По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк

По отношение на изброените дотук документи (за правната им природа, тяхната неистинност, за отношението, към което са насочени да удостоверят и за доказателственото им значение) се споделя напълно изложеното (в 185 и 182), чието преповтаряне е излишно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез факта на приобщаването на документите в преписката. По този начин те са ползвани и то именно от подсъдимия с оглед изясненото и посочено по-напред негово отношение към процедурите и делата, чийто действителен инициатор е бил той.

Неистински частен документ представлява и предварителният договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория. Документът е диспозитивен, защото с него не се удостоверява факт от действителността, а се обективират волеизявления на авторите му, насочени към създаване на конкретно правоотношение (в случая - на облигационно такова). На документа е бил придаден вид, че негови автори са Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н., като продавачи, и Р.И.В. като купувач, но нито един от тях не е бил такъв в действителност. Това определя неговата неистинност. Документът е бил ползван пред Районен съд Н. в образуваното пред него гражданско дело и то с конкретна доказателствена цел – да установи съществуването на правно отношение между изброените лица по предварителния договор за покупко-продажба. Ползването му е било дело именно на подсъдимия, който е организирал воденето на делото. Деянието е осъществено на 31.08.2009 г., тъй като договорът е бил представен тогава като приложение към исковата молба.

Пълномощното без дата (от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н.) за упълномощаване на адвокат И.Г.Б., който да осъществи процесуално представително пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г. също е диспозитивен неистински частен документ. Той е насочен към установяването на конкретно правоотношение, а именно: наличие упълномощаване, което е акт на едностранно волеизявление от страна на овластяващия. Този документ също не е бил подписан от сочените за негови автори; изготвянето му е дело на неустановено по делото лице. Той е използван пред съда, за да установи, че адвокат Б. е разполагал с процесуална представителна власт. Използването му е осъществено на 13.10.2009 г., когато е бил представен. Пълномощното е било представено от адвокат Иво Б., който обаче не е знаел за неговата неистинност. Този факт изключва по категоричен начин неговата причастност в деянието и обосновава извод за използването на документа от подсъдимия в условията на т.нар. посредствено извършителство. Деецът е използвал друго лице за представянето на документа пред доказателствения дестинатер.

И в петте случая на използване на неистинските частни документи, от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на същите, доколкото съдът не прие за разкрити и несъмнено доказани обстоятелствата по техническото съставяне на документите и авторството на положените неистински подписи. С това е изпълнена отрицателната предпоставка, визирана в нормата на чл. 316 НК.

Петте деяния са съставомерни и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал с ясното съзнание за неистинността на документите. В интелектуалния аспект на прекия му умисъл е било включено знанието на всички обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, възприемано от дееца като общественоопасно и наказуемо деяние. Тоест, подсъдимият В. е съзнавал, че ползва неистински частни документ, насочени към доказването на съществуването на правоотношения, каквито в действителност не са били налице; имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици (последното се обективира именно чрез действията по използването на документите).

Деянията, осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, разкриват класическите белези на продължавана престъпна дейност заради наличието на обективна и субективна връзка между тях, определяща всяко следващо като продължение на предишното, заради факта на осъществяването им в непродължителен период от време, заради идентичните обстоятелства, при които са извършени, вкл. и в аспекта на това, че са били осъществени като необходим етап от постигането на конкретно преследвана от подсъдимия цел досежно имота, и заради еднородността на вината.
187. Следвайки изнесените по-напред съображения (в 182 б) за годния предмет на документното престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, съдът намери, че не са налице основания за постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на всички онези (посочени в раздел раздел І, п. 3.1 от присъдата) инкриминирани документи, посредством които, независимо от факта на употребата им, по условие не може да се докаже наличие на право, задължение или правоотношение. Затова приложи последиците на чл. 304 НПК и опР. подсъдимия за изброените по-долу документи, включени в обвинението, приемайки, че те не могат бъдат годен предмет на престъпление по чл. 309, ал. 1, респективно – по чл. 316 НК.

Не е доказано, че подсъдимият е съставил сам на неустановена дата от началото на м. май 2007 г. до 12.05.2007 г. неистинския частен документ - пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д., поради което подсъдимият не би могъл да отговаря за това. Несъмнено е изяснено обаче, че на неустановена дата в периода 09 до 12 05.2007 г. подсъдимият е предоставил въпросното пълномощно на Н.Д.. Съдътъ обаче намира, че с това свое поведение подсъдимият не е осъществил състава на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Обвинението поддържа, че документът е бил употребен пред Н.Н.Д., за да докаже нему, че съществува право на последния да представлява Д.И.Н.. Съдът не приема за основателна подобна постановка. Документът не е бил нужен за доказване на подобен факт пред свидетеля Д.. Убеждението му, че е имал мандат от Д.Н. за водене на делото, е било формирано от уверенията на подсъдимия за това. Поначало упълномощаването може да е устно. Писмена форма се изисква за надлежното му удостоверяване пред съд/друг орган, длъжен да изведе суверенна преценка за процесуалната легитимация. В този смисъл – правото на Н.Д. да представлява Д.Н. е следвало да бъде доказано в съда, а не пред упълномощения. Оттук следва, че деянието не е съставомерно от обективна страна, тъй като, с оглед въведеното от прокуратурата твърдение досежно доказателствения дестинатер, документът обективно не е от естество да доказва право пред последния.

Недоказан е фактът, че молбата с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство (протокол от 12.02.1955 г.) от името на Д.И.Н., е била съставена от подсъдимия, което обосновава извода на съда, че той не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК; не е реализирал изпълнителното му деяние. Установено е, че на 06.02.2008 г. молбата е депозирана по делото, с което документът е ползван, но не е вярно, че той е от естество да доказва съществуването на право на собственост върху имот. Молбата е изявление за прилагане на писмено доказателство и самата тя дефинитивно не може да представлява доказателство за каквото и да било. Следователно тя не е годен предмет на лъжливо документиране и поради това употребата й не изпълва състав на което и да е престъпление.

Напълно идентични са съображенията на съдебния състав за молбата от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н.. И този документ е неистински, защото молбата не е подписана от сочения неин автор. Документът е представен пред същата служба и то от подсъдимия, но молбата не е насочена да доказва съществуващо право на Д.И.Н., ЕГН **********, като наследник на И.Н.Г., да му бъде възстановена собствеността върху лозе от 12 дка в местността А.. Тя представлява една претенция към администрацията и поставя началото на административна процедура. Обективираната в молбата претенция може да е основателна или не, като самата тя подлежи на установяване и доказване в хода на административната процедура.

Тези съждения се споделят изцяло и е безпредметно повтарянето им и за заявлението от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; за заявлението от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; за заявлението от името на Д.И.Н. с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; за исковата молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен; за заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б.; за жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б.; за молбата от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. до Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на два недвижими имота, представена на 17.02.2011 г. в гр. Б. от Т.В.К. пред Административен съд Б..

Във всички изброени случаи се касае до молби и заявления, съдържащи искане до съда или администрацията, преценката за чиято (не)основателност е в дискрецията на решаващия орган, овластен да събере съответните доказателства. Претенциите логично не са доказателство per se, защото ако бяха, то всякога биха били основателни по дефиниция. А това несъмнено не е така.

По тези съображения съдът призна подсъдимия за невинен за всички посочени в този пункт на мотивите документи и го опР. по обвинението за тях.
188. Като логична последица от признаването на подсъдимия за част от горепосочените деяния (186 в) и опР.ването му за други (187), той бе признат за невинен и опР.н за извършването на деяния в гр. Н. (мястото на съставяне и ползване на документите, за които е ангажирана наказателната отгворност е само в гр. Б.); както и за това в продължаваните престъпления, за които е признат за виновен да се включват и 10-те деяния, по които е опР.н (п. 187), а с оглед последното - и за инкриминирания период от началото на месец май 2007 г. до 12.11.2008 г.(включително) и от 14.10.2009 г. до 17.02.2011 г.

189. Налице са законовите основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за това, че в периода от 15.11.2007 г. до 06.02.2008 г. в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С оглед приетото за недоказано фактическо обстоятелство, че подсъдимият В. е изготвил документите, съдебният състав прие, че той следва да бъде опР.ван по повдигнатото обвинение за съставянето им (по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК). Целта за ползването им обаче е несъмнено доказана и с оглед изтъкнатите по-напред съображения и като съобрази, че всички факти са били предявени на подсъдимия с повдигнатото срещу него обвинение, съдът квалифицира деянието като такова по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.

Като препраща към изнесените (в 183 и 182а) съображения за правната природа на официалните документи, съдът намира, че инкриминираните такива - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.; протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС; заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС – притежават белезите на официални документи, защото издаването и на трите е от компетентността на длъжностни лица в кръга на службата им и се осъществява по установен ред и форма. В частта за заверката за вярност с оригинала на копията от протоколите документите са удостоверителни. А протоколът от 12.02.1955 г. е официален диспозитивен документ, тъй като обективира волята на решаващ орган, чието решение е с последици в правния мир, тъй като създава права за определени субекти. В частта за заверката – удостоверителен. И трите документа са неистински, с оглед установеното, че подписите (а и печатите) не са автентични. Първият е ползван от подсъдимия на 15.11.2007 г. чрез факта на представянето му по гр.д. № 544/2007 г., за да бъде приет като доказателство по същото. За съставомерността на деянието от обективна страна е достатъчен фактът на представянето на документа. Не се изисква постигането на доказателствената цел.

На неустановена точно дата, но в периода 04.01.2008 г. - 06.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б. подсъдимият е представил (неустановено по какъв точно начин), като по този начин се е ползвал от него, протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС - неистински официален документ, с което поведение е изпълнил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК от обективна страна, но не и по ал. 2, така както поддържа държавното обвинение. В тази част, както бе изяснено, документът е диспозитивен. Действително протоколът визира в съдържанието си прехвърляне на право на собственост, което обстоятелство обосновава по-тежко квалифициращ деянието признак. Така е обаче по актуалния наказателен закон - чл. 308, ал. 2 НК. Цитираната разпоредба е в сила от 13.04.2009 г. (ДВ бр. 27/2009 г.) Към момента на стореното от подсъдимия законът не е познавал това разрешение. Затова и съблюдавайки принципа за приложението на по-благоприятния закон (чл. 2, ал. 2 НК), изключващ категорично възможността за реализиране на нечия наказателна отговорност за обстоятелства, които не са били съставомерни към момента на извършване на деянието, съдът опР. подсъдимия за соченото обстоятелство, респективно и за съответстващия му цифров израз за връзката на чл. 316 с квалификацията по ал. 2 на чл. 308.

В същия период от време, подсъдимият е ползвал сочения документ по ч.гр.д. № 2/2008 г. и в частта, в която той е имал удостоверителен характер (насочен е бил да удостовери верността между копието и оригинал, съответстващ на определена архивна единица и съхраняван в архивния фонд). По изтъкнатите вече съображения, чието повтаряне е безпредметно, и в този случай подсъдимият е изпълнил състава на престъплението от обективна страна.

И трите деяния са осъществени с пряк умисъл. Подсъдимият умишлено се е ползвал от документите, съзнавайки всички признаци, включени в престъпния състав. Съзнавал е, че ползва неистински официални документи, създадени тъкмо с тази цел; имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез действията по използването на документите.

Разгледани във връзка помежду им те също разкриват белезите на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В тази насока се споделя напълно изложеното в 185 и 186, към което съдът препраща.

В обобщение на тези съображения съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, опР.вайки го по първоначално възведеното обвинение за правната квалификация по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК (в това число да е съставил сам трите документа).

Съдът призна подсъдимия за невинен и го опР. за това, че на 07.10.2008 г. в гр. Б. е преправил съдържанието на официален документ - заверен от Районен съд Н. препис от решение № 112/29.07.2008 г. на Районен съд Н. по гр.д. № 544/2007 г., подменяйки завереното копие от Районен съд Н. на обявената за неразделна част от Решение № 112/29.07.2008 г. скица към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г., със заверено копие от Районен съд Н. на скица към заключение на вещото лице Е.Г., прието на 18.03.2008 г. от Районен съд Н., с цел да бъде използван пред Общинска служба Земеделие гр. Н.. От обективна страна деянието е осъществено, доколкото е установено, че към решението, в което все още не е била допусната поправка на явна фактическа грешка, подсъдимият е приложил другата скица, а не сочената в диспозитива. Така той действително е подменил неразделна част от съдебното решение, засягайки неговата цялост съобразно указаното в диспозитива, което определя като обоснована тезата на прокуратурата, че се касае за подправка на документ. Съдът обаче не прие за несъмнено доказано осъществяването на деянието от субективна страна (по съображенията, изложени в доказателствения анализ – 178а). Щом не е сигурно, че подсъдимият е действал със съзнанието за подмяна на скиците, няма как да му бъде вменено виновно поведение.

Накрая, отчитайки датите на използване на документите, съдът призна подсъдимия за невинен и го опР. за онези, на които не се установява тяхното използване, а именно за инкриминирания с акта на обвинението период от 18.04.2007 г. до 14.11.2007 г. (включително) и след 06.02.2008 г. до 07.10.2008 г.
ІІ.
190. а) Съдът намери, че подсъдимият А.В. следва да бъде признат за невинен и опР.н по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК.

Правилната правна оценка на осъщественото от подсъдимия поведение налага анализиране на признаците на престъплението по чл. 253 НК от обективна и субективна страна.

В обобщен вид „изпирането на пари” е престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства, като по естеството си тя е предназначена и/или резултира в осуетяване/затрудняване на органите на власт да установят незаконния произход на престъпно придобитото. Тоест, касае се за вторична престъпна дейност, всякога предшествана от друга такава. Тъкмо в резултат на предикатната дейност са придобитите противоправни облаги, които, посредством прането на пари, деецът цели да легализира. Важно е да се отбележи, че съгласно предвиденото в текста на чл. 253 НК противоправната облага може да е придобита не само в резултат на престъпление, но и на всяко общественоопасно деяние (правонарушение).

Основният състав на прането на пари е уреден в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 НК, в която са очертани признаците на деянието.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. То може да е извършител и на предикатното престъпление, но може да осъществи и само вторичната престъпна дейност, свързана с „изпирането” на средствата, произходът на които му е известен. Предмет на престъплението е имущество, придобито в резултат на престъпление или на друго общественоопасно деяние. Различните форми на изпълнителното деяние на престъплението не са изброени изчерпателно. Те намират израз в извършване на финансова операция, на сделка с имущество, прикрИ.е на произхода, местонахождението или действителни права върху имущество. Но категорично може да се обобщи, че изпълнителното деяние е осъществимо посредством извършване на различни действия, целящи да осуетят разкрИ.ето на действителния произход на противозаконно придобитата с предходна дейност облага или на действителния й собственик. Именно коментираната цел е определяща за естеството на прането на пари и затова е без значение дали в резултат на финасовите операции и сделки, чрез които се извършва, е настъпила облага за субекта на престъплението по чл. 253 НК. В този смисъл – сделките, операциите и другите дейности по пране на пари могат да са както възмездни, така и безвъзмездни. Привидно различните механизми за пране на пари могат и да са напълно законни; от значение е, че, независимо от вида им, посредством тях се трансформира придобитото от предикатната дейност имущество.

Финансовата операция се определя като действие, осъществено в процеса на натрупване, движение и разходване на паричните средства.

ПрикрИ.ето на произхода е форма на изпълнителното деяние, която се осъществява не чрез сделка, а чрез фактически действия, които водят до същия резултат.

Признаците, включени в субективната страна на престъпния състав разкриват, че прането на пари се осъществява с пряк умисъл. Що се отнася до предикатната дейност, деецът може да знае за престъпния произход на имуществото или пък от известните му обстоятелства да предполага този факт. Това знание/предполжение трябва да е включено в интелектуалните представи на дееца към момента на осъществяването на изпълнителното деяние.

В доктрината и в практиката е възприето безпротиворечиво, че не се изисква предикатното престъпление/общественоопасно деяние да е установено в отделно производство с влязъл в сила съдебен акт.

Накрая, конкретното обвинение, повдигнато срещу подсъдимия бележи специфика, налагаща обсъждането му и в този контекст. Поддържа се, че прането на пари е осъществено чрез посредствено извършителство. При посредственото извършителство деецът причинява виновно и противоправно престъпния резултат, служейки си с друго лице, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Това лице е наказателно неотговорно поради своето малолетие, невменяемост или заблуда. В тези случаи отговаря само посредственият извършител, защото третото (използвано от него) лице, не действа с умисъл.

На първо място, с осъществените две сделки на 28.04.2011 г. (договори за учредяване на ипотеки, съответно, в полза на „И. Б.” АД и на „Б. К.” ЕООД) не се трансформира имущество, нито пък този механизъм обективно е от естество да прикрие произхода или действителния собственик на имуществото.

С първия договор (за учредяване на ипотека с нотариален акт № 110, т. ІІ рег. № 1916, дело № 292/28.04.2010 г.) Р.И.В. учредява в полза на „И. Б.” АД ипотека върху 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот в гр. Н., в местността А., с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г. като обезпечение на задължение по договор за поръчка (от 20.10.2009 г.) и анекс към него (от 16.01.2010 г.). С договора за поръчка и анекса е поето задължение за изплащане на сума от 42 000 евро (с ДДС), в случай че довереникът изпълни своето задължение.

С втория договор, от същата дата (28.04.2010 г.), Р.И.В. учредила ипотека (с нотариален акт № 111, т. ІІ, рег. № 1919, дело № 293/28.04.2010 г.) в полза на „Б. К.” ЕООД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от същия недвижим имот като обезпечение на задължение, поето с друг договор за поръчка (30.09.2008 г.) и анекс към него (от 15.01.2010 г.), сключен с „Б. К.” ЕООД.

Очевидно и в двата случая няма никакво разместване на блага. В тази насока е напълно основателно и възражението на подсъдимия, че договорът за ипотека е акцесорна сделка, без самостоятелно значение. С този вид сделка се предоставя облекчен ред за ипотекарния кредитор да удовлетвори свое вземане по друго правоотношение. В двата случая тези други правоотношения са, съответно, договорите с „И. Б.” АД и с „Б. К.” ЕООД. Отделен е въпросът, че и по тях не е имало размяна на престации, защото съобразно залегналите в договорите условия, заплащането на парична сума (и то от страна на Р.В.) като договорено възнаграждение е било поставено в зависимост от изпълнението на насрещното задължение на другата страна. И двата договора не са били изпълнени, но и да бяха – заплащането на договорената сума като изпълнение на поетото парично задължение срещу получаване на другата престация по тях, не би представлявало пране на пари, нито пък би се явило в подкрепа на извод, че ипотекарните договори са. Не са налице каквито и да било данни, а и обвинението не твърди, че парите по договорените задължения са били налични, на първо място, и придобити по престъпен или общественоопасен начин. Не се и очертава връзката им с имота.

В допълнение (но без да е с решаващо значение) и двете ипотеки са били заличени (и то преди образуване на наказателното производство).

В заключение от обсъденото дотук – в раглежданите два случая нито една от двете сделки не е годен механизъм за изпиране на пари, защото посредством тях не се трансформира имущество и няма никакво разместване на блага и защото по естеството си те не могат и не прикриват нито действителния собственик на имуществото, нито произхода му. Във всеки момент произходът на придобИ.ето на имота чрез съдебната процедура е бил видим, ясен и проследим и сключването на ипотека (при това – за идеални части от имота) по никакъв начин не е годно да прикрие предния факт.

Коментираното е самодостатъчно основание за признаването на подсъдимия за невинен и опР.ването му за тези две деяния. Не е изпълнен елемент от обективната страна на престъпния състав – изпълнителното деяние не е осъществено, защото извършените сделки са негоден способ за изпиране на пари. Този извод определея като безпредметно изследването на останалите признаци от обективната и субективната страна на престъпния състав. Все пак, за пълнота на изложението си съдът намира за удачно да спре накратко вниманието си и върху следното:

Недоказано е и авторството на подсъдимия в деянието. Майка му Р.В. е била страна по двете сделки. Тя не е малолетна, нито е невменяема. Участвала е лично в нотариалното производство и след като договорите й са били прочетени, е положила подписа си върху тях. При това положение остава само третата хипотеза – да е била заблудена, за да се приеме, че подсъдимият В. е действал като посредствен извършител чрез нея. Съдът обаче не прие за доказан подобен факт, защото няма нито едно доказателство, което да го разкрива. По делото не е изяснено по какви мотиви и с какви представи е действала Р.В., участвайки съзнателно в двете сделки. Оттук – тезата на прокуратурата, че подсъдимият е действал като посредствен извършител не може да се приеме за обоснована. След като фактите не разкриват в какво конкретно се е изразявал приносът на подсъдимия, съдът не може да подбере произволно някоя от допустимите възможности – съизвършителство, подбудителство, посредствено извършителство или помагачество, например. И на това основание съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 304 НПК.

Накрая съдът приема, че има прекъсване в причинноследствения процес, което не позволява да се приеме, че имотът е придобит в резултат на документните престъпления, извършени от подсъдимия. Систематичното обсъждане на този въпрос е удачно при разглеждането на следващото трето деяние, а тук само се отбелязва, че следва да се съобразят изцяло изнесените по-долу аргументи.

С извършената на 31.03.2011 г. сделка - предварителен договор между Р.И.В. като продавач и „А.Ф.И.” ЕООД като купувач за продажба на недвижим имот, с имущество – горепосочения имот, също не е осъществено изпиране на пари. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е двустранна сделка, по силата на която страните се задължават да разменят престации в бъдещ момент. Обещателят (продавач) се задължава да прехвърли по нотариален ред притежаваното от него право на собственост върху имота, а купувачът – да заплати договорената цена. Този договор има характер на подготвителен такъв по отношение на окончателния. В доктрината и в практиката е несъмнено утвърдено, че предварителният договор няма вещноправен транслативен ефект, а поражда единствено облигационни права и задължения за страните по него. Правната природа на разглежданата облигационна сделка обосновава извода на съдебния състав, че посредством нея по дефиниция не се разместват блага. Т.е. предварителният договор за прехвърляне на право на собственост върху имот, в контекста на обсъдените по-напред признаци на престъпния състав на чл. 253, л. 1 НК, е негоден способ за изпиране на пари; не се трансформира никакво имущество.

Споделя се напълно и изнесеното вече за посредственото извършителство и затова не е нужно повторението му и тук.

Съдът намира за необхоД. да спре вниманието си върху предмета на твърдяното престъпление. Тезата на прокуратурата е, че имотът е бил придобит чрез документни престъпления, които де факто представляват предикатната дейност по смисъла, вложен в нормата на чл. 253, ал. 1 НК.

С изключение на два, останалите частни документи, за чието съставяне и ползване подсъдимият е признат за виновен, са изготвени и употребени след постановяването на съдебното решение по гр. д. № 605/2009 г., легитимиращо като собственик на имота Р.В.. По правилата на елементарната логика този факт изключва по условие възможността дейността по съставяне и ползване на документите, съставени след придобИ.е на имота, да са в причинна връзка със същото придобИ.е. Затова по отношение на частните документи (без предварителния договор и пълномощното) се извежда, че дори и само на това основание тезата на държавното обвинение е напълно несъстоятелна. Отделно- не това е решаващият аргумент на съда да приеме, че документните престъпления не могат да се третират като предикатно престъпление в разглеждания случай.

След като досежно трите деяния не е изпълнен основният престъпен състав от обективна страна, е безсмислено обсъждането на квалифициращите деянието признаци, както и обсъждането на елементите от субективната страна. Съдът разполага само с една възможност – да признае за невинен и да опР.е подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение. Мотивиран от тези аргументи съдебният състав опР. подсъдимия В. по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК.