ГЛАВА VII ПЪТЯТ НА ИЗПИТАНИЯТА

Пътят на Изпитанията предхожда Пътя на Посвещението или Светостта и бележи този период от живота на човека, когато той застава определено на страната на еволюционните сили и се заема с изграждането на своя характер. Човек се взема в ръце и започва да формира липсващите му качества, като усърдно се стреми да постави личността си под контрол. Той съзнателно изгражда при­чинното си тяло, попълва всички празноти в него и се стреми да го направи подходящо обиталище за Христовия принцип. Твърде ин­тересна е аналогията между преднаталния период в развитието на човешкото същество и фазите на утвърждаване на вътрешния дух. Тя може да бъде представена по следния начин:

1. Зачатието съответства на индивидуализацията.

2. Деветмесечната бременност отговаря на колелото на живота.

3. Раждането е аналог на първото посвещение.

Пътят на Изпитанията съответства на късния период на бре­менността, на вграждането на Христовото начало в сърцето на бе­бето. При първото посвещение това бебе започва своето странст­ване по Пътя. Първото посвещение е само началото. Била е изгра­дена някаква структура на правилен живот, мислене и поведение, която ние наричаме характер. Сега тя трябва да бъде оживотворена и заселена. Текерей добре е описал този процес на изг­раждане със следните често цитирани думи:

"Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш на­вик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба."

Безсмъртната съдба на всеки от нас е да постигне съзнание за висшия "АЗ", а впоследствие и за Божествения Дух. Когато формата е готова и Соломоновият храм е изграден в каменоломната на личнос­тния живот, тогава Христовият живот влиза и славата на Повелителя осеня храма. Формата започва да вибрира. В това е разликата между чистата теория и превръщането й в част от себе си. Някой може да има съвършена външност, но да му липсва живот. Животът може да бъде моделиран по божествено подобие и да се получи отлично копие, но да му липсва вътрешният Христов принцип. Зародишът е налице, но е в спящо състояние. И когато той бива разбуден и доведен до раждане, тогава първото посвещение е постигнато.

Вървейки по Пътя на Изпитанията, човек се научава прин­ципно да познава себе си, да открива слабостите си и да ги преодо­лява. Отначало го учат как да работи като невидим помагач и това често заема няколко живота. По-късно, когато покаже напредък, той може да бъде насочен към по-специална дейност. Усвоявайки основите на Божествената Мъдрост, човек достига финалните сте­пени в Двореца на Учението. Той е наблюдаван от Учител и за под­готовката му се грижи един от учениците на този Учител, или ако е многообещаващ — някой посветен.

Класовете с приетите ученици и с тези, които са на изпита­ние, са водени от посветени от първа и втора степен всяка нощ между 22 и 05 часа навсякъде по света, така че да се осигури непре­къснатост на обучението. Събирането става в Двореца на Учение­то и методите са почти същите, както в големите университети — лекции, експериментална работа, изпити и постепенно прид­вижване нагоре, ако тестовете бъдат издържани. Известен брой Его-та, намиращи се по Пътя на Изпитанията, посещават отдел, анало­гичен на гимназия; други са взели матура и са приети в универси­тет. Обучението завършва с получаване на посвещение и новопосветеният влиза в Палата на Мъдростта.

Напредналите Егота и тези с духовна насоченост, които се приближават към Пътя на Изпитанията, са инструктирани от учени­ци, но понякога големи класове са водени и от посветени. Тяхната работа е по-елементарна, макар и окултна от светска гледна точка, тъй като те са обучавани (под наблюдение) да бъдат невидими пома­гачи. По правило невидимите помагачи се избират измежду напред­налите Егота. Онези, които са много напреднали, както и встъпили­те по Пътя на Изпитанията и близки до посвещението, често вършат това, което може да се опише като работа в рамките на отдела, къде­то те формират групи от помощници към Членовете на Йерархията.

Методи на обучение

Три отдела ръководят и бдят над трите сфери на човешкото развитие.

Първо: Обучението има за цел да укрепва дисциплината на живота, формирането на характера, развитието на микрокосмоса според космичните замисли. Човек се учи да познава себе си; той започва да се разглежда като сложно и завършено цяло, като точно миниатюрно копие на външния свят. Изучавайки законите на собственото си същество, човек стига до разбирането за "А3"-а и за основните закони на системата.

Второ: Наставленията се дават като към макрокосмос, с цел разширяване на разбирането за процесите в Космоса. Човек полу­чава информация за природните царства, за управляващите ги за­кони и как те се проявяват във всички царства и на всички пла­нове. Той натрупва богат запас от общо знание и когато стигне до предела му, човек бива посрещнат от онези, които го водят към енциклопедичното знание. Когато е постигнал целта, човек може да не знае за всяко отделно нещо, което трябва да се познава в три­те свята, но ще му е известен начинът и пътят за неговото научава­не — източниците на знание и резервоарите от информация са в ръцете му. Един Учител може по всяко време да открие всичко по всяка тема, без ни най-малко затруднение.

Трето; Дават се разяснения по т. нар. синтез. Тази информа­ция е достъпна само при координираност на интуитивния провод­ник. Това е окултно разбиране за закона на гравитацията, или прив­личането (основен закон на тази втора слънчева система) с всички­те му естествени последствия. Ученикът осмисля значението на окултното сцепление и на онова вътрешно единство, което поддър­жа системата като еднородна единица. Главната част от това обу­чение се дава след третото посвещение, но началото се поставя значително по-рано.

Учители и ученици

Учениците и напредналите Егота по Пътя на Изпитанията получават сега обучение с две конкретни цели:

а) Да се провери тяхната пригодност за специалната работа, която им предстои в бъдеще, като характерът на тази дейност е известен само на Водачите на расата. Оценява се умението им да живеят в общност, с оглед подходящите да бъдат привлечени в ко­лонията на шестата подраса. Проверява се и способността им да работят в различни направления (често неразбираеми за нас сега), които обаче с напредване на времето ще стават утвърдени методи на развитие. Учителите се интересуват от онези индивиди, у които интуицията е достигнала еволюционна точка, показателна за нача­лото на координацията на будхичния носител, или (за да бъдем точни) е достигнала състояние, при което молекулите на седмия подплан на будхичния план стават видими в аурата на Егото. Кога­то това е постигнато, Те могат да продължат с доверие работата по обучението, знаейки, че преподаваните факти ще бъдат разбрани.

б) Сега обучение се дава на особена група хора, които са дош­ли във въплъщение в този критичен период от световната история. Те идват почти едновременно по целия свят, за да работят за свърз­ване на двата плана — физическия и астралния, чрез етерния.

Това твърдение заслужава дълбок размисъл, защото загатва за работата, която мнозина от по-младото поколение са дошли да извършат. За подобно свързване на двата плана са необходими хо­ра, които са поляризирани в менталните си тела (или ако не са по­ляризирани там, поне да са добре оформени и балансирани), така че да могат безопасно и разумно да извършват такъв тип дейност. Търсят се най-вече хора, в чиито носители може да бъде открита известна част от атомичната материя на подплана, което позволя­ва да се прокара пряка връзка между висшето и низшето през атомичното сечение на причинното тяло. Никак не е лесно да се опи­ше този процес с думи, но диаграмата на стр. 27 от книгата на Ани Безант "Изучаване на съзнанието" може да се окаже полезна за изяс­няване на някои смущаващи въпроси.

Обсъждайки темата за Учителите и Техните ученици, ние трябва да разберем две неща:

Първо, че Йерархията не допуска напразна загуба на енер­гия, защото съблюдава закона за икономията. Всеки разход на сила от страна на Наставника или Учителя се прави след мъдро пред­виждане и разграничаване. Както не възлагаме на университетски преподаватели да обучават начинаещи, така и самите Учители не работят индивидуално с хората, докато те не достигнат определе­но еволюционно ниво и не станат способни да се ползват от Техни­те напътствия.

Второ, трябва добре да се помни, че всеки от нас е разпозна­ван по яркостта на светлината му. Това е окултен факт. Колкото по-фина е материята, формираща нашите тела, толкова по-ярко ще сияе вътрешната ни светлина. Светлината е вибрация и нейното из­мерване показва достигнатата от учениците еволюционна степен. Нищо не може да спре прогреса на човека, който се стреми към пречистване на своите проводници. Вътрешната му светлина ще блести все по-ярко в хода на пречистващия процес, докато накрая атомичната материя стане преобладаваща и славата на вътрешния човек засияе в цялото си величие. Ние всички сме оценявани и сте­пенувани (така да се каже) според силата на светлината, скоростта на вибрацията, чистотата на тона и яркостта на цвета. Кой ще бъде наш Учител зависи именно от тази степенуваща оценка. Тайната се крие в сходството на вибрациите. Много често ни е казвало, че ако искаме достатъчно силно, Учителят ще се появи. Ако формираме вярна вибрация и се настройваме към точния ключ, нищо не ще ни попречи да намерим Учителя.

Групите от Егота се формират:

1. Според техния лъч;

2. Съгласно техния подлъч;

3. Според честотата на вибрацията им.

За целите на класифицирането те се групират:

1. Като Егота, съгласно егоичния лъч;

2. Като личности, според подлъча, който управлява лич­ността.

Всички те са класифицирани по степени и са водени на от­чет. Учителите имат Архивни Зали със система за подреждане в нива и степени (неразбираема за нас поради гигантския обхват и неимоверната й сложност), които служат за хранилища на тези кар­ти. За тях се грижи Чоханът на Лъча,* като всеки лъч има свой на­бор от карти, разделени по секции — съответно за въплътените, развъплътените и съвършените Егота, — които на свой ред попадат под грижите на по-нискостоящи пазители. Повелителите на Липи-ка (с Тяхната голяма група от помагачи) са най-честите ползватели на тези карти. Много развъплътени Егота, чакащи инкарнация или току-що напуснали земята, посвещават времето си в небесата, за да помагат в тази важна дейност. Въпросните Архивни Зали се на­мират предимно в най-ниските нива на менталния план и в най-високите равнища на астралните сфери, което ги прави леснодос­тъпни и най-пълноценно използваеми.

Посветените получават обучение пряко от Учителите или от някои големи деви, или ангели. Това става обикновено през нощ­та в малки класове или индивидуално (ако случаят изисква това) в личния кабинет на Учителя. Даденият метод се прилага за пос­ветени във въплъщение или във вътрешните планове. Ако са на причинни (каузални) нива, те получават напътствия по всяко не­обходимо време пряко от Учителя към Егото, намиращо се в при­чинните сфери.

Учениците са обучавани на групи в ашрама на Учителя, или ако са въплътени — в класна стая през нощта. Наред с тези редовни събирания, с цел да получи пряк инструктаж от Учителя или поради някаква особена причина, ученикът може да бъде извикан в кабинета на Учителя за личен разговор. Това се случва, когато Учителят иска да види ученика, за да му изкаже похвала, предуп­реждение или да прецени дали посвещението е желателно. Глав­ната част от обучението на ученика е поверено в ръцете на някой посветен или по-напреднал ученик, който наблюдава своя млад­ши брат, отговорен е пред Учителя за неговия напредък и редовно докладва за развитието му. Кармата е главният арбитър на този тип отношения.

Сега, предвид острата световна необходимост, се прила­га малко по-различна политика. Някои ученици получават ин­тензивно обучение от Учители, Които досега не са приемали ученици. Тежестта на работата, падаща върху приемащите Учи­тели, е толкова голяма, че Те поверяват някои от най-обещава­щите Си ученици на други Учители, като ги събират за кратко време в малки групи. Този експеримент цели интензифициране на обучението и подлагане на ученици, а не на посветени, на чес­тата и силна вибрация на Учителя. Макар и рискован, ако опи­тът се окаже успешен, той ще открие пътища за оказване на по-действена помощ за расата.
ГЛАВА VIII

УЧЕНИЧЕСТВО

Описание на ученика

Ученик е този, който освен всичко друго, е дал обет:

а) Да служи на човечеството;

б) Да съдейства за изпълнение плана на Великите, както го разбира и по най-добрия възможен за него начин;

с) Да развива силата на Егото и да разширява съзнанието си, докато започне да функционира на трите плана в трите свята и в причинното тяло; да следва водачеството на висшия "АЗ", а не диктата на троичното си низше проявление.

Ученик е този, който започва да разбира груповата работа и да измества центъра на активност от себе си (като ос, около която се върти всичко) към груповия интерес.

Ученик е този, който осъзнава както относителната незна­чителност на всяка единица съзнание, така и нейната огромна важ­ност. Неговият усет за пропорция е балансиран и той разглежда нещата обективно; вижда хората такива, каквито са; самоосъзнава се като вътрешно тъждествен и се стреми да прояви дълбоката си същност.

Ученикът разбира жизнената или силовата страна на приро­дата. Формата не привлича вниманието му. Той работи със сила и чрез сила; опознава себе си като силов (енергиен) център вътре в по-голям силов център и разбира отговорността си за насочва­не на енергията, която минава през него към каналите, чрез които носи полза на групата.

Ученикът знае, че (в по-голяма или по-малка степен) той е преден пост на съзнанието на Учителя и Го разглежда:

а) Като негово собствено егоично съзнание;

б) Като център на групата и като фактор, който оживотворя-ва частите й и ги сплотява в еднородно цяло.

Ученик е този, който премества съзнанието си от личност­ното към безличностното и в преходния стадий изтърпява по необ­ходимост много трудности и страдания. Те възникват, защото:

а) Низшият "Аз" на ученика се бунтува срещу трансмутацията;

б) Най-близкото обкръжение на човека — приятели или семейство, въстават срещу растящата му безличностност. Те не же­лаят да се отъждествяват с него в жизнената сфера и се дистанци­рат там, където са засегнати желанията и интересите им. Законът обаче е неумолим и само в същностния живот на душата може да бъде познато истинското единство. Откритието за същността на формата е съпроводено с много мъка за ученика, но пътят в крайна сметка води до съвършеното единение.

Ученик е този, който осъзнава своята отговорност към всички единици, попадащи под неговото влияние. Това е отговорност за сътрудничество с плана на тяхната еволюция, изискваща от него да разширява съзнанието им и да ги учи на разликата между реалното и нереалното, между живота и формата. Това той прави най-лесно като проявява в собствения си живот всичко, което е негова цел, обект и център на съзнание.

Работата, която трябва да бъде извършена

Ученикът следователно се стреми към:

Чувствителен отклик спрямо вибрацията на Учителя.

Практическа, а не само теоретична чистота на живота.

Свобода от безпокойство. Не забравяйте, че тревожността се корени в личността и е показател за липсата на безстрастие и силната готовност за отклик спрямо вибрациите на нисшите све­тове.

Изпълнение на дълга. Тази точка включва безстрастно из­пълнение на всички задължения и съответно внимание към кармичните дългове. Специално ударение (за всички ученици) трябва да се поставя върху ценността на безстрастието. Разполагайки с развит ум, съвременните ученици не страдат от недостиг на разг­раничителна способност, но липсата на безстрастие се среща мно­го често. Трябва да се постигне състояние на съзнанието, при кое­то да е налице устойчив баланс, без доминиране на болката или удоволствието, които са изместени от радост и блаженство. Това трябва добре да се разбере, защото е абсолютно наложително да проявяваме по-голям стремеж към безстрастие.

Изучаване на Кама-манасното тяло (тялото на желанието-ум). Това е наистина необходимо, защото то по много причини е най-важ­ното тяло в слънчевата система, доколкото разглеждаме човешкото същество в трите свята. В следващата система менталният носител на себесъзнателните единици ще заеме място, аналогично на това, което физическото тяло е имало в предишната слънчева система.

Освен това, той трябва да работи научно върху изграждане­то на физическото си тяло. Това означава да се стреми при всяко въплъщение да формира тяло, което да му служи като все по-до­бър проводник на силата. Затова няма нищо непрактично в даване­то на информация за посвещенията, както може би някои си мис­лят. Няма такъв час на деня, когато тази цел да не може да бъде видяна и работата по подготовката — прекратена. Едно от най-великите средства за практическо развитие, дадено в ръцете на сред­ните и напредналите хора, е инструментът на РЕЧТА. Онзи, който подбира думите си, говори с алтруистична цел и разпространява енергията на Любовта чрез езика, прави бързо началните стъпки в своята подготовка за посвещение. Речта е най-окултното проявле­ние в битието; тя е средство за съзидание и проводник на сила. Сдържаността по отношение на думите (езотерически разбрано) води до съхраняване на силата. Заедно с това, любовта на слънче­вата система — т. е. силата, която предпазва, укрепва и стимулира — се разпространява чрез употребата на правилно подбрани и из­речени думи. Само онзи, който разбира тези два аспекта на речта, получава правото да застане пред Посветителя и да извлече от то­ва Присъствие известни звуци и тайни, доверени му след като е дал обет за мълчание.

Ученикът трябва да умее да запазва равновесие пред лицето на злото. Той се учи да мълчи пред страданията на света, тъй като няма време за губене в безполезни жалби и показна скръб, а е приз­ван да облекчава бремето на света и да работи, без да прахосва енергията си в приказки. Той обаче трябва и да говори, когато е необходимо да изрази подкрепа, като използва езика за конструк­тивни цели. Ученикът е готов да изразява силата на любовта на света, така че тя да тече през него натам, където ще служи най-добре за облекчаване на товара и снемане на бремето; той знае, че в хода на човешката еволюция любовта между половете с нейните проявления ще бъде издигната на по-висок план. Тогава с помощта на произнесена дума, а не чрез изразяване на физически план (как­то е сега), ще дойде разбирането за истинската любов, обединява­ща всички, които са единни в служенето л стремежите си. Тогава любовта между човешките единици ще приеме формата на про­изнесената реч за целите на съзиданието на всички планове, а енер­гията, която сега у мнозинството намира израз чрез най-ниските (репродуктивни) центрове, ще бъде издигната към гърления цен­тър. Това все още е далечен идеал, но дори и сега някои хора са в състояние да го съзрат и да се опитат — чрез обединено служене, любящо сътрудничество и общност в устрема, мисълта и усилията — да му придадат макар и приблизителни очертания и форми.

Групова връзки

Трънлив е пътят на ученика — бодли преграждат всяка него­ва стъпка и трудности го срещат на всеки завой. Все пак движени­ето по пътя, преодоляването на трудностите, всеотдайната грижа за доброто на групата, съответното внимание към индивидите и тяхното еволюционно развитие — всичко това постепенно ни приб­лижава към целта. Появява се СЛУЖИТЕЛ на расата. Той е такъв, защото няма собствени цели на които да служи, и низшите му об­вивки не излъчват вибрации, които могат да го отклонят от избра­ния път. Той служи, защото познава същността на човека; работей­ки в продължение на много животи с индивиди и групи, той посте­пенно е разширявал областта на своите усилия, докато събере око­ло себе си онези единици съзнание, които може да енергизира и чрез които ще реализира плановете на висшестоящите. Такава е крайната цел, но междинните етапи са пълни с трудности за всич­ки, които стоят на прага на себе-откритието и се готвят на свой ред да се превърнат в Път.

Ето някои практически съвети в тази връзка:

— Изучете внимателно първите три книги на "Бхагават Гита". Проблемът на Арджуна е общ за всички ученици и решението е винаги едно и също.

— Бъдете готови и наблюдавайте сърцето. Пренасянето на огъня от слънчевия сплит към сърдечния център е съпроводено с много болка. Не е лесно да обичаш (подобно на Великите) с чиста любов, която не изисква нищо в замяна; с безличностна любов, ко­ято се радва, ако срещне отклик, но не го търси и обича неотклон­но, тихо и дълбоко при всички очевидни отклонения, знаейки, че когато всеки намери своя път към дома, той ще открие, че този дом е място на единението.

— Бъдете готови за самота. Това е закон. Когато човек се дистанцира от всичко свързано с неговото физическо, астрално и ментално тяло и центрира себе си в Егото, това предизвиква вре­менно разделяне. То трябва да бъде изтърпяно и преодоляно, за­щото впоследствие то по-тясно ще съедини ученика с всички, кои­то са свързани с него чрез кармата на миналите животи, чрез гру­повата работа и чрез дейността (която той отначало почти несъзнателно извършва) за събиране около себе си на тези, чрез които по-късно ще работи.

— Отглеждайте щастието, знаейки че депресията, болезне­ното изследване на мотивите и прекалената чувствителност към критицизма на другите води до състояние, в което ученикът става почти безполезен. Радостта се корени в доверието към вътрешния Бог, в правилната оценка на времето и в отричането от себе си. Приемайте всички потенциални радости като кредит, даден ви за да разпрост­ранявате щастието, и не се бунтувайте срещу радостта и удоволст­вието от служенето, смятайки че в това има нещо нередно. Страда­нието идва, когато низшият "Аз" се бунтува. Контролирайте този низш "Аз", отстранете желанието и всичко ще бъде радост.

— Имайте търпение. Издръжливостта е една от характерис­тиките на Егото. То постоянства, защото разглежда себе си като безсмъртно. Личността се обезсърчава, знаейки, че за нея времето е кратко.

С ученика не може да се случи нищо извън плана и когато мотивът и душевният стремеж на сърцето са насочени към осъ­ществяване волята на Учителя и служене на расата, тогава всич­ко, което се случва, носи семената на следващо постижение и създава условия за предстояща стъпка напред. Това разяснява много неща и може да служи за опора на ученика, когато той спре по пътя си поради замъглено виждане, наличие на вибрация по-ниска от необходимата или ако проницателността му бъде притъпена от миазмите на обстоятелствата на физически план. При мнозина това става в астралното тяло и се базира на стари вибрации, без всъщност да има сериозно основание. Битката трябва да се води за контрол над астралната ситуация, така че сегашните тревоги и безпокойство да прераснат в доверие и по­кой, а трескавото усилие и взаимодействие да еволюира към спо­койствие.

Възможно е да се достигне състояние, където нищо не може да наруши вътрешното спокойствие; където се изпитва покой, над­вишаващ всяка представа, защото съзнанието е центрирано в Его­то, което самото е мир, бидейки сфера на будхичния живот; където цари равновесие, защото центърът на живота е в Егото, което в същ­ността си е хармония; където господства ненарушим покой, защо­то божественият Знаещ държи юздите на управлението и не допус­ка намеса от страна на низшия "Аз"; където се познава самото бла­женство, коренящо се не в обстоятелствата на трите свята, а във вътрешното (свободно от "неАЗ"-а) разбиране на битието, в същес­твувание, което продължава дори когато времето, пространството и всичко, което те съдържат, изчезне. Това състояние се постига, когато всички илюзии на низшите планове бъдат изпитани, прежи­вени, преодолени, преобразени и отминати; то остава дори когато малкият свят на човешките стремежи се разпръсне и си отиде, гу­бейки ценността си за нас; и накрая — то е основано върху зна­нието, че АЗ СЪМ ТОВА.

Такова поведение и опит са присъщи на всички, конто упорстват в своите висши стремления, не придават значение на нищо, което ги отклонява от целта, и неуморно следват пътя си независимо от обстоятелствата. Те гледат само напред, вслуш­вайки се в Гласа на вътрешния Бог, който звучи в тишината на сърцето; краката им твърдо стъпват по пътя, водещ към Порта­ла на Посвещението, а ръцете им са протегнати в помощ на све­та като целият им живот е подчинен на повика за служене. Тога­ва всичко, което се случва с тях, е за добро — болестта, благоп­риятната възможност, успехът и разочарованието, подигравките и интригите на неприятелите, липсата на разбиране от страна на онези, които обичаме — всичко това може да бъде използвано и всичко съществува, за да бъде преобразено. Тази непрекъсна­тост на визията, на устрема и на вътрешния контакт има за тях по-голяма значимост от всички други неща. Именно към такава непрекъснатост трябва да се стремим въпреки и независимо от обстоятелствата, а не благодарение на тях.

В хода на своето развитие стремящият се не само успява да балансира двойките противоположности, но и постига тайната на разкрилото се сърце на събрата. Той става утвърдена сила в света и се слави като човек, на чието служене може да се разчита. Хората се обръщат към него за съдействие и помощ според вида му на дейност и вибрацията му започва да звучи толкова силно, че става доловима в света на девите, или ангелите. На дадения етап той постига това чрез перото в литературата, чрез словото в преподаването, чрез музиката, рисуването, изкуството. Той стига до човешките сърца по един или друг начин и става помощник и служител на расата. Тук трябва да се споменат още две особенос­ти, характерни за тази фаза:

Стремящият се разбира окултната ценност на парите в слу­женето. Той не иска нищо за себе си с изключение на това, което му позволява да извършва възложената работа, и гледа на парите и на благата, които те носят, само като на нещо, което може да бъде използвано за общото благо, и като на средство за осъществяване плановете на Учителя, доколкото може да ги разбере. Окултната зна­чимост на парите е слабо разбрана, въпреки че един от най-важните тестове за напредъка на човека по Пътя на Изпитанията е неговото отношение към парите и боравенето му с това, към което мнозинст­вото се стреми с единствената цел да задоволява желанията си. Са­мо който не желае нищо за себе си, може да бъде получател на фи­нансовата щедрост и разпределител на вселенските богатства. Във всички останали случаи натрупваното богатство не носи нищо дру­го, освен грижи, нещастия, тревоги и злоупотреби.

На този етап животът на кандидата става инструмент на раз­рушението в окултния смисъл на тази дума. Където и да отиде, си­лата, която тече през него от висшите планове и от вътрешния му Бог, предизвиква необичайни резултати в обкръжението му. Тя сти­мулира както доброто, така и злото. Лунните Питриси (или малки­те животи), които формират човешкото тяло, също са стимулира­ни, активността им расте и мощта им става по-изразена в негати­вен аспект. Тази закономерност се използва от Онези, Които рабо­тят от вътрешната страна за постигане на някои желани резултати. Това е причина и за временните падения на напредналите души. Те не могат да устоят на силата, която се излива върху тях, и стигат до гибел в резултат на временните превъзбуди, които изтощават тех­ните центрове и проводници. Това явление се наблюдава както при отделните индивиди, така и при групите. И обратно, ако Лунните Повелители (или животите на низшия "Аз") са били навреме обуздани и поставени под контрол, тогава въздействието на силите и енергиите се насочва към стимулиране на отклика на физическото съзнание и на центровете на главата спрямо егоичния контакт. Така разрушителната доскоро сила става фактор на доброто и на благотворната стимулация и може да бъде използвана от Знаещи­те, за да води хората към по-нататъшно просветление.

Тези стъпки трябва да бъдат осъществени на всичките три низши плана и в трите тела, при това в съответствие с конкретния им лъч или подлъч. Така протича работата на ученика по обуче­нието и тестуването. По този начин той (чрез правилно насочва­не на енергиите и умно боравене със силовите потоци) бива до­веден до Портала на Посвещението и преминава от двореца на Учението в Палата на Мъдростта, където постепенно ще стане "познавач" на силите и на латентната мощ, скрити в собственото му Его и в егоичната му група. Тук силата на егоичната група е на негово разположение, защото той е спечелил доверието, че ще я насочва само в помощ на човечеството; и също тук (след четвърто­то посвещение) той става деен сподвижник, комуто се поверява до­ри част от енергията на Планетарния Логос и така му се дава въз­можност да изпълнява еволюционните планове на този Логос.

Добре е да напомним, че хората от първи лъч разбират уче­ничеството главно в смисъл на енергия, сила, или активност, докато тези от втори лъч го разглеждат повече в аспекта на съзнание или посвещение. Оттук и различията в използваната терминология и лип­сата на взаимно разбиране между мислителите. Би било полезно да представим идеята за ученичеството от гледна точка на различните лъчи, т. е. през призмата на проявеното служене на физически план:

1 -ви Лъч.....Сила..............Енергия..........Действие.........Окултист

2-ри Лъч .... Съзнание......Разширение... Посвещение ... Мистик

3-ти Лъч.....Адаптация.... Развитие........Еволюция.......Маг

4-ти Лъч.....Вибрация......Отклик...........Изражение......Творец

5-ти Лъч.....Мислене.......Знание............Наука...............Учен

6-ти Лъч.....Преданост .... Абстракция ... Идеализъм......Поклонник

7-ми Лъч ....Заклинание .. Магия.............Ритуал.............Ритуалист

Не трябва да се забравя, че тук ние говорим само за учениците. По-късно, когато те напреднат, различните еволю­ционни линии се сближават и се сливат. Всички вече са били магове, доколкото са преминали третия лъч. Проблемът сега е свързан с мистиците и окултистите и с техния краен синтез. Вни­мателният анализ на казаното ще доведе до разбирането, че проб­лемите между мислителите и между учениците от всички групи, се коренят в тяхното самоотъждествяване с някакви форми и в невъзможността им да разберат различната гледна точка на дру­гите. С течение на времето и влизайки в по-близки отношения с двамата си Учители — със своя вътрешен Бог и с личния си Учи­тел, хората ще надмогват неспособността си за сътрудничество и ще се учат да сливат интересите си за благото на групата; така сходството на стремежа и намерението, допълнено с взаимно сътрудничество, ще измести тъй често срещаната сега различност. Трябва добре да обмислим гореказаното, защото то дава ключ за разбиране на голяма част от това, което озадачава и измъчва мнозина.