Организация на предприятията в условията на максимално отворени към външната среда структури

2.4. Организация на предприятията в условията на максимално отворени към външната среда структури

През първата половина на ХХ век, период на индустриално развитие на общественото производство, управленските теории и практики разглеждат предприятието като затворена производствена система със стабилни цели, задачи и условия за работа. Конкурентоспособността се е определяла най-вече от мащабите на производство, при което задачите на мениджърите са се свеждали до рационална организация на производството и повишаване производителността на труда на основата на функционалното разделение и усъвършенстване на трудовите дейности и операции. Източниците за формиране на принадена стойност са били факторите на производството и труда на производствените работници. Икономии са се реализирали също от мащаба на производството на масови стоки, чието потребление основно се е насочвало за вътрешния пазар.

С втората половина на ХХ век в страните с развити икономики започва и преходът от индустриално към постиндустриално общество. Главен фактор, предизвикал тази промяна е развитието на научнотехническия прогрес, неговата концентрация и увеличаващ се потенциал. Като резултат от този процес се появяват нови отрасли, подотрасли и производства на основата на усвояването н производството на нови и усъвършенствани технологии и нови и усъвършенствани продукти. Производството във все по-голяма степен се ориентира от задоволяване на масовите потребности към специализирани такива и то в неголеми количества, а също вече подчертано и към външните пазари. Тези са и причините за значително увеличаване на предприемаческите структури и образуването на множество малки и средни предприятия, за обръщането им с лице към индивидуалните потребности и търсене, проявявайки гъвкавост, динамичност и адаптивност към изискванията на външната среда и на местните и на международните пазари.

В резултат на радикално променилата се икономическа среда, управленската теория през 70-80-те години на ХХ век започва да разглежда предприятието (фирмата, компанията) като „отворена” към външната среда система, система която е подложена на въздействието на влияещи си външни и вътрешни фактори. Наред с използването на различни методи и подходи на мениджмънта, доминиращо значение придобива ситуационният подход, чрез който мениджърите управляват предприятието на основата на променящите се условия във външната среда с оглед адаптиране към потребностите на клиентите и потребителите, на изискванията на макросредата. Принадената стойност в случая основно се формира в резултат от внедряването на научнотехническите постижения в сферата на производството, труда и управлението, от специализиране на производствата, от способността на усвоените техника и технологии за бърза и своевременна трансформация на произвежданата продукция в зависимост от променящите се потребности, от диверсификация на продуктите. Системата на управление е ориентирана към повишаване ролята на организационната култура и нововъведенията, към мотивация на работниците и лидерски стил на ръководство.

Таблица 2.3.

• 
  Принос в съвременната наука на управление на различните школи и научни направления през ХХ век [От Управление организацией. Под ред. А. Г. Поршнева и др. (2007)]
  

За да отговорим на тези въпроси, следва да се посочи, че обстановката в края на ХХ и началото на ХХІ век е значително по-различна от досегашните етапи в обществено-икономическото развитие. Коя е съдържателната страна и двигател на тези социално-икономически процеси? Това е именно новата роля на науката, превърнала се в решаващ фактор за развитие на икономиките и обществата, явявайки се закономерно следствие от научнотехническата революция и нейният нов етап - информационната революция и свързаното с нея формиране и развитие на информационно общество.” [Мильнер Б. З. (2005, стр. 252)]. Именно знанията и компетентността на персонала са в основата на развитие на организациите и позволяват да се намират решения на техническите, икономически и организационно-управленски проблеми, от текущ порядък и в перспектива. Управлението на знанията става важен инструмент за повишаване ефективността от дейността на организациите наред с използването на съвременни информационни и комуникационни технологии и средства. Към това следва да се добави, че управленските решения се вземат бързо и обосновано в сътрудничество със самоорганизиращите се групи вътре в системата и с потребителите на произвежданата продукция. Растящата част от стойността на продукцията и услугите се дължи на знанието, което ги създава и знанието, което се съдържа в тях.

При оценка на съвременната социално-икономическа и екологична среда, границите на влияние на вътрешните и външни фактори върху производствената единица започват да се размиват, увеличава се ролята на процесния мениджмънт, повишава се значението на времето, качеството и технологиите като конкурентни предимства, потребностите все повече се индивидуализират, натискът на екологичните фактори е голям. Информационните технологии и комуникации са проводници на светкавично разпространение на технологии, продукти, методи и подходи, на диверсификация в областта на иновациите, технологиите и продуктите.

В тези условия отделните производствени единици са не само „отворени” към външната среда, както в условията на „постиндустриалното” общество (разглеждано като преходен период след индустриалния тип общество), а „силно отворено” в условията на общество на „информацията и знанието”.

В тази връзка следва да се посочи, че ако в миналото вътрешните процеси на организацията са били приоритет на мениджмънта и той се свързва в по-голямата си степен с управление и контрол на разходите, то сега вече ударението се поставя върху резултатите и постиженията, които организацията реализира извън нея, което е в унисон и с функциите и задачите на мениджмънта.

• 
  процесите (процесният мениджмънт) и личностните взаимоотношения, протичащи в отделните организации и свързаните с тях стопански субекти - доставчици и клиенти;
  
• 
  интеграция на подсистемите и елементите на организацията;
  
• 
  взаимодействието на организацията с потребителите, обществото и природата;
  
• 
  интеграция на нивата на управление, на функциите на мениджмънта и функционалните аспекти на дейността;
  
• 
  интеграция на системите мениджмънт - производствен мениджмънт, процесен мениджмънт, екологичен мениджмънт, мениджмънт на качеството, мениджмънт на промишлената безопасност и опазване здравето на хората;
  
• 
  интеграция на етапите на жизнения цикъл на произвежданата продукция;
  
• 
  интеграция на технологиите.
  

• 
  участие и взаимодействие в регионални, национални или международни мрежови структури;
  
• 
  информационно обезпечаване и телекомуникационни връзки;
  
• 
  използване на автоматизирани системи за управление на структурите;
  
• 
  най-тясно взаимодействие със звената, осигуряващи маркетинга на комплекса.
  

Разглеждайки всички тези въпроси е необходимо да се отбележи и една друга особеност на новия мениджмънт, която е посочена и от Еленко Захариев (2001, стр. 38 и 39), че на различните групи и специалисти, не трябва да се гледа като на подчинени, а като на партньори. Оттук и съвременната философия на мениджмънта, която по отношение на изходното си начало започва да прилича на тази на маркетинга, където при извършването на маркетинговите проучвания никой не започва с въпроса - какво искаме ние?, а с въпроса - какво иска другата страна? Използвайки този подход, мениджърите във все по-малка степен администрират и във все по-голяма степен ръководят колективите от различните структурни звена с цел реализиране на творческия им потенциал и знания, а конкретните носители на задачи придобиват срещу това и съответните ползи за себе си. Този подход показва ролята, която има да играят в организационните структури високо квалифицираните, притежаващи образование и знания изпълнители, и то вече не като наемни работници, а като партньори.

Тяхната роля се определя и от дълбочинния характер и притегателна сила, която те могат и упражняват върху компаниите, чиято структура е силно дисипативна, т. е. „максимално отворена” към външната среда. Високата неопределеност, хаос, конфликти и конкуренция, характеризиращи външната среда, са и причина компаниите да изпадат в състояние на бифуркация, т. е. в зона на силна турбулентност, при която те достатъчно са се отдалечили от равновесното си състояние, което може да ги доведе до икономическа несъстоятелност. Не са редки случаите обаче, в които именно в тази ситуация те могат да установят за себе си нови параметри за равновесно състояние. Именно дисипативната теория е в основата за създаване на нова концепция за стратегическо управление, за необходимостта от изграждане на дълбочинни структури. Същността на дълбочинната структура, както посочва и Узунова, Фани (2005), се изразява в система от колективни ценности на организацията, чийто членове възприемат концепцията за стратегическо управление в условията на сложна и динамична външна среда и на тази основа определят и параметрите за нейното поведение.

Авторката, разглеждайки дисипативната концепция пише, че ... „За разлика от досегашния научен модел, според който редът се разглежда като първичен, а светът като познаваем и управляем на основата на причинно-следствената логика, синергетиката (станала известна като теория на дисипативните структури) разглежда като първичен хаосът, в който съответно възникват структури, т. е. ред.” (2005, стр. 26-31).

Чрез изграждането на тези дисипативни структури и в резултат от взаимодействието на техните елементи, става възможно по един много по-ефективен начин да се привличат ресурси и знания от външната среда, с което да се противодейства на високото ниво на вътрешната ентропия на системата и по този начин тя да бъде изведена от бифуркационната зона. На основата на увеличаване ефикасността от привличане и използване на природните ресурси, поведението на организациите с дисипативни структури е към притежание и усвояване на ценности за устойчиво развитие, с което те реално могат да отстояват и своите позиции в съвременната конкурентна борба.

Характерно за тази конкурентна борба е, че тя се води в една вече нова обстановка, при която границите между вътрешната и външна среда на дисипативните структури все повече се размиват, което налага да се отчита влиянието на многообразието от фактори. Възможността за степента на познаване, съобразяване и отразяване на тези влияния дава и конкурентни предимства на съответните компании.

Тенденциите и промените, които се извършват във външната среда, изразяващи се в масово индивидуализиране на потребностите и производството, изпреварващото нарастване на сектора на услугите, на значението на времето, качеството и технологиите, на социалната и екологична ангажираност и съпричастност, като конкурентни предимства в глобалната икономика, се отразяват и в необходимостта от стратегически по характер промени и в организациите. В тази връзка стратегическият мениджмънт придобива много голямо значение за устойчивото им развитие, като неговата същност следва да се изразява и да зависи от интегрирането му с всички останали видове мениджмънт по нива и функции, както и с интегрираното производство, т. е. по цялата управленска и производствена верига за създаване на добавена стойност. Такъв подход са използвали и авторите [Мирчев А., Св. Лесидренска, Кр. Луч (2005.а)], представяйки концептуален модел за интегрирания мениджмънт във веригата на създаване на стойност, в който чрез директивната стратегия се интегрират интересите на собствениците и обществото, изразявани в мисията, визията и управленските цели (производствени, технологични, икономически, социални, екологични).

Стратегическият мениджмънт има голямо значение за добавяне на стойност в отделните негови фази, за повишаване ефективността и конкурентоспособността на предприятията и то в условията на глобализиращата се икономическа среда, с което се потвърждава и ролята на дисипативната теория. В модела ясно е изразена също концепцията както за подход към интегриран мениджмънт, така и на интеграция между мениджмънта и производството.

Анализирайки процесите на добавянето на стойност се вижда, че те започват още във фазата на маркетинговите проучвания, на основата на които се установяват потребностите на обществото (икономически, социални, екологични) и се извършва оценка за изискванията на пазара, подсказвайки същевременно и насоките за разработване или търсене на иновативни технологии и продукти на необходимото качество на персонал, на материални и финансови ресурси. Правилната посока, определя пътя и ефективността впоследствие от дейността на организацията, при което се получава и синергиен ефект както в дълбочина, така и в широчина от взаимодействието между отделните функционални области и дейности. Прави впечатление също, че разработената схема дава възможност за балансирано взаимодействие между вътрешната и външна среда на организациите. Тази балансираност се осъществява най-вече чрез маркетинга, който понастоящем като средство за изучаване на изискванията на външната среда също вече не се ограничава в досегашните му традиционни рамки, а се развива в интеграционен маркетинг.

Маркетингът, както пише и Хачатуров А. Е. (2004, стр. 14/15), вече не се свързва само с изучаване потребностите на непосредствените клиенти и пазари на произвежданите от компаниите стоки и услуги. За разлика от досега разпространената гледна точка, новата маркетингова концепция интегрира в себе си отношенията към всички клиенти на организацията като към свои сътрудници, като потребители на организационната им култура и на благата, които тя им предоставя в замяна



Фиг. 2.11. Функционални области и източници на добавяне на стойност на различните фази на стратегически мениджмънт в условията на глобализираща се икономическа среда [Адаптиран модел по Мирчев А., Св. Лесидренска, Кр. Луч (2005.а)]

на извършвани от тях услуги. Това са и доставчици, и посредници, и конкуренти, и външната макросреда, това е държавата и нейните контролни органи, това са акционерите, деловите партньори, предприемачески мрежи и др. На основата на тази концепция мениджмънтът разглежда сътрудниците на организацията като свои клиенти и построява отношенията както вътре, така и извън нейните предели на основата на баланс на интересите на всички групи, имащи влияние върху организацията: акционери, мениджъри, работници и специалисти, доставчици, клиенти, държава, общество. Качеството и екологичността на производственият процес и произвежданите продукти, качеството на самата компания като такава, вълнува тези групи не по-малко отколкото купувачите на стоки. Компанията разчитаща на дългосрочен успех, не може да игнорира техните потребности и да не се съобрази с техните очаквания. Качеството на каналите и движението на товаропотоците, качеството на взаимодействието с партньорите, с доставчиците и непосредствените потребители става обект на проучване, анализ и на разработване на концепции на маркетинга.

Една от функциите на съвременния маркетинг се явява координацията на дейността на всички структурни звена на организацията, на отделните действия и инструменти, на всички протичащи в организацията процеси, ориентирани към пазара. При използването на такъв подход интегрираният маркетинг определя пазара като събирателно понятие, отразяващо взаимодействието на всички фактори, които влияят на дейността на организацията (фиг. 2.7.).



Фиг. 2.7. Маркетингът и мениджмънтът в ролята на основни фактори,
изпълняващи новата парадигма на обществото „Екологизиране на икономиката”
[По Хачатуров, А. Е. (2004)]

На фиг. урата не са показани връзките както на маркетинга, така и на мениджмънта с областите, очертаващи екологичните и социални проблеми и изтощените природни ресурси, но първото нещо, още преди разработването, а впоследствие и изпълнение на концепциите е, че компаниите са обърнати с лице към тях. Че тяхното планирано стратегическо развитие, обезателно трябва да бъде устойчиво отговорно, изпълняващо новата парадигма на обществото за преход от концепция на „икономизиране на екологията” към концепция и действия за „екологизиране на икономиката”.

Да се предвижда развитието на ситуациите и способността за адаптиране към измененията - това означава компанията да се развива, да е конкурентоспособна, да реализира успехи. Устойчивото развитие и съществуване е възможно само с отчитане на сложната и динамично променяща се външна и вътрешна среда в условията на глобализиращата се икономическа среда, на неопределеност, на хаос, на съперничество, на кризи.

Тези са и причините през 80-те години на ХХ век, американските икономисти Питърс Т. и Р. Уотърман (1998) в книгата си „В търсене на ефективно управление” да предложат нова управленска алтернатива, която носи белезите и изискванията за ефективност на възприеманата от предприятията политика, за непрекъснато обновяване, за разчупване на старите навици и готовност за приобщаване към процесите на реорганизация при решаване на конкретните проблеми. [Гигоров Н. (2004)]

За да бъде организацията ефективна, тя трябва да е устойчива. за да се осъществява нейното непрекъснато обновяване, трябва да отговаря на условията за предприемчивост. За да има готовност за реорганизация, вниманието на персонала трябва винаги да е съсредоточено на новите задачи. Това са и трите „стълба”, на основата на които се изгражда новата организационна форма на управление (фиг. 2.8.).



Фиг. 2.8. Модел за организационна форма на управление в съвременната сложна и динамично променяща се външна и вътрешна среда

„Стълбът на устойчивост” се формира на базата на поддържане на проста организационна форма и на развитие на дългосрочна ценностна система. На такава форма на организация съответстват специализираните поделения за производство на конкретни видове продукция при компаниите с дивизионални структури. При тях вниманието е концентрирано върху продукцията и пазарите, който подход е непосредствен и осезаем. Но същевременно компаниите са „максимално отворени” към външната среда и за устойчивото им развитие може да се разчита единствено на изграждане на „дълбочинна структура”. Дълбочинната структура представлява изграждането на вътрешна ценностна система, към която са интегрирани сътрудниците на компанията, които възприемат концепцията за стратегическо управление в условията на сложната външна среда и на тази основа определят и параметрите на нейното поведение.

Подходът при съобразяване със „стълба на предприемачеството”, е за формиране на не много големи подразделения, които се разглеждат като условие и предпоставка за гъвкавост и адаптивност на операционната система към променящите се вътрешни и външни условия и фактори. При избор на организационни форми на управление в тях доминира екипната работа, като същевременно се поощрява и създаването на неформални групи в колективите, готови да се заемат с решаване на проблемите по собствена воля и желание. Иновативната политика и дейност на тези компании е приоритет. Тя им дава възможност те да бъдат конкурентоспособни, а в не малко от случаите и лидери в областите, в които работят.

Третият стълб - „готовност за реорганизация”, представлява начин на поведение на персонала за преодоляване на трудностите и решаване на проблемите при преструктуриране на производствената система и въвеждане на новостите от самите тях. Поведението на персонала в тази посока се определя най-вече от изискванията, които са насочени към производствените системи - те да се развиват на основата на екологична защита на интересите на обществото. За целта се извършва и генерална промяна в теорията, мисленето и практическите действия на хората по отношение на екологията, изразяваща се в преход от модел на „икономизиране на екологията” към модел на „екологизиране на икономиката”. Използването на този подход задължава мениджмънта да съчетава саморегулативните функции на пазарната икономика с оптималното разпределение и ползване на ограничените природни ресурси и с принципите за ненарушаване на околната среда. При това в търсене на баланс между местните интереси и проблеми с глобалните такива при една засилваща се координация в стратегическите разработки и средносрочната реализация.

Предизвикателствата пред организациите се определят и от фактите, че днес бизнесът е многопродуктов, многотехнологичен и многопазарен. Компаниите трябва не само да се съобразяват, но и да се възползват от принципите и логиката на информационните потоци. В основата на тези процеси са както непрекъснатото индивидуализиране на потребностите, така и производството на стоки и услуги в посока на постоянното им усъвършенстване и разнообразие по видове, асортимент и качества.

• 
  повишаване безопасността на производството и екологичността на производствените процеси;
  
• 
  въвеждане на тотален мениджмънт на качеството и производителността на системата;
  
• 
  прилагане на производствена стратегия „точно на време”, съчетана с различните форми на т. н. „клетъчно производство”;
  
• 
  фокусиране на производствената стратегия върху съкращаване на производствения цикъл;
  
• 
  включване на изпълнителите от производството в автономни работни групи заедно с мениджъри и сътрудници от други звена на организацията (инженеринг, маркетинг и др.), където се изпълняват специфични проекти (разработване на нови продукти, изпълнение на нетипични поръчки на клиенти, участие на научни изследвания и т. н.);
  
• 
  прилагане на конкурентен бенчмаркинг (извършване на непрекъснати сравнителни анализи с постиженията на конкурентите);
  
• 
  прилагане на производствени стратегии, базирани на философията за т. н. „скоростен” операционен мениджмънт, като комбинация от взаимодействащи си съвременни управленски методи.
  

• 
  система за планиране на поръчките в реално време;
  
• 
  система за планиране изискванията на индустриалното предприятие;
  
• 
  инструменти за скоростно реконфигуриране на производствената система;
  
• 
  система за непрекъснато следене и оптимизация на бизнес процесите;
  
• 
  система за управление на глобалната стойностна верига (избор на дистрибутори, снабдяване с ресурси и експедиция на готовата продукция);
  
• 
  система за непрекъснато обучение и повишаване квалификацията на сътрудниците с интердисциплинарни знания;
  
• 
  система за непрекъснато усъвършенстване на компанията;
  
• 
  система за непрекъснат достъп до всички натрупани до момента данни и знания;
  
• 
  система за т. н. „компютърно интегрирано производство” (CIM);
  
• 
  интегрирана система за мениджмънт на ресурсите на компанията.
  

Информационната революция постави началото и изискването за формирането на бизнес организационни мениджърски и маркетингови структури от нов тип. Съвременната пазарна конкуренция вече не се води само в сферата на производството, а и в сферата на мениджмънта и маркетинга. Концепцията за виртуализиране на мениджмънта чрез киберпространството, се явява елемент на парадигмата на бизнес организационното развитие.

В условията на променящия се мениджмънт в икономическата ефективност се разчита вече не само на вътрешнофирмената ефективност на бизнес организацията - пазарна, потребителска, екологична и т. н. С други думи, чрез модерния мениджмънт се постига тотална бизнес организационна ефективност при една линия на поведение на подчиняване вътрешнофирмената на външнофирмената ефективност, която се осъществява чрез процесите на непрекъснато обновяващите се организации.

ПРОМЕНИ В ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ И УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ НА ДЪРВООБРАБОТВАЩИТЕ И МЕБЕЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В УСЛОВИЯТА НА ОТВАРЯНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА СТРАНАТА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ И СВЕТОВНИ ПАЗАРИ

Паралелно и дори предхождащо технологичното превъоръжаване на производствените мощности в дървообработващия и мебелен сектори, е необходимо да настъпи и промяна във формите на организация на производството чрез използване на съвременни управленски методи и подходи. Какво е необходимо да се извърши в тази посока?

В условията на преход от индустриално към информационно общество с все по-нарастваща сила в нашите представи и в стопанската и управленска дейност на предприятията, информацията добива вид на основен ресурс, наред с материалните, трудови и финансови ресурси. Сега и за вбъдеще конкурентоспособността на предприятията в голяма степен ще зависи от информацията, с която те ще разполагат, от възможностите за нейното обработване, съхраняване и ефективно използване, както и от връзките между различните технически устройства в информационните системи за електронен обмен на данни, за електронна търговия, електронен маркетинг и електронен бизнес. Чрез информационните технологии и комуникационната техника става възможно преодоляване на бариерите във времето и пространството и повишаване на ефективността при работа с доставчици, конкуренти, клиенти, пазари и т. н., като данните се представят в трансформиран вид за предаване по компютърната мрежа. С тяхна помощ е възможно също и преконфигуриране и реконструиране на бизнес процесите (реинженеринг) и осъществяване на радикални промени в инфраструктурата и организацията на дадена компания (предприятие).

В управлението на производствените форми сега и за вбъдеще мениджърите трябва да провеждат също и последователна линия за включването им в процеса на изграждане на динамично равновесие в системата - икономика, общество и околна среда. Задължително е вече във всяко мениджърско или на различните политически и обществени организации решение да присъстват и въпросите за устойчивото развитие, които имат своето значение както във вътрешен, така и в международен план.

Основните направления при разгъване на икономическите, социалните и технологични процеси следва да се изявяват в устойчиво използване на природните ресурси, на съхраняване на екосистемите и генетичното разнообразие, на опазване здравето сигурността и благополучието на хората. [Национална политика и стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България 2003-2013 г. (2003)].

За ефективно използване на ресурсите и увеличаване конкурентната мощ на фирмата е необходимо да се използват подходите за опростяване, стандартизация, усъвършенстване, специализация, увеличаване на мащаба, натрупване на опит, коалиране, разширяване областта на дейност и адаптиране към външните условия.

Като илюстрация как се е изменяла конкурентоспособността на продукцията на българската дървообработваща и мебелна промишленост може да послужи сравнението между резултатите, получени при износа и вноса през 1993 г. и 2004 г. Ако през 1993 г. е била реализирана продукция за износ (обла дървесина, бичени материали, ПДЧ, ПДВ, шперплат, фурнир и мебели) общо в размер на 539644 t на стойност от 75448 хил. дол. при средна цена от 139,8 дол./t, то вече през 2004 г. е извършен износ на продукция за 822 028 t, срещу приходи от продажби в размер на 261957 хил. дол. или при средна цена от 318,7 дол./t. (Приложения 4.1 и 4.2).

Тези резултати се дължат веднъж на промяна в продуктовата структура, в която количествата на преработената дървесина нарастват при запазване обемите на изнесената обла дървесина и второ на увеличаване и на средните цени на реализираната продукция на база дървесина - бичени и плочести материали и мебели.

Независимо от добрите резултати в посока на повишаване приходите от износ на първично преработената и под формата на мебели дървесина, нивото на конкурентоспособност на българската продукция може да се оцени от съпоставянето й с вносната такава.

При средни цени от износа през 2004 г. на обли материали от 53,9 дол./t, вносът е бил на средна цена от 63,0 дол./t, на фасонираните материали средната цена от износа е била 232,1 дол./t, а на вноса 480,0 дол./t, на плочестите материали - съответно 315,76 дол./t и 554,6 дол./t и на изделията, вкл. мебелите средните цени от износа са били 1734,6 дол./t срещу 2298,5 дол./t при вноса. Тези данни показват изоставането в конкурентоспособността на родната продукция спрямо вносната такава. Разбира се, върху резултатите оказват влияние и структурата, и асортиментът в отделните групи продукция, но те показват и посоката, в която следва да се работи за увеличаване конкурентоспособността на българската продукция. [Григоров, Н. (2007.б)]

За ефективно използване и преработка на дървесната суровина в условията на пазарна икономическа среда, както и за устойчиво развитие на фирмите, голяма роля сега и за вбъдеще ще има интегративният подход и интегралната форма на организация на производството. Двигател на тези интеграционни процеси между стопанските предприятия е стремежът им към устойчиво развитие в условията на непрекъснато повишаваща се конкурентоспособност, в обединяване на силите за използване на информационните ресурси и знанието като основни фактори за повишаване ефективността при преработката и възпроизводството на дървесната суровина.

Докато целта на комбинатната форма на организация, при която производствената дейност се концентрира и осъществява на една или териториално свързани производствени площадки с цел повишаване ефективността и комплексното използване на суровините и материалите на база дървесина то мотивиращият фактор за реализация на интеграционния подход е оцеляване и развитие на стопанските единици независимо от тяхното териториално разположение. Разбира се, и при този начин на организация също има различни форми на проявление, напр. интеграция с транснационалните компании (ТНК), обединяването им в клъстери и т. н. В нашата страна понастоящем работещи вече клъстери има между дървообработващи и мебелни предприятия в Разлог, Троян и Велинград. За бъдещото добро състояние на мебелната и дървообработваща промишленост, за развитието и конкурентоспособността на фирмите от бранша, участието им в клъстерни отраслови формирования, научно-технологични паркове и бизнес инкубатори са добри възможности за устойчивостта и ефективността им. [Grigorov N., R. Tzolova (2005), Григоров Н. (2003.б)]

Обединяването на МСП в клъстери им позволява чрез общи усилия и потенциал да насочат вниманието си от краткотрайни ползи към инвестиране в научни изследвания, към разрешаване на възникнали проблеми, продуктова развитие, технологичен трансфер и т. н.

Всяка териториална производствена система е в различна степен отворена система. Тази отвореност дава възможност съдържанието на производствения й потенциал да се разглежда като сума от собствения такъв за съответната територия и привлечения, който отразява допълващия капацитет от взаимодействието и взаимоотношенията с предприятия или формирования от предприятия от други райони.

Друг подход, който предоставя добри възможности на МСП, е тяхното включване към различни по вид, но с еднакво съдържание обединения, ориентирани към иновативни разработки, много по-лесен и евтин достъп до такива и последващо внедряване. От няколко десетилетия необходимостта от тотално пренасяне на науката, научните идеи и иновационния потенциал в практиката, производството и предприемачеството е причина да се появят и нови организационни форми, които да осъществяват тази интеграция. Обикновено потребностите от финансови средства, научноизследователски и внедрителски екипи и колективи, надхвърлят възможностите на много малки и средни компании. За обединяване силите на малките стопански единици най-подходящи от всички организационни форми са научно-технологичните паркове. В Америка тях ги наричат „инкубатори”, в западноевропейските страни иновационни центрове, в Япония се изграждат нови градове-технополиси, в които се съсредоточава научноизследователската и развойно внедрителска дейност на наукоемки промишлени образци [Дубовик М. В. (2005)]. Във всички тях обаче се осъществява съединяване на идеите и изобретенията с капитала и предприемачите, привличат се обществени и частни фондове. Особено полезни са онези бизнес инкубатори, които предоставят истинска поддръжка за развитието на бизнес план, очертаващ пазарните сегменти в потребителските групи, установяващи канали за дистрибуция и конкурентни предимства, методи за управление, администрация и др.

С тяхна помощ се извършва трансфериране на ноу-хау, особено в МПС иновативни предприятия. Те подкрепят и ограничават рисковете, съпътстващи всяка икономическа организация в търсенето и обезпечаването на нови решения за достъп до техническо ноу-хау и информация, капитали и т. н.

При анализиране положението на научното обслужване на предприятията и фирмите в дървообработващата и мебелна промишленост в нашата страна е необходимо да се отчете, че връзката между стопанските организации, които в миналото имаха свои собствени научноизследователски и внедрителски звена и отдели, с централните научноизследователски организации, институции, висши учебни заведения и центрове, с малки изключения е прекъсната в резултат на тяхното физическо ликвидиране. Това е причината стопанските организации и държавата да насочат вниманието си към съществуващия научен потенциал от отраслови институти и научни звена, Лесотехническия университет, Института за гората към БАН и др. Тези организации с успех биха могли да се включат в решаването на огромен кръг от научни, технически, технологични, проекто-конструкторски и по информационното обслужване въпроси на отраслово, регионално и национално ниво в областта на горската индустрия, за нуждите на всяко отделно предприятие и за взаимодействието между тях в регионален и международен план.