Главни и второстепенни посвещения

Главни и второстепенни посвещения

Тези реализации; или осъзнати разширения на съзнанието, се осъществяват по силата на естествения закон и в необходимото време идват до всяка душа без изключение. В по-малка степен те се случват в ежедневието на всяко човешко същество, следвайки хода на растящия му опит и ментално осмисляне на живота, но стават посвещения в мъдростта (за разлика от разширенията на знанието) само когато придобитото познание е:

а) Съзнателно търсено;

б) Саможертвено приложено в живота;

в) Използвано с готовност в служба на ближните;

г) Разумно приложено в посока на еволюцията.

Само душите, постигнали определено ниво на опит и разви­тие, правят тези четири неща с постоянство и настойчивост, като превръщат по този начин знанието в мъдрост, а опита — в качество. Обикновеният среден човек трансформира от своя страна невежест­вото в знание, а опита — в способност. Полезно е за всички ни да размислим върху разликата между присъщото качество и вродената способност; първото е самата природа на будхи, или мъдростта, а второто — на манаса, или ума. Обединяването на двете чрез съзна­телното усилие на човека, води до главно посвещение.

Тези резултати се постигат по два начина:

Първо, чрез собственото неподпомогнато отвън усилие на човека (което с течение на времето го довежда до откритието за неговия собствен център на съзнание) да се отдаде изцяло под управлението на своя вътрешен господар, или Егото, и да разбули чрез напрегнато усилие и неотклонен стремеж тайната на вселената, която е скрита в материалната субстанция, енергизирана от Фохата.

Второ, чрез усилие от страна на човека, но допълнено с ра­зумното, любящо сътрудничество на Познаващите расата, или Учи­телите на Мъдростта. В този случай процесът е по-бърз, защото чо­векът получава напътствия (ако ги желае) и впоследствие, когато той от своя страна създаде необходимите условия, в негово разположе­ние се предоставят знанието и помощта на Онези, Които са постиг­нали. За да може обаче да приема тази помощ, той трябва да работи над материята на собственото си тяло, изграждайки необходимия материал в желаните форми, и следователно, трябва да се научи да различава при избора на материя и да разбира законите на вибраци­ята и изграждането. Това води до частично овладяване на законите, които управляват аспектите на Брама и Вишну, и означава спо­собност за вибриране с атомична точност и развитие на качеството привличане, което е основа на изграждащия, или Вишну-аспекта.

Освен това, човек трябва да подготви менталното си тяло така, че то да стане тълкуващ и пропускащ, а не спиращ фактор, какъвто е сега. Той трябва да се научи да участва в груповата ак­тивност и да работи съгласувано с другите единици. Това са глав­ните задачи, които човек трябва да овладява по пътя на посвещени­ето; работейки над тях, той открива Пътя, вижда го все по-ясно и постепенно се влива в редиците на Знаещите.

Не трябва да се забравя, че усилието за привличане на хората към разумно сътрудничество с Йерархията и за подготовката им за встъпване в редовете на Ложата е (както вече посочихме) специална инициатива, въведена като експеримент от страна на планетната Йе­рархия още през Атлантските времена и продължаваща и досега. Ме­тодът, който позволява на човека да заема съзнателно място в тялото на Небесния Човек, варира в различните планетни схеми; Небесният Човек, Който използва нашата планетна схема като тяло на проявле­ние, избира да работи по този особен начин в конкретен период за Своите специфични цели. Това е част от процеса на оживотворяване на един от Неговите центрове и бележи свързването на сърдечния Му център със съответния в Неговата глава. Когато други от Неговите центрове бъдат оживени и доведени до пълна активност, ще стане възможно въвеждането на различни методи за стимулиране на клет­ките на тялото Му (т. е. на човешките и дева-монадите), но засега космичният Жезъл на Посвещение, който се прилага към Небесния Чо­век по съшия начин, както по-малките жезли са прилагани към чове­ка, е използван така, че да предизвиква тази специфична стимулация, която намира израз в дейността на човека, вървящ по Пътя на Изпита­нията и по този на Посвещенията.

Затова човек трябва да познава цикличната природа на пос­вещението и мястото на този процес във времето и пространство­то. Това е особен етап на активност в цикъла на Небесния Човек, който се проявява на нашата планета като дълъг период на изпита­ния или посветителни проверки и същевременно като фаза на оживотворяване и нови възможности.

Ние трябва, също така, да се стремим да разберем факта, че посвещението може да става на трите плана в трите свята, като винаги помним относителната стойност и място на частта, или клет­ката, в тялото на Небесния Човек. Тук трябва да подчертаем, че главните посвещения, или посвещенията на Манаса, са онези, които се приемат на ментален план и в причинното тяло. Те бележат еволюционната точка, в която единицата разбира факти­чески, а не само на теория, своята идентичност с Небесния Манасапутра, в Чието тяло тя се намира. Онези посвещения обаче, кои­то могат да бъдат приети на физически, астрален или на нисш мен­тален план, не се разглеждат като главни и не представляват съзна­телна, съгласувана и обединена стимулация на човека като цяло.

Човекът, следователно, може да приеме посвещение на всеки план, но само тези посвещения, които бележат преминаването му от нисшите четири към висшите три нива, се смятат за такива в ис­тинския смисъл на думата, и само онези, при които човек премества съзнанието си от нисшата квартериада към висшата триада, са глав­ни посвещения. Така се очертават три степени на посвещения:

Първо, това са посвещенията, при които човек пренася съз­нанието си от нисшите четири поднива на физическия, астралния и менталния планове, към съответните им три висши подплана. Кога­то това е направено на ментален план, човекът технически се счита за ученик, посветен, адепт. Тогава той използва всеки от трите вис­ши поднива на менталния план като точка за окончателен из­ход от трите свята на човешкото проявление в посока към триадата. Оттук става очевидно, че т. нар. по-малки посвещения могат да бъ­дат приети на физически и на астрален план при съзнателен контрол над техните три висши поднива. Макар да са истински посвещения, те не правят човека това, което технически се нарича "Учител на Мъд­ростта" — ново посветеният просто става адепт от по-ниска степен.

Второ, става дума за посвещения, при които човек пренася съз­нанието си от един план към друг, вместо от един подплан към друг подплан. Тук стигаме до въпрос, който трябва добре да бъде разбран. Истинският Учител на Мъдростта не само е постигнал споменатите по-малки посвещения, но е овладял и петте стъпки към съзнателния контрол над петте плана на човешката еволюция. Тогава Му остава да приеме последните две посвещения (които Го правят Чохан от шеста степен и Буда), преди неговият контрол да се разшири до останалите два плана на слънчевата система. Очевидно по-правилно е да посоч­ваме седем посвещения, макар че не е погрешно да се говори и за пет, десет или дванадесет посвещения. Сложността на въпроса се дължи на някои мистериозни фактори, за които окултните ученици нищо не знаят и които трябва да останат все още неразбираеми за тях. Тези фактори са свързани с индивидуалността на самия Небесен Човек и включват такива тайни, като Неговата особена карма, целта, стояща пред Него за всеки определен цикъл, както и вниманието, обръщано от космичното Его на Небесния Човек към неговото отражение — ево­люиращия Небесен Човек на слънчевата система.

Допълнителен фактор можем да открием в някои периоди на стимулация и увеличена жизненост, които се предизвикват от космичното посвещение. Тези външни следствия естествено оказват влияние върху частите или клетките от тялото на Небесния Човек и често водят до непредвидими и необясними събития.

Трето, това са посвещенията на Небесния Човек, били те глав­ни или второстепенни, които включват цялата Му природа. Така нап­ример, в хода на индивидуализацията по време на Лемурийската (или третата коренна раса), когато човешкото семейство влизаше в про­явление, това означаваше главно посвещение за нашия Небесен Чо­век. Сегашната стимулация на йерархичното усилие води до по-мал­ко посвещение. Всеки голям цикъл е свързан с главно посвещение на Небесния Човек, постигнато на един или друг глобус; това отново крие голяма сложност и предлага много храна за размисъл.

Към горните три точки можем накратко да добавим и темата за про­явата и оттеглянето на всеки отделен лъч. Малкото, което може да се каже по този изключително сложен въпрос, ще обобщим в следните три твърдения:

Първо, че посвещенията, приети на четирите по-малки лъ­ча, не са равни по ранг с тези, които са взети върху трите главни лъча. Това е усложнено донякъде и от факта, че по време на цик­личната еволюция в планетната схема, второстепенен лъч може вре­менно да бъде разглеждан като главен. Сега, например, в нашата планетна схема седмият Лъч на Церемониалния Закон или Ред се разглежда като главен, защото е лъч на синтеза, върху който Маха-чохан провежда и хармонизира дейността си.

Второ, че първите три посвещения се приемат на лъча на Егото и свързват човека с великата Бяла Ложа, докато последните две се вземат на лъча на монадата и до голяма степен обуславят пътя на служене, който ще бъде избран по-късно от адепта. Това твърдение трябва да бъде съотнесено с едно от предишните, което указваше, че петото посвещение прави човека член на Великата Ложа (или Братството) на Сириус; то фактически става първо от Сириусните посвещения. Четвъртото посвещение е синтез на Посвещенията на Прага към Сириусната Ложа.

И накрая, в зависимост от лъча, на който е прието посвеще­нието, пътеката на последващото служене е твърде различна.

Денят на Благоприятната Възможност

Може да бъде поставен въпросът с какво тази информация е от значение за ученика. За илюстрация би било добре, ако ученикът се замисли върху последствията от сегашното навлизане на лъча на Це­ремониалния Закон, или Магия. Това е лъч, свързан с изграждащите сили на природата, който обуславя разумното използване на формата от аспекта на живота. Това е също така и лъчът на насочената към изграждане изпълнителска работа, който координира и предизвиква съгласуване в четирите нисши царства на природата. Той се отличава предимно с енергията, която се проявява чрез ритуала, като това по­нятие не бива да се стеснява до приложението му в наши дни в масон­ските или религиозните ритуали. Неговото приложение е много по-широко и включва организационните методи, които се проявяват във всички цивилизовани сфери, като например в света на финансите и търговията и в големите бизнес-организации навсякъде по света. Преди всичко друго, този лъч е интересен за нас с това, че носи благоприятни възможности за западните раси; благодарение на жизнената сила на изпълнителската организация, на управлението чрез правила и зако­ни, чрез ритъм и ритуал, ще дойде време, когато западните раси (с техния активен и конкретен ум и с големия си капацитет за бизнес) ще могат да вземат посвещение — посвещение върху лъч, който (нека не забравяме) временно се приема за главен. Голям брой посветени и онези, които са постигнали адептство в последния цикъл, са ориенталци или са в тела на индийци. Този цикъл беше доминиран от шестия лъч, който вече се оттегля, заедно с двата предшестващи го. За запазване на равновесието, сега настъпва период на постиженията на западняците, при това върху лъч, който подхожда на техния тип ум.

Интересно е да се отбележи, че ориенталският тип постига своите це­ли чрез медитация, с минимум изпълнителска организация и ритуал, а западният тип действа главно чрез организация, създавана от нисшия ум, и чрез особен тип медитация, който намира израз в интензив­ната бизнес-концентрация. Еднонасоченото приложение на ума от ев­ропейския или американския бизнесмен може да бъде разглеждано именно като такъв вид медитация. Денят на благоприятната възмож­ност ще дойде за западния човек, когато станем свидетели на пречис­тването на мотивите, лежащи в основата на тази негова активност.

Шансът да предприемат тези по-нататъшни стъпки ще дойде за много хора на Запад, ако те се възползват от възможността на деня и се съобразяват с правилата за следване на Пътя. Когато човек бъде готов, той ще открие тази възможност- там, където се намира, в привичните обстоятелства на всекидневието. Тя може да бъде видяна в отговорно­то изпълнение на задълженията, в преодоляването на проверките и из­питанията и в онова вслушване в гласа на вътрешния Бог, което е харак­терна черта на всеки кандидат за посвещение. Посвещението включва много неща, които се изпълняват ден след ден от всеки, който съзнател­но се стреми към обучение, като Учителят (вътрешният Бог или човеш­кият Учител, ако може съзнателно да бъде почувстван) посочва следва­щия пункт за достигане или следващата част от работата за извършва­не и разяснява причината за това. После Учителят се отдръпва и наб­людава отстрани работата на стремящия се. При това наблюдение Той разпознава кризисните точки, когато прилагането на проверката може да предизвика едно от следните две неща: да фокусира и разпръс­не цялото останало непобедено зло (ако можем да използваме това от­носително понятие) и да покаже на ученика както силата, така и сла­бостта му. При големите посвещения може да се види същата процеду­ра, като способността на ученика да преминава през тези по-големи проверки и етапи зависи от неговата възможност да посреща и преодо­лява по-малките делнични изпитания. "Този, който е надежден в малко­то, е надежден и в голямото" е окултна формулировка на истината, ко­ято трябва да обуславя цялата дневна активност на истинския ученик. "Голямото" бива преодоляно и отминато просто защото на него се гле­да като на интензификация на нормалното и нито един посветен не е преминал през големите изпитания на посвещението, ако преди това не се е научил да преминава през по-малките ежедневни житейски провер­ки. Така той започва да гледа на тестовете като на нормални изпитания и когато се сблъска с тях, ги счита за част от обикновеното течение на своя живот. Бъде ли постигнато и задържано това отношение на ума, тогава вече не съществуват изненади или възможни несполуки.

Както може да се очаква, в литературата е писано твърде мал­ко за седемте Пътя, които се разстилат пред човека, достигнал пето посвещение. Очевидно е невъзможно и ненужно да запълваме ума си с идеи за значимостта на тези пътища, както и за необходимите качества, които биха позволили да се върви по тях. С хода на време­то, когато човечеството достигне по-висока точка на развитие, ние бихме могли да разберем повече, но съгласно закона за икономията би било безполезно усилие за Учителите на нашата раса да ни инст­руктират върху необходимите характеристики за встъпване на се­демте Пътя, преди да сме усвоили и развили тези свои способности, които се изискват за преминаване по Пътя на Изпитанията, да не говорим за Пътя на Посвещенията.

Ние трябва да помним като основен факт, че преди тези Пътища да бъдат преправени, човек трябва да стане Учител на Мъдростта, да бъде Брат по Състрадание и да може с познание и любов да владее закона. Нашата сегашна задача е да се подгот­вим да извървим Пътя на Посвещението благодарение на дисцип­лината, придобита по Пътя на Изпитанията, с внимателно управ­ление на живота си, чрез съобразяване със закона (доколкото го разбираме) и посредством служене на расата. Когато постигнем освобождението, тези Пътища ще се прострат пред нас и ние ясно ще видим по кой ни предстои да продължим. Всичко в тази систе­ма е подчинено на великия закон за привличането и, следовател­но, изборът ни най-вероятно ще бъде обусловен от нашата вибра­ция, цвят и тон. По-голямата свободна воля на космичната система все пак е ограничена в известни граници, точно както е ограничена и свободната воля на системата, от която ние сме част, а също и свободната воля на човека. Посоката на нашия по-ната­тъшен прогрес ще зависи главно от вроденото ни качество.

Тук накратко ще изброим тези седем Пътя и ще извлечем някои изводи, основани на закона за съответствието, като при това не забравяме, че думите повече завоалират, отколкото осветляват смисъла, и че е невъзможно да се навлиза в подробности.

1. Път на Земно Служене.

Това е Пътят, който свързва човека с Йерархията, посветила се да служи на нашата планета и в помощ на нейните еволюции. Той включва всички онези, Които работят под егидата на Повелителя на Света, т. е. седемте групи, на които са разделени нашите Учители на Мъдростта. Не са толкова много Учителите, на Които е разрешено да следват този Път, но Те все пак са достатъчно, за да поддържат планетната еволюция в задоволително състояние. За този Път е из­вестно много повече, отколкото за другите, и още повече ще бъде открито, когато представителите на човечеството развият у себе си способността да контактуват с Братството. Неговото поле на служе­не и методите Му на работа накрая ще станат екзотерично знание и логична последица от признаването на дейността на седемте групи ще бъде откриването на училища за обучение и развитие с цел по­пълване на постовете в тях.

2. Път на Магнетичната Работа.

По този Път минават онези, които работят за овладяване на си­лите или на електричния магнетизъм в помощ на Великите от всички планове. Те управляват елементалната формираща енергия, като бора­вят с материя от всякаква плътност и вибрация. Именно Те насоч­ват великите идейни вълни и надигащите се течения на общественото мнение на астралните и на по-високите нива, където Великите работят. Голям брой хора на петия лъч, които имат за монаден Лъч този на Кон­кретното Знание, действат по тази линия на устрем. Присъщото качес­тво, заложено в типа на монадата, обикновено определя цялостната ли­ния на дейност. Един от факторите, които предизвикват това, е кармата на петия лъч. Тези монади работят с Фохата и ще продължат да го пра­вят до края на голямата манвантара. Тяхното окончателно място е в космичния ментален план, но смисълът на това твърдение едва ли ще бъде разбран предвид на все още слабото развитие на способността за абстрактно мислене.

3. Път на Обучение за Планетарни Логоси.

Пътят се разстила пред онези, Които ще изпълняват функ­циите на седемте Планетарни Логоса в следващата система и на 49-те подпланетарни Логоси, на Техните помощници и на някои други Същества, работещи в този особен отдел. Ще има седем сис­теми, макар ние да се интересуваме само от трите главни системи, от които нашата е втората главна. Всеки Чохан на лъча отбира известен брой Учители от шесто посвещение и ги обучава специално за тази работа. Особена дарба за цвят и звук плюс умение за работа с "психе", или с еволюиращите духове, предопределят този избор и правят посветения подходящ за този висок пост. Можем да кажем, че Планетарните Логоси са божествени психолози и психологията е основен предмет в обучението за този пост, макар че това е една психология все още твърде неразбираема за нас. Всеки Планетарен Логос формира на своята конкретна планета школи за развитие на помощни Логоси, където Той ги обучава за предстоящото висше служене и им дава възможност да придобият широка опитност. Дори самите Логоси се придвижват напред и Техните места трябва да бъдат заети от други.

4. Път към Сириус.

Много малко може да бъде съобщено за този Път; ще спо­менем само необикновено близките отношения между него и Плея­дите, но всяко по-нататъшно разсъждение е безсмислено. По-голя­мата част от освободеното човечество върви по този път и перс­пективата открива забележителни възможности. Седемте звезди на Плеядите бележат целта за седемте типа и това е подсказано в Кни­гата на Йов с думите: "Можеш ли да почувстваш сладкото влияние на Плеядите". В мистерията на това влияние и в тайната на слънце­то Сириус са скрити фактите за нашата космична еволюция и за развитието на слънчевата ни система.

5. Път на Лъчите.

Трудно е да намерим точно наименование за този Път, тъй като за него ни е известно твърде малко. Тръгвайки по него, посве­теният се придържа към своя собствен лъч и работи в различните царства на всички планове, изпълнявайки указанията на Повелите-ля на Света и действайки под Негово ръководство. Този Път свър­зва човека с всяка част от слънчевата система и главно с лъча на синтеза. Това е много сложен Път, защото изисква способности за владеене на най-сложна математика и геометрия, неразбираеми за нашите триизмерни мозъци. По него тръгва онзи, който придава голяма значимост на закона за вибрацията. Отначало той работи в Съвета на Повелителя на Света в Шамбала, управлявайки закона за вибрацията на собствения си лъч. След това, той става жител на друга планета (която съответства на неговия лъч), а [1-89] не на Зе­мята, освен ако не е на лъча на Планетарния Логос, който сега е неин властелин. Впоследствие, в хода на своята еволюция, той ми­нава на Слънцето, след което, овладявайки всички тайни на вибра­цията на нашата система, ще се премести в друга космична систе­ма и напускайки своя собствен лъч — който е само подлъч на космичния лъч — ще отиде на съответния космичен лъч.

Доколкото човешката еволюция в нашата система е петор­на, ние изброихме петте принципно важни Пътя, измежду които Учителят трябва да направи своя избор. Останалите два ще бъдат разгледани още по-накратко, защото по тях тръгват малцина от еволюиращите човешки синове поради необходимата за целта ви­сока точка на достижение, както и заради факта, че онези, които тръгнат по тях, окончателно излизат от системата. Тези два Пътя не водят към Сириус, както е случаят с някои други Пътища. Ще отбележим, че в системата остават четири групи, които премина­ват накрая (след далечни и неясни еони от време) към космични-те планове. Една група заминава директно към Сириус, а остана­лите две групи отиват веднага след посвещението си към космичните планове, без междинен период за работа на Земята, в систе­мата или на Сириус. Тези два Пътя са:

6. Път, на който е Самият Логос.

За всички окултни ученици, които внимателно изучават све­товните процеси в светлината на Закона за Съответствието, ще стане очевидно, че Логосът развива на космичните планове специфично вътрешно космично виждане, точно както човекът (в неговия по-малък мащаб) се стреми към подобно виждане в системата. Това може да се нарече развитие на космичното трето око. Във физичес­ката структура на окото е скрита тайна и нейното изучаване може да доведе до частично разбулване на мистерията.

Определена част от окото е ядро на гледането и апарат на самото виждане, а останалата част от него действа като предпаз­на черупка; важни са и двете части и едната не може да съществу­ва без другата. Така е и в този много по-мащабен случай — анало­гия съществува, но тя е на такова високо равнище, че думите само ще замъглят истината. Някои от човешките синове (ядро, което е постигнало много високо посвещение в предишната слънчева сис­тема) формираха езотерична група около Логоса, когато Той ре­ши да продължи Своето развитие. Така, тласкан от космичното желание за проявление и в резултат от това Си решение, Той съз­даде нашата система. Тази езотерична група остава с Логоса на атомичния, или първия план на системата, в субективната вът­решна страна, което съответства в окултен смисъл на зеницата на окото. Истинската обител на тези велики Същества се намира на космичния будхичен план.

Постепенно, с цената на упорити усилия, някои Учители са се подготвили или се подготвят да заемат мястото на изначалните членове на групата, позволявайки Им по този начин да се завърнат в космичния център, около който се въртят нашата система и по-голямата система на Сириус. Само отделни адепти постигат необходимите качества, които предполагат развитие на определен тип отклик спрямо космичната вибрация. Това означава специализира­не във вътрешното зрение и развитие в известна степен на космично виждане. По този Път по-често тръгват съществата от дева-ево-люцията, отколкото членовете на човешката еволюция. Човешки­те синове встъпват на него през дева-еволюцията, в която може да се влезе чрез преминаване към петия Път — този на Лъчите. На този Път двете еволюции могат да се слеят и впоследствие от пе­тия Път да се влезе в шестия,

7. Път на Абсолютната Синовност.

Синовността съответства (на най-висок план) на онази сте­пен на ученичеството, която наричаме "Син на Учител". Това е Синовност спрямо Същество, по-високо от нашия Логос, за Кое­то нищо повече не може да бъде казано. Това е великият контроли­ращ Път на Кармата. По този Път на абсолютната Синовност тръг­ват както Повелителите на Липика, така и всички, които са подгот­вени за тази работа и са близо до Логоса в личен, съкровен смисъл. Това е Пътят на най-близките съратници на Логоса, в Чиито ръце Той оставя отработването на кармата в слънчевата система. Те поз­нават Неговите желания, воля и цел и на Тях Той доверява изпълне­нието на повелите Си. Тази приближена на Логоса група излъчва от себе си друга специална група, свързана с още по-висш Логос.
ГЛАВА XIX

ПРАВИЛА ЗА КАНДИДАТИТЕ

Има някои формулировки и предписания, които кандидатът за посвещение трябва да изучава и да спазва. Голяма е разликата между понятията "стремящ се към Пътя" и "кандидат за посвеще­ние". Стремящият се към ученичество не е длъжен да проявява съ­щото специално отношение и дисциплина, както кандидатът за пос­вещение, и може да върви по Пътя на Изпитанията толкова дълго, колкото пожелае. Готвещият се за посвещение обаче е в друга по­зиция и след като веднъж е заявил своето желание, трябва да под­чини живота си на определени правила и строг режим, които за ученика са само нежелателни.

По-долу са изложени 14 правила, подбрани измежду серии инструкции за тези, които се стремят към първо посвещение.

ПРАВИЛО 1.

Нека ученикът опознае дълбоката пещера на сърцето. Ако там огънят гори ярко и сгрява неговите събратя, без да топли самия него, значи е дошъл часът да заяви желанието си да зас­тане пред Портала.

Когато любовта към всички същества, без оглед кои са те, започва да става факт в сърцето на ученика и да измества любовта към себе си, това е знак, че той приближава Пор­тала на Посвещението и може да направи необходимите предва­рителни обети, които трябва да бъдат положени преди неговият Учител да съобщи името му като кандидат за посвещение. Ако не го безпокои страданието и болката на низшия "Аз", ако за него не е важно дали щастието ще го срещне в пътя му или не, ако единствената цел на живота му е да служи и да пази света и ако нуждата на неговия събрат е по-важен движещ импулс от неговата собствена, тогава огънят на любовта наистина струи от съществото му и светът може да се стопли в нозете му. Тази любов трябва да е действена и изявена на практика, а не само на теория, като непроявен идеал и приятна нагласа. Тя трябва да е израснала в изпитанията и проверките на живота, така че пър­вичният жизнен импулс да е насочен към саможертва и към отх­върляне на нисшата природа.

Това е една от началните проверки. Умствената нагласа на уче­ника трябва да бъде лишена от безпокойство дали ще получи посвеще­ние или не. Не бива да се допуска егоистичен мотив. Само молбите, изпратени към Учителя чрез енергията на чистия алтруистичен мотив, се предават от Него до записващия ангел на Йерархията; само онези ученици, които се стремят към посвещение, за да увеличат способност­та си да помагат и да благославят, ще получат отклик на молбата си. Другите, които са нехайни към посвещението, няма да бъдат допуснати до окултен обред; подтикваните от егоизъм или любопитство да участ­ват в мистериите, няма да влязат през вратата, а ще останат чукащи отвън. Всички онези обаче, които са изпълнени с желание да служат и са движени от мисълта за нуждите на света, чиято лична отговорност е събудена и които са изпълнили закона, чукат и получават отговор, а молбите им се посрещат с разбиране. Те пращат зов за растяща способ­ност да помагат и той стига до ушите на Онези, Които безмълвно чакат.

Чрез този символизъм ученикът се призовава да направи така, че пустинята на физическия живот да разцъфне като роза и от гради­ната на низшето битие да се издигнат онези звуци, ухания и достатъч­но силни вибрации, които да могат да прехвърлят мост през прост­ранството, разделящо го от Портала; да укроти бурните води на емо­ционалния си живот така, че в тяхната прозрачна тиха повърхност да се отразява портала, а в низшето жизнено огледало да рефлектира духовният живот на вътрешната божественост; да прекара през огне­ното горнило всички онези мотиви, думи и мисли, които се зараждат на ментален план и са главна движеща подбуда на неговата дейност. Когато тези три аспекта на проявеното Его (или на вътрешния Бог) бъдат поставени под контрол и са координирани и приложени, тогава, макар и неосъзнато за самия него, зовът на ученика за отваряне на вратата ще бъде чут. Когато по-нисшият живот на физически план е оплодотворен, емоционалният е стабилизиран, а менталният — тран­сформиран, тогава нищо не ще попречи резето на вратата да бъде вдигнато и ученикът да мине през нея. Само синхронизирането на чо­вешката вибрация с тази, която лежи зад портала, предизвиква него­вото отваряне и когато жизнената тоналност на ученика стане съзвучна с тази на йерархичния живот, вратите ще започнат да се отва­рят една след друга и нищо не ще осуети този процес.

Това е съвет към ученика да помни своята отговорност към оно­ва множество от по-малки животи, които в своята съвкупност съставят неговото троично тяло на проявление. Това прави еволюцията възмож­на и така всеки живот в различните природни царства изпълнява (съз­нателно или несъзнателно) своите функции за правилно енергизиране на това, което е за него същото, което е планетата за Слънцето. Така Логоичният план ще продължава да се разгръща с по-голяма точност. Царството Божие е вътре и дългът на този скрит Управител е двуаспектен: на първо място — към животите, които формират физическото, астралното и менталното му тяло; и на второ — към макрокосмоса, т. е. към света, от който микрокосмосът е една безкрайно малка частица.

За да изпълни тази препоръка, кандидатът трябва да извър­ши две пеша:

Първо, да изучи произхода си, да осмисли своята истинска, окултно разбрана психология, и научно да разкрие реалната приро­да на Егото, или на действащия в причинното тяло висш "АЗ". Освен това, той трябва да утвърждава на физически план (с посредничест­вото на трите по-нисши тела) своята вродена божественост и да про­явява в неотклонно растяща степен нейната същностна ценност.

Второ, да изучава устройството на човека, да разбере взаимо­зависимостта и взаимовръзката между всички живи неща, да си изяс­ни как функционира висшата природа и как да постави под кон­трол по-малките животи, съставящи тези три тела на проявление. Така Слънчевият Повелител, вътрешната Реалност, Синът на Отца, Мислителят на своя собствен план, става посредник между земното и онова, което има обител в Слънцето. Два стиха от Християнската Библия съдържат част от тази идея и учениците от Запада могат да намерят за полезно да медитират върху тях: "Царствата на този свят стават царство на нашия Господ и Неговия Христос". "О, Господи, Боже наш, и други богове освен Теб са имали власт над нас, но само чрез Теб ще славим името Ти." Последният стих е изключително интересен, защото илюстрира заглушаването на по-ниския звук и творческа сила от страна на това, което има по-висш произход.

Това правило може да бъде тълкувано като банална препо­ръка към всеки ученик да бъде строг вегетарианец. Когато месото е включено в диетата, низшата природа се задръства, натежава и вътрешният пламък не може ярко да свети. Това е най-строгото правило за кандидатите и то не може да бъде нарушавано. Стремя­щите се имат право да избират дали да ядат месо или не (според предпочитанията си), но на известен етап от пътя яденето на месо от какъвто и да е вид трябва да бъде спряно и да се обърне най-голямо внимание на диетата. Ученикът може да се ограничи до зеленчуци, зърнени храни, плодове и черупкови [орехи, лешници, фъс­тъци — бел. ред.]. Само така може да бъде изграден желаният тип физическо тяло, което да издържи влизането на истинския чо­век, който е стоял в своите фини тела пред Посветителя. Ако кан­дидатът не направи това и реши да приеме посвещение без необхо­димата подготовка, физическото му тяло ще бъде увредено от енер­гията, изливаща се през мощно стимулираните центрове, и това ще породи голяма опасност за мозъка, гръбнака или сърцето.

Освен това трябва да се помни, че не могат да се установят твърди и окончателни правила, с изключение на основното правило за всички кандидати за посвещение, а именно — абсолютната забра­на за консумация на месо, риба, ферментирали течности и тютюн. Желателно е също така изключване на яйцата и сиренето от диета­та, но това в никакъв случай не е задължително. На всички, които развиват някакъв тип психични способности, се препоръчва да из­бягват яйцата и да консумират много малко сирене. Млякото и мас­лото са в друга категория и мнозина от посветените и кандидатите намират за необходимо да ги оставят в диетата си. Срещат се и изк­лючителни хора (много малко на брой), които могат да живеят и да поддържат пълната си физическа енергия с диетата, посочена в пре­дишния абзац, но това е въплъщение на идеалното, а както знаем идеалът рядко е постижим в сегашния преходен период. В тази връзка трябва да подчертаем две неща: Първо, необходимостта всички кандидати да имат здрав ра­зум; този фактор често липсва, а учениците винаги трябва да пом­нят, че неуравновесените фанатици не са желани членове на Йе­рархията. Балансът, точното чувство за пропорция, верният поглед за обкръжаващите условия и нормалният здрав разум са белезите на истинския окултист. Когато е налице и неподправено чувство за хумор, много от опасностите ще бъдат избегнати.

Второ, разбиране за фактора време и умение за бавно въвеж­дане на промените в диетата и в жизнените навици. Всичко в природа­та прогресира бавно и кандидатите трябва да усвоят окултната истина на съвета: "Бързай бавно!". Процесът на постепенното отстра­няване е път на мъдростта и този преходен етап трябва (при идеални условия, които рядко съществуват) да покрие периода, наричан от нас етап на стремящия се, така че човек да постигне необходимото изчис­тване в диетата още преди да е станал кандидат за посвещение.

Ученикът, който се стреми да прекрачи Портала на Посвеще­нието, не може да направи това, преди да е опознал силата както на речта, така и на мълчанието. Това твърдение има по-дълбоко и ма­щабно значение, отколкото може да изглежда, защото то съдържа (при правилно тълкуване) ключа към проявлението, към същността на големите цикли и към целта, лежаща в основата на пралайя. До­като човек не разбере значимостта на произнесената дума и не овла­дее безмълвието на висшите сфери, за да постигне желания резултат на един или друг план, той не ще бъде приет в тези царства, където всеки звук и всяка казана дума предизвикват мощни резултати в ня­какъв тип материя, енергизирана от два главни фактора:

а) От мощна, научно приложена воля;

б) И от правилен, пречистен в огньовете мотив.

Адептът е творец в менталната материя, създател на импул­си на ментален план, чрез които предизвиква резултати в астрално-то или физическото проявление. Тези резултати са мощни и ефек­тивни и оттук произтича необходимостта техният създател да бъде чист в мисълта си, точен в думите си и умел в действията си. Когато кандидатът осъзнае тези идеи, незабавно ще последват важ­ни промени във всекидневния му живот, които (за целите на практи­ческото използване) могат да бъдат изброени като следните:

а) Мотивите ще бъдат внимателно изследвани и ще се пра­ви задълбочена проверка за произхода на импулсите. Така през пър­вата година от подготовката си за посвещение, кандидатът трябва три пъти дневно да прави писмен отчет за изследването върху мо­тивите, или движещите сили на своите действия.

б) Речта ще бъде наблюдавана и ще има стремеж да се избяг­ват всички недобри, ненужни и безполезни думи. Ефектът от казани­те думи ще бъде изучаван и съпоставян с първоначалните импулси, които във всички случаи предизвикват действия на физически план.

в) Кандидатите ще овладяват мълчанието и ще се стремят да поддържат пълна дискретност относно себе си, окултната си работа и знание, делата на ближните и работата на окултната им група. Премерена свобода в речта ще е разумна и позволена само в кръга на групата или при връзките с висшестоящите. Има време за говорене и то идва, когато на групата трябва да се помогне с разум­ни думи, с внимателен намек за положението (добро или лошо), и с пестеливи, но необходими думи за вътрешния живот към някой брат, към някой висшестоящ, или към групата от официални лица в слу­чаите, когато братът може би затруднява групата с някоя своя грешка или би допринесъл повече, ако му се възложи друга работа.

г) Ще бъде изучаван ефектът от Свещената Дума и създава­ни мъдри условия за нейното използване. Ще се наблюдава звуче­нето на Думата и нейното въздействие върху специален езотеричен център (в никакъв случай не върху физически център) и така животът ще бъде повлиян и регулиран.

Необходимо е кандидатите за посвещение сериозно да се за­емат с изучаване на звука и думите, свещени или обикновени. Това е въпрос, с който трябва задълбочено да се занимават и всички окулт­ни групи,

Това е много трудно правило и в него се съдържат елементи на опасност за човека, встъпил твърде рано по финалния път. Това може да бъде тълкувано като препоръка към потенциалния посве­тен да развие донякъде вибрацията в седемте центъра на главата и така да увлече в повишена вибраторна активност седемте центъра на етерното тяло, като заедно с това въздейства чрез реципрочна вибрация върху седемте физически центъра, които неизбежно се стимулират, когато етерните центрове достигнат максималната си вибрация. Не е необходимо повече да се задълбочаваме в това, ос­вен за да напомним, че когато седемте центъра в главата започнат да отговарят на Егото, тогава следните седем центъра, а именно:

1. Главовият (разглеждан като цяло),

2. Сърдечният,

3. Гърленият,

4. Слънчевият сплит,

5. Основата на гръбнака,

6. Далакът,

7. И репродуктивните органи

също биват повлияни, но по посока на пречистването и конт­рола. Това оказва въздействие върху определени физически органи, чрез които човек функционира на физически план и тогава, напри­мер, той може съзнателно да прехвърля съзидателната енергия и огън от репродуктивните си органи към гърлото или чрез съзнателен кон­трол над сърцето да предизвика летаргия на физическото си тяло. Това не се постига с практикуване на Хата Йога или с концентрация на вниманието върху физическите органи, а с развиване на контрола чрез вътрешния Бог, Който работи чрез центъра на главата и така доминира над всичко останало.

Така кандидатът насочва цялата си енергия към развитието на духовния живот, което развитие ще бъде резултат от правилно мисле­не, медитация и служене. Задълбочено изучавайки всичко, което тряб­ва да се знае за енергията и нейните фокусни точки, той ще съгласува битието си така, че животът на духа да може свободно да протича през него. Засега това изучаване може да бъде безопасно само ако се из­вършва в група и под ръководството на учител; учениците се задължа­ват да не правят експерименти в живота си чрез непредпазлива игра с огньовете на тялото. Те трябва само да постигнат разбиране по ВЪПРОСА на теоретично равнище и да водят живот на служене.

Центровете ще се развиват нормално само когато кандида­тът се старае да обича съвършено (истински и действено) брата си, да служи с цялото си сърце, да мисли и познава, и бдително да се самонаблюдава. Заедно с това, той трябва да записва всичко случва­що се във вътрешния му живот, което му изглежда свързано с еволю­цията на центровете. Тези записки могат" да бъдат прегледани от Учи­теля, коментирани и обобщени, и част от така придобитата информация да бъде запазена, за да е на разположение на групата. Така може да бъде натрупан голям обем от полезно знание.

Кандидат, който злоупотребява със знанието или се отдава на.такива практики като "дишане за развитие" и концентриране вър­ху центровете, неизбежно ще се провали в стремежа си да достигне Портала и ще плати с цената на умопомрачение, неврастенични състояния и различни физически заболявания.

ПРАВИЛО 9.

Нека ученикът се слее с кръга на другите си "А3"-ове. Нека ги обедини един цвят и се прояви единството им. Само когато гру­пата е известна и осезаема, енергията момее мъдро да се излъчва.

Това, което всички ученици и кандидати за посвещение тряб­ва да направят, е да намерят конкретната група служители, към която принадлежат на вътрешен план, да я разпознаят на физичес­ки план и да се присъединят към нея в служба на расата. Това раз­познаване ще се основава върху:

а) Единството на целта;

б) Еднаквата вибрация;

в) Идентичността в отношението към групата;

г) Дълготрайните кармични връзки;

д) Способността за хармонично сътрудничество.

На пръв поглед това може да изглежда едно от най-лесните правила, но на практика нещата стоят иначе. Грешки се допускат лесно и проблемът за хармоничната работа и груповото изравнява­не съвсем не е толкова прост, колкото ви се струва. Дори когато са налице егоична вибрация и връзка, външните личности могат да се окажат дисхармонични. В този случай кандидатът трябва да засил­ва властта на Егото върху личността си, така че езотеричната групова връзка да се прояви и на физически план. Това той ще пос­тигне чрез дисциплиниране на собствената си личност, а не като коригира събратята си.

Това правило ни насочва към работата по окултното разслед­ване, което всеки кандидат за посвещение трябва рано или късно да извърши. Макар че не е безопасно за непосветения да се намесва в паралелната еволюция на девите, той все пак трябва и може да изс­ледва прилаганата от строителите процедура и използваните от тях методи за възпроизвеждане от архетипа — през етерния план — на това, което наричаме физическо проявление. Техните групи трябва до известна степен да бъдат изучени теоретически и да се изследват звуците, които ги въвличат в активност. Това, следователно, предпо­лага организирано изучаване от всички кандидати на:

1. Целта на звука.

2. Езотеричното значение на думите, граматиката и синтаксиса.

3. Законите на вибрацията и електричеството, както и множес­тво допълнителни теми, които разглеждат проявлението на божестве­ността и съзнанието чрез посредничеството на дева-субстанцията и дейността на контролиращите деви. Ще бъдат изследвани законите на макрокосмоса и ще се изясни съответствието между дейностите на микрокосмоса и активното проявление на макрокосмоса.

ПРАВИЛО 11.

Нека ученикът пренесе огъня от низшия триъгълник към висшия и да пази това, което е създадено от огъня на средната точка.

Това е препоръка към посветения да контролира сексуалния си импулс и да премества огъня, който сега най-често витализира органите за възпроизводство, към гърления център, като по този начин развива творчество на ментален план с посредничеството на ума. Това, което се сътворява, трябва обаче да бъде подхранвано и поддържано от природната любяща енергия, извираща от сърдеч­ния център.

Въпросният нисш триъгълник е съставен от:

1. Слънчевия сплит;

2. Основата на гръбнака;

3. Репродуктивните органи.

Докато висшият, както беше споменато, е очертан от:

1. Главата;

2. Гърлото;

3. Сърцето.

Това правило може да бъде изтълкувано от повърхностния чи­тател като съвет за целомъдрен живот и даване на обет от страна на кандидата за въздържане от всякакво физическо проявление на сексу­алния импулс. Това обаче не е така. Мнозина посветени са постигнали целта си, като същевременно естествено и мъдро са поддържали брачни отношения. Посветеният се ръководи от особена умствена нагласа, според която всички форми на проявление са божествени, а физичес­кият план е също такава форма на божествено изражение, както и все­ки от по-висшите планове. Той разбира, че по-нисшата изява на бо­жественото трябва да влезе под съзнателния контрол на тази вътреш­на божественост, че всяко действие и постъпка би трябвало да се държат в юзда и да се обуславят от стремежа за изпълнение на дълга, а физическият носител да бъде използван така, че това да е от полза за групата и в помощ на духовния й напредък, както и да съдейства за най-доброто изпълнение на закона.

Не може да се отрече, че на определен етап човек може да бъде посъветван да усъвършенства контрола по дадена линия чрез временно въздържание, но това е само междинна цел, която ще бъде последвана от етапи, когато (след като контролът вече е постигнат) човекът ще проявява в съвършенство атрибутите на божествеността чрез физическото тяло и всеки център ще бъде използван нормално и разумно, съдействайки за изпълнение целите на расата.

Нерядко посветени и Учители участват в брачни отношения и изпълняват нормалните си задължения на съпрузи, съпруги и домаки­ни, но всичко е контролирано и регулирано от целта и намерението и никой не е доминирай от страст и желания. В съвършения човек на физически план всички центрове са под пълен контрол и тяхната енер­гия е използвана целесъобразно; когато главен фактор е духовната воля на вътрешния Бог, се наблюдава единство на усилието на всички плано­ве и на всички центрове за висшето благо на максимален брой хора.

Засегнахме този въпрос, защото много ученици се заблуж­дават в тази материя и си изработват умствена нагласа, която води или до пълно атрофиране на цялата нормална физическа природа, или до разпуснатост под предлог за "стимулиране на центровете", което засилва астралното развитие. Истинският посветен се позна­ва по разумната си и пречистена от грехове нормалност, по после­дователното си съобразяване с това, което е най-добро за групата, по изпълнението на груповите закони на страната, по себеконтрола и въздържането от всякакви ексцесии, и по примера, който дава на ближните с духовния си начин на живот, с нравствената си чистота и с жизнената си дисциплина.

При първо четене това правило изглежда лесно за тълкуване — то видимо препоръчва на кандидата да използва ръцете си за слу­жене, а нозете си за изпълнение на йерархичното поръчение, като заедно с това развива ясновидство. Истинският смисъл на този текст обаче е много по-езотеричен. Окултно разбрано, "използването на ръцете" означава прилагане на чакрите (или центровете) на дланите:

а) За лечение на телесни заболявания;

б) За благославяне, т. е. лечение на емоционални болести;

в) За молитвено издигане на ръцете, или за използване на центровете на дланите по време на медитация с цел манипулиране на менталната материя и потоци.

Тези три точки заслужават внимателно обмисляне и учени­ците от Запада могат да научат много, ако проследят живота на Христос и методите Му за използване на ръцете. Повече тук не може да бъде казано, защото темата е много широка и е невъзмож­но да се вмести в този кратък коментар.

"Знакът на пратеника" върху стъпалата ни насочва към доб­ре познатия символ — крилата върху петите на Меркурий. Учени­ците от окултните школи могат да научат доста по тази тема, ако се постараят да съберат всичко, което е казано за Пратеника на Боговете, като при това задълбочено осмислят информацията, натрупана от учениците по астрология за планетата Меркурий и от окултните ученици за вътрешния кръг.

Повърхностно погледнато, изразът "окото, което гледа между двете" е намек за третото око, използвано при ясновидството, но всъщ­ност смисълът на тази фраза е много по-дълбок и е скрит във факта, че:

а) Вътрешното виждане е това, което всички себесъзнаващи се същества — от Логоса до човека — последователно развиват.

б) Егото, или висшият "АЗ", е за Монадата същото, което е тре­тото око за човека, и затова то е описано като гледащо между Монада­та, или духовния "АЗ", от една страна, и личностния "Аз" — от друга.

Следователно, в най-пълния си смисъл това правило подтиква кандидата да развива себесъзнание и да се учи да функционира в причинното тяло на висшите нива на менталния план, контролирай­ки оттам по-нисшите проводници и виждайки ясно всичко, което може да се обозре в миналото и бъдещето на трите свята.

ПРАВИЛО 13.

Четири неща трябва да изучи и усвои ученикът, преди да му бъде доверена най-съкровената тайна: първо, законите на излъчва­нето; второ, петте значения на магнетизирането; трето, трансмутацията, или изгубената тайна на алхимията; и четвърто — първата буква на съобщената Дума, или тайното егоично име.

Това правило не може да бъде разгледано по-обширно, тъй като се отнася до теми и мистерии твърде мащабни, за да можем да ги обсъдим тук. То е включено в тези правила, само за да послужи като тема за медитация, изучаване и групова дискусия.

Тези пет думи се отнасят до това, което християнинът умес­тно нарича освещаване на трите главни сетива и тяхното използва­не за еволюцията на вътрешния духовен живот; след това се прила­га всичко научено и проверено и така се постигат плодовете на ов­ладяното знание.