Българските градове демонстрират капацитет и допълнителен потенциал да изпълняват ролята на двигател на стабилно икономическо развитие и трудова заетост с възможности за по-високи нетни приходи от продажбите.
2.
Сравнително равномерно разпределена градска мрежа на територията на страната, което дава възможности за потенциален достъп на населението от периферните неградски територии до услугите и възможностите в градовете.
3.
Малки междурегионални различия в развитието на районите за планиране на ниво NUTS II.
4.
Икономически растеж, силно проявен в агломерационните ареали. Широк кръг от отраслови и икономически дейности.
5.
Високо образователно равнище и голям дял трудоспособно население в агломерационните ареали на фона на останалата част от страната. Висока концентрация на училища и университети, научноизследователски институти, болници и лекарски практики.
6.
Висок процент на осигурен достъп от международните пътища до Европейските транспортни коридори и налични вътрешнорегионални връзки в рамките на всички райони за планиране.
7.
Цифровата опорна мрежа вече изградена в страната.
8.
Силна положителна тенденция в развитието на туризма, което допринася съществено за растежа на страната и регионите.
9.
Разнообразен туристически потенциал на всички региони в България (природно и културно наследство), което позволява да се развиват различни видове туризъм, като това е съчетано с ценова конкурентноспособност, положителни нагласи към туризма и осъществяване на туристическата дейност по икономически изгоден, социално отговорен и щадящ околната среда начин (т.е. устойчиво развитие на туризма с широко разпределение на ползите) .
Пореден номер
Слаби страни
1.
Съществени различия в развитието на областите и общините в рамките на районите за планиране и наличие на изоставащи райони.
2.
Градовете и силно урбанизираните райони се характеризират с недоразвита екологична инфраструктура и се сблъскват с важни екологични проблеми – лошо качество на въздуха, високи нива на транспортен трафик и задръствания, високи нива на шум в заобикалящата ни среда, лошо качество на сградния фонд в застроените територии, изоставени земи, природни бедствия, разрастване на градовете и генериране на отпадъци и отпадни води.
3.
Ограничена, остаряла и недоразвита бизнес инфраструктура и физическа база за индустриално развитие и за привличане на нови инвестиции.
4.
Ниско качество на градската среда, благоустройството и физическата инфраструктура в градовете. Неподдържан и амортизиран сграден фонд на образователните, здравните и културни институции.
5.
Незадоволителни технически параметри и лошо качество на регионалните и местни пътища.
6.
Липса на привлекателни средства за обществен транспорт, остарял и неустойчив транспорт по отношение на фиксираната инфраструктура и железопътния парк.
7.
Недостатъчност или липса на базисна обслужваща инфраструктура (пиаци за таксита, автобусни спирки, терминали, микробусен превоз) за обслужване на местните потребности в множество отдалечени от градските центрове райони.
8.
Ниска степен на развитие на мрежовия достъп в нискоурбанизирани райони по отношение на навлизането на ISDN, кабелен интернет в цялата страна, интернет през мобилната мрежа и много ограничената употреба на персонални компютри в домакинствата.
9.
Унифицирана и едностранчива структура на туристическия продукт в комбинация с висока териториална концентрация при развитието на туризма.
10.
Зависимост на туристическата индустрия от ограничен брой международни (чуждестранни) пазари.
11.
Ограничена и неточна информация и имидж на българския туристически потенциал на големите настоящи и потенциални пазари, особено за специализирани продукти, в резултат на недостатъчен, некоординиран и неефективен маркетинг на туристическите дестинации.
12.
Слаби инвестиционни възможности на общините, особено на малките общини.
13.
Ограничена познавателна база и проучване на пазарите за целите на туристическото развитие, планирането и маркетинга на национално и на регионално ниво.
14.
Недостатъчно партниране и сътрудничество между общини, партньори и заинтересовани страни в разработването и изпълнението на съвместни проекти.
Пореден номер
Възможности
1.
Наличието на големи градове в определени райони е благоприятна възможност за използване на техния потенциал и за разширяване на положителното им въздействие върху периферните територии.
2.
Инвестициите в големи и средноголеми градове може да произведат допълнителна добавена стойност и да допринесат по най-ефективен начин за сближаването в рамките на ЕС.
3.
Достъп на българските региони до финансови ресурси от фондовете на ЕС за подкрепа процеса на развитие.
Пореден номер
Възможности
4.
Наличие на индустриални и бизнес зони с възможности за лесен достъп, добра логистика и комуникации благодарение на близостта им до или разположението им в агломерационните ареали.
5.
Нарастващ инвеститорски интерес и нарастване на преките чуждестранни инвестиции.
6.
Цялостното социално-икономическо и политическо положение в България благоприятства развитието на туризма като сектор със специално значение и специфичен инструмент за местно развитие.
7.
Успешната приватизация в туристическия сектор в съчетание с маркетинговото пакетно ценообразуване за България предизвика значително увеличение на международните пътувания в България.
8.
Използване ресурса на природното и историческото наследство и културата за постигане на устойчив растеж и развитие на регионите.
9.
Присъединяване към ЕС и развитие на Европейските транспортни коридори, улесняващи свободното движение на хора, стоки и услуги.
10.
Нарастващо търсене на специализирани туристически продукти (особено културен туризъм и екотуризъм), както и на традиционните продукти, на глобалния и европейски пазари.
11.
Потенциално туристическо търсене на вътрешния пазар.
12.
Натрупване на положителен опит в общините по отношение на стратегическото планиране, разработването и управлението на проекти.
13.
Европейско трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.
обезлюдяване на големи части от територията. Емигриране на млади квалифицирани специалисти в други по-развити страни от ЕС.
2.
Силен конкурентен натиск върху бизнеса (особено МСП) в следствие от присъединяването
към ЕС, водещо до увеличаване на регионалните различия.
3.
Нараснала глобална конкуренция между дестинациите особено за сегментите на масовия туризъм.
4.
Присъединяването към ЕС води до ограничен достъп до България на традиционните и важни за страната туристически пазари (необходимост от визи).
5.
Намалено качество на околната среда и на туристическия опит, което води до намаляване на привлекателността и конкурентноспособността на свръхзастроените курорти .
6.
Нестабилното политическо бъдеще на Балканите може да се окаже пречка за международния туризъм.
7.
Силна зависимост на общините от централното бюджетно финансиране.
8.
Нараснали разходи за външен транспорт и увеличени цени на горивата.
9.
Неразвито институционално партньорство. Ограничен финансов и технически капацитет на общините и други местни участници в развитието за усвояване на средства от СФ.
10.
Повишени разходи на публичните власти (в т.ч. и общините) за изпълнение на ангажиментите, свързани със законодателството на ЕС.
