По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк

Съдът споделя виждането, че правомощията на прокурора сам да извършва действия по разследването (чл. 46, ал. 2, т. 2 и чл. 196, ал. 1, т. 3 НПК) не могат да бъдат ограничени, само защото разследващият е изготвил своето заключение и го е изпратил на прокурора. Най-малкото, защото когато тази му дейност не е била предшествана от доклада по чл. 226, ал.1 НПК и прокурорът не е имал възможност да прецени дали разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно, последният не би имал възможност да извърши действия, които определя като абсолютно необходими за делото. В конкретния казус е видно, че прокурор е изискал делото, след като е указал изготвянето на постановления за привличане на обвиняемия за конкретни престъпления. От справка от 29.04.2011 г., изготвена от следователя (том ІІІ, л. 79-81), съдържаща искане за удължаване на срока на разследване, се установява, че по делото са били назначени експертизи и изискани справки, резултатите от които не са били готови. Затова е поискано удължаване на срока с 4 месеца, считано от 23.05.2011 г. и такова е било разрешено от зам.апелативния прокурор (том ІІІ, л. 82) с писмо от 27.05.2011 г., на която дата всъщност са били предявени материалите по делото. Към момента на предявяването и изготвянето на заключителното мнение на следователя не са били изготвени назначените експертизи, които са дали повод за искането за удължаване на срока. От последното пък става ясно, че е имало противоречия в позицията на наблюдаващия прокурор и разследващия орган. От материалите по делото се установява още, че след като делото е било получено в прокуратурата всички действия по разследването са били извършени от прокурора, то не е било връщано на следователя.

Внимателното проследяване на особеностите по движението на делото позволява извод, че то е било изискано от прокуратурата именно с цел непосредствено извършване на действия по разследването от прокурора. Аргумент в подкрепа е, че към датата 27.05.2011 г. не са били готови резултатите от назначените експертизи, което обстоятелство е било известно на прокурора. Следователно последният е бил наясно с факта, че разследването не е било приключено, поради което не може да се приеме, че е изискал делото, указвайки приключването на разследването с предявяване на материалите и изготвяне на заключително мнение.

Разрешенията за удължване на срокове установяват, че такива са били издавани своевременно, от компетентния прокурор и за целия период от време, считано от 23.01.2011 г. до изготвянето на обвинителния акт (том ІІ, л. 14; том ІІІ, л. 82; том VІ, л. 67; том ІХ, л. 146; том Х, л. 108; том ХХV, л. 9 и л. 18). Оттук се обосновава, че всички доказателства са били събрани в рамките на съответните срокове, а не извън тях. В подкрепа на своите съображения съдът се позовава и на решение № 44 от 29.01.2010 г. по н.д. № 694/2009 г. на ІІІ НО, ВКС, релевантно по обсъждания въпрос в контекста на наведено възражение за приложение на чл. 234, ал. 7 НПК.

Документите, в които се отправя единствено и само някакво искане до различни административни, съдебни или други държавни органи, по което те са компетентни да се произнесат, принципно не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 309 НК. Така е, защото отправянето единствено на претенция до орган/лице, овластен/о да я отхвърли/удовлетвори, не доказва нищо – нито право, нито задължение, нито правоотношение. Най-често други документи установяват дали отправеното искане следва да бъде уважено или не, но само по себе си то никога не може да бъде доказателство за съществуването на право, задължение или правоотношение. То е основано на някакво твърдение, подлежащо на проверка за неговата основателност. Обратният извод – че искането представлява и доказателството - е абсурден, защото в такъв случай претенцията всякога би следвало да е основателна. Съблюдавайки тази логика, съдът отбелязва, че всички документи, обективиращи единствено искане, като например искови молби, молби, с които се иска произнясане от администрацията по определен въпрос и пр., не могат да бъдат годен предмет на престъплението по чл. 309 НК, дори когато е несъмнено установено, че са неистински. Естеството им не е доказателствено; те обективират едно изявление, насочено към конкретно произнасяне, но сами по себе си не могат, нито пък доказват нещо и пред някого. В обобщен вид, с тях се поставя началото на определена процедура, в рамките на която компетентният орган следва да прецени налице ли са основания за уважаване на отправеното до него искане, тоест основателно и доказано ли е то.

С оглед обсъдените по-напред правни признаци (182) и трите документа представляват частни такива. Предметното им съдържание ги определя като удостоверителни, защото са насочени да установят факта и датата на уведомяването на лицето, до което са адресирани, за изготвянето на акт на администрацията. Въпросът с верността на съдържанието им обаче не стои в принципен план, тъй като те са неистински. И трите са подписани от друго лице, а не от соченото за техен автор. И в трите случая ръкописният текст е изпълнен от подсъдимия В., с което поведение той е осъществил първия акт на изпълнителното деяние. Изпълнен е вторият, защото и трите разписки са употребени пред СГКК – Б. в процедурата пред същата служба. Разписките са документи с правно значение. Както бе посочено, те установяват, че адресатът им е узнал за определен акт, издаден от административен орган, както и че е сторил това на конкретно определена дата. Тези две обстоятелства са от значение за влизането в сила на административния акт, подлежащ на обжалване в определен срок, чието начало е от датата на узнаването от заинтересованото лице. В конкретния случай - съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР заповедта за изменение в кадастралната карта подлежи на обжалване пред административен съд в 14 – дневен срок от заинтересованите лица. Посочените в уведомленията адресати са заинтересовани лица. Затова и прилагането на разписките в документацията по процедурата е факт с правно значение. В този смисъл - те са употребени пред службата във висящата пред нея процедура и с конкретна доказателствена цел. Употребени са именно от подсъдимия, който, както бе изяснено, е бил действителният инициатор и на процедурата пред СГКК – гр. Б. и фактически е целял изменението в кадастралната карта. С действията си подсъдимият е изпълнил от обективна страна коментирания престъпен състав. От субективна страна, във всеки от трите случая на съставяне на разписките, подсъдимият е действал с пряк умисъл. В интелектуалния аспект на същия е било включено знанието на всички обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, съзнавано от дееца именно като запретено и общественоопасно деяние. Тоест, подсъдимият В. е съзнавал, че съставя неистински частен документ, както и че го употребява, за да докаже съществуването на правоотношение, каквото в действителност не е било налице; бил е наясно, че деянието, осъществено от него е прогласено от закона за престъпно, следователно – имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици (последното се обективира именно чрез действията му по съставянето на документите).

Трите деяния, извършени в рамките на два дни, разкриват помежду си обективна и субективна връзка, характеризираща ги като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Поотделно те осъществяват състав на едно и също престъпление; извършени са през непродължителен период от време (в рамките на два дни), при една и съща обстановка с оглед вида на съставените документи, употребата им в хода на една и съща процедура, доказателствената им цел, с изцяло сходни действия, с еднаква цел за постигане на конкретен резултат. Осъществени са и при еднородна форма на вината - с пряк умисъл, като деянията, от обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи като продължение на другото.
186. а) На следващо място, с оглед извода за недоказаност на авторството на подсъдимия в съставянето на пет от осемнайсетте инкриминирани неистински частни документа, той бе признат за невинен да е осъществил това изпълнително деяние; за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от него. Поради това съдът приложи последиците на чл. 304 НПК и опР. подсъдимия за това да е съставил същите (раздел І, п. 2.3 от присъдата).

Петте документа обаче са годен предмет на документно престъпление. Затова и с оглед доказания факт, че подсъдимият се е ползвал от тях с ясното съзнание за неистинността им, се обосновава, че е осъществил състав на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В случая, с който е сезиран настоящия съдебен състав, подсъдимият се е защитавал срещу всички релевантни факти, включени в състава на престъплението по чл. 316 НК и дори срещу по-голям обем от такива и с преквалифицирането на престъпната му дейност от едно продължавано престъпление по чл. 309, ал. 1 НК в такава по две продължавани престъпления – по 309, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309 НК, неговото положение не се влошава, а остава същото. Във фактическите предели на обвинението се включват твърдения за неистинността на документите, за изготвянето им от подсъдимия, за употребата им с определена доказателствена цел. Няма факт извън посочените, който да принадлежи към състава на престъплението по чл. 316 НК.