Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11


Проблеми на местните институции и капацитет



страница11/34
Дата21.09.2017
Размер3.93 Mb.
#30721
ТипПрограма
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   34

Проблеми на местните институции и капацитет


От всички 264 общини 178 представлява 28% от населението и 62% от територията на страната. Много от тези общини са малки и същевременно слаби в институционално, финансово и техническо отношение. Те генерират 6,7% от нетните приходи в страната, което е 3470 лв. на глава от населението или 31,2% от средното за страната. По-ниското равнище на социално-икономическо развитие на преобладаващата част от тези общини и отдалечеността на една значителна част от тях от градските центрове и техните агломерационни ареали налага необходимостта в тях да бъдат подкрепени определени базирани на потребностите инвестиции.
      1. Описание на компетенциите на общините


Освен държавата, общините са реално основният обществен двигател на регионалното развитие в България, тъй като областите като цяло поемат единствено функции, делегирани от държавата. Въпреки това, те не разполагат с реални юридически правомощия и финансови средства, които са от първостепенно значение за инвестициите.

Основните функции, които са прерогатив на общините, включват:



  • Управление на общинската собственост

  • Местно социално-икономическо и устройствено планиране и развитие

  • Образование

  • Здравеопазване

  • Обществени и комунални услуги

  • Опазване на околната среда

  • Култура

  • Защита и опазване на културното и историческо наследство

  • Насърчаване на спорта, отдиха и туризма

  • Задачи, свързани с опазването на обществения ред

За да се улесни старта на финансовата децентрализация, се възприе законово възложените дейности на общините да се разделят условно на две групи: делегирани от държавата дейности и местни дейности. През 2003 г. Законът за държавния бюджет на Република България въведе нов принцип за финансиране на общините: бюджетните общински дейности се разделят на общински и “делегирани от държавата”. Делегирани от държавата дейности са тези услуги (според Конституцията и нормативната база), до които населението следва да има осигурен равнопоставен достъп във всички части на страната. Местни дейности са тези, които се предоставят в зависимост от потребностите на населението и разполагаемите общински ресурси. За изчисляване на делегираните от държавата дейности са разработени стандарти за издръжка и стандарти за численост на персонала. Следва да се има предвид, че това деление на дейностите е условно и е извършено за целите на изчисляване на разходите за тези услуги и връзката им с определени източници на приходи. И двете групи принадлежат към дейностите, свързани с местното самоуправление.

В сферата на образованието като местни дейности се определят: целодневните, полудневни и сезонни детски градини, за които общината осигурява издръжка, ученически столове. Към делегираните от държавата дейности се отнасят: общообразователните и професионални училища; общообразователните спортни училища с държавен прием; специалните детски градини и училища; оздравителните училища; центровете за предучилищна подготовка на 6-годишните деца, домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, общежитията.

В сферата на общественото здравеопазване като местни дейности са определени: центрове за психично здраве; издръжка на детски ясли; центрове за рехабилитация; центрове за лечение на наркомании. Делегираните от държавата дейности включват: акредитираните общински МБАЛ; АГ болниците в София и Варна; офталмологичната болница във Варна; диспансерите. През 2004 г. отпадна финансирането на общинските болници от общинските бюджети.

В сферата на културата и религиозните дейности местни дейности са: общинските театри, оркестрите, ансамблите, както и паметниците на културата и етнографските комплекси. Делегирани от държавата дейности са: библиотеките с регионален характер, читалищата, регионалните музеи и художествени галерии.

В сферата на социалните грижи и услуги местни дейности са: домашният социален патронаж; безплатните кухни; клубовете на пенсионера и инвалида; издръжката на програмите за временна заетост. Делегирани от държавата дейности са социалните заведения, домовете за възрастни хора и деца с увреждания.

В сферата на отбраната и сигурността общините могат да преразпределят собствените си средства за допълнителни дейности, свързани с опазване на обществения ред и сигурност, финансиране на комитети за борба с противообществени прояви, за наркомании, за социални работници и др.

Всички дейности, свързани с жилищно строителство, благоустройство, комунални услуги и опазване на околната среда са изцяло местна отговорност. Тук се отнасят водоснабдяването и канализацията на населените места, управлението и контролът на жилищното строителство и устройственото развитие, благоустройството, чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването, озеленяването, опазването на околната среда, уличното осветление и др.



По отношение на рекреацията, спорта и туризма в съответствие с потребностите на гражданите и възможностите на общините за генериране на собствени приходи, общините планират и организират дейности, свързани с поддръжката на зони за отдих и туризъм, финансиране на спортни клубове и спортна материална база, както и масови спортни и развлекателни мероприятия.

В сферата на икономическите дейности, транспорта и ИКТ, общините организират различни инициативи за икономическо развитие (общински пазари и тържища, панаири, изложения и др.) със собствени средства. По преценка на отделните общини са и разходите за дейности, свързани с безопасността на движението, текущото поддържане на улици, тротоари и площади, организацията на градския транспорт и възможностите за субсидиране.

По силата на закона общините са отговорни за предоставянето на административни услуги в съответствие с компетенциите на местните власти: услуги, свързани с организацията на стопански дейности; технически услуги; услуги за селскостопански дейности; административно обслужване.

      1. Капацитет за разработване на проекти и усвояване на средства


Подобно на направените по-горе изводи, капацитетът на общините за разработване на проекти по отношение на човешки ресурси, знания и опит е концентриран главно в ограничен брой големи и по-урбанизирани общини с развит неправителствен сектор и прилагащи принципа на партньорство на ниво разработване на проект. Това са предимно общините, които са се възползвали от възможностите на процеса на “учене чрез правене” по пред-присъединителните инструменти.

Големите общини генерират два пъти повече проектни идеи в сравнение с малките и средноголеми общини и имат 4,7 пъти повече одобрени проекти. По-малките общини, където неправителственият и консултантски сектор е слабо развит и има ограничен опит в изготвянето на проекти се нуждаят от по-широки консултации и подкрепа при идентифицирането и развитието на проекти. Опитът на областните администрации по пред-присъединителните фондове е дори още по-ограничен, имайки предвид факта, че тези институции нито са допустими бенефициенти по грантови схеми, нито са участвали активно в процеса на управление, изпълнение и мониторинг на тези схеми.


        1. Административен капацитет


Административните структури и звена, занимаващи се с работа по проекти, са концентрирани в големите общини с добре развит неправителствен и консултантски сектор, който предоставя допълнителни възможности и опит при разработването на проекти. В 40% от общините в страната е обособено специално звено за разработване на проекти; в 20% от общините има служител за това; в 30% от общините има служител, отговорен за проекти, който изпълнява и други функции; в 12% от общините няма служители, пряко отговарящи за работата по проекти. Малка част от общинските служители са преминали през обучение за разработване на проекти – 6%; подобен е и делът на владеещите английски език – 5%. По-малките общини с ограничени финансови и човешки ресурси, нямат звена/отдели за идентифициране на проектни идеи, подготовка на проектни предложения, изпълнение на процедурите по кандидатстване, управление на проекти, изпълнение и отчетност. Подобни дефицити понякога се отбелязват и в някои големи общини. 34% от общините демонстрират слаб капацитет за изготвяне на успешни проекти.

Освен това, като че ли съществува известно подценяване на значението на разработването на проекти за развитие на общината. Към това трябва да се прибави липсата на предпроектни проучвания и готови технически проекти, каквато е ситуацията в 54% от общините. Проблеми пред процеса на разработване и изпълнение на проекти създава и липсата на устройствени и кадастрални планове.

В областните администрации, които нямат делегирани задължения по изготвянето и изпълнението на проекти, тези структури са още по-слабо развити. 38% от тях имат звена за работа с проекти, 4% имат назначени служители, 25% имат определени помещения за проектни дейности.

        1. Информация и комуникация


Около 80% от общините имат качествен достъп до Интернет, като затруднения се отбелязват в по-малки и отдалечени от големите центрове общини; в областните администрации 96% от служителите имат качествен достъп до Интернет.

Една четвърт от общините подчертават, че нямат информация както за самите проекти, така и за причините, поради които техните проекти не са избрани.

Други проблеми относно информацията и комуникацията в общините са свързани с:


  • Слабо познаване на правилата на Структурните фондове за изпълнение на проекти (управление на проектния цикъл, управление на проекти по СФ, финансови одити и др.)

  • Непознаване на новото законодателство на ЕС (директиви, регламенти и др.)

  • Липса на ясен фокус за информация за икономическото развитие и инвестиционните възможности в областите и основните общини, липса на центрове за информация и ориентиране на инвеститори.
        1. Финансови ресурси


Силно ограничени са общинските финансови средства за съ-финансиране и за разработване на проекти, особено в малките общини. Само 28% от общините и 4% от областите могат да отделят средства за съ-финансиране на проекти по пред-присъединителните инструменти (61% от големите общини и 6% от по-малките общини). Едва 44% от общините и 8% от областите могат да заделят средства за подготовката на проекти. Причините за това в повечето случаи са ограничените ресурси и тяхното ненавременно планиране. Поради тази причина, българските общини не успяват да получат европейско финансиране.
        1. Умения за партньорство и сътрудничество с други участници в процеса


Характерно за българските общини е, че не използват в достатъчна степен възможностите за съвместно намиране на решение на общи проблеми или за обединяване на ресурсите. Почти две трети от тях никога не са работили по съвместен проект с друга община, а малко повече от една трета консултират своите проекти с други общини. Този ограничен капацитет за хоризонтално партньорство представлява сериозен риск за капацитета на страната за усвояване на средства по Структурните фондове на ЕС. Малките общини имат най-ясно изразена нужда от обединяване на усилията и ресурсите за решаване на общи проблеми по икономически най-ефективен начин.

Към настоящия момент хоризонталните връзки между общините са слаби. Не са достатъчно използвани възможностите за намиране на съвместни решения по общи проблеми и привличане на средства. 56% от общините се консултират и планират проекти съвместно с неправителствения сектор (39% от малките общини, 74% от големите общини), 44% от общините се консултират и планират проекти съвместно с частния бизнес (30% от малките общини, 51% от големите общини).

Широкото консултиране с партньорите на местно ниво е важен фактор за успешен достъп до предприсъединителните фондове (15% от общините, които не са използвали механизма на консултиране са получили финансиране по ФАР, спрямо 20% от използвалите публични дискусии и фокус групи и 37% от използвалите граждански форуми).

Засилването на партньорствата за областно развитие (в които участват както областта, така и общините) е ключов момент за разработването и реализирането на проекти с важна синергия за регионалното развитие и за самите общини-участнички.

Следователно, налице е ограничен институционален, финансов и технически капацитет, особено в по-малките общини (човешки ресурси, знания, опит и ноу-хау) и незадоволително, основано на партньорството, междуобщинско сътрудничество за иницииране на съвместни проекти. Развитието на капацитет е процес, изискващ време и в много случаи предполага не само обучение и средства, но и външна подкрепа и помощ. Очевидно е необходима институционална подкрепа за общините, и особено за по-малките, за да могат да излязат от “омагьосания кръг” на недостатъчния капацитет и недостатъчното участие в проекти.

        1. Възможности за инвестиции в общините/ малките общини


Продължава тенденцията за намаляване дела на общинските бюджети както в БВП, така и в консолидирания държавен бюджет (фиг. 19). Основните причини са значително по-големият ръст на държавните разходи и намаляването на обхвата на услугите финансирани от общинските бюджети (напр. отпадането през 2004 г. на финансирането на общинските болници).

    Фигура 19. Дял на общинските разходи

    в брутния вътрешен продукт и консолидирания държавен бюджет

В същото време делът на общинските инвестиции в публичните инвестиции следва променлива динамика като леко нараства в сравнение с 2002 г. (таблица 11).

    Таблица 11. Дял на капиталовите разходи на общините в публичните капиталови разходи

Капиталови разходи (КР)

2002

2003

2004

КР на общините (млн. лв.)

196.0

240.5

267.3

КР – публичен сектор (млн. лв.)

1224.7

1359.0

1583.6

Дял на КР на общините в публичните КР

16.0%

17.7%

16.9%

Източник: НСОРБ – Анализ на изпълнението на общинските бюджети 2004

Няколко основни извода могат да бъдат направени от анализа на инвестициите въз основа на общинските бюджети:



  • Инвестиционните разходи през последните години бавно се увеличават, но все още не могат да достигнат нивото си от 1998 г. През 2003 и 2004 г. те запазват дела си от около 11%, при среден дял за страните от ЕС от 15%34.

  • Субсидиите за капиталови разходи представляват изключително непостоянна величина през годините;

  • Нараства делът на продажбите във финансирането на местни инвестиционни инициативи;

  • Инвестиционните разходи силно преобладават в местните дейности.

  • Ръстът на местните разходи за инвестиции се дължи на увеличените възможности на общините да привличат допълнителни ресурси.

    Таблица 12: Инвестиционни разходи и източници на финансиране




1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Инвестиции (в млн. лв)

211.2

172.5

158.0

121.2

196.0

240.0

267.3

Дял на инвестициите от бюджетните разходи

12.7%

9.3%

7.9%

6.5%

8.6%

11.0%

11.0%

Източници за финансиране на инвестиционните разходи

Субсидия за капиталови разходи

59.8%

43.3%

46.3%

60.1%

71.1%

48.3%

45.45%

Продажби

7.5%

11.6%

14.5%

30.5%

20.7%

36.1%

41.56%

Други приходи

32.7%

45.1%

39.1%

9.4%

8.2%

15.6%

12.98%

Източник: НСОРБ – Анализ на изпълнението на общинските бюджети 2004

Структурата на общините по размер на инвестициите показва, че в 178 общини или в две трети от общините в страната се концентрират по-малко от една трета от местните инвестиционни разходи (Таблица 13). Този размер, изчислен на глава от населението, е по-висок в малките общини, но в същото време той е силно недостатъчен, като се има предвид необходимостта от извършване на базови разходи и липсата на инвестиционни ефекти, породена от обема на икономиите.



Местните капиталови разходи са разпределени неравномерно по общини. Така например, през 2004 г. 19% от общините формират около 70% от капиталовите разходи в местните дейности (без Столична община). Капиталовите разходи на Столична община в местните дейности представляват 22% от сумата на всички капиталови разходи, финансирани от местни приходи. Това е още едно доказателство за силно ограничения инвестиционен/ финансов капацитет на по-малките общини.

    Таблица 13: Дял на инвестициите в общинските бюджети
Общини

Бр. общини

Капиталови разходи в лева




2002

2003

2004

Общо

На глава от населението

Общо

На глава от населението

Общо

На глава от населението

Всички общини




196021516

25.3

240356549

30.98

267130572

34.4

7758408

Група общини с до 20000 жители

177

60926825

36.56

69348675

41.61

82768045

49.66

1666609

Група общини с над 20000 жители

87

135094691

22.17

171186574

28.09

184490935

30.27

6094440

% от средното за страната

























Група общини с до 20000 жители

177

31.08%

144.69%

28.85%

134.31%

30.98%

144.24%

21.48%

Група общини с над 20000 жители

87

68.92%

87.74%

71.22%

90.67%

69.06%

87.92%

78.55%

Източник: Министерство на финансите

Структурата на инвестиционните разходи показва, че преобладаващата част от общинските инвестиции се насочват към благоустройство, комунални услуги и околна среда (около 70%). Нараства делът на разходите за образование, докато делът на тези за здравеопазване намалява (една от причините е и отпадането на финансирането на общинските болници от местните бюджети). По-висок е и делът на инвестициите за транспорт и съобщения (6-10%). Около 2-3% от местните инвестиционни разходи са насочени в областта на културата. Независимо че се наблюдава малко нарастване на разходите за физическа култура и спорт, те остават много под 1% (Таблица 14). Въз основа на анализа на инвестициите в местните бюджети могат да се направят следните изводи:



  • Финансовите ресурси на преобладаващата част от общините са силно ограничени, в следствие на което те не могат да осъществяват самостоятелно инвестициите, които са необходими за развитието им;

  • Малкият размер на преобладаващата част от общините по принцип ограничава ефективността на инвестициите и прави целесъобразно развитието на междуобщинското сътрудничество при определени дейности и проекти и възприемането на интегриран подход за финансиране на процесите на развитие.

  • Таблица 14: Относителен дял на разходите от общинските бюджети по дейности

Дейности

2001

2002

2003

2004

Изпълнителни органи

6.37%

7.45%

9.38%

5.48%

Полиция, вътрешен ред и сигурност







0.02%

0.02%

Образование

5.36%

11.75%

7.86%

11.51%

Здравеопазване

3.43%

3.20%

2.19%

1.68%

Служби по социално осигуряване, подпомагане и заетост

1.00%

0.98%

0.65%

1.18%

Жилищно строителство, благоустройство и комунални дейности, околна среда

76.31%

67.71%

65.01%

28.41%

Опазване на околната среда1










40.51%

Рекреационни дейности

0.03%

0.01%

0.10%

0.06%

Физическа култура и спорт

0.07%

0.08%

0.29%

0.35%

Туризъм

0.05%

0.00%

0.01%

0.12%

Култура

0.93%

1.62%

2.85%

2.05%

Селско стопанство, горско стопанство




0.03%

0.01%

0.03%

Транспорт и съобщения

5.45%

6.46%

10.47%

7.65%

Други икономически дейности

0.99%

0.71%

1.15%

0.95%

Общо

100.00%

100.00%

100.00%

100.00%



    1. Каталог: upload -> docs
      docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
      docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
      docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
      docs -> Общи положения
      docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
      docs -> I. Общи разпоредби Ч
      docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
      docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
      docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


      Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница