Секторен принос към европейския семестър 2012 г

40. Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173) и работните документи на службите на Комисията; призовава Комисията да използва потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, здравеопазването и социалните грижи и основните приоритети на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ГОР за 2013 г.;

41. Изразява съжаление поради факта, че повечето държави членки — въпреки политическата си ангажираност по време пролетното заседание на Съвета и насоките на Комисията в Пакета за заетостта — не са представили национален план за работни места (НПРМ) като част от своите НПР за 2012 г.; изразява съжаление, че Комисията не е направила този ангажимент задължителен за спазване от държавите членки, и настоятелно призовава Комисията да прикани държавите членки да представят своите НПРМ възможно най-скоро, освен това призовава НПРМ да съдържат всеобхватни мерки за създаване на работни места и екологична заетост, връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти, реформи на пазара на труда, ясен график за пускане в действие на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца и посочване както на областите, така и на регионите, които изпитват липса и излишък на специализация; призовава Комисията да продължи със своя план за система за наблюдение на пазара на труда въз основа на обективни данни и за индивидуална схема за проследяване на страни, които не спазват специфичните за страната препоръки;

42. Предлага Комисията да следи за подготовката на НПРМ;

43. Изтъква, че предприятията на социалната икономика са част от европейския социален модел и единния пазар и следователно заслужават голямо признание и подкрепа, както и че техните особености трябва да бъдат взети предвид при разработването на европейските политики; повтаря своя призив към Комисията да изготви рамка за социалната икономика, като признава нейните компоненти и ангажира както държавите членки така и заинтересованите страни с цел насърчаване на обмена на най-добри практики, тъй като тя е важен елемент от европейския социален модел и единния пазар;

44. Подчертава колко е важно да се осигури по-голямо социално сближаване, без да се пренебрегва сътрудничеството с дружествата за постигането на тази цел, като това сътрудничество може да се стимулира най-вече като им се даде възможност да популяризират своите иновативни и добродетелни действия в социалната област чрез етикет, който да привлече нови инвеститори и да насърчава развитието на европейския социален модел в дългосрочен план;

45. Приветства признаването на значението на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, тъй като те са крайъгълният камък на заетостта и създаването на работни места в рамките на ЕС и имат значителен потенциал за справяне с безработицата сред младежите и неравномерното присъствие на половете на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да направят достъпа до финансиране за малките и средни предприятия абсолютен приоритет в своите национални планове за растеж;

46. Изразява съжалението си, че Съветът не взе под внимание призива на Парламента за съсредоточаване на вниманието върху качеството на заетостта в насоките за 2012 г.; изразява съгласието си с Комисията, че всички видове трудови договори следва да предоставят на работещите достъп до основен набор от права, включително пенсионни права, социална защита и достъп до обучение през целия живот; призовава Комисията да включи в ГОР за 2013 г. качеството на заетостта, обучението и последващото обучение, основните права на работещите и подкрепата за мобилността на трудовия пазар, за самостоятелната заетост и за трансграничната мобилност, посредством увеличаване на сигурността на работещите при прехода от едно работно място към друго;

47. Призовава държавите членки да се борят срещу съществуването и разпространението на недостойни трудови договори и фалшива самостоятелна заетост, както и да гарантират, че лицата с временни договори, договори на непълно работно време или са самостоятелно заети лица разполагат с адекватна социална закрила и достъп до обучение и, когато е възможно, специализирано обучение, както и да прилагат свързани с тези въпроси рамкови споразумения;

48. Призовава към подобряване на гъвкавостта на пазара на труда чрез въвеждане на модерни форми на трудови договори; признава, че непълното работно време често е избор на работника или служителя, особено сред жените;

49. Приветства препоръките във връзка със слабото участие на жените на трудовия пазар; при все това отбелязва, че липсва по-широк поглед върху въпроса за равенството между половете, който да не се ограничава само до равнищата на заетост; призовава Комисията в насоките на политиката си да обърне внимание на сегрегацията на пазара на труда, неравномерното разпределение на отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството, и въздействието на фискалната консолидация върху жените;

50. Призовава Комисията и държавите членки за справяне със слабото участие на пазара на труда на групите в неравностойно положение, включително на лицата, принадлежащи към малцинства (например ромите), идващи от най-бедните микрорегиони или живеещи с увреждания; призовава Комисията и държавите членки за справяне с неравномерното разпределение на работните места между регионите и социалните групи и последиците от фискалната консолидация върху уязвимите социални групи;

51. Отбелязва, че в няколко държави членки са били отправени препоръки относно заплащането; подчертава, че заплатите представляват, преди всичко, доходите, от които се нуждаят работещите, за да се издържат; подчертава, че практиката на Комисията за определяне на формирането на заплатите и равнището на заплатите в държавите по програмата могат да увеличат риска от бедност сред работещите или неравенствата в заплатите, които вредят на групите с ниски доходи; призовава Комисията да подобри насоките на политиката към онези държави членки, в които заплатите са в застой в сравнение с равнищата на производителност, като същевременно зачита автономията на социалните партньори, както е защитена по-специално в членове 152 и 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

52. Приветства повишеното внимание от страна на Комисията и на Съвета върху борбата с безработицата сред младежта; призовава Комисията да предложи незабавно, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство, задължителна „Европейска гаранция за младите хора“, с цел ефективно подобряване на положението на младите хора, които без работа и необхванати от системите на образование или обучение (NEET) и за постепенно преодоляване на проблема с безработицата сред младежта в ЕС; подчертава, че „Европейската гаранция за младите хора“ изисква специална европейска финансова подкрепа, особено в държавите членки с най-високи равнища на безработица сред младежта, и призовава към това, някои от неизразходваните структурни фондове да бъдат разпределени за тази цел; призовава Съвета бързо да вземе решение относно предложенията в „Пакета за заетостта“

53. Приветства включването на препоръката за справяне със социалните последствия от кризата в насоките за 2012 г. и поставяне на по-силен акцент върху борбата с бедността в специфичните за всяка страна препоръки; изразява дълбока загриженост, обаче, поради нарастващата бедност (включително бедността при работещите и бедността сред възрастните хора) и безработица в ЕС; призовава държавите членки да повишат амбициите си, да засилят мерките, които предприемат за борба с бедността, и да следват стриктно препоръките на Комисията; призовава изрично Комисията в ГОР за 2013 г. да разгледа проблема с бедността сред работещите, бедността сред хората с липсващи или ограничени връзки към пазара на труда и бедността сред възрастните хора; подчертава, че член 9 от ДФЕС трябва да бъде включен в рамките на целия европейски семестър;

54. Отново изразява необходимостта от изискване на допълнителни ангажименти от страна на държавите членки в социалната област, като ЕС се натоварва с отговорността за изпълнението на приоритетите, избрани в контекста на растежа и социалното сближаване в рамките на единния пазар;

55. Подчертава спешната необходимост от разработване на нови инструменти за борба със социалните дисбаланси и безработицата в Европа;

56. Призовава държавите членки и Европейския съвет да включат министрите по социални и здравни въпроси в процеса на европейския семестър и на всички етапи от процеса на НПР, тъй като това би означавало засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което е необходимо, тъй като проблемите на пенсиите, политиките на заплащане и на данъчна тежест върху труда попадат в рамките на неговия мандат;

57. Призовава Комисията да докладва относно използването на общ, единен набор от критерии в целия ЕС за оценка на НПР; подчертава, че стандартите и данните трябва да отразяват социалното включване и устойчивостта на околната среда, в допълнение към икономическите данни; призовава Комисията да насърчава държавите членки да използват социалните показатели и данните, които измерват напредъка и развитието, които излизат отвъд мярката на БВП, тъй като това е от решаващо значение за измерване на напредъка към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

Бюджетни политики

58. Настоятелно призовава Комисията в своя следващ Годишен обзор на растежа обстойно да разгледа и подчертае ролята на бюджета на ЕС в процеса на Европейския семестър, като предостави фактически и конкретни данни относно неговия ефект на лансиране, неговия каталитичен ефект, както и неговия синергичен и допълващ ефект върху общите публични разходи на местно, регионално и национално равнище; счита освен това, че финансирането на равнище ЕС може да генерира икономии за бюджетите на държавите членки и че това следва да бъде подчертано; счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля за стимулирането на растежа и насърчаването на създаването на работни места, както и за успешното намаляване на макроикономическите дисбаланси в целия Съюз;

59. Настоятелно призовава Съвета по време на преговорите за бюджета на ЕС за 2013 г. да приеме политически и обществен дебат относно равнището на бюджетни кредити, необходимо за прилагането на „Пакта за растеж и работни места“, приет от Европейския съвет през юни 2012 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с многократно заеманата от Съвета позиция за изкуствено намаляване на равнището на бюджетните кредити за плащания, налични в бюджета на ЕС, което би застрашило способността на ЕС да изпълни своите правни и политически ангажименти; призовава отново Съвета да приеме съвместно с Парламента и Комисията общ метод за оценка на реалните потребности от плащания; подчертава неотложността на ситуацията, особено по функции 1A и 1Б (конкурентоспособност за растеж и заетост/сближаване за растеж и заетост), както и във фондовете за развитие на селските райони;

60. Призовава държавите членки да се възползват напълно от договорените възможности в „Пакта за растеж и работни места“, за да разгледат в рамките на своите национални пакети по структурните фондове и Кохезионния фонд (55 милиарда евро) преразпределяне в подкрепа на научните изследвания и иновациите, МСП (включително улесняване на техния достъп до фондове на ЕС) и заетостта на младите хора; призовава Комисията да предостави в своя Годишен обзор на растежа за 2013 г., който предстои да бъде публикуван през ноември 2012 г., пълна и цялостна картина на постигнатото в това отношение;

61. Подчертава освен това, че „Пактът за растеж и работни места“ изрично приканва държавите членки да използват част от отпуснатата им сума от структурните фондове, за да работят съвместно с ЕИБ по механизми за оценка на риска от заеми и за гарантиране на заеми за знание и умения, ефективно използване на ресурсите, стратегическа инфраструктура и достъп до финансиране на МСП; счита, че органите на държавите членки следва да се стремят да увеличат във възможно най-голяма степен потенциала за растеж, предлаган от други вече приети инициативи на ЕС, финансирани от бюджета на ЕС, като например пилотната фаза за облигациите за проекти, различните съществуващи иновативни финансови инструменти на ЕС, въведени от 2007 г. в областта на научните изследвания и иновациите, подкрепата за МСП или схемите за микрокредитиране; подчертава освен това увеличения кредитен капацитет на ЕИБ за периода 2012—2015 г.; счита, че, ако бъдат правилно съчетани и приложени, всички тези мерки биха могли да положат основите на инвестиционна програма на ЕС за идните години с изключително положителен ефект за БВП и заетостта в ЕС–27, като някои учени прогнозират увеличение от 0,56 % на БВП и 1,2 милиона допълнителни работни места;

62. Следователно призовава държавите членки да не разглеждат своите национални вноски от БНД в бюджета на ЕС като променлива величина за регулиране в своите усилия за консолидация, нито да се стремят изкуствено да намалят обема на стимулиращите растежа разходи от бюджета на ЕС в противоречие с политическите ангажименти, които са поели на най-високо равнище; осъзнава обаче икономическото напрежение между необходимостта от консолидиране на публичните финанси в краткосрочен план, от една страна, и всяко възможно увеличение за някои държави членки на техните вноски, основаващи се на БНД, предизвикано от увеличение в равнището на плащанията в бюджета на ЕС; поради това отново заявява своя настоятелен призив за реформа на финансирането на бюджета на ЕС — която да бъде приета в рамките на преговорите за МФР за периода 2014—2020 г. — чрез намаляване на дела на основаващите се на БНД вноски на държавите членки в бюджета на ЕС до 40 % до 2020 г., като по този начин се допринесе за техните усилия за консолидация¹;

63. Изисква освен това Европейската комисия да изследва възможността за изключване на основаващите се на БНД вноски в бюджета на ЕС от изчисляването на структурния дефицит, както е посочено в „пакета от две законодателни предложения“;

64. Предупреждава, че в контекста на преговорите за Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. намаляването на равнището на бюджета на ЕС, като се има предвид неговата роля на катализатор за инвестиции, би имало отрицателни последици за създаването на растеж и заетост в Съюза;

65. Настоятелно призовава Комисията да определи управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като той допринася в значителна степен за постигането на целите на европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост; счита, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар;

66. Призовава Съвета и Комисията да свържат европейския семестър с Акта за единния пазар, за да се осигури последователност на европейската икономическа политика и създаването на устойчив растеж;

67. Подчертава, че инициативите, предприети в рамките на Акта за единния пазар, трябва да съответстват и да допринасят за постигане на целите на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

68. Призовава Комисията да координира годишния доклад относно интегрирането на единния пазар с другите инструменти за мониторинг на единния пазар, като информационното табло за вътрешния пазар, за да се избегне припокриване и да се изработят ефективни и ясни препоръки, и да се осигури съгласуваност на европейската икономическа политика;

69. Приветства в този контекст предложението на Комисията да определи препоръки, специфични за отделните държави по отношение на единния пазар, особено относно правилното транспониране на законодателство и срокове за транспониране; призовава Комисията да засили действията си при осигуряването на подходящо прилагане и въвеждане в действие на законодателството на ЕС в държавите членки, като използва категорично всичките си правомощия;

70. Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдадат първостепенно значение на приемането на 12-те ключови действия, съгласно Акта за единния пазар, като важен принос за укрепването на единния пазар по един всеобхватен и балансиран начин;

Конституционни въпроси

71. Счита, че тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в съответствие с член 9 от Протокол № 1 е от съществено значение с оглед създаването на необходимата демократична легитимност и национална ангажираност в процеса на семестъра; призовава за засилване на диалога между европейското и националното равнище, при зачитане на разделението на труда помежду им;

72. Счита, че наред с гарантирането на сътрудничество между парламентите е необходимо и да се положат по-големи усилия за осъществяване на комуникация с гражданите и активното им включване в процеса;

73. Счита, че националните парламенти следва да играят по-активна роля в процеса с цел отслабване на опасенията по отношение на легитимността, и предлага държавите членки да приспособят вътрешните си процедури, за да могат националните парламенти да участват в обсъждането на фискалните планове и плановете за реформи на техните държави преди представянето им на ЕС;

74. Отново изразява призива си към държавите членки да включат в процеса на европейския семестър аспектите, свързани с равенството между половете, както и да наблегнат повече на обучението в рамките на политиките, насочени към пазара на труда, като вземат под внимание потребностите и положението на жените, когато прилагат насоките на политиката, определени в годишния обзор на растежа; поздравява държавите членки, които са включили измерението, свързано с равенството между половете, в своите национални програми за реформа (НПР), но изразява съжаление, че много държави членки са пропуснали дори да споменат равенството между половете в своите програми; призовава Комисията да предложи на държавите членки единен формат и единни критерии за включването на перспективата, свързана с равенството между половете, в НПР;

75. Призовава държавите членки да определят конкретни количествени цели в съответните НПР в съгласие със статистическите данни относно заетостта на жените, както и да вземат специфични мерки, насочени към уязвими групи жени (като млади жени, жени мигранти, жени с увреждания и самотни майки);

76. Припомня, че разликата в заплащането на мъжете и жените продължава да бъде въпрос в ЕС и че тази разлика също така се отразява на размера на пенсиите, които жените по-късно получават, и впоследствие може да бъде причина жени да се окажат под прага на бедността; призовава следователно държавите членки да определят качествени цели в НПР, свързани с премахването на разликата в заплащането на мъжете и жените, като по този начин намалят несправедливото отношение към жените пенсионери и уязвимостта на по-възрастни жени с оглед на бедността;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0409

Търговски отношения между ЕС и Русия след присъединяването на Русия към СТО

PE493.630

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно търговските отношения ЕС-Русия след присъединяването на Русия към СТО (2012/2695(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Русия, и по-специално резолюциите си от 14 декември 2011 г.¹ относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия от 15 декември 2011 г., и от 9 юни 2011 г. относно срещата на най-високо равнище между ЕС и Русия на 9-10 юни 2011 г.²,

– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Руската федерация³ и започналите през 2008 г. преговори за ново споразумение между ЕС и Русия, както и партньорството за модернизация, започнало през 2010 г.,

– като взе предвид доклада на работната група по присъединяването на Руската федерация към Световната търговска организация⁴ и допълнението към него⁵ от 17 ноември 2011 г.

– като взе предвид решението на Съвета от 14 декември 2011 г. за определяне на позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в рамките на съответните органи на Световната търговска организация относно присъединяването на Руската федерация към СТО⁶,

– като взе предвид своята позиция от 4 юли 2012 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключването на споразумение между Европейския съюз и Руската федерация във връзка със запазването на ангажиментите в областта на търговията с услуги, съдържащи се в действащото Споразумение за партньорство и сътрудничество ЕС—Русия⁷,

– като взе предвид своята позиция от 4 юли 2012 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на споразумението между Европейския съюз и правителството на Руската федерация за търговията с части и компоненти за моторни превозни средства между Европейския съюз и Руската федерация⁸,

– като взе предвид своята позиция от 4 юли 2012 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация във връзка с въвеждането или увеличението на износните мита върху суровините¹,

– като взе предвид проекта за законодателна резолюция относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз, и на Протокола между Европейския съюз и правителството на Руската федерация относно техническите условия и ред по посоченото споразумение²,

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Доклад за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите – Сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС за постигането на по-добър достъп до пазара: приоритети за действие с оглед премахването на пречките пред търговията“ (COM(2011)0114),

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Доклад за пречките пред търговията и инвестициите за 2012 г.“ (COM(2012)0070),

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че Руската федерация приключи многостранните преговори относно присъединяването си към СТО на 10 ноември 2011 г. след 18-годишни преговори и беше официално приета за член на 16 декември 2011 г.;

Б. като има предвид, че търпящата развитие политика на ЕС в областта на външните работи, сигурността и енергетиката, в съответствие с принципа на условност, следва да включва Русия като важен партньор, при условие че основополагащите ценности, на които се основава Съюзът, като например демокрацията, принципите на правовата държава, всеобщият характер и неотменимостта на правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на Устава на Организацията на обединените нации и международното право, се поделят и спазват;

В. като има предвид, че ЕС е стратегически търговски партньор на Русия и е най-големият и продължаващ да нараства източник на внос, основно направление за износ и изключително важен инвестиционен партньор (по отношение на вътрешни преки чужди инвестиции), като заема 47,1 % от цялостния търговски обмен на Русия; като има предвид, че отношенията продължават да се развиват, като Русия се е превърнала във втория по големина източник на внос за ЕС (158,6 милиарда евро) и четвърто по обем направление за износ (86,1 милиарда евро) (по данни от 2010 г.);

Г. като има предвид, че вносът от Русия представлява основно енергия и изкопаеми горива (79,5 %), а износът на ЕС за Русия е разнообразен и включва почти всички видове машини и транспортно оборудване (44,7 %), промишлени стоки, храна и живи животни (по данни за 2010 г.);

Д. като има предвид, че на 26-27 юни 2008 г. на срещата на високо равнище в Ханти-Мансийск ЕС и Русия започнаха преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, което да замести действащото и да създаде актуализирана договорна рамка на отношенията ЕС-Русия в бъдеще, като включи съществени правно задължителни разпоредби относно търговията, инвестициите и енергетиката;

Е. като има предвид, че Европейският съюз поддържа своя ангажимент за допълнително задълбочаване и развиване на отношенията между Европейския съюз и Русия и за поддържане на принципите, залегнали в Партньорството за модернизация, основаващи се на общ интерес и дълбока ангажираност с всеобщите ценности, демократичните принципи, зачитането на основните права и правата на човека, и принципите на правовата държава;

1. Приветства присъединяването на Русия към СТО, което беше ратифицирано от руската Държавна дума на 10 юли 2012 г.; счита, че включването на Русия в многостранната търговска система и правилата й представлява още една стъпка към подобряването на двустранните отношения ЕС-Русия;

2. Отбелязва със загриженост, че на последния етап от завършването на процеса на присъединяване към СТО Русия не е оправдала изцяло надеждите по отношение на бъдещите свои задължения в рамките на СТО, тъй като е въвела или е разширила редица потенциално ограничителни търговски мерки, включително забрана за вноса на живи животни от ЕС, законодателство, предоставящо преференциални условия на местни производители при обществените поръчки, решения за установяване на сезонни вносни мита върху определени видове захар и ново законодателство относно схема за рециклиране на превозни средства;

3. Призовава Русия да премахне неоправданите временни забрани, едностранните временни увеличения на тарифите, протекционистките мерки и преградите пред откритата и справедлива търговия, посочени в изготвяния два пъти годишно доклад на Г-20 относно търговските и инвестиционните мерки и в доклада на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите, които причиняват значителни вреди на износителите от ЕС;

4. Подчертава, че ЕС и Русия са взаимно зависими търговски партньори, особено по отношение на суровините и жизненоважните енергийни ресурси; счита, че икономическите им отношения имат силен потенциал, за чието по-нататъшно развитие ще допринесе присъединяването към СТО;

5. Счита, че списъците със задължения на Русия по отношение на СТО предвиждат съществено намаляване и обвързване на митническите тарифи за стоки и услуги; призовава Русия да изпълнява изцяло и без забавяне всичките свои задължения, за да може да се възползва максимално от членството си в СТО;

6. Изказва голяма загриженост във връзка с все още съществуващия проблем, свързан с производството и продажбата на фалшифицирани стоки в Русия; призовава Руската федерация да предприеме мерки в областта на правата на интелектуална собственост и да изпълни възможно най-бързо и най-пълно задълженията си във връзка с членството си в СТО по споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS);

7. Счита, че по този начин Русия би доказала сериозния си ангажимент за укрепване на ролята си и на участието на руски дружества в многостранната търговска система; разглежда отварянето на икономиката на Русия към търговия и инвестиции със засилено международно участие като допълнителен стимул за руското правителство да продължи решително текущите реформи, борбата с корупция, като прилага принципите на правовата държава и подобрява стопанския климат;

8. Призовава Европейската комисия и ЕСВД да подкрепят усилията на Русия за присъединяване към ОИСР, процес, който води до ангажиране с набор от свързани с търговията насоки и принципи, обхващащи, наред с другото, отварянето на пазара, борбата с подкупите, агенциите за експортно кредитиране, управлението на държавните предприятия; настоятелно призовава също така Русия да се присъедини към други споразумения на СТО, по-специално Споразумението за държавните поръчки, за което вече ще има статут на наблюдател;

9. Настоятелно призовава Русия да даде своя принос за възобновяването на двустранните преговори за новото споразумение за партньорство и сътрудничество; подчертава, че тези преговори се провеждат единствено между ЕС и Русия; счита, че включването на други членове на митническия съюз, които не участват в СТО, ще затрудни преговорите;

10. Счита пълното спазване на правилата на СТО и постепенното изпълнение на задълженията, поети от Русия, за необходимо предварително условие за продължаване на тези бъдещи преговори, чиято цел е установяването на общи правила в дванадесет основни регулаторни аспекта, включително взаимни непреференциални ангажименти в търговията със стоки и услуги, санитарните и фитосанитарните мерки, правата върху интелектуалната собственост, обществените поръчки, конкуренцията, енергетиката и инвестициите;

11. Призовава Комисията да защитава като съществени елементи в тези преговори:

– използването на европейските технически регламенти, стандарти и процедури за оценка на съответствието; призовава за споразумение между европейските и руските органи по стандартизация и за бързото установяване на унифицирана система за оценка на съответствието и акредитация в Русия;

– основна и юридически обвързваща глава относно енергетиката, градяща се на показаната добра воля при подписването на механизма за ранно предупреждение през 2011 г. и основаваща се на ясните принципи на прозрачност, лоялна конкуренция, реципрочност и недискриминация; потвърждава, че целта следва да остане открит и прозрачен енергиен пазар ЕС-Русия;

– премахването от страна на Русия на нейния режим на двойни цени на стоките и изясняване и стабилизиране на условията за установяването на дружества, предоставящи услуги, с цел увеличаване на инвестициите от такива дружества от ЕС в Русия;

– обществените поръчки, които представляват широк неразработен пазар; призовава Комисията да осигури справедливи реципрочни правила за възлагането на обществени поръчки и на двата пазара на национално и поднационално равнище;

– реформа на руските митнически процедури в светлината на международните конвенции;

– глава, посветена на санитарните и фитосанитарните мерки, за да се гарантира, че всяка от страните по споразумението може да прилага единствено обосновани временни забрани, по-специално относно селскостопанските продукти, продуктите от животински произход и хранителните продукти, при пълно спазване на принципите за пропорционалност, прозрачност, недискриминация и научна обосновка;

– глава, посветена на устойчивото развитие и основана на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и на съответните основни конвенции на МОТ, за да се подчертае необходимостта от цялостно зачитане на правата на човека и на трудовите права, както и като ангажимент по отношение на прилагането на съответните международни стандарти в областта на околната среда; за тази цел призовава за установяване на диалог със съответните заинтересовани участници и гражданското общество;

– изчерпателна глава относно защитата на всички форми на права върху интелектуалната собственост; призовава тази глава да включва принципите за защита на географските указания и списък на защитените географски указания;

– подобряване на настоящия режим за уреждане на спорове с цел гарантиране на по-голяма прозрачност и недискриминационен характер на условията за инвестиране в Русия;

– изчерпателна и амбициозна глава относно инвестициите, включително разпоредби относно либерализирането, както и мерки за защита на инвестициите, въз основа на препоръките на Европейския парламент за нова компетентност на ЕС в областта на инвестициите (резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции¹);

12. В допълнение към това, призовава за улесняване на движението на капитали между двете страни въз основа на зачитането на международните конвенции за изпирането на пари; подкрепя преговорите по двустранно инвестиционно споразумение между ЕС и Русия, включващо разпоредби относно споровете между държави и инвеститори, и по целесъобразност - между инвеститори и държави, с цел установяване на равнопоставени условия на конкуренция за инвеститорите от ЕС и засилване и стабилизиране на правната рамка за европейските инвестиции в Русия;

13. Призовава Комисията да следи внимателно прилагането на различните и специфични за отделните отрасли планове в Русия с цел установяване на съдържащи се в тях разпоредби, водещи до нарушаване на пазара и дискриминация, като например елементи на субсидиране и изисквания за местно съдържание в обществените поръчки и инвестициите, и призовава настоятелно Комисията да се заеме решително с Русия, за да се гарантира, че тя ще прилага своите ангажименти по СТО след присъединяването си като пълноправен член; в този контекст счита, че когато това е уместно, Комисията следва да се завърне към използването на съвместими със СТО инструменти за защита на търговията;

14. Счита, че Партньорството за модернизация между ЕС и Русия е ползотворна инициатива за засилване на новите икономически и търговски отношения между двете страни в рамките на СТО и на двустранно равнище; подчертава необходимостта Европейската комисия и руското правителство да осигурят ефективното използване на отпусканите средства за финансиране на проекти, изпълнявани в рамките на Партньорството за модернизация между ЕС и Русия; счита, че посредством насърчаване на взаимодействията между търговските и инвестиционните стратегии на двете страни цялостният потенциал, свързан с икономическата модернизация и диверсификация на Русия, може да бъде разгърнат още по-ефективно;

15. Призовава руското правителство да възложи независимо и безпристрастно разследване по случая Юкос;

16. Счита изпълнението на „общите мерки на ЕС и Русия за безвизов режим на пътуване“ за елемент от търговските и инвеститорските отношения между ЕС и Русия и отбелязва новото развитие на положението в преговорите относно споразумение между ЕС и Русия за отмяна на визовия режим;

17. Изразява безпокойството си, че митническият съюз между Русия, Казахстан и Беларус ще наложи допълнителни бариери пред търговията с Русия, като по този начин ще бъде в противоречие с правилата на СТО и ангажиментите на Русия в рамките на СТО;

18. Призовава Русия да се възползва от членството си в СТО, за да се обедини усилията си с тези на ЕС и другите държави от Източна Европа, които са членки на тази многостранна търговска организация, за подпомагане на Беларус в прилагането на търговски правила и практики, съвместими със СТО, с цел присъединяване към СТО възможно най-бързо;

19. Счита, че присъединяването на Русия към СТО може да улесни търговските потоци между ЕС и Русия, като същевременно стимулира икономическия растеж и създаването на работни места и при двете страни; счита възможността за сключване на ново споразумение за партньорство и сътрудничество като допълнителна възможност да се допринесе за засилено партньорство между двете страни, като същевременно се насърчава устойчивото развитие на общите им съседи.

20. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската комисия и на правителството и парламента на Руската федерация.