъпо струва на човечеството всяка такава съпротива. В тези гърчове ще се извращава младото поколение.

Платон говореше за прекрасно мислене, но какво прекрасно мислене е възможно при вражда между началата! Именно сега трябва да се мисли за пълноправие, но тъмата залива най-напрегнатите области. Ще кажем, че всички тъмни нападения ще се окажат от полза. Унижените в Кали Юга ще бъдат възнесени в Сатя Юга. Но да не забравяме, че тези години на Армагедона са най-напрегнатите. Особено трябва да се пази здравето. Космическите токове могат да предизвикат много заболявания. Трябва да се вземе под внимание неповторимостта на времето. Някои предполагат, че избягването на войната вече решава всички проблеми. Какво късогледство! Те не забелязват, че още по-горчива война се води в недрата на дома им. Те мислят, че може да се излъже еволюцията! Но все пак има простори, където расте еволюцията и там е Нашата грижа.

Мислителят завеща да пазим даровете на всички Музи. Само такива натрупвания ще помогнат да се пребори тъмата.”

Вероятно затова Знамето за Охрана на Съкровищата на Музите среща такова премълчаване и противодействие.

За много хора сега настъпва решителното време. Мнозина трябва да покажат истинския си паспорт. Хората още не могат да осъзнаят, че главната трудност пред тях е постоянното допускане на най-безобразна несъизмеримост. Несъизмеримостта поражда всички разрушения. Трябва още от детството да се възпитава способността за разпознаване на главното и същественото, а следователно и на всичко истински велико от второстепенното и нищожното.

По-често трябва да се препрочита страница 119 във втора част на “Листа от Градината на М.” относно закона за съизмеримостта. “Именно от несъизмеримостта произтичат разрушението, кощунството, лъжата, предателството и всички безобразни явления.” Опората на Братството е СЪИЗМЕРИМОСТТА.

Не се изморявайте да настоявате за прилагането на съизмеримост във всички явления в живота. Като начало старайте се да се отучите от умаляването. Защото ние наистина не можем само със земния си взор да обхванем цялото значение и дълбочина както на това, което става, така и на истинската същност на човека.

Развивайте съизмеримостта - тази основа на сътрудничеството.

Вие пишете, че някой се възмущава от това, че в книгите на Учението на Живата Етика се допуска месо в пушен или сушен вид, докато всички други Учения изобщо не разрешават употребата на месо. На това ще отговорим, че задалият въпроса със сигурност не е усвоил достатъчно духа на споменатите от него Учения и не се е запознал изцяло с всички книги на “Живата Етика”. Той е пропуснал или не е дочел беседите, отнасящи се до храната. Но преди да разясня причината за разрешението да се употребява пушено или сушено месо, искам да попитам въпросния човек - във всички свои постъпки ли се придържа към етичните правила със същото усърдие, както по въпроса за ограниченията в храната, а после да напомня, че и Христос е казвал: “Слушайте и разумейте - не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека”⁴. Също и в будистките текстове е казано: “ако достижението се състоеше само в отказа от месна храна, то слонът и кравата отдавна биха го постигнали. Аскетизмът с нищо не допринася за освобождаването на ума от земните връзки, много по-трудно е да се намери истински търпелив човек, отколкото такъв, който се храни с въздух, корени…” Да, най-трудно за хората е да усвоят, че главното очистване е очистването на мислите и намеренията и разширяването на съзнанието, защото кармата се твори преди всичко чрез мислите. Когато човек е извисил духа си, когато е извършена огнената трансмутация на центровете, той може да обезвреди със своя вътрешен огън и най-вредните вещества; мощно отделяната от него психична енергия очиства и претворява всичко. На онези, които се придържат към строга растителна храна и в същото време не пропускат случая да злословят, следва да се припомнят цитираните по-горе изречения на Великите Учители на човечеството.

Ще припомним на интересуващите се и това, че в Тибет и Монголия например има местности, където е почти невъзможно да се намерят зеленчуци, защото те или изобщо не растат там, или не могат да узреят. Будистките монаси са принудени да се хранят изключително с ечемик и месо от овни и якове, но въпреки това сред тях се срещат много достойни души.

Сега ще припомня няколко параграфа от книгите на “Живата Етика”, вероятно недочетени от въпросната личност. В книгата “Аум”, в края на параграф 277 е казано: “Когато препоръчвам растителна храна, предпазвам тънкото тяло от просмукване с кръв. Еманацията на кръвта много силно напоява тялото и дори тънкото тяло. Кръвта дотолкова не е полезна, че дори в крайни случаи Ние разрешаваме месо, сушено на слънце. Може също да се използват онези части от животните, където субстанцията на кръвта е напълно преработена. Така растителната храна има значение и за живота в тънкия свят.”

Някаква псевдопоследоватека на Учението на Живата Етика ми писа също, че за съжаление в книгите на Учението никъде не се препоръчвало въздържание от алкохол?! А между другото, още във втора част на “Листа от Градината на М.” е изтъкнато, че “употребата на алкохол и наркотици намалява с две трети жизнеспособността на човека”, а в книгата “Община” се казва, че “пиянството е враг на всяка психомеханика”, враг на психичната енергия, която е основа на нашето съществуване. Не би могло да се каже по-категорично, но хората, вместо да се запознаят задълбочено с Учението, започват да лъжат и тълкуват злонамерено. Те дори не разбират, че когато в Учението се говори за самодисциплина, за умствено и физическо очистване, естествено се има предвид и въздържанието от всякакви излишества, от вредните за организма вещества и навици.

§ 21. “Братство”. “Всяка кървава храна е вредна за развитието на тънката енергия. Ако човечеството можеше да се въздържи от поглъщането на трупове, еволюцията би се ускорила. Любителите на месото правиха опити да отделят кръвта, но не получиха желаните резултати. Месото, дори след отделянето на кръвта, не може да се освободи напълно от еманациите на това мощно вещество. Слънчевите лъчи до известна степен изсмукват тези еманации, но разпространението им в пространството също носи немалка вреда. Опитайте се да направите опит с психична енергия близо до кланица и ще наблюдавате признаци на силно безумие, да не говорим за същностите, които засмукват откритата кръв. Не без основание са наричали кръвта съкровена.