ГЛАВА III РАБОТАТА НА ЙЕРАРХИЯТА

Първо, че Йерархията на духовните същества представлява синтез от сили или енергии, които са съзнателно и умело насочва­ни в помощ на Планетната еволюция. Това ще стане по-очевидно в хода на по-нататъшното ни изложение.

Второ, че силите, проявени в нашата планетна схема чрез великите Личности на земната Йерархия, свързват вея и всичко, което тя съдържа, с една по-голяма Йерархия, която ние наричаме Слънчева. Нашата Йерархия е миниатюрно копие на великия син­тез от тези самоосъзнати Същества, които контролират, действат и се проявяват чрез Слънцето и седемте свещени планети, както и чрез другите по-големи или по-малки планети, от които е съставе­на нашата Слънчева система.

Трето, че тази Йерархия на сили има четири главни сфери на дейност:

Йерархията се стреми да осигури подходящи условия за раз­витие на себесъзнанието у всички същества. Това на първо място се прави по отношение на човека чрез началната работа по сливане на трите висши духовни аспекта с четирите нисши, чрез давания пример на служене, саможертва и себеотрицание, както и чрез из­лъчвания постоянен поток от светлина (окултно казано). Йе­рархията може да бъде разглеждана като съвкупност от силите на петте природни царства на планетата. В нея се влиза чрез пълното развитие и контрол на петия принцип на ума и преобразуването му в мъдрост, което буквално означава разумът да бъде приложен към всички състояния чрез съзнателното използване на различаващата любов.

Елена Блаватска мъдро отбеляза, че човекът е макрокосмос за по-нисшите царства, защото техните три линии на развитие се синтезират и достигат в него пълната си реализация. Човек наис­тина е разум и интелект в действено и възхитително проявление; той е любов и мъдрост в начално състояние, доколкото те все още са само цел на неговия стремеж; той носи онази ембрионна, дина­мична, посветителна воля, която ще достигне пълното си развитие след влизането му в петото .царство.

Създаването на условия за развитие на различните атрибу­ти на божествеността и грижата за покълване семената на себесъзнанието във всички същества — това е работата на онези Съ­щества, Които са достигнали и влезли в петото царство и са взели там Своето решение за величава саможертва, което ги обрича да останат в планетната схема и да съдействат за изпълнение замисъ­ла на Планетарния Логос на физически план.

Йерархията действа като проводник за волята на Планетар­ния Логос (а чрез него и на Слънчевия Логос) към човечеството и към девите, или ангелите. Като всяка друга планетна схема, така и нашата образува център в Логоичното тяло й изразява ня­каква форма на енергия или сила. Всеки такъв център демонстрира специфичния си тип сила по три начина и така универсално при­вежда трите си аспекта в проявление. Едно от най-важните разби­рания, до което достига влезлият в петото царство, е осъзнаването на онзи особен тип сила, която нашият Планетарен Логос въплъщава. Мъдрият ученик внимателно ще обмисли това твърдение, защото то крие ключ за разбирането на много от това, което днес става в света. Тайната на синтеза беше забравена, затова световни­те проблеми ще се решат и земният ритъм ще бъде стабилизиран едва когато хората отново си върнат знанието (притежавано в по-ранните цикли, но милостиво отнето им по времето на Атлантида) за типа енергия, която нашата схема ще демонстрира. Това все още^; не може да стане, защото въпросното знание крие опасност, а се­гашната раса като цяло не е групово съзнателна и не може да се вярва, че ще го прилага като работи, мисли, планира и действа в интерес на групата. Човекът все още е твърде егоистичен, но това не бива да ни обезсърчава; груповото съзнание вече е нещо повече от откъслечна идея — братството и признаването на неговите задължения започва да пронизва съзнанието на хората навсякъде по света. Това е работата на Йерархията на Светлината — да пока­же на хората истинското значение на братството и да поощрява в тях отклик към този идеал, скрит дълбоко както в индивида, така и в човечеството като цяло.

Четвъртият основен факт, който трябва да бъде осъзнат, е че тази Йерархия е съставена от Същества, Които са победили ма­терията и са достигнали целта, преминавайки през същите тези ета­пи, над които човекът се труди в сегашното си битие. Тези духовни личности, тези адепти и Учители, са се борили и воювали за победа и господство над физическия план, съпротивлявали са се на миаз­мите [вредните изпарения — бел. ред.], на мрака, на опасностите, тревогите, скърбите и болките на ежедневното съществуване. Те са изминали крачка по крачка пътя на страданията, усвоили са всеки опит, преодолели са всякакви трудности и са победили. Тези Стар­ши Братя на човечеството всички до един са преминали през раз­пятието на личностния си "АЗ" и са познали онова съвършено от­ричане, което в наши дни е участ на всеки стремящ се. Няма нито едно мъчение, нито една раздираща жертва, нито един Скръбен Път [Via Во1огоза — бел. ред.], който да не Им се е наложило да преживеят в Своето време, и всичко това обуславя правото Им да служат, както и силата на Техния зов. Познавайки квинтесенцията [дълбоката същност — бел. ред.] на болката, знаейки дълбочината на греха и страданието, Те отлично разбират нуждите на всеки ин­дивид. В същото време фактът на Тяхното освобождение, постиг­нато чрез болка, наказание и страдание, както и разбирането Им, че свободата изисква жертване на формата чрез пречистващ огън, са достатъчни да Им дадат непоколебимост и сила да упорстват (дори когато изглежда, че формата е претърпяла достатъчно стра­дания), както и любов, която триумфира над всички препятствия и временни неуспехи, защото е основана върху търпението и опи­та. Тези Старши Братя на човечеството се характеризират с: неизтощима любов, насочена винаги към доброто на групата; със зна­ние, натрупано в течение на хиляди животи, през които Те са извър­вели своя път от дъното на битието до сегашното им място близо до върха на еволюцията; с опитност, която се корени в самото време и в многообразието от лични реакции и взаимодействия; със смелост — резултат от този опит и плод на вековни стремежи, не­успехи и нови устреми, — която неотклонно ги е водила към триум­фа, предоставян сега от Тях в служба на човечеството; с цел, прос­ветлена и разумна, която сътрудничи, като се настройва към групата и йерархичния замисъл и така влиза в съгласие с целта на Планетарния Логос; и накрая — Те се отличават с познание за могъщес­твото на звука. Гореизложеното служи за основа на твърдението, че всички истински окултисти се отличават с характерните черти на знанието, динамичната воля, смелостта и мълчанието — "Де знае, да иска, да се осмелява и да бъде безмълвен". С отличното си познаване на Промисъла и имайки ясно, просветлено виждане. Те могат непоколебимо и неотклонно да вливат Своята воля във вели­кото творене чрез могъществото на звука. Това Им позволява да мълчат там, където обикновеният човек би говорил, и да говорят тогава, когато той би мълчал.

Когато тези четири факта бъдат осъзнати от хората и се ут­върдят като безспорни истини в съзнанието на расата, едва тогава можем да очакваме завръщането на онзи цикъл на мир, спокойст­вие и справедливост, който е предречен във всички световни Писания. Носейки изцеление на крилата си, ще изгрее тогава Слънцето на Праведността, и спокойствие (надминаващо всяка сегашна пред­става) ще се възцари в сърцата на хората.

Доколкото въпросът за дейността на окултната Йерархия се разглежда в книга, предназначена за широката публика, много не­ща ще трябва да останат недоизказани. Обикновеният човек проя­вява интерес и любопитството му по отношение на тези Личности расте, но хората още не са готови за нещо повече от една най-обща информация. Онези, които вървят по пътя на търсенето на обектив­ната истината, ще получат повече информация едва след като сами извършат необходимата работа и проучвания. Изследването се по­ощрява и умствената нагласа, която тази книга надяваме се ще съ­буди у читателя, може да бъде обобщена в следните думи: тези твърдения звучат интересно и момее би са истина.

Всички религии, вкл. и Християнската, дават признаци, кои­то изглежда потвърждават тези идеи. Тогава нека ги приемем като работеща хипотеза за кулминацията на човешката еволюция и стре­межа към постигане на съвършенство. Нека търсим истината като факт в нашето собствено съзнание. Всяка религиозна вяра обеща­ва, че онзи, който търси неотклонно, ще постигне своята цел; в та­къв случай — да търсим! Ако търсейки открием, че тези твърдения са само въображаеми сънища, че от тях няма полза и че ни водят към тъмата, все пак времето ни няма да е загубено, защото вече ще знаем в коя посока да не търсим. Ако обаче започнат да идват пот­върждения и светлината става все по-ясна, тогава нека продължаваме упорито, докато се зазори и светлината, струяща в тъмнина­та, освети сърцето и ума ни. Тогава търсещият ще се пробуди за разбирането, че тенденцията на еволюцията е да го изведе до раз­ширение на съзнанието и до просветление, и че постижението на посветителния процес и влизането в петото царство не е налудни­чава химера или фантазия, а установена истина в съзнанието. До това всеки трябва да достигне сам. Онези, които знаят, могат да посочат факта, но получената и формулирана наготово истина или теория не са повече от потвърждаващ знак. Всяка душа трябва сама да се убеди и да открие истината дълбоко в себе си, помнейки че Царството Божие е вътре и че само разбраните в индивидуално­то съзнание истини имат реална стойност. Всъщност, тази книга говори за неща, които мнозина знаят и са потвърдили в себе си като неоспорими истини; така интелигентният читател получава възможността и отговорността да реши за себе си дали това изло­жение е погрешно или истинно.

ГЛАВА IV

ОСНОВАВАНЕ НА ЙЕРАРХИЯТА

Появяването й на планетата

Тази книга няма за цел да описва стъпките, довели до основа­ване на Йерархията на планетата, нито да разглежда условията, пред­хождащи идването на тези велики Същества. Това можем да научим от други окултни книги, достъпни за Запада, и от Свещените Ръко­писи на Изтока. За нашите цели е достатъчно да споменем, че в сре­дата на Лемурийската епоха (т. е. преди около 18 млн. години), става едно велико събитие, чиято значимост, освен всичко друго, се изра­зява и в следните резултати: Планетарният Логос на нашата земна схема, един от Седемте Духа пред престола, приема физическо въп­лъщение и под формата на Санат Кумара, Предвечния, или Повели-теля на Света, се спуска до тази плътна физическа планета и оттога­ва остава тук заедно с нас. Поради изключително чистата Си приро­да и тъй като (от човешка гледна точка) е относително безгрешен и следователно не откликва на нищо, идващо от плътния физически план, Той не може да приеме плътно физическо тяло като нашите и Му се налага да функционира в Своето етерно тяло. Той е най-вели­кият от всички Аватари, или Месии, защото е пряко отражение на това велико Същество, Което живее, диша и функционира чрез всич­ки еволюции на планетата, държейки ги в своята аура, или магне­тична сфера на влияние. В Него ние живеем, движим се и съществу­ваме и никой от нас не може да излезе извън радиуса на Неговата аура. Той — Великата Жертва, се е отказал от славата на висшите сфери и в името на еволюиращите човешки синове е взел физи­ческа форма, подобна на човешката. Той е Безмълвният Наблюда­тел по отношение на сегашното ни човечество, макар че всъщност самият Планетарен Логос на Своя по-висок план на съзнание и фун­кциониране, е истинският Мълчалив Наблюдател на планетната схе­ма. Това би могло да се каже и така: Повелителят на Света, Единният Посветител, заема същото място по отношение на Планетарния Ло­гос, каквото физическото проявление на един Учител заема спрямо собствената му Монада на монаден план. И в двата случая междин­ното състояние на съзнанието (на Егото, или на Висшия "АЗ") е изместено и това, което ние виждаме и опознаваме е прякото себе-създадено проявление на самия чист дух. Оттук и жертвата. Трябва да помним, че в случая със Санат Кумара съществува огромна раз­лика в степента на съвършенство, защото Неговата еволюционна точка е толкова над тази на адептите, колкото тяхната е изпреварила животинския човек. Тази тема ще бъде доразвита в следващия раз­дел на нашето изложение.

Заедно с Предвечния е пристигнала и група от високоразвити Същности (принадлежащи към Неговата индивидуална кармична група), както и някои Същества, които са проявление на троичната природа на Планетарния Логос. Образно казано, Те въплъщават си­лите, излъчвани от центровете в главата, сърцето и гърлото, и са дошли заедно със Санат Кумара, за да формират фокусните точки на планетната сила и да подпомогнат великия план за себесъзнателно разгръщане на целия живот. Техните места постепенно биват по­пълвани от човешки синове, достигнали необходимата степен на съ­вършенство; засега обаче на това условие отговаря много малка част от земното човечество. Сегашните участници във вътрешната група около Повелителя на Света първоначално са били избрани измежду: а) постигналите посвещение в лунната верига (еволюционен цикъл, предхождащ нашия); б) дошлите от други планетни схеми чрез някои астрологически детерминирани потоци от слънчева енергия; в) представителите на нашето човечество, които бързо еволюират и вече изпълняват всички служби, разположени под централната езотерична група от Шестимата, Които (заедно с Повелителя на Света) формират сърцевината на йерархичното усилие.

Прекият резултат

Резултатът от идването Им преди милиони години беше изу­мителен и следствията продължават да се чувстват; обобщено те се изразяват в това, че Планетарният Логос (на собствения Му план) получи възможност да приложи по-пряк метод за постигане на же­ланите резултати за изпълнение на Своя Промисъл. Както е извес­тно, планетната схема — с нейния плътен глобус и вътрешния й по-фин глобус — е за Планетариия Логос същото, което са физическо­то и тънките тела за човека. Следователно, спускането във въплъ­щение на Санат Кумара може да се разглежда като аналогия на успешното овладяване на себесъзнателния контрол, който Егото на човешкото същество придобива над своите проводници, когато бъде достигнато необходимото еволюционно ниво. Казано е, че в главата на всеки човек съществуват седем центъра на сила, които (бидейки свързани с другите центрове на тялото) осигуряват разп­ространението и циркулацията на Егоичната сила — така се осъ­ществява планът. Санат Кумара с шестимата други Кумари заема подобна позиция. Тези централни Седмина съответстват на роля­та, която седемте центъра на главата имат спрямо цялото тяло. Те са направляващи фактори и проводници на енергията, силата, цел­та и волята на Планетарния Логос на неговото собствено ниво. То­зи планетен (главов) център работи пряко чрез сърдечния и гърле­ния центрове и така контролира всички останали центрове. Това се дава за илюстрация на връзката на Йерархията с Нейния планетен източник, както и на близката аналогия между методите за функци­ониране на Планетарния Логос и на човека (разглеждан като мик­рокосмос).

Третото природно царство — животинското, достигна срав­нително високо еволюционно стъпало и животинският човек зав­ладя земята; той беше същество с мощно физическо тяло, коорди­нирано астрално тяло (или тяло на сетивността и чувствата) и зачатъчен ум, който някой ден би могъл да формира ядрото на менталното тяло. Оставен сам на себе си за дълги еони от време, живо­тинският човек би могъл накрая да се издигне над животинското и да навлезе в човешкото царство, ставайки себесъзнателно, активно и разумно същество, но колко бавен щеше да бъде този процес мо­жем да се убедим, ако изучим бушмените в Южна Африка, ведасите на Цейлон и косматите айнуси.

Решението на Планетарния Логос да приеме физически но­сител доведе до изключителна стимулация на еволюционния про­цес. Неговото въплъщение и приложените от Него методи за разп­ространение на сила постигнаха в ускорен времеви цикъл това, ко­ето иначе би станало невъобразимо бавно. Зародишът на разум у животинския човек беше силно стимулиран. Четворният по-нисш човек, разглеждан като:

а) физическо тяло в неговото двойно качество — етерно и плътно;

б) виталност, жизнена сила, или прана;

в) астрално, или емоционално тяло;

г) и зародишен ум, беше координиран и стимулиран и стана подходящо обиталище за онези себесъзнаващи се същества — духовни триади, отражение на духовната воля, интуиция, или мъдрост, и висш ум, — които дълго време бяха чакали за подходящо вместилище. Така се появи четвъртото, или човешкото царство, и себесъзнаващата се, рационална единица — човекът, започна своята кариера.

Друг резултат от идването на Йерархията беше подобното, макар и по-малко осъзнато развитие във всички останали царства на природата. В минералното царство, например, някои от минера­лите или елементите получиха допълнителна стимулация и стана­ха "радиоактивни"; загадъчни химически промени настъпиха и в растителното царство. Това улесни прехвърлянето на мостове между растителното и животинското царство, също както радиоактивност­та на минералите прокарва мост над бездната между минералното и растителното царство. С времето учените ще разберат, че всяко природно царство е свързано със следващото и че единиците му преминават в него, когато станат радиоактивни. За нашите цели обаче не е необходимо да навлизаме в тези детайли. Загатването е достатъчно за всеки, който има очи да вижда и интуиция да разби­ра значението на термините, които често се превръщат в пречка, ако отчитаме само чисто материалното им значение.

В Лемурийските времена, след великото слизане на духов­ните Същности на земята, планираната от Тях работа беше систе­матизирана; функциите и задълженията бяха разпределени и ево­люционният процес във всички области на природата беше взет под съзнателното и мъдро ръководство на това изначално Братство. Йерархията на Братята на Светлината още съществува и рабо­тата й неотклонно продължава. Нейните членове съществуват фи­зически в плътни тела, каквито използват много от Учителите, или в етерни тела, каквито заемат по-извисените помощници и Повелителят на Света. За хората е полезно да помнят, че Те са във физи­ческо съществувание тук, върху тази планета заедно с нас, за да контролират нейните съдбини, да насочват делата й и да водят всич­ки нейни еволюции към пълното съвършенство.

Централната обител на тази Йерархия е Шамбала, център в пустинята Гоби, наречен в древните книги "Белия остров". Тя съ­ществува в етерна материя и когато човешката раса развие етерно виждане, мястото й ще бъде разпознато и реалността — приета. Това виждане е в процес на бързо развитие (както в частност може да се заключи от съобщенията на вестниците и текущата литература), но Шамбала ще бъде едно от последните свещени етерни мес­та, които трябва да се разкрият, защото Тя съществува в материята на втория етер. Някои от носещите физически тела Учители живе­ят в Хималаите, в уединено място, наречено Шигатсе, далеч от хор­ските пътища, но мнозинството от Учителите са пръснати из целия свят, обитавайки различни места и нации. Неразпознати и неизвес­тни, Те формират всеки на своето място фокусна точка за енергия­та на Повелителя на Света и служат за обкръжаващата ги среда като разпространители на Божията любов и мъдрост.

Отваряне Вратата на Посвещението

Невъзможно е да се докоснем до историята на Йерархията през многовековната й дейност, без да споменем някои откроява­щи се събития и резултати. Дълго време след нейното основаване, работата вървеше бавно и обезкуражаващо. Хилядолетията идваха и си отиваха и различни раси от хора се появяваха и изчезваха от земята преди да стане възможно да се възложи на еволюиращите човешки синове да пристъпят към първата посветителна степен. В средата обаче на четвъртата коренна раса — Атлантската, стана събитие, което наложи смяна или корекция в метода на Йерархията. Някои от нейните членове бяха извикани за по-висша дейност на друго място в слънчевата система и това по необходимост въвлече в нея известен брой високоеволюирали единици от човеш­кото семейство. За да може новото попълнение да заеме подходя­щите места, нисшите членове на Йерархията бяха придвижени с едно ниво нагоре, освобождавайки някои от по-ниските постове. Така, Съветът [Съвещателната Палата] при Повелителя на Света прие следните три решения:

1. Да затвори вратата, през която животинският човек мина­ваше в човешкото царство, изключвайки за известно време възмож­ността Монади от по-висок план да си присвояват тела. Това огра­ничи числеността на четвъртото (човешкото) царство до тогаваш­ните му размери.

2, Да отвори друга врата и да позволи на онези членове на човешкото семейство, които следват необходимата дисциплина и правят съответното изключително усилие, да влязат в петото (ду­ховното) царство. Това дава възможност редиците на Йерархията да бъдат попълвани от най-еволюиралите представители на зем­ното човечество. Тази врата е наречена "Портал на Посвещението" и остава отворена при същите условия, установени от Повелителя на Света в Атлантските времена. Тези условия ще бъдат изложени в последната глава на книгата. Вратата между човешкото и живо­тинското царство ще бъде отново отворена през следващия голям цикъл, или "кръг" (както се казва в някои книги), но това сега не ни интересува, тъй като дотогава предстоят няколко милиона години.

3. Да прокара ясна разграничителна линия между двете си­ли — между материята и духа; присъщата двойственост на всичко проявено беше подчертана, за да се научат хората как да се осво­бождават от ограниченията на четвъртото (човешкото) царство и да преминават в петото (духовното). Проблемът за доброто и зло­то, светлината и мрака, правилното и погрешното, беше формули­ран единствено в полза на човечеството, за да му се даде възмож­ност да отхвърли сковаващите духа вериги и да постигне ду­ховно освобождение. Този проблем не съществува в царствата под човешкото, нито в онези над него. Човек трябва да усвоява чрез опит и болка факта за двойствеността на всичко съществуващо. Приел този урок, той избира сферата на напълно съзнателния ду­ховен аспект на божествеността и се учи да се центрира в него. Ко­гато постигне това освобождение, той разбира се открива, че всич­ко е единно и че материята и духът са в единство, доколкото всичко съществува в съзнанието на Планетарния Логос и в по-широк сми­съл — в съзнанието на Слънчевия Логос.

Така Йерархията успешно се възползва от главното преиму­щество на човешкия ум — от неговата разграничителна способност, за да даде възможност на човечеството да достигне своята цел чрез съпоставяне на двойките противоположности и да намери пътя си назад към извора, откъдето е дошло.

Това решение доведе до голямата борба, която разцепи Атлантската цивилизация и кулминира в разрушението, наречено по­топ, за което се споменава във всички световни Писания. Силите на светлината и тези на мрака се изправиха едни срещу други и всичко това — за да се помогне на човечеството. Тази борба продължава и Световната война, през която неотдавна преминахме, беше неин ре­цидив. Всяка от воюващите сили обособи две основни групи: от една страна — на борците за идеала, за висшите човешки представи; а от друга — на воюващите за увеличаване на материалните си и егоис­тични предимства. В борбата между тези влиятелни идеалисти и материалисти бяха въвлечени мнозина, които се биеха сляпо и без раз­биране, подчинени на расовата карма и общите беди.

Тези три решения на Йерархията оказаха и ще продължават да оказват дълбоко влияние върху човечеството. Желаният резул­тат се постига — бързото ускорение на еволюционния процес и изключително дълбокото въздействие върху ума на човека вече ста­ват очевидни.

Тук вероятно трябва да поясним, че като членове на Йерар­хията действат и много същества, наричани ангели в Християнст­вото и деви на Изток. Те са минали през човешкия етап на развитие много отдавна и сега се трудят в редиците на една голяма (паралелна на човешката) еволюция, наречена дева-еволюция. Сред другите фактори, тя включва и строителите на обективната планета, както и силите, които създават (чрез тези строители) всички познати и непознати форми. Следователно девите, които сътруд­ничат на Йерархичното усилие, се занимават с аспекта на формата, докато другите членове на Йерархията се грижат за развитието на съзнанието вътре във формите.