ГЛАВА XI УЧАСТНИЦИТЕ В МИСТЕРИИТЕ

Участниците в мистериите са като цяло известни; действа­щият състав и процедурата не представляват тайна. Тук ще се опи­таме само да подчертаем реалността на дадените вече информа­ции и да детайлизираме описанието на изпълняваните церемони­ални роли. Когато мисли за мистериите, ученикът трябва да осъз­нава следните моменти:

Първо, че изложените тук факти трябва да се тълкуват с тер­мините на духа, а не с тези на материята или формата. Ние работим изцяло със субективния (или свързания със съзнанието) аспект на проявлението и с това, което лежи зад обективната форма. Осъзна­ването на тези неща ще предпази ученика от много бъдещи заблуди.

Второ, че ние разглеждаме факти, които са субстанциални и истински на ментален план — т. е. на плана, на който протичат всички главни посвещения, — но които не са материализирани на физически план и следователно не представляват физически фено­мени. Връзката между двата плана се проявява чрез непрекъсна­тостта на съзнанието, което посветеният трябва да развива, за да може да предава на физическия мозък информацията за случващо­то се в субективните сфери на живота.

Потвърждение на тези събития и доказателство за точност­та на предадените знания откриваме във и чрез:

Етерните центрове. Те ще бъдат мощно стимулирани и чрез увеличената си вътрешна енергия ще дадат възможност на посве­тения да извърши по пътя на служенето повече, отколкото е смятал за възможно. Неговите мечти и идеали се превръщат от възмож­ности в реално проявени факти.

Физическите центрове, като епифизата и хипофизата, ще получат бързо развитие и той ще осъзнае събуждането на "сидхи" (или силите на душата) във висшия смисъл на думата. Той ще бъде осведомен за процеса на съзнателен контрол и самостоятелно уп­равление на тези сили и ще опознае методите на егоичния контакт и правилното насочване на мощта.

Нервната система, чрез която действа емоционалното тяло, или астралната природа, ще стане едновременно по-чувствителна и по-здрава, а мозъкът все по-бързо ще се превръща в точен предава-

тел на вътрешните импулси. Този факт е от голяма важност и ще доведе (когато значимостта му стане по-очевидна) до революция във възгледите на преподавателите, лекарите и др, за развитието на нер­вната система и за лечението на нервните разстройства.

Не бива да се забравя, че подобно вътрешно потвърждение има ценност единствено за посветения. Той трябва сам да докаже това пред външния свят чрез извършената работа през целия си жи­вот на служене и така да предизвика у заобикалящите тенденция към благороден стремеж и напрегнати усилия за движение по същия път, вдъхновена от същия мотив за служене и братство, а не за себевъзвеличаване и егоистични домогвания. Трябва да се помни също така, че ако това е вярно спрямо работата, то е още по-вярно по отноше­ние на самия посветен. Посвещението е строго личен въпрос с уни­версално приложение. То се гради върху вътрешното достижение. Посветеният сам узнава кога се случва събитието, без да е необходи­мо някой да му казва това. Разширението на съзнанието, наречено посвещение, трябва да включва и физическия мозък, иначе то няма смисъл. Както онези по-малки разширения на съзнанието, на които сме подложени всеки ден (и които наричаме "научаване" на това или онова) отразяват процеса на възприемане от ума на даден факт или обстоятелство, така и механизмът на големите разширения отразява сумирането на множеството по-малки такива.

Напълно е възможно, също така, хората да работят на физи­чески план и активно да служат на света, без да си спомнят дали са преминали посветителен процес, докато всъщност те вече са прие­ли първо или второ посвещение в предишния си или в още по-ра­нен живот. Това може да се дължи или на липсата на "свързващ мост" между поредните животи, или да е резултат от особено ре­шение на Егото. Често човек е в състояние много по-добре да отра­ботва някаква карма или да изпълнява конкретна работа за Ложа­та, ако е свободен от окултни занимания и мистични интроспекции в рамките на някой от земните си животи. В наше време мнозина от човешките синове вече са взели първо посвещение, а малцина и второ, като при това са напълно лишени от спомен за този факт, макар че техните центрове и организацията на нервната им систе­ма доказват това на всеки, който притежава вътрешно зрение. Ако посвещението е взето за пръв път в някакъв живот, споменът за него се запазва в рамките на физическия мозък.

Любопитството и дори обикновеният добродетелен живот ни­кога не водят до Портала на Посвещението. Като поражда силна вибрация в нисшата природа, любопитството всъщност отклонява човека, вместо да го приближава към желаната цел. Обикновеният добродетелен живот, ако не е съпроводен от висша жертвоготовност за другите, както и от много специфична сдържаност, скромност и безкористност, може да съдейства за изграждане на добри носите­ли, които биха били от полза в някое друго прераждане, но не могат да послужат за разрушаване на външните и вътрешните бариери и за преодоляване на противодействащите сили и енергии, които отде­лят "добрия" човек от церемонията на посвещението.

Пътят на Ученичеството е труден, а този на Посвещението — още повече. Посветеният е покрит с белези воин, победител в много и трудни битки; той не говори за своите постижения, защото е твърде зает с великата работата, която върши, и не ги коментира, освен за да ги оцени като незначителни. Въпреки това, за света той е човек с ог­ромно влияние, притежател на духовна мощ, изпълнител на идеалите, работник за човечеството, чийто цялостен принос ще бъде оценен ед­ва от следващите поколения. Независимо от тези големи постижения, той рядко е разбиран от своите съвременници, често е мишена за хор­ското злоречие и цялата му дейност е тълкувана погрешно. Той поста­вя всичко свое — време, пари, влияние, репутация и всички тривиални ценности — върху олтара на алтруистичното служене и често отдава живота си като последен дар, само за да открие, че онези, на които е служел, отхвърлят неговия жест, подиграват се със саможертвата му и го хулят с отвратителни думи. Посветеният обаче стои над всичко това, защото има привилегията да вижда в бъдещето и да разби­ра, че силата, която той генерира, ще доведе в уречения час до изпъл­нение на плана. Той знае също така, че името и усилията му са отбеля­зани в архивите на Ложата и че са оценени по достойнство от "Без­мълвния Наблюдател” на земните дела.

Планетарни Съществувания

Разглеждайки участниците в посветителните церемонии, пър­во ще се спрем на онези от Тях, Които са наричани Планетарни Съществувания. Те са великите Същества, Които остават с чове­чеството и го закрилят за известен период от планетното проявле­ние. Всъщност, Техният брой не е голям, защото повечето от Вели­ките прогресивно преминават към друга, по-висша работа, като Тех­ните места биват заемани и функциите Им изпълнявани от членове на земната човешка еволюция и на дева-еволюцията.

Като пряко свързани със земната Ложа на Учителите (с ней­ните различни секции) особено се открояват:

"'Безмълвният Наблюдател", това велико Същество, Което оживотворява планетата и има същата роля спрямо Повелителя на Света, или Санат Кумара, както Егото спрямо низшия човешки "Аз". Частична представа за високата точка на развитие на това Велико Съ­щество можем да добием, ако си дадем сметка за степента на еволю­ционно различие, което съществува между средния човек и съвърше­ния адепт. От гледна точка на нашата планетна схема няма по-велик Живот от този, съответстващ на личностния Бог в Християнството. Работейки чрез Своя представител на физически план — Санат Кума­ра (Който е фокусна точка за Неговия живот и енергия), Той побира света в Своята аура. С това велико Съществувание пряко контактуват само адепти, които са взели пето посвещение и са в процес на постигане на другите две — шестото и седмото. Веднъж в годината, на празника Уесак,* Повелителят Буда (бидейки упълномощен от Пове­лителя на Света) излива над събралите се двоен поток от енергия, излъчвана от Безмълвния Наблюдател и допълнена от по-фокусира­ната енергия на Повелителя на Света. Той излива с благослов тази двуаспектна енергия над всички присъстващи на церемонията в Хи-малаите, като на свой ред тя изтича от тях към всички останали хора, езикови групи и раси. Малко известен факт е, че в един кризисен мо­мент от Световната война планетната Йерархия разглеждаше като съв­сем належаща необходимостта от призоваване на Безмълвния Наб­людател и — използвайки великите мантри за връзка с Буда — прив­лече Неговото внимание и потърси посредничеството Му за контакт с Планетарния Логос. В съвещание между Планетарния Логос, Пове­лителя на Света, един от Будите на Действието, Буда, Махачохан и Ману (тези имена са дадени по реда на техния относителен еволюци­онен статут) беше решено да се удължи наблюдението, преди да се предприеме намеса за промяна в тенденциите, тъй като ако битката

беше завършила твърде бързо (вследствие на възможното йерархич­но въздействие), това би забавило кармата на планетата. Тяхното до­верие във възможността на човечеството само да нормализира све­товното положение беше оправдана и намесата Им се оказа ненужна. Това съвещание се състоя в Шамбала. Горните факти бяха споменати, за да се илюстрира колко отблизо и детайлно различните Планетарни Съществувания наблюдават всичко, свързано с човешките съдбини. Буквална истина в окултен смисъл е известната фраза, че "врабче не може да падне", без това да бъде забелязано.

Вероятно ще попитате защо Бодхисатва не беше включен в съвещанието. Причината е, че войната протичаше в сферата на от­говорност на Ману, а членовете на Йерархията са заети главно с онова, което е принципно Тяхна работа. Махачохан, като въплъще­ние на принципа на разума, или манаса, взема участие във всички съвещания. При следващия голям конфликт ще бъде анга­жиран отделът на религиите и участието на Бодхисатва ще стане наложително. Неговият брат Ману ще бъде относително свободен от тези задължения и ще се занимава със специфичната Си дей­ност. Все пак, във всички отдели съществува най-близко сътрудни­чество, без ненужна загуба на енергия. Вследствие на единството на съзнанието на Тези, Които са постигнали свобода от трите низ­ши плана, случващото се в един от отделите веднага става извест­но и в останалите.

Планетарният Логос участва само в двете последни посвеще­ния, които не са задължителни като предходните пет, затова няма спе­циално да се спираме на Неговата роля. Тези посвещения се приемат на будхичен и атмичен план, докато първите пет — на ментален.

Понякога Той се среща и с посветени от по-ниска степен, но само по време на големи кризи, когато на някоя личност е дадена възможност да изведе конфликта към мир и да запали пламък, кой­то да разруши бързо кристализиращите форми и да освободи зат­ворения в тях живот.

В определени периоди от годината под Негова егида се съ­бира Ложата и се провежда празникът Уесак с цел:

1. Да бъде установен контакт с планетната сила чрез пос­редничеството на Буда.

2. Да се обсъдят резултатите от съвещанията, провеждани четири пъти в годината.

3. Да бъде допуснат до посветителна церемония всеки, кой­то е готов за приемане на съответната степен.

През годината се провеждат още три посветителни церемонии:

1. За низшите посвещения, ръководени от Бодхисатва; те спа­дат към отдела на Махачохан и се провеждат на някой от четирите по-малки лъча (лъчите на атрибута).

2. За главните посвещения на някой от трите главни лъча (лъчите на аспекта), които се ръководят от Бодхисатва; това са пър­вите две посвещения.

3. За следващите три висши посвещения, при които Санат Кумара владее Жезъла.

Повелителят на Света присъства при всички посвещения, като на първите две Той играе роля, подобна на тази, която заема Безмълвният Наблюдател, когато Санат Кумара ръководи клетва­та на третото, четвъртото и петото посвещение. Неговата сила се насочва навън и избухването на звездата пред посветения бележи акта на приемането. До третото посвещение обаче посвещаваният не се среща лице в лице с Него.

Интересна е и функцията на тримата Кумари, или тримата Бу­ди на Действието, при посвещението. Те въплъщават трите страни на единния аспект и са ученици на Санат Кумара. Макар че Техните функ­ции са много и различни и са свързани предимно със силите и енергии­те на природата и с управлението на изграждащите посредници, Те имат жива връзка с кандидатите за посвещение, тъй като всеки от Тях въплъщава силата или енергията на едно от трите висши поднива на менталния план. Затова при третото посвещение един от тези Кума­ри предава на причинното тяло на посвещавания тази енергия, която разрушава материята на третия подплан и така допринася за част от разрушението на носителя, При четвъртото посвещение друг Буда пре­дава силата на втория план, а при петото — силата от първия подплан се насочва по същия начин към останалите атоми на причинния носител и предизвиква окончателното освобождение. Работата, която вто­рият Кумара извършва чрез силата на втория подплан, е най-важна в тази слънчева система, по отношение на егоичното тяло тъй като пре­дизвиква неговото пълно разпадане, а окончателното й прилагане при­чинява разпадане и на самите атоми, които формират това тяло.

По време на посветителната церемония, когато посвещаваният застава пред Повелителя на Света, тези три велики Същества формират триъгълник, който загражда кандидата в силовите си ли­нии. При първите две посвещения, когато Бодхисатва действа като Йерофант, подобна служба изпълняват Махачохан, Ману и съот­ветният Чохан, Който временно представлява втория отдел. При двете висши посвещения тези трима Кумари, наречени още "езотерични Кумари", формират триъгълник, в който посветеният заста­ва при срещата си с Планетарния Логос.

Посочването на тези факти има за цел да илюстрира две неща: първо, единството на метода, и второ — че известната фраза "както е горе, така е и долу" е окултен факт в природата.

При последните две посвещения вземат участие много чле­нове на Йерархията, Които са (ако можем така да се изразим) извънпланетарни и функционират зад пределите на плътното физи­ческо и етерно Земно кълбо, но точното Им изброяване не е необ­ходимо. Санат Кумара си остава Йерофант, макар че по един много езотеричен начин тази функция се изпълнява и от самия Пла-нетарен Логос. По това време Те се сливат в една Идентичност, която проявява различните аспекти.

Достатъчно е в заключение на това кратко изложение да ка­жем, че формирането на посветен е работа с двоен ефект, защото винаги включва както преминаването на някой адепт или посветен към по-висока степен или към друга работа, така и закономерното приближаване на друго човешко същество, което е в процес на дос­тигане. Това, следователно, е един много важен момент, който изис­ква активност и лоялност от страна на групата, плюс обединен стре­меж, като успехът до голяма степен зависи от мъдрия избор при издигането на човека към по-висше служене и правото му да заема място в съвещателните органи на Йерархията.

Бодхисатва. Махачохан.

Както бе споменато, тези три велики Същества въплъщават троичността на всяко проявление и могат да бъдат характеризира­ни по следния начин, без при това да се забравя, че предлаганата схема отразява субективността, т. е. еволюцията на съзнанието, и на първо място — себесъзнанието у човека.

СЪЗНАНИЕ Ману....................Бодхисатва.......Махачохан

Аспект-материя...........Аспект-Дух............Аспект-Познание

Форма.............................Живот.....................Ум

Не"АЗ"............................"АЗ".........................Връзка между тях

Тяло................................Дух...........................Душа

Изразено с термините на себесъзнателното разбиране, това изглежда така:

Политика.......................Религия...........................Наука

Управление...................Вярвания........................Цивилизация

Раси.................................Вероизповедания..........Образование

Всички човешки същества принадлежат към някой от тези три отдела и притежават еднаква значимост, защото Духът и мате­рията са едно цяло. Посочените аспекти са толкова взаимозависими като изражения на единния живот, че опитът да се опишат фун­кциите на трите отдела под формата на таблица може да доведе и до някои заблуди.

Тримата Велики Повелители са в близко сътрудничество, за­щото работата Им е обща, точно както човекът (макар и троичен по състав) е индивидуална единица. Човешкото същество е форма­та, чрез която духовният живот, или цялост, се проявява и трупа познание според еволюционния закон.

Затова Великите Повелители са тясно свързани с посвеще­нията на човешката единица. Тъй като са твърде заети с глобални­те земни дела и с дейността на групите. Те не влизат във връзка с човека, докато той не тръгне по Пътя на Изпитанията. Когато ин­дивидът стигне чрез собствени усилия до Пътя на Ученичеството, тогава конкретният Учител, Който го е взел под наблюдение, съоб­щава на Главата на някой от трите отдела (в зависимост от лъча на човека), че той приближава Портала на Посвещението и би трябва­ло да е готов за тази голяма стъпка през този или онзи живот. Такъв доклад се прави за всеки живот, а по-късно и за всяка година, и така до последния етап от Пътя на Изпитанията, когато отчетите стават много по-подробни и чести. През тази финална година името на кандидата се съобщава пред Ложата и след като докладът на него­вия Учител бъде разгледан и обобщен, името му се поставя на гла­суване и се определят покровителите.

По време на посветителната церемония главни действащи фактори са:

1. Посветителят.

2. Триъгълникът на сила, формиран от тримата адепти, или Кумари.

3. Покровителите [кръстниците — бел. прев.].

При първите две посвещения вътре в триъгълника (от двете страни на кандидата) застават двама Учители. При третото, чет­въртото и петото Посвещение функциите на покровители изпълня­ват Махачохан и Бодхисатва. При шестото и седмото посвещение в езотеричния триъгълник застават две велики Същества, Които тряб­ва да останат неназовани. Работата на покровителите е да пропус­нат през телата Си силата, или електричната енергия, фокусирана от Жезъла на Посвещението. След като бъде излъчена, тази мощ циркулира по триъгълника и се допълва от силата на тримата па­зители; после тя минава през центровете на покровителите и бива насочена (чрез волеви акт) към посветения.

Дотук изложихме много факти по темата за Ложата на Учи­телите, за Техните отношения с кандидата за посвещение, както и за работата на самия посветен; тя не е тайна за човечеството, но си остава само идеал и далечна възможност. Когато обаче човек се стреми да достигне този идеал и да го прояви като факт вътре в себе си, той ще открие, че това не само е възможно, но и реално достижимо, стига да е налице достатъчно силен стремеж. Първото посвещение е достъпно за мнозина, но изискването за целенасоченост и непоколебима вяра в откриващата се напред реалност, как­то и за готовност по-скоро да бъде жертвано всичко, вместо да се допусне връщане назад, е нещо, което все още плаши много хора. Ако тази книга не постигне нищо друго, освен да поощри някого да поднови изпълненото си с надежда усилие, тя и тогава няма да е написана напразно.

Сега ще разгледаме петте етапа на посветителната церемония:

1. Откровение за "Присъствието".

2. Приемане на "Визията".

3. Прилагане на Жезъла, въздействащо върху:

а) Телата;

б) Центровете;

в) Причинния носител;

4. Полагане на клетвата.

5. Съобщаване на "Тайната" и на Думата.

Тези етапи следват в определения ред, който съвсем не е случаен, а води посвещавания от едно откровение към друго и така стига до кулминационната фаза, където му се доверяват една от тайните и една от петте думи на силата, които откриват пред чове­ка различните нива с всичките им еволюции. Тук имаме за цел да посочим само петте главни етапа на посветителната церемония, без да забравяме, че всеки от тях сам по себе си е завършена цере­мония, която също може да се раздели на подетапи.

Нека сега се спрем накратко на отделните точки, имайки винаги предвид, че думите само стесняват и изкривяват истинско­то значение на посланието.

През последните периоди от цикъла на преражданията, кога­то човек овладее двойките противоположности и чрез разграничава­не започне да осъзнава кое е реално и кое — нереално, в неговия ум израства разбирането, че той самият е безсмъртно Съществуване, вечен Бог и част от Безкрайността. Връзката между човека на физи­чески план и неговия вътрешен Повелител става все по-релефна, до­като накрая не настъпи голямото откровение. Тогава настъпва мо­мент, когато човек застава съзнателно лице в лице със своя истинс­ки "АЗ" и знае реално, а не само теоретически, че той е този "АЗ". Индивидът започва да познава своя вътрешен Бог, но не чрез сетиво­то на слуха или чрез вниманието си към този насочващ и контроли­ращ вътрешен глас, който е наречен "глас на съвестта". Този път раз­познаването се постига чрез зрение и пряко виждане. Сега човек откликва не само на онова, което чува, но и на това, което вижда.

Известно е, че първите сетива, които се развиват у децата, са слухът, осезанието и зрението. Бебето започва да усеща звука и си обръща главата, то чувства и докосва, и накрая то съзнателно гледа — така (чрез тези три сетива) се постига съгласуването на личността. Това са трите жизненоважни сетивности. Вкусът и обо­нянието се развиват по-късно, защото може да се живее и без тях; ако те отсъстват, човек практически не е много затруднен в контак­тите си на физически план. По пътя на вътрешното, или субектив­ното развитие, последователността е същата.

Слухът е отклик спрямо гласа на съвестта, който води, на­сочва и контролира. Той действа в периода на обикновената, нор­малната еволюция.

Осезанието е реакция спрямо контрола или вибрацията и носи разпознаване на това, което е външно за отделната човешка единица на физически план. То обхваща периода на постепен­ното духовно разгръщане, Пътя на Изпитанията и Ученичеството, вкл. до вратата на посвещението. Човекът се докосва периодично до това, което е по-висше от него; той усеща "допира" на Учителя, на егоичната и на груповата вибрация, и чрез това окултно сетиво за осезание започва да свиква с вътрешното и по-финото. По-късно той долавя и това, което има отношение към висшия "АЗ", и докос­вайки се до невидимите неща, започва да привиква към тях.

Накрая идва Зрението — това вътрешно виждане, което се ражда в хода на посветителния процес и представлява разпознава­не по силата на винаги присъща, макар и непробудена способност. Точно както бебето има по рождение здрави очи и отлично зрение, но му трябва време, за да се научи съзнателно да разпознава това, което вижда, така е и с човешката единица, вървяща по пътя на духовното разгръщане. Органът на вътрешния взор. изначално съ­ществува и това, което може да бъде видяно, също винаги е налице, но разпознаването му зее още е недостъпно за повечето хора.

Това "разпознаване" от страна на посветения е първата го­ляма стъпка в посветителната церемония и докато тя не бъде пред­приета, другите етапи трябва да изчакат. Това, което се разпознава, е различно при различните посвещения и може да бъде обобщено по следния начин:

Егото, като отражение на Монадата, е троичност (подобно на всичко в природата), която въплъщава трите аспекта на божественост­та, точно както Монадата отразява на по-висок план трите аспекта на Божеството — воля, любов-мъдрост и активно познание. Затова:

При първото посвещение посвещаваният започва да възпри­ема третия, или най-низшия аспект на Егото — активното познание. Той застава лице в лице с това проявление на великия слънчев ангел (Литри), което е самият той, неговият истински "АЗ". Преодолял всяко съмнение, човек вече знае, че това е проявление на познанието на тази вечна Същност, която хилядолетия е демонстрирала силата си на физически план чрез своите последователни въплъщения.

При второто посвещение това велико Присъствие е видяно като двойственост и пред човека се очертава неговият втори аспект. Той разбира, че този сияен Живот, Който се идентифицира с него самия, е не само активен разум, но и любов-мъдрост по своя произ­ход. Като слива съзнанието си с този Живот и става единен с него, човек започва да Го разглежда на физически план (с посредничест­вото на своя личен "АЗ") като проявление на познаващата любов.

При третото посвещение Егото се разкрива пред посвете­ния като съвършена троица. "А3"-ът бива разпознаван не само ка­то активна любов-познание, но и като фундаментална воля или цел, с която човекът незабавно се идентифицира и разбира, че трите свята не могат вече да му предложат друго, освен да бъдат сфера за дейс­твено, вдъхновено от любов служене за достигане на целта, спяща през вековете в сърцето на "А3"-а. След като вече е разкрита, с тази цел може разумно да се сътрудничи, за да бъде тя осъществена.

Тези дълбоки откровения засияват пред посвещавания по тройствен начин:

Всички тези понятия — "слънчев ангел", "огнена сфера", "ло­тос" — съдържат някакъв аспект от централната тайна на човеш­кия живот, който ще се открие само пред онзи, който има очи да го види. Тайнственото значение на тези образни фрази ще бъде капан или повод за скептичност за всеки, който би се опитал да ги тълкува материално. Всъщност, зад тези термини прозира идеята за безсмъртието, за божествената Същност, за великия център на огнена енергия и за пълния разцвет на еволюцията, и затова те тряб­ва да бъдат разглеждани именно от тази гледна точка.

При четвъртото си посвещение човек застава в Присъстви­ето на онзи свой аспект, който е наречен "Негов Отец в Небесата". Той стои срещу собствената си Монада, срещу тази чиста духовна същност от най-висок план, която е за неговото Его (или висшия "АЗ") същото, което е това Его за личността (или низшия "Аз").

Ако дотогава тази Монада се е изразявала на ментален план троично чрез Егото, сега вече всички аспекти на ума (така, както ние го разбираме) отсъстват. Слънчевият ангел, с който досега е под­държан контакт, се е отдалечил и формата, чрез която той е дейст­вал (егоичното или причинното тяло), си е отишла — така не е оста­нало нищо, освен любовта-мъдрост и тази динамична воля, която е първична характеристика на Духа. Низшият "Аз" е послужил за це­лите на Егото и е отхвърлен; Егото на свой ред е обслужило целите на Монадата и повече не е нужно; посветеният се е избавил и от две­те, стои напълно свободен и установява контакт с Монадата, така както по-рано се е учил да контактува с Егото. През останалата част от проявленията си в трите свята той ще се ръководи единствено от самоинициираната си боля и цел, ще изгражда своето тяло на прояв­ление и ще контролира (в кармичните граници) собствените си сро­кове. Споменатата тук карма е планетарна, а не лична.

При това четвърто посвещение той установява връзка с монадния аспект на любовта, а при петото — с аспекта на волята, и така завършва контактите си, отзовава се на всички необходими вибра­ции и става повелител на петте плана на човешката еволюция.

Така, именно при третото, четвъртото и петото си посвеще­ние човек започва да осъзнава това "Присъствие", което включва в себе си дори тази духовна Същност — неговата собствена Монада. Той вижда своята Монада като единна с Планетарния Лотос и чрез нейния канал разпознава идентичните аспекти (които тя въплъщава), но в по-широк обхват и така му се разкрива Планетарни-ят Логос, Който дава душа на всички Монади от неговия лъч. Тази истина почти не може да бъде изразена с думи; тя засяга връзката между електричната огнена точка — Монадата, и петолъчната звез­да, която разкрива на посветения Присъствието на Планетарния Логос. Това практически е неразбираемо за обикновения читател, за когото е предназначена тази книга.

При шестото си посвещение човекът, съзнателно действащ като монаден аспект на любовта, се издига (чрез своя "Отец") до още по-широко разбиране и започва да опознава Звездата, която съдържа неговата планета, точно както по-рано е разглеждал пла­нетата като хранилище на собствената му малка "Искра". Така той установява съзнателен контакт със Слънчевия Логос и разбира в себе си Единството на целия живот и проявление.

Това разбиране се разширява при седмото посвещение до­толкова, че двата аспекта на Единния живот стават реалност за ос­вободения Буда.

Така, чрез закономерна поредица от стъпала, посветеният застава лице в лице с Истината и Съществуванието. Мислещият ученик лесно ще разбере, защо откровението за Присъствието тряб­ва да предхожда другите откровения. То разбужда в ума на посвете­ния следните основни убеждения:

Неговата извечна вяра е оправдана и се слива с надеждата в неоспорим факт. Сега тя (вярата) отстъпва на втори план, защото незримите неща са станали видими и познаваеми. Той повече не може да се съмнява, тъй като благодарение на собствените си уси­лия е станал знаещ.

Неговото единство с братята му е доказано и той разбира не­разривната връзка, която го свързва с цялото човечество. За него братството вече не е теория, а доказан научен факт, също тол­кова безспорен, колкото и обособеността на човека на физически план.

Безсмъртието на душата и реалността на невидимите све­тове са сега за него доказани и безусловни. Ако преди посвещение­то тази вяра се е основавала върху мимолетни прозрения и силни вътрешни убеждения (резултат от логично мислене и бавно разви­ване на интуицията), сега тя се базира на виждане и неопровержи­мо разпознаване на неговата собствена безсмъртна природа.

Човек разбира значението и източника на енергията и започ­ва да овладява силата с научна прецизност и насоченост. Сега той знае откъде да черпи сила и получава достъп до нейните източници. Преди това той знаеше, че енергията съществува и я използваше сле­пешком и понякога неразумно, но вече е способен да я управлява с "отворен ум" и мъдро да сътрудничи със силите на природата.

Така, откровението за Присъствието поражда различни ре­зултати у посветения и се разглежда от Йерархията като необходи­ма прелюдия към всички следващи откровения.

След като посветеният се е срещнал лице в лице с Единния, с Който е бил свързан от незапомнени времена, и след като в него се е утвърдило непоколебимото разбиране за целостта и единство­то на фундаменталния живот, проявяващ се чрез различните по-малки животи, следва още едно важно откровение — "Визията". Пър­вото откровение се отнасяше за това, което не подлежи на опреде­ление, неограничено е и (за крайния ум) е безкрайно в своята абстрактност и абсолютност. Второто откровение засяга времето и прос­транството и утвърждава у посвещавания разбирането — чрез от­ново пробуденото сетиво на окултното зрение — за ролята, който той е играл и трябва да има в плана, а по-късно и за самия замисъл по отношение на:

а) Неговото Его;

б) Егоичната му група;

в) Груповия му лъч;

г) Неговия Планетарен Логос.

Тези четири пункта отразяват постепенното разширяване на разбирането, постигнато в хода на четирите посвещения, предхож­дащи крайното освобождение.

При първото посвещение човек започва да осъзнава тази от­носително незабележима роля, която той ще трябва да играе в своя личностен живот от момента на откровението до приемането на второ посвещение. Този период може да включва следващия живот или няколко поредни живота; посветеният е наясно с тенденциите в тяхното протичане, разбира своята роля в служенето на расата и вижда себе си в цялостния план — малка мозайка в големия ансам­бъл. Той започва да съзнава как може да служи чрез своите специ­фични дадености, чрез съвкупността от ментални и други дарби и с разнообразните си възможности, и какво трябва да извърши преди да е в състояние отново да застане в Присъствието и да получи ново, по-широко откровение.

При второто посвещение на човека се показва ролята, която не­говата егоична група играе в общата схема. Той получава по-широка представа за онези единици от групата, с които е вътрешно свързан, опознава ги като личности (ако са във въплъщение) и разбира до извес­тна степен своите кармични отношения с групите и индивидите. Освен това, той получава възможност да вникне в специфичните цели на гру­пата и връзките й с други групи. Сега посветеният може да работи с растяща сигурност и връзките му с хората на физически план стават по-уверени; той вече може да помага и на тях, и на себе си за изплащане на кармата и така да ускорява достигането на крайното освобожде­ние. Отношенията в групата стават по-здрави, а плановете и целите мо­гат да бъдат разгърнати с повече разбиране. Прогресивното укрепване на отношенията в групата поражда на физически план съгласувано дейс­твие и разумно единство за изпълнение на целта, които водят до материализация на висшите идеали и до приспособяване на силата за мъд­ро осъществяване целите на еволюцията. На определен етап от своето развитие членовете на групата се научават да работят заедно и взаимно да се стимулират; сега те са готови за ново разширение на знанието, което укрепва възможността им да помагат.

При третото посвещение пред човека се разкрива целта на подлъча на лъча, към който той принадлежи, т. е, върху който се намира неговото Его. Всички егоични единици са върху някакъв подлъч на монадния лъч. Това знание се доверява на посвещава-ния, за да може той да открие за себе си (по линията на най-малко­то съпротивление) лъча на своята Монада. Въпросният подлъч носи върху енергийния си поток много групи от Егота и така посвете­ният опознава не само своята егоична група и еволюционната й задача, но и много други сходни с нея групи. Тяхната обединена енергия ги води към ясно определена цел.

След като е натрупал известно знание за груповите отноше­ния и е развил способност да работи с единиците в груповата фор­мация, посветеният сега усвоява тайната на подчинението на от­делната група за благото на групите в тяхната съвкупност. Това той демонстрира на физически план като способност да работи мъдро и хармонично с различни типове хора, да сътрудничи в мащабни планове и да натрупва широко влияние.

Пред него частично се разкриват плановете на Планетарния Логос, като това прозрение включва откровението за целта и зами­съла по отношение на планетата, макар че взаимовръзката меж­ду тези планове от планетарна гледна точка остава все още неясна за него. Така посвещаваният върви през серия от степенувани осъзна­вания към портала на четвъртото посвещение. В резултат на пълно­то отхвърляне на всички окови в трите свята и скъсването на всички връзки с ограничаващата карма, видението на освободения значи­телно се разширява и той за първи път осъзнава мащаба на планет­ната цел и карма в рамките на схемата. След като е разплатил собс­твената си маловажна карма, той вече може да насочи своите усилия към отработване на планетната карма и да сътрудничи на перспек­тивните замисли на великия Живот, Който включва в себе си всички по-малки животи. Той не само постига пълно разбиране на целите и плановете за всички еволюции на собствената му планета — Земята, но в обхвата на неговия взор се включва и тази планетна схема, коя­то е допълнение на земната като нейна полярна противоположност. Той разбира взаимовръзката между двете схеми и мащабната двуаспектна цел се разкрива пред него. Показва му се как тази двойна цел трябва да се слее в единен замисъл и от този момент той насочва цялата си енергия към планетно сътрудничество, допълнено от ра­бота със и чрез двете големи еволюции на земята — човешката и дева-еволюцията. Това включва настройването и постепенното при­лагане на енергията за стимулиране на различните природни царст­ва, за да може чрез сливането на всички природни сили да бъде уско­рено енергийното взаимодействие между двете схеми. По този на­чин промислите на Слънчевия Логос (осъществявани от двата Планетарни Логоса) могат да бъдат успешно постигнати. Сега посвете­ният има привилегията да управлява (макар и в зачатъчна степен) слънчевата енергия и получава достъп не само до съвещателните органи на своята Йерархия, но и до срещите, провеждани между Повелителя на Света, двамата велики Глави на отдели и предста­вителите на други планетни схеми.

При петото Посвещение видението носи на човека още по-разширен кръгозор, който разкрива трета планетна схема, образува­ща с другите две схеми един от тези силови триъгълници, които са необходими за осъществяване на слънчевата еволюция. Също както всичко проявено минава през двоичността и троичносгга назад към крайния синтез, така и тези схеми, които са силови центрове в тяло­то на Слънчевия Логос, отначало функционират като отделни еди­ници, живеейки своя собствен цялостен живот, след това като двойс­твеност в резултат от енергийното взаимодействие между всеки две схеми, подпомагайки, стимулирайки и допълвайки се една-друга, и накрая — като слънчев триъгълник, в който силата циркулира от точка в точка и от център до център, докато накрая енергията се слее и синтезира така, че трите системи да заработят в единство.

Когато адептът с пето посвещение започне да работи за из­пълнение плановете на трите Логоса, сътрудничейки с Тях с неотк­лонно растяща във времето способност, той става готов за шесто­то Посвещение, което му дава достъп до още по-важни събрания — така той става участник в обсъждането на слънчевите, а не само на земните проекти.

При това шесто Посвещение пред него се откриват най-прек­расните цялостни видения. Той вижда слънчевата система в нейното единство и получава кратко откровение, което разкрива пред удиве­ния му взор основната цел на Слънчевия Логос; за първи път той вижда замислите като цяло, с всичките им варианти и разклонения.

При седмото Посвещение човешкият кръгозор прониква от­въд слънчевия пръстен и посветеният вижда това, което отдавна е раз­брал като основен теоретичен факт, а именно, че нашият Слънчев Ло­гос е включен в плановете и целите на още по-велико Съществувание и че слънчевата система е само един от многото центрове на сила, чрез които някаква космична Същност, значително по-велика от нашия Слънчев Логос, изразява Себе си. В основата на всички тези прозрения лежи великата цел за разкриване на същностното единство и за разбулване на онези вътрешни отношения, които (бидейки узнати) необратимо ще насочат посветения към самоотвержено служене, към работа за синтез, към хармония и базово единство.

По време на посветителната церемония отварянето на очите на Посвещавания (за виждане и разбиране) се подразделя на три части, които все пак си остават фази от един цялостен процес:

1. Миналото. То прелита пред вътрешния му взор и той се вижда да играе много роли, всяка от които има за цел постепенно да развие неговите сили и умения до точката, когато той ще може да служи на групата и заедно с групата. Той вижда и отъждествява себе си (в зависимост от спецификата на посвещението):

а) Със самия себе си в многобройни минали животи;

б) Със своята група в рамките на серии от предишни животи;

в) С егоичния си лъч, който се лее в течение на много време­ви цикли;

г) Със своя Планетарен Логос, функционирал в миналото чрез многото еволюции и царства в цялостната схема,

и т. н., докато накрая той се идентифицира с миналото на единния живот, течащ през всички планетни схеми и еволюции в слънчевата система. Това поражда у посветения решимост да от­работи кармата си и му дава знание (чрез видимите за него минали причини) как това може да бъде осъществено.

2. Настоящето. Пред посветения се разкрива онази специ­фична работа, която трябва да бъде извършена по време на теку­щия за него по-малък цикъл. Това означава, че той вижда не само онова, което го засяга лично във всеки отделен живот, но и знае каква е непосредствената малка част от плана (изпълващ мо­же би няколко от неговите малки цикли, наречени животи), който Планетарният Логос се стреми да види осъществен. Сега вече мо­же да се каже, че той безусловно познава своята работа и е спосо­бен да й се посвети, ясно разбирайки защо. как и кога.

3. Бъдещето. Тогава за поощрение му се дава неописуема кар­тина на завършената слава, както и на някои от ключовите моменти, отразяващи главните стъпки към нея. Той вижда в кратък проблясък бъдещата слава, но и пътя от сияйна красота, който блести все по-ярко, докато накрая прерасне в лъчезарен ден. В по-ранните етапи той съзира славата на своята съвършена егоична група; после идва сиянието на лъча, който носи съвършените човешки синове от конк­ретен цвят и тип. По-късно той отново зърва съвършенството на то­ва велико Същество, което е неговият собствен Планетарен Логос, докато накрая пред погледа му се разкрива съвършенството на ця­лата красота, както и сиянието, което включва в себе си всички дру­ги лъчи на светлината — това е Слънцето, блестящо с цялата си мощ, Слънчевият Логос в момента на достигнатата цел.