ГЛАВА XIV ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА

Сега стигаме до най-тържествената част на посветителната це­ремония, която от определена гледна точка се подразделя на три фази:

Първа част, където е ангажиран посветеният и в която той осъзнава собствения си царствен "АЗ", или Присъствието, получа­ва прозрение и вижда плана.

Втора част, където е ангажиран Посветителят и в която Той владее Огнения Жезъл и постига някои специфични изменения в тялото на кандидата.

Трета част, където Йерофантът доверява на посвещавания някои думи и формули, които той отнася в своето съзнание, за да изпълнява по-добре възложената му част от плана.

По време на цялата процедура оставащата извън Силовия Три­ъгълник Ложа на Учителите е заета с общата триаспектна работа, ко­ято има за цел да породи определени резултати в съзнанието на пос­ветения и да подпомогне Йерофанта в неговото напрегнато усилие. Трябва да напомним, че според закона за икономичността, винаги, когато има прилагане или предаване на енергия от един силов център към друг, се наблюдава последващ спад в центъра, от който е била излъчена силата. Върху тази основа се определят сроковете и перио­дите на посветителната церемония. Слънцето е източник на ця­лата енергия и мощ и работата на Посветителя значително се улесня­ва, когато са налице благоприятни слънчеви условия. Сроковете и пе­риодите се определят с помощта на езотерична слънчева и космична астрология. Тя се опира, разбира се, върху точни числа, вярна матема­тическа концепция и истинско знание за основните факти, свързани с планетите и слънчевата система. За да се провери времето на индиви­дуалното посвещение, неизменно се преглежда и хороскопът на посве­тения, като провеждането на церемонията става възможно само кога­то индивидуалните знаци съвпаднат с церемониалната карта, от коя­то се ръководи Посветителят. Това е причината, поради която посвещението понякога се отлага за следващ живот, дори и посвещаваният вече да е извършил необходимата работа.

Триаспектната работа на Ложата по време на церемонията може да бъде описана по следния начин:

1. Произнасянето на някои мантри освобождава и привлича енергия от специален планетарен център. Тук трябва да напомним, че всяка планетна схема е център в тялото на Слънчевия Логос и въплъщава особен тип енергия или сила. Необходимата за дадено посвещение енергия бива прехвърлена от планетарния център, през Слънцето, към посветения. Процедурата е следната:

а) Енергията бива привлечена от планетарния център пос­редством мощта на Планетарния Логос, допълнена от научните зна­ния на Ложата и употребата на някои думи на силата.

б) После тя се насочва към Слънцето, където се смесва с чиста слънчева енергия.

в) От Слънцето тя се предава към онази специфична верига в нашата Земна схема, която нумерологично съответства на пред­ходната или изначалната планетна схема.

г) Оттам тя бива пренесена към съответния глобус, а след това и върху плътната физическа планета. Ползвайки се от особена мантра, Посветителят фокусира енергията в Своето тяло и го из­ползва по двоен начин — като приемаща и като предаваща стан­ция. Накрая енергията стига до посвещавания чрез Триъгълника и Покровителите. За ученика е ясно, че когато Посветител е Повели-телят на Света (или физическото отражение на Планетарния Логос на нашата схема), силата стига сравнително по-пряко до посвеща­вания, отколкото при първите две посвещения, когато Йерофант е Бодхисатва. Едва при третото посвещение обаче посветеният ще е в състояние директно да приеме планетната сила.

2. Извършваната от Ложата концентрация помага на посвете­ния да разбере в себе си различните процеси, на които е подложен. Това се постига чрез конкретна работа върху менталното му тяло, ка­то всички атоми са стимулирани чрез обединената мисловна сила на Учителите. Работата по възприемането и осмислянето е пряко подпо­могната от всичко това. Тази концентрация по нищо не прилича на хипнотично внушение или на мощно отпечатване на впечатления от страна на по-силни умове върху по-слаби такива. Тя приема формата на усърдна медитация от страна на събраните Учители и посветени върху засегнатите реалности и върху "А3"-а. Така освободената сила помага на посвещавания по-лесно да пренесе съзнанието си от "не-А3"-а към божествените същности, с които той е пряко свързан. Мис­ловната сила на Учителите неутрализира вибрациите на трите свята и позволява на кандидата буквално да "остави зад себе си" цялото ми­нало и да постигне онова всеобхватно зрение, което позволява краят на феномените да бъде виждан още от самото им начало, и което раз­глежда нещата във времето така, сякаш те са извън него.

3. Извършвайки церемониални ритмични действия, Ло­жата значително съдейства за успеха на посвещението. Също как­то на празника Уесак демонстрацията на силата се постига чрез напяване на мантри и свещени церемониални движения с подреж­дане на множествата в геометрични фигури, така и при посветителната церемония е следвана подобна процедура. Геометричните фигури обаче варират за различните посвещения и в това се крие една от предпазните мерки при церемониите. Посветеният знае фи­гурата, установена за собственото му посвещение, но не повече.

Тези три аспекта на работата занимават Учителите и посве­тените в Ложата до момента на прилагане на Жезъла; след това посветеният става член на Ложата и целият церемониал, предшес­тващ заклеването и разкриването на Думата и Тайната, се променя.

Покровителите, стоящи дотогава от двете страни на посвещавания, се оттеглят и заемат местата си по ранг, а тримата Буди на Действието (или Техни представители при първите две посве­щения) застават зад длъжностното място на Йерофанта. Членове­те на Ложата се прегрупират и посветени от същата степен, като на новоприетия, го заобикалят, помагайки за извършване на послед­ната част от церемонията; останалите посветени и адепти остават на местата си според своя ранг.

Първите три етапа от посветителната церемония са еднакви за всички посвещения. В последните две фази обаче тези, които не са равни по ранг с новоприетия посветен (например посветени от първа степен при церемония за трето посвещение), се оттеглят в задната част от Залата на Посвещението в Шамбала и между двете групи се изгражда чрез мантрична енергия "стена от мълчание". Формиран е своеобразен вакуум и нищо не може да проникне от вътрешната група към външната. Последната се посвещава на дълбока медитация с припяване на някои формули, докато във вътрешната група около Йерофанта се извършват две действия:

а) Новоприетият посветен се заклева.

б) Доверяват му се определени Думи и Тайни.

Два типа клетви

Всички клетви, свързани с окултната Йерархия, могат да бъ­дат разделени на две групи:

2. Клетва за Служене, полагана, когато някой член на Ло­жата встъпва на специфичен пост в Йерархичната работа. Тази клет­ва е свързана с неговите функции и отношения към:

а) Повелителя на Света;

б) Прекия му ръководител;

в) Съратниците му в Ложата;

г) Човешкия свят, на който той трябва да служи.

За този втори тип клетва тук няма да даваме повече информа­ция, тъй като тя се отнася само за някои от членовете на Йерархията.

Клетвата при Посвещение

Този тип клетва се подразделя на три дяла и се ръководи от Йерофанта, след Който посвещаваният я повтаря фраза по фраза. В различните й пунктове посветени от същата степен поста­вят акцент с възклицания, съответстващи на израза "Да бъде!".

Трите дяла на клетвата могат в най-общи линии да бъдат описани по следния начин:

1. Тържествено изявление за целта, която движи посветения, плюс уверение за неизменно волево отношение и тържествена дек­ларация за нейното осмисляне, съпроводени с обещание да не разк­рива осъзнатата цел над рамките на това, което неговият всекидне­вен живот в света на хората и служенето му на расата естествено ще проявят. Това включва клетва за запазване в тайна на доверената му част от плана на Логоса, видяна в "откровението на прозрението".

2. Даване на изключително тържествено уверение, отнасящо се до отношенията му с другите негови "Аз"-ове, с Ложата, на която е член, и с всички други човешки "Аз"-ове навсякъде по света. Това включва отношението към братята му от всички степени, плюс тър­жествено задължение никога да не разгласява истинската природа на аспекта на "А3"-а, каквато му е била показана при посвещението. Към това се добавя и клетва за запазване в тайна на осъзнатото от­ношение на Слънчевия Логос към Планетарния Логос, както и на Планетарния Логос от нашата схема към самата схема.

3. Произнасяне на тържествено уверение никога и пред нико­го да не разкрива придобитото знание за източниците на енергия и сила, с които е бил поставен в контакт. Това е триаспектна клетва, която включва обет за запазване на пълно мълчание за истинската природа на енергията и за законите на нейното управление, както и задължение да използва предоставената му чрез посвещението сила само и единствено за служене на човешката раса и за съдействие в изпълнението на промисъла на Планетарния Логос.

Тази велика клетва се облича в различни изразни средства, съ­ответстващи на приеманото посвещение, и (както бе посочено) се пола­га на три етапа с паузи между тях, запълнени от определено церемони­ално действие на групата Посветени по отношение на новоприетия брат.

Тук трябва да се напомни, че всяка част от клетвата всъщ­ност се отнася до един от трите аспекта на божественото проявле­ние и когато посветеният поема своя обет, един от тримата Глави на Отделите участва в церемонията заедно с Посветителя. По този на­чин бива задействана троична по природата си енергия, съответст­ваща на отделните части на даваната клетва. При първите две пос­вещения тази енергия се спуска към посветения от трите главни лъ­ча, минавайки през Йерофанта, през съответния Глава на отдел и през групата посветени от същата степен, в резултат на което всяко посвещение се превръща в средство за стимулация и разширение за всички. При следващите пет посвещения силата протича през Три­мата Буди на Действието, вместо през Главите на отделите.

Тук вероятно ще е интересно да посочим, че през тази част от церемонията групата е окъпана в цвят, съответстващ на типа енергия и на пораждащата я планетна схема, така че работата на Посветителя е да постави посвещавания в контакт с тази енергия. Тя се излива върху групата от момента на отделянето, предизвика­но от Посветителя с помощта на определени думи и чрез прилага­не Жезъла на Могъществото. Тогава тримата Буди на Действието, Които са големи енергийни центрове на нашата планета, докосват върха на Жезъла със Своите служебни жезли и заедно произнасят някаква мистична Дума; енергийният поток започва да тече надолу и продължава така до края на церемонията.

Някой може би ще попита дали посветени са нарушавали клет­вата си. Това става много рядко, защото трябва да помним, че посвещение не се приема, докато не е достигнат необходимият етап. Имало е няколко подобни случая, но тъй като Повелителят на Света е осведомен за всичко в бъдещето, настоящето и миналото, на посвете­ния не се дава възможност да разкрие това, което трябва да остане в тайна. Намерение може да съществува, но ще липсва благоприятна възможност. Посветен, който прегреши така в намерението си, оне­мява, а понякога и умира преди да може да престъпи клетвата си.

Основа за всички проявени феномени е издаденият звук, или произнесената с могъщество Дума, т. е. с цялата сила на стоящата зад нея целеустремена воля. В това, както е известно, е ценността на ме­дитацията, защото медитационният процес в крайна сметка поражда онази вътрешна динамична цел и припомняне, или вътрешно създава­не на представи, които трябва неизменно да предхождат произнасяне­то на всеки съзидателен звук. Когато се казва, че Лотосът е създал световете чрез медитация, това означава, че в Неговия собствен цен­тър на съзнание е имало период, когато Той е размислял и медитирал над целите и плановете, които е имал предвид; визуализирайки пред Себе си целия световен процес като завършено цяло, Той е виждал края още от самото начало и си е представял всички подробности на завършената сфера. В края на Своята медитация, когато цялото се оформило като завършена картина пред Неговия вътрешен взор, Той произнесъл определена Дума на Силата, която му била доверена от Единния, за Когото нищо не момее да бъде съобщено, т. е. от Логоса на космичната схема, част от която е и нашата система. С космичните и Логоичните посвещения ние ще се занимаваме само доколкото чо­вешките посвещения отразяват тези изумителни прототипи, но за уче­ника ще е интересно да узнае, че както при всяка посветителна цере­мония на посветения се дава някаква Дума на Силата, така и на Лого­са е била доверена онази велика Дума на Силата, която е създала на­шата слънчева система, т. е. Словото, което е наречено "Свеще­на Дума" или АУМ. Тук трябва да напомним, че звукът АУМ въплъщава човешкия стремеж да бъде възпроизведен (макар и в безкрайно по-малък мащаб) този троен космичен звук, в резултат на който е ста­нало възможно сътворението. Думите на Силата от всички степени имат троична последователност:

Първо, Те се произнасят от някаква напълно себесъзнаваща се същност и това неизменно става след период на размисъл или медитация, когато целта е изпяло визуализирана.

Второ. Те въздействат върху царството на девите и предиз­викват сътворението на формите. Този ефект е двуаспектен по своя характер:

а) Вървящите по еволюционния път деви, или великите стро­ители на слънчевата система, както и онези от тях, които са мина­ли през човешкия стадий, откликват на звученето на Думата и със съзнателно разбиране сътрудничат на този, който го е породил; та­ка се върши работата.

б) Девите, намиращи се на еволюционната дъга, или по-малките строители, които още не са минали-през човешкия стадий, също откликват на звука, но това става несъзнателно или насила; така, водени от мощта на породените вибрации, те изграждат же­ланите форми от собствената си субстанция.

Трето. Те действат като стабилизиращ фактор и формите се запазват само доколкото е налице силата на звука. Когато Логосът, например, прекрати да издава свещения АУМ и вибрацията затих­не, следва разпадане на формите. Това важи както за Планетарния Логос, така и за цялата висшестояща схема.

Думите на Силата, или вариациите на АУМ, биват облечени във всички възможни тонове, подтонове и четвърт тонове, и върху тези нюанси на звука е изградено сътворението и поддържането на света. Многообразието от звуци съществува във всеки по-голям звук и въздейства на различни групи. Тук трябва да се напомни, че (най-общо казано) звуците в слънчевата система се делят на две групи:

2. Завършващи, или крайни звуци, които се зараждат в сами­те форми по време на техния еволюционен процес и които са съв­купност от тоновете на всяка форма във всяко отделно природно царство. По същия начин, всички форми имат свой собствен тон, формиран от по-малките звуци на съставните им атоми. Тези звуци се зараждат в друга група и влияят върху висшестоящите групи или царства, ако определението "нисшестоящи" може да бъде при­ложено към някоя от сферите на божественото проявление. Човеш­кото царство, например, или четвъртата творческа Йерархия, е съз­дадено от троен АУМ, произнесен в специфичен тон едновременно от трите лица на Троицата — Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух (или Шива, Вишну и Брама). Този звук още продължава; взаимо­действието и сливането на множеството по-малки ноти на всяко човешко същество поражда един голям общ звук, който може да бъде чут във висшите сфери и който на свой ред оказва определено въздействие върху животинското царство. Това е един от факторите, които създават животинските форми, подходящи за заемане как­то от животни, така и от хора, защото винаги трябва да помним, че човек е свързващото звено между животинското и божественото.

Не е възможно, нито е желателно да се изброят Думите на Силата, но могат да бъдат дадени някои общи указания, които ще помогнат на ученика да получи известна представа за сложността и величието на темата:

1. Великата Дума, произнесена от Логоса на слънчевата сис­тема, съобщена му от Висшестоящия.

2. Трите Думи, предадени от Слънчевия Логос на всеки от тримата Логоси, а именно:

а) Свещеният звук "А " на Шива, т. е. на Този, Който въплъщава аспекта на духа или волята; това е Думата, чрез която работи Бог-Отец.

б) Звукът "У" на Вишну, Бога-Син. Той е строител на фор­мата и осигурява тялото, което духът трябва да заеме, правейки по този начин възможно божественото въплъщение. Ако "А" е звукът на живота, тогава "У" е звукът на формата.

в) Звукът "М" на Брама, т. е. на Този, Който чрез дейността си по снабдяването с енергия свързва в активно познание духа и формата, или "А3"-а и "неАЗ"-а.

Тук трябва да отбележим, че ако ученикът мъдро размисли върху тези функции, той ще открие важни информации за трите от­дела на нашата планетарна Йерархия.

3. Седемте Велики Думи, отново основани върху трите све­щени звука "А УМ", които предизвикват сътворението или прояв­лението на седемте плана на нашата слънчева система. Те не са поверени на човешки същества, а на седемте велики Деви или Раджа-Повелители, Които са одушевяващите животи на съответния план; следователно, при различните посвещения се изисква тяхно­то сътрудничество, преди тези ключови думи да могат да бъдат съобщени на посвещавания.

4. Четиридесет и девет Думи, отнасящи се до 49-те подплана или Огньове. Те са доверени на 49-те Строители на Свещените Огньове.

Горните две групи думи остават в компетенциите на третия аспект и са съобщени от Брама.

5. Съществуват още пет Велики Думи със знаци, попадащи под егидата на отдела на Вишну и произнасяни от Него — от Бога-Син. С тяхна помощ влизат в проявление петте природни цар­ства на еволюционната дъга, а именно:

а) Минералното царство;

б) Растителното царство;

в) Животинското царство;

г) Човешкото царство;

д) Духовното царство.

Тези петте са разновидности на звука "У" или са основани върху него, така както онези, които, изброихме по-рано, са изграде­ни върху звука "М".

Във връзка с първите три царства е интересно да се отбеле­жи, че те са основани върху два звука — върху тона "У", звучащ с основната ключова нота на "М". В четвъртото царство тонът "М" заглъхва и започват да звучат две ноти — "У" и "А". В петото царс­тво "М" затихва в далечен полутон, "У" се смесва с него като става едва доловим, докато "А" (или нотата на Шива) звучи толкова мощ­но, че е практически единствената нота, която ясно се чува. Звуче­нето на тази нота (нотата на Шива-Разрушителя) отхвърля "неАЗ"-а и всичко онова, което не е дух, навлиза в процес на разпадане. Именно въздействието на звука "А" предизвиква раздялата и осво­бождението на посветения от трите свята.

6. Съществуват и такива Думи, които се доверяват на всеки от Планетарните Логоси и лежат в основата на планетните проявле­ния. Както е известно, звукът на Брама-аспекта, или третия аспект на нашия Планетарен Логос, е "ФА" и в това се крие важна информа­ция по отношение на неговата еволюционна точка, защото веднага се вижда, че звукът "А" достига чак до плътно физическото.

7. В нашата Йерархия има много Думи, изградени върху Ве­ликата Дума на Планетарния ни Логос; те са поверени на Главите на Отделите, Които на свой ред предават техните вариации надолу към посветените в съответствие с техния ранг. Ученикът трябва да разбира разликата между понятията дума и звук, защото думата облича и забулва мисълта или вложената идея и цел, а зву­кът прави възможно нейното проявление в някакъв вид материя на един или друг от седемте плана.

Тук ние. не можем да проследим трансформациите на ос­новните думи след тяхното произнасяне от космичните същества и в процеса на спускането им в безграничната диференциация, ха­рактерна за говора на човека, рева на животните и песента на птиците. Всяка от тях е проява на определена степен на съзнание и всяка предизвиква някакво въздействие. Това, което посветеният се учи да прави, е съзнателно да създава звуците и така да предиз­виква обмислени и желани резултати; да произнася думите с пълно осъзнаване на последиците на всички планове; да създава форми и да насочва енергии чрез свещените звуци, ускорявайки по този на­чин хода на еволюцията.

Това отклонение от темата (преди да разгледаме ролята на посветителните думи) беше необходимо, за да подчертаем огром­ната важност на този въпрос и да си дадем сметка колко внимател­но трябва да опазваме този аспект от божествената работа.

След като накратко обсъдихме значението на Думите на Си­лата, сега ще резюмираме някои от изведените постулати и отново ще се върнем към посветителната церемония и към Думите, които се предават на посветения. Постулатите са девет и ако добре бъдат обмислени от ученика, те ще му разкрият много истини за творчес­кия процес и за силата на речта.

1. Всички Думи на Силата се коренят във Великото Слово, дадено на Слънчевия Логос в зората на проявлението.

2. Всички те са разновидност или разширено спускане на трите основни звука, които се удължават с включването на плано­вете, за да стигнат до мириадното разнообразие на изреченията и речта на крайната единица — човека.

3. Ето защо по пътя на завръщането речта става много по-кратка, думите се използват по-пестеливо и накрая настъпва етап, когато адептът използва словесни формули само за изпълнение на специфични задачи, свързани:

а) С определен творчески процес.

б) Със специфично насочване на енергия.

Всичко това, разбира се, става на плановете на трите свята.

4. Следователно, готвейки се за посвещение, стремящият се трябва да усвои преди всичко три умения:

а) Да контролира всички дейности на троичната си нисша природа. Това включва прилагане на познавателната енергия към всеки атом на трите обвивки — физическата, астралната и менталната, — което съдейства за изгряването на Брама, или на третия аспект на вътрешния Бог.

б) Да контролира речта си през всяка минута от деня. Това е лесно да се каже, но е много трудно да се извърши практически. Този, който го постигне, бързо се приближава към освобождение­то. Тук нямаме предвид онази резервираност, мрачност, мълчаливост и затвореност, която се наблюдава при слабо еволюиралите индивиди, срещащи затруднения при членоразделното си изразя­ване, а говорим за контролираната употреба на думи за постигане на някаква цел при пестене на говорната енергия, когато тя не е необходима — това са две съвсем различни неща. Желаното конт­ролиране включва разбиране за циклите, сроковете и периодите, и предполага познание за силата на звука и за ефекта, постиган чрез изречената дума. То изисква знание за изграждащите сили в природата и за тяхното правилно управление, и се опира на спо­собността да се задвижва и владее менталната материя за получа­ване на резултат във физическата материя, съзвучен с ясно опреде­лената цел на вътрешния Бог. Това означава да заблести вторият аспект на "А3"-а — Щгашу, или формообразувашият аспект, който е първа характеристика на Егото на неговия собствен план. Добре е ученикът да размисли над това.

в) Да медитира и така да стигне до целта на Егото. Чрез тази медитация първият аспект получава неотклонно растяща изя­ва и съзнателната воля на вътрешния Бог се проявява на физически план.

Тези три дейности на ученика трябва да протичат паралел­но, при което ще бъде забелязано, че втората е следствие на първа­та и се проявява като енергия на физически план. Едва когато стре­мящият се отбележи действителен напредък по тези три линии на устрема, ще му бъде дадена първата от Великите Думи.

5. Всяка Велика Дума включва в себе си своите разновид­ности, разширения и вариации, и с нейното изговаряне посветени­ят поставя в движение по-малкото чрез вибрациите на по-голямо­то. Оттук и страшната мащабност и отговорност за постиганите резултати. Всяка Дума се дава на посветения както устно, така и визуално. Тя първо му се казва под формата на седем срички, всяка от които той трябва да запомни като отделна Дума. После му се показва как да слее тези седем срички в троен звук, за да предизви­ка по-мащабни и далекообхватни резултати. Накрая трите се сли­ват в единна Дума, която му се съобщава. Седемте Думи, които формират Голямата Дума на всяко посвещение, се предават на пос­ветения чрез посветени от същия ранг като неговия. Тази група пос­ветени се разделя на седем подгрупи (съобразно подлъча или лъча на формацията), като всяка от тях изпява в бърза последова­телност своята дума. В същото време цветовете и символите на различните звуци минават пред посвещавания така, че той да чува и заедно с това да вижда това, което^му се доверява. Тогава по-напредналите групи около церемониалния трон {тримата Глави на отдели при първите две посвещения, или Пратиека Буда при пос­ледните) произнасят за него тройната Дума, която слива в себе си седемте, и той отново я вижда пред вътрешното си око. Накрая тя прозвучава от Посветителя и посветеният започва да чувства в се­бе си като практически опит един от великите звуци и чрез съот­ветния си център разбира каква е неговата вибрация. Както е из­вестно, всеки център е свързан с някакъв план, схема, лъч или дру­га седморна структура, откъдето става очевидно значението на не­говата вътрешна реакция.

6. При Своята дейност в помощ на еволюцията на трите свя­та, Учителите и посветените се занимават главно със седемте срички на Думата, дадена за Техния ранг или степен на посвещение. Трите Думи, в които се сливат седемте, се използват рядко, и при това под прекия контрол на един от ръководителите на отделите (съот­ветно на включената сричка, всяка Дума е пряко свързана с трой­ния звук АУМ, т. е. с аспекта на Брама, Вишну или Шива, Чиито планетарни представители са тримата Глави на отдели).

Когато някой посветен желае да употреби с еволюционна цел цялата Дума (в нейното единство), той трябва да получи разре­шение от обединената Ложа, защото подобна Дума въздейства върху материята на целия план в планетната схема и в резултат — върху материята на нисшестоящите планове. Така например, когато пос­ветен от трета степен произнася Думата, съответна за степента му, той влияе върху материята на по-ниските ментални поднива и от­там — върху астралния и физическия план. Посветен от втора сте­пен по подобен начин въздейства на астралния план и впоследст­вие — на физическия. Така се постигат далекообхватни резул­тати и се повлиява работата на мнозина.

7. Всяка Дума, диференцирана или синтезирана, въздейства върху царствата на девите и оттук — върху формоизграждащите аспекти на проявлението. Нито един звук не е произведен, без да предизвика отклик у дева-субстанцията и да не тласне множество малки животи към приемане на специфични форми. Тези форми изпълняват функциите си и траят толкова дълго, колкото е продъл­жавал предизвикалият ги звук, и докато специфичната волева енергия на този, който го е произнесъл, е била насочена към живата форма. Това е еднакво вярно както за Слънчевия Логос, Който про­изнася АУМ и така създава слънчевата система; така и за Плане-тарния Логос, произнасящ своята планетарна Дума и създаваш пла­нетната схема; но също и за адепта, който постига резултати в по­мощ на човечеството на физически план; както и за обикновеното човешко същество, което в своята силно диференцирана и разно­образна реч изразява вътрешната цел или състояние на своя ум и изгражда съответна форма или проводник в дева-субстанцията. По­вечето от хората строят несъзнателно, като създадената от тях фор­ма е полезен или вреден фактор в зависимост от основния пораж­дащ мотив, чиято воля тя ще прокарва до самия край на своето съществуване.

8. Всяка произнесена Дума се отличава по:

а) Специфичен цвят.

б) Особен тон.

в) Специална форма.

г) Степен на енергия или активност.

д) Природа на одушевилия я живот — себесъзнаващ се, съз­нателен или несъзнателен, Бог, човек или дева.

Ученикът отново ще открие, че това е еднакво вярно за слън­чевата система, за планетната схема, за човешкото същество, за одушевената от елементален живот мисъл-форма, и за атома на физика или химика. Истинският окултист може да бъде разпознат именно по знанието на тези факти и по тяхното съзнателно разбиране. Слънчевият Логос е произнесъл Думата и формата на нашата слънчева система е влязла в проявление. Нейният цвят е син, нотата й представлява особен космичен музикален тон, а сте­пента й на активност се изразява със специфично математическо означение, което надвишава сегашния капацитет на човешкия ин­телект. Естеството на нейния велик одухотворяващ Живот — този на троичния Логос, е действената, познаваща Любов.

9. Великата Дума на нашата слънчева система се съчетава (ако можем така да се изразим) с други Думи и всъщност е само една от Думите в седморно Слово, известно на онази велика Същност, Която е в същото отношение към Слънчевия Логос, в каквото е последният към Планетарния Логос. Свещените Думи на седем слънчеви систе­ми (една от които е нашата) произвеждат в своята съвкупност този седморен звук, който вибрира сега в шсмичните сфери.

В тези девет постулата лаконично са сумирани главните истини за творческите процеси в слънчевата система. В тях лежи тай­ната на истинската магия и тяхното разбиране ще даде на притежа­ващия духовна интуиция човек чистота на живота и мотивите, алт-руистично намерение, себеконтрол и смелост, както и способност да постига целите на Егото, което е съзнателен сътрудник в работа­та на еволюцията и участник в част от плановете на Планетарния Логос на нашата схема. Техните кратки формулировки имат за цел да защитят скритите в тях истини, като същевременно ги разкрият само пред онези, които са узрели за тях.

Тези седем Думи на слънчевата система, които формират Логоичната Дума, позната ни само в тройната й форма като АУМ, се разкриват при седемте посвещения.

При първото посвещение се дава Думата за физическия план.

При второто посвещение се доверява Думата за астралния план.

При третото посвещение се съобщава Думата за низшия ментален план.

При това посвещение, когато (както вече беше казано) Йерофант е Повелителят на Света, се дава не само Думата за низшия ментален план, но също и дума, която синтезира трите Думи за трите свята. Тя се съобщава на посветения като тема за медитация, докато той вземе четвърто посвещение, но му е забранено да я пол­зва преди крайното си освобождение, защото тя дава пълна власт над трите низши плана.

При четвъртото посвещение се доверява Думата за висшия ментален план.

При петото посвещение се дава Думата за будхичния план.

При шестото посвещение се съобщава Думата за атмичния план.

При седмото посвещение се разкрива Думата за монадния план.

При шестото посвещение Думата, която синтезира четвър­тата, петата и шестата Думи, се дава от Иерофанта и по този начин посветеният придобива пълен контрол (чрез силата на звука) над субстанцията на петте плана на човешката еволюция. При седмото посвещение тройният звук АУМ се разкрива в истинската си същ­ност пред просветления Буда, който вече може да управлява енер­гиите в шестте свята или плана.

Възможни са още две посвещения, но досега на нашата Земна схема е казано твърде малко за тях, тъй като тя не е "свещена" схема и малцина са онези, ако въобще има такива сред земното човечество, които могат да достигнат осмо и девето посвещение. За целта те трябва предварително да минат през друга схема за продължителен период на служене и обучение. Всичко, което може да се каже под формата на намек е, че при осмото посвещение се проявява двойствеността на троичния АУМ, а при деветото се разкрива единният звук на Абсолюта и значението му се чува и виж­да. Това внася в съзнанието на посветения част от енергията и мо­гъществото на ""Този, за Когото Нищо не може да бъде казано", или за Логоса на нашия Слънчев Логос. Тогава единицата съзна­ние става съвършена, както е съвършен Логосът, и преминава на работа, аналогична на тази на Слънчевия Логос. Такава е великата програма и благоприятната възможност, която се открива както пред човешките синове, така и пред всеки атом.
ГЛАВА XVI

ДОВЕРЯВАНЕ НА ТАЙНИТЕ

Сега ние ще разгледаме тайните, предавани на посвещавалия в хода на посветителната церемония. Разбира се, ще се докоснем само до факта за тайната и ще дадем някои пояснения за материята, към която тя се отнася, но дори и това би било по-добре да се премълчи, ако не беше надеждата, че общото познаване на тази тема може да вдъхнови кандидата за посвещение към още по-внимателното й изучаване и към по-старателно зареждане на менталното си тяло с информация. Така (когато след необходимата подготовка застане пред Посветителя), той ще може без да губи време да използва придобитата тайна.

След полагането на клетвата, с която новопосветеният се задължава да пази тайната ненарушима, той се приближава сам към Йерофанта и слага ръката си в долния край на Жезъла за Пос­вещение, докато Йерофантът го държи в централната му част. То­гава Тримата, Които стоят около церемониалния трон, поставят ръцете си върху увенчаващия Жезъла сияещ диамант, и когато те­зи пет личности бъдат свързани от циркулиращата енергия, излъч­вана от Жезъла, Посветителят поверява тайната на посвещавания. Причината за това е, че всяко от разглежданите тук пет посвеще­ния (доколкото двете висши не са задължителни и са вън от прекия ни интерес) въздействат върху един от петте центрове в човека, а именно:

1. Главовия;

2. Сърдечния;

3. Гърления; .

4. В слънчевия сплит;

5. В основата на гръбнака;

и му откриват знание за различните типове сила или енергия, която оживотворява слънчевата система и която стига до него през специфичен етерен център. Прилагането на Жезъла въздейства върху центровете на посвещавания по особен начин. Научавайки Тайната, той получава обяснение за механизма на това действие и започва да го разглежда като идентичен с това, което по необходимост причинява планетарните проявления и поражда специфичните големи цикли.

Тук трябва да подчертаем, че:

1. Всяка тайна се отнася до един или друг от седемте големи плана на слънчевата система.

2. Всяка тайна отразява и формулира един от седемте при­родни закона. Те, следователно, се отнасят до една или друга от основните еволюции на всяка планетна схема. Всяка схема въплъщава един от законите като свой първостепенен закон и всичките й еволюции се стремят да проявят в съвършенство този закон с него­вите шест допълнителни разновидности, които се различават по някаква особеност от проявения първичен закон.

3. Всяка тайна дава ключ към природата на някой от Планетарните Логоси и оттук — към характеристиката на онези Монади, които са на неговия специфичен планетен лъч. Очевидно е колко е необходимо такова знание за адепта, който се стреми да работи с човешките синове и да управлява силовите потоци, които им въз­действат или които се излъчват от тях.

4. Всяка тайна се отнася до един лъч, или цвят, и посочва съответстващото му число, нота и вибрация.

Тези седем тайни са просто кратки формули, които нямат мантрична стойност (както в случая със Свещената Дума), а имат мате­матическа природа и са прецизно изложени, така че точно да преда­дат намерението на говорещия. За посвещавания те могат да изглеж­дат и да звучат като алгебрични формули, въпреки че при ясновиждане всяка има формата на овал — със специфичен нюанс според съоб­щаваната тайна, — който съдържа пет особени йероглифа или симво­ла. Един символ изразява формулата на разглеждания закон, друг да­ва планетния ключ и тон, трети е свързан с вибрацията, четвърти по­казва номера на лъча и отдела, към който той се отнася. Последният йероглиф отразява един от седемте йерархични ключове, с чиято по­мощ членовете на нашата планетна Йерархия могат да се свързват със Слънчевата. Това очевидно е много неясна и двусмислена инфор­мация, но тя е достатъчна, за да покаже, че кат о по отношение разби­рането на Думите, така и при познанието на тайните е необходима помощта на две сетива, така че тайната да бъде не само чута, но и видяна като символ чрез вътрешното око.

Сега е ясно защо се отделя толкова голямо внимание на изу­чаването на символите и защо учениците са насърчавани да мис­лят и медитират върху космичните и системните знаци. Това ги подготвя за долавяне и вътрешно усвояване на символите и форму­лите, въплъщаващи знанието, с което те след време ще работят.

Тези формули се базират на следните девет известни символа:

1. Кръста в неговите разновидности.

2. Лотоса.

3. Триъгълника.

4. Куба.

5. Сферата и точката.

6. Осемте животински форми — коза, бик, слон, човек, дракон, мечка, лъв и куче.

7. Линията.

8. Някои знаци на Зодиака (оттук и необходимостта от изу­чаване на астрология).

9. Чашата, или Свещения Граал.

Всички тези символи — съчетани яли взети поотделно — имат за цел да изразят една или друга от седемте Тайни. Посветеният трябва както да ги разпознае визуално, така и да ги чуе, и с волево усилие да ги запечата неизлечимо в паметта си. За да постигне то­ва, ученикът работи в три посоки:

Първо, той преминава дълго предварително обучение в наб­людателност; това всички стремящи се могат да започнат да уп­ражняват тук и сега и когато се научат да отпечатват точно детай­лите в паметта си, те поставят основата за ясно и мигновено разби­ране на онова, което Йерофантът ще им покаже.

Второ, той развива в себе си способността да визуализира веднъж видяното. Оттук е очевидно защо всички мъдри учители по медитация обръщат толкова голямо внимание на способност­та за внимателно изграждане на мисловни картини. Целта е двуаспектна:

а) Да се научи ученикът точно да визуализира своите мисъл-форми, така че да не губи време в неправилни трансформации, ко­гато започне съзнателно да ги създава.

б) Да се развие способността му с точност да си представя съобщената му тайна, за да може незабавно да се възползва от нея, когато това е необходимо.

И накрая, посвещаваният се слива с твърдата воля на дру­гите четири Личности, Които държат Жезъла едновременно с него. Тяхната тренирана и интензивна ментална концентрация зна­чително съдейства за неговото разбиране.

В случая с човешката еволюция някои типове сила са гене­рирани, управлявани, усвоявани и използвани, отначало несъзна­телно, но накрая с пълно познание.

А/ В Залата на невежеството човек работи главно със сила­та или енергията на Брама (с активността и разумността на субстан­цията) и трябва да опознае значението на активността, основана на:

а) Вродената енергия;

б) Абсорбираната енергия;

в) Груповата енергия;

г) Материалната енергия, или тази, която е скрита в матери­ята на физическия план.

Б/ В Двореца на Учението човек започва да чувства и из­ползва енергията на втория аспект за изграждане на форми, за со­циални и семейни връзки. Той стига до познание за половете и тех­ните взаимоотношения, но все още разглежда тази сила като нещо, което трябва да бъде контролирано, вместо да е съзнателно и кон­структивно използвано.

В/ В Палата на Мъдростта той придобива знание за първия аспект на енергията, за динамичната саможертвена употреба на волята, и получава ключа за триаспектната тайна на енергията, която той е за­почнал да изучава в предишните две Зали. Трите ключа към тези три тайни се дават на човека при третото, четвъртото и петото посвещение.

След като получи ключа към тайната, разбулена в първата За­ла — мистерията на Брама, човек придобива способността да отключ­ва скритите енергии на атомичната субстанция. По-късно, полу­чавайки ключа за тайната на половете, или на двойките противопо­ложности, той вече може да отключи скритите сили на волевия ас­пект. Накрая му се показва динамото на слънчевата система (ако мо­жем така да се изразим) и му се разяснява сложността на механизма.

Трите мистерии на слънчевата система са;

1. Тайната на Електричеството. Мистерията на Брама. Тай­ната .на третия аспект, скрита във физическото Слънце.

2. Мистерията на Полярността, или на универсалния по­лов импулс. Тайната на втория аспект, скрита в Сърцето на Слън­цето (субективното Слънце).

3. Тайната на самия Огън, или на централната динамична системна сила. Тайната на първия аспект, скрита в Централното Духовно Слънце.

Тяхното последователно разкриване

Тайните, които последователно се дават на посвещавания, са общо погледнато три, макар че те могат да съдържат в себе си някои по-малки тайни, разкривани на по-раншни етапи. Първата от трите основни тайни за слънчевата система се дава при третото посвещение, веднага след като посветеният е положил клетвата. Поради липса на по-точен термин, ние можем да я наречем "тайна на електричеството". Тя се отнася до феномена на плътното обек­тивно проявление на Логоса. Добре е да се помни, че трите плана на трите свята — физическият, астралният и менталният — форми­рат плътното физическо тяло на Слънчевия Логос, докато че­тирите по-висши съставят етерното Му тяло. Учениците са склон­ни да забравят, че нашите седем плана са всъщност седем подплана на космичния физически план. Това има много пряко отношение към тайната на електричеството. Ето защо тя не се разкрива преди третото посвещение и се предшества от съобщаването на две по-малки тайни, които се отнасят до физическия и астралния план и се доверяват от Бодхисатва при първите две посвещения.

Електричните явления са научно признати като двойнстве­ни по природа, но присъщата им троичност все още е дискусионен въпрос за съвременната наука. Фактът на тяхната троичност се де­монстрира на човека при първото посвещение, заедно с тайната как да се балансират силите на физически план за постигане на равновесие. Тази тайна го поставя в контакт (на етерни нива) с ня­кои от Строителите на физическия план и посветеният може да пре­дизвика физически феномени, ако сметне това за разумно. Все пак, той постъпва така много рядко, защото получените по такъв начин резултати са практически незначителни и не си струва да се хаби енергия за тях. Работещите с инволюционните сили, или братята на тъмата, използват този метод за сплашване и поробване на безраз­съдните. Не така обаче действат братята на човечеството.

Тайната за целостността на атома се разкрива пред посве­тения и той придобива способност по нов и осветляващ начин да изучава микрокосмоса според закона за съответствията. Така, из­хождайки от откровението за най-плътната част на Логоичното тя­ло, той може да открие много неща за предишната слънчева систе­ма, както и факти за първия кръг на нашата схема. Тази мистерия е наричана още "тайна на материята".

При второто посвещение пред човека се разгръща "тайната на морето" и в резултат на това откровение пред вътрешното му виж­дане се разкриват две теми от изключителен интерес, а именно:

а) Тайната на астралната светлина.

б) Законът на кармата.

След това той е в състояние да прави две неща, без които тежестите не могат да бъдат отработени, а освобождението — пос­тигнато; човек развива способност да чете акашовите записи и да прониква в тайните на миналото, което му позволява да действа ра­зумно в настоящето, да балансира кармата си, да отработва задъл­женията си и да разбере как може да бъде отхвърлена кармата в три­те свята. Тогава Му се показва Йерархията от духовни същества, Ко­ито са свързани с действащия върху хората закон на кармата, и сега той знае от първа ръка, че повелителите на кармата не са мит или символика, а реални високоразвити същества, Които управляват за­кона в полза на човечеството и така дават възможност на хората да станат напълно себесъзнателни и самоуверени (окултно казано) и овладявайки съвършеното знание, да се превърнат в сътворци.

При третото посвещение му се доверява "тайната на фоха-та",* след което той разбира мистерията на тройното тяло на тро-ичния Логос и пред удивения му поглед се разкрива причината за феномена на плътното, течното и газообразното тела на Висшето Същество. Използвайки двете съобщени преди това тайни и знани­ето, което те дават, посветеният вече може да извлича полза от то­ва по-голямо откровение и да разбира до известна степен:

1. Творческия процес" за изграждане на мисъл-форми.

2. Предаването на енергия от Егото към физическото тяло чрез силовите центрове на различните планове.

3. Издигането на кундалини, неговото геометрично напред­ване и оживотворяването на всички центрове.

В резултат на така съобщеното му знание и на личния си напредък в изучаването на закона за аналогията, посветеният се научава да управлява подобните сили от много по-висок порядък в планетната и слънчевата схеми. Открива му се методът на разви­тие в трите предшестващи кръга и той практически и теоретически разбира по-ранните етапи от еволюционния процес. Ключът към трите по-нисши царства на природата е в ръцете му и в неговото съзнание започват да се зараждат известни представи за полярност­та, за сливането и за същностното единство, които очакват четвър­тото посвещение, за да му се разкрият напълно.

Троична по своята природа, тайната на електричеството има от­ношение към третия аспект (или този на Брама) и понякога е наричана:

1. Тайна на Брама.

2. Откровение на Майката.

3. Тайна на Фохатната сила.

4. Мистерия на Твореца.

5. Тайна на Трите, които са произлезли от Първата (слънче­ва система),

както и със следните четири мистични фрази, носещи пове­че светлина за интуицията:

6. Кораб на Мистерията, Който Бразди Океана.

7. Ключ за Божествената Съкровищница.

8. Светлина, Водеща през Трите Пещери на Тъмата.

9. Ключ към Енергията, съединяваща Огъня и Водата. Тези изрази могат да дадат много информация на онзи, кой­то ги изучава със задълбочено осмисляне, помнейки, че те се отна­сят до най-нисшото проявление на аспекта на Брама и до трите свята на човешкото проявление; медитирайки над това, ученикът трябва да съотнесе настоящата слънчева система към предшест­ващата, в която е доминирал Брама-аспектът, както в сегашната доминира Вишну, или аспектът на съзнанието.

Получавайки това знание, посветеният може по-добре да раз­бира своята троична нисша природа и как да я балансира по отно­шение на по-висшата, да чете записите и да вижда мястото си в групата, да управлява силите в трите свята и така (съдействайки на еволюцията) да постигне освобождението си, като съзнателно сът­рудничи на замислите на Планетарния Логос, доколкото те му се разкриват етап след етап. Сега той може да владее силата и става в растяща степен център на енергия, който развива способност да излъчва, разпределя или оттегля силови потоци. От момента, кога­то човек стане съзнателно могъщ на ментален план, неговата сила за добротворчество нараства стократно.

При четвъртото посвещение пред човека се разкрива друга от големите тайни, наречена "тайна на полярността", която му да­ва ключ за разбиране значението на пола във всички сфери на при­родата и на всички планове. По тази тематика сега няма да гово­рим обстойно. Всичко, което тук можем да направим, е да изброим някои от темите, към които тази тайна дава ключ, като добавим, че в нашата планетна схема (вследствие от еволюционната точка на Планетарния ни Логос) тази мистерия е най-витална и важна. На този етап от Своето развитие нашият Планетарен Логос съзнател­но търси сливане със своята полярна противоположност — друг Планетарен Логос. Темите, върху които тази тайна хвърля изо­билна светлина, са:

а) Полът на физически план. Тя ни дава ключ към мистери­ята на обособяването на половете в Лемурийската епоха.

б) Уравновесяването на силите във всички сфери на природата.

в) Ключът към това каква Схема формира двуединство с на­шата.

г) Истинското име на нашия Планетарен Логос и отношени­ето Му към Слънчевия Логос.

д) "Сватбата на Агнеца" и проблемът за божествената бул­ка. Ключът към това лежи в слънчевата система на С..., което тряб­ва да се тълкува астрологически.

е) Тайната на Близнаци и връзката на нашия Планетарен Ло­гос с това съзвездие.

В по-малък мащаб и по отношение на микрокосмоса, получава­нето на втората велика тайна от посветения, или на четвъртата, която включва предходните по-малки тайни, осветлява следните въпроси.

.ж) Процесите на единение в различните царства на приро­дата. Показва му се връзката между царствата и той вижда единст­вото на схемата.

з) Методът на егоичното сливане бива ясно разкрит и антакарана е показана в истинската й природа, след което тя става излишна.

и) Разбулва се същностното единство между Егото и лич­ността.

й) Връзката между човешката и дева-еволюцията повече не е тайна, а наличието й в тялото на Небесния Човек е разглеждано като факт.

Може да се продължи с излагането на въпросите, които тайна­та на полярността изяснява, когато бъде .разкрита на посвещавания, но и горепосочените са достатъчно. Тази тайна се отнася главно до Вишну, или до втория аспект. Тя сумира в една кратка фраза цялото знание, постигнато в Палата на Мъдростта, също както предшества­щите тайни обобщават в една формула всичко усвоено преди това в Двореца на Учението. Тя се отнася до съзнанието и до неговото разви­тие посредством материалния аспект и пряко разкрива сливането на "А3"-а и "неАЗ"-а, докато те действително не станат едно цяло.

При петото посвещение пред възхитения и удивен Учител се открива великата тайна на огнения, или духовния аспект, и Той разбира (по необясним за обикновения човек начин) факта, че всичко е огън и огънят е всичко. Може да се каже, че вдигането на тази мистерия разбулва пред Посветения:

а) Тайното име на Планетарния Логос, с което се разкрива една сричка от името на Слънчевия Логос.

б) Работата и метода на разрушителния аспект на божестве­ността.

в) Процесите, които причиняват затъмнението и Пралайята.

г) Математическата формула, обобщаваща всички цикли на проявлението.

д) Троичната природа на огъня и резултата от въздействие­то на по-големия огън върху по-малкия.

Тъй като първият, или Шива-аспектът, ще достигне съвър­шенство (ще влезе в сферата на разбиране) през следващата слън­чева система, тук няма смисъл да се задълбочаваме в обсъждането на въпросната тайна. Следната таблица може би ще направи цяла­та тази тема по-ясна за ученика:

Тайна за Фохата

Посвещение

Трето

Съответен	Източник	Планове
Логос	на енергия
Брама	Физическо	Седми,
Съзидател	Слънце	Шести,
		Пети

Полярността Четвърто

Огъня

Вишну Закрилник

Шива Разрушител

Субективно Четвърти Слънце Трети

Централно Втори Духовно Слънце

Както ученикът може да види, източник на конкретната енер­гия е един от аспектите на Слънцето.

При шестото и седмото посвещения се разкриват още две тайни, но-малката от които подготвя пътя за разкриване на четвър­тата. На нашата планета пред посветените се разбулват само чети­ри тайни от висш порядък и в това е ключът за разбиране на място­то ни в схемата на слънчевата еволюция. В тази слънчева система има общо пет първостепенни тайни за разкриване, което се дължи на факта, че в нея базата на разгръщането се формира главно от петия принцип на ума. Това пето откровение се доверява само на онези, които преминават към Схемите на синтеза.
ГЛАВА XVII

РАЗЛИЧНИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ