ГЛАВА IX ПЪТЯТ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

След по-дълъг или по-кратък период от време ученикът зас­тава пред Портала на Посвещението. Трябва да се помни, че онзи, който приближава този портал, бидейки притеглен по-близо до Учи­теля, е (според израза в "Светлина по Пътя") със стъпала, окъпани от кръвта на сърцето. Всяка крачка нагоре неизбежно минава през жертването на всичко, което е било скъпо на сърцето на един или друг план, като тази жертва винаги е доброволна. Вървящият по Пътя на Изпитанията и по Пътя на Светостта е готов да плати цена­та; неговите ценностни критерии са променени и той разглежда не­щата през призма, много по-различна от тази на светския човек. Опитвайки се да превземе "царството със сила", той е подготвен за закономерно произтичащото страдание; решен е да се раздели с всяко нещо, което му пречи да постигне целта си, и в борбата за господство на висшия "АЗ" над низшия е готов да жертва всичко, дори и живота си.

Първото посвещение изисква Егото да е достигнало висока степен на контрол над физическото тяло. "Греховете на плътта" — според Християнската фразеология — трябва да бъдат победени; лакомията, пиянството, разпуснатостта повече не могат да владе­ят човека. Физическият елементал вече няма сила да налага иска­нията си; контролът трябва да е пълен и съблазънта — отстранена. Необходима е обща нагласа за подчиненост спрямо Егото, ка­то готовността за послушание трябва да е много ясно изразена. Каналът между висшето и низшето е разширен и плътта започва да се подчинява почти автоматично.

Не всички посветени се развиват според общото правило и за това има различни причини, но вибрацията, която те излъчват, трябва да е неизменно ориентирана към истината. Ако осъзнаване­то на собствените им слабости е честно и открито, стремежът им за издигане към по-висок стандарт ще бъде оценен дори и без да е постигнато съвършенство. Посветените могат да паднат и когато това наистина става, те задействат механизма на закона за наказа­нието. Падайки, те често навреждат на групата и така предизвикват върху себе си кармата на възмездието. Впоследствие това на­лага изкупване на щетите чрез по-продължително служене, при ко­ето самите членове на групата (макар и несъзнателно) прилагат закона. Прогресът на отклонилите се ще бъде чувствително заба­вен, тъй като ще е необходимо време, през което те ще разплащат кармата спрямо наранените единици. Самият факт, че даден човек е посветен (и следователно е проводник на сили от много по-висш порядък), обяснява защо неговите отстъпления от правия път ще имат много по-изразен негативен ефект в сравнение с тези на по-малко напредналия човек — възмездието и наказанието на посве­тения ще бъдат в съответната степен по-големи. Той трябва да плати неизбежната цена преди да му бъде позволено да продължи по Пъ­тя. Колкото до групата, която той наранява, какво би следвало да е нейното отношение? Необходима е преценка за тежестта на греш­ката, мъдро приемане на обективните факти, въздържане от недобронамерена критичност и излъчване на любов към съгрешилия брат, като всичко това е съпроводено от недвусмислени действия, които да покажат на околните, че грешките и нарушенията на закона не се отминават с лека ръка. Към това трябва да се добави и мислов­ната решимост на групата за предприемане на твърди действия, които да помогнат на сгрешилия брат да види грешката си, да от­работи кармата на възмездието и да заслужи отново правото си на уважение, след като извлече съответните поуки.

Не всички хора се развиват точно по тази (или по паралел­на) линия и следователно няма твърди и ясни правила, които да предписват точната процедура за всяко посвещение и да посочват кои точно центрове следва да бъдат активизирани или какво свето­усещане да бъде препоръчано. В това отношение твърде много не­ща зависят от лъча на ученика, от неговото развитие в някакво кон­кретно направление (доколкото хората най-често се развиват не­равномерно), от индивидуалната му карма, както и от потребнос­тите на всеки конкретен период. Едно обаче е сигурно, а именно, че при първото посвещение, т. е. при раждането на Христос, обикно­вено бива събуден сърдечният център, с цел да се постигне по-ефективен контрол над астралния проводник и по-активно служене на човечеството. На този етап посветеният изучава принципните реални на астралния план и е призван да стабилизира емоционал­ния си носител и да се научи да работи на астрален план със съща­та лекота, както на физическия. Така той влиза в контакт с девите на астрала и се учи да контролира астралните елементали; той трябва да функционира с лекота на нисшите подпланове, така че значи­мостта и качеството на дейността му на физически план значител­но да нарастват. При това посвещение той излиза от Двореца на Учението и бива приет в Палата на Мъдростта; ударението се пос­тавя върху неговото астрално развитие, макар че и менталната му екипировка се усъвършенства неотклонно.

Много животи могат да минат между първото и второто пос­вещение. Дълъг период от прераждания може да измине преди кон­тролът над астралното тяло да стане съвършен и посветеният да е готов за следващата стъпка. Интересна аналогия в това отношение можем да открием в Новия Завет, в частта, където се описва живо­та на посветения Иисус. Между Раждането и Кръщението Му ми­нава доста време, но останалите три стъпки са осъществени само за три години. След приемането на второ посвещение напредъ­кът се ускорява и тогава третото и четвъртото посвещения идват в същия живот или в следващия.

Второто посвещение бележи криза в контрола над астрал­ното тяло. Точно както първото посвещение е признание за пости­гането на пълен контрол над плътния физически носител, така и тук трябва да е налице пълно овладяване на астралното тяло. Цел­та на стремежа е желанието да бъде пожертвано и постепенно да отмре. Самото то е доминирано от Егото и се желае само онова, което е за доброто на цялото и е в хармония с волята на Егото и на Учителя. Астралният елементал е под контрол, емоционалното тя­ло става чисто и прозрачно и низшата природа бързо отстъпва. Междувременно Егото отново овладява двата си по-ниски провод­ника и ги подчинява на волята си. Стремежът на човека да служи, да обича и да прогресира става толкова силен, че обикновено води до бързо развитие. Това обяснява факта, че второто, а нерядко и третото посвещение, се постигат в един и същи живот. В сегашния период от световната история бяха дадени такива стимули за ево­люцията, че стремящите се души, които откликват на крещящата нужда на човечеството, жертват всичко, за да посрещнат тази не­обходимост.

И така, не трябва да правим грешката да мислим, че всичко това следва в едни и същи, неизменни, поредни стъпки и етапи. Много неща се постигат успоредно и в хармония, защото работата по контрола е бавна и трудна, но в преходните периоди между пър­вите три посвещения трябва да бъде достигнато и трайно овладяно някакво определено еволюционно ниво за всеки от трите низши проводника, преди да бъде позволено по-нататъшното безопасно раз­ширяване на канала. Сега много от нас, вървейки по Пътя на Изпи­танията, работят върху всичките си три тела.

При това посвещение, ако се спазва обичайният ход на не­щата (което също не е сигурно), се пробужда гърленият център. Той позволява да се поставят достиженията на низшия ум в служба на Учителя и в услуга на човечеството. Това включва и спо­собността да се предоставят полезните неща под формата на изре­чено слово, но винаги в руслото на някакво служене. Дава се пред­става за нуждите на света и се посочва следващата част от плана. Работата, която трябва да се извърши преди приемането на трето­то посвещение, включва пълното хармонизиране на личната глед­на точка с нуждите на цялото. Това предполага пълно доминиране на Егото над конкретния ум.

След второто посвещение обучението преминава на друг план. Посветеният се учи да контролира менталния си носител; той развива способността си да управлява мисловната материя и изу­чава законите на творческото мисловно изграждане. Той действа свободно в четирите низши подплана на менталния план и преди третото посвещение трябва да е станал (съзнателно или не) пълен господар на четирите низши подплана в трите сфери на трите свя­та. Неговото знание за микрокосмоса се задълбочава и той овладя­ва до голяма степен (теоретически и практически) законите на соб­ствената си природа, откъдето идва и способността му да бъде до­казан владетел на четирите низши поднива на физическия, астралния и менталния планове. Това е интересен факт. Контролът над трите висши подплана още не е завършен и това е едно от обясне­нията за провалите и грешките на посветените. Тяхната власт над материята в трите висши подплана не е съвършена; пълното им овладяване все още предстои.

При третото посвещение, наричано понякога Преображение, цялата личност е залята от светлина свише. Едва сега Монадата започва пряко да ръководи Егото, вливайки все по-мощно божест­вения си живот в подготвения и прочистен канал, точно както в третата (или Лунната) Верига Егото е индивидуализирало личността чрез пряк контакт, т. е. чрез метод, доста различен от процеса на индивидуализиране в нашата четвърта верига. Ако бъде прило­жен, законът за съответствията може да ни даде важна информация, прокарвайки интересна аналогия между методите за индиви­дуализиране в различните вериги и разширенията на съзнанието при поредните посвещения.

На този етап отново се дават ориентири за предстоящото; посветеният е в състояние по всяко време да разпознава другите членове на Великата Бяла Ложа, а неговите психични способнос­ти са стимулирани чрез оживотворяването на центровете в гла­вата. Преди това посвещение не е нито необходимо, нито препо­ръчително да бъдат развивани синтезните способности, или ясновиждането и ясночуването. Целта на цялото развитие е пробуж­дането на духовната интуиция; когато това бъде постигнато, т. е. когато физическото тяло е пречистено, астралното е устойчиво, а менталното е под контрол, тогава посветеният може безопасно да владее и разумно да прилага психичните си способности в по­мощ на расата. Той не само разполага с тези способности, но вече може да създава и да витализира ясни и добре дефинирани мисъл-форми, пулсиращи с духа на служенето и неподвластни на низшия ум или желание. Тези мисъл-форми няма да бъдат разпо­късани, несвързани и несъгласувани (както тези, които са създа­вани от повечето хора), а ще достигат пълната мяра на синтеза. Това може да бъде осъществено само с усилена и непрекъсната работа, но след като природата на желанието бъде стабилизира­на и пречистена, контролът върху умственото тяло се постига по-лесно. Затова пътят на поклонника в известен смисъл е по-лек от този на интелектуалния човек, защото той познава измеренията на пречистеното желание и прогресира, съблюдавайки необходи­мите етапи.

Сега личността достига точка, където вибрациите й са от много висок порядък, материята във всичките й три тела е относи­телно чиста, а представата й за работата, предстояща по отноше­ние на микрокосмоса, и за участието, което следва да приеме в дей­ността на макрокосмоса, е станала много по-пълна и ясна. Оттук става разбираемо, защо великият Йерофант, самият Повелител на Света, извършва церемонията едва при третото посвещение. Сега Той установява контакт с посветения за пръв път, защото по-рано това не е било възможно. При първите две посвещения Йерофант е Христос — Световният Учител, Първородният сред многото братя, един от първите представители на нашето човечество. Който е дос­тигнал посвещение. Броунинг великолепно изразява тази мисъл в поемата си "Саул":

"... Пред лице като моето ще се изправиш ти;

Човек като мене ще заобичаш, и ще бъдеш обичан вечно;

Ръка като тази

ще открехне вратата на новия живот за теб!

Виж, Христос се яви!"

Когато обаче посветеният отбележи развитие и приеме пър­вите две посвещения, настъпва промяна. Самият Повелител на Све­та, Предвечният, Неизразимият Властелин, ръководи третото пос­вещение. Защо това става възможно? Защото физическото тяло ве­че е напълно пречистено и може безопасно да понесе вибрациите на другите две тела, когато те се завърнат към своя подслон след Присъствието на ЦАРЯ; и защото пречистеният астрал и контро­лираният ментал могат безопасно да се изправят пред НЕГО. Ко­гато са чисти и овладени, те се хармонизират и за първи път съзна­телно вибрират с лъча на Монадата, след което, при наличието на подготвени тела, се появява способността за виждане и чуване на всички планове, плюс възможността безопасно да се четат и раз­бират Архивните записи, защото растящото знание дава допълни­телна мощ. Сърцето сега е достатъчно чисто и любящо, а интелек­тът — достатъчно стабилен, за да издържа на напрежението от зна­нието.

За да стане възможно приемането на четвъртото посвеще­ние, обучението трябва да бъде ускорено, като усвояването на знанията придобие невероятно темпо. Посветеният получава дос­тъп до библиотеката с окултни книги и след това посвещение той може да контактува не само с Учителя, с Когото съзнателно работи от много отдавна, но и да се свързва и сътрудничи (в определена степен) с Чоханите, с Бодхисатва и с Ману.

Освен това, той трябва да усвои интелектуално законите на трите низши плана и да ги овладее в служба на еволюционната схе­ма. Той изучава космичните планове, ориентира се в диаграмите, придобива опит в окултните техники и развива четириизмерно виж­дане, ако вече не го е постигнал. Учейки се да управлява дейността на девите-строители, той в същото време работи неотклонно за раз­витие на своята духовна природа. Той започва бързо да координира будхичния си проводник и така развива силата на синтеза, отнача­ло частично, а постепенно и в пълнота.

След четвъртото си посвещение човек е овладял до съвър­шенство петия подплан и следователно е адепт (в техническия сми­съл на думата) на петте низши поднива на физическия, астралния и менталния план, като е на път да овладее и шестия. Неговият будхичен носител може да функционира на двете низши поднива на будхичния план.

Животът на човека, който приема четвъртото посвещение, или Разпятието, обикновено е белязан от велика жертва и страдание. Той се издига до Великото Себеотричане и дори екзотерично погледнат, животът му е изнурителен, тежък и болезнен. Такъв човек поставя всичко, дори съвършената си личност, пред олтара на жертвата; от­казал се е от всичко — от приятели, пари, репутация, характер, поло­жение в света, семейство, дори и от самия живот.

Последните посвещения

След четвъртото посвещение остават малко неща за пости­гане. Овладяването на шестия подплан напредва бързо и материя­та на висшите поднива на будхичния план е достатъчно координи­рана. На посветения се позволява по-близко сътрудничество с Ло­жата и контактът му с девите става по-всеобхватен. Той бързо усво­ява даровете от Палата на Мъдростта и овладява най-сложните пла­нове и схеми. Така той става Адепт на цвета и звука, овладява зако­на в трите свята и по-лесно контактува със своята Монада, откол­кото повечето хора със собственото си Его. Поемайки върху пле­щите си мащабна работа, той обучава много ученици, помага в раз­лични схеми и събира около себе си тези, които ще му съдействат в бъдеще. Това се отнася само за Адептите, Които остават да служат на човечеството на тази планета. По-късно ще разгледаме някои от сферите на дейност, простиращи се пред Адепта, Който излиза от земно служене.

След петото посвещение човек е толкова съвършен, колко­то нашата схема позволява, макар че, ако желае, той може да пос­тигне две по-нататъшни посвещения.

За да приеме шесто посвещение, Адептът трябва да преми­не много интензивен курс по планетарен окултизъм. Учителят вла­дее закона в трите свята, Чоханът с шесто посвещение управлява закона на всички нива във веригата, а Чоханът със седмо посвеще­ние владее закона в слънчевата система.

Ясно е, че ако ученикът задълбочено изследва тези теми, той ще открие твърде много неща, които го засягат лично, макар и посветителната церемония да е далеч в бъдещето. Изучавайки цялост­ния процес и неговата цел, той може да прозре великия фундамен­тален факт, че методът на посвещение включва:

а) Осъзнаване на силата;

б) Прилагане на силата;

в) Използване на силата.

Посветените от всички степени — от скромния посветен от първо ниво, влязъл за пръв път в контакт с някакъв тип специали­зирана сила, та чак до освободения Буда от седмата степен — рабо­тят с един или друг вид енергия. Етапите в развитието на стремя­щия се включват:

1. Развиване на усет (чрез съответното разграничаване) за енергията или силата на своя низш "Аз".

2. Утвърждаване на енергиен ритъм от висш порядък, който измества досегашния по-нисш, докато старият метод за изразява­не на енергията заглъхне и окончателно отмре.

3. Получаване на възможност чрез последователно разши­ряващо се осъзнаване, да влиза в контакт и да прилага (под съот­ветното ръководство) някои форми на групова енергия, докато сам не бъде в състояние научно да владее планетната сила. Времето, необходимо за преминаване на този последен етап, изцяло зависи от прогреса, който той бележи в служба на расата, а също и от раз­витието на душевните сили, които са естествена последица от ду­ховното разгръщане.

Прилагайки Жезъла на Посвещението при първите две це­ремонии, Бодхисатва дава възможност на посветения да контроли­ра и употребява силата на низшия "АЗ" — истински светлата енер­гия на личността в служене. Прилагането на Жезъла от Единия Посветител при третото посвещение прави достъпна огромната сила на висшия "Аз", или Егото, и задейства на физически план цялата енергия, натрупана и съхранена в причинния носител през многоб­ройните прераждания. При четвъртото посвещение енергията на егоичната му група става и негова, за да я използва за целите на планетната еволюция; едва след петото посвещение той вече може да разполага със силата или енергията на планетата (разбирано езотерично, а не като сила или енергия на материалната планета). Йерофанти, или водещи церемониите, при тези пет посвещения са двете велики същества — първо Бодхисатва, после Единият Посветител, Повелителят на Света, Санат Кумара. Ако посветеният из­бере да приеме и последните две посвещения, които могат да се постигнат в тази слънчева система, тогава в действие влиза още по-висш тип енергия за изразяване на единния "АЗ", за чиято при­рода може само да се загатне. При седмото посвещение Йерофант става Този, Чието проявление е Санат Кумара — Логосът на наша­та схема върху неговия собствен план. При шестото посвещение израз на това Съществувание върху междинния план е Същество, което засега трябва да остане неназовано — То владее Жезъла и ръководи тайния обет. В трите сфери на йерархичното управление, а именно — Санат Кумара на периферията на трите свята, Неназо-вимия в рамките на висшите планове на човешката еволюция, и Планетарният Дух на последния етап — се наблюдават трите вели­ки проявления на самия Планетарен Логос. Чрез Него при послед­ното велико посвещение тече силата на Слънчевия Логос и именно Той разкрива на посветения, че Абсолютът е съзнание в най-висше-то си проявление, макар че на този етап от човешката еволюция трябва да бъде разглеждан като безсъзнание.

Всяко велико посвещение е синтез от по-малки посвещения. Ако човек във всекидневния си живот постоянно се стреми към раз­ширяване на съзнанието, той би могъл да достигне до такива по-висши равнища, които са резултат и кулминация на много от него­вите предишни постижения. Учениците трябва да се освободят от илюзията, че ако са "много добри и са алтруисти" някой ден ще застанат пред Великият Повелител. Това е поставяне на следствие­то преди причината. Добротата и алтруизмът израстват от осъзна­ването и служенето, а светостта на характера е последица от онези разширения на съзнанието, които човек постига в себе си, чрез нап­регнато усилие и стремеж. Следователно, човек може тук и сега да се подготвя за посвещение, без при това постоянно да спира ми­сълта си върху церемониалния аспект (както в напрегнато очаква­не постъпват мнозина), а като системно и усърдно работи за разви­тие на менталното си тяло. Освен това, със завидно постоянство и изнурителен труд, той трябва да установи контрол над астралното си тяло и да го направи отзивчиво към вибрациите;

а) На Егото;

б) На Учителя;

в) На обкръжаващите го събратя. Той става чувствителен към гласа на висшия "АЗ" и така отработва карма под разумното водачество на своето собствено Его. Пак чрез Него той започва съз­нателно да усеща вибрацията, излъчвана от Учителя; учи се да я чувства максимално ясно и да й откликва все по-пълно. Накрая той става прогресивно чувствителен към усещанията на тези, с ко­ито е в контакт през деня; той съпреживява тяхната радост, болка и мъка като свои, без това обаче да го изважда от равновесие.
ГЛАВА Х

УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

В окултните учения многократно е подчертавано, че механиз­мът на посвещение, както той обикновено се разбира, излиза от рамки­те на нормалния процес. Всеки напредък в царството на съзнанието е низ от естествено степенувани събуждания, които обаче биха се прото­чили прекалено дълго в сравнение с темпото на сегашните планетни условия. Този особен метод за развитие на съзнанието беше въведен от Йерархията в края на четвъртата подраса на Атлантската коренна раса и ще продължи до средата на следващия кръг. Дотогава необходимите стимули ще бъдат дадени и когато 3/5 от расата (езотерично казано) "стъпи на пътя" и голям процент от нея започне да се превръща в самия Път, тогава ще бъде възстановена по-нормалната рутинна практика.

Сега процесът на стимулация на човешкото Его чрез средствата на степенуваното обучение и с помощта на динамичната електрична сила на Жезъла се прилага на три от планетите в нашата система. Това става по време на всеки четвърти кръг и този специален интерес се обяснява с факта, че четвъртата Творческа Йерархия във всяка четвър­та верига и планета по време на четвъртия кръг е под знака на четвър­тото посвещение, или Разпятието. Четвъртата Творческа Йерархия е величав израз на съзнателната воля и жертва на Слънчевия Логос, както и велик символ на разумното единение между духа и материята. Затова на четвъртото посвещение, с представените от него космични истини и цели на тази фундаментална жертва, се отрежда видно място.

Ученикът трябва да помни, че другите планетни схеми, ма­кар и принципно аналогични на нашата четвърта схема, все пак са твърде различни в проявлението си, което се дължи на различните характеристики и индивидуалната карма на съответния въплътен Планетарен Логос, или Лъч. Тези различия засягат:

а) Посветителния процес в неговите два аспекта — церемо­ниален и алтруистичен.

б) Приложението на Жезъла, доколкото въплъщаваният от него тип сила (когато е във връзка с диференцираните сили от пла­нетен тип) води до резултати с различно естество и степен.

в) Периодите на посвещение, тъй като въплътените Егота на всяка планета ще бъдат различно стимулирани (съобразно типа на лъча) от астрологичните условия. Това ще предизвика скъсяване или удължава­не на периодите на развитие преди и между различните посвещения.

г) Електричните феномени от по-високите планове, тъй ка­то все повече човешки единици "избухват" (езотерично казано). Трябва да се помни, че цялата слънчева система с всичко, което тя включва, изразява себе си чрез светлина, и че посвещението може съответно да се разглежда като процес, при който различните свет­линни точки (или човешки искри) биват стимулирани, блясъкът и температурата им растат и сферата на влияние на всяка светлина разширява радиуса си.

Трите планетни схеми, където се провежда големият експери­мент на посвещението, са Земята, Венера и една друга планета. Вене­ра беше първата сфера на експеримент, като успехът в начинанието и генерираната сила станаха причина за полагане на същите усилия и на нашата планета. Нито една планета не увеличава запаса си от сила, а оттук и сферата си на влияние, без да си навлече задължения и да повлияе на останалите схеми. Размяната на сили и енергии между Ве­нера и Земята е непрекъсната. Подобен процес по-късно е въведен на друга планетна схема и когато в следващия кръг Земята достигне ево­люционна точка, аналогична с тази на Венера по времето, когато по­чувствахме нейното влияние, тогава ние ще подпомогнем стимулаци­ята на друга група планетарни Егота и ще съдействаме за въвеждане­то на подобна процедура сред човешките синове в друга схема.

В трите висши планетни схеми — Нептун, Уран и Сатурн — методът на посвещението няма да бъде прилаган. Те ще приемат езотерично "спасилите се" Егота, идващи от другите схеми. Ина­че казано, всички които в различните схеми достигнат необходи­мото разширение на съзнанието (което ще бъде овладяно от по­вечето човешки същества към средата на следващия голям ци­къл) ще бъдат смятани за "спасени", докато останалите ще се раз­глеждат като неуспех и ще подлежат на по-нататъшно развитие през някой по-късен период, или пък ще бъдат преместени на други планетни схеми, които са по-назад във времето от нашата Земна схема. Тези три главни,системи са абсорбатори и синтезатори на енергията на останалите.

Посвещение и Деви

Тук накратко ще обсъдим въпроса за това дали и девите пре­минават през посвещение.

Посвещението е свързано със съзнателното развитие на "АЗ-а и с аспекта на мъдростта на Единния "АЗ". То предполага разгръ­щане на принципа на познанието и включва осмисляне от страна на човешката единица на целта и волята, плюс разумно участие в тях чрез любов и служене. Повечето деви все още не са себесъзнателни, с изключение на онези от тях, които са преминали в по-ранни цикли през човешкото царство и сега съдействат за неговата еволюция. Те растат и се развиват чрез чувстваме, а не чрез силата на съзнателна­та мисъл. Човек, от своя страна, прогресира чрез самодейно и доб­роволно разширение на себесъзнателното разбиране. Тази линия на стремеж и на съзнателно усилие е най-трудният път на развитие в слънчевата система, защото не следва правилото на най-малката съп­ротива, а търси посвещение и усвояване на по-висок ритъм. Девите обаче следват линията на най-малката съпротива и се стремят да изживеят пълния прилив на чувството (усещането) спрямо вибраци­ята на нещата, каквито са. Следователно, за тях методът е постоянно растяща интензивност на ценностното възприятие за текущия мо­мент, а не както е при човека — прогресиращо пренебрегване на не­щата, каквито са, т. е. на материалния аспект, и усилие за постигне и разгръщане в своето съзнание на субективната (духовната) реалност в противовес на обективната нереалност, или тази на материалните неща. Девите се стремят да чувстват, докато човекът иска да знае. Затова при тях това разширение на съзнанието, което ние наричаме Посвещение, не съществува, освен в случая с онези напреднали съ­щества, които са минали през човешкия етап, едновременно чувст­ват и знаят, и по закона на еволюцията постоянно разширяват обхва­та на своето познание.

Космични въздействия и слънчеви посвещения Всичко, което можем сега да направим, разглеждайки тази дълбока тема, е накратко да изброим някои от космичните влияния върху нашата Земя, които предизвикват изменения в съзнанието на хората и пораждат някои специфични феномени по време на посветителния процес.

Преди всичко, това е енергията или силата, излъчвана от слън­цето Сириус, Енергията на мисълта, или силата на ума в нейната цялост, идва от далечен космичен център, минавайки през Сириус, който е неин предавател или фокус и излъчва към нас всички онези въздействия, които стимулират себесъзнанието у човека. По време на посвещението тази енергия протича през Жезъла (действащ като помощен предавател и силен магнит), мигновено се усилва и нахлу­ва в центровете на посветения с огромна мощ. Ако Йерофантът и двамата покровители [кръстници — бел. прев.] не я пропускаха пред­варително през своите тела, посвещаваният не би могъл да издържи на нейния натиск. Това усилване на умствената енергия има дългот­райно въздействие и води до разширение на съзнанието и възприе­мане на истината такава, каквато тя е. То се чувства предимно в гър­ления център — в този велик орган за съзидание чрез звук.

Друг тип енергия идва до нас от Плеядите, минавайки през схемата на Венера, така както енергията на Сириус минава през Са­турн. Тя влияе върху причинното тяло и стимулира сърдечния център.

Трети тип енергия се насочва към посветения и въздейства върху неговия теменен център. Тя се излъчва от една от седемте звезди на Голямата мечка, чийто одухотворяващ живот има също­то отношение към нашия Планетарен Логос, както Егото към чо­вешкото същество. Тази енергия, следователно, е седемаспектна и варира в съответствие с човешкия лъч или тип.

Тук не можем да посочим нито реда за прилагане на тези раз­лични видове енергии, нито посвещението, по време на което човек влиза в контакт с тях. Тези факти са част от тайнството на мистериите и не трябва да бъдат разкривани. Посветителят привлича към дейст­вие и други типове енергии от различни планетни схеми и космични центрове, и чрез Жезъла ги насочва към съответните центрове в трите носителя на посвещавания — менталния, астралния и етерния. При четвъртото посвещение особен тип сила (идваща от център, който трябва да остане неназован) се прилага върху каузалното тяло на чо­века и това е една от причините за неговото крайно разпадане.

Разглеждайки постиженията на човешките синове, трябва да имаме предвид, че докато човечеството върви от едно обединение към друго, "Небесните Хора" на интуитивните и на духовните нива постигат завършеност и на свой ред започват да формират центро­вете на великите "Небесни Хора" на слънчевата система. Тези се­дем Небесни Хора, в Чиито тела се вписват всички човешки Монади и всички деви, формират седемте центъра в тялото на Логоса. Той, на Свой ред, формира Сърдечния център (защото Бог е Лю­бов) на едно още по-велико Същество. Финалът за тази слънчева система ще настъпи, когато нашият Логос достигне пето посвеще­ние, но това ще стане едва след като всички човешки синове прие­мат своето пето посвещение. Това е велика, неразбираема за нас мистерия.