Посвещение човешко и слънчево Алис Бейли предговор

ЕЗОТЕРИЧЕН КАТЕХИЗИС

Виждам стълба, издигаща се в лазурния свод, чиито стъпа­ла се губят в дима и мъглата, обгърнали планетата.

Винаги се появява една празнина пред очите, която се прев­ръща (когато се приближиш към нея) в Кръст, по който можеш да се изкачиш към следващия дял.

Кръстът се формира от стремежите, вдъхновени от Богоподобен подтик, които се пресичат с низшите желания, свойствени за развиващия се отдолу живот.

Раменете на Кръста символизират великата разделителна линия между низшето и висшето. Върху тях са приковани ръцете — ръцете, които хващат и държат, привикнали да обслужват по-нисшите нужди през многото еони. Когато те са безпомощно прикова­ни и не могат да вземат и задържат, вътрешният живот се изплъзва от обвивката и се устремява нагоре; той напуска четвъртия дял и Кръстът му служи за мост над празнината.

Те минават през сълзи, облаци и мъгли; те страдат и умират. Те се сбогуват с всички земни приятели; те изкачват Пътя сами; те прехвърлят мост над пропастта с любящи дела, извършени в бол­ката на живота; те вдигат едната си ръка към Стоящия над тях, и свеждат другата към онзи, който е под тях. Ръцете са освободени от рамената на кръста само за да бъдат протегнати. Единствено празните, белязани с дупки от гвоздеите ръце, могат да съединят краищата на веригата.

Тя пресича кристализиращата сфера с всичките и мириади от форми; тя пронизва течния план, омивана от кипящи водо­въртежи; тя минава през самия ад, потъвайки в най-гъстата майя, и свършва в скрития огън, в горящото разтопено езеро, където стига до обитателите на огъня, Агничейтаните (Огнените деви) на алена­та жар.

Тя се изкачва през лъчистите сфери, през техните шест дя­ла. Издига се до могъщ Трон в последния пети и оттам се изкачва към друг, още по-величествен Престол.

Този, Чието Име не можем да изречем, освен с пълно благо­говение: Младостта на Вечните Лета, Светлината на самия Живот, Прекрасният, Предвечният, Повелителят на Венерианска Любов, великият Кумара с Пламтящ Меч, Покоят на цялата Земя.

Той седи сам, но върху дъговидните стъпала близо до Него стоят трима други Повелители, Които събират плодовете на Своя труд и жертват всичко спечелено в помощ на Повелителя на Лю­бовта.

Тези могъщи Четирима, Действие и Любов, работят в мъд­ро сътрудничество с Братята Си от по-нисък ранг, с известните ни трима Велики Повелители.

Братята на Логоичната Любов от всичките многобройни сте­пени. Те остават в последния пети, докато той не приеме в себе си всички от четвъртия.

Към най-великия от всички Повелители, пред Който дори Предвечният се свежда в дълбок поклон; Ангели от най-висок ранг, Учители и Повелители на съвършеното състрадание падат в смирен поклон пред Неговия лъчезарен Престол, очаквайки да прозву­чи Думата.

Музиката на безкрайните сфери, сливането на седемте; кра­ят на сълзите, греха и конфликтите, разбиването на формите; краят на стълбата, сливането във Всеобщото, спиране въртенето на сфе­рите и потапянето им в покой.

Аз изпълнявам ролята си с непоколебима решимост, с иск­рен устрем; гледам нагоре, помагам надолу; не бленувам, ни­то почивам; трудя се; служа; жъна; моля се; аз съм Кръстът; аз съм Пътят; напредвам чрез работата, която върша; издигам се над по­тъпкания си "Аз"; убивам желанието и се стремя, забравил всяка награда. Предчувствам покоя; лишавам се от почивка и в мъчител­на болка се губя, намирам Себе си и така навлизам в покоя.

1.Нисш ум;

2. Емоционално, или камично тяло;

3. Прана, или Жизнен Принцип;

4. Етерно тяло, или висшата част от двуединното физическо тяло.

Корения раса. Една от седемте човешки раси, които еволюират на планетата по време на великия цикъл на планетарно съществуване, наречен "световен период". Арийската коренна раса, към която принадлежат индийците, европейците и съвременните аме­риканци, е петата; китайците и японците спадат към четвъртата раса.

Кумари. Седемте най-висши себесъзнаващи се същества в слънчевата система. Те се проявяват чрез планетната схема точно както човешкото същество се проявява чрез физическото тяло. Наред с многото други имена, индийците ги наричат "родени от ума синове на Брама". Кумарите са синтез на разум и мъдрост. Системният ред намира отра­жение и в планетната ни схема. Начело на нашата еволюция стои първият Кумара, под­помаган от шестте други Кумари (трима екзотерични и трима езотерични), Които са фокусни точки за разпределение на силата на системните Кумари.

Кундалини. Сила на живота; една от силите на природата. Тя е центрирана в гръбнака и е известна само на онези, които практикуват йогастка концентрация.

Лемурш, Съвременен термин, използван за първи път от някои натуралисти и приспособен впоследствие от теософите за означаване на континента, който (според Тай­ната Доктрина на Изтока) е предхождал Атлантида и е бил дом на третата коренна раса.

Лагос, Божество, проявяващо се чрез всяка нация и народ. Външно проявле­ние (или следствие) на вечно скрита причина. Така. речта е Логос на мисълта, откъ­дето идвали уместният й превод като "уегЪипГ и "дума" в техния метафизичен сми­съл. (Вж. Йоан, 1:1-3.)

Лъч. Един от седемте силови потока на Логоса; една от седемте велики светлини. Всеки от тях е въплъщение на велика космична същност. Седемте Лъча могат да бъдат систематизирани като три Лъча на Аспекта и четири Лъча на Атрибута, а именно:

Лъчи на Аспекта:

1. Лъч на Волята, или Могъществото.

2. Лъч на Любовта-Мъдрост.

3. Лъч на Активността, или Приспособимостта. Лъчи на Атрибута:

4. Лъч на Хармонията, Красотата, Изкуството, или Единството.

5. Лъч на Конкретното Знание, или Науката.

6. Лъч на Абстрактния идеализъм, или Предаността.

7. Лъч на Церемониалната Магия, или Закона.

Тези наименования са подбрани измежду многото други и въплъщават различ­ните силови аспекти, с помощта на които Логосът постига проявление.

Повелител на Цивилизацията, олицетворение на процъфтяващия принцип на познание­то. То е въплъщение (върху планетата) на третия божествен принцип — аспекта на позна­нието с неговите пет сфери на активност.