Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Наистина човешкото въображение е бедно, за да опише цялото многообразие на битието, както в едната, така и в другата посока. Несъмнено низшите същности от надземния свят се хранят с еманациите на гниенето и особено ги привлича магнетизмът на разлагаща се кръв. Затова около гробищата, кланиците, на бойните полета, в кръчмите и т. н има толкова много най-различни ларви. Те буквално се прилепват към пияниците и лакомниците, които се хранят с месна храна. Още тук, на земно ниво, много хора носят върху себе си такива вампири.

Ако в низшите слоеве на тънкия свят низшите човешки същности страдат от ларвите, то не по-малко страдат те и при докосването до висшите обитатели на тънкия свят. Дори само приближаването до висш дух им причинява мъчителни изгаряния и астралната тъкан на тяхното тяло започва да се разлага.

В Природата всичко се подхранва взаимно и, разбира се, ако отпадъците от разлагането хранят ларвите на низшите сфери, то по аналогия еманациите на висшите духове подхранват висшите и средните сфери. В Индия, наред с ненадминатата висота на философската мисъл и духовната чистота, могат да се срещнат отвратителни демонически култове и животински обсебвания, включително и най-ужасна некромантия. Съществува секта, чиито последователи се хранят само с мозък от покойници. Могат да бъдат видяни на гробищата в лунна нощ, заети с омерзителната си работа. Където Светлината е по-ярка, там и тъмата е по-черна.

Тук има селища, чиито жители в определено време на годината се събират нощем на строго охранявана горска поляна. За да омилостивят злите духове, жреците пристъпват към викане на низши същности. За целта те колят голям брой животни и чрез специален барабанен ритъм довеждат присъстващите до определено състояние, при което низшите същности, привлечени от еманациите на прясно пролятата кръв, по-лесно овладяват някои тела. Такива обсебени стигат до бяс и се нахвърлят най-вече на жени и деца. Често вселилите се същности разкъсват до смърт жертвата си.

Вие сте прав да се отвращавате от описанието на астралните ужаси. Всяко Учение на Светлината преди всичко трябва да устремява съзнанието към мъдростта, радостта на усъвършенстването и висшата красота и само да посочи страданията в тънкия свят, неизбежни за онези, които са оскърбили закона за равновесието или хармонията. Като имаме предвид значението и силата на мисълта, не можем дълго да се спираме на образите на ужаса и мрака без опасността от тежки последствия.

За враждебната нападка, която цитирате, вече чухме. Всичко това говори за местното ниво. Разбирам отхвърлянето на статията на М. Л. Хората не обичат, когато нещата са наречени с истинските им имена. В няколко страни сега се занимават с въпроса за “човекознанието”. Не мислите ли, че това човекознание няма да е далеч от приемането на своего рода компромиси? Но съветвам по-малко да се напада новата държава. Тя навлиза в период на възраждане и по този път трябва да бъде пазена и подкрепяна. Било каквото било.

“Човешките маси са се насочили към спешни търсения и не умеят да балансират материалния напредък с висшите духовни основи. Днешният век напомня определен период на Атлантида. Тогава хората не съумели да намерят равновесието, но ако сега несъответствието бъде разбрано, някои по-жизнени народи могат да намерят нужния баланс. Ние виждаме къде може да бъде осъзнато началото на синтеза. Това ще стане не там, където махалото на живота е мъртво, а там, където то се люлее с най-голям размах. Там разбират значението на общото благо; знаят, че то може да се зароди само от общото благо. Тази формула още не се произнася, но вече зрее в дълбините на съзнанието. Служенето преди всичко открива пътя на познанието на общото благо. Не украшенията, не обредите, а служенето на човечеството. Векове наред са се произнасяли думи за сътрудничеството. Нерядко идеите са изпреварвали материалните възможности, но сега хората са направили множество полезни изобретения и идва време, когато трябва да си спомним за общото благо.” Така че гледайте натам, където махалото се люлее с най-голям размах.

Сега отговарям на писмото Ви от 4 юли. Очевидно скоро ще се наложи да дам обет за мълчание. Защото виждам как писмата ми не предават моите мисли. На думите ми се придава друг смисъл, друг оттенък, а Вие знаете, че именно тонът прави музиката. Но явно хората не улавят този оттенък в изразите.

Съветвам Ви да намалите доколкото е възможно Вашата кореспонденция. Дайте си време за сериозно изучаване на трудовете на Е. П. Бл. и Учението на Живата Етика, за запознанство с най-новите научни открития и постижения в областта на медицината. Отдръпнете се от всякакви “езотерици”, не те ще строят новия свят, а подвижниците на духа, отдаващи душата си за общото благо. Преоценката на ценностите ще докосне много неща. Удивително е как с течение на времето много наименования губят своето значение и стават съвършено неприемливи. Гответе се за новото стъпало, което се залага всеобхватно и мощно.
13.08.1938 г.

Съгласна съм с Вас, че напечатаното вече не може да бъде скрито. Но все пак чувствителността или съизмеримостта трябва да подскажат, кога и къде е уместно едно или друго споменаване или премълчаване. Много важно е как ще се предаде, как ще се освети и при какви обстоятелства ще се цитира или изтъкне едно или друго понятие. Понякога дори само споменаването за висшите светове или за духа може да бъде неуместно и да предизвика кощунство и страшен антагонизъм. Затова не мога да се съглася с изказването, че излишната предпазливост е също тъй вредна, както и излишната бъбривост. Ще кажа - ако излишната предпазливост може да бъде съдена, то бъбривостта вече е осъдена. Винаги е по-добре да не довършиш, отколкото да направиш нещо излишно. Спомнете си на колко места в Учението се говори за вредата от казаното не на място. “Дори Архатът не може да премахне последиците от необмислено казаната дума.” Колко често човешкият живот виси на края на такава дума!

Много неща уродливо се пречупват в ограничените съзнания и се нанася огромна вреда. Само най-редки индивиди могат да се издигнат над нивото на нашата действителност (по-точно казано - очевидност) и да разберат законите, които движат събитията, а следователно и хората. Но, уви, голямото знание не се прощава и предизвиква злобния антагонизъм на тълпите и на средняците. Затова Великите Учители във всички векове са изисквали да се говори според съзнанието на слушателите и в зависимост от обстоятелствата. Отстъплението от този мъдър завет е завършвало с разрушаването на редица светли начинания и гибелта на много хора.

На забележката, че някой се затруднява да определи - “кое е причинило повече грешки от времето на Христос до наши дни - излишно казаното или излишно премълчаното”, ще отговоря, че що се отнася до Христос и Неговото Учение, не излишно казаното или премълчаното, а именно изопачаването на Неговите прости думи и завети поради невежество или корист е нанесло толкова вреда. Много полезно би било едно изследване, тълкуващо Евангелията в светлината на синтеза на всички съществуващи духовни Учения. Цитираните от Вас паралели между Ученията са много сполучливи. Разбира се, и в Будизма те не са малко. Сега с това се е заел пастор Артър Меси и публикува трудовете си в едно малко местно списание - “Визион”.

Разбира се, и представителите на шестата раса ще трябва немалко да поработят над себе си в духовен план, за да разкрият нервните си центрове. Но при следващия стадий на изтънченост на организма този процес ще бъде значително облекчен и ускорен. Без дисциплина, усилия и труд нищо не се постига.

Където е възможно, думите Господ, Бог, Творец следва да се заменят с Божествено Начало, защото антропоморфичната представа, свързана с думата Бог, прекалено много се е вкоренила в човешкото съзнание. Би ми се искало хората поне малко да насочат мисленето си към осъзнаване на величествения и безпределен Принцип на всичко съществуващо и да разберат своята отговорност като носители на този Принцип. Те четат в своите свещени писания и говорят за Неизразимостта, Непостижимостта и Незримостта на Бога и в същото време приписват на тази Непостижимост всички антропоморфични качества, чувства и действия!

Вие пишете: “учението на Изтока често бива критикувано, че в него липсва Учение за любовта, каквото има в “Евангелието”. Този упрек е крайно несправедлив и разкрива невежеството на онези, които го отправят. Именно на Изток съществува най-велик култ към Любовта. Всичките им духовни учения, цялата им митология, целият епос, поезията и народните сказания превъзнасят това велико чувство, което е създало всичко и благодарение на което всичко живее и се развива. Никъде другаде, както на Изток, Любовта не е така възпята във всичките й най-тънки оттенъци и качества. Всички Йоги се основават на любовта и предаността към избрания Идеал. Най-високият вид Йога се нарича Йога на Любовта. При тази Йога Божественото Начало приема аспекта на Възлюбен или Възлюбена, защото най-мощната форма на любов се изразява в любовта на двете начала. Цялата източна поезия в съвкупността си е единен химн на любовта към Божественото Начало във всичките Му Аспекти - от Непознаваемото и Неизразимото до образа на личния Бог, Гуру, Майката, Възлюбената и Възлюбения… Така и учението на Живата Етика е призив към Любов, към служене за общото благо, което е висша форма на любов, защото е лишена от егоистично чувство. Любовта към човечеството изисква пълно самоотричане и самоотверженост. Защото ако любовта към Възлюбения донася отговора на Възлюбения, то любовта към човечеството се увенчава с трънен венец.

За облекчаване на подвига в името на общото благо всички Учения на Изтока проповядват пробуждането у човека на любов към Йерархията на Светлината и избрания Гуру, на стремеж към велико служене. Ученията на Изтока, както и учението на Живата Етика, утвърждават възпитаването на сърцето за възприемане на висшата форма на любовта. Любовта към човечеството е действеният подвиг на любовта. Любовта към Йерархията е най-великата радост и възхита на духа. Но едната форма на любов без другата е несъвършена, затова благо за онзи, който може да вмести всички в сърцето си.

Сега относно зараждането на човечеството на нашата планета. Преди всичко трябва да се разбере, че лунната еволюция е била значително по-ниска от земната и обитателите на Луната не са притежавали разум или така наречения интелект. Завършвайки лунната еволюция, техният ум не е превишавал инстинкта на животните. Но и днес има немалко земни жители, чийто ум не е далеч от инстинкта на животните! Мнозина живеят все още с инстинктите си. Затова, разбира се, лунните монади е трябвало да започнат своята нова еволюция на Земята от растителното и животинското царство, за да могат да се приспособят към условията на новата планета. Бархишадите, споменавани в “Тайната Доктрина”, са еволюция на други, по-високи светове, но също далеч не съвършени. Разбира се, сред тях е имало монади с различна степен на развитие. Те допринесли лунната монада да приеме човешки облик. Във връзка с това прочетете “Допълнителни Записки” - на стр. 128 в “Чаша на Изтока”. Именно Бархишадите са основали първата раса хора на нашата Земя. Но и те са могли да дадат само астралната обвивка с нейните животински инстинкти. Затова за по-бързото пробуждане на разума в земните обитатели те трябвало да получат импулс, или искра, от Духове, притежаващи висок разум и напълно оформено ментално тяло - от Агнишватите, Кумарите и Архангелите и т. н., както ги наричат в различните религии.

Разнообразието на видовете в природата зависи именно от духовете, привлечени от други светове и дори системи. Защото при взривяването на един или друг свят неговата астрална сфера бива привлечена понякога към орбитата на планета, намираща се в друга система.

Така че поетите, чието въображение рисува прекрасните въздушни образи на лунните обитатели, биха изтръпнали при вида на истинските лунни жители, покрити с козина, и другите техни особености. Защото и вътрешният им строеж се е отличавал от нашия. И зрението им е било друго, те можели да виждат и отпред, и отзад. Трябва да свикваме с мисълта за безкрайното разнообразие на творенията и за бавния ход на еволюцията на първите й стъпала. Едва със зараждането на разума еволюционният процес се ускорява и този разум, в хармония с Ръководящите Сили, може да изведе планетата до небивал разцвет, а в противен случай пак той би допринесъл за скорошното й разпадане или гибел.

И така, следва винаги да се помни, първо, цялото мноогобразие на еволюцията в Безпределността и, второ, основната схема. А именно, че низшите същности преминават през низшите царства на планетата, за да се приспособят към нейните условия и да развият низшите си обвивки. А когато се стигне до завършека на най-високия животински тип и настъпи възможността за тъй наречената човешка, разумна еволюция, то Строителите или Йерархията Духове от висшите еволюции от други светове, жертват своето естество за обличането на монадите в човешка обвивка и дори сами в различни периоди се въплъщават в тези обвивки. Човешката еволюция протича на три нива: физическо, психично и духовно.

Мисля, че ако нашата планета благополучно завърши положения й цикъл, духовете на земното човечество ще могат да изпълнят ролята на Бархишади на нова планета и най-високите монади сред тях ще бъдат в състояние дори да пробуждат огъня на разума, защото в Тайната Доктрина е казано, че в края на седмия Кръг много хора ще станат Буди и синове на непорочни родители. Ако нашата планета не издържи и се взриви преждевременно, по-голямата част от човечеството вероятно ще се окаже на низша планета и отново ще трябва да преминава през нейните низши царства. В Космоса царстват великото съответствие и целесъобразността.

Казано е, че на висшите планети има по-малко животни и те са много по-съвършени. Така на Венера изобщо няма насекоми и хищници. Там е истинското царство на полетите. Летят хората, летят птиците и дори рибите. При това птиците разбират човешката реч. Окраската на рибите и оперението на птиците демонстрират изумителни съчетания и красота.

Привеждам Ви една полезна Беседа: “Вие знаете колко трудно приемат хората разнообразието на еволюцията. Те преди всичко ще изтъкнат единния закон. Всеки ще припомни онези моменти от сътворението на света, които е успял да научи. При това ще бъдат намерени много противоречия и хората незабавно ще упрекнат някого в неточност. Споровете и недоуменията възникват най-вече от невместяването на безпределността. Според земното разбиране е трудно да си представим схема, която да пребъде неприкосновена. Не е лесно да проумеем и всички разклонения на същия закон, но трябва да се свиква с космическото многообразие. Нашата планета с нейните тънки сфери може да бъде подложена на най-неочаквани въздействия от далечните светове. Не бива да се мисли, че слънчевата ни система представлява нещо обособено, напротив, всички светове са в най-тънко взаимодействие. Така основният закон е непоклатим, но всяко небесно тяло може да създаде около себе си индивидуални особености. На Земята могат да съжителстват представители на най-далечни еволюции с хора от шестата раса. Очевидно е също люшкането от най-примитивен мироглед до степен на озареност. Но непримирими крайности се наблюдават не само в проявената природа, още по-поразителни са те в Тънкия Свят. Да си представим на какви въздействия от най-отдалечени системи можем да бъдем подложени. Такива въздействиябиха били подобни на взривове или смерчове. Те правят своего рода революции, затова не бива да си представяме Тънкия Свят като нещо мъртво-узаконено. И във високите сфери може да има стълкновения на психични сили. Трябва да свикваме с тези представи. Само ясното съзнание за великото разнообразие може да предпази от пагубното ограничение. Нека хората първо опитат да усетят себе си в Безпределността, а после ще се утвърдят чрез съзнанието си в далечните светове. Така ще стигнат до мисълта за разнообразието на еволюцията.”

Сега за чистилището или средните сфери на тънкия свят. Низшите слоеве са близки до описанието на ада. От самия човек зависи да направи колкото може по-полезно за себе си и другите своето пребиваване в средните сфери. По-високите сфери стават достъпни за нас според степента на очистването ни и преди потапянето си в състоянието Девачан ние захвърляме износената вече астрална обвивка, която се разлага толкова по-бързо, колкото е по-чиста. При високите духове астралната обвивка след използването й се предава на пространствения огън с помощта на Учителя. Но не всички духове преминават в Девачан, има силни духове, които не се нуждаят от такава спирка и бързат да продължат своя земен път. Ако човек се стремеше към осъзнаването на своите грешки в Тънкия Свят, цялата еволюция значително би се ускорила. Но трудността е там, че обикновено хората на средно ниво - нито добри, нито лоши, без стремежи и ярко изразени способности, попадайки в съответстващата им безразлична и сива сфера на Тънкия Свят, влачат в нея същото тягостно унило съществуване. Тяхното ограничено съзнание и неразвито мислене не им позволяват да се издигнат духом и да стигнат до висшите сфери, където царства творчеството на мисълта. Хладкостта, безразличието и мързелът са най-страшните ни палачи. Те поглъщат психичната енергия, която единствено ни прави съзнателни и притежатели на Чашата на Амрита-Безсмъртието.

Невъзможно е да се изживеят пороците в Тънкия Свят, те трябва да бъдат изживени на Земята. Защото само на Земята можем да получим нови импулси на енергия и да ги преобразим или трансмутираме в по-високи проявления. Но в Тънкия Свят, с помощта на Ръководителите, може да се осъзнае пагубността на неизживените страсти и това съзнание така да се запечати в тънките центрове, че при новото земно раждане преодоляването на един или друг порок да бъде вече по-лесно. Ако ние можехме да изживеем пороците си в Тънкия Свят, защо щяха да са нужни земните въплъщения? И така, за трансмутирането и сублимирането на нашите енергии-страсти е необходима земната физическа лаборатория, в която се обединяват и претворяват елементите на всички светове.

Най-прекрасното пребиваване в Тънкия Свят е отредено за душите на великите труженици на мисълта и творчеството, полагащи своя труд за благото на човечеството. Те ще намерят там безгранични възможности за прилагането на всички свои способности и стремления. Може да се завиди на съществуването на Маркони и Фламарион в тънките сфери.

Яростните злобни души и душите, живеещи само с чувствени наслаждения, много страдат поради невъзможността да утолят своята злоба и страст. Те буквално горят в пламъка на своите страсти. Именно те най-често се явяват обсебващи и нощни съветници. Те не могат да се издигнат в по-високите сфери, защото само доближаването до някой техен обитател им причинява страдания и тъканите им започват да се разлагат от съприкосновението на по-чисти флуиди. Такива изгаряния на тънкото тяло са много по-мъчителни от телесните страдания. Ужасите в низшите слоеве на Тънкия Свят не се поддават на описание, по-добре да не се спираме на тях, за да не ги усилваме и да не се обременяваме с подобни мисъл-образи.

Много ме развесели житейски мъдрото тълкуване на думите от молитвата: “и не въведи нас в изкушение…” Мисля си, че ако Бог винаги се грижи да не ни въвежда в изкушение, ние на нищо няма да се научим. Нашият дух се закалява в изпитанията и същността на човека се познава само чрез изкушенията. Словесните наставления и предупреждения са почти безполезни, човек се познава по делата. Представата за Бога в ролята на изкусител, разбира се, е несъвместима с величествения Божествен Принцип, затова остава да се предположи, че с тези молитвени думи слабият дух се обръща към своя Ръководител или висшето Аз, та Той или то да го опази от прегрешение. Но аз предпочитам да кажа - “благословени са препятствията, защото чрез тях израстваме”. Разбира се, това не означава, че трябва да оставяме велосипеда си на улицата без надзор или касата отключена. Всичко е добро на своето място.

Много благодаря за изпратената книга. Още не съм я дочела. Има доста любопитни страници. Но мисля, че е била силно “обработена” в друга страна, защото съдържа много неща, които не биха могли да бъдат произнесени в условията, при които е протичал дебатът и това, разбира се, силно намалява интереса към нея. Освен това, обясненията на тайнствата и твърдението за възкръсване на хора във физическо тяло са много неубедителни и отново връщат мисленето към вековните заблуди. Несправедливи са и нападките срещу някои социалистически писатели и мислители. Авторът излишно напада Горки, чиито думи веднага цитира: “Пред мен се разгръща грандиозната картина на земята, подобна на изящно обработен гигантски изумруд, благодарение на труда на свободното човечество. Всички хора са разумни и всеки притежава чувство за лична отговорност към всичко, което се твори от самия него и около него. Навсякъде - градове, градини - вместилища на величествени сгради, навсякъде за човека работят покорените и организирани от неговия разум сили на природата, а самият той най-после е истински властелин на стихиите. Неговата физическа сила не се използва вече за тежък, мръсен труд, тя се е преродила в духовна и цялата й мощ е насочена към изследването на основните въпроси на битието, чието решение мисълта безуспешно търси от най-древни времена.”

Прочитайки тези прекрасни редове, мога само да кажа, че всеки разумен човек, който се стреми към прогреса и общото благо, разбира се, споделя този блян на големия писател. Обърнете внимание как защитникът на Бога и духа се подиграва над думите на Горки, че “силите на природата ще бъдат покорени и организирани от разума на човека и самата физическа енергия ще се прероди в духовна”. На този буквоед му се струва нелепо, че енергията може да се насочи към изследване на въпросите на битието! Той съжалява, че “Горки, въпреки богатата си фантазия, не е могъл да измисли за хората никаква работа, освен заниманията с богословски изследвания (?!!)”. Но нима изследването на въпросите и законите на Битието не е предмет на всички най-важни науки? Нима това изследване не разкрива пред нас всички нови закони и тайни на видимата и невидима Природа, на далечните светове и цялото Мироздание? Обвинението към Горки, че му липсва въображение, не е с точен адрес. Картината, която той обрисува, се мержелее в съзнанието на всеки мислещ човек и мнозина разбират, че осъществяването й е възможно, но в далечно, много далечно бъдеще. Защото колко са днес разумните хора, разбиращи своята отговорност за всичко, което се прави от самите тях и около тях? А онези, чиято физическа енергия се е преродила в духовна, са може би още по-малко. Как мислите?

Само закостенялото сърце няма да се устреми към общото благо, а ще мисли единствено за спасението на собствената си душа и за възкръсването в телесна обвивка! Не за своето спасение трябва да мислим, а за извършването на жизнен подвиг в името на общото благо. Много хора, които са мислили за общото благо и са пожертвали живота си за него, са били по-близо до Бога от онези, които са изричали Неговото име, а са мислели само за собственото си спасение. “Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.”³
10.09.1938 г.

За Тагор мога да кажа, че като чудесен поет много го обичам, но като изразител на индуската религиозно-философска мисъл по-близък ми е Вивекананда. У Тагор я няма онази динамичност, така характерна за Вивекананда. Тагор е въплътената мекота и самият му глас - висок тенор, удивително контрастира с патриархалната му външност. Може би там се крие отговорът на загадката за известна двойственост, която му е присъща.

Мисля, че Тагор отстоява възгледа “изкуство заради изкуството” под влияние на Запада. Самата формула “изкуство заради изкуството” не е лишена от дълбочина, защото в края на краищата всичко се свежда до изкуството. Нали изкуството е търсене и изразяване на съвършенството във всичко. Затова всяко стремление, всяко действие на човека, усъвършенствайки се в своето изразяване, се приближава до сферата на изкуството. Самата Природа е израз на висше изкуство в постоянното сътворяване на нови съчетания. Затова тази формула би могла да се перифразира - усъвършенстване заради съвършенството.

В края на миналия век сред западните художници се надигна поредният протест срещу извънредно доминиращото тогава значение на сюжетността в картините. Темата на картината се поставяше на първо място и чисто художествените задачи отиваха на втори план. Тогава на Запад се появи формулата “изкуство заради изкуството” и тя допринесе голяма полза. Но както винаги, с течение на времето и това полезно стъпало в ръцете на посредствеността се изроди в най-нелепи форми, стигайки до така наречените абстрактни картини, на които нищо не може да се разбере.